11/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244

L 149/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

„Конвенция“ означава Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приета в Женева на 13 ноември 1979 г.;

2.

„ЕМЕП“ означава Съвместна програма за наблюдение и оценка на разпространението на въздушни замърсители на далечни разстояния в Европа;

3.

„изпълнителен орган“ означава Изпълнителният орган на конвенцията, учреден съгласно член 10, параграф 1 от Конвенцията;

4.

„географски обхват на ЕМЕП“ означава район, определен в член 1, параграф 4 от Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния във връзка с дългосрочното финансиране на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на въздушни замърсители на далечни разстояния в Европа (ЕМЕП), приета в Женева на 28 септември 1984 г.;

5.

„договарящи се страни“ означавадоговарящите се страни по настоящия протокол, освен ако контекстът не налага друго тълкуване;

6.

„Комисия“ означава Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации;

7.

„критично натоварване“ означава количествена оценка на експозицията на един или повече замърсители, посочени по-долу, под която съгласно наличните знания не назтъпват значиви вредни въздействия върху установени чувствителни елементи на околната среда;

8.

„основни съществуващи стационарни източници“ означава всеки съществуващ източник, чиято погълната термична енергия е по-малко от 100 MW;

9.

„основни нови стационарни източници“ означава всеки нов стационарен източник, чиято погълната термична енергия е най-малко 50 MW;

10.

„Основна категория на източника“ означава всяка категория източници, която изпуска или може да изпуска замърсители на въздуха под формата на азотни оксиди, включително категориите, описани в техническото приложение, и която допринася най-малко за 10 % от общите национални емисии на азотни оксиди на годишна основа, измерени или изчислени през първата календарна година, след датата на влизане в сила на настоящия протокол, и всяка четвърта година след това;

11.

„нов стационарен източник“ означава всеки неподвижен източник, чиети изграждане или съществено изменение е започнало след изтичането на две години от датата на влизане в сила на настоящия протокол;

12.

„нов подвижен източник“ означава моторно превозно средство или друг подвижен източник, който е произведен след изтичането на две години от влизането в сила на настоящия протокол.

a)

прилагат национални стандарти за емисиите към основните нови стационарни източници и/или категории източници, и към значително модифицираните стационарни източници в основните категории източници, основани на най-добрите достъпни технологии, които са икономически целесъобразни, като вземат под внимание техническото приложение;

б)

прилагат национални стандарти за емисиите към нови подвижни източници във всички основни категории източници основани на най-добрите достъпни технологии, които са икономически целесъобразни, като вземат под внимание техническото приложение и съответните взети решения в рамките на Комитета за вътрешен транспорт на Комисията, и

в)

въвеждат мерки за контрол върху замърсяването за основните съществуващи стационарни източници, като вземат под внимание техническото приложение и характеристиките на завода, неговата възраст и степен на използване, и необходимостта да се избегне ненужно оперативно разрушение.

3.

a)

търговския обмен на наличните технологии;

б)

преки индустриални договори и сътрудничество, включително съвместни предприятия;

в)

обмен на информация и опит, и

г)

предоставяне на техническа помощ.

a)

открият и измерят ефектите от емисиите на азотни оксиди върху човешки същества, растения и животни, води, почви и материали, като вземат предвид въздействието върху тях на азотни оксиди от източници, различни от отлаганията в атмосферата;

б)

определят географското разпределение на чувствителните зони;

в)

разработят мерни единици и модели за изчисляване, включително хармонизирани методики за изчисляване на емисиите, които да дадат количествено изражение на преноса на азотните оксиди и свързаните замърсители на далечни разстояния;

г)

подобрят оценките на производителността и разходите на технологиите за ограничаване на емисиите от азотни оксиди и да отбележат развитието на подобрени и нови технологии, и

д)

развият, в контекста на подход, основан на критичните натоварвания, методи за обединяване на научни, технически и икономически данни, за да определят подходящи стратегии за контрол.

a)

нивата на национални годишни емисии на азотни оксиди и основата, върху която те са били изчислени;

б)

напредъка при прилагането на националните стандарти за емисии, изисквани съгласно член 2, параграф 2, букви a) и б), приложените или предстоящите да бъдат приложени национални стандарти за емисии от засегнатите източници и/или категории източници;

в)

напредъка при въвеждането на мерки за контрол на замърсяването, изисквани съгласно член 2, параграф 2, буква в), засегнатия източник и въведените мерки или мерките, които предстои да бъдат въведени;

г)

напредъка при осигуряването на достъп до безоловното гориво;

д)

предприетите мерки за улесняване обмена на технологии, и

е)

напредъка при определянето на критичните натоварвания.

1.

