24.7.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 193/60

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 607/2009 НА КОМИСИЯТА

от 14 юли 2009 година

за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на Регламенти (EО) № 1493/1999, (EО) № 1782/2003, (EО) № 1290/2005, (EО) № 3/2008 и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (EО) № 1493/1999 (1), и по-специално членове 52, 56, 63 и член 126, буква a) от него,

като има предвид, че:

(1)	Глава IV на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила за закрила на наименованията за произход и географските указания на определени лозаро-винарски продукти.

(2)

За да се гарантира, че регистрираните в Общността наименования за произход и географски указания отговарят на условията, определени в Регламент (EО) № 479/2008, заявленията следва да се разглеждат от националните органи на съответната държава-членка в контекста на предварителна национална процедура по възражения. Следва да се извършват допълнителни проверки, за да се гарантира, че заявленията отговарят на условията, определени от настоящия регламент, че подходът е еднакъв във всички държави-членки и че регистрациите на наименования за произход и географски указания не вредят на трети страни. Следователно, необходимо е да се установят подробни правила относно прилагането на процедурите за подаване на заявления, преглед, подаване на възражение и за отмяна на наименованията за произход и географските указания за определени лозаро-винарски продукти.

(3)

Следва да се определят условията, при които дадено физическо или юридическо лице може да подава заявление за регистрация. Особено внимание следва да се обърне на определянето на съответния район, като се вземат предвид зоната на производство и характеристиките на продукта. Всеки производител, установен в географския район с определени граници, следва да има възможност да използва регистрираното наименование, при условие че са изпълнени условията, определени в спецификацията на продукта. Определянето на границите на района следва да бъде подробно, точно и недвусмислено, така че производителите, компетентните органи и контролните органи да могат да се уверят, че дейността се извършва в рамките на определения географски район.

(4)	Следва да се установят специфични правила относно регистрацията на наименования за произход и географски указания.

(5)

Ограничаването на опаковането на лозаро-винарски продукт с наименование за произход или географско указание, или на дейностите, свързани с представянето на продукта, в границите на определен географски район представлява ограничение на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги. Предвид установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, подобни ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими, пропорционални и подходящи за закрила на репутацията на наименованието за произход или географското указание. Всяко ограничение следва да бъде надлежно обосновано от гледна точка на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.

(6)	Следва да се предвидят разпоредби относно условията, свързани с производството в определения район. Действително, в Общността съществуват ограничен брой дерогации.

(7)	Следва да се определят също данните, указващи връзката с характеристиките на географския район и тяхното влияние върху крайния продукт.

(8)	Вписването на наименованията за произход и географските указания в регистър на Общността следва също така да предоставя информация на участниците в търговията и на потребителите. За да се гарантира нейната достъпност за всички, тази информация следва да бъде достъпна в електронна форма.

(9)

За да се съхранят специфичните характеристики на вината със защитени наименования за произход и географски указания и за да се сближи законодателството на държавите-членки с оглед установяването на равни условия за конкуренция в рамките на Общността, следва да се определи правна рамка на Общността, уреждаща проверките на такива вина, на която трябва да съответстват специфичните разпоредби, приети от държавите-членки. Такива проверки следва да дават възможност за подобряване на проследяването на въпросните продукти и за точно определяне на аспектите, които трябва да бъдат обхванати от проверките. С цел да се предотвратят нарушения на конкуренцията, проверките следва да се извършват редовно от независими органи.

(10)	За да се гарантира последователното прилагане на Регламент (EО) № 479/2008, следва да се изготвят образци на заявленията, възраженията, измененията и исканията за отмяна.

(11)	Глава V на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 определя общите правила по отношение използването на защитени традиционни наименования във връзка с определени лозаро-винарски продукти.

(12)

Използването, регулирането и закрилата на определени наименования (различни от наименования за произход и географски указания) за описание на лозаро-винарски продукти е отдавна установена практика в Общността. Такива традиционни наименования извикват в представите на потребителите връзка с метода на производство или метода на стареене или с качеството, с цвета или с вида на мястото или определено събитие, свързано с историята на виното. Поради това, с цел да се гарантира лоялна конкуренция и за да се избегне въвеждането в заблуждение на потребителите, следва да се установи обща рамка относно определението, признаването, закрилата и използването на такива традиционни наименования.

(13)

Използването на традиционни наименования върху продуктите на трети страни е позволено, при условие че те отговарят на същите или на еквивалентни условия като условията, които се изискват от държавите-членки, за да се гарантира, че потребителите не са подведени. Освен това, като се има предвид, че някои трети страни нямат същото ниво на централизирани правила като правната система на Общността, следва да се определят изисквания за „представителни професионални организации“ на трети страни, които да осигуряват същите гаранции като тези, предвидени в правилата на Общността.

(14)	В глава VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 са определени общите правила за етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти.

(15)

Определени правила относно етикетирането на хранителни продукти са изложени в Първа директива 89/104/EИО (2) на Съвета, Директива 89/396/EИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (3), Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти (5). Тези правила се прилагат също и за лозаро-винарските продукти, освен когато са изрично изключени от съответните директиви.

(16)	Регламент (EО) № 479/2008 хармонизира етикетирането за всички лозаро-винарски продукти и позволява използването на термини, различни от изрично обхванатите в законодателството на Общността, при условие че тези термини са точни.

(17)

Регламент (EО) № 479/2008 предвижда да бъдат определени условия за използване на определени термини, които посочват, наред с друго, мястото, откъдето произхожда продуктът, бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и др. За някои от тези термини е необходимо да се определят общностни правила, които да осигуряват безпроблемното функциониране на вътрешния пазар. Тези правила следва най-общо да се основават на съществуващите разпоредби. За други термини е необходимо държавите-членки да определят правилата за вината, произвеждани на тяхна територия — които следва да са съвместими с общностното право — с цел да бъдат приети правила, които са възможно най-близо до производителя. Освен това следва да бъде гарантирана и прозрачността на тези правила.

(18)

В интерес на потребителите, определена задължителна информация следва да бъде групирана в едно и също зрително поле върху съда и следва да се определят граници на допустимото отклонение за указването на действителното алкохолно съдържание, както и да се вземат под внимание особеностите на съответните продукти.

(19)	Съществуващите правила относно използването на означения или маркировки върху етикетите, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, се оказаха полезни и затова следва да бъдат запазени.

(20)	Наименованията, указващи биологичния метод на производство на гроздето, са предмет единствено на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (6) и се прилагат за всички лозаро-винарски продукти.

(21)

Използването на капсули, произведени на основата на олово, за покриване на устройствата за затваряне на съдовете, в които се държат продуктите, попадащи в приложното поле на Регламент (EC) № 479/2008, следва да остане забранено, за да се избегне, от една страна, всякаква опасност от заразяване най-вече чрез случаен допир с тези капсули и, от друга страна, всякакъв риск от замърсяване на околната среда, дължащо се на отпадъци, съдържащи олово и произхождащи от посочените по-горе капсули.

(22)	С оглед на проследяването на продукта и прозрачността, следва да се въведат нови правила относно „обозначение на мястото, откъдето произхожда виното“.

(23)	Използването на обозначения, свързани с винени сортове лози и годината на реколтата, за вина без наименование за произход и географски указания, изисква специфични правила за прилагане.

(24)

Използването на някои видове бутилки за определени продукти представлява отдавна установена практика в Общността и в трети страни. Тези бутилки могат да предизвикат в представите на потребителите връзка с определени характеристики или с конкретен произход на продуктите поради факта, че те се използват от дълго време. Следователно тези бутилки следва да бъдат запазени за въпросните вина.

(25)

Правилата, приложими за етикетирането на лозаро-винарските продукти с произход от трети страни и представени на общностния пазар, следва също да бъдат хармонизирани, доколкото е възможно, в съответствие с метода, установен за лозаро-винарски продукти от Общността, като целта е да се избегне всякакво въвеждане в заблуждение на потребителите и нелоялната конкуренция за производителите. При все това, следва да се отчитат разликите в условията на производство и в лозаро-винарските традиции, както и действащото законодателство в третите страни.

(26)

С оглед на различията между продуктите, обхванати от настоящия регламент, и техните пазари, както и очакванията на потребителите, правилата следва да бъдат диференцирани според съответните продукти, по-специално относно определени незадължителни данни, използвани за вина без защитено наименование за произход и географско указание, които въпреки това носят наименования на винени сортове грозде и годината на реколтата, ако отговарят на определена акредитация за сертифициране (така наречените „сортови вина“). Поради това, с цел да се отличават в рамките на категорията вина без ЗНП/ЗГУ онези от тях, които попадат в подкатегорията „сортови вина“, от другите, които не се ползват от тази откритост, следва да се установят специфични правила относно използването на незадължителни данни, от една страна, за вина със защитени наименования за произход и географски указания, и от друга страна, за вина без защитено наименование за произход и географско указание, като се има предвид, че това обхваща и „сортовите вина“.

(27)

Необходимо е да се предприемат мерки за улесняване на прехода от предишното законодателство в лозаро-винарския сектор към настоящия регламент (по-специално Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (7)), за да се избегне излишна тежест за операторите. За да могат икономическите оператори, установени в Общността и в трети страни, да спазват изискванията относно етикетирането, следва да бъде предоставен преходен период за адаптиране. Поради това следва да бъдат приети разпоредби, които да гарантират, че продуктите, етикетирани в съответствие със съществуващите правила, могат да продължат да се предлагат на пазара по време на преходния период.

(28)

Поради административната тежест някои държави-членки не са в състояние да въведат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими за спазването на член 38 от Регламент (EО) № 479/2008 до 1 август 2009 г. За да се гарантира, че икономическите оператори и компетентните органи няма да бъдат засегнати от този краен срок, следва да бъде предоставен преходен период и да бъдат установени преходни разпоредби.

