28.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 168/6

(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (PET) с произход от, inter alia, Индия. Окончателните констатации и заключения от ускореното преразглеждане, проведено в съответствие с член 20 от основния регламент, са изложени в Регламент (ЕО) № 1645/2005 (3). След провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 193/2007 (4) Съветът наложи окончателно изравнително мито за последващ период от пет години. Изравнителните мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета (5) след частично междинно преразглеждане („последно разследване в рамките на преразглеждането“). Изравнителните мерки се състоят в налагането на специфично мито. Ставката на митото варира от 0 EUR до 106,5 EUR/т върху вноса от индивидуално назовани индийски производители, със ставка на остатъчното мито от 69,4 EUR/т, налагана върху вноса от всички други производители.

(2)

След промяна на наименованието на една индийска компания — South Asian Petrochem Ltd., в известие 2010/C 335/07 (6) Комисията стига до извода, че констатациите за антисубсидийните мерки по отношение на South Asian Petrochem Ltd. следва да се прилагат по отношение на Dhunseri Petrochem & Tea Limited.

(3)

С Регламент (ЕО) № 2604/2000 (7) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на PET с произход от, inter alia, Индия. Впоследствие съгласно член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (8) беше проведено преразглеждане (преразглеждане за нов износител) по отношение на South Asian Petrochem Ltd, а окончателните констатации и заключения от него са посочени в Регламент (ЕО) № 1646/2005 на Съвета (9). След провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 192/2007 (10) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито за последващ период от пет години. Антидъмпинговите мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 след разследване в рамките на частично междинно преразглеждане. Размерът на мерките беше определен с оглед на нивото на отстраняване на вредата и беше под формата на налагане на специфични антидъмпингови мита. Ставката на митото варира от 87,5 EUR/т до 200,9 EUR/т върху вноса от индивидуално назовани индийски производители, със ставка на остатъчното мито в размер на 153,6 EUR/т, налагана върху вноса от всички други производители („настоящите антидъмпингови мерки“).

(4)

След промяна на наименованието на една индийска компания — South Asian Petrochem Ltd., в известие 2010/C 335/06 (11) Комисията стига до извода, че констатациите за антидъмпинговите мерки по отношение на South Asian Petrochem Ltd следва да се прилагат по отношение на Dhunseri Petrochem & Tea Limited.

(5)

С Решение 2005/697/ЕО (12) Комисията прие гаранции, предложени от South Asian Petrochem Ltd, с които се определя минимална вносна цена („гаранцията“). След промяна на наименованието, в известие 2010/C 335/05 (13) Комисията стига до извода, че предложената от South Asian Petrochem Ltd гаранция следва да се прилага по отношение на Dhunseri Petrochem & Tea Limited.

(6)

В съответствие с член 19 от основния регламент, от страна на Dhunseri Petrochem & Tea Limited — индийски производител износител на PET (наричан по-долу „заявителят“), беше подадено заявление за частично междинно преразглеждане. Заявлението беше ограничено по обхват до субсидирането и до заявителя. Същевременно заявителят поиска и преразглеждане на настоящите антидъмпингови мерки. Остатъчните антидъмпингови и изравнителни мита са приложими към вноса на продукти, произведени от заявителя, а продажбите на заявителя за Съюза се покриват от гаранцията.

(7)

Заявителят предостави prima facie доказателства, че по-нататъшното налагане на мярката на нейното настоящо равнище вече не е необходимо за компенсиране на подлежащото на изравняване субсидиране. Заявителят по-специално предостави prima facie доказателства, че сумата на неговата субсидия е намаляла до стойности, далеч по-ниски от митническата ставка, приложима понастоящем по отношение на него. Това намаление на общото ниво на субсидията вероятно се дължи най-вече на преустановяването на статута му на експортно ориентирана единица (EOU). Схемата за EOU е съставлявала по-голямата част (13,5 %) от установеното по време на ускореното преразглеждане субсидиране в размер на 13,9 %.

(8)

Установявайки след обсъждане с Консултативния комитет, че заявлението съдържа достатъчно prima facie доказателства, на 2 април 2011 г. Комисията обяви започването на частично междинно преразглеждане (наричано по-долу „настоящото преразглеждане“) в съответствие с член 19 от основния регламент с известие 2011/С 102/08 (14). Обхватът на преразглеждането беше ограничен до проверка на субсидирането по отношение на заявителя.

