Keywords
Summary

Keywords

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

(членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване

(член 43 ЕО)

3. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Данъчно законодателство

(член 43 ЕО)

4. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

(членове 43 ЕО и 48 ЕО)

5. Общностно право — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава-членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти

(член 43 ЕО)

6. Общностно право — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава-членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти

Summary

1. Законодателство, което се отнася само до отношения в групата от дружества, засяга в преобладаваща степен свободата на установяване и следователно трябва да бъде разгледано през призмата на член 43 ЕО. Ако се приеме, че посоченото законодателство поражда ограничително действие по отношение на свободното предоставяне на услуги и на свободното движение на капитали, подобно действие би било неминуема последица от евентуална пречка пред свободата на установяване и не оправдава обсъждане на посоченото законодателство през призмата на членове 49 ЕО и 56 ЕО.

(вж. точки 33, 34 и 101)

2. Обстоятелството, че местно дружество получава заем от свързано дружество, установено в друга държава-членка, само по себе си не може да послужи като основание за обща презумпция за представляващи злоупотреба практики, както и да обоснове мярка, накърняваща упражняването на основна свобода, гарантирана от Договора. От друга страна, национална мярка, която ограничава свободата на установяване, може да бъде обоснована с доводи за борба срещу представляващите злоупотреба практики, когато се отнася конкретно до изцяло привидни договорености, които не отразяват стопанската действителност, чиято цел е да се избегне прилагането на законодателството на съответната държава-членка, и по-специално да се заобиколи обикновено дължимият данък върху реализираната печалба от дейности, извършени на националната територия.

(вж. точки 72—74)

3. Член 43 ЕО не допуска законодателство на държава-членка, което ограничава възможността за местно дружество да приспадне за данъчни цели лихвите, изплатени върху заети средства от пряко или непряко дружество майка, местно за друга държава-членка, или от дружество, местно за друга държава-членка, контролирано от подобно дружество майка, без да поставя подобно ограничение пред местно дружество, заело средства от друго местно дружество, освен ако, от една страна, посоченото законодателство се основава на преглед на обективни и проверими факти, който позволява да се установи дали е налице изцяло привидна договореност, постигната единствено за данъчни цели, като предвижда възможност за данъчнозадълженото лице да представи, при необходимост и без да е подложено на прекомерна административна принуда, доказателства за търговските съображения за сключване на въпросната сделка, а от друга страна, когато съществуването на подобна привидна договореност е установено, споменатото законодателство квалифицира въпросните лихви като разпределение на печалбата единствено доколкото надвишават това, което би било договорено в условията на пълна конкуренция.

Всъщност подобна разлика в третирането на местни дъщерни дружества в зависимост от седалището на тяхното дружество майка представлява ограничение на свободата на установяване, тъй като прави по-малко привлекателно упражняването на свободата на установяване от дружества, установени в други държави-членки, които биха могли в резултат на това да се откажат от придобиването, учредяването или запазването на дъщерно дружество в държавата-членка, която приема подобна мярка.

(вж. точки 61 и 92; точка 1 от диспозитива)

4. Законодателство на държава-членка, което ограничава възможността за местно за посочената държава-членка дружество да приспада за данъчни цели лихвите върху средства, заети от чуждестранно дружество, не попада в приложното поле на член 43 ЕО, когато се прилага за хипотеза, в която местно дружество получава заем от дружество, местно за друга държава-членка или за трета страна, което само по себе си не контролира дружеството заемател, и когато двете дружества се контролират, пряко или непряко, от общо свързано дружество, което е местно за трета страна.

Всъщност когато в подобно положение държавата-членка, приела споменатото законодателство, квалифицира като разпределение на печалбата лихвите, изплатени от дружеството заемател, посочената мярка засяга свободата на установяване не по отношение на дружеството заемодател, а единствено по отношение на свързаното дружество, притежаващо определено равнище на контрол върху съответните две други дружества, което му позволява да влияе върху избора на финансиране на посочените дружества. Доколкото обаче споменатото свързано дружество не е установено в държава-членка по смисъла на член 48 ЕО, член 43 ЕО не се прилага.

(вж. точки 99 и 102; точка 2 от диспозитива)

5. При липса на общностна уредба, във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се приемат процесуални правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от общностното право, включително определянето на вида на предявяваните от увредените лица искове пред националните юрисдикции. Последните са длъжни да гарантират все пак, че правните субекти разполагат с ефективен правен способ за защита, който им позволява да получат връщане на недължимо платения данък и на изплатените на посочената държава-членка или удържани от нея суми, които са пряко свързани с данъка.

Що се отнася до други вреди, претърпени от дадено лице поради нарушение на общностното право, за което е отговорна държава-членка, последната е длъжна да поправи вредите, причинени на частноправните субекти при условията, посочени в практиката на Съда, а именно предмет на нарушената правна норма да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата и претърпяната от увредените лица вреда, без това да изключва, че въз основа на националното право отговорността на държавата може да бъде реализирана при по-малко ограничителни условия.

С изключение на правото на обезщетение, произтичащо пряко от общностното право, ако посочените условия са изпълнени, държавата е длъжна да поправи последиците от причинените вреди съгласно националното право относно отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия в областта на поправянето на вредите не може да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове, и не могат да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или изключително трудно.

Когато се окаже, че законодателството на държава-членка представлява забранена от член 43 ЕО пречка пред свободата на установяване, националната юрисдикция може, с оглед определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, да провери дали увредените лица са положили разумна грижа, за да избегнат вредата или да ограничат обхвата ѝ, и дали, по-специално, са прибегнали навреме до всички способи за правна защита, които са имали на свое разположение. Все пак приложението на разпоредбите относно свободата на установяване би станало невъзможно или изключително трудно, ако исканията за възстановяване или обезщетение, основани на нарушение на посочените разпоредби, се отхвърлят или намаляват на единственото основание, че съответните дружества не са поискали от данъчната администрация възможността да изплащат лихви върху средствата, заети от чуждестранно свързано дружество, без посочените лихви да бъдат квалифицирани като разпределение на печалбата, щом като при разглежданите обстоятелства националният закон, евентуално във връзка с релевантните разпоредби на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, е предвиждал подобна квалификация.

(вж точки 115, 123, 126, 128; точка 3 от диспозитива)

6. За да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение на общностното право, което може да доведе до отговорност на държава-членка за вредите, причинени на частноправни субекти, следва да се отчетат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Сред посочените фактори се включват по-специално степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че действия на общностна институция може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи общностното право.

При всички положения, едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки произнасянето на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.

В област като прякото данъчно облагане националната юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че последиците, които произтичат от свободите на движение, гарантирани от Договора, са изяснявани постепенно, по-специално чрез принципите, изведени от практиката на Съда.

(вж. точки 119—121)