01/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31991Q0530

---

L 136/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ПРОЦЕДУРЕН ПРАВИЛНИК НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ 2 МАЙ 1991 ГОДИНА

(ОВ L 136 от 30 май 1991 година, с поправка ОВ L 317 от 19.11.1991 година, стр. 34)

с измененията:

(1)	от 15.9.1994 г. (ОВ L 249, 24.9.1994 г., стр. 17)

(2)	от 17.2.1995 г. (ОВ L 44, 28.2.1995 г., стр. 64)

(3)	от 6.7.1995 г. (ОВ L 172, 22.7.1995 г., стр. 3) и

(4)	от 12.3.1997 г. (ОВ L 103, 19.4.1997, стр. 6, ОВ L 351, 23.12.1997 г., стр. 72 г., поправка)

(5)	от 17.5.1999 г. (ОВ L 135, 29.5.1999 г., стр. 92)

(6)	от 6.12.2000 г. (ОВ L 322, 19.12.2000 г., стр. 4)

(7)	от 21.5.2003 г. (ОВ L 147, 14.6.2003 г., стр. 22)

(8)	от 19.4.2004 г. (ОВ L 132, 29.4.2004 г., стр. 3)

(9)	от 21.4.2004 г. (ОВ L 127, 29.4.2004 г., стр. 108)

(10)	от 12.10.2005 г. (ОВ L 298, 15.11.2005 г., стр. 1)

ПРЕДВАРИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Член 1 (2) (7)

В разпоредбите на настоящия правилник:

—	„Договор за ЕО“ e Договорът за създаване на Европейската общност,

—	„Договор за Евратом“ е Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом),

—	„Статут на Съда“ е Протоколът относно Статута на Съда на Европейските общности,

—	„Споразумение за ЕИП“ е Споразумението за Европейското икономическо пространство.

За целите на прилагането на настоящия правилник:

—	„институции“ са институциите на Общностите и органите, които са създадени с Договорите или с акт, приет в тяхно изпълнение, и които могат да бъдат страни пред Първоинстанционния съд,

—	„Надзорен орган на ЕАСТ“ е надзорният орган, посочен в Споразумението за ЕИП.

ДЯЛ I

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

Глава първа

ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

Член 2

Всеки член на Първоинстанционния съд изпълнява по правило съдийски функции.

Членовете на Първоинстанционния съд се наричат по-нататък „съдии“.

Всеки съдия, с изключение на председателя, може да изпълнява функциите на генерален адвокат по конкретно дело при условията, посочени в членове 17—19.

Позоваванията на генералния адвокат в настоящия правилник се прилагат само в случаите, в които един от съдиите е бил определен за генерален адвокат.

Член 3

Мандатът на всеки съдия започва да тече от датата, посочена за тази цел в акта за неговото назначаване. Ако в акта за назначаване не е определена дата, мандатът започва да тече от датата на този акт.

Член 4

Преди да встъпят в длъжност, съдиите полагат пред Съда на Европейските общности следната клетва:

Непосредствено след полагането на клетвата съдиите подписват декларация, с която тържествено се заклеват, че както по време на мандата си, така и след неговото изтичане ще изпълняват задълженията, произтичащи от тази длъжност, и по-специално своето задължение за почтеност и сдържаност при приемането на определени постове и облаги след края на мандата им.

Член 5 (6)

Когато Съдът на Европейските общности трябва да вземе решение, след консултация с Първоинстанционния съд, дали един съдия повече не отговаря на необходимите условия или не изпълнява служебните си задължения, председателят на Първоинстанционния съд поканва този съдия да представи становището си пред Първоинстанционния съд на закрито заседание и без участието на секретаря.

Становищата на Първоинстанционния съд се мотивират.

Становище, с което се установява, че един съдия повече не отговаря на необходимите условия или не изпълнява служебните си задължения, трябва да получи гласовете най-малко на мнозинството от съдиите в Първоинстанционния съд. В този случай данните за съотношението на гласовете се съобщават на Съда.

Гласуването е тайно; заинтересованият съдия не взема участие в разискванията.

Член 6

С изключение на председателя на Първоинстанционния съд и на председателите на състави, рангът на съдиите се определя съобразно с тяхното старшинство на тази длъжност.

При еднакво старшинство на една и съща длъжност, рангът се определя от възрастта.

Съдиите, чийто мандат изтича и които бъдат отново назначени, запазват своя предишен ранг.

Член 7 (2) (6) (7) (10)

Непосредствено след частичната смяна, предвидена в член 224 от Договора за ЕО и член 140 от Договора за Евратом, съдиите избират измежду тях председател на Първоинстанционния съд за срок от три години.

При предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Първоинстанционния съд, за остатъка от мандата на негово място се избира друг.

Предвидените в този член избори се провеждат с тайно гласуване. Избран е съдията, получил абсолютно мнозинство. В случай че никой от съдиите не получи абсолютно мнозинство, се провежда второ гласуване и за избран се смята съдията, получил най-голям брой гласове. При равенство на гласовете за избран се смята най-възрастният.

Член 8 (7)

Председателят на Първоинстанционния съд ръководи дейността и службите на Първоинстанционния съд. Той председателства неговите пленарни съдебни заседания и разискванията в закрито заседание.

Председателят на Първоинстанционния съд председателства големия състав.

Ако председателят на Първоинстанционния съд е включен в състав от трима или от петима съдии, той председателства този състав.

Член 9 (10)

В случаите, в които председателят на Първоинстанционния съд отсъства или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, или когато длъжността председател е свободна, функциите на председател се изпълняват от един от председателите на състави според поредността, установена в член 6.

В случаите, в които председателят на Първоинстанционния съд и всички председатели на състави едновременно отсъстват или са възпрепятствани да изпълняват задълженията си, или техните длъжности са свободни по едно и също време, функциите на председател се изпълняват от един от другите съдии в поредността, установена в член 6.

Глава втора

ФОРМИРАНЕ НА СЪСТАВИТЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДИИ ДОКЛАДЧИЦИ И НА ГЕНЕРАЛНИ АДВОКАТИ

Член 10 (7) (9)

Първоинстанционният съд формира състави, състоящи се от трима или от петима съдии, и един голям състав от тринадесет съдии, и взема решение за разпределението на съдиите в тях.

Решението, взето в съответствие с този член, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11 (5) (7)

Делата пред Първоинстанционния съд се разглеждат от състави, състоящи се от трима или от петима съдии, съгласно член 10.

Делата могат да се разглеждат от пленума или от големия състав на Първоинстанционния съд при условията, определени в членове 14, 51, 106, 118, 124, 127 и 129.

Делата могат да се разглеждат и еднолично от съдия, когато те му бъдат възложени при условията, определени в членове 14 и 51, или му бъдат разпределени по реда на член 124, член 127, параграф 1 или член 129, параграф 2.

По делата, разпределени или възложени на определен състав, думите „Първоинстанционният съд“ в настоящия правилник означават този състав. По делата, които са възложени или разпределени за еднолично решаване от съдия, думите „Първоинстанционният съд“ в настоящия правилник означават този съдия.

Член 12 (1) (7)

Първоинстанционният съд определя критериите за разпределението на делата между отделните състави.

Решението за това се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Непосредствено след подаването на исковата молба или жалбата председателят на Първоинстанционния съд разпределя делото на един от съставите.

По всяко дело, разпределено на състав, председателят на състава предлага на председателя на Първоинстанционния съд определянето на съдия докладчик; решението се взема от председателя на Първоинстанционния съд.

Член 14 (5) (7)

Когато това се налага от правната сложност, от значението на делото или от особени обстоятелства, делото може да бъде препратено на пленума, на големия състав, или на състав, състоящ се от различен брой съдии.

1.   Посочените по-долу дела, разпределени на състав, състоящ се от трима съдии, могат да бъдат разглеждани и решавани еднолично от съдията докладчик, когато поради отсъствието на правна или фактическа сложност на повдигнатите въпроси, ограничената значимост на тези дела и отсъствието на други особени обстоятелства е подходящо те да бъдат разгледани и решени по този начин и са били възложени при условията, предвидени в член 51:

a)	дела, заведени по реда на член 236 от Договора за ЕО и на член 152 от Договора за Евратом;

б)

дела, заведени по реда на член 230, четвърта алинея, на член 232, трета алинея и на член 235 от Договора за ЕО, както и на член 146, четвърта алинея, на член 148, трета алинея и на член 151 от Договора за Евратом, които повдигат само въпроси, вече изяснени от установена съдебна практика, или само въпроси, които са част от поредица от дела с еднакъв предмет и по едно от които вече е постановено решение със сила на пресъдено нещо;

в)	дела, заведени по реда на член 238 от Договора за ЕО и на член 153 от Договора за Евратом.

2.   Възлагането на дело за еднолично решаване от съдия се изключва:

a)	по делата, които повдигат въпроси за законосъобразност на акт с общо приложение;

б)

по делата относно изпълнението на: — нормите в областта на конкуренцията и контрола на концентрациите, — нормите в областта на помощите, предоставени от държавите, — нормите в областта на мерките за защита на търговията, — нормите в областта на общата организация на селскостопанските пазари, с изключение на дела, които са част от поредица от дела с еднакъв предмет и по едно от които вече е постановено решение със сила на пресъдено нещо;

в)	по делата, посочени в член 130, параграф 1.

3.   Съдията връща делото на състава, ако прецени, че вече не са налице условията, оправдаващи това възлагане.

Решенията за препращане или за възлагане на делото, предвидени в параграфи 1 и 2, се вземат при условията, определени в член 51.

Член 15 (7)

Съдиите избират измежду тях, съгласно разпоредбите на член 7, параграф 3, председателите на съставите, състоящи се от трима и от петима съдии.

Председателите на съставите от петима съдии се избират за срок от три години. Те могат да бъдат преизбрани еднократно.

Изборът на председателите на съставите от петима съдии се провежда непосредствено след избора на председател на Първоинстанционния съд, предвиден в член 7, параграф 1.

Председателите на съставите от трима съдии се избират за определен срок.

При предсрочно прекратяване на мандата на председател на състав, за остатъка от мандата на негово място се избира друг.

Резултатът от тези избори се публикува в Официалeн вестник на Европейския съюз.

Член 16 (5)

По делата, разпределени или възложени на съставите, правомощията на председателя се упражняват от председателя на състава.

По делата, възложени или разпределени за еднолично решаване от съдия, с изключение на делата, посочени в членове 105 и 106, правомощията на председателя се упражняват от този съдия.

Член 17

В случаите, в които Първоинстанционният съд заседава в пленум, той се подпомага от генерален адвокат, определен от председателя на Първоинстанционния съд.

Член 18

В случаите, в които Първоинстанционният съд заседава в състав, той може да се подпомага от генерален адвокат, доколкото прецени, че това се изисква от правната или фактическата сложност на делото.

Член 19

Решението за определяне на генерален адвокат по конкретно дело се взема от Първоинстанционния съд, заседаващ в пленум, по искане на състава, на който делото е разпределено или възложено.

Председателят на Първоинстанционния съд определя съдията, който да изпълнява функциите на генерален адвокат по това дело.

Глава трета

СЕКРЕТАРИАТ

Раздел I — Секретар

Член 20

Първоинстанционният съд назначава секретаря.

Две седмици преди определената за назначението дата председателят на Първоинстанционния съд уведомява съдиите за представените кандидатури.

Към молбата за кандидатстване се прилагат всички данни за възрастта на кандидата, неговото гражданство, академични степени, владеене на езици, настоящи и предходни длъжности, и за евентуален опит в съдебната и международната област.

Назначението се извършва по реда на процедурата, предвидена в член 7, параграф 3.

Секретарят се назначава за срок от шест години. Той може да бъде назначен отново.