(9)

Комисията официално уведоми заявителя, представителите на държавата на износа и сдружението на производителите от Съюза за започването на преразглеждането. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмена форма и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване.

(10)

Една от заинтересованите страни поиска изслушване, като то ѝ беше предоставено.

(11)

С цел получаване на информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросник до заявителя и до правителството на Индия („ПИ“) и получи отговори в рамките на посочения за целта срок.

(12)

Комисията изиска и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на субсидирането. Комисията извърши проверки на място в помещенията на заявителя в Колката, Индия и в сградите на ПИ в Ню Делхи (Генералната дирекция за външна търговия и Министерството на търговията) и в Колката (Министерство на търговията и промишлеността, Правителство на Западен Бенгал).

(13)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 април 2010 г. до 31 март 2011 г. („разследван период в рамките на преразглеждането“ или „РПП“).

(14)

На 2 април 2011 г. с известие 2011/С 102/09 (15) Комисията обяви започването на частично междинно преразглеждане на настоящите антидъмпингови мерки съгласно член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент, като обхватът му беше ограничен до разглеждането на дъмпинга по отношение на заявителя.

(15)

При успоредното антидъмпингово разследване беше установено, че промените не са с дълготраен характер. Вследствие на това разследването в рамките на преразглеждането беше прекратено, без да бъдат изменени действащите мерки.

(16)

Продуктът, който е предмет на преразглеждането, е PET с вискозитет 78 ml/g или повече съгласно стандарт ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 60 20, с произход от Индия (наричан по-долу „разглежданият продукт“).

(17)

В хода на разследването беше установено, че разглежданият продукт, произвеждан в Индия и продаван в Съюза, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите си характеристики и употребата си с продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Индия. Следователно се приема заключението, че продуктите, продавани на вътрешния пазар и на пазара за износ, са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(18)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и от заявителя, и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се предполага, че обхващат предоставяне на субсидии:

(19)

Схемите, посочени в букви а) — г) от съображение 18, се основават на Закона за (развитие и регулиране на) външната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документите, посветени на външнотърговската политика („ВТП“), които се издават на всеки пет години от Министерството на търговията и редовно се актуализират. Два са документите относно ВТП, които са от значение за РПП в настоящия случай, а именно ВТП 04—09 и ВТП 09—14. Вторият документ влезе в сила през август 2009 г. Освен това ПИ определя и процедурите, уреждащи ВТП 04—09 г. и ВТП 09—14, в „Наръчник на процедурите, том I“ (съответно „НП I 04—09“ и „НП I 09—14“). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(20)

Схемата под буква д) се основава на раздели 21 и 35А от Закона за банките от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортните кредити.

(21)

Схемата под буква е) се основава на Закона за данъка върху дохода от 1961 г., който се изменя с годишния Финансов закон.

(22)

Схемата под буква ж) се управлява от правителството на Западен Бенгал и е създадена с известие на Министерството на търговията и промишлеността на Западен Бенгал № 580-CI/H от 22 юни 1999 г., последно заменено с известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г.

(23)

Подробно описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от ВТП 04—09 и ВТП 09—14, както и в глава 4 от НП I 04—09 и НП I 09—14.

(24)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(25)

Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за отпускане на кредити по DEPBS, които се изчисляват като процент от стойността на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките на кредитите по DEPBS са установени от индийските органи за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те са определени независимо дали вносните мита са реално платени, или не. Ставката по DEPBS за разглеждания продукт през РПП за настоящото разследване беше 8 % от цената франко борд при горна граница от INR 58/кг. В резултат на това максималната полза е INR 4,64/кг.

(26)

За да може да участва в схемата, дадено дружество трябва да осъществява износна дейност. В момента на сделката по износа износителят трябва да подаде декларация до индийските органи, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да се осъществи износът на стоките, в хода на процедурата по изпращането им индийските митнически органи издават товарителница за износ. В този документ се посочва, inter alia, размерът на кредита по DEPBS, който следва да бъде предоставен за конкретната сделка по износ. Към момента на издаване на товарителницата за износ износителят знае каква точно полза ще получи. След издаването на товарителница за износ от митническите органи ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Съответната ставка по DEPBS за изчисляване на ползата е прилаганата към момента на подаване на декларацията за износа. Следователно няма възможност за изменения на равнището на ползата със задна дата.

