Дело C‑274/12 P

Telefónica SA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Жалба за отмяна — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Право на жалба — Процесуална легитимация — Физически или юридически лица — Акт, който засяга лично лицата — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Решение, с което държавна помощ се обявява за несъвместима с общия пазар — Право на ефективна съдебна защита“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 декември 2013 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които включват или не включват мерки за изпълнение — Понятие — Налични средства за правна защита срещу тези актове — Условия за използване на възражението за незаконосъобразност или преюдициалното запитване за преценка на валидността

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС, членове 267 ДФЕС и 277 ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, съдържащи мерки за изпълнение — Решение на Комисията, с което секторна схема за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Недопустимост на подадена пред съда на Съюза жалба — Право на ефективна съдебна защита — Задължение да се използват вътрешните способи за защита за оспорване на тези мерки

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС, член 267 ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане от акт с общ характер — Условия — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Само принадлежността на предприятието към съответния сектор не е достатъчен критерий за личното засягане от такова решение

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4. Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Контрол за законосъобразност на актовете на Съюза — Способи — Защита на това право от съда на Съюза или от националните юрисдикции в зависимост от правния характер на обжалвания акт — Възможност за използване на жалба за отмяна или преюдициално запитване за преценка на валидността

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС и членове 267 ДФЕС и 277 ДФЕС)

1.  Понятието за подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт.

   В това отношение, на първо място, когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите и юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение. Когато изпълнението на посочените актове е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Когато това изпълнение е възложено на държавите членки, тези лица могат да се позоват на недействителността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси.

   На второ място, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Следователно няма значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти.

   На трето място, за да се провери дали оспорваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, при необходимост трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва.

   (вж. точки 27—31 и 56—58)

2.  Решение на Комисията, с което се обявява частична несъвместимост на схема за държавна помощ с общия пазар, включва мерки за изпълнение, които могат да бъдат оспорвани пред националните юрисдикции, когато то е адресирано единствено до съответната държава членка и не определя конкретните последици за всяко от данъчнозадължените лица, последици, които ще се реализират в обжалваеми административни актове. Това означава, че предприятие, което е засегнато от такова решение и поради предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не може да обжалва пряко това решение пред съда на Съюза, все пак може да се позове на недействителността на това решение пред националните юрисдикции и да им даде повод на основание член 267 ДФЕС да се обърнат към Съда с преюдициални въпроси, по-специално като оспори пред тези юрисдикции административния акт, с който му се отказва ползването на облага съгласно разглежданата схема.

   (вж. точки 34—36, 58 и 59)

3.  Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на първата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението. Възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт. При тези обстоятелства по принцип не e допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността му към съответния сектор и качеството му на потенциален получател по тази схема.

   (вж. точки 46, 47 и 49)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 56, 57 и 59)

Дело C‑274/12 P

Telefónica SA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Жалба за отмяна — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Право на жалба — Процесуална легитимация — Физически или юридически лица — Акт, който засяга лично лицата — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Решение, с което държавна помощ се обявява за несъвместима с общия пазар — Право на ефективна съдебна защита“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 декември 2013 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, които включват или не включват мерки за изпълнение — Понятие — Налични средства за правна защита срещу тези актове — Условия за използване на възражението за незаконосъобразност или преюдициалното запитване за преценка на валидността

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС, членове 267 ДФЕС и 277 ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, съдържащи мерки за изпълнение — Решение на Комисията, с което секторна схема за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Недопустимост на подадена пред съда на Съюза жалба — Право на ефективна съдебна защита — Задължение да се използват вътрешните способи за защита за оспорване на тези мерки

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС, член 267 ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане от акт с общ характер — Условия — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Само принадлежността на предприятието към съответния сектор не е достатъчен критерий за личното засягане от такова решение

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4. Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Контрол за законосъобразност на актовете на Съюза — Способи — Защита на това право от съда на Съюза или от националните юрисдикции в зависимост от правния характер на обжалвания акт — Възможност за използване на жалба за отмяна или преюдициално запитване за преценка на валидността

   (член 19 ДЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС и членове 267 ДФЕС и 277 ДФЕС)

1.  Понятието за подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт.

   В това отношение, на първо място, когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите и юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение. Когато изпълнението на посочените актове е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Когато това изпълнение е възложено на държавите членки, тези лица могат да се позоват на недействителността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси.

   На второ място, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Следователно няма значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти.

   На трето място, за да се провери дали оспорваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, при необходимост трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва.

   (вж. точки 27—31 и 56—58)

2.  Решение на Комисията, с което се обявява частична несъвместимост на схема за държавна помощ с общия пазар, включва мерки за изпълнение, които могат да бъдат оспорвани пред националните юрисдикции, когато то е адресирано единствено до съответната държава членка и не определя конкретните последици за всяко от данъчнозадължените лица, последици, които ще се реализират в обжалваеми административни актове. Това означава, че предприятие, което е засегнато от такова решение и поради предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не може да обжалва пряко това решение пред съда на Съюза, все пак може да се позове на недействителността на това решение пред националните юрисдикции и да им даде повод на основание член 267 ДФЕС да се обърнат към Съда с преюдициални въпроси, по-специално като оспори пред тези юрисдикции административния акт, с който му се отказва ползването на облага съгласно разглежданата схема.

   (вж. точки 34—36, 58 и 59)

3.  Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на първата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението. Възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт. При тези обстоятелства по принцип не e допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността му към съответния сектор и качеството му на потенциален получател по тази схема.

   (вж. точки 46, 47 и 49)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 56, 57 и 59)