(1)

На 28 май 2013 г. с Регламент (ЕС) № 490/2013 Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия („регламента за налагане на временни мерки“) (3).

(2)

На 19 ноември 2013 г. с Регламент (ЕС) № 1194/2013 Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия („регламента за налагане на окончателни мерки“) (4).

(3)

На 15 септември 2016 г. Общият съд на Европейския съюз („Общият съд“) постанови решения по дела T-80/14, T-111/14—T-121/14 (5) и T-139/14 (6) („решенията“) за отмяна на членове 1 и 2 от регламента за налагане на окончателни мерки в частта, която се отнася до жалбоподателите по тези дела („засегнатите производители износители“) (7).

(4)

Първоначално Съветът на Европейския съюз обжалва решенията. Делата обаче бяха заличени от регистъра на Съда на Европейския съюз на 2 и 5 март 2018 г. (8) след решението на Съвета да оттегли жалбите си. В резултат на това решенията станаха окончателни и обвързващи от датата на постановяването им.

(5)

Общият съд постанови, че институциите не са доказали надлежно наличието на чувствително изкривяване на цените на основните суровини, използвани за производството на биодизел в Аржентина и Индонезия, в резултат на една система на диференцирани експортни такси, при която са прилагани различни данъчни ставки към суровините и биодизела. Той отсъди, че институциите не е трябвало да приемат, че цената на суровините не е достоверно отразена в счетоводните книги на аржентинските и индонезийските производители износители, и не е трябвало да пренебрегват тези счетоводни книги при конструирането на нормална стойност на биодизела, произведен в Аржентина и Индонезия.

(6)

На 26 октомври 2016 г. Органът за уреждане на спорове на СТО (ОУС) прие доклада на експертната група, изменен с доклада на Апелативния орган („докладите за Аржентина“) (9), по спора „Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела от Аржентина (DS473)“.

(7)

На 28 февруари 2018 г. ОУС прие също така доклада на експертната група по спора „Европейски съюз — антидъмпингови мерки по отношение на биодизела от Индонезия (DS480)“ („доклада за Индонезия“) (10). Този доклад не бе обжалван нито от Индонезия, нито от ЕС.

(8)

В докладите за Аржентина и Индонезия („докладите“) бе констатирано, наред с другото, че ЕС е действал в разрез с:

(9)

Освен това в доклада за Индонезия експертната група констатира, че ЕС е действал в разрез с:

(10)

Експертната група препоръча ОУС да прикани Европейския съюз да приведе мерките си в съответствие с АДС и с ГАТТ от 1994 г.

(11)

Вследствие на докладите за Аржентина Комисията започна преглед (11) съгласно член 1, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/476 на Европейския парламент и на Съвета (12) („прегледа“). При започването на прегледа Комисията съобщи, че счита за целесъобразно да разгледа последиците от констатациите на докладите за Аржентина и за мерките върху биодизела от Индонезия, тъй като изглеждаше, че правното тълкуване, съдържащо се в докладите за Аржентина, касае и разследването относно Индонезия.

(12)

По време на прегледа обаче Комисията получи редица коментари от заинтересовани страни по-конкретно относно приложимостта на тълкуването от докладите за Аржентина към мерките по отношение на биодизела от Индонезия. Комисията счете, че анализът на коментарите във връзка с Индонезия изисква повече време и реши да не разглежда Индонезия в регламента за изменение, а вместо това да остави отворен прегледа в частта, отнасяща се до Индонезия.

(13)

На 18 септември 2017 г. Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 за изменение на регламента за налагане на окончателни мерки („регламента за изменение“) по отношение на аржентинските производители износители (13).

(14)

Отмяната от страна на Общия съд на диспозитива на регламента за налагане на окончателни мерки по отношение на засегнатите производители износители засяга също валидността на регламента за изменение. Тъй като с него се внесоха изменения в регламент, чийто диспозитив беше отменен, самият той стана нищожен и неприложим по отношение на засегнатите производители износители.

(15)

На 28 май 2018 г. бе публикувано известие (14) за възобновяване на първоначалното разследване относно вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, довело до приемане на регламента за налагане на окончателни мерки („известието“). Същевременно беше приключен текущият преглед във връзка с Индонезия.