Преди да встъпи в длъжност, секретарят полага пред Първоинстанционния съд клетвата, предвидена в член 4.

Секретарят може да бъде отстранен от длъжност само в случаите, в които той вече не отговаря на необходимите условия или не изпълнява служебните си задължения; Първоинстанционният съд взема своето решение, след като предостави възможност на секретаря да вземе становище.

Ако длъжността секретар се освободи, преди неговият мандат да е изтекъл, Първоинстанционният съд назначава нов секретар за срок от шест години.

Член 21

Първоинстанционният съд може, като спазва процедурата, предвидена по отношение на секретаря, да назначи един или няколко заместник-секретари, които да подпомагат секретаря и да го заместват, според Указанията за секретаря, посочени в член 23.

Член 22

В случаите, в които секретарят, и когато е такъв случаят — заместник-секретарят, отсъстват или са възпрепятствани да изпълняват задълженията си, или техните длъжности са свободни, председателят на Първоинстанционния съд определя длъжностните лица или служителите, които да изпълняват длъжността секретар.

Член 23

Указанията за секретаря се приемат от Първоинстанционния съд по предложение на председателя на Първоинстанционния съд.

Член 24 (2) (6) (7) (10)

Под контрола на секретаря в секретариата се води регистър, в който се вписват всички материали по делото и подкрепящите ги доказателства по реда, в който са заведени.

Отбелязване за вписването в регистъра се прави от секретаря върху оригиналите, и при поискване от страните — върху представените от тях копия за тази цел.

Вписванията в регистъра и отбелязванията, предвидени в предходния параграф, представляват официален документ.

Правилата за воденето на регистъра се определят в Указанията за секретаря, посочени в член 23.

Всяко заинтересовано лице може да прави справки в регистъра на секретариата и да получава преписи или извлечения срещу заплащане на такса по тарифа, определена от Първоинстанционния съд по предложение на секретаря.

Освен това страните по делото могат, срещу заплащане на съответната такса според тарифата на секретариата, също така да получават преписи от материалите по делото, както и заверени преписи от определенията и решенията.

В Официален вестник на Европейския съюз се публикува известие за датата на вписването на исковата молба или жалбата, имената и адресите на страните, предмета на производството, исканията в исковата молба или жалбата, както и резюме на правните основания и на изложените основни доводи.

Когато Съветът или Комисията не са страна по дело, Първоинстанционният съд им изпраща преписи от исковата молба или жалбата и от писмената защита, без приложенията към тях, за да им даде възможност да установят дали е направено възражение за неприложимостта на техен акт по смисъла на член 241 от Договора за ЕО или на член 156 от Договора за Евратом.

Член 25

Секретарят отговаря, под ръководството на председателя, за приемането, предаването и съхраняването на всички документи, както и за връчванията по силата на настоящия правилник.

Секретарят подпомага Първоинстанционния съд, председателя и съдиите във всичките им действия по служба.

Член 26

Секретарят съхранява печатите. Той отговаря за архива и за публикациите на Съда.

Член 27

При спазване на разпоредбите, предвидени в членове 5 и 33, секретарят присъства на заседанията на Първоинстанционния съд.

Раздел II — Служби

Член 28

Длъжностните лица и другите служители, чиято задача е да подпомагат пряко председателя, съдиите и секретаря, се назначават съгласно условията, предвидени в Правилника за персонала. Те са подчинени на секретаря, под ръководството на председателя на Първоинстанционния съд.

Член 29

Длъжностните лица и другите служители, посочени в член 28, полагат клетвата, предвидена в член 20, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на Европейските общности, пред председателя на Първоинстанционния съд, в присъствието на секретаря.

Член 30

Секретарят, под ръководството на председателя на Първоинстанционния съд, отговаря за администрацията на Първоинстанционния съд, за неговото финансово управление и счетоводство; той се подпомага в това от службите на Съда на Европейските общности.

Глава четвърта

ДЕЙНОСТ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

Член 31

Датите и часовете на заседанията на Първоинстанционния съд се определят от председателя.

За провеждането на едно или няколко конкретни заседания Първоинстанционният съд може да избере място, различно от мястото на седалището на Първоинстанционния съд.

Член 32 (4) (5) (7) (10)

Когато поради отсъствието на съдия или поради това, че някой от съдиите е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, броят на съдиите е четен, най-младшият съдия по смисъла на член 6 не участва в разискванията, освен в случаите, в които той е съдията докладчик. В този случай в разискванията не участва съдията, който го предшества непосредствено по ранг.

Когато след определянето на генерален адвокат по реда на член 17 броят на съдиите в Първоинстанционния съд, заседаващ в пленум, е четен, председателят на Първоинстанционния съд определя преди съдебното заседание, по предварително установен от Първоинстанционния съд и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз ротационен принцип, съдията, който няма да вземе участие в решаването на делото.

Ако след свикването на пленума се установи, че не е налице кворум, председателят на Първоинстанционния съд отлага заседанието до постигането на кворум.

Ако в състав от трима или петима съдии не е налице кворумът от трима съдии, председателят на този състав уведомява за това председателя на Първоинстанционния съд, който определя друг съдия за попълване на състава.

Кворумът на големия състав се състои от девет съдии. Ако не бъде постигнат този кворум, председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия, който да попълни състава.

Ако в големия състав или в състав от петима съдии броят на съдиите, предвиден в член 10, параграф 1, не е постигнат поради отсъствието на съдия или възпрепятстването му да изпълнява задълженията си, настъпило преди датата на започване на устната фаза на производството, председателят на Първоинстанционния съд определя съдия, който да попълни този състав до предвидения брой съдии.

Ако в състав от трима или от петима съдии броят на съдиите, разпределени в този състав, е по-голям съответно от трима или от петима, председателят на състава решава кои от съдиите ще вземат участие в решаването на делото.

Ако съдията, на когото делото е било възложено или разпределено за еднолично решаване, отсъства или е възпрепятстван да присъства, председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия, който да го замести.

Член 33

Първоинстанционният съд разисква в закрито заседание.

Само съдиите, които са присъствали на устната фаза на производството, могат да участват в разискванията.

Всеки съдия, който взема участие в разискванията, излага своето становище и мотивите за него.

Всеки съдия може да поиска въпросите да бъде формулиран на избран от него език и да бъде писмено съобщен на другите съдии, преди да бъде поставен на гласуване.

Решението на Първоинстанционния съд се определя от изводите, направени от мнозинството от съдиите, след заключителното обсъждане. Гласовете се подават по ред, обратен ред на реда, предвиден в член 6.

Разногласията в становищата относно предмета, съдържанието или поредността на въпросите, или относно тълкуването на гласуването, се решават от Първоинстанционния съд.

Когато разискванията на Първоинстанционния съд се отнасят до административни въпроси, присъства секретарят, освен ако Първоинстанционният съд вземе решение в обратен смисъл.

Когато Първоинстанционният съд заседава в отсъствието на секретаря, той възлага, когато това е необходимо, на най-младшия съдия по смисъла на член 6 изготвянето на протокол, който се подписва от председателя и от този съдия.

Член 34

Доколкото Първоинстанционният съд не е приел специално решение, съдебната ваканция се определя, както следва:

—	от 18 декември до 10 януари,

—	от неделя преди Великден до втората неделя след Великден,

—	от 15 юли до 15 септември.

По време на съдебната ваканция длъжността председател се изпълнява в седалището на Първоинстанционния съд или от самия председател, който е във връзка със секретаря, или от един от председателите на състави, или от друг съдия, поканен от председателя да го замества.

При неотложни случаи председателят може да свика съдиите по време на съдебната ваканция.

Първоинстанционният съд спазва официалните празници в мястото, където е неговото седалище.

Първоинстанционният съд може, по уважителни причини, да разрешава отпуски на съдиите.

Глава пета

ЕЗИКОВ РЕЖИМ

Член 35 (2) (4) (8)

Езикът на производството е английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски.

Езикът на производството се избира от ищеца или жалбоподателя, доколкото в следващите разпоредби не е предвидено друго:

a)	когато ответникът е държава-членка или физическо лице — гражданин, или юридическо лице от държава-членка, език на производството е официалният език на тази държава; когато тази държава има повече от един официален език, ищецът или жалбоподателят може да избере един от тях;

б)	по съвместно искане на страните може да бъде разрешено използването, изцяло или отчасти, на друг от езиците, посочени в параграф 1;

в)

по искане нa някоя от страните и след като бъдат изслушани насрещната страна и генералният адвокат, като изключение от разпоредбите на буква б) може да бъде разрешено използването на друг от езиците, посочени в параграф 1, като език на производството за цялото или за част от производството; такова искане не може да се направи от институция на Европейските общности.

Решението по посочените по-горе искания може да се вземе от председателя; той може да отнесе искането до Първоинстанционния съд, а в случаите, в които смята да го уважи без съгласието на всички страни, е длъжен да направи това.

Езикът на производството се използва по-конкретно в писмените становища и в устните състезания между страните, в приложените доказателства и документи, както и в протоколите и решенията на Първоинстанционния съд.

Всички представени или приложени доказателства и документи, съставени на друг език, се придружават от превод на езика на производството.

При наличие на обемни доказателства и документи може да се направи превод само на извлечения от тях. Първоинстанционният съд обаче може, служебно или по искане на някоя от страните, по всяко време да изиска по-пълен или цялостен превод.

По изключение от предходните разпоредби, държавите-членки имат право да използват своя официален език, когато встъпват по дело пред Първоинстанционния съд. Тази разпоредба се прилага както към писмените документи, така и към устните изявления. Преводът на езика на производството по всяко от делата се организира от секретаря.

На държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите-членки, както и на Надзорния орган на ЕАСТ, може да се разреши да използват друг от езиците, посочени в параграф 1, когато встъпват по дело пред Първоинстанционния съд. Тази разпоредба се прилага както към писмените документи, така и към устните изявления. Преводът на езика на производството по всяко от делата се осигурява от секретаря.

Когато свидетел или експерт заявява, че не може да се изрази свободно на някой от езиците, посочени в параграф 1 от този член, Първоинстанционният съд може да му разреши да даде своите показания или заключения на друг език. Секретарят осигурява превода на езика на производството.

Председателят при ръководенето на устните състезания, съдията докладчик както в предварителния доклад, така и в доклада за съдебното заседание, съдиите и генералният адвокат при задаването на въпроси, и генералният адвокат при представянето на своите заключения могат да използват някой от езиците, посочени в параграф 1 от този член, различен от езика на производството. Секретарят осигурява превода на езика на производството.

Член 36

По искане нa съдия, на генералния адвокат или на някоя от страните секретарят осигурява превод на всичко, което е казано или написано в хода на производството пред Първоинстанционния съд, на избран от тях език измежду езиците, посочени в член 35.

Публикациите на Първоинстанционния съд се издават на езиците, посочени в член 1 от Регламент № 1 на Съвета.

Член 37

Текстовете на документите, съставени на езика на производството или на друг език, разрешен от Първоинстанционния съд съгласно член 35, са меродавни.

Глава шеста

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ, ЮРИДИЧЕСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ И АДВОКАТИТЕ

Член 38 (2)

Представителите, юридическите съветници и адвокатите, които се явяват пред Първоинстанционния съд или пред друг съдебен орган, до който Първоинстанционният съд е изпратил съдебни поръчки, се ползват с имунитет по отношение на изреченото или написаното от тях във връзка с делото или със страните.

