23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/1

(1)

Световната финансова криза, която започна през 2007—2008 г., разкри, че във финансовата система съществуват прекомерни спекулативни дейности, значителни регулаторни празноти, неефективен надзор, непрозрачни пазари и прекалено комплексни продукти. Съюзът прие набор от мерки, за да се укрепи и стабилизира банковата система, сред които по-строги капиталови изисквания, правила за подобряване на управлението и режими за надзор и преструктуриране, както и за да се гарантира, че финансовата система изпълнява своята роля за насочване на капитала към финансиране на реалната икономика. В този контекст от решаващо значение е и напредъкът по пътя към създаването на банковия съюз. От друга страна, кризата открои и необходимостта от подобряване на прозрачността и наблюдението не само в традиционния банков сектор, а и в области, в които се осъществява банкоподобно кредитно посредничество, известно като „банкиране в сянка“, чийто мащаб е тревожен, тъй като се смята, че вече съответства на близо половината от регулираната банкова система. Всякакви недостатъци по отношение на тези дейности, които са сходни с дейностите, извършвани от кредитните институции, имат потенциала да повлияят на останалата част от финансовия сектор.

(2)

При работата си по ограничаването на банкирането в сянка Съветът за финансова стабилност („СФС“) и Европейският съвет за системен риск („ЕССР“), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), установиха рисковете, които пораждат сделките за финансиране с ценни книжа („СФЦК“). СФЦК дават възможност за нарастване на ливъриджа, процикличността и взаимосвързаността на финансовите пазари. По-специално, в периода преди и по време на финансовата криза липсата на прозрачност при използването на СФЦК попречи както на регулаторите и надзорните органи, така и на инвеститорите да оценяват и наблюдават адекватно съответните банкоподобни рискове и степента на взаимосвързаност във финансовата система. Във връзка с това на 29 август 2013 г. СФС прие рамка на политиката, озаглавена „Засилване на надзора и регулиране на банкирането в сянка“ („рамка на политиката на СФС“), за отстраняване на рисковете при заемането на ценни книжа и репо сделките в контекста на банкирането в сянка, която беше одобрена от ръководителите на държавите от Г-20 през септември 2013 г.

(3)

На 14 октомври 2014 г. СФС публикува регулаторна рамка за процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг. При липсата на клиринг такива операции пораждат големи рискове, ако не са подходящо обезпечени. Въпреки че увеличаването на прозрачността във връзка с повторното използване на активите на клиентите би било първа стъпка към улесняване на способността на контрагентите да анализират и предотвратяват рискове, до 2016 г. СФС трябва да приключи работата си по набор от препоръки относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, за да се предотврати прекомерният ливъридж и да се намали рискът от концентрация и рискът от неизпълнение на задължения.

(4)

На 19 март 2012 г. Комисията публикува зелена книга относно банкирането в сянка. Въз основа на получените обстойни коментари и предвид тенденциите в международен план, на 4 септември 2013 г. Комисията представи съобщение до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Банкиране в сянка — търсене на отговор на новите рискове във финансовия сектор“. В него се подчертава, че сложният и непрозрачен характер на СФЦК затруднява идентифицирането на контрагентите и наблюдението на концентрацията на риска и също води до натрупването на прекомерен ливъридж във финансовата система.

(5)

През октомври 2012 г. председателстваната от Ерки Ликанен експертна група на високо равнище прие доклад за структурно реформиране на банковия сектор в Съюза. Сред разгледаните въпроси бяха и взаимодействието между традиционната банкова система и банкирането в сянка. В доклада се отчитат рисковете от дейностите във връзка с банкирането в сянка, като значителен ливъридж и процикличност, и се отправя призив за намаляване на взаимосвързаността между банките и системата на банкирането в сянка, причинила разпространението на кризата в цялата банкова система. В доклада се предлагат и някои структурни мерки за отстраняване на оставащите недостатъци в банковия сектор на Съюза.

(6)

Структурните реформи на банковата система в Съюза са разгледани в предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Налагането на структурни мерки върху банките обаче би могло да доведе до пренасочването на някои дейности към по-слабо регулирани области като сектора на банкирането в сянка. Поради това посоченото предложение следва да бъде придружено от предвидените в настоящия регламент обвързващи изисквания за прозрачност и докладване при СФЦК. Следователно, предвидените в настоящия регламент разпоредби относно прозрачността допълват посоченото предложение.