(16)

Съгласно съдебната практика на Съда процедурата за замяна на отменен акт може да се възобнови непосредствено на етапа, в който е възникнала незаконосъобразността. При изпълнение на решенията институциите на Съюза имат възможността да коригират аспектите на регламента за налагане на окончателни мерки, които са довели до отмяната му по отношение на засегнатите производители износители (15).

(17)

Комисията следва да съблюдава не само диспозитива на решенията, но и мотивите, довели до постановяването им, които представляват тяхната необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Другите констатации в регламента за налагане на окончателни мерки, които не са били оспорени в съответните срокове или които са били оспорени, но са били отхвърлени в решенията на Общия съд и поради това не са довели до отмяна на регламента за налагане на окончателни мерки, остават валидни (16).

(18)

За да изпълни своите задължения, Комисията реши да възобнови настоящата антидъмпингова процедура на самия етап, на който е възникнала незаконосъобразността, и съответно да преразгледа методологията за конструиране на нормална стойност.

(19)

В своя обхват известието съдържаше мотивите за решенията на Общия съд по отношение на засегнатите производители износители и възможността констатациите да бъдат разширени, така че да обхванат всички производители износители от Аржентина и Индонезия. Освен това то взе предвид констатациите на експертните групи на СТО и на Апелативния орган по отношение както на Аржентина, така и на Индонезия с цел да приведе мерките, за които е установено, че са несъвместими с правилата на СТО, в пълно съответствие със споразуменията на СТО, както се предвижда в член 19.1 от Договореността за уреждане на спорове.

(20)

В известието Комисията прикани засегнатите производители износители и промишлеността на Съюза да изразят становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в предвидения в известието срок.

(21)

На всички страни, които поискаха да бъдат изслушани в рамките на посочения срок и доказаха, че имат основателни причини да бъдат изслушани, беше предоставена тази възможност.

(22)

Бяха получени изявления от Групата на европейските производители на биодизел (European Biodiesel Board или „EBB“), петима производители износители в Индонезия и органите на Индонезия.

(23)

Комисията има възможност да коригира аспектите на регламента за налагане на окончателни мерки, довели до отмяната му, като при това запази непроменени частите от оценката, останали незасегнати от съдебното решение (17).

(24)

Както е посочено в известието, Комисията извърши повторна оценка на окончателните констатации от първоначалното разследване, като взе под внимание констатациите на експертните групи на СТО и Апелативния орган по отношение както на Аржентина, така и на Индонезия. Комисията реши да разшири констатациите, така че те да обхванат всички производители износители от Аржентина и Индонезия. Тази повторна оценка се основаваше на информацията, събрана при първоначалното разследване и при прегледа, както и на информацията, получена от заинтересовани страни след публикуването на известието.

(25)

Един индонезийски производител износител — Wilmar, преди и след оповестяването изрази позицията, че няма правно основание за възобновяване на разследването по отношение на Wilmar, тъй като Общият съд е анулирал регламента за налагане на окончателни мерки в неговата цялост за това дружество. Съгласно член 266 от ДФЕС обаче институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда. Освен това ЕС трябва да приведе антидъмпинговите мерки върху вноса на биодизел от Аржентина и Индонезия в съответствие с препоръките и решенията в докладите на СТО. С цел да се прецени какви мерки следва да бъдат предприети за изпълнение на решенията на Съда и СТО, беше необходимо да се възобнови разследването към момента на констатиране на незаконосъобразността за двете държави и за всички засегнати производители износители. За да се прецени дали впоследствие Комисията трябва да разследва отново всички аспекти на разследването, които са предхождали отменената мярка, е без значение е дали тази мярка е отменена изцяло или частично. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(26)

Първоначалното разследване на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г. („разследвания период“). По отношение на параметрите от значение в контекста на оценката на вредата бяха анализирани данни, обхващащи периода от 1 януари 2009 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(27)

Разглежданият продукт е моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, в чист вид или включени в смес, с произход от Аржентина и Индонезия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 1516 20 98, ex 1518 00 91, ex 1518 00 95, ex 1518 00 99, ex 2710 19 43, ex 2710 19 46, ex 2710 19 47, 2710 20 11, 2710 20 15, 2710 20 17, ex 3824 99 92, 3826 00 10 и ex 3826 00 90 („разглежданият продукт“, обикновено наричан „биодизел“).