Информация относно размера на емисиите и разходите е основана на официална документация на изпълнителния орган и неговите помощни органи, и по-специално документи EB.AIR/WG.3/R. 8, R. 9 и R. 16, и ENV/WP.1/R. 86, и Corr. 1, възпроизведени в глава 7 на Ефекти и контрол на трансграничното замърсяване на въздуха  (1). Освен ако е посочено друго, смята се, че изброените технологии са добре изградени въз основа на оперативен опит (2).

2.

Информацията, която се съдържа в настоящото приложение, не е пълна. Тъй като опитът с нови двигатели и нови заводи, включващи технологии с ниска емисия, както и обновяването на съществуващи заводи, постоянно се увеличава, се налага редовно доработване и изменение на приложението. Приложението не може да бъде изчерпателна декларация на всички технически опции; неговата цел е да насочва договарящите се страни при откриването на икономически целесъобразни технологии, за да се постигне ефектът от задълженията съгласно протокола.

3.

Изгарянето на твърди горива е основният стационарен източник на антропогенни NOx емисии. В допълнение някои негорими процеси също могат да допринесат за съответните NOx емисии.

4.

Основните категории стационарни източници на NOx емисии могат да включват:

5.

Технологиите за намаляване на емисиите на NOx се съсредоточават върху някои модификации на горенето/процеса, и особено за големи електроцентрали, каналите за обработка на газове.

6.

За оборудване на съществуващи заводи степента на прилагане на технологии с ниски емисии на NOx могат да се ограничат с негативни оперативни странични ефекти или от други специфични за мястото ограничение. Затова в случай на оборудване на съществуващи заводи се дават само приблизителни оценки за типично достигани стойности на NOx емисии. За нови заводи негативните странични ефекти могат да се минимизират или да се изключат чрез подходящи конструктивни решения.

7.

Според достъпните понастоящем данни, разходите за модификации на горенето могат да се считат за ниски за нови заводи. Въпреки това, в случай на оборудване на големи електроцентрали, те варират от 8 до 25 швейцарски франка за kWel (през 1985 г.). По правило инвестиционните разходи за системи за канали за обработка на газове са значително по-големи.

8.

За стационарни източници показателите за емисиите се измерват в милиграма NO2 в нормален (0 °C, 1013 mb) кубичен метър (mg/m3), в сухо състояние.

9.

Категорията на инсталациите за горене обхваща изгаряне на твърди горива в камери, бойлери, непреки отоплители или други устройства за горене с погълната топлина повече от 10 MW, без да се смесват запалимите газове с други производни или обработени материали. Следните технологии за горене, поотделно или в комбинация, са достъпни за нови и съществуващи инсталации:

Стандарти за резултатите, които могат да се постигнат, са обобщени в таблица 1.

Таблица 1:

Стандарти за нива на емисии на NOx (mg/m3), които могат да се постигнат чрез модификации на горенето

10.

Обработката на отделените газове чрез избирателно каталитично намаляване (ИКН) е допълнителна мярка за намаляване на емисиите на NOx, която е ефективна в 80 % и повече процента от случаите. Значителен оперативен опит от нови и приспособени инсталации е натрупан в района на Общността, и по-специално за електроцентрали, по-големи от 300 MW (термични). Когато се комбинират с модификации на горене, лесно се достигат стойности на емисиите от 200 mg/m3 (твърди горива, 6 % О2) и 150 mg/m3 (течни горива, 3 % O2).

11.

Избираемо некаталитично намаляване (ИНН), обработка на отделени газове за намаляване 20—60 % съдържанието на NOx, е евтина технология за специални приложения (например камери за рафиниране и горене на основни тежки газове).

12.

Емисиите на NOx от стационарни газови турбини може да се намали или чрез модификация на горенето (контрол за изсушеност) или чрез инжектиране на вода/пара (контрол на влажността). И двете мерки са добре познати. Чрез тях се постигат стойности на емисиите от 150 mg/m3 (газове, 15 % О2) и 300 mg/m3 (гориво, 15 % О2). Възможно е приспособяване.

13.

Емисиите на NOx от стационарни двигатели с възпламеняване с искра могат да се намалят или чрез модификации на горенето (например концепции за сухо горене и рециркулиране на изпуснатите газове) или чрез обработка на газовете в канали (затворен цикъл тристепенен каталитичен конвертор, ИКН). Техническата и икономическа целесъобразност на тези различни процеси зависи от размера и вида на двигателя (два/четири оборота), и режима на работа (постоянна/различна натовареност). Концепцията за сухо горене може да постигне стойности на NOx емисии от 800 mg/m3 (5 % О2), процесът ИКН намалява NOx емисиите доста под 400 mg/m3 (5 % O2), а тристепенния каталитичен конвертор намалява тези емисии дори под 200 mg/m3 (5 % O2).

14.