Представителите, юридическите съветници и адвокатите се ползват и със следните привилегии и улеснения:

a)

всички книжа и документи във връзка с производството не подлежат на претърсване и изземване. В случай на спор митническите или полицейските служители могат да запечатат тези книжа и документи; след това те незабавно се изпращат на Първоинстанционния съд за проверка в присъствието на секретаря и на заинтересованото лице;

б)	представителите, юридическите съветници и адвокатите имат правото да им бъде отпусната толкова валута, колкото е необходима за изпълнението на техните задължения;

в)	представителите, юридическите съветници и адвокатите се ползват със свобода на безпрепятствено придвижване, доколкото това е необходимо за изпълнението на техните задължения.

Член 39 (2)

За да се ползват от привилегиите, имунитетите и улесненията, посочени в предходния член, лицата, които имат право на това, предварително удостоверяват своето качество, както следва:

a)	представителите представят официален документ, издаден от страната, която представляват, и тя незабавно изпраща копие от този документ на секретаря;

б)	юридическите съветници и адвокатите представят удостоверение, подписано от секретаря. Удостоверението е с определен срок, който може да бъде удължен или съкратен съобразно с продължителността на производството.

Член 40

Привилегиите, имунитетите и улесненията, посочени в член 38 от настоящия правилник, се предоставят изключително в интерес на правилното развитие на производството.

Първоинстанционният съд може да снеме имунитета, когато прецени, че това не противоречи на интересите на производството.

Член 41 (10)

Ако прецени, че поведението на юридически съветник или на адвокат пред Първоинстанционния съд, председателя, съдия или предсекретаряенесъвместимосдостойнствотонаПървоинстанцион- ния съд или с изискванията за добро правораздаване, или че този юридически съветник или адвокат използва своите права за цели, различниотцелите,закоитотесамупредоставени,Първоинстанционниятсъдуведомявазатовазаинтересованотолице.Първоинстанционният съд може да уведоми за това компетентните органи, пред които заинтересованото лице носи отговорност; препис от писмото, изпратено на тези органи, се изпраща на заинтересова- ното лице.

По същите съображения Първоинстанционният съд може по всяко време, след като изслуша заинтересованото лице, да отстрани с определение заинтересованото лице от производството. Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Когато юридически съветник или адвокат бъде отстранен от производството, то се спира за срок, определен от председателя, за да се даде възможност на заинтересованата страна да определи друг юридически съветник или адвокат.

Решенията, взети съгласно този член, подлежат на отмяна.

Член 42 (2) (7)

Разпоредбите на тази глава се прилагат към университетски преподаватели, които имат право да се явяват пред Първоинстанционния съд съгласно член 19 от Статута на Съда.

ДЯЛ II

ПРОИЗВОДСТВО

Глава първа

ПИСМЕНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Член 43 (6) (10)

Оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.

Този материал, придружен от всички посочени в него приложения, се представя заедно с пет преписа за Първоинстанционния съд и по един препис за всяка друга страна в производството. Преписите се заверяват от страната, която ги подава.

Институциите представят, в установените от Първоинстанционния съд срокове, и преводи на всички материали по делото на другите езици по член 1 от Регламент № 1 на Съвета. Прилага се последната алинея от предходния параграф.

На всеки материал по делото се отбелязва датата. С оглед на сроковете в производството, се взема предвид само датата на подаване в Секретариата.

Към материалите по делото се прилага папка, съдържаща приведените в тяхна подкрепа доказателства и документи, заедно с опис на тези доказателства и документи.

Когато с оглед на обема на дадено доказателство или документ към материала по делото са приложени само извлечения от него, цялото доказателство или документ, или пълно копие от тях се подава в Секретариата.

Като се спазват разпоредбите на параграфи 1—5, датата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото, включително описа на доказателствата и документите по параграф 4, бъде получено в Секретариата по факс или друго техническо средство за комуникация, с което разполага Първоинстанционният съд, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове, при условие че подписаният оригинал на материала по делото, придружен от приложенията и преписите по параграф 1, втора алинея, бъде депозиран в Секретариата не по-късно от 10 дни след това. Член 102, параграф 2 не се прилага спрямо този десетдневен срок.

Без да се засяга действието на разпоредбите на параграф 1, първа алинея и на параграфи 2—5, Първоинстанционният съд може с решение да определи условията, при които материал по делото, изпратен на Секретариата по електронен път, може да се счита за оригинал на този акт. Това решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 44 (1) (2) (6) (7)

Исковата молба или жалбата по член 21 от Статута на Съда съдържа:

a)	името и адреса на ищеца или жалбоподателя;

б)	посочване на страната, срещу която е подадена исковата молба или жалбата;

в)	предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания;

д)	исканията на ищеца или жалбоподателя;

e)	при необходимост — приведените доказателства, ако има такива.

За целите на производството исковата молба или жалбата съдържа съдебен адрес в седалището на Първоинстанционния съд. Тя посочва името на лицето, което е оправомощено и е изразило съгласие да му се връчват всички съобщения.

Освен съдебния адрес по предходната алинея или вместо него, в исковата молба или жалбата може да се посочи, че адвокатът или представителят е съгласен връчването по отношение на него да се извършва по факс или чрез друго техническо средство за комуникация.

Ако исковата молба или жалбата не отговарят на изискванията по първа и втора алинея, до отстраняване на нередовността всички връчвания на съответната страна за целите на производството се извършват с препоръчано писмо, адресирано до представителя или адвоката на тази страна. В отклонение от член 100, параграф 1, в този случай се приема, че връчването е надлежно извършено с депозирането на препоръчаното писмо в пощенската служба в седалището на Първоинстанционния съд.

Адвокатът, който подпомага или представлява страна в производството, трябва да представи в Секретариата удостоверение, че има право да практикува пред съд на държава-членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП.

При необходимост исковата молба или жалбата се придружава от доказателствата по член 21, втора алинея от Статута на Съда.

Всяка искова молба или жалба на частноправно юридическо лице се придружава от:

a)	неговия устав или актуално извлечение от търговския регистър или от регистъра на сдруженията с нестопанска цел, или всякакво друго доказателство за неговата правосубектност;

б)	доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел.

Искова молба или жалба, подадена по силата на клауза за подсъдност, която се съдържа в уреден от частното или от публичното право договор, сключен от Общността или за нейна сметка съгласно член 238 от Договора за ЕО или член 153 от Договора за Евратом, се придружава от копие от договора, който съдържа тази клауза.

Ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията по параграфи 3—5 от този член, секретарят определя на ищеца или жалбоподателя разумен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба или жалбата или представянето на някое от гореспоменатите доказателства. Ако ищецът или жалбоподателят не отстрани нередовностите в исковата молба или жалбата или не представи изискуемите доказателства в определения срок, Първоинстанционният съд решава дали неспазването на тези условия води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата.

Член 45

Исковата молба или жалбата се връчват на ответника. В случая по параграф 6 от предходния член връчването се извършва, непосредствено след като нередовностите в исковата молба или жалбата бъдат отстранени или непосредствено след като Първоинстанционният съд я обяви за допустима по отношение на изискванията за форма по предходния член.

Член 46 (10)

В двумесечен срок от връчване на исковата молба или жалбата ответникът представя писмена защита, която съдържа:

a)	името и адреса на ответника;

б)	изложените фактически и правни доводи;

в)	исканията на ответника;

г)	приведените доказателства.

Прилагат се разпоредбите на член 44, параграфи 2—5.

В спорове между Общностите и техни служители писмената защита се придружава от жалбата по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и от решението за отхвърляне на жалбата, с посочване на датите на подаване и на уведомяване.

Срокът по параграф 1 може при извънредни обстоятелства да бъде удължен от председателя въз основа на мотивирано искане от ответника.

Член 47 (6)

Исковата молба или жалбата и писмената защита могат да се допълнят с писмена реплика от ищеца или жалбоподателя и с писмена дуплика от ответника, освен ако Първоинстанционният съд след изслушване на генералния адвокат реши, че втора размяна на писмени становища не е необходима, тъй като съдържанието на съдебната преписка е достатъчно пълно, за да позволи на страните да развият своите правни основания и доводи в хода на устната фаза на производството. Първоинстанционният съд може обаче да разреши на страните да допълнят съдебната преписка, ако ищецът или жалбоподателят представи мотивирано искане за това в двумесечен срок от съобщаването на това решение.

Председателят определя сроковете за представяне на тези материали по делото.

Член 48

Страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения в писмената реплика или в писмената дуплика. Те посочват мотиви за късното представяне на привежданите доказателства.

В хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

Ако в хода на производството някоя от страните въведе ново правно основание по предходната алинея, председателят може след изтичането на нормалните процесуални срокове, по доклад на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, да даде на другата страна срок за отговор по това ново правно основание.

Първоинстанционният съд се произнася по допустимостта на правното основание с решението, което слага край на производството.

Член 49

Първоинстанционният съд може на всеки етап от производството, след изслушване на генералния адвокат, да вземе решение за всякакво процесуално-организационно действие или събиране на доказателства по членове 64 и 65, или да разпореди възобновяването или разширяването на всяко действие по събирането на доказателства.

Член 50 (4) (10)

Председателят може по всяко време, след изслушване на страните и на генералния адвокат, да разпореди две или повече дела, които имат еднакъв предмет, поради връзката помежду им да бъдат съединени за целите на писмената или устната фаза на производството или на съдебното решение, което слага край на производството. Той може да ги раздели отново. Председателят може да отнесе тези въпроси до Първоинстанционния съд.

Представителите, юридическите съветници и адвокатите на всички страни по съединените дела, включително встъпилите страни, могат да се запознаят в секретариата с материалите по делото, които са връчени на страните по съответните други дела. По искане на някоя от страните, председателят обаче може да изключи от предоставяните за запознаване доказателства тези, които са секретни или поверителни, без да се засяга действието на разпоредбите на член 67, параграф 3.

Член 51 (1) (5) (7)

В случаите, определени от член 14, параграф 1, съставът, който разглежда делото, или председателят на Първоинстанционния съд може на всеки етап от производството, служебно или по искане на една от страните, да предложи на пленума на Първоинстанционния съд препращане на делото до него, до големия състав или до състав, състоящ се от различен брой съдии. Пленумът взема решение относно препращането след изслушване на страните и на генералния адвокат.

Делото се решава от състав, състоящ се най-малко от петима съдии, когато това поиска държава-членка или институция на Европейските общности, която е страна в производството.

Решението за разпределяне на дело за еднолично решаване от съдия в случаите, определени от член 14, параграф 2, се взема единодушно от тричленния състав, пред който делото е висящо, след изслушване на страните.

Когато държава-членка или институция на Европейските общности, която е страна в производството, възрази срещу едноличното разглеждане и решаване на делото от съдия, то остава при или се препраща на състава, чийто член е съдията докладчик.

Член 52 (6) (7)

Без да се засяга действието на разпоредбите на член 49, председателят определя датата, на която съдията докладчик представя предварителен доклад пред Първоинстанционния съд, съответно:

а)	след представянето на писмена дуплика;

б)	когато не е била представена писмена реплика или писмена дуплика до изтичане на срока по член 47, параграф 2;

в)	когато заинтересованата страна е заявила, че се отказва от своето право да представи писмена реплика или писмена дуплика;

г)	когато Първоинстанционният съд е решил, че съгласно член 47, параграф 1 не е необходимо исковата молба или жалбата и писмената защита да се допълнят с писмена реплика и писмена дуплика;

д)	когато Първоинстанционният съд е решил, че съгласно член 76а, параграф 1 е необходимо да се произнесе при условията на бързото производство.

Предварителният доклад съдържа предложения относно това дали делото изисква процесуално-организационни действия или събиране на доказателства, както и относно евентуалното препращане на делото в пленум, в голям състав или в друг състав на Първоинстанционния съд, състоящ се от различен брой съдии.

Първоинстанционният съд, след изслушване на генералния адвокат, взема решение за действията, които следва да се предприемат по предложенията на съдията докладчик.