(7)

Настоящият регламент е в отговор на необходимостта от по-прозрачни пазари за финансиране с ценни книжа и оттам — от по-прозрачна финансова система. С цел да се осигурят равностойни условия на конкуренция и международно сближаване, настоящият регламент следва рамката на политика на СФС. С него се създава рамка на Съюза, която позволява ефикасното докладване на подробна информация за СФЦК пред регистри на трансакции и оповестяването на информация за СФЦК и суаповете за обща доходност пред инвеститорите в предприятия за колективно инвестиране. Определението за СФЦК в настоящия регламент не включва договорите за деривати, както са определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). То обаче включва сделките, обикновено наричани суапове за ликвидност и суапове за обезпечение, които не попадат в обхвата на определението за договори за деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012. Необходимостта от международно сближаване се засилва от вероятността след структурната реформа на банковия сектор в Съюза дейностите, които понастоящем се извършват от традиционните банки, да бъдат пренасочени към сектора на банкирането в сянка и да обхванат финансови и нефинансови образувания Следователно това може да доведе до още по-малка прозрачност за регулаторните и надзорните органи по отношение на тези дейности и да им попречи да получат достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК. Подобно положение само ще задълбочи вече установените връзки между регулирания банков сектор и този на банкирането в сянка на някои пазари.

(8)

Развитието на пазарните практики и технологиите позволява на участниците на пазара да използват сделки, различни от СФЦК, като източник на финансиране, за управление на ликвидността и обезпеченията, като стратегия за повишаване на доходността, за покриване на къси продажби или за данъчен арбитраж по отношение на доходите от дивиденти. Такива сделки биха могли да имат равностоен икономически ефект и да пораждат рискове, сходни на тези от СФЦК, включително процикличност, предизвикана от променливите стойности на активите и нестабилността; трансформиране на матуритет или ликвидност поради финансиране на дългосрочни или неликвидни активи чрез краткосрочни или ликвидни активи; и ефект на доминото във финансовия сектор, предизвикан от взаимосвързаността на верижните сделки, включващи повторно използване на обезпечението.

(9)

Вероятно е в отговор на повдигнатите в рамката на политиката на СФС въпроси и с оглед на очакваните тенденции след структурната реформа на банковия сектор в Съюза, държавите членки да приемат разнопосочни национални мерки, което може да създаде пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар в ущърб на пазарните участници и финансовата стабилност. Освен това липсата на хармонизирани правила за прозрачност затруднява и националните органи при съпоставянето на микроикономическите данни, предоставяни от различни държави членки, и оттам — добиването на представа за реалните рискове, които отделни пазарни участници представляват за системата. Ето защо е необходимо да се предотврати появата в Съюза на подобни изкривявания и пречки. Поради това подходящото правно основание за настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), както е тълкуван в съответствие с последователната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(10)

Във връзка с това новите правила за прозрачност, следва да предвиждат всички пазарни участници — независимо дали са финансови или нефинансови образувания — да докладват подробна информация за сключените СФЦК, включително състава на обезпечението, дали то е на разположение за повторно използване или е било повторно използвано, замяната на обезпечението в края на деня, както и приложената обезценка. За да се сведат до минимум допълнителните оперативни разходи за пазарните участници, новите правила и стандарти следва да се основават на вече налични инфраструктури, оперативни процеси и формати, въведени във връзка с докладването на информация за договорите за деривати пред регистрите на трансакции. В този контекст Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с Регламент(ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва, доколкото е възможно и целесъобразно, да сведе до минимум припокриването и да избегне несъответствията между техническите стандарти, приети съгласно настоящия регламент, и техническите стандарти, приети съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Доколкото е възможно, правната рамка, установена с настоящия регламент, е следва да е същата, като тази на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на докладването на информация за договорите за деривати пред регистрираните за целта регистри на трансакции. Това следва също така да позволи на регистрите на трансакции, регистрирани или признати в съответствие с посочения регламент,да изпълняват ролята на информационни хранилища, предвидена в настоящия регламент, ако удовлетворяват някои допълнителни критерии, след като бъдат регистрирани по опростена процедура.

(11)

За да се гарантира съгласуваност и ефективност на правомощията на ЕОЦКП за налагане на санкции, участниците на пазара, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва чрез препращане към Регламент (ЕС) № 648/2012 да бъдат обект на разпоредбите относно правомощията на ЕОЦКП, установени в посочения регламент, както е предвидено в делегирани актове, приети съгласно член 64, параграф 7 от посочения регламент — по отношение на процедурните правила.

(12)

Сделките с членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) следва да бъдат освободени от задължението да докладват СФЦК пред регистрите на трансакции. Въпреки това, за да се гарантира, че регулаторните и надзорните органи получават достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК, сключени от образуванията, които те регулират или спрямо които упражняват надзор, съответните органи и членовете на ЕСЦБ следва да поддържат тясно сътрудничество. Такова сътрудничество следва да осигури възможност на регулаторните и надзорните органи да изпълняват съответните си отговорности и мандати. Такова сътрудничество следва да бъде поверително и да се предоставя само при обосновано искане от съответните компетентни органи, и следва да се предоставя единствено с цел да се позволи на тези органи да изпълняват своите съответни отговорности, като надлежно отчитат принципите и изискванията за независимост на централните банки и изпълнението на техните функции на монетарни органи, включително извършването на операции в областта на паричната политика, валутната политика и политиката на финансова стабилност, за чието осъществяване членовете на ЕСЦБ разполагат с нормативно предвидени правомощия. Членовете на ЕСЦБ следва да могат да отказват да предоставят информация, когато сделките са сключени от тях в изпълнение на техните функции на монетарни органи. Те следва да уведомяват запитващия орган за всеки подобен отказ заедно с обосновката за това.

