ПРИЛОЖЕНИЕ I

Условия за ЕО одобрение на типа за компонент

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1.	Защитна конструкция при преобръщане (безопасна кабина или рама), по-долу наричана „защитна конструкция“, е конструкцията, монтирана на трактор, чиято основна цел е да избегне или да ограничи рисковете за водача, вследствие на преобръщане на трактора при нормалната му употреба.

1.2.	Конструкциите, посочени в точка 1.1, се характеризират с факта, че по време на предвидените в приложения II и III изпитвания, те осигуряват свободно пространство вътре в тях с достатъчен обем, за да бъде защитен водачът.

2.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

2.1.	Всяка защитна конструкция, както и нейното закрепване към трактора, трябва да е проектирана и изработена така, че да изпълнява основната цел, посочена в точка 1.

2.2.	Това условие се счита за изпълнено, ако изискванията на приложения II и III са спазени.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЕО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ЗА КОМПОНЕНТ

3.1.	Заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент по отношение на якостните качества на защитна конструкця, както и нейното закрепване към трактора, се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция, или от техните упълномощени представители.

3.2.

Заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни: — сборен чертеж, с мащаб или с обозначение на основните размери, на защитната конструкция. Този чертеж, в частност, трябва да показва подробно монтираните компоненти, — снимки отстрани и отзад, показващи подробности за закрепването, — кратко описание на защитната конструкция, включващо типа конструкция, системите за закрепването към трактора и, при необходимост, детайлите на облицовката, начините на достъп и възможностите за евакуация, детайлите на вътрешната тапицерия и облицовка и конструктивни особености за предотвратяване на многократно преобръщане на кабината и детайлите на системата за отопление и вентилация, — данни за материали, използвани в структурните части, включително закрепващите скоби и фиксиращите болтове на защитната конструкция (виж приложение V).

3.3.	Трактор, представителен за типа трактор, за който е предназначена защитната конструкция, която трябва да бъде одобрена, се представя на техническата служба, отговаряща за изпитванията за одобрение на типа за компонент. Този трактор е оборудван със защитната конструкция.

3.4.

Притежателят на ЕО одобрение на типа за компонент може да поиска то да бъде разширено за други типове трактори. Компетентните органи, които са предоставили първоначалното ЕО одобрение на типа за компонент, предоставят исканото разширение, ако одобрената защитна конструкция и типът или типовете трактори, за които е поискано разширение на първоначалното ЕО одобрение на типа за компонент, отговарят на следните условия: — масата на ненатоварения трактор, определена в точка 1.3 от приложение II, не превишава с повече от 5 % еталонната маса, използвана при изпитването, — начинът на закрепване и компонентите на трактора, към които се прави закрепването, са идентични, — всички компоненти, като калници и обтекател на двигателя, които могат да подпомогнат защитната конструкция, са идентични, — местоположението и критичните размери на седалката вътре в защитната конструкция и относителните положения на защитната конструкция и на трактора трябва да са такива, че свободната зона да остане в рамките на защита на деформираната конструкция при провеждането на всички изпитвания.

4.   ОБОЗНАЧЕНИЯ

4.1.

Всяка защитна конструкция, съответстваща на одобрения тип, трябва да носи следните обозначения: 4.1.1. търговска или производствена марка, 4.1.2. маркировка за одобрение на типа за компонент, съответстващ на образеца в приложение VI, 4.1.3. сериен номер на защитната конструкция, 4.1.4. марка и тип(ове) трактор(и), за които е предназначена защитната конструкция,

4.2.	Всички тези обозначения трябва да са посочени на малка табела.

4.3.	Обозначенията трябва да са нанесени по такъв начин, че да са видими, четливи и незаличими.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Условия за изпитвания на якостните качества на защитните конструкции и на тяхното закрепване към трактора

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Цел на изпитването

Проведените с помощта на специални съоръжения изпитвания са предназначени да симулират натоварванията, на които е подложена защитната конструкция в случай на преобръщане на трактора. Тези изпитвания, описани в приложение III, трябва да дават възможност за наблюдаване на якостните качества на защитната конструкция и на свързващите я към трактора скоби, както и на всички части на трактора, които предават силата при изпитването.

1.2.   Подготовка на изпитването

1.2.1.   Защитната конструкция трябва да съответства на спецификациите на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с посочения от производителя метод към един от тракторите, за които е проектирана. За изпитването не е необходим напълно комплектован трактор; въпреки това защитната конструкция и частите на трактора за изпитване, към които тя се закрепва, трябва да представляват работно съоръжение, по-долу наричано „агрегат“.

