ПРЕВОД

Договор за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия

Индонезия, 24 февруари 1976 г.

Високодоговарящите се страни:

КАТО СЪЗНАВАТ съществуващите исторически, географски и културни връзки, които свързват техните народи;

ЗАГРИЖЕНИ да насърчават регионалния мир и стабилност чрез съблюдаване на правосъдието и върховенството на закона и засилване на регионалната устойчивост на техните отношения;

КАТО ЖЕЛАЯТ да задълбочат мира, приятелството и взаимното сътрудничество по въпросите, засягащи Югоизточна Азия, в съответствие с духа и принципите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации, с Десетте принципа, приети от конференцията на Азия и Африка в Бандунг на 25 април 1955 г., с Декларацията на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, подписана на 8 август 1967 г. в Банкок, и с Декларацията, подписана на 27 ноември 1971 г. в Куала Лумпур;

УВЕРЕНИ, че уреждането на различията или споровете между техните държави следва да се извършва чрез рационални, ефективни и достатъчно гъвкави процедури, които не позволяват враждебност, която би могла да застраши или попречи на сътрудничеството;

УБЕДЕНИ в необходимостта от сътрудничество с всички миролюбиви народи както в региона на Югоизточна Азия, така и извън него, и в укрепването на световния мир, стабилност и хармония;

ТЪРЖЕСТВЕНО СЕ СПОРАЗУМЯХА да сключат Договор за приятелство и сътрудничество, както следва:

1.1.1.1.   ГЛАВА I: ЦЕЛ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целта на настоящия договор е да насърчава постоянен мир, непрекъснато приятелство и сътрудничество между техните народи, което ще допринесе за тяхната мощ, солидарност и сближаване.

Член 2

В отношенията помежду си високодоговарящите се страни се ръководят от следните основни принципи:

а)	взаимно зачитане на независимостта, сувереността, равнопоставеността, териториалната цялост и националната идентичност на всички народи;

б)	правото на всяка държава да управлява националната си съдба без външна намеса, подривна дейност или принуда;

в)	ненамеса на една страна във вътрешните работи на друга;

г)	уреждане на различията или споровете с мирни средства;

д)	отказ от оправянето на заплахи за използване на сила или от използването на сила;

е)	ефективно сътрудничество помежду им.

1.1.1.2.   ГЛАВА II: ПРИЯТЕЛСТВО

Член 3

За постигането на целта на настоящия договор високодоговарящите се страни се стремят да развиват и укрепват традиционните, културните и историческите връзки на приятелство, добросъседство и сътрудничество, които ги сближават, и изпълняват добросъвестно задълженията си, произтичащи от настоящия договор. За да допринесат за засилване на разбирателството помежду си, високодоговарящите се страни насърчават и улесняват контактите и обмена между своите народи.

1.1.1.3.   ГЛАВА III: СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 4

Високодоговарящите се страни насърчават активното сътрудничество в икономическата, социалната, техническата, научната и административната сфера, както и по въпроси, свързани с общите идеали и стремежи за международен мир и стабилност в региона, и по всички други въпроси от взаимен интерес.

Член 5

Съгласно член 4 високодоговарящите се страни полагат максимални двустранни и многостранни усилия въз основа на равнопоставеност, недискриминация и взаимна изгода.

Член 6

Високодоговарящите се страни си сътрудничат за ускоряването на икономическия растеж в региона, за да укрепят основите за съществуването на благоденстваща и мирна общност от народи в Югоизточна Азия. За тази цел те насърчават по-широкото използване на своето земеделие и промишленост, разширяването на своята търговия и подобряването на икономическата си инфраструктура, което е от обща полза за техните народи. В това отношение те продължават да проучват всички възможности за тясно и ползотворно сътрудничество с други държави и с международни и регионални организации извън региона.

Член 7

Високодоговарящите се страни засилват икономическото сътрудничество, за да постигнат социална справедливост и за да повишат стандарта на живот на народите в региона. За тази цел те приемат съответните регионални стратегии за икономическо развитие и взаимопомощ.

Член 8

Високодоговарящите се страни се стремят към възможно най-тясно сътрудничество в най-широк мащаб и с готовност предоставят помощ една на друга под формата на възможности за обучение и научноизследователска дейност в социалната, културната, техническата, научната и административната сфера.