(27)

Беше установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по DЕРВЅ могат да бъдат осчетоводени при текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на митнически задължения при последващ внос без ограничения на всякакви стоки, с изключение на производствено оборудване. Стоките, внасяни за сметка на такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на отпускане.

(28)

Заявки за кредити по DEPBS се попълват по електронен път и могат да обхващат неограничен брой сделки за износ. De facto не съществува строго определен краен срок за подаване на заявление за кредити по DEPBS. Използваната за управление на схемата DEPBS електронна система не изключва автоматично сделките за износ след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, посочен в параграф 4.47 от НП I 04—09 и НП I 09—14. Освен това, както изрично е предвидено в параграф 9.3 от НП I 04—09 и НП I 09—14, заявленията, получени след изтичане на крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като бъде наложена малка наказателна такса (напр. 10 % от размера).

(29)

Беше установено, че по време на РПП заявителят е използвал тази схема.

(30)

В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по DEPBS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това с кредита по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като по този начин се подобрява ликвидността му.

(31)

Освен това DEPBS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(32)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, както твърди заявителят. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, подточка i), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са употребени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е извършено прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител може да бъде допуснат за участие в DEPBS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, е достатъчно износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от DEPBS.

(33)

С публично известие № 54 (RE-2010)/2009—2014 от 17 юни 2011 г. схемата DEPB получава последно удължаване за срок от три месеца до 30 септември 2011 г. Тъй като не беше публикувано последващо удължаване на срока, DEPBS реално е преустановена от 30 септември 2011 г. нататък. Следователно след 30 септември 2011 г. заявителят не се възползва от тази схема. Следователно е необходимо да се провери дали в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент следва да бъдат наложени мерки спрямо тази схема.

(34)

Във връзка с това беше установено, че заявителят е получил подобни ползи и по успоредно действащата схема за възстановяване на мита. Процентът на възстановяване на митото за РЕТ беше 5,5 % от стойността франко борд, при максимална граница от INR 5,50/кг. Схемата за възстановяване на мита обаче не е била използвана по време на РПП, поради което размерът на субсидията за тази схема не може да се изчисли.

(35)

Заявителят изтъкна, че схемата за възстановяване на мита е в съответствие с „насоките за влагането на суровини в производствения процес“, посочени в приложение II към основния регламент, по-специално част I от това приложение. Както и при DEPBS, беше установено, че процентът на възстановяване на мита се определя независимо от това дали вносните мита са реално платени или не.

(36)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, беше изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която е установено, че е налице през разследвания период в рамките на преразглеждането. В това отношение беше счетено, че ползата е била предоставена на получателя в момента, в който е била осъществена сделка за износ по тази схема. В този момент ПИ е длъжно да откаже да събира митата, като това е финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(37)

С оглед на гореизложеното се счита за целесъобразно оценката на ползата по DEPBS да се извършва чрез сумиране на кредитите, получени за всички сделки за износ, осъществени по тази схема по време на РПП.

(38)

Когато бяха отправени обосновани искания, таксите, които са били необходими за получаването на субсидията, бяха извадени от така установените кредити, така че размерът на субсидията да се получи като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(39)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията беше разпределен върху целия оборот от износа по време на периода на разследването в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(40)

Въз основа на гореописаното ставката за субсидията, установена за заявителя през РПП във връзка с тази схема, възлиза на 6,7 %.

(41)

В хода на разследването беше установено, че заявителят не е получил никакви ползи от схемите EOU/EPZ/SEZ по време на РПП. Поради това не беше необходимо тези схеми да се анализират допълнително в рамките на настоящото разследване.

(42)

Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ВТП 04—09 и ВТП 09—14, както и в глава 5 от НП I 04—09 и НП I 09—14.

(43)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с доставчици производители и доставчици на услуги, се допускат до участие в тази схема.

(44)

В случай че е спазено условието за задължение за износ, дадено дружество има право да внася производствено оборудване (ново и употребявано, но не по-старо от 10 години) с намалена ставка на митото. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса, ПИ издава лиценз по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка от 5 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ВТП 09—14 производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на задължението за износ е по-кратък.