1.2.2.   Агрегатът трябва да бъде закрепен за фундамента така, че елементите, свързващи агрегата и фундамента, да имат минимални деформации спрямо защитната конструкция под натоварване. Методът на закрепване на агрегата към фундамента не трябва да променя якостните качества на агрегата.

1.2.3.   Агрегатът трябва да бъде подпрян и закрепен или изменен по такъв начин, че цялата енергия при изпитването да бъде погълната от защитната конструкция и нейните точки на закрепване към твърдите елементи на трактора.

1.2.3.1.   За да се спазят изискванията на точка 1.2.3, изменението трябва да блокира всяка подресорна система на трактора, за да е сигурно, че тя не абсорбира някаква част от енергията при изпитването.

1.2.4.   За изпитванията тракторът трябва да е оборудван с всички конструктивни компоненти на серийното производство, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването на якостните качества.

Компонентите, които биха могли да предизвикат опасност в свободната зона, трябва също да са монтирани така, че да могат да бъдат изпитвани и да се види дали изискванията на точка 4 са спазени.

Всички компоненти, които водачът би могъл да отстрани собственоръчно, се демонтират при изпитванията. В случаите, когато може да се оставят отворени вратите и прозорците или да бъдат отстранени при употреба, то те трябва да се оставят отворени или да бъдат отстранени по време на изпитванията, за да не се увеличават якостните качества на защитната конструкция при преобръщане. Ако в това положение те представляват опасност за водача в случай на преобръщане на трактора, това трябва да се отбележи в протокола за изпитването.

1.3.   Маса на трактора

Базовата маса mt, използвана във формулите (виж приложение III) за изчисляване на енергиите и силата на смачкване, е най-малко тази, определена в точка 2.1.1 от приложение I към Директива 2003/37/ЕО (с изключение на допълнителните принадлежности, но включваща охлаждащата течност, маслата, горивото, инструментите и масата на водача), плюс защитната конструкция и минус 75 kg.

Не се включват допълнителни предни и задни противотежести, баласт в гумите, монтирана екипировка, агрегатирано оборудване и други специализирани компоненти.

2.   АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ

2.1.   Изпитвания за хоризонтално натоварване (напречно и надлъжно)

2.1.1.   Материал, оборудване и средства за привързване, подходящи за осигуряване на стабилно фиксиране на агрегата към фундамента, независимо от гумите, ако има такива.

2.1.2.   Средства за прилагане на хоризонтална сила върху защитната конструкция чрез твърда греда, както е показано на фигури 1 и 2 от приложение IV.

2.1.2.1.   Твърдата греда трябва да е с височина на лицевата част 150 mm.

2.1.2.2.   Предприемат се мерки, за равномерното разпределение на натоварването перпендикулярно на посоката му по гредата, имаща дължина, кратна на 50 и между 250 и 700 mm.

2.1.2.3.   Ръбовете на гредата, влизащи в контакт със защитната конструкция, трябва да са с максимален радиус на закръглянията 50 mm.

2.1.2.4.   Универсален шарнир или еквивалентно средство трябва да се монтира, за да се избегне натоварването да предизвика въртене или изместване на конструкцията в което и да е направление, различно от направлението на натоварване.

2.1.2.5.   Ако хоризонталната дължина на защитната конструкция, към която трябва да се приложи натоварването, не представлява права линия, перпендикулярна на направлението на натоварване, пространството се уплътнява така, че товарът да бъде разпределен по тази дължина.

2.1.3.   Оборудване, предназначено за измерване на погълнатата енергия от защитната конструкция и от твърдите части на трактора, към които е закрепена, например чрез измерване на приложената сила и преместването на нейната точка на прилагане според направлението на силата спрямо точка от шасито на трактора.

2.1.4.   Средства за определяне, че нито една част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона по време на изпитването. За целта може да се използва съоръжение, съответстващо на фигури 6а, 6б и 6в от приложение IV.

2.2.   Изпитване на натиск (отпред и отзад)

2.2.1.   Материал, оборудване и средства за привързване, подходящи за осигуряване на стабилно фиксиране на трактора към фундамента, независимо от гумите.

2.2.2.   Средства за прилагане на вертикална сила върху защитната конструкция, както е показано на фигура 3 от приложение IV, включително твърда смачкваща греда с широчина 250 mm.

2.2.3.   Оборудване, предназначено за измерване на приложената пълна вертикална сила.

2.2.4.   Средства за определяне липсата на проникване от която и да е част на защитната конструкция в свободната зона по време на изпитването. За целта може да се използва съоръжение, съответстващо на фигури 6а, 6б и 6в от приложение IV.

2.3.   Допустими грешки на измерванията

2.3.1.   Размери: ± 3 mm.

