Дело C-282/07

État belge — SPF Finances

срещу

Truck Center SA

(Преюдициално запитване, отправено от Сour d’appel de Liège)

„Свобода на установяване — Член 52 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 43 ЕО) и член 58 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ЕО) — Свободно движение на капитали — Членове 73 б и 73 г от Договора за ЕО (понастоящем съответно членове 56 ЕО и 58 ЕО) — Данъчно облагане на юридическите лица — Доходи от капитали и движими вещи — Удържане на данък при източника — Авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали — Събиране на авансовия данък върху доходите от движими вещи и капитали за изплащани на чуждестранни дружества лихви — Липса на събиране на авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали за изплащани на местни дружества лихви — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Ограничаване — Липса“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 18 септември 2008 г.   I ‐ 10770

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г.   I ‐ 10788

Резюме на решението

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък

(член 52 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 43 ЕО), член 58 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ЕО), членове 73 б и 73 г от Договора за ЕО (понастоящем съответно членове 56 ЕО и 58 ЕО)

Член 52 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 43 ЕО), член 58 от Договора за ЕО (понастоящем член 48 ЕО), членове 73 б и 73 г от Договора за ЕО (понастоящем съответно членове 56 ЕО и 58 ЕО) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчна уредба на държава членка, която предвижда удържане при източника на данъка върху лихвите, изплащани от местно за тази държава дружество на местно за друга държава членка дружество бенефициер, като същевременно освобождава от това удържане лихвите, изплащани на местно за първата държава членка дружество бенефициер, чиито доходи се облагат в последната държава членка с корпоративен данък.

Всъщност разликата в третирането, въведена с подобна данъчна уредба между дружествата — бенефициери на доходи от капитали, състояща се в прилагането на различни техники на данъчно облагане според това дали тези дружества са установени в разглежданата държава членка или в друга държава членка, се отнася до положения, които не са обективно сходни. На първо място, когато дружеството, което разпределя лихви, и дружеството — бенефициер по тези лихви, са местни лица в съответната държава членка, положението на последната е различно от това, когато местно за тази държава дружество изплаща лихви на чуждестранно дружество, тъй като в първия случай държавата членка действа в качеството си на държава, в която съответните дружества са местни лица, а във втория случай действа като държава на източника на лихвите. На второ място, изплащането на лихви от местно дружество на друго местно дружество и изплащането на лихви от местно дружество на чуждестранно дружество пораждат отделни видове данъчно облагане, почиващи на различни правни основания. В този смисъл от една страна лихвите, изплатени от местно дружество на друго местно дружество, се облагат от съответната държава, тъй като в последното дружество, и на същото основание като останалите му доходи, за тях продължава да се прилага корпоративният данък. От друга страна, удържането при източника на авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали се извършва въз основа на възможността, която по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане тази държава и другата държава членка взаимно си запазват при разпределяне на правомощията си за данъчно облагане. Тези различни правила за събиране на данъка следователно са необходима последица от обстоятелството, че за местните и чуждестранните дружества бенефициери се прилагат различни видове данъчно облагане. На последно място, тези различни техники на данъчно облагане отразяват различните положения, в които се намират тези дружества, що се отнася до събирането на данъка, при положение че местните дружества подлежат на пряк контрол от данъчната администрация на разглежданата държава членка, което не е така за чуждестранните дружества бенефициери, тъй като за последните събирането на данъка изисква съдействие от страна на данъчната администрация на държавата, в която те са местни лица.

В допълнение, разликата в третирането, която произтича от подобна данъчна уредба, не осигурява непременно предимство на местните дружества бенефициери, при положение че, от една страна, те са длъжни предварително да плащат корпоративен данък на вноски, а от друга страна, ставката на авансовия данък върху доходите от движими вещи и капитали, събиран върху лихвите, изплащани на чуждестранно дружество, е значително по-ниска от тази на корпоративния данък, събиран върху доходите на местни дружества — бенефициери по лихви.

При тези обстоятелства посочената разлика в третирането не съставлява нито ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 52 от Договора, нито ограничение на движението на капитали по смисъла на член 73 б от Договора.

(вж. точки 41—52 и диспозитива)