Член 53

Ако Първоинстанционният съд реши да започне устната фаза от производството, без да извършва процесуално-организационни действия и без да предприема събиране на доказателства, председателят определя датата за започване на устната фаза на производството.

Член 54

Без да се засягат процесуално-организационните действия или събирането на доказателства, които могат да се предприемат в хода на устната фаза на производството, когато по време на писмената фаза от производството се е пристъпило към процесуално-организационни действия или събиране на доказателства и те бъдат приключени, председателят определя датата за започване на устната фаза на производството.

Глава втора

УСТНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Член 55 (10)

Първоинстанционният съд разглежда делата, с които е сезиран, в поредността, в която е приключило събирането на доказателства по тях. Когато събирането на доказателства по няколко дела е приключило едновременно, поредността се определя от датата на вписване в регистъра на исковите молби или жалби.

С оглед на наличието на особени обстоятелства председателят може да вземе решение определено дело да се разгледа с предимство.

С оглед на наличието на особени обстоятелства председателят може, след изслушване на страните и на генералния адвокат, служебно или по искане на една от страните, да вземе решение делото да бъде отложено за разглеждане на по-късна дата.

Ако страните по делото искат отлагането му по общо съгласие, председателят може да уважи тяхното искане.

Член 56

Устните състезания се откриват и ръководят от председателя, който следи за реда по време на съдебното заседание.

Член 57

Решението за разглеждане на делото при закрити врати включва забрана за разгласяване на устните състезания.

Член 58

Председателят може в хода на устните състезания да поставя въпроси на представителите, юридическите съветници или адвокатите на страните.

Същата възможност има всеки съдия и генералният адвокат.

Член 59

Страните могат да пледират пред Първоинстанционния съд само чрез своя представител, юридически съветник или адвокат.

Член 60

Когато по определено дело не е бил назначен генерален адвокат, председателят обявява устната фаза на производството за приключена след края на устните състезания.

Член 61

Когато генералният адвокат представя писмено своето заключение, той го депозира в секретариата, който го съобщава на страните.

След обявяването или представяне на заключението на генералния адвокат, председателят обявява устната фаза на производството за приключена.

Член 62

Първоинстанционният съд може след изслушване на генералния адвокат да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.

Член 63

Секретарят изготвя протокол за всяко съдебно заседание. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря и представлява официален документ.

Страните могат да се запознаят в секретариата с всеки протокол и да получат препис от него за своя сметка.

Глава трета

ПРОЦЕСУАЛНО-ОРГАНИЗАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ И СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

Раздел I — Процесуално-организационни действия

Член 64 (10)

Целта на процесуално-организационните действия е при възможно най-добри условия да се осигури подготвянето на делата за разглеждане, развитието на производствата и решаването на споровете. Решение за тях се взема от Първоинстанционния съд след изслушване на генералния адвокат.

Процесуално-организационните действия по-конкретно имат за цел:

a)	да осигурят ефективното развитие на писмената или устната фаза от производството и да улеснят събирането на доказателства;

б)	да определят въпросите, по които страните трябва да представят допълнителни доводи или които изискват събиране на доказателства;

в)	да уточнят обхвата на исканията на страните, техните правни основания и доводи, както и да изяснят спорните въпроси помежду им;

г)	да улеснят уреждането на споровете по взаимно съгласие.

Процесуално-организационните действия могат да се изразяват в:

a)	задаване на въпроси на страните;

б)	приканване на страните да изложат писмени или устни становища по някои аспекти на производството;

в)	искане на информация или сведения от страните или от трети лица;

г)	искане за представяне на документи или всякакви доказателства във връзка с делото;

д)	призоваване на представителите на страните или лично на самите страни на съвещания.

На всеки етап от производството всяка страна може да предложи приемане или изменение на процесуално-организационните действия. В този случай другите страни се изслушват преди постановяването на тези мерки.

Когато това се налага от процесуалните обстоятелства, Първоинстанционният съд уведомява страните относно предвижданите действия и им предоставя възможност да представят становищата си в устна или писмена форма.

Ако Първоинстанционният съд, заседаващ в пленум или в голям състав, вземе решение да постанови процесуално-организационни действия и не ги предприеме сам, той възлага това на състава, на който делото е било първоначално разпределено, или на съдията докладчик.

Ако състав вземе решение да постанови процесуално-организационни действия и не ги предприеме сам, той възлага това на съдията докладчик.

Генералният адвокат участва в процесуално-организационните действия.

Раздел II — Събиране на доказателства

Член 65 (2) (7)

Без да се засяга действието на разпоредбите на членове 24 и 25 от Статута на Съда, събирането на доказателства включва:

a)	лично явяване на страните;

б)	изискване на информация и представяне на документи;

в)	свидетелски показания;

г)	експертиза;

д)

оглед.

Член 66

След изслушване на генералния адвокат Първоинстанционният съд определя действията, които смята за подходящи, с определение, излагащо подлежащите на доказване факти. Страните се изслушват, преди Първоинстанционният съд да вземе решение относно събирането на доказателства по член 65, букви в), г) и д).

Определението се връчва на страните.

Възможно е представянето на насрещни доказателства и допълване на приведените доказателства.

Член 67 (6) (10)

Ако Първоинстанционният съд, заседаващ в пленум или в голям състав, вземе решение за събиране на доказателства и не го предприеме сам, той възлага това на състава, на който делото е било първоначално разпределено, или на съдията докладчик.

Ако състав вземе решение да започне събиране на доказателства и не го предприеме сам, той възлага това на съдията докладчик.

Генералният адвокат участва в събирането на доказателства.

Страните могат да присъстват при събирането на доказателства.

При спазване действието на разпоредбите на член 116, параграфи 2 и 6, Първоинстанционният съд взема предвид само онези документи и доказателства, с които адвокатите и представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища.

Когато е необходимо Първоинстанционният съд да провери поверителния характер по отношение на една или повече страни на определен документ, който може да има значение за произнасянето по дело, този документ не се предоставя на страните по време на тази проверка.

Когато документ, достъпът до който е бил отказан от общностна институция, бъде представен пред Първоинстанционния съд във връзка с производство относно законосъобразността на този отказ, документът не се предоставя на другите страни.

Раздел III — Призоваване и разпит на свидетели и експерти

Член 68

Първоинстанционният съд служебно или по искане на страните, след изслушване на страните и генералния адвокат, разпорежда някои факти да бъдат установени със свидетели. Определението посочва фактите, които трябва да бъдат установени.

Първоинстанционният съд призовава свидетелите служебно или по искане на страните или на генералния адвокат. В искането на страна за разпит на свидетел се посочва точно относно какви факти и поради какви причини трябва да бъде разпитан свидетелят.

Свидетелите, чийто разпит е преценен за необходим, се призовават с определение, което съдържа:

а)	фамилията, името и презимето, качеството и адреса на свидетеля;

б)	посочване на фактите, относно които ще бъде изслушван свидетелят;

в)	евентуално уточняване на предприетите от Първоинстанционния съд разпоредителни действия за възстановяване на направените от свидетелите разходи и за санкциите, приложими към неявили се свидетели.

Определението се връчва на страните и на свидетелите.

За призоваването на свидетели, чийто разпит са поискали страните, Първоинстанционният съд може да изиска внасянето в касата на Първоинстанционния съд на сума, достатъчна за покриване на разходите. Първоинстанционният съд определя нейния размер.

Касата на Първоинстанционния съд осигурява средствата, необходими във връзка с разпита на свидетелите, призовани служебно от Първоинстанционния съд.

След като бъде установена самоличността на свидетелите, председателят ги уведомява, че от тях се изисква да удостоверят истинността на своите показания по начините, посочени в параграф 5 и в член 71.

Свидетелите се изслушват от Първоинстанционния съд с призоваване на страните. След даване на показанията председателят може, по искане на страна или служебно, да задава въпроси на свидетелите.

Същата възможност имат всеки от съдиите и генералният адвокат.

С разрешение на председателя представителите на страните могат да задават въпроси на свидетелите.

При спазване разпоредбите на член 71, след като даде своите показания, свидетелят полага следната клетва:

След изслушване на страните Съдът може да освободи свидетеля от полагане на клетва.

Секретарят изготвя протокол, в който се възпроизвеждат показанията на свидетеля.

Протоколът се подписва от председателя или от съдията докладчик, на когото е възложено провеждането на разпита, както и от секретаря. Преди подписване на протокола на свидетеля се предоставя възможност да провери съдържанието му и да го подпише.

Протоколът представлява официален документ.

Член 69 (2) (6) (7)

Редовно призованите свидетели са длъжни да се явят за разпит в отговор на призовката.

Когато редовно призован свидетел не се яви пред Първоинстанционния съд, последният може да му наложи парична глоба в размер до 5 000 EUR и да разпореди ново призоваване на свидетеля за негова сметка.

Същата глоба може да се наложи и на свидетел, който без основателна причина откаже да даде показания, да положи клетва или съответно да направи тържествена декларация.

Свидетел, който изложи основателни причини пред Първоинстанционния съд, може да бъде освободен от наложената му парична глоба. Паричната глоба може да бъде намалена по искане на свидетел, когато той докаже, че тя е несъразмерна с неговите доходи.

Принудителното изпълнение на глобите или мерките, постановени в съответствие с този член, се осъществява съгласно разпоредбите на членове 244 и 256 от Договора за ЕО и членове 159 и 164 от Договора за Евратом.

Член 70

Първоинстанционният съд може да назначи експертиза. Определението за назначаване на експерт уточнява задачата му и определя срок за представяне на неговото заключение.

Експертът получава препис от определението, както и всички необходими доказателства за изпълнение на неговата задача. Експертът извършва дейността си под контрола на съдията докладчик, който може да присъства при експертните действия и е редовно осведомяван за изпълнението на задачата, възложена на експерта.

Първоинстанционният съд може да поиска страните или една от тях да внесе обезпечение за покриване на разходите по екпертизата.

По искане на експерта Първоинстанционният съд може да пристъпи към разпит на свидетели, които се изслушват в съответствие с разпоредбите на член 68.

Експертът може да представи свое становище само във връзка със задачите, които изрично са му били възложени.

След представянето на заклю чението Първоинстанционният съд може да разпореди експертът да бъде изслушан с призоваване на страните.

Под ръководството на председателя представителите на страните могат да поставят въпроси на експерта.

При спазване разпоредбите на член 71, след представянето на заключението експертът полага пред Първоинстанционния съд следната клетва:

Съдът може след изслушване на страните да освободи експерта от полагане на клетва.

Член 71

Председателят нарежда на всяко лице, от което се изисква да положи клетва пред Първоинстанционния съд в качеството на свидетел или на експерт, да каже истината или да изпълни своята задача съвестно и безпристрастно, като му напомня за наказателноправните последици съгласно неговото национално законодателство в случай на нарушение на това задължение.

Свидетелите и експертите полагат клетвата, предвидена съответно в член 68, параграф 5, първа алинея и в член 70, параграф 6, първа алинея, или във формата, установена в тяхното национално законодателство.

Когато националното законодателство на свидетелите или на експертите допуска в съдебно производство вместо или наред с клетва да се направи клетвена декларация, свидетелите и експертите могат да направят такава при условията и във формата, установени в тяхното национално законодателство.

Когато националното законодателство не предвижда нито полагане на клетва, нито такава декларация, се следва предвидената в параграф 1 процедура.

Член 72

Първоинстанционният съд може след изслушване на генералния адвокат да реши да уведоми за всяко лъжесвидетелстване или за всяка невярна декларация на експерт, извършени пред него под клетва, посочения в приложение III към допълнителния правилник към Процедурния правилник на Съда компетентен орган на държавата-членка, чиито съдилища имат компетентност във връзка с наказателно преследване, като се вземат предвид разпоредбите на член 71.