(29)	Разпоредбите на настоящия регламент не следва да засягат специфичните правила, договорени съгласно споразумения с трети страни в съответствие с процедурата, предвидена в член 133 от Договора за ЕО.

(30)

Новите подробни правила за прилагане на глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008 следва да заменят съществуващото законодателство за прилагането на Регламент (EО) № 1493/1999. Поради това е необходимо да бъдат отменени Регламент (EО) № 1607/2000 на Комисията от 24 юли 2000 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино (8), и по-специално дялът относно качествените вина, произведени в определен район, и Регламент (EО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени винаро-лозарски продукти (9).

(31)

Член 128 от Регламент (EО) № 479/2008 отменя съществуващото законодателство на Съвета в лозаро-винарския сектор, включително това, което има за предмет някои аспекти, обхванати от настоящия регламент. С цел да се избегнат затруднения в търговията, да се осигури безпроблемен преход за икономическите оператори и достатъчно време за държавите-членки да приемат редица мерки за прилагане, е необходимо да бъдат установени преходни периоди.

(32)	Подробните правила, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат от същата дата, от която се прилагат глави IV, V и VI на дял III от Регламент (EО) № 479/2008.

(33)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя подробни правила за прилагането на дял III от Регламент (EО) № 479/2008, по-специално по отношение на:

а)	разпоредбите, съдържащи се в глава IV на посочения дял, които са свързани със защитени наименования за произход и географски указания на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008;

б)	разпоредбите, съдържащи се в глава V на посочения дял, които са свързани с традиционните наименования на продуктите, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008;

в)	разпоредбите, съдържащи се в глава VI на посочения дял, които са свързани с етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти.

ГЛАВА II

ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД И ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

Заявление за предоставяне на правна закрила

Член 2

Заявител

1.   Отделен производител може да бъде заявител по смисъла на член 37, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, ако се докаже, че:

а)	въпросното лице е единственият производител в определения географски район, и

б)

когато съответният определен географски район е заобиколен от райони с наименования за произход или географски указания, този съответен район притежава характеристики, които съществено се различават от характеристиките на околните определени райони или характеристиките на продукта се различават от характеристиките на продуктите, получавани в околните определени райони.

2.   Държава-членка или трета страна, или съответните техни органи не могат да бъдат заявител по смисъла на член 37 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 3

Заявление за предоставяне на правна закрила

Заявлението за предоставяне на правна закрила се състои от документите, които се изискват съгласно член 35 или член 36 от Регламент (EО) № 479/2008, и от електронен екземпляр от спецификацията на продукта и единния документ.

Заявлението за предоставяне на правна закрила, както и единният документ се изготвят съгласно образците, посочени съответно в приложение I и приложение II към настоящия регламент.

Член 4

Наименование

1.   Наименованието, което подлежи на закрила, се регистрира само на езика (езиците), използван(и) за описание на въпросния продукт в определения географски район.

2.   Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език.

Член 5

Определяне на границите на географския район

Границите на района се определят подробно, точно и по недвусмислен начин.

Член 6

Производство в определения географски район

1.   За целите на прилагането на член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член, „производство“ обхваща всички дейности от беритбата на гроздето до приключването на процеса на производство на виното, с изключение на следпроизводствените процеси.

2.   За продукти със защитено географско указание частта от гроздето до 15 %, която може да е с произход извън определения географски район, както е предвидено в член 34, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да произхожда от съответната държава-членка или трета страна, в която попада определеният район.

3.   Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага приложение III, част Б, параграф 3 от Регламент (EО) № 606/2009 (10) на Комисията относно практиките и ограниченията в производството на вино.

4.   Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква a), подточка iii) и параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация:

а)	в район в непосредствена близост до съответния определен географски район, или

б)	в район, разположен в рамките на същата административна единица или в съседна административна единица в съответствие с националните правила, или

в)

в случай на трансгранично наименование за произход или географско указание, или когато съществува споразумение относно мерките за контрол между две или повече държави-членки или между една или повече държави-членки и една или повече трети страни, даден продукт със защитено наименование за произход или географско указание може да подлежи на винификация в район, който е разположен в непосредствена близост до въпросния определен район.

Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, вината със защитено географско указание могат да продължат да подлежат на винификация извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, до 31 декември 2012 г.

Чрез дерогация от член 34, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент (EО) № 479/2008 и при условие, че спецификацията на продукта предвижда това, даден продукт може да бъде преработен в пенливо вино или искрящо вино със защитено наименование за произход извън районите, намиращи се в непосредствена близост до въпросния определен район, ако тази практика се е използвала преди 1 март 1986 г.

Член 7

Връзка

1.   Данните за географската връзка, посочена в член 35, параграф 2, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008, обясняват до каква степен характеристиките на определения географски район оказват влияние върху крайния продукт.

В случай на заявления, обхващащи различни категории лозаро-винарски продукти, данните за връзката се доказват за всеки от съответните лозаро-винарски продукти.

2.   В случай на наименование за произход, в спецификацията на продукта се посочват:

а)	данни за географския район, и по-специално природни и човешки фактори, които имат отношение към връзката;

б)	данни за качеството или характеристиките на продукта, които могат да се отдадат основно или изключително на географската среда.

в)	описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б).

3.   В случай на географско указание, в спецификацията на продукта се посочват:

а)	данни за географския район, които са от значение за връзката;

б)	данни за качеството, репутацията или други специфични характеристики на продукта, които могат да бъдат отдадени на неговия географски произход;

в)	описание на причинната взаимовръзка между данните, посочени в буква а), и данните, посочени в буква б).

4.   В случай на географско указание спецификацията на продукта посочва дали то се основава на специфично качество или репутация или на други характеристики, свързани с географския произход на продукта.

Член 8

Опаковане в определения географски район

Ако в спецификацията на продукта се посочва, че опаковането на продукта трябва да се извърши в определения географски район или в непосредствена близост до въпросния определен район съгласно изискване, посочено в член 35, параграф 2, буква з) от Регламент (EО) № 479/2008, трябва да се представи обосновка за това изискване по отношение на съответния продукт.

РАЗДЕЛ 2

Процедура по преглед от страна на Комисията

Член 9

Получаване на заявлението

1.   Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявление до Комисията е датата, на която заявлението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на заявлението.

Органите на държавата-членка или на третата страна или заявителят, установен в съответната трета страна, получават потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни:

а)	номерът на досието;

б)	наименованието, което трябва да бъде регистрирано;

в)	броят на получените страници; и

г)	датата на получаване на заявлението.

Член 10

Подаване на трансгранично заявление

1.   В случай на трансгранично искане може да бъде подадено съвместно заявление за наименование, което указва трансграничен географски район, от повече от една група производители, представляващи този район.

2.   Когато се отнася само до държави-членки, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки.

За целите на прилагането на член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, една държава-членка подава до Комисията трансгранично заявление от името на останалите и прилага пълномощно от всяка от останалите засегнати държави-членки, с което се упълномощава държавата-членка, подаваща заявлението, да действа от нейно име.

3.   Когато трансграничното заявление включва само трети страни, заявлението се подава до Комисията или от една от групите заявители от името на останалите, или от една от третите страни от името на останалите и включва:

а)	елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени;

б)	доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и

в)	пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати трети страни.

4.   Когато трансграничното заявление включва най-малко една държава-членка и поне една трета страна, предварителната национална процедура, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008, се прилага във всички засегнати държави-членки. Заявлението се подава до Комисията от една от държавите-членки или третите страни, или от една от групите заявители от третите страни и включва:

а)	елементите, които доказват, че условията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, са изпълнени;

б)	доказателствата за правна закрила в засегнатите трети страни; и

в)	пълномощно, както е посочено в параграф 2, от всяка от останалите засегнати държави-членки или трети страни.

5.   Държавата-членка, третите страни или групите от производители, установени в третите страни, които подават до Комисията трансгранично заявление, както е посочено в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, получават всяко уведомление или решение, издадено от Комисията.

Член 11

Допустимост

1.   С цел да определи дали едно заявление за правна закрила е допустимо, Комисията проверява дали заявлението за регистрация, посочено в приложение I, е попълнено и дали подкрепящите документи са прикрепени към заявлението.

2.   За всяко заявление за регистрация, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Ако заявлението не е попълнено или е попълнено само отчасти, или ако подкрепящите документи, посочени в параграф 1, не са представени едновременно със заявлението за регистрация или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани отбелязаните нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Член 12

Контрол относно условията за валидност

1.   Ако допустимо заявление за правна закрила на наименование за произход или географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, за основанията за отказа, като определя краен срок за оттегляне или изменение на заявлението или за предоставяне на мнения.

2.   В случай че в определения срок пречките за регистрацията не бъдат отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля заявлението в съответствие с член 39, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008.

3.   Всяко решение за отхвърляне на съответното наименование за произход или географско указание се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За тези решения за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

РАЗДЕЛ 3

Процедури за предявяване на възражения

Член 13

Национална процедура по възражения в случай на трансгранични заявления

За целите на член 38, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, когато едно трансгранично заявление включва само държави-членки или най-малко една държава-членка и поне една трета страна, процедурата за предявяване на възражения се прилага във всички засегнати държави-членки.

Член 14

Подаване на възражения съгласно процедурата на Общността

1.   Възраженията, посочени в член 40 от Регламент (EО) № 479/2008, се изготвят въз основа на формуляра, посочен в приложение III към настоящия регламент. Възражението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на възражението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се във възражението, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на възражението.

Възразяващият получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)	номерът на досието,

б)	броят на получените страници, и

в)	датата на получаване на искането.