(13)

Информацията за рисковете, присъщи на пазарите за финансиране с ценни книжа, следва да бъде съхранявана централно и да бъде лесно и пряко достъпна, наред с другото, за ЕОЦКП, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8),Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на задачите ѝ в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (10), за целите на идентифицирането и наблюдението на рисковете за финансовата стабилност, породени от дейностите, свързани с банкирането в сянка, извършвано от регулирани и нерегулирани образувания. Когато изготвя или предлага да се преразгледат предвидените в настоящия регламент регулаторни технически стандарти, ЕОЦКП следва да взема предвид техническите стандарти, приети съгласно член 81 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с които се регламентират регистрите на трансакции за договорите за деривати, както и бъдещото развитие на тези технически стандарти. ЕОЦКП следва също така да се стреми да гарантира на съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, пряк и незабавен достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията им, включително за определяне и прилагане на паричната политика и за осъществяване на контрол на инфраструктурата на финансовите пазари. За тази цел ЕОЦКП следва да определи в проекта на регулаторните технически стандарти реда и условията за достъп до тази информация.

(14)

Необходимо е да се предвидят разпоредби за обмен на информация между компетентните органи и да се подсилят задълженията за помощ и сътрудничество между тях. Поради нарастващата трансгранична дейност компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация за упражняването на своите функции, така че да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент, включително в ситуации, в които нарушенията или съмненията за нарушения могат да са от значение за органите на две или повече държави членки. При обмена на информация е необходима строга професионална поверителност, за да се осигури безпрепятственото предаване на тази информация и защитата на конкретните права. Без да се засягат разпоредбите на националното наказателно или данъчно право, компетентните органи, ЕОЦКП, институциите или физическите или юридическите лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация, следва да я използват единствено за изпълнение на задълженията си и за упражняване на функциите си. Това обаче не следва да пречи на националните органи, които отговарят за предотвратяването, разследването или коригирането на случаи на лошо администриране, да изпълняват своите функции в съответствие с националното право.

(15)

СФЦК се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране с оглед на ефективно управление на портфейла. Такава употреба може да има значително въздействие върху резултатите от дейността на тези предприятия за колективно инвестиране. СФЦК могат да се използват за постигане на инвестиционните цели или за увеличаване на доходността. Управителите на предприятия за колективно инвестиране също използват суапове за обща доходност, които имат ефект, равностоен на СФЦК. СФЦК и суаповете за обща доходност се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране за целите на определени стратегии или за подобряване на доходността им. Използването на СФЦК и на суапове за обща доходност може да увеличи общия профил на риска на предприятията за колективно инвестиране, като същевременно то не се оповестява на инвеститорите по подходящ начин. От решаващо значение е да се гарантира, че инвеститорите в тези предприятия за колективно инвестиране са в състояние да направят информиран избор и да преценят цялостния профил на риск и възвращаемост на предприятията за колективно инвестиране. При оценката на СФЦК и на суаповете за обща доходност предприятието за колективно инвестиране следва да отчита същността на сделката в допълнение към правната ѝ форма.

(16)

Инвестициите, направени въз основа на непълна или неточна информация за инвестиционната стратегия на дадено предприятие за колективно инвестиране, могат да причинят значителни загуби на инвеститорите. Поради това е важно предприятията за колективно инвестиране да оповестяват цялата имаща отношение подробна информация във връзка с използването от тях на СФЦК и на суапове за обща доходност. Освен това пълната прозрачност е особено важна при предприятията за колективно инвестиране, тъй като цялата съвкупност от активи, които са предмет на СФЦК и на суапове за обща доходност, не са собственост на управителите на предприятията за колективно инвестиране, а на техните инвеститори. Следователно предоставянето на пълна информация за СФЦК и за суапове за обща доходност е инструмент от основно значение с оглед на предотвратяването на евентуални конфликти на интереси.

(17)

Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност са тясно свързани с директиви 2009/65/ЕО (11) и 2011/61/ЕС (12) на Европейския парламент и на Съвета, тъй като тези директиви представляват правната рамка, която урежда създаването, управлението и пазарното предлагане на предприятията за колективно инвестиране.