2.3.2.   Деформация: ± 3 mm.

2.3.3.   Маса на трактора: ± 20 kg.

2.3.4.   Натоварване и сила: ± 2 %.

2.3.5.   Направление на натоварването: отклонение от хоризонталното и вертикално направление, определени в приложение III:

—	в началото на изпитването, при нулево натоварване: ± 2 градуса,

—	по време на изпитването, под натоварване: 10 градуса над и 20 градуса под хоризонталата. Тези отклонения трябва да се придържат към минимално възможната стойност.

3.   ИЗПИТВАНИЯ

3.1.   Общи изисквания

3.1.1.   Последователност на изпитванията

3.1.1.1.   Последователността на изпитванията трябва да бъде следната:

3.1.1.1.1.

Надлъжно натоварване (приложение III, точка 1.2) Надлъжно натоварване се прилага отзад при трактори, на които минимум 50 % от масата, определена в т. 1.3, се носи от задните колела (случай 1). При всички останали трактори надлъжното натоварване се прилага отпред (случай 2).

3.1.1.1.2.

Първо изпитване на натиск Първото изпитване на натиск се извършва в края на защитната конструкция, където е било проведено надлъжното натоварване, т.е.: — отзад в случай 1 (виж приложение III, точка 1.5), или — отпред в случай 2 (виж приложение III, точка 1.6).

3.1.1.1.3.

Странично натоварване (виж приложение III, точка 1.3)

3.1.1.1.4.

Второ изпитване на натиск Второто изпитване на натиск се извършва в края, противоположен на края на защитната конструкция, където е било проведено надлъжното натоварване, т.е.: — отпред в случай 1 (виж приложение III, точка 1.6), или — отзад в случай 2 (виж приложение III, точка 1.5).

3.1.1.1.5.

Второ надлъжно натоварване (виж приложение III, точка 1.7) Второто надлъжно натоварване се прилага върху трактори, снабдени със защитна конструкция, позволяваща накланяне, и направлението на прилагане на надлъжното натоварване (виж точка 3.1.1.1.1) не съвпада с посоката на накланяне на защитната конструкция.

3.1.1.2.   Ако някоя част от закрепващото оборудване се премести или счупи по време на изпитването, същото трябва да се повтори.

3.1.1.3.   Не се разрешава извършване на поправки или регулировки на части от трактора или на защитната конструкция по време на изпитванията.

3.1.2.   Регулировка на колелата

Колелата се свалят или се регулират по начин, който изключва сблъскване със защитната конструкция по време на изпитванията.

3.1.3.   Демонтиране на компоненти, които не създават опасност

Всички компоненти на трактора и на защитната конструкция, които като цели възли представляват защита за водача, включително устройството за защита от метеорологичните фактори, се доставят с трактора за проверка.

Защитната конструкция, подложена на изпитване, може да не е оборудвана с предни, странични или задни прозорци от безопасни стъкла или от подобен материал, а също така и сваляеми панели, прибори и принадлежности, които нямат отношение към якостните качества на конструкцията и които не могат да създадат опасност в случай на преобръщане.

3.1.4.   Средства за измерване

Защитната конструкция трябва да е оборудвана с необходимата апаратура за получаване на данните, необходими за построяване на диаграмата на деформация в зависимост от приложената сила (виж фигура 4 от приложение IV). Сумарната и остатъчната деформация на защитната конструкция се измерват и записват на всеки етап от изпитването (виж фигура 5 от приложение IV).

3.1.5.   Направление на натоварването

Когато седалката не е разположена в надлъжната равнина на симетрия на трактора и/или конструкцията на защитната конструкция има несиметрични якостни качества, страничното натоварване се прилага от страната, от която има най-голяма вероятност да се наруши свободната зона по време на изпитванията (виж също приложение III, точка 1.3).

4.   УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

4.1.   Защитна конструкция, представена за ЕО одобрение на типа за компонент, се счита за удовлетворяваща изискванията за якостните качества, ако след изпитванията отговаря на следните условия:

4.1.1.

Никоя част от свободната зона, както е описана в точка 3.2 от приложение III, не излиза извън защитната конструкция, нито е нарушавана от нея по време на изпитванията, определени в точки 1.2, 1.3, 1.5, 1.6 и където е подходящо — в точка 1.7 от приложение III. Ако е проведено изпитване на свръхнатоварване, в момента на поглъщане на определената енергия приложената сила трябва да е по-голяма от 0,8 от максималната сила, получена както при основното изпитване, така и при съответното изпитване на свръхнатоварване: (виж фигури 4б и 4в от приложение IV).

4.1.2.