Член 15

Допустимост съгласно процедурата на Общността

1.   С цел да определи дали едно възражение е допустимо, в съответствие с член 40 от Регламент (EО) № 479/2008 Комисията проверява дали във възражението са посочени претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права) и основанието (основанията) за възражението и дали възражението е получено от Комисията в рамките на определения срок.

2.   Ако възражението се основава на наличие на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008 възражението се придружава от доказателства за подаването на заявление, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, като сертификат за регистрация или доказателства за използването ѝ, и от доказателства за нейната репутация и известност.

3.   Всяко надлежно обосновано възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи.

Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност.

4.   В случай че данните за претендираното (претендираните) по-ранно (по-ранни) право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или подкрепящите документи, както е посочено в параграфи 1—3, не са представени едновременно с възражението или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля възражението като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомява възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

5.   За всяко възражение, което е счетено за допустимо, се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна.

Член 16

Контрол относно възражение съгласно процедурата на Общността

1.   Ако Комисията не е отхвърлила възражението в съответствие с член 15, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на издаване на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия.

В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да предоставят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от датата на издаване на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или възразяващият не предоставят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението.

3.   Всяко решение за отхвърляне или регистрация на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. За решението за отхвърляне се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой възразяващи, след предварителен преглед на едно или повече такива възражения, може да не е възможно да бъде прието заявлението за регистрация; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражение. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно заявление бъде отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени.

РАЗДЕЛ 4

Закрила

Член 17

Решение по заявлението за предоставяне на закрила

1.   Освен ако заявленията за закрила на наименования за произход или географски указания не са отхвърлени съгласно членове 11, 12, 16 и 28, Комисията взима решение да защити наименованията за произход или географските указания.

2.   Решенията относно закрилата, взети съгласно член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Регистър

1.   Комисията поддържа „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, както е предвидено в член 46 от Регламент (EО) № 479/2008, наричан по-долу „регистъра“.

2.   Наименование за произход или географско указание, което е прието, се вписва в регистъра.

В случай на наименования, регистрирани в съответствие с член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията вписва в регистъра данните, посочени в параграф 3 от настоящия член, с изключение на посочените в буква е).

3.   Комисията вписва в регистъра следните данни:

а)	регистрираното наименование на продукта (продуктите);

б)	отразяването на факта, че наименованието е защитено като географско указание или наименование за произход;

в)	името на страната или имената на страните на произход;

г)	датата на регистрацията;

д)	позоваването на правния инструмент, въз основа на който се регистрира наименованието;

е)	позоваването на единния документ.

Член 19

Закрила

1.   Закрилата на наименование за произход или географско указание започва да тече от датата на неговото вписване в регистъра.

2.   В случай на незаконно използване на защитено наименование за произход или географско указание, компетентните органи на държавите-членки по собствена инициатива, съгласно член 45, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008, или при поискване от дадена страна, предприемат необходимите действия за прекратяване на това незаконно използване и за предотвратяване на предлагането на пазара или износа на въпросните продукти.

3.   Закрилата на наименование за произход или географско указание се прилага за цялото наименование, включително за съставните му елементи, при условие че сами по себе си те са отличителни. Неотличителен или родов елемент от защитено наименование за произход или географско указание не подлежи на закрила.

РАЗДЕЛ 5

Изменения и отмяна

Член 20

Изменения на спецификацията на продукта или на единния документ

1.   Заявлението за одобрение на измененията на спецификацията на продукта, подадено от заявител, както е посочено в член 37 от Регламент (EО) № 479/2008, на защитено наименование за произход или географско указание, се изготвя в съответствие с приложение IV към настоящия регламент.

2.   С цел да се определи дали едно заявление за одобрение на измененията на спецификацията на продукта съгласно член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 е допустимо, Комисията проверява дали ѝ е била изпратена информацията, изисквана съгласно член 35, параграф 2 от посочения регламент, както и попълнено заявление, посочено в параграф 1 от настоящия член.

3.   За целите на прилагането на член 49, параграф 2, първо изречение от Регламент (EО) № 479/2008, членове 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от настоящия регламент се прилагат mutandis mutadis.

4.   Едно изменение се счита за минимално, ако:

а)	не е свързано със съществените характеристики на продукта;

б)	не изменя връзката;

в)	не включва промяна на наименованието или на каквато и да било част от наименованието на продукта;

г)	не засяга определения географски район;

д)	не води до допълнителни ограничения относно предлагането на продукта на пазара;

5.   Когато заявлението за одобряване на измененията на спецификацията на продукта е подадено от заявител, различен от първоначалния заявител, Комисията уведомява първоначалния заявител за това заявление.

6.   Когато Комисията реши да приеме изменение в спецификацията на продукта, което засяга или включва изменение на информацията, записана в регистъра, Комисията заличава първоначалните данни от регистъра и вписва новите данни, които влизат в сила от датата, на която поражда действие съответното решение.

Член 21

Подаване на искане за отмяна

1.   Искането за отмяна съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008 се изготвя в съответствие с формуляра, посочен в приложение V към настоящия регламент. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаването и номера на досието, който е даден на искането за отмяна.

Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)	номерът на досието;

б)	броят на получените страници; и

в)	датата на получаване на искането.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията.

Член 22

Допустимост

1.   С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо съгласно член 50 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията проверява дали искането:

а)	посочва законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна;

б)	обяснява основанието за отмяна; и

в)	се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която е местопребиваването или седалището на подателя на искането, в подкрепа на искането за отмяна.

2.   Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи.

3.   В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящите документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява подателя на искането за отмяна и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна.

4.   За всяко искане за отмяна, което бъде счетено за допустимо, както и за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или заявителите, установени в третата страна, чието наименование за произход или географско указание е засегнато от отмяната.

Член 23

Контрол по отмяна

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 22, параграф 3, тя съобщава за отмяната на органите в държавата-членка или третата страна, или на засегнатите производители, установени във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават, по целесъобразност, на подателя на искането за отмяна.

В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, когато е приложимо, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на отмяната.

3.   Всяко решение за отмяна на съответното наименование за произход или географско указание се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ доказателства. Комисията взима под внимание дали по-нататъшното съответствие с продуктовата спецификация на лозаро-винарски продукт, който е предмет на защитено наименование за произход или географско указание, е невъзможно или вече не може да бъде гарантирано, по-специално ако условията, определени в член 35 от Регламент (EО) № 479/2008, вече не се изпълняват или няма да могат да бъдат изпълнени в близко бъдеще.

За това решение за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на наименование за произход или географско указание и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искания за отмяна за всяко решение, което ги засяга и е взето в хода на процедурата.

Когато едно защитено наименование за произход или географско указание бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а засегнатите податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени.

5.   Когато отмяната породи действие, Комисията заличава наименованието от регистъра.

РАЗДЕЛ 6

Проверки

Члeн 24

Декларация от оператори

Всеки оператор, който желае да участва във всички или в част от производствените процеси или в опаковането на продукт със защитено наименование за произход или географско указание, подава декларация до компетентните контролни органи, посочени в член 47 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 25

Годишна проверка

1.   Годишната проверка, извършвана от компетентния контролен орган, както е посочено в член 48, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, включва:

а)	органолептично и аналитично изследване на продуктите, обхванати от едно наименование за произход;

б)	или само аналитично изследване, или органолептично и аналитично изследване на продукти, обхванати от едно географско указание; и

в)	проверка на условията, посочени в спецификацията на продукта.

Годишната проверка се извършва в държавата-членка, в която се осъществява производството в съответствие със спецификацията на продукта, и се извършва чрез:

а)	проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска, или

б)	взимане на проби, или

в)	систематично.

При проверки на случаен принцип държавите-членки подбират минимален брой оператори, които да бъдат подложени на тези проверки.

При взимането на проби държавите-членки гарантират, че броят, естеството и честотата на контролните проверки са представителни за целия съответен определен географски район и отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, предлагани на пазара или държани с цел предлагане на пазара.

Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби.

2.   Изследванията, посочени в параграф 1, първа алинея, букви a) и б), се извършват с анонимни проби, които доказват, че изследваният продукт е в съответствие с характеристиките и качествата, описани в спецификацията на продукта за съответното наименование за произход или географско указание, и се извършват на всички етапи от производствения процес, включително на етап опаковане или по-късно. Всяка взета проба трябва да е представителна за съответните вина, държани от оператора.

3.   С цел проверка на съответствието на продукта със спецификацията на продукта съгласно параграф 1, първа алинея, буква в), контролните органи проверяват:

а)	помещенията на операторите, с цел да се провери дали операторите в действителност отговарят на условията, посочени в спецификацията на продукта; и

б)	продуктите на всички етапи от производствения процес, включително етапа на опаковане, въз основа на план за проверка, който се изготвя предварително от контролния орган и за който операторите са осведомени, обхващащ всеки етап от производството на продукта.

4.   Годишната проверка гарантира, че продуктът не може да използва свързаното с него защитено наименование за произход или географско указание, освен ако:

а)	резултатите от изследванията, посочени в параграф 1, алинея 1, букви a) и б) и параграф 2, доказват, че въпросният продукт отговаря на пределните стойности и притежава всички необходими характеристики на съответното наименование за произход или географско указание;

б)	другите условия, изброени в спецификацията на продукта, са изпълнени в съответствие с процедурите, изложени в параграф 3.

5.   Всеки продукт, който не отговаря на условията, изложени в настоящия член, може да бъде предлаган на пазара, но без съответното наименование за произход или географско указание, при условие че останалите правни изисквания са изпълнени.

6.   В случай на защитено трансгранично наименование за произход или географско указание, проверката може да бъде извършена от контролен орган от която и да е от държавите-членки, засегнати от това наименование за произход или географско указание.

7.   В случай че годишната проверка се извършва на етапа на опаковане на продукта на територията на държава-членка, която не е държавата-членка, в която е осъществено производството, се прилага член 84 от Регламент (EО) № 555/2008 на Комисията (11).