(45)

Титулярят на лиценз по EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на титуляря на лиценз по EPCGS.

(46)

Беше установено, че по време на РПП заявителят е използвал тази схема.

(47)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(48)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Заявителят изказа твърдението, че по отношение на купуването на производствено оборудване субсидиите по EPCGS не следва да се разглеждат като зависещи от извършването на износ, когато задължението за износ е било изпълнено преди РПП. Следователно не следва те да се разглеждат като специфични субсидии и не следва да подлежат на изравняване. Това твърдение обаче трябва да бъде отхвърлено. Трябва да се подчертае, че субсидията като такава зависи от извършването на износ, т.е. тя нямаше да бъде предоставена, ако дружеството не беше поело определено задължение за износ.

(49)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото то не се влага в производството на изнасяните продукти.

(50)

Размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени в рамките на период, който отразява обичайния срок на амортизация на такова производствено оборудване в съответния отрасъл, т.е. 18,93 години. Към така изчисления размер бяха добавени лихви, за да се отрази пълната стойност на ползата във времето. За тази цел за подходящ беше сметнат лихвеният процент на търговските банки, прилаган в Индия по време на РПП за заеми в местна валута.

(51)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия беше разпределен върху оборота от износа по време на РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа.

(52)

Размерът на субсидията, установен по отношение на тази схема по време на РПП за заявителя, възлиза на 0,6 %.

(53)

Подробно описание на схемата FMS се съдържа в параграфи 3.9.1—3.9.2.2 от ВТП 04—09 и параграфи 3.14.1—3.14.3 от ВТП 09—14 и в параграфи 3.20—3.20.3 от НП I 04—09 и параграфи 3.8—3.8.2 от НП I 09—14.

(54)

Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в тази схема.

(55)

При тази схема износът на всички продукти за държавите, изброени в допълнение 37(С) към НП I 04—09 и НП I 09—14, има право на митнически кредит, който се равнява на 2,5 % от стойността франко борд на изнасяните по тази схема продукти. От схемата са изключени някои видове износ, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи по схеми за специални икономически зони/експортно ориентирани единици. От схемата са изключени и определени видове продукти, напр. диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и петролни продукти.

(56)

Митническите кредити по схемата FMS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешаване на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване.

(57)

Удостоверението за разрешаване на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, след извършването на износа или изпращането на стоките. Ако заявителят представи пред органите копия на всички съответни документи за износа (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма правомощия при предоставянето на митническия кредит.

(58)

Беше установено, че по време на РПП заявителят е използвал тази схема.

(59)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по схемата за FMS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, митническите кредити по FMS облагодетелстват износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(60)

Освен това FMS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(61)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право да се възползва от FMS независимо дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася производствено оборудване, въпреки че то не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

(62)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии беше изчислен въз основа на предоставената полза за получателя, за която по време на РПП беше установено, че съществува и която е осчетоводявана от заявителя на принципа на текущото начисляване като приход при осъществяване на сделката по износ. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) беше разпределен върху оборота от износа по време на РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(63)

Ставката на субсидията, установена по време на РПП за заявителя във връзка с тази схема, е по-малко от 0,1 %.

(64)

Беше установено, че заявителят се е възползвал от преференциални лихвени проценти за финансиране на своя износ по време на РПП до 30 юни 2011 г. Правното основание за този преференциален лихвен процент е описано в ръководен циркулярен документ DBOD № DIR. (Exp) BC 07/04.02.02/2009-10 (Кредит за износ в рупии/чужда валута и предоставяне на услуги за износителите) на РБИ, адресиран до всички търговски банки в Индия.

(65)

На 1 юли 2011 г. редът и условията за ECS са преразгледани в ръководен циркулярен документ DBOD № DIR. (Exp). BC.04/04.02.002/2011-12 (Кредит за износ в рупии/чужда валута и предоставяне на услуги за износителите) на РБИ. При преразгледаните условия не се предоставят никакви ползи на заявителя. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент тази схема не следва да подлежи на изравнителни мерки.

(66)

В хода на разследването беше установено, че заявителят не е получил никаква полза по ITES през РПП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не беше необходим.