(18)

Предприятията за колективно инвестиране могат да действат като предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), управлявани от управляващи дружества или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, или като алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), управлявани от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), получили разрешение за извършване на дейност или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС. Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност, въведени с настоящия регламент, следва да се прилагат в допълнение към разпоредбите на посочените директиви.

(19)

За да могат инвеститорите да бъдат информирани за рисковете, свързани с използването на СФЦК и суапове за обща доходност, управителите на предприятия за колективно инвестиране следва да включват в периодичните доклади подробна информация за всеки случай, в който са използвали тези техники. Тази допълнителна информация за използването на СФЦК и на суапове за обща доходност следва да бъде в допълнение на настоящото задължение за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, и за ЛУАИФ да предоставят периодични доклади. При допълнителното уточняване на съдържанието на тези периодични доклади ЕОЦКП следва да вземе предвид административната тежест и особеностите на различните видове СФЦК и суапове за обща доходност.

(20)

Инвестиционната политика на дадено предприятие за колективно инвестиране по отношение на СФЦК и суаповете за обща доходност следва да бъде ясно оповестена в преддоговорната документация, като проспекта— за фондовете на ПКИПЦК, и преддоговорното оповестяване, насочено към инвеститорите —за АИФ. Това следва да гарантира, че преди да вземат решение да инвестират в конкретно ПКИПЦК или АИФ, инвеститорите са разбрали и преценили присъщите рискове.

(21)

Повторното използване на обезпечение предоставя ликвидност и позволява на контрагентите да намаляват разходите за финансиране. При него обаче се наблюдава тенденция за създаване на сложни вериги на обезпеченията между традиционното банкиране и банкирането в сянка, което създава риск за финансовата стабилност. Липсата на прозрачност за степента, до която предоставените като обезпечение финансови инструменти са използвани повторно, и съответните рискове в случай на несъстоятелност могат да подкопаят доверието у контрагентите и значително да увеличат рисковете за финансовата стабилност.

(22)

За да се повиши прозрачността относно повторното използване, следва да се наложат минимални изисквания за предоставяне на информация. Повторното използване следва да става само с изричното знание и съгласие на предоставящия контрагент. Ето защо упражняването на правото на повторно използване следва да се отразява в отнасящата се до него сметка за ценни книжа на предоставящия контрагент, освен ако тази сметка се урежда от правото на трета държава, което предвижда други подходящи средства за отразяване на повторното използване.

(23)

Макар обхватът на правилата относно повторното използване в настоящия регламент да е по-широк от този на Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), настоящият регламент не изменя обхвата на посочената директива, а по-скоро следва да се чете в допълнение към нея. Условията, при които контрагентите имат право да използват повторно и могат да упражняват това право, не следва по никакъв начин да намаляват защитата, предоставяна за споразуменията за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО. В този контекст нарушаването на изискванията за прозрачност относно повторното използване не следва да засяга националното право, уреждащо валидността или действието на сделката.

(24)

С настоящия регламент се установяват строги правила за контрагентите за предоставяне на информация относно повторното използване, които не следва да засягат прилагането на секторните правила, приспособени към конкретни участници, структури и ситуации. Поради това правилата относно повторното използване, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат например към предприятията за колективно инвестиране и депозитарите или клиентите на инвестиционните посредници, само доколкото в правната рамка по отношение на предприятията за колективно инвестиране или за защита на активите на клиентите не са предвидени по-строги правила относно повторното използване, които представляват lex specialis и имат предимство пред правилата, съдържащи се в настоящия регламент. По-специално, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга никое правило в правото на Съюза или в националното право, което ограничава способността на контрагентите да участват в повторно използване на финансови инструменти, предоставени като обезпечение от контрагенти или други лица. Прилагането на изискванията относно повторното използване следва да се отложи с шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент, за да се даде на контрагентите достатъчно време да адаптират действащите си споразумения за финансово обезпечение, включително рамковите договори, и да се гарантира, че новите споразумения за финансово обезпечение са в съответствие с настоящия регламент.

(25)

С цел насърчаване на международната съгласуваност на терминологията настоящият регламент използва термина „повторно използване“ в унисон с рамката на политиката на СФС. Това обаче не следва да доведе до непоследователност в рамките на достиженията на правото на Съюза, и, по-специално, не следва да засяга значението на понятието „повторно използване“, използвано в директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС.

(26)

За да се гарантира, че контрагентите спазват задълженията, произтичащи от настоящия регламент, както и че подлежат на сходно третиране в целия Съюз, държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощия за налагане на административни санкции и други административни мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. С оглед на това административните санкции и другите административни мерки по настоящия регламент следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на лицата, за които се отнасят, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при прилагането на дадена санкция или мярка, публикуването на санкциите или мерките, основните правомощия за налагане на санкции и размера на административните имуществени санкции. Целесъобразно е санкциите и другите мерки, установени по силата на Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС да се прилагат за нарушенията на предвидените в настоящия регламент задължения за прозрачност във връзка с предприятията за колективно инвестиране.