8.   Параграфи 1—7 се прилагат за вина, носещи наименование за произход или географско указание, чието наименование за произход или географско указание отговарят на изискванията, посочени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008.

Член 26

Аналитично и органолептично изследване

Аналитичното и органолептично изследване, посочено в член 25, параграф 1, първа алинея, букви a) и б), включва:

а)

анализ на въпросното вино, който измерва следните характерни свойства: i) определени въз основа на физичен и химичен анализ: — общото и действителното алкохолно съдържание; — общото съдържание на захари, изразени като глюкоза и фруктоза (включително наличието на захароза в случай на пенливи и искрящи вина); — общата киселинност — съдържанието на летливи киселини; — общото съдържание на серен диоксид. ii) определени въз основа на допълнителни анализи: — въглероден диоксид (пенливи и искрящи вина при свръхналягане в барове при температура 20 °C); — други характерни свойства, предвидени в законодателството на държавите-членки или продуктовите спецификации на съответните защитени наименования за произход и географски указания.

б)	органолептично изследване, обхващащо външен вид, аромат и вкус.

Член 27

Проверки на продукти с произход от трети страни

Ако вина на трета страна се ползват от закрила на защитено наименование за произход или географско указание, съответната трета страна изпраща до Комисията, при поискване от нейна страна, информация относно компетентните органи, посочени в член 48, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, и относно аспектите, обхванати от проверката, както и доказателство, че въпросното вино изпълнява условията на съответното наименование за произход или географско указание.

РАЗДЕЛ 7

Преобразуване в географско указание

Член 28

Искане

1.   Орган на държава-членка или трета страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, могат да поискат преобразуване на защитено наименование за произход в защитено географско указание, ако по-нататъшното съответствие със спецификацията на продукта на дадено защитено наименование за произход вече не е възможно или не може да бъде гарантирано.

Искането за преобразуване, подадено до Комисията, се изготвя в съответствие с образеца, посочен в приложение VI към настоящия регламент. Искането за преобразуване се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване до Комисията на искането за преобразуване се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията.

2.   Ако искането за преобразуване в географско указание не отговаря на изискванията, определени в членове 34 и 35 от Регламент (EО) № 479/2008, Комисията уведомява органите на държавата-членка или третата страна, или заявителя, установен във въпросната трета страна, какви са основанията за отказа и го приканва да оттегли или измени искането или да представи мнения в двумесечен срок.

3.   В случай че преди изтичането на срока пречките за преобразуване в географско указание не са отстранени от органите на държавата-членка или третата страна, или от заявителя, установен във въпросната трета страна, Комисията отхвърля искането.

4.   Всяко решение за отхвърляне на искането за преобразуване се взима от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. За това решение за отхвърляне се уведомяват органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна.

5.   Член 40 и член 49, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 не се прилагат.

ГЛАВА III

ТРАДИЦИОННИ НАИМЕНОВАНИЯ

РАЗДЕЛ 1

Заявление

Член 29

Заявители

1.   Компетентните органи на държавите-членки или третите страни, или представителни професионални организации, установени в трети страни, могат да подадат до Комисията заявление за закрила на традиционни наименования по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   „Представителна професионална организация“ означава всяка организация на производители или асоциация от организации на производители, приела едни и същи правила и развиваща дейност в даден лозаро-винарски район или в няколко такива с наименование за произход или географско указание, когато в нея членуват най-малко две трети от производителите в района/ите на наименованието за произход или географското указание, в който/които организацията развива дейност, и тя произвежда най-малко две трети от производството на районите. Една представителна професионална организация може да подаде заявление за закрила само за произвежданите от нея вина.

Член 30

Заявление за правна закрила

1.   Заявлението за закрила на традиционно наименование съответства на образеца, посочен в приложение VII, и се придружава от копие от правилата, уреждащи използването на въпросното наименование.

2.   В случай на заявление, подадено от представителна професионална организация, установена в трета страна, се представят също подробни данни за представителната професионална организация. Тази информация, включително съответните подробни данни за членовете на представителната професионална организация, където това е уместно, е посочена в приложение XI.

Член 31

Език

1.   Заявеното наименование за закрила се подава:

a)	на официалния език (езици), регионалния език (езици) на държавата-членка или третата страна, от която произхожда наименованието, или;

б)	на езика, използван с търговско предназначение за това наименование.

Наименованието, използвано на даден език, се отнася до специфичните продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Наименованието се регистрира, изписано в съответствие с начина (начините) на изписване на оригиналния език.

Член 32

Правила относно традиционни наименования на трети страни

1.   Член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 се прилага mutatis mutandis за наименования, които традиционно се използват в трети страни във връзка с лозаро-винарски продукти с географско указание от съответната трета страна.

2.   За вината с произход от трети страни, чиито етикети носят традиционни указания, различни от традиционните наименования, изброени в приложение XII, посочените традиционни указания могат да бъдат използвани върху етикетите на вината в съответствие с правилата, приложими в съответните трети страни, включително онези, които произтичат от представителни професионални организации.

РАЗДЕЛ 2

Процедура по преглед

Член 33

Подаване на заявление

Комисията завежда документите, съдържащи се в заявлението, с датата на получаване и номера на досието на заявлението. Заявлението се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. Датата на подаване на заявлението до Комисията е датата, на която възражението е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата и традиционното наименование се оповестяват публично чрез подходящи средства.

Заявителят получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко:

а)	номерът на досието;

б)	традиционното наименование;

в)	броят на получените документи; и

г)	датата на получаването им.

Член 34

Допустимост

Комисията проверява дали формулярът за заявление е попълнен изцяло и е придружен от необходимата документация, както е предвидено в член 30.

Ако формулярът за заявление е непълен или документацията липсва или е непълна, Комисията съответно уведомява заявителя и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля заявлението като недопустимо. Заявителят бива уведомен за решението за недопустимост.

Член 35

Условия за валидност

1.   Признаването на традиционно наименование се приема, ако:

a)	отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1, буква a) или буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, и на условията, определени в член 31 от настоящия регламент;

б)

наименованието се състои изключително от: i) наименование, използвано традиционно в търговията в голяма част от територията на Общността или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или; ii) наименование с репутация, използвано традиционно в търговията най-малкото на територията на държавата-членка или на съответната трета страна, за разграничаване на специфичните категории лозаро-винарски продукти, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

в)

наименованието трябва: i) да не е родово; ii) да бъде определено и регулирано в законодателството на държавата-членка, или; iii) да подлежи на условията за използване, предвидени в правилата, приложими за винопроизводители в съответната трета страна, включително онези, произтичащи от представителни професионални организации.

2.   За целите на параграф 1, буква б), традиционна употреба означава:

a)	най-малко пет години в случай на наименования, за които е подадено заявление на езика (езиците), посочени в член 31, буква a) от настоящия регламент,

б)	най-малко 15 години в случай на наименования, за които е подадено заявление на език, посочен в член 31, буква б) от настоящия регламент.

3.   За целите на параграф 1, буква в), i) „родово“ означава, че името на традиционно наименование, въпреки че е свързано със специфичен начин на производство или стареене, или с качеството, цвета, типа местност или събитие, свързано с историята на лозаро-винарския продукт, се е превърнало в традиционно наименование за съответния лозаро-винарски продукт в Общността.

4.   Условието, посочено в параграф 1, буква б) от настоящия член, не се прилага за традиционните наименования, посочени в член 54, параграф 1, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008.

Член 36

Основания за отказ

1.   Ако заявлението за традиционно наименование не отговаря на определението, посочено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, и на изискванията, посочени в членове 31 и 35, Комисията уведомява заявителя за основанията за отказ, като определя двумесечен срок от издаването на това съобщение за оттегляне или изменение на заявлението или за представяне на забележки.

Комисията взима решение относно закрилата въз основа на предоставената ѝ информация.

2.   Ако пречките не бъдат отстранени от заявителя в срока, посочен в параграф 1, Комисията отхвърля заявлението. Всяко решение за отхвърляне на съответното традиционно наименование се взема от Комисията въз основа на предоставените ѝ документи и информация. Заявителят бива уведомен за решението за отказ.

РАЗДЕЛ 3

Процедури за предявяване на възражения

Член 37

Подаване на искане за възражение

1.   В двумесечен срок от датата на публикуването, предвидено в член 33, първа алинея, всяка държава-членка или трета страна, или всяко физическо или юридическо лице, което има законов интерес, може да възрази срещу предложеното признаване чрез подаване на искане за възражение.

2.   Искането за възражение се изготвя въз основа на формуляра, посочен в приложение VIII, и се изпраща до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за възражение до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията.

3.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за възражение, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за възражение.

Подателят на възражението получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко следните данни:

а)	номерът на досието;

б)	броят на получените страници; и

в)	датата на получаване на искането.

Член 38

Допустимост

1.   С цел да определи дали едно възражение е допустимо, Комисията проверява дали в искането за възражение са посочени претендираното по-ранно право (права) и основанието (основанията) за възражение и дали искането е получено от Комисията в срока, предвиден в член 37, параграф 1.

2.   Ако възражението се основава на съществуването на по-ранна търговска марка с репутация и известност, в съответствие с член 41, параграф 2, искането за възражение се придружава от доказателство за подаването, регистрацията или използването на тази по-ранна търговска марка, например сертификат за регистрация, и от доказателство за нейната репутация и известност.

3.   Всяко надлежно обосновано искане за възражение съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на възражението, придружени от съответните подкрепящи документи.

Информацията и доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на използването на по-ранна марка, съдържат подробни данни за мястото, продължителността, степента и естеството на използването на по-ранната марка, както и за нейната репутация и известност.