По време на изпитванията защитната конструкция не трябва да създава никакви ограничения на конструкцията на седалката.

4.1.3.

В точката на достигане на изискваното ниво на енергия, във всяко от определените изпитвания на хоризонтално натоварване, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.

4.2.   Освен това не трябва да има никакъв елемент, който да представлява особена опасност за водача, като недостатъчна облицовка на тавана и всички други места, където водачът може да си удари главата.

5.   ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО

5.1.   Протоколът от изпитването се прикрепя към сертификата за ЕО одобрение на типа за компонент, посочен в приложение VII. Образец на протокол е даден в приложение V. Протоколът трябва да включва:

5.1.1.

общо описание на формата и на конструкцията на защитната конструкция (виж приложение V за задължителните размери), включително средства за нормално влизане, излизане и евакуация, разпоредбите относно отоплителната и вентилационната система и други възможни принадлежности, когато такива са налице и биха могли да засегнат свободната зона или да създадат опасност;

5.1.2.

данни за всякакви специфични конструктивни особености, като средства за предотвратяване на многократно преобръщане на трактора;

5.1.3.

кратко описание на всяка вътрешна облицовка;

5.1.4.

обозначението на типа предно стъкло и използваното остъкляване, както и на всяка маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент или за друг прибавен знак.

5.2.   В случай на разширение на ЕО одобрение на типа за компонент за други типове трактори протоколът трябва да съдържа точно позоваване на първоначалното ЕО одобрение на типа за компонент и точните обозначения относно определените в точка 3.4 от приложение I изисквания.

5.3.   Протоколът трябва да позволява ясната идентификация на типа трактор (марка, тип и търговско наименование и т.н.), използван за изпитването, и типовете, за които е предназначена защитната конструкция.

6.   ОЗНАЧЕНИЯ

mt	=	базова маса на трактора (kg), както е определена в точка 1.3.
D	=	деформация (в mm) на конструкцията в точката и по линията на натоварването.
D’	=	деформация на конструкцията за пресметната изисквана енергия (mm).
F	=	сила на статично натоварване (N: нютони).
Fmax	=	максимална сила на статично натоварване, получена по време на натоварването (N), с изключение на изпитването на свръхнатоварване.
F’	=	сила за пресметната изисквана енергия.
F-D	=	диаграма сила/деформация.
Eis	=	вложена енергия за поглъщане по време на странично натоварване, (J) (джаули).
Eil 1	=	вложена енергия за поглъщане по време на надлъжното натоварване, (J).
Eil 2	=	вложена енергия за поглъщане по време на прилагането на второто надлъжно натоварване (J).
Fr	=	приложена отзад сила при изпитването на натиск, (N).
Ff	=	приложена отпред сила при изпитването на натиск, (N).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕДУРИ НА ИЗПИТВАНЕ

1.   ИЗПИТВАНИЯ НА ХОРИЗОНТАЛНО НАТОВАРВАНЕ И НА НАТИСК

1.1.   Общи условия за изпитванията на хоризонтално натоварване

1.1.1.   Натоварванията, прилагани към защитната конструкция, са разпределени посредством твърда греда, съобразена с изискванията на точка 2.1.2 от приложение II, разположена перпендикулярно на посоката на прилагане на натоварването; тази твърда греда може да е снабдена със средства, предотвратяващи страничното ѝ изместване. Скоростта на деформиране при натоварването не трябва да надхвърля 5 mm/s. При прилагането на натоварването, за осигуряване на нужната точност, стойностите на F и D се записват едновременно при стъпка на нарастване на деформацията, по-малка или равна на 15 mm. След като натоварването започне да се прилага, товарът не трябва да бъде намаляван до приключване на изпитването; въпреки това се разрешава да се прекъсне нарастването на товара, ако е необходимо, например за записване на измерванията.

1.1.2.   Ако конструктивният елемент, към който се прилага натоварването, има кривина, трябва да се спазват изискванията, предвидени в точка 2.1.2.5 от приложение II. Прилагането на натоварването обаче трябва да е съобразено с изискванията на точка 1.1.1 по-горе и точка 2.1.2 от приложение II.

1.1.3.   При липса на напречен конструктивен елемент в точката на прилагане на натоварването може да се използва, за изпитването, заместваща греда, която не променя якостните качества на защитната конструкция.

1.1.4.   Защитната конструкция се инспектира визуално в края на всяко изпитване на натоварване и след премахването на товара. При поява на скъсвания или пукнатини по време на натоварването, трябва да се извърши изпитване на свръхнатоварване, уточнено в точка 1.4 по-долу, преди да се премине към следващото натоварване съгласно последователността, посочена в точка 3.1.1.1 от приложение II.