(27)

Предоставените на компетентните органи правомощия за налагане на санкции не следва да засягат изключителната компетентност на ЕЦБ, в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, да отнема лицензите на кредитните институции за целите на пруденциалния надзор.

(28)

Разпоредбите в настоящия регламент по отношение на заявленията за регистрация на регистрите на трансакции и отнемането на регистрацията не засягат правните средства за защита, предвидени в глава V от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(29)

Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят последователното хармонизиране и адекватната закрила на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Поради силно специализирания експертен опит на ЕОЦКП е уместно и ефективно да му бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и стандарти за изпълнение, които не налагат избор, свързан с провежданата политика. При изготвянето на техническите стандарти ЕОЦКП следва да осигури ефективност на административния процес и на процеса на докладване. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в следните области: подробна информация за данните, които следва да се докладват относно различните видове СФЦК; реквизити на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции; подробна информация за процедурите, които следва да се прилагат от регистрите за трансакции с оглед проверката на СФЦК, докладвани пред тях; честотата на публикуване и подробна информация за публикуването на данните в регистрите на трансакции, изискванията и достъпа до тях; както и, ако е необходимо, доразвиване съдържание на приложението.

(30)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема разработените от ЕОЦКП технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 по отношение на формàта и честотата на докладите, формàта на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции, както и процедурите и формулярите за обмена на информация с ЕОЦКП относно санкциите и другите мерки.

(31)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на списъка на образуванията, които са изключени от обхвата на настоящия регламент, и вида на таксите, услугите, за които те се дължат, размера на таксите и начина им на плащане от регистрите на трансакции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да взема решения относно оценката на нормативната уредба в трети държави за целите на признаването на техните регистри на трансакции, както и за да се избягват евентуално дублиращи се или противоречащи си изисквания. Оценката, на която се основават решенията относно еквивалентността на изискванията за докладване в дадена трета държава, следва да не засяга правото на регистри на трансакции, установени в тази трета държава и признати от ЕОЦКП, да предоставят услуги за докладване на образувания, установени в Съюза, тъй като дадено решение за признаване следва да бъде независимо от тази оценка за целите на решението относно еквивалентността.

(33)

Когато акт за изпълнение относно еквивалентност бъде оттеглен, контрагентите следва отново автоматично да подлежат на всички установени в настоящия регламент изисквания.

(34)

Ако е целесъобразно, Комисията следва да си сътрудничи с органите на трети държави с цел да бъдат намерени взаимно допълващи се решения, които да осигурят съгласуваност между настоящия регламент и изискванията, установени от тези трети държави, като по този начин се избегне възможно дублиране в тази област.

(35)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на прозрачността на някои дейности на финансовите пазари, като използването на СФЦК и повторното използване на обезпечение с цел наблюдение и установяване на съответните рискове, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците от настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(36)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита и принципа ne bis in idem, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(37)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 юли 2014 г. (15).

(38)

Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи на държавите членки или от регистрите на трансакции следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16). Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на ЕОЦКП, ЕБО или ЕОЗППО следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, определени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

(39)

Със съдействието на ЕОЦКП Комисията следва да наблюдава и изготвя доклади до Европейския парламент и Съвета относно международното прилагане на задължението за докладване, предвидено в настоящия регламент. Срокът, предвиден за представяне на докладите на Комисията, следва да взема предвид предварителното действително прилагане на настоящия регламент.

(40)

Въз основа на резултатите от работата на съответните международни форуми и със съдействието на ЕОЦКП, ЕБО и ЕССР, Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка в международните усилия за смекчаване на рисковете, свързани със СФЦК, включително препоръките на СФС относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, и целесъобразността на тези препоръки за пазарите на Съюза.

(41)

Прилагането на изискванията за прозрачност, установено в настоящия регламент, следва да бъде отложено, за да се осигури достатъчно време за регистрите на трансакции да поискат разрешаването и признаването на своите дейности, предвидени в настоящия регламент, и достатъчно време за контрагентите и предприятията за колективно инвестиране да спазят тези изисквания. По-специално е целесъобразно да се отложи прилагането на допълнителни изисквания за прозрачност за предприятията за колективно инвестиране, като се имат предвид насоките за компетентните органи и дружествата за управление на ПКИПЦК, представени от ЕОЦКП на 18 декември 2012 г., които определят незадължителна рамка за дружествата за управление на ПКИПЦК относно задълженията за оповестяване, и необходимостта от намаляване на административната тежест за управителите на предприятия за колективно инвестиране. За да се гарантира ефективното прилагане на докладването на СФЦК, е необходимо поетапно прилагане на изискванията по вид контрагент. Този подход следва да взема под внимание действителната възможност на контрагента да спазва задълженията за отчитане, предвидени в настоящия регламент.