4.   В случай че данните за претендираното по-ранно право (права), основанието (основанията), фактите, доказателствата или мненията, или покрепящите документи, както е посочено в параграфи 1—3, не са представени едновременно с искането за възражение или някои от тях липсват, Комисията съответно уведомява подателя на възражението и го приканва да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост биват уведомени възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна.

5.   За всяко искане за възражение, счетено за допустимо, биват уведомени органите на държавата-членка или третата страна или професионалната организация във въпросната трета страна.

Член 39

Контрол относно възражение

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за възражение в съответствие с член 38, параграф 4, тя съобщава за възражението на органите в държавата-членка или третата страна, или на представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, и ги приканва да представят забележки в двумесечен срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в рамките на този двумесечен срок, се съобщават на възразяващия.

В хода на контрола относно възражението, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане, относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна, или възразяващият не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на възражението.

3.   Всяко решение за отхвърляне или признаване на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали са изпълнени условията, посочени в член 40, параграф 1 или изложени в член 41, параграф 3 или в член 42. За решението за отказ се уведомяват възразяващият и органите в държавата-членка или третата страна, или представителната професионална организация, установена във въпросната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за възражение, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за възражения може да не е възможно заявлението за признаване да бъде прието; в такива случаи Комисията може да преустанови останалите процедури по възражения. Комисията уведомява останалите възразяващи за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно заявление е отхвърлено, процедурите за възражение, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните възразяващи биват надлежно уведомени.

РАЗДЕЛ 4

Закрила

Член 40

Обща закрила

1.   Ако едно заявление отговаря на условията, посочени в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008 и в членове 31 и 35, и не е отхвърлено съгласно членове 38 и 39, традиционното наименование се включва в приложение XII към настоящия регламент.

2.   Традиционните наименования, изброени в приложение XII, са защитени само на езика и за категориите лозаро-винарски продукти, предявени в заявлението, срещу:

a)	всяка злоупотреба, дори ако защитеното наименование е придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“,„имитация“„както е произведено в“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;

б)	всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на естеството, характеристиките или основните свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани с него;

в)	всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите, по-специално да създаде впечатлението, че виното отговаря на условията за защитеното традиционно наименование.

Член 41

Връзка с търговските марки

1.   Когато традиционно наименование е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40, се отказва, ако заявлението за регистрация на търговската марка не се отнася за вина, които отговарят на условията за използване на това традиционно наименование, и заявлението е подадено след датата на представяне в Комисията на заявлението за предоставяне на правна закрила на традиционното наименование и впоследствие традиционното наименование е получило закрила.

Търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обявяват за недействителни при подаване на искане съгласно приложимите процедури, определени в Директива 2008/95/EО на Европейския парламент и на Съвета (12) или Регламент (EО) № 40/94 на Съвета (13).

2.   Търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 40 от настоящия регламент, за която е подадено заявление, регистрирана е или, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, е установена вследствие на употреба на територията на Общността преди 4 май 2002 г. или преди датата на подаване на заявление до Комисията за закрила на традиционното наименование, може да продължи да се използва и подновява независимо от закрилата на традиционното наименование.

В подобни случаи се разрешава използването на традиционното наименование успоредно със съответната търговска марка.

3.   Едно наименование не може да се ползва със закрила като традиционно наименование, когато в светлината на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност, естеството, характеристиките или качеството на виното.

Член 42

Омоними

1.   Наименование, за което е подадено заявление и което изцяло или отчасти е омоним с традиционно наименование, което вече е защитено съгласно настоящата глава, подлежи на закрила, като се спазва местното и традиционно използване и се отчита рискът от въвеждане в заблуждение.

Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или истинския произход на продуктите, не се регистрира, дори ако наименованието е точно.

Използването на защитени омонимни наименования зависи от наличието на достатъчно разграничения в практиката между омонима, защитен впоследствие, и вече включеното в приложение XII традиционно наименование, като се взима предвид необходимостта от равнопоставено третиране на заинтересованите производители и от това да не се въвеждат в заблуждение потребителите.

2.   Параграф 1 се прилага mutatis mutandis за традиционни наименования, защитени преди 1 август 2009 г., които са отчасти омонимни със защитено наименование за произход или географско указание или с наименованието на винен сорт лоза или неговите синоними, изброени в приложение XV.

Член 43

Привеждане в изпълнение на закрилата

За целите на прилагането на член 55 от Регламент (EО) № 479/2008, в случай на незаконно използване на защитени традиционни наименования, компетентните национални органи по своя собствена инициатива или по искане на дадена страна, предприемат всички мерки, за да спрат предлагането на пазара, включително всякакъв износ, на съответните продукти.

РАЗДЕЛ 5

Процедура за отмяна

Член 44

Основания за отмяна

Основанията за отмяна на традиционно наименование са налице, когато то вече не отговаря на определението, установено в член 54, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или на изискванията, посочени в член 31, член 35, член 40, параграф 2, член 41, параграф 3, или член 42.

Член 45

Подаване на искане за отмяна

1.   Надлежно обосновано искане за отмяна може да бъде подадено до Комисията от държава-членка, трета страна или физическо или юридическо лице, което има законен интерес в съответствие с формуляра, посочен в приложение IX. Искането за отмяна се подава до Комисията на хартиен носител или в електронен формат. За дата на подаване на искането за отмяна до Комисията се счита датата, на която искането е вписано в пощенския регистър на Комисията. Тази дата се оповестява публично чрез подходящи средства.

2.   Комисията завежда документите, съдържащи се в искането за отмяна, с датата на получаване и номера на досието, който е даден на искането за отмяна.

Подателят на искането за отмяна получава потвърждение за получаването му, в което се посочват най-малко следните данни:

а)	номерът на досието;

б)	броят на получените страници; и

в)	датата на получаване на искането.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато отмяната е по инициатива на Комисията.

Член 46

Допустимост

1.   С цел да се определи дали едно искане за отмяна е допустимо, Комисията проверява дали искането:

а)	посочва законния интерес на подателя на искането за отмяна;

б)	основанието (основанията) за отмяна; и

в)	се позовава на декларация от държавата-членка или от третата страна, в която се намира местопребиваването или седалището на подателя на искането, в което се обяснява законния интерес, причините и обосновката на подателя на искането за отмяна.

2.   Всяко искане за отмяна съдържа данни за фактите, доказателствата и мненията, представени в подкрепа на отмяната, придружени от съответните подкрепящи документи.

3.   В случай че информацията относно основанията, фактите, доказателствата и мненията, както и подкрепящиге документи, посочени в параграфи 1 и 2, не са представени едновременно с искането за отмяна, Комисията уведомява съответно подателя на искането за отмяна и го прикава да отстрани посочените нередности в двумесечен срок. В случай че нередностите не бъдат отстранени преди изтичането на този срок, Комисията отхвърля искането като недопустимо. За решението за недопустимост се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или третата страна, или подателят на искането за отмяна, установен във въпросната трета страна.

4.   За всяко искане за отмяна, счетено за допустимо, включително за процедурата за отмяна по собствена инициатива на Комисията, се уведомяват органите на държавата-членка или третата страна или подателят на искането за отмяна, установен в третата страна, чието традиционно наименование е засегнато от отмяната.

Член 47

Контрол по отмяна

1.   Ако Комисията не е отхвърлила искането за отмяна в съответствие с член 46, параграф 3, тя съобщава за искането за отмяна на органите в държавата-членка или третата страна, или на заявителя, установен във въпросната трета страна, и ги приканва да изпратят забележки в двумесечен срок срок от датата на изпращане на това съобщение. Всички забележки, получени в този двумесечен срок, се съобщават на подателя на искането за отмяна.

В хода на контрола по отмяната, Комисията изисква от страните да представят мнения, по целесъобразност, в двумесечен срок от издаването на това искане относно съобщенията, получени от останалите страни.

2.   Ако органите в държавата-членка или третата страна, или заявителят, установен във въпросната трета страна, или подателят на искането за отмяна не представят забележки в отговор или не спазят сроковете, Комисията се произнася по отношение на искането за отмяна.

3.   Всяко решение за отмяна на съответното традиционно наименование се взима от Комисията въз основа на доказателствата, с които тя разполага. Комисията взима под внимание дали посочените в член 44 условия вече не се изпълняват.

За решението за отмяна се уведомяват подателят на искането за отмяна и органите в държавата-членка или съответната трета страна.

4.   В случай на много на брой искания за отмяна, след предварителен преглед на едно или повече такива искания за отмяна, може да не е възможно да се приеме решение за по-нататъшна закрила на традиционно наименование и в такъв случай Комисията може да преустанови останалите процедури за отмяна. В този случай Комисията уведомява останалите податели на искането за отмяна за всяко засягащо ги решение, взето в хода на процедурата.

Когато едно традиционно наименование бъде отменено, процедурите за отмяна, които са били преустановени, се считат за приключени, а съответните податели на искането за отмяна биват надлежно уведомени.

5.   Когато една отмяна породи действие, Комисията заличава съответното наименование от списъка, посочен в приложение XII.

РАЗДЕЛ 6

Съществуващи защитени традиционни наименования

Член 48

Съществуващи защитени традиционни наименования

Традиционните наименования, които са защитени в съответствие с членове 24, 28 и 29 от Регламент (EО) № 753/2002, се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент, при условие че:

а)	до 1 май 2009 г. до Комисията е подадено резюме на определението или условията за използване;

б)	държавите-членки или третите страни не са преустановили закрилата си върху определени традиционни наименования.

ГЛАВА IV

ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ

Член 49

Общо правило за всички данни в етикетирането

Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, етикетирането на продуктите, посочени в параграфи 1—11, 13, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008 (наричани по-долу „продукти“), не може да бъде допълвано с други данни, освен предвидените в член 58 и регламентираните в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от посочения регламент, освен ако удовлетворяват изискванията на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2000/13/EО.