1.2.   Надлъжно натоварване (виж фигура 2 от приложение IV)

Натоварването се прилага хоризонтално и успоредно на вертикалната надлъжна равнина на симетрия на трактора.

За трактори, на които минимум 50 % от масата им, както е определена в точка 1.3 от приложение II, се носи от задните колела, задното надлъжно натоварване и страничното натоварване се прилагат от различни страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. За трактори, на които минимум 50 % от масата им се носи от предните колела, предното надлъжно натоварване се прилага от тази страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, от която е и страничното натоварване.

Натоварването се прилага по най-горния напречен конструктивен елемент на защитната конструкция (или частта, която е най-вероятно първа да удари земята в случай на преобръщане на трактора).

Точката на прилагане на товара е разположена на разстояние, равно на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция, в посока навътре от външния ъгъл. Широчината на защитната конструкция се определя, като се използва разстоянието между две прави линии, успоредни на надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора и допиращи най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, допирателна към горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията.

Дължината на гредата трябва да е минимум една трета от ширината на защитната конструкция (както е определена по-горе) и не по-голяма от този минимум плюс 49 mm.

Надлъжното натоварване се прилага отзад или отпред така, както е посочено в точка 3.1.1.1 от приложение II.

Изпитването се спира, когато:

а)	енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия Еil 1 (където Еil 1 = 1,4 mt);

б)	конструкцията нарушава свободната зона или я оставя незащитена.

1.3.   Странично натоварване (виж фигура 1 от приложение IV)

Натоварването се прилага хоризонтално под ъгъл 90° спрямо надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора. То се прилага към най-горната част на защитната конструкция в точка, отстояща на 300 mm напред от точката за оразмеряване на седалката, като седалката е в крайно задно положение, съгласно определението в точка 2.3.1 по-долу. Ако защитната конструкция има странична издатина, за която е сигурно, че ще докосне земята първа при странично обръщане, то натоварването трябва да се приложи в тази точка. В случая на трактор с реверсиране на седалката, натоварването трябва да се приложи по най-горната външна част на защитната конструкция, по средата между точките за оразмеряване на седалката в двете ѝ положения.

Дължината на гредата не трябва да надхвърля 700 mm; тя обаче трябва да е възможно най-дълга.

Изпитването се спира, когато:

а)	енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната вложена енергия Еis (където Еis = 1,75 mt);

б)	конструкцията навлиза в свободната зона или я оставя незащитена.

1.4.   Изпитване на свръхнатоварване (виж фигури 4а, 4б и 4в в приложение IV)

1.4.1.   Изпитването на свръхнатоварване трябва да се провежда, ако силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от постигнатата деформация, когато е погълната изискваната енергия от конструкцията (виж фигура 4б).

1.4.2.   Изпитването на свръхнатоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка от 5 % от първоначално изискваната енергия до достигането на максимума от 20 % на добавената енергия (виж фигура 4в).

1.4.2.1.   Изпитването на свръхнатоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5 %, 10 % или 15 % на изискваната енергия силата намалява с по-малко от 3 % за всяко нарастване от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

1.4.2.2.   Изпитването на свръхнатоварване е удовлетворително, ако конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия и силата надвишава 0,8 Fmax.

1.4.2.3.   Допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане в свободната зона или оставане без защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са допустими при изпитването на свръхнатоварване. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона, която трябва да е напълно защитена.

1.5.   Смачкване отзад

Гредата е поставена над най-горния заден елемент от конструкцията и резултантната сила на натиск да бъде разположена в надлъжна вертикална равнина на симетрия. Трябва да се приложи сила Fr = 20 mt.

Когато задната част от покрива на защитната конструкция не може да издържи пълната сила на натиск, силата трябва да се прилага, докато покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция със задната част на трактора, способна да поддържа масата на трактора в случай на преобръщане. Натоварването след това се премахва и тракторът или натоварващата сила се позиционират отново, така че гредата да е върху тази част от защитната конструкция, която ще може да поддържа напълно преобърнатия трактор. Тогава се прилага силата Fr.

Силата Fr се прилага най-малко за пет секунди след видимото прекратяване на деформацията.

Изпитването се спира, когато конструкцията наруши свободната зона или я остави незащитена.

1.6.   Смачкване отпред

Гредата трябва да е поставена напречно на най-горния преден елемент от конструкцията и резултантната сила на натиск е разположена в надлъжна вертикална равнина на симетрия. Прилага се сила Ff = 20 mt.