(42)

Новите единни правила за прозрачност на СФЦК и някои извънборсови деривати, а именно суаповете за обща доходност, предвидени в настоящия регламент, са тясно свързани с правилата, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012, тъй като тези извънборсови деривати попадат в обхвата на изискванията за отчитане, предвидени в посочения регламент. За да се гарантира съгласуваност на обхвата на двете групи изисквания за прозрачност и отчитане, е необходимо ясно разграничаване между извънборсовите деривати и борсово търгуваните деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави. Ето защо определението за извънборсови деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменено, за да се гарантира, че един и същ вид договори за деривати се идентифицират като извънборсови деривати или борсово търгувани деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави.

(43)

Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,

а)

контрагентите по СФЦК, установени:

б)

управляващите дружества на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества в съответствие с Директива 2009/65/ЕО;

в)

получилите разрешение по Директива 2011/61/ЕС лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ);

г)

контрагентите, извършващи повторно използване, установени:

а)

членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), други институции на държавите членки, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг;

б)

Банката за международни разплащания.

1)

„регистър на трансакции“ означава юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за СФЦК;

2)

„контрагенти“ означава финансови контрагенти и нефинансови контрагенти;

3)

„финансов контрагент“ означава:

4)

„нефинансов контрагент“ означава предприятие, установено в Съюза или в трета държава, различно от образуванията, посочени в точка 3;

5)

„установен“ означава:

6)

„клон“ означава място на стопанска дейност, което е различно от главното управление, представлява част от контрагента и няма правосубектност;

7)

„предоставяне в заем на ценни книжа или стоки“ или „получаване в заем на ценни книжа или стоки“ означава сделка, при която контрагент прехвърля ценни книжа или стоки срещу задължението заемополучателят да върне еквивалентни ценни книжа или стоки на дадена бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя; сделката е предоставяне в заем на ценни книжа или стоки за прехвърлителя и получаване в заем на ценни книжа или стоки за получателя;

8)

„сделка за покупка с условие за последваща продажба“ или „сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване“ означава сделка, при която контрагент купува или продава ценни книжа, стоки, или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, като се съгласява на бъдеща дата съответно да продаде или изкупи обратно ценните книжа, стоките, или гарантираните права със същото описание за определена цена; тази сделка е сделка за покупка с условие за последваща продажба за контрагента, който купува ценните книжа, стоките или гарантираните права, и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване за контрагента, който ги продава, при положение че такава сделка за покупка с условие за последваща продажба или сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване не се урежда от репо споразумение или обратно репо споразумение, по смисъла на точка 9;

9)

„репо сделка“ означава сделка по силата на споразумение, при която контрагент прехвърля ценни книжа, стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, когато тази гаранция е издадена от призната борса, която държи правата върху ценните книжа или стоките, и споразумението не позволява на контрагента да прехвърля или залага конкретна ценна книга или стока на повече от един контрагент по едно и също време, като се задължава да ги изкупи обратно, или замяна на ценни книжа или стоки със същото описание на определена цена на бъдеща дата, която е определена или трябва да бъде определена от прехвърлителя, като споразумение за обратно изкупуване за контрагента, продаващ ценните книжа или стоките, и обратно репо споразумение за контрагента, който ги купува;

10)

„маржин заемна сделка“ означава сделка, при които контрагент предоставя кредит във връзка с покупката, продажбата, държането или търгуването на ценни книжа, но не включва други заеми, за които има обезпечение във вид на ценни книжа;

11)

„сделка за финансиране с ценни книжа“ или „СФЦК“ означава:

12)

„повторно използване“ означава използването от получаващ контрагент, от негово собствено име и за негова сметка или за сметка на друг контрагент, включително физическо лице, на финансови инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение; това използване включва прехвърляне на собственост или упражняване на правото на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, но не включва ликвидация на финансовия инструмент в случай на неизпълнение от страна на предоставящия контрагент;

13)

„споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

14)

„споразумение за обезпечение с предоставяне на залог“ означава споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог съгласно определението в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

15)

„споразумение за обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение и споразумение за обезпечение с предоставяне на залог;

16)

„финансов инструмент“ означава финансов инструмент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС;

17)

„стока“ означава стока съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията (22);

18)

„суап за обща доходност“ означава договор за деривати съгласно определението по член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, при който даден контрагент прехвърля общите икономически резултати от референтното задължение на друг контрагент, включително приходите от лихви и такси, печалбите или загубите от промените на цените и кредитните загуби.

а)

сключени преди съответната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), и чието изпълнение все още не е приключило към тази дата, ако:

б)

сключени на датата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), или след нея.