Процесът на предварително изпичане се оценява в региона на Комисията като възможна технология с потенциал да намали концентрацията на NOx в газовете в каналите за газове на нови и съществуващи пещи за изпичане на цимент до около 300 mg/m3 (10 % О2).

15.

Производството на азотна киселина с абсорбиране на високо напрежение (> 8 бара) може да запази концентрацията на NOx в неразтворени отпадъчни води под 400 m3. Същите показатели на емисиите могат да се постигнат чрез абсорбиране на средно напрежение в комбинация с ИКН процес или с какъвто и да е подобен ефективен процес за намаляване на NOx. Възможно е приспособяване.

16.

Моторните превозни средства, разгледани в настоящото приложение, са тези, използвани за шосеен транспорт, а именно: пътнически автомобили, движещи се с бензин или дизел, превозни средства с малка мощност и превозни средства с голяма мощност. Подходяща препратка при необходимост е направена към специфичните категории моторни превозни средства (M1, M2, M3, N1, N2, N3), дефинирани в Регламент на ЕИО № 13 съгласно Споразумението от 1958 г. относно приемането на еднообразни условия за приемане и взаимно признаване на оборудването и частите за моторни превозни средства.

17.

Шосейният транспорт е основен източник на антропогенни NOx емисии в много държави на Комисията, който допринася между 40 и 80 % от общите национални емисии. Обикновено превозните средства, движещи се с бензин, допринасят за две трети от общите емисии на NOx при шосейния транспорт.

18.

Наличните технологии за контролиране на азотните оксиди, отделяни от моторните превозни средства, са обобщени в таблици 3 и 6. Подходящо е технологиите да се групират в зависимост от съществуващи или предложени национални и международни стандарти за емисиите, които се различават по строгостта на контрола. Тъй като настоящите контролни цикли на тестване отразяват само градско и районно шофиране, оценките на съответните NOx емисии, дадени по-долу, вземат предвид по-висока скорост на шофиране, където NOx емисии могат да са от особено значение.

19.

Цифрите за допълнителни производствени разходи за различните технологии, дадени в таблици 3 и 6, са по-скоро оценки за производствени разходи, а не цени на дребно.

20.

Контролът върху производствено съответствие и показатели на превозното средство при използване е важен при гарантиране, че потенциала за съкращаване на стандартите за емисиите е постигнат на практика.

21.

Технологии, които включват или се основават на използването на каталитични конвертори, изискват безоловно гориво. Свободното движение на превозни средства, оборудвани с каталитични конвертори, зависи от общата наличност на безоловен бензин.

22.

В таблица 2 се обобщават четири стандарта за емисии. Те се използват в таблица 3, за да се групират различните технологии на двигателите за бензинови превозни средства съгласно възможността им да намалят емисиите на NOx.

Таблица 2

Определяне на стандарти за емисиите

Таблица 3

Технологии за бензинови двигатели, показатели на емисиите, разходи и консумация на гориво за нивата на стандартите на емисиите

23.

Стандартите за емисии A, Б, В и Г включват граници за емисии на въглеводород (HС) и въглероден оксид CO), както и на NOx. Оценки на намалените емисии за тези замърсители, отнесени към основния ECE R. 15-04 случай, са дадени в таблица 4.

Таблица 4

Оценени съкращения на емисии на HC и CO от пътнически автомобили, движещи се с бензин за различни технологии

24.

Съвременните дизелови автомобили могат да отговорят на изискванията за емисии на NOx за стандарти A, Б и В. Строгите изисквания за изпускане на частици, заедно със строгите граници на NOx на стандарт Г, водят до заключението, че дизеловите пътнически автомобили ще изискват допълнително развитие, вероятно включващо електронен контрол на горивната помпа, усъвършенствана система за подаване на гориво, рециркулиране на изпуснатите газове и капани за частици. До днес съществуват само експериментални преводни средства. (Виж също таблица 6, бележка a).

25.

Методите за контрол на пътническите автомобили са приложими, но времевите фактори за съкращаване на NOx, разходите и търговската тежест могат да се различават.

26.

Този клас превозни средства е незначителен в Западна Европа и намалява в Източна Европа. US 1990 и US 1991 нива на емисии на NOx (виж таблица 5) могат да се достигнат при скромни разходи и без значително технологично развитие.

27.

В таблица 5 са обобщени три стандарта за емисии. Те са използвани в таблица 6, за да групират технологиите на двигателите за високомощни дизелови превозни средства съгласно потенциала за намаляване на NOx. Основната конфигурация на двигателя се променя, с тренд от естествено аспирирани до турбо зареждани двигатели. Този тренд влияе върху подобрението на основния капацитет за консумация на гориво. Затова не са включени оценки за консумацията.

Таблица 5

Определяне на стандарти на емисиите

Таблица 6

Технологии за високомощни дизелови двигатели, капацитет на емитиране (12), и разходи за нива на стандартите на емисии