В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция не издържа пълната сила на натиск, силата трябва да се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да поддържа тежестта на трактора при преобръщане. Натоварването се премахва и тракторът или натоварващата сила се позиционират отново, така че гредата да се намира над точката от защитната конструкция, която ще може да поддържа напълно преобърнатия трактор. Тогава се прилага силата Ff.

Силата Ff се прилага най-малко за пет секунди след видимото прекратяване на деформацията.

Изпитването се спира, когато конструкцията наруши свободната зона или я оставя незащитена.

1.7.   Второ надлъжно натоварване

Натоварването се прилага хоризонтално и успоредно на надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора.

Второто надлъжно натоварване се прилага отзад или отпред, както е определено в точка 3.1.1.1 от приложение II.

То трябва да се прилага в противоположна посока на надлъжното натоварване и в най-отдалечения ъгъл от надлъжното натоварване в точка 1.2.

То трябва да се прилага върху най-горния напречен конструктивен елемент на защитната конструкция (или частта, която е най-вероятно първа да удари земята в случай на преобръщане на трактора).

Точката на прилагане на товара трябва да бъде разположена на една шеста от ширината на горната част на защитната конструкция в посока навътре от външния ъгъл. За ширина на защитната конструкция трябва да бъде взето разстоянието между две прави линии, успоредни на вертикалната равнина на симетрия на трактора и допиращи най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, допирателна към горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията.

Дължината на гредата не трябва да бъде по-малка от една трета от ширината на защитната конструкция (както е определена по-горе), нито с повече от 49 mm от този минимум.

Изпитването се спира, когато:

а)	енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната вложена енергия Еil 2 (където Еil 2 = 0,35 mt);

б)	защитната конструкция наруши свободната зона или я остави незащитена.

2.   СВОБОДНА ЗОНА

2.1.   Свободната зона е дадена във фигура 6 от приложение IV и е определена спрямо вертикалната базова равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през точката за оразмеряване на седалката, описана в точка 2.3, и центъра на волана. Базовата равнина се счита, че се движи хоризонтално заедно със седалката и волана по време на прилагане на натоварването, но остава перпендикулярна на пода на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, ако тя е монтирана към трактора през еластични тампони.

В случай на регулируемо положение на волана, той трябва да е в нормалното си положение за седящ водач.

2.2.   Границите на зоната се определят от:

2.2.1.   вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и простиращи се над точката за оразмеряване на седалката на 300 mm;

2.2.2.   успоредни равнини, простиращи се от горния ръб на равнините, посочени в точка 2.2.1 до максимална височина от 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и наклонени по такъв начин, че горният ръб на равнината от страната, по която е приложено страничното натоварване, е на не по-малко от 100 mm от базовата равнина;

2.2.3.   хоризонтална равнина, разположена на 900 mm над точката за оразмеряване на седалката;

2.2.4.   наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка, разположена на 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и най-задната точка на облегалката;

2.2.5.   повърхност, ако е нужно изкривена, с фамилия от прави линии, перпендикулярни на базовата равнина, простираща се надолу от най-задната точка на седалката и контактуваща с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина;

2.2.6.   цилиндрична повърхност с радиус 120 mm, перпендикулярна на базовата равнина и допирателна към равнините, посочени в точки 2.2.3 и 2.2.4;

2.2.7.   цилиндрична повърхност с радиус 900 mm, перпендикулярна на базовата равнина, допирателна и простираща се напред на 400 mm от равнината, посочена в точка 2.2.3, разположена на 150 mm напред от точката за оразмеряване на седалката;

2.2.8.   наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина, която пресича посочената в точка 2.2.7 повърхност в предния ѝ край и минава на 40 mm от волана. В случай на високо разположен волан тази равнина се заменя с равнина, допирателна на посочената в точка 2.2.7 повърхност;

2.2.9.   вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина и отстояща на 40 mm напред от волана;

2.2.10.   хоризонтална равнина, минаваща през базовата точка на седалката;

2.2.11.   в случай на трактор с реверсируемо положение за управление свободната зона трябва да бъде комбинация от двете свободни зони, определени за двете положения на волана и седалката;

2.2.12.   в случай на трактор, който може да бъде оборудван с допълнителни седалки, изпитванията трябва да се базират на комбинирана свободна зона спрямо точки за оразмеряване на седалката за всички налични опции. Защитната конструкция при преобръщане не трябва да навлиза в комбинираната свободна зона около различните точки за оразмеряване на седалката;

2.2.13.   в случай, когато след провеждане на изпитването, се предлага нов вариант за седалката, трябва да се направи изчисление, за да се определи дали свободната зона около новата точка за оразмеряване на седалката е разположена изцяло в установената преди това свободна зона. Ако това не е така, се извършва ново изпитване.