(28)

Нито решенията на Съда, нито докладите засягат констатациите, изложени в съображения 16—27 от регламента за налагане на окончателни мерки, отнасящи се до разглеждания продукт и сходния продукт.

(29)

Комисията преразгледа констатациите на първоначалното разследване по въпросите, свързани с корекцията на разходите, тавана на печалбата и двойното отчитане.

(30)

Решенията на Общия съд и посочените в съображение 8 констатации на СТО препращат към корекцията на разходите, извършена от институциите на ЕС в регламента за налагане на окончателни мерки.

(31)

Както е посочено в съображение 28 от регламента за налагане на окончателни мерки, Комисията е определила, че нормалната стойност е трябвало да бъде конструирана, тъй като е било счетено, че продажбите на вътрешния пазар не са осъществени при обичайни търговски условия. Тази констатация не беше оспорена и продължава да е в сила. Тя не беше оспорена от никоя от заинтересованите страни и в хода на настоящия преглед.

(32)

В съображения 29—34 от регламента за налагане на окончателни мерки Комисията установи, че разликата между експортните такси, налагани от Индонезия върху основните влагани в производството суровини (сурово палмово масло в Индонезия и соево масло и соеви зърна в Аржентина), и тези, налагани върху готовия продукт (биодизел), е упражнила натиск върху цените на вътрешния пазар в Индонезия и Аржентина и съответно това следва да бъде взето предвид при конструирането на нормалната стойност.

(33)

В резултат на това при конструирането на нормалната стойност Комисията замени разходите за основните суровини, представени в счетоводните книги на производителите износители, с референтните цени, публикувани от съответните органи на засегнатите държави.

(34)

Заключенията на Комисията при първоначалното разследване се основаваха допълнително на тълкуването, според което член 2.2.1.1 от АДС позволява на разследващия орган да откаже да използва счетоводните книги на производителите износители, ако реши, че те или i) не са в съответствие с общоприетите счетоводни принципи, или ii) не отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт (съображения 42 и 72 от регламента за налагане на окончателни мерки).

(35)

В докладите и за Аржентина, и за Индонезия експертната група и Апелативният орган са на мнението, че Комисията не е представила достатъчно правно основание съгласно член 2.2.1.1, за да заключи, че счетоводните книги на индонезийските и аржентинските производители не са отразили достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на биодизел, нито за да пренебрегне съответните разходи в тези книги при конструирането на нормалната стойност на биодизела.

(36)

След докладите за Аржентина Комисията преизчисли нормалната стойност за производителите износители в Аржентина с помощта на методологията, обяснена в съображения 40—49 (относно Аржентина) от регламента за налагане на временни мерки (18). Както е обяснено по-горе в съображения 11 и 12, първоначално Комисията преизчисли и нормалната стойност за производителите износители в Индонезия с помощта на методологията, обяснена в съображения 60—65 (относно Индонезия) от регламента за налагане на временни мерки (18). Сега Комисията приложи отново тази методология и за двете държави.

(37)

В своите становища, представени след възобновяването на настоящия казус, EBB заяви, че според докладите не се изключва възможността за пристъпване към корекция на разходите за суровините при конструирането на нормална стойност, при условие че такава корекция е добре обяснена. Същото твърдение бе изразено и при прегледа след докладите за Аржентина и бе отхвърлено от Комисията, тъй като приемането му не би било в съответствие с констатациите на докладите, както е обяснено в съображения 43—53 от регламента за изменение. Тъй като това обяснение продължава да бъде валидно след доклада за Индонезия, Комисията продължи да отхвърля посоченото твърдение.

(38)

Поради причините, посочени в съображения 44 и 64 от регламента за налагане на временни мерки, продажбите на вътрешния пазар във всяка от държавите не се разглеждат като осъществени при обичайни търговски условия, а нормалната стойност на сходния продукт е трябвало да бъде конструирана съгласно член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. Това бе направено чрез добавяне към коригираните производствени разходи през разследвания период на разходите за продажба, общите и административни разходи и разумен марж на печалбата.