Секретарят отговаря за предаване на решението на Първоинстанционния съд. Решението излага фактите и обстоятелствата, на които се основава уведомлението.

Член 73

Ако някоя от страните прави искане за отстраняване на свидетел или за отвод на експерт, поради това че той е неспособен да свидетелства или да даде заключение, недостоен или поради всякаква друга причина, или ако свидетел или експерт откаже да даде показания или заключение, да положи клетва или да направи тържествената декларация, която я замества, въпросът се решава от Първоинстанционния съд.

Искането за отстраняване на свидетел или за отвод на експерт се прави в срок от две седмици от връчването на определението, с което се призовава свидетелят или се назначава експертът, чрез акт, съдържащ основанията за отстраняване или отвод и приведените доказателства.

Член 74

Свидетелите и експертите имат право на възстановяване на техните разходи за път и престой. Аванс за покриване на тези разходи може да им се отпусне от касата на Първоинстанционния съд.

Свидетелите имат право на обезщетение за пропуснати ползи, а експертите — на хонорар за техните услуги. Тези компенсации се изплащат от касата на Съда на свидетелите и експертите след изпълнението на техните задължения или на задачата им.

Член 75

Съдът може по искане на страните или служебно да възлага съдебни поръчки за разпит на свидетели или на експерти.

Съдебната поръчка се възлага с определение, което съдържа фамилията, името и презимето, качеството и адреса на свидетелите или експертите, указва фактите, по които свидетелите или експертите ще бъдат изслушвани, посочва страните, техните представители, адвокати или юридически съветници, както и техния съдебен адрес, и излага накратко предмета на спора.

Секретарят връчва определението на страните.

Секретарят изпраща определението на посочения в приложение I към допълнителния правилник към Процедурния правилник на Съда компетентен орган на държавата-членка, на чиято територия трябва да се извърши разпитът на свидетеля или експерта. При необходимост секретарят прилага към определението превод на официалния език или езици на държавата-членка, до която е адресирано определението.

Определеният съгласно първа алинея орган предава определението на компетентния съдебен орган съгласно своето национално право.

Компетентният съдебен орган изпълнява съдебната поръчка съгласно разпоредбите на своето национално право. След изпълнението компетентният съдебен орган предава на определения съгласно първа алинея орган определението, съдържащо съдебната поръчка, доказателствата по изпълнението и документ за разноските. Тези документи се изпращат на секретаря.

Секретарят организира превода на доказателствата на езика на производството .

Първоинстанционният съд покрива разходите по съдебната поръчка, без да се засяга възможността в приложимите случаи да ги възложи на страните.

Член 76

Секретарят изготвя протокол за всяко открито съдебно заседание. Този протокол се подписва от председателя и от секретаря. Той представлява официален документ.

Страните могат да се запознаят в секретариата с всеки протокол и доклад на експерт и да получат преписи от тях за своя сметка.

Глава трета „a“ (6)

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Член 76a (10)

По искане на ищеца или жалбоподателя или на ответника, след изслушване на другите страни и на генералния адвокат Първоинстанционният съд може да реши да се произнесе по реда на бързото производство с оглед особената спешност и обстоятелствата по делото.

Искането за произнасяне по реда на бързото производство се прави с отделна молба при подаването на исковата молба или жалбата или на писмената защита. В това искане може да се посочи, че някои правни основания или доводи или някои части от исковата молба или жалбата или от защитата се представят само в случай че делото не се решава по реда на бързото производство, по-конкретно като към искането се приложи съкратен вариант на исковата молба или жалбата, както и списък само на онези приложения, които трябва да бъдат взети предвид, ако делото се разглежда по реда на бързото производство.

В отклонение от разпоредбите на член 55, делата, по които Първоинстанционният съд е решил да се произнесе по реда на бързото производство, се разглеждат с предимство.

По изключение от разпоредбите на член 46, параграф 1, когато ищецът или жалбоподателят е поискал съгласно параграф 1 от настоящия член делото да се разгледа по реда на бързото производство, срокът за представяне на писмената защита е едномесечен. Ако Първоинстанционният съд реши да не уважи искането, на ответника се предоставя допълнителен едномесечен срок, за да депозира или, според случая, да допълни писмената защита. Предвидените в тази алинея срокове могат да бъдат удължавани съгласно член 46, параграф 3.

В рамките на бързо производство писмените становища по член 47, параграф 1 и член 116, параграфи 4 и 5 могат да бъдат представени само ако Първоинстанционният съд разреши това във връзка с процесуално-организационните действия, предприети съгласно член 64.

Без да се засяга действието на разпоредбите на член 48, страните могат да допълват своите твърдения и да привеждат доказателства в хода на устната фаза на производството. Те излагат съображения за късното представяне на привежданите от тях доказателства.

Решението на Първоинстанционния съд да се произнесе по реда на бързото производство може да бъде подчинено на условия относно обема и представянето на писмени становища от страните, последващото развитие на производството или правните основания и доводи, по които Първоинстанционният съд ще трябва да се произнесе.

Ако една от страните не изпълни някое от тези условия, решението за произнасяне по реда на бързото производство може да бъде отменено. В такъв случай производството продължава като обикновено производство.

Глава четвърта

СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ДЕСЕЗИРАНЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

Член 77 (2) (7)

Без да се засяга действието на разпоредбите на член 123, параграф 4, член 128 и член 129, параграф 4, висящо производство може да се спре:

a)	в случаите, предвидени от член 54, трета алинея от Статута на Съда;

б)	когато пред Съда е подадена жалба срещу решение на Първоинстанционния съд, с което частично се решава спор по същество, приключва се инцидентното разглеждане на възражение за неподсъдност или за недопустимост, или не се допуска встъпване;

в)	по съвместно искане на страните.

Член 78 (4)

Решението за спиране на производството се приема с определение на председателя, след изслушване на страните и на генералния адвокат; председателят може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд. Решение за възобновяване на съдебното производство се взема по същата процедура. Определенията по този член се връчват на страните.

Член 79

Спирането на производството произвежда действие от датата, посочена в определението за спиране, а при липса на такова посочване — от датата на това определение.

Докато е спряно производството, процесуалните срокове не текат за страните, с изключение на предвидения в член 115, параграф 1 срок за встъпване.

Когато в определението за спиране не е посочен срок, производството се възобновява от датата, упомената в определението за неговото възобновяване, а ако такава не е посочена — от датата на това определение.

От датата на възобновяване процесуалните срокове започват да текат отначало.

Член 80 (2) (7)

Решенията за десезиране по член 54, трета алинея от Статута на Съда се приемат от Първоинстанционния съд с определение, което се връчва на страните.

Глава пета

СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Член 81

Съдебното решение съдържа:

—	посочване, че е постановено от Първоинстанционния съд,

—	датата на обявяването,

—	имената на председателя и на взелите участие съдии,

—	името на генералния адвокат, ако такъв е бил определен,

—	името на секретаря,

—	посочване на страните,

—	имената на представителите, юридическите съветници и адвокатите на страните,

—	исканията на страните,

—	при необходимост — посочване, че генералният адвокат е представил заключение,

—	кратко изложение на фактите,

—

мотивите,

—	диспозитива, включително решението относно съдебните разноски.

Член 82

Съдебното решение се постановява в открито заседание с призоваване на страните.

Оригиналът на съдебното решение, подписан от председателя, от взелите участие в разискванията съдии и от секретаря, се подпечатва и депозира в секретариата; заверен препис от съдебното решението се връчва на всяка от страните.

Секретарят отбелязва върху оригинала на съдебното решение датата, на която то е било постановено.

Член 83 (2) (7)

При спазване разпоредбите на член 60 от Статута на Съда, съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.

Член 84

Без да се засяга действието на разпоредбите относно тълкуването на съдебните решения, Първоинстанционният съд може служебно или по искане на някоя от страните, представено в двуседмичен срок от обявяването на съдебното решение, да поправя правописни грешки, грешки в изчислението или други явни фактически грешки.

Страните, надлежно уведомени от секретаря, могат да представят писмени становища в определен от председателя срок.

Първоинстанционният съд взема своето решение в закрито заседание.

Оригиналът на определението, с което се разпорежда извършването на поправка, се прилага към оригинала на поправеното съдебно решение. В полето на оригинала на поправеното съдебно решение се прави отбелязване за това определение.

Член 85

В случай че Първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по съдебните разноски, заинтересованата страна го сезира с молба в едномесечен срок от връчването на съдебното решение.

Молбата се връчва на насрещната страна, на която председателят определя срок за представяне на нейните писмени становища.

След представянето на тези становища Първоинстанционният съд, след изслушване на генералния адвокат, се произнася едновременно по допустимостта и по основателността на искането.

Член 86

Секретарят отговаря за публикуването на съдебната практика на Първоинстанционния съд.

Глава шеста

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ

Член 87 (2) (4)

Първоинстанционният съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определение, с което слага край на производството.

Загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

Когато има няколко загубили делото страни, Първоинстанционният съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, или поради изключителни обстоятелства.

Първоинстанционният съд може да осъди страната, спечелила делото, да възстанови разходите, които той приема, че тя необосновано или злонамерено е причинила на насрещната страна.

Държавите-членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

Държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите-членки, както и Надзорният орган на ЕАСТ, понасят направените от тях съдебни разноски, когато са встъпили в делото.

Първоинстанционният съд може да вземе решение встъпила страна, различна от посочените в предходната алинея, да понесе направените от нея съдебни разноски.

Страна, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от насрещната страна в писмените ѝ становища относно отказа или оттеглянето. По искане обаче на страната, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, съдебните разноски се понасят от насрещната страна, ако нейното поведение оправдава това.

Когато страните са се споразумели относно съдебните разноски, произнесеното решение е съобразено със споразумението.

Ако не е направено искане относно съдебните разноски, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Първоинстанционният съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.

Член 88

Без да се засяга действието на разпоредбите на член 87, параграф 3, втора алинея, в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи.

Член 89

Разходите, направени от страна в производството за целите на принудителното изпълнение, се възстановяват от насрещната страна по тарифата, действаща в държавата, където се извършва принудителното изпълнение.

Член 90

Производството пред Първоинстанционния съд е безплатно, освен в следните случаи:

a)	ако Първоинстанционният съд е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови;

б)	разходите за всяка копирна или преводаческа дейност, извършена по искане на страна, доколкото секретарят преценява тези разходи за прекомерни, се заплащат от тази страна по тарифата, посочена в член 24, параграф 5.

Член 91

Без да се засяга действието на разпоредбите на предходния член, за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат:

a)	сумите, дължими на свидетелите и експертите по смисъла на член 74;

б)	необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой, и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат.

Член 92

Ако възникне спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, Първоинстанционният съд се произнася с неподлежащо на обжалване определение по искане на заинтересованата страна, след изслушване на становищата на насрещната страна.

За целите на изпълнението страните могат да поискат заверен препис от определението.

Член 93 (10)

Касата на Първоинстанционния съд и задължените към нея лица извършват своите плащания в евро.

Когато подлежащите на възстановяване разходи са направени във валута, различна от евро, или когато обуславящите компенсации действия са били извършени в държава, чиято национална валута не е еврото, обменът се извършва според референтния обменен курс на Европейската централна банка в деня на плащането.

Глава седма (4) (10)

ПРАВНА ПОМОЩ

Член 94

С цел да се гарантира ефективен достъп до правосъдие, за производствата пред Първоинстанционния съд се предоставя правна помощ в съответствие с изложените по-долу правила.

Правната помощ покрива изцяло или отчасти разходите, свързани с правното съдействие и с представителството в производство пред Първоинстанционния съд. Тези разходи се поемат от касата на Първоинстанционния съд.