2.3.   Местоположение на седалката и на точката за оразмеряване на седалката

2.3.1.   Във връзка с определянето на свободната зона в точка 2.1, седалката се поставя в най-задното положение на хоризонталния диапазон на регулировка. Тя се поставя в най-горно положение на вертикалния диапазон на регулировка, когато това е независимо от хоризонталната регулировка.

Точка за оразмеряване се получава с помощта на устройството, описано в приложение IV, фигури 7 и 8, като се имитира натоварването, създавано от седящ човек. Устройството се състои от плоча за седалката и плоча за облегалката. Долната плоча за облегалката контактува в зоната между издатините на седалищната кост (А) и кръста (В), като шарнирната връзка (В) е регулируема по височина.

2.3.2.   Точката за оразмеряване се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm пред горепосочената допирателна.

2.3.3.   Когато седалката включва свободно окачена пружина на хода на окачването, независимо дали може или не може да се регулира в зависимост от теглото на водача, седалката трябва да бъде поставена в средното положение на този ход.

Устройството се поставя върху седалката. След това се натоварва със сила от 550 N в точка, намираща се на 50 mm пред шарнирната връзка (А), а двете плочи за облегалката трябва да се притиснат леко, за да се допрат до облегалката.

2.3.4.   Ако не е възможно да се определят ясно допирателните към всяка от зоните на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се вземат следните мерки:

2.3.4.1.

когато не може да се определи ясно допирателната към долната зона: долната част от плочата за облегалката се притиска към облегалката вертикално;

2.3.4.2.

когато не може да се определи ясно допирателната към горната зона: шарнирната връзка (В) се установява на височина 230 mm над точката за оразмеряване на седалката при вертикална долна плоча за облегалката. След това двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката.

3.   ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОВЕРКИ И ИЗМЕРВАНИЯ

3.1.   Свободна зона

По време на всяко изпитване защитната конструкция се проверява за това дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона около седалката на водача, съгласно определението в точка 2.1. Освен това се преглежда защитната конструкция, за да се провери дали някаква част от свободната зона е извън защитата на защитната конструкция. За тази цел се счита, че е извън защитата на защитната конструкция всяка част от свободната зона, която би влязла в контакт с хоризонталния терен, ако тракторът се е преобърнал към посоката, от която е било приложено натоварването. Приема се, че са използвани най-малкият размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя.

3.2.   Крайна остатъчна деформация

В края на изпитванията се регистрира трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел, преди започване на изпитването, се регистрира положението на основните елементи на защитната конструкция спрямо точката за оразмеряване на седалката.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ФИГУРИ

Фигура 1	:	Точка на прилагане на страничното натоварване
Фигура 2	:	Точка на прилагане на надлъжно натоварване отзад
Фигура 3	:	Пример за устройство за изпитване на натиск
Фигура 4 a	:	Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — изпитване на свръхнатоварване не е необходимо
Фигура 4 б	:	Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — изпитване на свръхнатоварване е необходимо
Фигура 4 в	:	Диаграма на деформацията в зависимост от приложената сила — продължаване на изпитването на свръхнатоварване
Фигура 5	:	Илюстрация на термините за „остатъчна“, „еластична“ и „сумарна“ деформация
Фигура 6 a	:	Страничен изглед на свободната зона
Фигура 6 б	:	Преден/заден изглед на свободната зона
Фигура 6 в	:	Изометричен изглед
Фигура 7	:	Устройство за определяне на точката за оразмеряване на седалката
Фигура 8	:	Метод за определяне на точката за оразмеряване на седалката

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

МАРКИРОВКА

Маркировката за ЕО одобрение на типа за компонент се състои от правоъгълник, обграждащ буквата „е“, следвана от отличителния номер на държавата-членка, издала одобрението на типа за компонент:

1. за Германия

2. за Франция

3. за Италия

4. за Нидерландия

5. за Швеция

6. за Белгия

7. за Унгария

8. за Чешката република

9. за Испания

11. за Обединеното кралство

12. за Австрия

13. за Люксембург

17. за Финландия

18. за Дания

19. за Румъния

20. за Полша

21. за Португалия

23. за Гърция

24. за Ирландия

26. за Словения

27. за Словакия

29. за Естония

32. за Латвия

34. за България

36. за Литва

49. за Кипър

50. за Малта

и от номера на ЕО одобрението на типа за компонент, който отговаря на номера на сертификата за ЕО одобрение на типа за компонент, издаден за типа защитна конструкция по отношение на нейните якостни качества, както и якостните качества на нейното закрепване към трактора, поставен в близост до правоъгълника.