(39)

Както е пояснено в съображения 46 и 65 от регламента за налагане на временни мерки, Комисията счете, че размерът на печалбата не може да се основава на действителните данни за включените в извадката дружества в Индонезия. Поради това размерът на печалбата, използван при конструирането на нормалната стойност, бе определен в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, като се изхожда от разумния размер на печалбата, която би могла да постигне една новосъздадена и иновативна капиталоемка промишленост от този вид при нормални условия на конкуренция в рамките на свободен и отворен пазар, а именно 15 % на основата на оборота.

(40)

В делата на СТО във връзка с Аржентина и Индонезия определянето на печалба в размер на 15 % бе оспорвано и от двете държави, които заявиха, че размерът на печалбата не се основава на „достоверен метод“, както се изисква съгласно член 2.2.2, подточка iii) от АДС. И в двата случая органите на СТО констатираха, че ЕС не е действал в разрез с АДС по този въпрос. Поради това размерът на печалбата, използван при конструирането на нормалната стойност, остава 15 %.

(41)

Един производител износител от Индонезия — PT Cermerlang Energi Perkasa, изрази в своето становище позицията, че Комисията следва да основава своите изчисления на данните от включените в извадката производители и че във всеки случай не следва автоматично да прибягва до член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. След оповестяването той потвърди позицията си. Както обаче е обяснено в съображение 40, органите на СТО констатираха, че прилагането на този член от страна на Комисията не е несъвместимо с правилата на СТО. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(42)

Въпреки че експертната група на СТО прие установения от ЕС размер на печалбата съгласно член 2.2.2, подточка iii) от АДС, в доклада за Индонезия тя отбеляза, че когато даден орган определя печалбата въз основа на някой друг достоверен метод съгласно член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент, АДС го задължава да гарантира, че печалбата няма да превиши обичайно реализираната печалба от други износители на продукти от същата обща категория в държавата. По мнение на експертната група ЕС не е установил такъв таван на печалбата.

(43)

С цел да се установи таванът на печалбата, изискван по силата на член 2.2.2, подточка iii) от АДС, е трябвало да се определи кои дружества произвеждат продукти, които биха могли да бъдат включени в „същата обща категория“ като биодизела.

(44)

В точка 7.62 от доклада за Индонезия експертната група отбеляза, че „в член 2.2.2, подточка iii) от АДС не е посочено конкретно изискване към разследващия орган, свързано с начина, по който се определя кои продукти попадат в същата обща категория продукти за целите на установяването на „обичайно реализираната печалба“. Съгласни сме с Европейския съюз, че няма задължение за широко тълкуване на обхвата на продуктите от същата обща категория“. В точка 7.63 тя добавя: „По наше мнение един разумен и обективен орган може да заключи, че същата обща категория на продуктите представлява една по-тясна категория“.

(45)

Въз основа на констатациите от доклада за Индонезия Комисията преразгледа наличните данни, които могат да бъдат използвани за определяне на таван на печалбата както за Аржентина, така и за Индонезия. Тя прецени, че разполага с два набора от данни, които се отнасят за същата обща категория на продуктите.

(46)

Първият набор от данни бе предоставен от включените в извадката дружества по време на първоначалното разследване. В член 2.2.2 от АДС се предвижда, че върху размера на печалбата на „разследвания износител или производител“ се налага таван съгласно член 2.2.2, подточка iii), равен на размера на обичайно реализираната печалба от „други износители или производители при продажба на продукти от същата обща категория“. Най-тясното тълкуване на същата обща категория продукти съгласно този член би ограничило продуктите до един напълно идентичен продукт, т.е. биодизел. Комисията разполага с лесен достъп до данните, необходими за изчисляване на тавана на печалбата въз основа на печалбите, реализирани от производители на биодизел в Индонезия и Аржентина, тъй като тези данни ѝ бяха предоставени от включените в извадката дружества по време на първоначалното разследване.

(47)

Фактът, че действително реализираните печалби от включените в извадката дружества не са били използвани за определяне на марж на печалбата за всеки от тези производители съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент, не пречи на Комисията да използва тези данни за установяване на тавана на печалбата съгласно член 2, параграф 6, буква в). Това следва от формулировката на експертната група в доклада за Индонезия в точка 7.65, в която експертната група изразява несъгласие с довода, че „обичайно реализираната печалба“ в член 2.2.2, подточка iii) от АДС означава, че разследващият орган може да не вземе предвид печалбата, реализирана при продажби, които не се считат за съвместими с обичайната търговска практика. Един индонезийски производител износител — PT Cermerlang Energi Perkasa, също изрази позиция в своето становище, че въз основа на доклада за Индонезия при изчисляване на тавана на печалбата Комисията няма право да пренебрегва печалбата, свързана с продажбите на биодизел на вътрешния пазар в Индонезия въз основа на факта, че те не се приемат за осъществени при обичайни търговски условия.