а)

страните по СФЦК и — когато е различен — бенефициера на правата и задълженията по сделката;

б)

сумата на главницата; валутата; активите, използвани като обезпечение, и техния вид, качество и стойност; използвания метод за предоставяне на обезпечението; дали обезпечението е налично за повторно използване; в случай, че обезпечението може да се отличи от другите активи, дали е било повторно използвано; евентуалната замяна на обезпечението; ставката на обратно изкупуване, таксата за заемане или ставката за маржин заемните сделки; обезценката; вальора; датата на падежа; първата дата, на която е възможно обратно изкупуване; и пазарния сегмент.

в)

в зависимост от СФЦК, информация за следното:

а)

глобални идентификатори за юридически лица (LEI) или предварителни такива, докато системата на глобалните идентификатори за юридически лица не бъде приложена изцяло;

б)

международни идентификационни номера на ценните книжа (ISIN номера); и

в)

уникални търговски идентификатори.

а)

заявление за регистрация;

б)

заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на трансакции трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и точността на докладваната им съгласно член 4, параграф 1 информация;

б)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

в)

опростено заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б), за да се избегне дублиране на изискванията.

а)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

б)

заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

а)

се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)

е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин;

в)

вече не отговаря на условията, при които е регистриран.

а)

ЕОЦКП;

б)

Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) („ЕБО“);

в)

Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“);

г)

ЕССР;

д)

компетентния орган, осъществяващ надзор върху местата за търговия на отчитаните сделки;

е)

съответните членове на ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при осъществяването на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

ж)

съответните органи на трета държава, по отношение на която е бил приет акт за изпълнение съгласно член 19, параграф 1;

з)

надзорни органи, определени съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24);

и)

съответните органи на Съюза за ценни книжа и пазари, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

й)

Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета (25);

к)

органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26);

л)

Единният съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (27);

м)

органите, посочени в член 16, параграф 1.

а)

честотата и информацията за съвкупните позиции, посочени в параграф 1, както и посочената в параграф 2 информация за СФЦК;

б)

необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно:

в)

информацията, до която имат достъп образуванията, посочени в параграф 2, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности;

г)

реда и условията, при които образуванията, посочени в параграф 2, имат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на трансакции.

а)

за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества — в шестмесечните и годишните си отчети, посочени в член 68 от Директива 2009/65/ЕО;

б)

за ЛУАИФ — в годишния отчет, посочен в член 22 от Директива 2011/61/ЕС.

а)

получаващият контрагент надлежно и писмено е уведомил предоставящия контрагент за потенциалните рискове и последствия, които може да породи едно от следните:

б)

предоставящият контрагент предварително е дал изричното си съгласие, удостоверено със собственоръчния подпис или по равностоен законно установен начин от предоставящия контрагент по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, чиито условия предвиждат право на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, или изрично се е съгласил да предостави обезпечение посредством споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.

а)

повторното използване е предприето в съответствие с условията, определени в споразумението за обезпечение, посочено в параграф 1, буква б);

б)

финансовите инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение, са прехвърлени от сметката на предоставящия контрагент.

а)

за финансовите контрагенти — компетентните органи или националните компетентни органи по смисъла на регламенти (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 1024/2013 и (ЕС) № 909/2014 и на директиви 2003/41/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС и2014/65/ЕС, и надзорните органи по смисъла на Директива 2009/138/ЕО;

б)

за нефинансовите контрагенти — компетентните органи, определени в съответствие с член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

в)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на управляващите дружества на ПКИПЦК и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества— компетентните органи, определени в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

г)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на ЛУАИФ — компетентните органи, определени в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС.

а)

когато вече е образувано съдебно производство за същите действия и по отношение на същите лица в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането; или

б)

когато по отношение на тези лица за същите действия е постановено влязло в сила съдебно решение в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането;

а)

регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, отговарят на правно обвързващи изисквания, еквивалентни на установените в настоящия регламент;

б)

регистрите на трансакции подлежат на текущ ефективен надзор и изпълнението на задълженията им е осигурено с ефективно правоприлагане в тази трета държава;

в)

съществуват гаранции относно професионалната тайна, включително защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети лица, и че тези гаранции са най-малко еквивалентни на установените в настоящия регламент; и

г)

за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и изпълняемо задължение да осигуряват пряк и незабавен достъп до данните за образуванията, посочени в член 12, параграф 2.