Примерна маркировка за ЕО одобрение на типа за компонент

Маркировката за ЕО одобрение на типа за компонент трябва да е допълнена с допълнителния символ „S“.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Условия за ЕО одобрение на типа

1.	Заявлението за ЕО одобрение на типа за тип трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или от неговия упълномощен представител.

2.	На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, трябва да бъде предоставен трактор, представителен за типа за одобрение, на който са монтирани защитна конструкция, както и нейното закрепване, надлежно одобрени.

3.

Техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за одобрение на типа, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение на типа. По-специално, тя проверява дали закрепването на защитната конструкция отговаря на това, което е било изпитвано по време на ЕО одобрение на типа за компонент.

4.	Притежателят на ЕО одобрение на типа може да поиска то да бъде разширено с други типове защитни конструкции.

5.

Компетентните органи издават такова разширение при следните условия: 5.1. новият тип защитна конструкция и нейното закрепване към трактора има ЕО одобрение на типа за компонент; 5.2. типът е конструиран за монтиране на типа трактор, за който е поискано разширение на ЕО одобрението на типа; 5.3. закрепването на защитната конструкция към трактора отговаря на това, което е било изпитвано по време на ЕО одобрението на типа за компонент.

6.	Сертификат, съответстващ на образеца, даден в приложение IX, се прилага към сертификата за ЕО одобрение на типа при всяко одобряване или разширение на одобрението, предоставено или отказано.

7.

Ако заявлението за ЕО одобрение на типа за тип трактор е подадено по същото време, в което е подадено заявлението за ЕО одобрение на типа за компонент за защитна конструкция, предназначена за монтиране на типа трактор, за който е поискано ЕО одобрение на типа, проверките, предвидени в точка 2 и 3, не се извършват.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ЧАСТ А

Отменената директива и списък на последващите ѝ изменения

(посочени в член 13)

Директива 79/622/ЕИО на Съвета (ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1)
Директива 82/953/ЕИО на Комисията (ОВ L 386, 31.12.1982 г., стр. 31)
Точка IX.A.15.з) от приложение I от Акта за присъединяване от 1985 г. (ОВ L 302, 15.11.1985 г., стр. 213)
Директива 87/354/ЕИО на Съвета (ОВ L 192, 11.7.1987 г., стр. 43)	Единствено по отношение на позоваванията на Директива 79/622/ЕИО в член 1 и точка 9, буква з) от приложението
Директива 88/413/ЕИО на Комисията (ОВ L 200, 26.7.1988 г., стр. 32)
Точка XI.В.II.4 от приложение I от Акта за присъединяване от 1994 г. (ОВ C 241, 29.8.1994 г., стр. 206)
Директива 1999/40/ЕО на Комисията (ОВ L 124, 18.5.1999 г., стр. 11)
Точка I.A.29 I от приложение II от Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 61)
Директива 2006/96/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 81)	Единствено по отношение на позоваванията на Директива 79/622/ЕИО в член 1 и точка А.28 от приложението

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право

(посочени в член 13)

Директива	Срок за транспониране
79/622/ЕИО	27 декември 1980 г.
82/953/ЕИО	30 септември 1983 г. (1)
87/354/ЕИО	31 декември 1987 г.
88/413/ЕИО	30 септември 1988 г. (2)
1999/40/ЕО	30 юни 2000 г. (3)
2006/96/ЕО	31 декември 2006 г.

---

(1)  В съответствие с член 2 от Директива 82/953/ЕИО:

(2)  В съответствие с член 2 от Директива 88/413/ЕИО:

(3)  В съответствие с член 2 от Директива 1999/40/ЕО:

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 79/622/ЕИО	Директива 1999/40/ЕО	Настоящата директива
Членове 1 и 2		Членове 2 и 3
Член 3, параграф 1		Член 4, първа алинея
Член 3, параграф 2		Член 4, втора и трета алинея
Членове 4 и 5		Членове 5 и 6
Член 6, първо изречение		Член 7, първа алинея
Член 6, второ изречение		Член 7, втора алинея
	Член 2	Член 8
Член 8		Член 9
Член 9, уводно изречение		Член 1, уводно изречение
Член 9, първо тире		Член 1, буква a)
Член 9, второ тире		Член 1, буква б)
Член 9, трето тире		Член 1, буква в)
Член 9, четвърто тире		Член 1, буква г)
Членове 10 и 11		Членове 10 и 11
Член 12, параграф 1		—
Член 12, параграф 2		Член 12
—		Членове 13 и 14
Член 13		Член 15
Приложения I—IX		Приложения I—IX
—		Приложение X
—		Приложение XI