РАЗДЕЛ 1

Задължителни данни

Член 50

Представяне на задължителните данни

1.   Задължителните данни, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, както и данните, изброени в член 59 от същия регламент, трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда.

Независимо от това се допуска задължителните данни за номера на партидата и данните, посочени в член 51 и член 56, параграф 4 от настоящия регламент, да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите задължителни данни.

2.   Задължителните данни, посочени в параграф 1, и данните, приложими по силата на правните инструменти, посочени в член 58 от Регламент (EО) № 479/2008, се представят с неизличими букви, които ясно се отличават от заобикалящите ги писмени указания и рисунки.

Член 51

Прилагане на определени хоризонтални правила

1.   Когато една или повече от съставките, изброени в приложение IIIa към Директива 2000/13/EО, се намират в един от продуктите, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, те задължително трябва да бъдат обозначени върху етикета, предшествани от термина „съдържа“. За сулфитите могат да бъдат използвани следните термини: „сулфити“ или „серен диоксид“.

2.   Задължителното етикетиране, посочено в параграф 1, може да бъде придружено от използването на пиктограмата, включена в приложение X към настоящия регламент.

Член 52

Предлагане на пазара и износ

1.   Продуктите, чиито етикети или представяне не отговарят на съответните условия, както е посочено в настоящия регламент, не могат да бъдат предлагани на пазара на Общността или да бъдат изнасяни.

2.   Чрез дерогация от глави V и VI от Регламент (EО) № 479/2008, когато съответните продукти са предназначени за износ, държавите-членки могат да позволят данни, които са в противоречие с правилата за етикетиране, предвидени в законодателството на Общността, да фигурират върху етикета на вината за износ, когато това се изисква от законодателството на съответната трета страна. Тези данни могат да фигурират на езици, различни от официалните езици на Общността.

Член 53

Забрана за използване на капсули или фолио, изработени на основата на олово

Устройствата за затваряне на продуктите, посочени в член 49, не могат да бъдат облечени с капсула или фолио, изработени от материали на основата на олово.

Член 54

Действително алкохолно съдържание

1.   Действителното алкохолно съдържание по обем, посочено в член 59, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, се изразява в цели проценти или половини от проценти.

След числото следва „об. %“, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание“, „действителен алкохол“ или „алк.“.

Без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, показаното съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. Независимо от това, алкохолното съдържание на продуктите със защитени наименования за произход или географски указания, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.

2.   Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm — ако е равен или по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl.

Член 55

Обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът

1.   Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, се указва, както следва:

a)

за вина, посочени в параграфи 1, 2, 3, 7—9, 15 и 16 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения: i) думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, следвани от името на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; В случай на трансгранично вино, произведено от определени винени сортове лози, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, може да бъде посочено само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни. ii) думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентен израз, или „смес от вина от различни страни в Европейската общност“ в случаи на вина, получени от смесване на вина с произход от няколко държави-членки, или думите „смес от вина от различни страни извън Европейската общност“ или „смес от (…)“ с посочване на наименованията на съответните трети страни в случай на вино, получено в резултат на смесване на вина с произход от няколко трети страни; iii) думите „вино от Европейската общност“ или еквивалентни изрази, или „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“ допълнени от наименованията на съответните държави-членки в случай на вина, произведени в държава-членка, от грозде, добито в друга държава-членка, или думите „вино, получено в (…) на основата на грозде, добито в (…)“, с посочване на наименованията на съответните трети страни за вина, произведени в трета страна, от грозде, добито в друга трета страна.

б)

за вина, посочени в параграфи 4, 5 и 6 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, без защитено наименование за произход или географско указание, едно от следните обозначения: i) думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“, „продукт от (…)“ или „sekt от (…)“ или еквивалентни изрази, следвани от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; ii) думите „произведено в (…)“ или еквивалентен израз, допълнени от наименованието на държавата-членка, в която се извършва вторичната ферментация.

в)

за вина със защитено наименование за произход или географско указание думите „вино от (…)“, „произведено в (…)“ или „продукт от (…)“, или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка или третата страна, на чиято територия е добито гроздето и е преработено във вино; В случай на трансгранично защитено наименование за произход или географско указание, се посочва само наименованието на една или повече държави-членки или трети страни.

Настоящият параграф не засяга членове 56 и 67.

2.   Обозначението на мястото, откъдето произхожда продуктът, посочено в член 59, параграф 1, буква г) от Регламент (EО) № 479/2008, върху етикети на гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст или младо вино в процес на ферментация се обозначава, както следва:

a)	„мъст от (…)“ или „мъст, произведена в (….)“ или еквивалентни изрази, допълнени от наименованието на държавата-членка, отделна страна, която съставлява част от държавата-членка, в която е произведен продуктът;

б)	„смес на основата на продукти от две или повече страни от Европейската общност“ в случай на купажиране на продукти, произведени в две или повече държави-членки;

в)	„мъст, получена в (…) от грозде, добито в (…)“ в случай, че гроздовата мъст не е била добита в държавата-членка, в която е добито използваното грозде.

3.   В случая на Обединеното кралство, наименованието на държавата-членка може да бъде заменено с наименованието на отделната страна, съставляваща част от Обединеното кралство.

Член 56

Обозначение на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя и търговеца

1.   За целите на прилагането на член 59, параграф 1, букви д) и е) от Регламент (EО) № 479/2008 и на настоящия член:

a)	„бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват бутилиране за своя сметка, лично или чрез други лица;

б)	„бутилиране“ е поставянето на съответния продукт в съдове с обем не повече от 60 литра, за последваща продажба;

в)	„производител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които преработват лично или за своя сметка чрез други лица грозде, гроздова мъст и вино в пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина;

г)	„вносител“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, установени в Общността, които поемат отговорността за пускане в свободно обращение на стоки, които не са от Общността по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (14);

д)	„търговец“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които не попадат в обхвата на определението за производител, които закупуват, а след това пускат в обращение пенливи вина, пенливи-газирани вина, качествени пенливи вина или качествени пенливи ароматизирани вина;

е)	„адрес“ са обозначенията за местния административен район и държавата-членка, където се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, търговеца или вносителя.

2.   Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от:

а)	думите „бутилиращо предприятие“ или „бутилирано от (…)“, или

б)

наименования, чиито условия за употреба са определени от държавата-членка, в която се извършва бутилирането на вина със защитено наименование за произход или географско указание: i) в стопанството на производителя, или; ii) в помещенията на група производители, или; iii) в предприятие, разположено в определения географски район или в непосредствена близост до съответния определен географски район.

В случаите на бутилиране по договор, указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано за (…)“ или, в случая когато се указват името и адресът на този, който е извършил бутилирането за сметка на трето лице — от текста: „бутилирано от (…) за (…)“.

Когато бутилирането се извършва на място, различно от бутилиращото предприятие, посочените в този параграф данни се придружават от посочване на точното място, където е извършена операцията, и ако тя е била извършена в друга държава-членка — от името на тази държава.

В случаите, които се отнасят до напълване на други съдове освен бутилки, текстът „опаковащо предприятие“ и „опаковано от (…)“ заменя съответно текста „бутилиращо предприятие“ и „бутилирано от (…)“, освен когато в използвания език такава разлика не съществува.

3.   Името и адресът на производителя или търговеца се допълват от текста „производител“ или „произведено от“ и „търговец“ или „продавано от“, или еквивалентен израз. Държавите-членки могат да направят задължително обозначаването на производителя.

4.   Името и адресът на вносителя се предшестват от думите „вносител“ или „внесено от (…)“.

5.   Посочените в параграфи 2, 3 и 4 обозначения могат да бъдат групирани заедно, ако се отнасят за едно и също физическо или юридическо лице.

Едно от тези обозначения може да бъде заменено с код, определен от държавата-членка, в която се намира седалището на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца. Кодът се допълва от посочване на въпросната държава-членка. Върху етикета на виното от съответния продукт фигурират също името и адресът на друго физическо или юридическо лице, което участва в търговското разпространение и е различно от обозначените с код бутилиращо предприятие, производител, вносител или търговец.

6.   Когато името или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца се състоят от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, то фигурира върху етикета:

а)	с букви, чиито размери не надвишават половината от размера на използваните за защитеното наименование за произход или географско указание или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти, или

б)	чрез използване на код, както е предвидено в параграф 5, втора алинея.

Държавата-членка може да реши кой вариант да приложи за продуктите, произвеждани на нейна територия.

Член 57

Обозначение за стопанство

1.   Термините за обозначаване на стопанство, изброени в приложение XIII, с изключение на обозначението за наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за вина със защитено наименование за произход или географско указание, при условие че:

а)	виното е произведено изключително от грозде, добито от лозя, използвани от това стопанство;

б)	винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство;

в)	държавите-членки регламентират употребата на техните съответни термини, изброени в приложение XIII. Третите страни определят правилата за използване, приложими за техните съответни термини, изброени в приложение XIII, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации.

2.   Наименованието на стопанството може да бъде използвано от други оператори, участващи в предлагането на продукта на пазара, само когато съответното стопанство е съгласно с това използване.

Член 58

Обозначение за съдържанието на захар

1.   Термините, изброени в част А от приложение XIV към настоящия регламент, указващи съдържанието на захар, фигурират върху етикета на продуктите, предвидени в член 59, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Ако съдържанието на захар в продуктите, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, изброени в част А от приложение XIV, се избира само един от тези два термина.

3.   Без да се засягат условията за употреба, описани в част А от приложение XIV, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 3 g/l от указаното върху етикета на продукта.