(48)

Вследствие на това тясно тълкуване на категорията продукти, и по-точно свеждането им до биодизел, Комисията изчисли тавана на печалбата за един отделен производител, като използва размера на печалбата, реализирана от другите разследвани производители. Например за изчисляване на размера на печалбата за индонезийския производител Wilmar бяха използвани среднопретеглените печалби, реализирани от другите разследвани и проверени индонезийски производители P.T. Ciliandra, P.T. Musim Mas и P.T. Pelita. Обратно, за P.T. Ciliandra бяха използвани среднопретеглените печалби, реализирани от Wilmar, P.T. Musim Mas и P.T. Pelita. Същата методология беше използвана за изчисляване на таван на печалбата за разследваните и проверени аржентински производители.

(49)

Вторият набор от данни включва данните на производители, различни от разследваните, които бяха предоставени на Комисията по време на първоначалното разследване. Един от разследваните към този момент индонезийски производители предостави данните от свързано дружество за продажбите на смеси биодизел и минерално дизелово гориво, както и за продажбите на дизелово гориво и корабно гориво („други горива“). Отчетеният марж на печалбата, свързан с тези продажби, беше 10,2 %. Ако беше използван за таван на печалбата, вероятно този марж на печалбата би довел до нулеви или de minimis дъмпингови маржове за всички дружества в Индонезия. Тези непроверени данни обаче бяха предоставени само за един производител в Индонезия, като Комисията не получи подобни данни от други производители нито в Индонезия, нито в Аржентина. Тъй като наличните данни не могат да бъдат използвани по последователен начин и към двете държави, Комисията счете, че не е целесъобразно да използва данните само от един производител в една държава, за да установи таван на печалбата. Освен това в срока, с който разполагаше Комисията след възобновяване на разследването, не бе възможно да се удостовери точността на предоставените данни и изчисленията, на които те се базират. Във всеки случай, тъй като съгласно констатираното в съображение 62 бе установено, че размерът на дъмпинга за цялата държава е de minimis и съответно разследването се прекратява за всички дружества, Комисията не счете за необходимо да използва непроверените отчетени данни за печалбата от продажбата на смеси биодизел с минерален дизел за целите на установяването на таван на печалбата. Вместо това Комисията прецени, че е по-целесъобразно да разчита на данните, които ѝ бяха предоставени и проверени по време на първоначалното разследване.

(50)

Двама производители износители в Индонезия — Wilmar и PT Pelita Agung Agrindustri, както и индонезийските органи заявиха, че свободата на преценка на Комисията да избира данните с цел да определи таван на печалбата е ограничена от констатациите на експертната група в доклада за Индонезия. След оповестяването Wilmar повтори този аргумент. Според тези заинтересовани страни Комисията трябва или да използва размерите на печалбата при продажбите на смеси на биодизел с минерално дизелово гориво, или печалбите, получени при продажбата на дизелови горива и корабно гориво. Въпреки това докладът за Индонезия не спира Комисията да използва други налични относими данни. В точка 7.70 експертната група заявява, че „органите на ЕС са можели да вземат предвид тези продажби за определянето на тавана на печалбата“, а в точка 7.72, че „органите на ЕС е трябвало да вземат предвид продажбите на дизелови горива и корабно гориво от [[***]], за да определят тавана на печалбата“. Използването на думите „можели“ и „е трябвало“ от страна на експертната група в доклада за Индонезия сочи, че експертната група вярва, че Комисията е трябвало да прецени дали е можело тези данни да се използват за установяване на таван на печалбата или не, а не да пренебрегне информацията въз основа на неправилно тълкуване на думите „обичайно реализирани печалби“. Сега преценката на това, дали тези продажби да бъдат взети предвид, е направена в съображение 49 и използването на тези конкретни продажби не е счетено нито за уместно, нито за необходимо.