Всяко физическо лице, което поради своето материално състояние не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти разходите по параграф 1, има право да ползва правна помощ.

Материалното състояние се преценява, като се вземат предвид обективни фактори като доходите, имуществото и семейното положение.

Правната помощ се отказва, ако искът или жалбата, за които тя се иска, изглеждат явно недопустими или явно неоснователни.

Член 95

Молбата за предоставяне на правна помощ може да се подаде преди или след завеждането на иска или жалбата.

Не е задължително молбата да се отправи чрез адвокат.

Молбата за предоставяне на правна помощ трябва да се придружава от всякакви сведения и подкрепящи доказателства, които позволяват преценката на материалното състояние на молителя, като например документ, издаден от компетентен национален орган, удостоверяващ неговото материално състояние.

Ако молбата е представена преди завеждането на иска или жалбата, молителят следва да изложи накратко предмета на иска или жалбата, които възнамерява да предяви, фактите по делото и доводите в подкрепа на иска или жалбата. Молбата трябва да се придружава от съответни подкрепящи документи.

Първоинстанционният съд може да предвиди, съгласно член 150, задължителното използване на формуляр при подаване на молба за предоставяне на правна помощ.

Член 96

Преди да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ, Първоинстанционният съд отправя покана до насрещната страна да представи своите писмени становища, освен ако от представената информация вече е видно, че не са налице условията, предвидени в член 94, параграф 2, или че са налице условията, посочени в параграф 3.

Решението по молбата за предоставяне на правна помощ се взема от председателя с определение. Той може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд.

Определението за отказ на правна помощ се мотивира.

С определението за предоставяне на правна помощ се определя адвокат, който да представлява заинтересованото лице.

Ако заинтересованото лице не е предложило адвокат или ако не е възможно да се утвърди неговият избор, секретарят изпраща определението за предоставяне на правна помощ и копие от молбата на компетентния орган на заинтересованата държава-членка, посочен в приложение II към допълнителния правилник към Процедурния правилник на Съда. Адвокатът, на когото се възлага да представлява молителя, се определя с оглед изпратените от този орган предложения.

С определението за предоставяне на правна помощ може да се определи сума, която да се заплати на адвоката, натоварен да представлява заинтересованото лице, или да се определи максимален предел, който разходите и таксите на адвоката по принцип не могат да надвишават. С определението може да се предвиди участие на заинтересованото лице в разноските по член 94, параграф 1, като се има предвид неговото материално състояние.

Подаването на молба за предоставяне на правна помощ спира течението на срока, определен за завеждането на иска или жалбата, до датата на съобщаване на определението, с което се взема решение по тази молба, или в случаите по параграф 3, втора алинея — на определението за определяне на адвоката, който да представлява молителя.

Ако по време на производството се променят обстоятелствата, които са довели до предоставянето на правна помощ, председателят може служебно или по искане да страна да прекрати правото на безплатна правна помощ след изслушване на заинтересованото лице. Председателят може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд.

Определението за оттегляне на правната помощ се мотивира.

Постановените съгласно този член определения не подлежат на обжалване.

Член 97

Когато се предоставя правна помощ, председателят може по молба от адвоката на заинтересованото лице да вземе решение на адвоката да се отпусне аванс.

Когато по силата на решението, което слага край на производството, получателят на правната помощ трябва да понесе собствените си съдебни разноски, председателят определя разноските и таксите на адвоката, които трябва да бъдат платени от касата на Първоинстанционния съд с мотивирано определение, което не подлежи на обжалване. Той може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд.

Когато в решението, което слага край на производството, Първоинстанционният съд е осъдил друга страна да заплати съдебните разноски на получателя на правна помощ, тази страна е длъжна да възстанови на касата на Първоинстанционния съд предварително отпуснатите като помощ средства.

В случай на оспорване или ако страната не изпълни искане на секретаря за възстановяване на тези суми, председателят се произнася с мотивирано определение, което не подлежи на обжалване. Председателят може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд.

Когато получателят на правна помощ загуби делото, Първоинстанционният съд може, ако справедливостта изисква това, като се произнася по съдебните разноски в решението, което слага край на производството, да разпореди една или повече други страни да понесат направените от тях съдебни разноски или тези съдебни разноски да се поемат изцяло или отчасти от касата на Първоинстанционния съд като правна помощ.

Глава осма

ОТКАЗ ОТ ИСК ИЛИ ОТТЕГЛЯНЕ НА ИСК ИЛИ ЖАЛБА

Член 98 (2) (6) (7)

Ако преди Първоинстанционният съд да е постановил решение, страните постигнат споразумение по уреждането на спора и уведомят Първоинстанционния съд, че се отказват от всякакви претенции, председателят разпорежда делото да бъде заличено от регистъра и се произнася по съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 5, евентуално с оглед на предложенията, направени в този смисъл от страните.

Тази разпоредба не се прилага спрямо жалбите по членове 230 и 232 от Договора за ЕО и членове 146 и 148 от Договора за Евратом.

Член 99

Ако ищецът или жалбоподателят писмено уведоми Първоинстанционния съд, че възнамерява да оттегли иска или жалбата си, председателят разпорежда делото да бъде заличено от регистъра и се произнася по съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 5.

Глава девета

ВРЪЧВАНЕ

Член 100 (6)

Предвидените в настоящия правилник връчвания се организират от секретаря в съдебния адрес на адресата или чрез изпращане на препис от подлежащия на връчване акт като препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, или чрез изпращане на този препис срещу разписка.

Подлежащите на връчване преписи от оригинала се изготвят и заверяват от секретаря, освен когато самите страни предоставят преписите в съответствие с член 43, параграф 1.

Когато съгласно член 44, параграф 2, втора алинея адресатът се е съгласил връчването по отношение на него да се извършва по факс или друго техническо средство за комуникация, връчването на материали по делото, различни от решенията и определенията на Първоинстанционния съд, може да се извърши чрез изпращане на препис от документа чрез това средство.

Ако по технически причини или поради естеството или обема на материала такова изпращане не може да се осъществи, при липса на съдебен адрес на адресата документът се връчва на неговия адрес при условията, предвидени в параграф 1. Адресатът се уведомява за това по факс или чрез друго техническо средство за комуникация. В такъв случай се приема, че препоръчана пощенска пратка е била изпратена на нейния адресат на десетия ден след депозирането на тази пратка в пощенската служба в седалището на Първоинстанционния съд, освен ако с обратната разписка се установи, че получаването е станало на друга дата, или ако адресатът не уведоми секретаря в срок от три седмици, считано от уведомяването му по факс или чрез друго техническо средство за комуникация, че съобщението не е получено от него.

Глава десета

СРОКОВЕ

Член 101 (2) (7)

Процесуалните срокове, предвидени от Договора за ЕО и Договора за Евратом, от Статута на Съда и от настоящия правилник, се изчисляват по следния начин:

a)	когато срок, определен в дни, седмици, месеци или години, се изчислява от момента на настъпване на събитие или извършване на действие, денят, в който е настъпило това събитие или е извършено това действие, не се включва в този срок;

б)

ако е определен в седмици, месеци или години, срокът изтича в края на същия ден или на същата дата от последната седмица, месец или година, на които е настъпило събитието или е извършено действие, от които той се брои. Ако в последния месец липсва такова число, а срокът е определен в месеци или години, той изтича в последния ден от този месец;

в)	когато срок е определен в месеци и в дни, най-напред се отчитат целите месеци, а после дните;

г)	сроковете включват официалните празници, неделните и съботните дни;

д)	сроковете текат и по време на съдебната ваканция.

Когато последният ден от срока е събота, неделя или официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден.

Списъкът на официалните празници, изготвен от Съда и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, се прилага по отношение на Първоинстанционния съд.

Член 102 (4) (6) (7)

Когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, срокът се изчислява по смисъла на член 101, параграф 1, буква a) от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз.

Процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост.

Член 103

Определените по силата на настоящия правилник срокове могат да се продължават от органа, който ги е предписал.

Председателят може да делегира на секретаря правомощието да полага подпис с оглед на определяне или продължаване на срокове, чието предписване по силата на настоящия правилник е възложено на председателя.

ДЯЛ III

ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава първа

СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ДРУГИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Член 104 (2) (6) (7)

Молбите за спиране на изпълнението на акт на институция по смисъла на член 242 от Договора за ЕО и член 157 от Договора за Евратом са допустими само ако молителят е обжалвал този акт пред Първоинстанционния съд.

Молбите, свързани с някоя от другите временни мерки по член 243 от Договора за ЕО и член 158 от Договора за Евратом, са допустими само ако са направени от страна по дело, по което е сезиран Първоинстанционният съд, и ако се отнасят до това дело.

В посочените в предходния параграф молби се излага предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка.

Молбата се подава отделно и съгласно изискванията, предвидени в членове 43 и 44.

Член 105

Молбата се връчва на насрещната страна и председателят на Първоинстанционния съд определя кратък срок за представяне на нейните писмени или устни становища.

Председателят на Първоинстанционния съд може да разпореди да започне събиране на доказателства.

Председателят на Първоинстанционния съд може да уважи молбата и преди представяне на становища от насрещната страна. Тази мярка може впоследствие да се измени или отмени, включително служебно.

Член 106 (7)

Ако председателят на Първоинстанционния съд отсъства или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от друг съдия, действащ в качеството на съдия по обезпечителното производство, който се определя при спазване на изискванията, установени с решението, прието от Първоинстанционния съд съгласно член 10.

Член 107

По молбата се постановява мотивирано определение. Определението се връчва незабавно на страните.

За да се изпълни определението, от молителя може да се поиска да представи обезпечение по вид и размер, определени според обстоятелствата.

С определението може да се установи краен срок за прилагане на мярката. Когато такъв срок не е определен, мярката се преустановява с обявяване на окончателното решение по делото.

Определението има временен характер и не предопределя по никакъв начин решението на Първоинстанционния съд по съществото на спора.

Член 108

По искане на някоя от страните, определението може по всяко време да бъде изменено или отменено поради промяна на обстоятелствата.

Член 109

Отхвърлянето на молбата за временна мярка не изключва възможността за молителя, който я е направил, да направи друга молба въз основа на нови факти.

Член 110 (2) (6) (7)

Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на молбата за спиране на принудителното изпълнение по членове 244 и 256 от Договора за ЕО или членове 159 и 164 от Договора за Евратом на решение на Първоинстанционния съд или на акт на друга институция.

В определението, с което се уважава искането, при необходимост се посочва датата, от която временната мярка се преустановява.

Глава втора

ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Член 111 (4)

Когато един иск или жалба са явно неподсъдни на Първоинстанционния съд или когато са явно недопустими или явно лишени от всякакво правно основание, Първоинстанционният съд може след изслушване на генералния адвокат, без да дава по-нататъшен ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

Член 112 (2) (7)

В случай на явна неподсъдност, делото се препраща на Съда съгласно член 54, втора алинея от Статута, с мотивирано определение, без да се дава ход на делото.

Член 113 (4) (10)

Първоинстанционният съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки, или да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него; решението се взема съгласно изискванията по член 114, параграфи 3 и 4.

Член 114 (10)

Когато някоя от страните моли Първоинстанционния съд да се произнесе по възражение за недопустимост, неподсъдност или искане в хода на производството, които не засягат съществото на спора, тя представя отделна молба.

Молбата съдържа изложение на фактическите и правните основания, на които се основава, исканията, както и приложените в тяхна подкрепа доказателства.

Непосредствено след подаването на тази молба, председателят определя срок, в който насрещната страна да представи писмено своите искания и изложените за тях правни и фактически аргументи.

Производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Първоинстанционният съд не реши друго.