Член 9

Високодоговарящите се страни полагат усилия да улеснят сътрудничеството, насочено към напредък в стремежа към мир, хармония и стабилност в региона. За тази цел високодоговарящите се страни поддържат постоянни контакти и консултации помежду си по международни и регионални въпроси с цел координиране на своите позиции, действия и политики.

Член 10

Никоя високодоговаряща се страна по никакъв начин и под никаква форма не участва в дейност, която представлява заплаха за политическата и икономическата стабилност, суверенитета или териториалната цялост на друга високодоговаряща се страна.

Член 11

За да запазят националната си идентичност, високодоговарящите се страни полагат усилия за укрепването на националната си устойчивост в политическата, икономическата, социално-културната сфера, както и в сферата на сигурността, в съответствие със своите идеали и стремежи, без външна намеса и вътрешна подривна дейност.

Член 12

В усилията си да постигнат регионално благоденствие и сигурност високодоговарящите се страни полагат усилия да си сътрудничат във всички области с цел насърчаване на регионалната устойчивост, като се основават на принципите на увереност в собствените сили, независимост, взаимно уважение, сътрудничество и солидарност, които ще представляват основите за силна и жизнеспособна общност от народи в Югоизточна Азия.

1.1.1.4.   ГЛАВА IV: МИРНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Член 13

Високодоговарящите се страни са изпълнени с решимост и добра воля за предотвратяването на спорове. В случай на възникване на спорове, които пряко ги засягат, особено спорове, които могат да нарушат регионалния мир и хармония, те се въздържат от отправянето на заплаха за използване на сила или от използването на сила и винаги уреждат тези спорове помежду си чрез приятелски преговори.

Член 14

За уреждането на спорове чрез регионални процедури високодоговарящите се страни учредяват като постоянен орган Висш съвет, който включва представител на министерско ниво на всяка от високодоговарящите се страни и който има за задача да се информира дали съществуват спорове или ситуации, които могат да нарушат регионалния мир и хармония.

Член 15

В случай че не бъде намерено решение чрез преки преговори, Висшият съвет се информира относно спора или ситуацията и препоръчва на страните по спора подходящи средства за неговото уреждане като например добри услуги, медиация, проверка или помирение. Висшият съвет може обаче да предложи своите добри услуги или по споразумение със страните по спора да поеме ролята на комисия за медиация, проверка или помирение. Когато счете за необходимо, Висшият съвет препоръчва подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на спора или ситуацията.

Член 16

Горната разпоредба от настоящата глава не се прилата по отношение на даден спор освен ако всички страни по спора не дадат своето съгласие за прилагането ѝ по отношение на посочения спор. Същевременно обаче това не пречи на другите високодоговарящи се страни, които не са страни по спора, да предложат евентуална помощ за уреждането на посочения спор. Страните по спора следва да са благосклонни към подобни предложения за помощ.

Член 17

Нищо в настоящия договор не пречи да се използват средствата за мирно уреждане, посочени в член 33, параграф 1 от Устава на Организацията на обединените нации. Високодоговарящите се страни, които са страни по даден спор, следва да се насърчават да предприемат стъпки за разрешаването му чрез приятелски преговори, преди да прибегнат към другите процедури, предвидени в Устава на Организацията на обединените нации.

1.1.1.5.   ГЛАВА V: ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 18

Настоящият договор се подписва от Република Индонезия, Малайзия, Република Филипини, Република Сингапур и Кралство Тайланд. Той се ратифицира в съответствие с конституционните процедури на всяка държава, подписала договора. Към него могат да се присъединяват други държави от Югоизточна Азия.

Член 19

Настоящият договор влиза в сила на датата на депозиране на петия ратификационен инструмент пред правителствата на държавите, подписали договора, които са определени за депозитари на настоящия договор и на ратификационните инструменти или инструментите за присъединяване.

Член 20

Настоящият договор е съставен на официалните езици на високодоговарящите се страни, като всички текстове имат еднаква сила. Съществува общ превод на текста на английски език, по който съществува съгласие. Различията в тълкуването на общия текст се разрешават посредством преговори.