Член 59

Дерогации

В съответствие с член 59, параграф 3, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, означенията „защитено наименование за произход“ могат да не се посочват за вина, носещи следните защитени наименования за произход, при условие, че тази възможност е регламентирана в законодателството на държавата-членка или в правилата, приложими в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации:

a) Кипър:	Κουμανδαρία (Commandaria);
б) Гърция:	Σάμος (Samos);
в) Испания:	Cava, Jerez, Xérès или Sherry, Manzanilla;
г) Франция:	Champagne;
д) Италия:	Asti, Marsala, Franciacorta;
е) Португалия:	Madeira или Madère, Port или Porto.

Член 60

Специални правила за пенливо-газирано вино, искрящо-газирано вино и качествено пенливо вино

1.   Наименованията „пенливо-газирано вино“ и „искрящо-газирано вино“, посочени в приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, се допълват от изписан с букви от същия вид и със същата големина текст „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“, освен когато използваният език сам по себе си показва, че е добавен въглероден диоксид.

Текстовете „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“ се изписват, дори когато се прилага член 59, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   По отношение на качествените пенливи вина, за вината, чиито етикети съдържат наименованието „Sekt“, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт.

РАЗДЕЛ 2

Незадължителни данни

Член 61

Година на реколтата

1.   Годината на реколтата, посочена в член 60, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008, може да фигурира върху етикетите на продукти, както е посочено в член 49, при условие че най-малко 85 % от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през въпросната година. Това не включва:

а)	количествата продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или;

б)	количествата продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008.

2.   За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която фигурира върху етикета на вината, е предходната календарна година.

3.   Продуктите без защитено наименование за произход или географско указание също спазват изискванията, изложени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 63.

Член 62

Наименование на винения сорт лоза

1.   Наименованията на винените сортове лози или техните синоними, посочени в член 60, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 479/2008, използвани за производство на продукти, посочени в член 49 от настоящия регламент, могат да фигурират върху етикетите на съответните продукти при условията, изложени в букви a) и б) от настоящия член.

а)

За вина, произведени в Европейската общност, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в класификацията на винените сортове лози, посочена в член 24, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008. За държави-членки, освободени от задължението за класификация, както е посочено в член 24, параграф 2 от регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози или техните синоними са наименованията, посочени в „Международния списък на сортовете лози и техните синоними“, поддържан от Международната организация по лозарство и винарство (OIV).

б)

За вина с произход от трети страни, условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними са в съответствие с правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации, и имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един от следните списъци: i) Международната организация по лозарство и винарство (OIV); ii) Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV); iii) Международния съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR).

в)

За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени: i) ако е посочен само един винен сорт лоза или неговият синоним, най-малко 85 % от продуктите са произведени от този сорт, без да се включва: — количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или; — количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008. ii) ако са посочени два или повече винени сортове лози или техните синоними, 100 % от съответните продукти са произведени от тези сортове, без да се включва: — количеството продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“, или; — количеството продукт, посочен в параграф 3, букви д) и е) от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008. В случая, посочен в подточка ii), винените сортове лози трябва да фигурират в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина.

г)	За продуктите без защитено наименование за произход или географско указание, наименованията на винените сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени, при условие че са изпълнени изискванията, изложени в параграф 1, буква a) или б) и параграф 1, буква в) и в член 63.

2.   При пенливи вина и качествени пенливи вина, наименованията на винени сортове лози, използвани като допълнение към описанието на продукта, а именно „pinot blanc“, „pinot noir“, „pinot meunier“ или „pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Общността, могат да бъдат заменени със синонима „pinot“.

3.   Чрез дерогация от член 42, параграф 3 от Регламент (EО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към настоящия регламент, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, ако са одобрени съгласно общностните правила, които са били в сила към 11 май 2002 г. или към датата на присъединяването на държавата-членка, която от двете дати е по-късна.

4.   Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част Б от приложение XV към настоящия регламент, които съдържат отчасти защитено наименование за произход или географско указание и пряко посочват географския елемент на въпросното защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна.

Член 63

Специфични правила относно винени сортове лози и години на реколта за вина без защитено наименование за произход или географско указание

1.   Държавите-членки определят компетентния орган или органи, отговорни за осигуряване на сертифицирането, предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, в съответствие с критериите, изложени в член 4 от Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15).

2.   Сертифицирането на виното на всеки етап от производството, включително по време на опаковане на виното, се осигурява от:

а)	компетентния орган или органи, посочени в параграф 1; или

б)	един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (EО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения регламент.

Органът или органите, посочени в параграф 1, предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с необходимия квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнение на техните задачи.

Органите по сертифициране, посочени в първа алинея, буква б), спазват европейския стандарт EN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания за органите, които извършват сертифициране на продукти), като от 1 май 2010 г. се акредитират в съответствие с тях.

Разходите за сертификация са за сметка на сертифицираните оператори.

3.   Процедурата за сертифициране, както е предвидено в член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EC) № 479/2008, осигурява административни доказателства в подкрепа на верността на данните за винения сорт (сортове) лоза и годината на реколтата, посочени върху етикета на съответното вино (вина).

Освен това държавите-членки производителки могат да вземат решение относно:

а)	органолептично изследване на виното по отношение на аромата и вкуса, извършвано върху анонимни проби, с цел да се потвърди, че основните характеристики на виното се дължат на използвания винен сорт (сортове) лози;

б)	аналитично изследване в случай на вино, произведено само от един винен сорт грозде.

Процедурата за сертифициране се извършва от компетентния орган (органи) или контролния орган (органи), посочен в параграфи 1 и 2, в държавата-членка, в която е осъществено производството.

Сертифицирането се извършва чрез:

а)	проверки на случаен принцип въз основа на анализ на риска;

б)	взимане на проби, или;

в)	систематично.

В случая на проверки на случаен принцип, те се извършват въз основа на план за контрол, съставен предварително от органа (органите), който обхваща различни етапи от производството на продукта. Операторите са запознати с плана за контрол. Държавите-членки подбират на случаен принцип минималния брой оператори, които да бъдат подложени на тази проверка.

При взимането на проби държавите-членки гарантират чрез броя, естеството и честотата на контролните проверки, че пробите са представителни за цялата им територия и че отговарят на обема на лозаро-винарските продукти, които се предлагат на пазара или се държат с цел предлагане на пазара.

Проверките на случаен принцип могат да се съчетават с взимане на проби.

4.   По отношение на член 60, параграф 2, буква a) от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки производителки гарантират, че производителите на въпросните вина са одобрени от държавата-членка, в която се осъществява производството.

5.   По отношение на контрола, включително възможността за проследяване, държавите-членки производителки гарантират, че се прилагат дял V от Регламент (EО) № 555/2008 и Регламент (ЕО) № 606/2009.

6.   В случая на трансгранично произведени вина, както е посочено в член 60, параграф 2, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008, сертифицирането може да се извършва от органа (органите) на която и да е от съответните държави-членки.

7.   За вина, произведени съгласно член 60, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, държавите-членки могат да решат да използват наименованието „сортово вино“, допълнено от името (имената) на:

а)	съответната държава-членка (държави-членки);

б)	винения сорт (сортове) лози.

За вината без защитено наименование за произход, защитено географско указание или географско указание, произведени в трети страни, върху чийто етикет е името на един или повече винени сортове лози или годината на реколтата, третите страни могат да решат да използват термина „сортово вино“, допълнен от името (имената) на съответната трета страна (трети страни).

В случай, че името (имената) на държавата-членка (държавите-членки) или третата страна (третите страни) са указани, член 55 от настоящия регламент не се прилага.

8.   Параграфи 1—6 се прилагат за продукти, произведени от грозде, добито след 2009 г. включително.

Член 64

Обозначение за съдържанието на захар

1.   Освен ако не е предвидено друго в член 58 от настоящия регламент, съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, както е предвидено в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, може да фигурира върху етикета на продуктите, посочени в член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Ако съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, изброени в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, избира се само един от тези два термина.

3.   Без да се засягат условията за употреба, описани в част Б от приложение XIV към настоящия регламент, съдържанието на захар не може да се различава с повече от 1 грам на литър от обозначеното върху етикета на продукта.

4.   Параграф 1 не се прилага за продукти, посочени в параграфи 3, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, при условие, че държавите-членки или третите страни регламентират условията за употреба на означенията за съдържанието на захар.

Член 65

Обозначаване на символите на Общността

1.   Символите на Общността, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, могат да фигурират върху етикети на вина, както е посочено в приложение V към Регламент (EО) № 1898/2006 на Комисията (16). Независимо от член 59, обозначенията „ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД“ и „ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ“ в рамките на символите могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Общността, както е определено в горепосоченото приложение.

2.   Когато символите на Общността или указанията, посочени в член 60, параграф 1, буква д) от Регламент (EО) № 479/2008, фигурират върху етикета на продукт, те се придружават от съответното защитено наименование за произход или географско указание.

Член 66

Термини за обозначаване на определени методи на производство

1.   Съгласно член 60, параграф 1, буква е) от Регламент (EО) № 479/2008, вината, предлагани на пазара в Общността, могат да носят указания за определени производствени методи, в това число и, изложените в параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 от настоящия член.

2.   Указанията, изброени в приложение XVI, са единствените термини, които могат да се използват за описание на вино със защитени наименования за произход или географски указания или с географско указание на трета страна, което е ферментирало, отлежало или оставено да старее в дървен съд. Държавите-членки и третите страни могат обаче да въведат други обозначения, еквивалентни на посочените в приложение XVI за тези вина.

Използването на едно от указанията, посочени в първа алинея, се разрешава, когато виното е оставено да старее в дървен съд в съответствие с действащите национални правила, дори когато процесът на стареене продължи в друг вид съд.

Посочените в първа алинея указания не могат да се използват за описание на вино, което е произведено с помощта на парчета дъбова дървесина, дори когато процесът е свързан с използването на дървен съд или дървени съдове.