Първоинстанционният съд, след изслушване на генералния адвокат, се произнася по молбата отделно или с решението по същество. Първоинстанционният съд препраща делото на Съда, когато делото е подсъдно на последния.

В случаите, в които Първоинстанционният съд отхвърля молбата или се произнася по нея с решението по същество, председателят определя нови срокове по отношение на развитието на производството.

Глава трета

ВСТЪПВАНЕ

Член 115 (2) (6) (7)

Молба за встъпване се подава или в шестседмичен срок от публикуването по член 24, параграф 6, или, при спазване на член 116, параграф 6, преди решението за започване на устната фаза на производството, предвидено в член 53.

Молбата за встъпване съдържа:

a)	посочване на делото;

б)	посочване на главните страни;

в)	името и адреса на молителя;

г)	съдебния адрес на молителя в седалището на Първоинстанционния съд;

д)	исканията, в подкрепа на които молителят иска да встъпи;

е)	изложение на обстоятелствата, установяващи правото за встъпване, когато молбата е направена съгласно член 40, втора или трета алинея от Статута на Съда.

Прилагат се членове 43 и 44.

Встъпилата страна се представлява съгласно разпоредбите на член 19 от Статута на Съда.

Член 116 (6)

Молбата за встъпване се връчва на страните.

Преди да се произнесе по молбата за встъпване, председателят предоставя на страните възможност да представят своите писмени или устни становища.

Председателят се произнася с определение по молбата за встъпване или я препраща на Първоинстанционния съд. Определението трябва да се мотивира, ако молбата се отхвърля.

Ако се допусне встъпване, за което е подадена молба в шестседмичния срок, посочен в член 115, параграф 1, на встъпилата страна се изпращат всички материали по делото, връчени на страните. По искане на някоя от страните, председателят обаче може да изключи от изпращаните доказателства тези, които са секретни или поверителни.

Встъпилата страна е обвързана от спора в състоянието, в което той се намира в момента на встъпването.

В случаите, изложени в параграф 2 по-горе, председателят определя срок, в който встъпилата страна може да представи писмено становище при встъпване.

Писменото становище при встъпване съдържа:

a)	исканията на встъпилата страна, които поддържат или отхвърлят, изцяло или частично, исканията на някоя от страните;

б)	правните основания и доводите, изложени от встъпилата страна;

в)	при необходимост — приведените доказателства.

След представяне на писменото становище при встъпване, председателят при необходимост определя срок, в който страните могат да отговорят на това писмено становище.

В случаите, в които молбата за встъпване е направена след изтичането на шестседмичния срок по член 115, параграф 1, встъпилата страна може въз основа на изпратения ѝ доклад за съдебното заседание да представи становището си по време на устната фаза на производството.

Глава четвърта

РЕШЕНИЯ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД, ПОСТАНОВЕНИ СЛЕД ОТМЯНА И ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ

Член 117

Когато Съдът отмени решение или определение на Първоинстанционния съд и реши да му върне делото за ново разглеждане, Първоинстанционният съд се сезира с решението за връщане за ново разглеждане.

Член 118 (5) (7)

Когато Съдът отмени решение или определение на състав, председателят на Първоинстанционния съд може да разпредели делото на друг състав, състоящ се от същия брой съдии.

Когато Съдът отмени решение или определение, постановено от пленума или от големия състав на Първоинстанционния съд, делото се разпределя на състава, постановил посоченото решение.

Когато Съдът отмени решение или определение, постановено еднолично от съдия, председателят на Първоинстанционния съд разпределя делото на тричленен състав, в който не участва постановилият решението или определението съдия.

В случаите, предвидени в параграфи 1, 2 и 2a, се прилагат член 13, параграф 2, член 14, параграф 1 и член 51.

Член 119

Когато писмената фаза на производството пред Първоинстанционния съд е приключила преди постановяване на решението за връщане за ново разглеждане, производството се развива съгласно следните правила:

a)	ищецът или жалбоподателят може да представи писмени становища в двумесечен срок, считано от деня, в който му е връчено решението на Съда;

б)	ответникът може да представи писмени становища в едномесечен срок от деня, в който му е съобщено посоченото писмено становище. Срокът, определен на ответника за представяне на това писмено становище, не може да бъде по-кратък от два месеца, считано от деня, в който му е връчено решението на Съда;

в)

встъпилата страна може да представи писмени становища в едномесечен срок от деня, в който са му съобщени едновременно становищата на ищеца или жалбоподателя и на ответника. Срокът, определен на встъпилата страна за представяне на това писмено становище, не може да бъде в никой случай по-кратък от два месеца, считано от деня, в който ѝ е връчено решението на Съда.

Когато писмената фаза на производството пред Първоинстанционния съд не е приключила към момента на постановяване на решението за връщане за ново разглеждане, тя се възобновява от етапа, в който се е намирала, чрез процесуално-организационни действия, предприети от Първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд може, ако обстоятелствата налагат това, да допусне представянето на допълнителни писмени становища.

Член 120

Производството се развива съгласно разпоредбите на дял II от настоящия правилник.

Член 121

Първоинстанционният съд се произнася както по разноските, свързани с производството пред него, така и по разноските, свързани с производството по обжалване пред Съда.

Глава пета

СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ В ОТСЪСТВИЕТО НА ОТВЕТНИКА, И ОТМЯНАТА ИМ

Член 122 (4)

Ако ответникът, редовно призован, не представи отговор на исковата молба или жалбата в определените за това форма и срок, ищецът или жалбоподателят може да поиска от Първоинстанционния съд да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, с което уважава исковата молба или жалбата.

Молбата се връчва на ответника. Първоинстанционният съд може да реши да започне устната фаза на производството по молбата.

Преди да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, Първоинстанционният съд, след изслушване на генералния адвокат, проверява допустимостта на иска или жалбата и преценява дали формалните изисквания са надлежно изпълнени, и дали искът или жалбата са вероятно основателни. Той може да разпореди събирането на доказателства.

Съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, има изпълнителна сила. Независимо от това, Първоинстанционният съд може да спре изпълнението до произнасяне по молбата за отмяна, направена на основание на параграф 4 по-долу, или да изиска представянето на обезпечение по вид и размер, определени с оглед на обстоятелствата, като условие за изпълнението; това обезпечение се освобождава, ако не е направена молба за отмяна или тя е отхвърлена.

Съдебно решение, постановено в отсъствието на ответника, подлежи на отмяна. Молбата за отмяна се подава в едномесечен срок от връчване на съдебното решение; тя се представя във формата, предвидена в членове 43 и 44.

След връчването на молбата председателят определя срок за представяне на писмени становища от насрещната страна.

Производството се води съгласно разпоредбите на дял II от настоящия правилник.

Съдът се произнася с решение, което не подлежи на отмяна. Оригиналът на това решение се прилага към оригинала на съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника. В полето на оригинала на съдебното решение, постановено в отсъствието на ответника, се прави отбелязване за решението, постановено по производството по отмяната му.

Глава шеста

ИЗВЪНРЕДНИ СПОСОБИ ЗА ЗАЩИТА

Раздел I — Отмяна на влязло в сила решение по молба на трето лице

Член 123 (7)

По отношение на молбата на трето лице за отмяна на влязло в сила решение се прилагат членове 43 и 44.; освен това тя трябва да съдържа:

a)	означение на оспорваното съдебно решение;

б)	посочване с какво оспорваното съдебно решение засяга правата на третото лице;

в)	причините, поради които третото лице не е могло да вземе участие в първоначалното дело пред Първоинстанционния съд.

Молбата се подава срещу всички страни по първоначалното дело.

Когато съдебното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, молбата се подава в двумесечен срок от публикуването.

Първоинстанционният съд може да спре изпълнението на съдебното решение по искане на третото лице. Прилагат се разпоредбите на глава първа, дял III.

Ако молбата на третото лице бъде уважена, оспорваното съдебно решение се изменя в съответната част.

Оригиналът на съдебното решение, постановено по молба на трето лице, се прилага към оригинала на оспореното съдебно решение. В полето на оригинала на оспореното съдебно решение се прави отбелязване за решението, постановено по молба на трето лице.

Когато жалба пред Съда и молба от трето лице за отмяна на решение са насочени срещу едно и също решение на Първоинстанционния съд, Първоинстанционният съд може след изслушване на страните да спре производството до обявяване на решение от Съда.

Член 124 (5) (7)

Молбата от трето лице за отмяна на решение се разпределя на състава, постановил съдебното решение, което е предмет на молбата; тя се разпределя на пленума или на големия състав на Първоинстанционния съд, когато съдебното решение е постановено от тях. Ако съдебното решение е постановено еднолично от съдия, молбата от трето лице за отмяна на решение се разпределя на този съдия.

Раздел II — Преразглеждане

Член 125 (2) (7)

Без да се засяга десетгодишният срок, предвиден в член 44, трета алинея от Статута на Съда, молбата за преразглеждане се подава в тримесечен срок, считан от деня, в който молителят е узнал за обстоятелството, на което тя се основава.

Член 126

По отношение на молбата за преразглеждане се прилагат членове 43 и 44. Освен това тя трябва да съдържа:

a)	означение на оспорваното съдебно решение;

б)	посочване на частите на съдебното решение, които се оспорват;

в)	излагане на обстоятелствата, на които се основава молбата;

г)	посочване на доказателствата, установяващи обстоятелствата, на основание на които се иска преразглеждане, както и че е бил спазен срокът, предвиден в предходния член.

Молбата за преразглеждане се подава срещу всички страни по делото, по което е постановено съдебното решение, чието преразглеждане се иска.

Член 127 (5) (7)

Молбата за преразглеждане се разпределя на състава, постановил съдебното решение, което е предмет на молбата за преразглеждане; тя се разпределя на пленума или на големия състав на Първоинстанционния съд, когато съдебното решение е постановено от тях. Ако съдебното решение е постановено еднолично от съдия, молбата за преразглеждане се разпределя на този съдия.

След като се запознае с писмените становища на страните и изслуша генералния адвокат, Първоинстанционният съд се произнася по допустимостта на молбата, без да предрешава съществото на спора.

Ако Първоинстанционният съд обяви молбата за допустима, той пристъпва към разглеждане по съществото на спора и се произнася с решение, в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.

Оригиналът на съдебното решение за преразглеждане се прилага към оригинала на преразгледаното съдебно решение. В полето на оригинала на преразгледаното решение се прави отбелязване за решението за преразглеждане.

Член 128

Когато жалба пред Съда и молба за преразглеждане пред Първоинстанционния съд са насочени срещу едно и също решение на Първоинстанционния съд, последният може след изслушване на страните да спре производството до обявяване на решение от Съда.

Раздел III — Тълкуване на съдебните решения

Член 129 (5) (7)

Молба за тълкуване на съдебно решение се представя в съответствие с членове 43 и 44. Освен това в нея се посочват:

а)	съответното съдебно решение;

б)	текстовете, чието тълкуване се иска.

Молбата се подава срещу всички страни по делото, по което е постановено съдебното решение.

Молба за тълкуване се разпределя на състава, постановил съдебното решение, което е предмет на молбата; тя се разпределя на пленума или на големия състав на Първоинстанционния съд, когато съдебното решение е постановено от тях. Ако съдебното решение е постановено еднолично от съдия, молбата за тълкуване се разпределя на този съдия.

Първоинстанционният съд се произнася с решение, след като е предоставил на страните възможност да представят своите становища и след изслушване на генералния адвокат.

Оригиналът на тълкувателното съдебно решение се прилага към оригинала на тълкуваното съдебно решение. В полето на оригинала на тълкуваното съдебно решение се прави отбелязване за тълкувателното съдебно решение.

Когато жалба пред Съда и молба за тълкуване се отнасят за едно и също решение на Първоинстанционния съд, последният може след изслушване на страните да спре производството до обявяване на решение от Съда.