а)

заявление за признаване;

б)

заявление за разширяване обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е признат в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

а)

Комисията е определила, чрез акт за изпълнение съгласно параграф 1, че третата държава има еквивалентна и подлежаща на изпълнение правна и надзорна рамка;

б)

съответните органи на третата държава са сключили споразумение за сътрудничество с ЕОЦКП, в което се определят най-малко:

а)

са еквивалентни на изискванията, установени в член 4;

б)

гарантират защита на професионалната тайна, еквивалентна на установената в настоящия регламент;

в)

се спазват ефективно и се прилагат по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава; и

г)

гарантират, че посочените в член 12, параграф 2 образувания имат пряк достъп до пълните данни за СФЦК съгласно член 19, параграф 1 или непряк достъп до данните за СФЦК съгласно член 20.

а)

заповед, с която от лицето, носещо отговорност за нарушението, се изисква да преустанови неправомерното поведение и да се въздържа от повтарянето му;

б)

публично изявление, в което се посочва отговорното лице и естеството на нарушението в съответствие с член 26;

в)

отнемане на разрешението или спиране на действието му;

г)

временна забрана за всяко лице, натоварено с управленски отговорности, или всяко физическо лице, за което се счита, че е отговорно за нарушението, да изпълнява управленски функции;

д)

максимални административни имуществени санкции най-малко в трикратен размер на придобитата печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен от съответния орган, дори тези санкции да надвишават сумите, посочени в букви е) и ж);

е)

по отношение на физическите лица: максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко 5 000 000 евро или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към 12 януари 2016 г.;

ж)

по отношение на юридическите лица — максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко:

а)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на отговорното за нарушението лице;

в)

финансовото състояние на отговорното за нарушението лице въз основа на показатели като общия оборот — при юридическо лице или годишния доход — при физическо лице;

г)

значимостта на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, доколкото размерът им може да се определи;

д)

степента на сътрудничество на отговорното за нарушението лице с компетентния орган, без да се засяга необходимостта това лице принудително да възстанови придобитата печалба или избегната загуба;

е)

предишни нарушения от отговорното за нарушението лице.

а)

специфични процедури за получаване на съобщения за нарушения на член 4 или член 15 и тяхното проследяване, включително осигуряване на защитени комуникационни канали за такива сигнали;

б)

подходяща защита срещу репресивни мерки, дискриминация или други видове несправедливо отношение за работещите по трудов договор лица, които подават сигнал за нарушение на член 4 или член 15 или са обвинени в такова;

в)

защита на личните данни както на лицето, което подава сигнал за нарушение на член 4 или член 15, така и на лицето, за което се предполага, че е извършило нарушението, включително защита на всички етапи от процедурата с оглед запазване поверителността на самоличността, без да се засягат разпоредбите в националното право за разкриване на информация в контекста на разследвания или последващи съдебни производства.

а)

забавя публикуването на решението до момента, в който основанията за това забавяне отпаднат;

б)

публикува решението, без да съобщава имената на нарушителите, по начин, съобразен с националното право, ако такова публикуване осигурява ефективна защита на личните данни, и по целесъобразност отлага публикуването на съответните данни за разумен период, когато очаква, че причините за публикуването без да се съобщават лични данни ще престанат да съществуват до изтичането на този период;

в)

не публикува решението, ако според компетентния орган публикуването в съответствие с букви а) или б) няма да е достатъчно, за да се гарантира, че:

а)

дали използването на СФЦК води до натрупване на значителен ливъридж, който не е разгледан в действащата нормативна уредба;

б)

при необходимост, наличните варианти за справяне с такова натрупване;

в)

дали са необходими допълнителни мерки за намаляване на процикличността на този ливъридж.

1)

В член 2 точка 7 се заменя със следното:

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Решения относно еквивалентността за целите на определението за извънборсови деривати

1.   За целите на член 2, точка 7 от настоящия регламент, пазарът на дадена трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, когато спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от посочената директива и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база, както е определено от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в параграф 2 от настоящия член.

2.   Комисията може да приема актове за изпълнение, с които определя, че пазарът на дадена трета държава спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от Директива 2004/39/ЕО и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база за целите на параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   Комисията и ЕОЦКП публикуват на своите уебсайтове списък на пазарите, които трябва да се считат за еквивалентни в съответствие с акта за изпълнение, посочен в параграф 2. Този списък се актуализира периодично.“

3)

В член 81 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Регистърът на трансакции предоставя достъп до необходимата информация на следните образувания, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности и мандати:

(30)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63)."

(31)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12)."

(32)  Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1)."

(33)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).“"

а)

член 4, параграф 1, който се прилага:

б)

член 13, който се прилага считано от 13 януари 2017 г.;

в)

член 14, който се прилага считано от 13 юли 2017 г. в случай на предприятия за колективно инвестиране, при условията на Директива 2009/65/ЕО или Директива 2011/61/ЕС и които са образувани преди 12 януари 2016 г.;

г)

член 15, който се прилага считано от 13 юли 2016 г., включително за споразумения за финансово обезпечение, съществуващи към посочената дата.