3.   Изразът „ферментация в бутилка“ може да се използва само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или географско указание на трета страна или качествени пенливи вина, при условие че:

а)	продуктът е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка;

б)	продължителността на производствения процес, включително стареенето в предприятието, в което е произведен продуктът, считано от началото на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, е не по-малко от девет месеца;

в)	продължителността на ферментационния процес, предназначен за постигане на пенливост на ферментационната смес, и престояването на ферментационната смес върху винените утайки, е не по-малко от 90 дни; и

г)	продуктът е отделен от винените утайки чрез филтриране по метода на преливане или чрез отцеждане.

4.   Изразите „ферментация в бутилка по традиционен метод“ или „традиционен метод“ или „класически метод“ или „класически традиционен метод“ могат да се използват само за описание на пенливи вина със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна или за описание на качествени пенливи вина, при условие че продуктът:

а)	е придобил пенливост чрез вторична алкохолна ферментация в бутилка;

б)	е бил в постоянен контакт с винените утайки в продължение на не по-малко от девет месеца в същото предприятие от момента на образуване на ферментационната смес;

в)	е отделен от винените утайки чрез отцеждане.

5.   Изразът „Crémant“ може да се използва само за качествени пенливи вина, бели или „розе“, със защитени наименования за произход или с географско указание на трета страна, при условие че:

а)	гроздето се бере на ръка;

б)	виното е произведено от мъст, получена чрез пресоване на цяло или очистено грозде. Количеството на получената мъст не превишава 100 l на всеки 150 kg грозде;

в)	максималното съдържание на серен диоксид не надвишава 150 mg/l;

г)	съдържанието на захар е по-малко от 50 g/l;

д)	виното е в съответствие с изискванията, изложени в параграф 4; и

е)	без да се засяга член 67, наименованието „Crémant“ се указва върху етикети на качествени пенливи вина в съчетание с наименованието на географската единица, която е в основата на определения район на защитеното наименование за произход или географското указание на въпросната трета страна.

Букви a) и е) не се прилагат за производители, които притежават търговски марки, съдържащи наименованието „Crémant“, регистрирани преди 1 март 1986 г.

6.   Посочването на биологичното производство на грозде се урежда от Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета (17).

Член 67

Наименование на географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, и указания за географския район

1.   По отношение на член 60, параграф 1, буква ж) от Регламент (EО) № 479/2008 и без да се засягат членове 55 и 56 от настоящия регламент, наименованието на географската единица и указанията за географския район могат да фигурират само върху етикетите на вина със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна.

2.   За да се използва наименованието на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, районът на въпросната географска единица трябва да бъде точно определен. Държавите-членки могат да въведат правила относно използването на тези географски единици. Най-малко 85 % от гроздето, от което е произведено виното, произхождат от тази по-малка географска единица. Останалите 15 % от гроздето произхождат от определения географски район на съответното наименование за произход или географско указание.

Държавите-членки могат да решат, в случая на регистрирани търговски марки или търговски марки, утвърдени в резултат на употреба преди 11 май 2002 г., които съдържат или се състоят от наименование на географска единица, по-малка от района, даващ наименованието за произход или географското указание и указанията за географски район на съответните държави-членки, да не прилагат изискванията, определени в третото и четвъртото изречение от първа алинея.

3.   Наименованието на географска единица, по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание или указанията за географски район, се състои от:

а)	местност или група местности;

б)	местна административна единица или част от нея;

в)	лозарски микрорайон или част от него;

г)	административен район.

РАЗДЕЛ 3

Правила относно някои специфични форми на бутилки и устройства за затваряне и допълнителни разпоредби, установени от държавите-членки производителки

Член 68

Условия за употреба на някои специфични форми на бутилки

За да отговаря на условията за включване в списъка на специфичните видове бутилки, посочен в приложение XVII, видът бутилка трябва да отговаря на следните изисквания:

а)	да е използван изключително, действително и традиционно през последните 25 години за вино с определено защитено наименование за произход или географско указание, и

б)	използването му да предизвиква в представите на потребителите връзка с вино с определено защитено наименование за произход или географско указание.

В приложение XVII са указани условията, уреждащи използването на признати специфични видове бутилки.

Член 69

Правила относно представяне на определени продукти

1.   Само пенливо вино, качествено пенливо вино и качествено ароматизирано пенливо вино могат да бъдат предлагани на пазара или изнасяни в стъклени бутилки от вида за „пенливо вино“, затворени с:

а)

за бутилки с номинална вместимост 0,20 литра: тапа с формата на гъба, направена от корк или друг подходящ материал, разрешен за контакт с хранителни продукти, тапата е прикрепена към бутилката с приспособление за закрепване и е покрита, ако е необходимо, с калпаче и обвита с фолио, което покрива напълно тапата и изцяло или отчасти гърлото на бутилката;

б)	за бутилки с номинална вместимост, която не надвишава 0,20 литра: друго подходящо приспособление за затваряне.

2.   Държавите-членки могат да решат, че посоченото в параграф 1 изискване се прилага за:

а)

продукти, традиционно бутилирани в такива бутилки, и които: i) са изброени в член 25, параграф 2, буква а) от Регламент (EО) № 479/2008, ii) са изброени в параграфи 7, 8 и 9 от приложение IV към Регламент (EО) № 479/2008, iii) са изброени в Регламент (EИО) № 1601/1991 на Съвета (18), или iv) имат действително алкохолно съдържание по обем не по-голямо от 1,2 % об.;

б)	други продукти освен посочените в буква а), при условие че не въвеждат в заблуждение потребителите относно истинското естество на продукта:

Член 70

Допълнителни разпоредби, определени от държавите-членки производителки, свързани с етикетирането и представянето

1.   За вина със защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, данните, посочени в членове 61, 62 и 64—67, могат да станат задължителни, да бъдат забранени или ограничени по отношение на тяхното използване чрез въвеждане на по-строги условия, отколкото определените в настоящата глава, чрез съответните продуктови спецификации за тези вина.

2.   По отношение на вината без защитено наименование за произход или географско указание, произведени на тяхна територия, държавите-членки могат да решат да направят задължителни данните, посочени в членове 64 и 66.

3.   За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да определят и регламентират други данни, освен изброените в член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за вина, произведени на тяхна територия.

4.   За целите на контрола, държавите-членки могат да решат да направят приложими членове 58, 59 и 60 от Регламент (EО) № 479/2008 за вина, които са бутилирани на тяхна територия, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени.

ГЛАВА V

ОБЩИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 71

Наименования на вина, защитени съгласно Регламент (EО) № 1493/1999

1.   Комисията завежда всеки документ, получен от държавите-членки съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (EО) № 479/2008, относно наименование за произход или географско указание, посочени в член 51, параграф 3 от същия регламент, с датата на получаване и номера на досието.

Съответната държава-членка получава потвърждение за получаването, в което се посочват най-малко:

а)	номерът на досието,

б)	броят на получените документи; и

в)	датата на получаване на документите.

Датата на подаване до Комисията е датата, на която документите са вписани в пощенския регистър на Комисията.

2.   Всяко решение за отмяна на съответно наименование за произход или географско указание в съответствие с член 51, параграф 4 от Регламент (EО) № 479/2008 се взима от Комисията въз основа на представените ѝ документи съгласно член 51, параграф 2 от посочения регламент.

Член 72

Временно етикетиране

1.   Чрез дерогация от член 65 от настоящия регламент, вината, носещи наименование за произход или географско указание, чието съответно наименование за произход или географско указание отговаря на изискванията, определени в член 38, параграф 5 от Регламент (EО) № 479/2008, се етикетират в съответствие с разпоредбите, определени в глава IV от настоящия регламент.

2.   Когато Комисията реши да не предостави закрила на наименование за произход или географско указание по силата на член 41 от Регламент (EО) № 479/2008, вината, етикетирани в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се изтеглят от пазара или се етикетират отново в съответствие с глава IV от настоящия регламент.

Член 73

Преходни разпоредби

1.   Наименования на вина, признати от държавите-членки като наименование за произход или географско указание до 1 август 2009 г., които не са били публикувани от Комисията съгласно член 54, параграф 5 от Регламент (EО) № 1493/1999 или член 28 от Регламент (EО) № 753/2002, подлежат на процедурата, предвидена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008.

2.   Всяко изменение на спецификацията на продукта, отнасящо се до наименования на вина, защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, или до наименования на вина, които не са защитени по силата на член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, което е подадено до държавата-членка най-късно на 1 август 2009 г., подлежи на процедурата, определена в член 51, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, при условие че държавата-членка е взела решение за одобрение и е налице техническо досие, както е предвидено в член 35, параграф 1 от Регламент (EО) № 479/2008, за които Комисията е уведомена най-късно на 31 декември 2011 г.

3.   Държавите-членки, които до 1 август 2009 г. не са въвели необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с член 38 от Регламент (EО) № 479/2008., трябва да направят това до 1 август 2010 г. Междувременно членове 9, 10, 11 и 12 се прилагат mutadis mutandis в съответната държава-членка като „предварителната национална процедура“, посочена в член 38 от Регламент (EО) № 479/2008.

4.   Вината, пуснати на пазара или етикетирани преди 31 декември 2010 г., които отговарят на съответните разпоредби, приложими преди 1 август 2009 г., могат да се предлагат на пазара до изчерпване на техните количества.

Член 74

Отмяна

С настоящия регламент се отменят Регламенти (EО) № 1607/2000 и (EО) № 753/2002.

Член 75

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 август 2009 г.

---

(1)  ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 21.

(4)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(5)  ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 17.

(6)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 185, 25.7.2000 г., стр. 17.

(9)  ОВ L 118, 4.5.2002 г., стр. 1.

(10)  Вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(11)  ОВ L 170, 30.6.2008 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 25.

(13)  ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(16)  ОВ L 369, 23.12.2006 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---