ДЯЛ IV (3)

СЪДЕБНИ СПОРОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПРАВОТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Член 130 (3)

При запазване действието на особените разпоредби на настоящия дял, разпоредбите на настоящия процедурен правилник се прилагат по отношение на жалбите, предявени срещу Службата за хармонизация във вътрешния пазар (Марки и дизайни) и срещу Службата на Общността за сортовете растения, наричани по-нататък „Службата“, и отнасящи се до прилагането на правилата, свързани с режим на интелектуална собственост.

Разпоредбите на този дял не се прилагат по отношение на жалбите срещу Службата, по които не е провеждано производство пред отделение по жалбите.

Член 131 (3)

Жалбата се изготвя на един от посочените в член 35, параграф 1 езици, по избор на жалбоподателя.

Езикът, на който е изготвена жалбата, става език на производството, когато жалбоподателят е бил единствената страна в производството пред отделението по жалбите или ако никоя друга страна в това производство не възрази в срок, определен за тази цел от секретаря след подаване на жалбата.

Когато страните в производството пред отделението по жалбите уведомят в посочения срок секретаря за съгласието си по избора на един от езиците, посочени в член 35, параграф 1 за език на производството, този език става език на производството пред Първоинстанционния съд.

При възражение срещу избрания от жалбоподателя език на производството, направено в посочения по-горе срок, и при липса на съгласие по този въпрос между страните в производството пред отделението по жалбите, език на производството става езикът, на който съответната заявка за регистрация е подадена в Службата. Независимо от това, ако по мотивирано искане на някоя от страните и след изслушване на другите страни председателят установи, че използването на този език не би дало възможност на всички страни в производството пред отделението по жалбите да следят развитието на производството и да осигурят своята защита, както и че това положение може да бъде поправено само с използването на друг език измежду посочените в член 35, параграф 1, той може да определи последния за език на производството; председателят може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд.

В писмените становища и другите книжа, изпратени до Първоинстанционния съд, както и в хода на устната фаза на производството, жалбоподателят може да използва избрания от него език в съответствие с параграф 1, а всяка от другите страни може да използва език, избран от нея измежду посочените в член 35, параграф 1.

Когато по силата на параграф 2 език, различен от този, на който е съставена жалбата, става език на производството, секретарят осигурява превода на жалбата на езика на производството.

Всяка страна е длъжна в разумен срок, определен за тази цел от секретаря, да представи превод на езика на производството на писмени становища или други книжа, различни от жалбата, които са подадени от тази страна на език, различен от езика на производството съгласно параграф 3. Верността на превода, който е автентичен по смисъла на член 37, се удостоверява от страната, която го представя. Ако преводът не бъде представен в определения срок, съответното писмено становище или материал по делото се изключва от преписката по делото.

Секретарят организира превода на езика на производството на всички устни изявления, направени в хода на устната фаза на производството, а по искане на някоя от страните — на друг език, използван от тази страна съгласно параграф 3.

Член 132 (3)

Без да се засяга действието на член 44, жалбата съдържа имената на всички страни в производството пред отделението по жалбите и посочените от тях адреси за целите на съобщенията, които се правят в хода на това производство.

Обжалваното решение на отделението по жалбите се прилага към жалбата. Отбелязва се датата, на която това решение е съобщено на жалбоподателя.

Ако жалбата не отговаря на изискванията на параграф 1, се прилага член 44, параграф 6.

Член 133 (3)

Секретарят уведомява Службата и всички страни в производството пред отделението по жалбите за подадената жалба. Той връчва жалбата след определяне на езика на производството в съответствие с член 131, параграф 2.

Жалбата се връчва на Службата в качеството ѝ на ответник и на другите страни в производството пред отделението по жалбите, различни от жалбоподателя. Връчването се извършва на езика на производството.

Връчването на жалбата на страна в производството пред отделението по жалбите се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса, посочен от съответната страна за целите на съобщенията, които се правят в хода на производството пред отделението по жалбите.

Непосредствено след връчването на жалбата, Службата изпраща на Първоинстанционния съд преписката по производството пред отделението по жалбите.

Член 134 (3)

Страните в производството пред отделението по жалбите, различни от жалбоподателя, могат да участват в производството пред Първоинстанционния съд в качеството на встъпили страни.

Встъпилите страни по параграф 1 имат същите процесуални права като тези на главните страни.

Те могат да поддържат исканията на главна страна, но могат и да предявяват искания и правни основания, различни от тези на главните страни.

Встъпила страна по параграф 1 може в писмения си отговор, подаден в съответствие с член 135, параграф 1, да предяви искания за отмяна или изменение на решението на отделението по жалбите по въпрос, който не е повдигнат в жалбата, и да представи правни основания, неизложени в нея.

При оттегляне на жалбата от страна на жалбоподателя исканията или правните основания, направени в писмения отговор на встъпилата страна, остават без предмет.

По изключение от член 122, неприсъственото производство не намира приложение, когато встъпилата страна по параграф 1 от настоящия член е отговорила на жалбата в установената форма и в определения срок.

Член 135 (3)

Службата и встъпилите страни по член 134, параграф 1 могат да представят писмен отговор на жалбата в двумесечен срок от нейното връчване.

По отношение на писмените отговори се прилага член 46.

Жалбата и писмените отговори могат да се допълват от писмена реплика или писмена дуплика от страните, включително от встъпилите страни по член 134, параграф 1, когато председателят, въз основа на мотивирана молба, направена в двуседмичен срок от връчване на писмените отговори или на писмените реплики, прецени това за необходимо и го допусне, за да даде възможност на съответната страна да защити своята гледна точка.

Председателят определя срок за представяне на тези писмени становища.

Без да се засяга действието на предходните разпоредби, в посочените в член 134, параграф 3 случаи другите страни могат в двумесечен срок от съобщаване на писмения отговор да представят писмено становище, което се ограничава само до отговор на исканията и правните основания, представени за първи път в писмения отговор на встъпилата страна. Този срок може да бъде продължен от председателя въз основа на мотивирано искане от съответната страна.

С писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред отделението по жалбите.

Член 136 (3)

Когато уважи жалба срещу решение на отделение по жалбите, Първоинстанционният съд може да разпореди Службата да понесе само направените от нея съдебни разноски.

Необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред отделението по жалбите и разходите, извършени с оглед представянето, предвидено от член 131, параграф 4, втора алинея, на преводи на писмени становища или други книжа на езика на производството, подлежат на възстановяване.

При представяне на неточен превод се прилага член 87, параграф 3, втора алинея.

ДЯЛ V (10)

ЖАЛБИ СРЕЩУ РЕШЕНИЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Член 137

Производството по обжалване се образува с подаването на жалба в секретариата на Първоинстанционния съд или на Съда на публичната служба.

Секретариатът на Съда на публичната служба незабавно предава на секретариата на Първоинстанционния съд преписката по делото на първа инстанция, както и жалбата, ако са налице условията за това.

Член 138

Жалбата съдържа:

a)	името и адреса на жалбоподателя;

б)	посочване на другите страни в производството пред Съда на публичната служба;

в)	изложените правни основания и доводи;

г)	исканията на жалбоподателя.

По отношение на жалбата се прилагат член 43 и член 44, параграфи 2 и 3.

Към жалбата се прилага обжалваното решение на Съда на публичната служба. Отбелязва се датата, на която обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя.

Ако жалбата не отговаря на изискванията на член 44, параграф 3 или на параграф 2 от този член, се прилага член 44, параграф 6.

Член 139

Предмет на исканията в жалбата е:

a)	отмяна, изцяло или частично, на решението на Съда на публичната служба;

б)	уважаване, изцяло или частично, на направените искания на първа инстанция, като нови искания не могат да се правят.

С жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Съда на публичната служба.

Член 140

Жалбата се връчва на всички страни в производството пред Съда на публичната служба. Прилага се член 45.

Член 141

Всяка страна в производството пред Съда на публичната служба може да представи писмен отговор в двумесечен срок от връчване на жалбата. Срокът за отговор не може да бъде продължаван.

Писменият отговор съдържа:

a)	името и адреса на страната, която го представя;

б)	датата, на която ѝ е връчена жалбата;

в)	изложените правни основания и доводи;

г)	исканията.

Прилагат се член 43 и член 44, параграфи 2 и 3.

Член 142

Предмет на исканията в писмения отговор е:

a)	отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата или отмяна, изцяло или частично, на решението на Съда на публичната служба;

б)	уважаване, изцяло или частично, на направените искания на първа инстанция, като нови искания не могат да се правят.

С писмения отговор не може да се изменя предметът на спора пред Съда на публичната служба.

Член 143

Жалбата и писменият отговор могат да се допълнят от писмена реплика и писмена дуплика, ако председателят по искане от страна на жалбоподателя в този смисъл, направено в седемдневен срок от връчване на писмения отговор, прецени това за необходимо и изрично разреши подаването на писмена реплика, за да осигури възможност на жалбоподателя да защити своята гледна точка или за да подготви решението по жалбата. Председателят определя срок за подаване на писмена реплика, а при връчването ѝ — за подаване на писмена дуплика.

Когато с писмен отговор се иска отмяна, изцяло или частично, на решението на Съда на публичната служба на определено правно основание, което не се съдържа в жалбата, жалбоподателят или всяка друга страна може да представи писмена реплика, ограничена само до това основание, в двумесечен срок от връчване на посочения писмен отговор. Параграф 1 се прилага по отношение на всяко допълнително писмено становище, представено въз основа на тази писмена реплика.

Член 144

Член 48, параграф 2, членове 49 и 50, член 51, параграф 1, членове 52, 55—64, 76a—110, член 115, параграфи 2 и 3, и членове 116, 123—127 и 129 се прилагат по отношение на производството пред Първоинстанционния съд, което има за предмет обжалване на решение на Съда на публичната служба, при запазване действието на посочените по-долу разпоредби.

Член 145

Когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Първоинстанционният съд може по всяко време, въз основа на доклад на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или отчасти жалбата.

Член 146

След представяне на писмените становища по член 141, параграф 1, и ако има такива — по член 143, параграфи 1 и 2, Първоинстанционният съд, въз основа на доклад на съдията докладчик и след като изслуша генералния адвокат и страните, може да реши да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството, освен ако някоя от страните представи мотивирано искане да бъде изслушана. Искането се представя в едномесечен срок от съобщаването на страната, че писмената фаза на производството е приключила. Този срок може да бъде продължен от председателя.

Член 147

Предварителният доклад по член 52 се представя на Първоинстанционния съд след представяне на писмените становища по член 141, параграф 1, и ако има такива — по член 143, параграфи 1 и 2. Когато такива писмени становища не са представени, след изтичането на срока, определен за тяхното представяне, се прилага същата процедура.

Член 148

Когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Първоинстанционния съд, той се произнася по съдебните разноски.

Член 88 се прилага само към жалби, подадени от институциите.

При жалби, подадени от длъжностни лица или други служители на определена институция, Първоинстанционният съд може да разпредели разноските между страните по справедливост, в отклонение от член 87, параграф 2.

При оттегляне на жалбата се прилага член 87, параграф 5.

Член 149

Молбата за встъпване в производство по обжалване се подава пред Първоинстанционния съд в едномесечен срок, считано от публикуването по член 24, параграф 6.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 150 (10)

Първоинстанционният съд може да издава практически указания, и по-конкретно за подготовката и провеждането на съдебните заседания, както и за подаването на писмени становища.

Член 151 (3) (7) (10)

Настоящият правилник, който има еднаква сила на езиците, посочени в член 35, параграф 1, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Той влиза в сила на първия ден от втория месец след неговото публикуване.

---