(67)

Щат Западен Бенгал предоставя стимули на отговарящите на критериите промишлени предприятия под формата на редица ползи, включително освобождаване от данък върху продажбите и централния данък върху продажбите на крайни продукти, с цел да поощри промишленото развитие в икономически изостаналите райони на щата.

(68)

Подробно описание на тази схема, прилагана от правителството на Западен Бенгал (наричано по-долу „ПЗБ“), се съдържа в уведомление № 580-CI/H от 22 юни 1999 г. на Министерството на търговията и промишлеността на ПЗБ.

(69)

Дружествата, които основават ново промишлено предприятие или извършват мащабно разширение на съществуващо промишлено предприятие в изостанали райони, имат право да се ползват от тази схема. Независимо от това има дълъг списък с промишлени отрасли, които не отговарят на критериите за допустимост (негативен списък от отрасли), поради което предприятията в някои сфери не могат да се ползват от стимулирането.

(70)

В рамките на тази схема дружествата се задължават да инвестират в изостанали райони. Тези райони, които представляват определени териториални единици в Западен Бенгал, се класифицират в съответствие с икономическото си развитие в различни категории, като същевременно някои развити райони са изключени от прилагането на схемите за стимулиране. Основните критерии за установяването на размера на поощряването са размерът на инвестициите и районът, в който предприятието е или ще бъде разположено.

(71)

Чрез тази схема се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тя представлява финансово участие от страна на ПЗБ, тъй като извършеното посредством нея поощряване — в настоящия случай освобождаване от данъка върху продажбите и централния данък върху продажбите на крайни продукти — намалява постъпленията от данъци, които иначе биха били дължими. Това стимулиране облагодетелства и дружествата, като подобрява финансовото им състояние, тъй като не се плащат данъци, които иначе биха били дължими.

(72)

Освен това схемата е специфична за всеки определен район по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставя само на някои дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на съответния щат. Тя не се предоставя на дружества извън тези райони, като освен това равнището на ползите е различно в зависимост от съответния район.

(73)

Следователно WBIS 1999 подлежи на изравнителни мерки.

(74)

Размерът на субсидията беше изчислен въз основа на размера на данъка върху продажбите и централния данък върху продажбите на крайни продукти, който по правило се дължи по време на разследвания период в рамките на преразглеждането, но който не е платен по тази схема. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) беше разпределен върху общите продажби по време на разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията не зависи от износа и не се отпуска във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Изчислената по този начин ставка на субсидията възлиза на 1,4 %.

(75)

Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент и изразен ad valorem, за заявителя възлиза на 8,7 %. Този размер на субсидирането надхвърлят прага de minimis, посочен в член 14, параграф 5 от основния регламент.

(76)

Равнищата на субсидиране, установени в рамките на настоящата процедура, за заявителя са, както следва:

(77)

Поради това се счита, че в съответствие с член 19 от основния регламент субсидирането е продължило и по време на РПП.

(78)

В съответствие с член 19, параграф 4 от основния регламент беше проучено също така дали има основание промяната в обстоятелствата да бъде разглеждана като промяна с дълготраен характер.

(79)

Беше установено, че през РПП заявителят e продължил да се възползва от подлежащото на изравнителни мерки субсидиране от страна на ПИ. В допълнение, ставката на субсидията, установена при настоящото преразглеждане, е по-ниска от установената при последното разследване в рамките на преразглеждането. Също така беше установено, че промените, посочени от заявителя в съображение 7, действително са се осъществили. Реално заявителят не се е ползвал от схемата за EOU през периода на РПП, както е посочено в съображение 41.

(80)

Също така обаче беше установено, че най-важната схема, използвана от заявителя по време на РПП — DEBPS, е била преустановена на 30 септември 2011 г., а в момента заявителят се възползва от друга схема, която не е била използвана през РПП — възстановяването на мита. Следователно е очевидно, че преобладаващата ситуация през РПП не е с дълготраен характер, тъй като междувременно тя се е променила значително.

(81)

Следователно се прави заключението, че разследването в рамките на частичното междинно преразглеждане следва да бъде прекратено без изменение на действащите изравнителни мерки. Заявителят, както и останалите заинтересовани страни, бяха информирани за фактите и съображенията, на които се основава намерението да се препоръча преустановяване на разследването,