(51)

В своите становища EBB предостави алтернативен набор от данни, които Комисията е можела да използва за изчисляване на таван на печалбата. Тези данни се отнасяха за три дружества, които не са произвеждали, нито продавали разглеждания продукт в някоя от разследваните държави по време на разследвания период. Въз основа на публично достъпна информация и на информация, предоставена от двама от производителите износители от Индонезия, стана ясно, че и трите въпросни дружества не са установени в Индонезия, а в Малайзия и Сингапур. Предоставените от EBB данни са агрегирани данни, набавени от годишни доклади и/или оповестяване на резултатите на съответните дружества, и представляват маржове на печалби на евентуално широк набор от продукти и свързани дружества.

(52)

Комисията не се съгласи, че тези данни са подходящи за определяне на таван на печалбата. Основните продукти на тези дружества са палмово масло и продукти като мастни киселини, глицерин, торове, захар и меласа, стеарин, какаово масло или олеохимикали. Някои дружества предоставят и несвързани услуги като управление на жилищна собственост, управление на парични средства или поддържане на железопътни линии. Продуктите на тези дружества не могат да бъдат разглеждани като попадащи в същата обща категория на продукти като разглеждания продукт — биодизел. Това се отнася най-вече за случая на палмовото масло, тъй като това е суровината, която основно се влага в производството на биодизел. Комисията счита, че включването на този продукт в същата обща категория като биодизела би довело до твърде широко тълкуване на тази категория. Поради това Комисията отхвърли използването на предложените данни.

(53)

В едно наскоро приключило антидъмпингово разследване на внос на биодизел от Индонезия в Съединените щати органите на Съединените щати изчислиха марж на печалбата в размер на 6,15 % (19). Комисията проучи дали тази стойност може да се използва за таван на печалбата. Предвид обаче на факта, че тя е изчислена въз основа на финансовите отчети на производител, установен в Германия, тя не можеше да я използва.

(54)

В заключение, изложената в съображения 46—48 методология следва логиката на член 2.2.2, подточка iii) от АДС и използва данните, които са известни на Комисията и са на нейно разположение, без да е необходимо допълнително разследване. Ето защо се счита, че това е най-подходящата методология за конкретния случай.

(55)

Използването на тази методология води до следните резултати. Що се отнася до Аржентина, всички включени производители имаха действителен марж на печалбата над 15 %, като тези 15 % бяха използвани в първоначалното разследване, както е обяснено в съображения 39—40. Следователно която и да е среднопретеглена комбинация от тези маржове на печалбата винаги би довела до таван на печалбата над 15 %. Това означава, че маржът на печалбата от 15 %, определен при първоначалното разследване, е под индивидуалните тавани на печалбата и следователно трябва да бъде използван за изчисляването на дъмпинговите маржове.

(56)

Що се отнася до Индонезия, действително постигнатите от разследваните производители маржове на печалбата също бяха над 15 %, с изключение на едно дружество. Тъй като за изчисляването на индивидуалните тавани на печалбата се използва среднопретеглена стойност, маржът на печалбата под 15 % води до тавани на печалбата за някои производители, които са под 15 %, и следователно изискват корекция към по-ниска стойност на някои от маржовете на печалбата, използвани за изчисляването на дъмпинговите маржове. За едно дружество таванът на печалбата беше над 15 %, което означава, че все пак трябваше да се използва маржът на печалбата в размер на 15 %. Другите три дружества имат тавани на печалбата под 15 %, което означава, че маржовете на печалбата, използвани за изчисляване на нормалната стойност, не могат да бъдат по-високи от този таван. Прилагането на методологията води до следните резултати:

Таблица 1

(57)

В своя доклад за Индонезия експертната група констатира, че ЕС не е конструирал експортната цена на един индонезийски производител износител — P.T. Musim Mas, въз основа на цената, на която внесеният биодизел, произвеждан от P.T. Musim Mas, е бил препродаден за пръв път на независими купувачи в ЕС, както се изисква съгласно член 2.3 от АДС.

(58)

Един конкретен вид биодизел (биодизел на базата на дестилат от палмови мастни киселини) може да бъде „отчетен двойно“ с цел да бъдат спазени задължителните цели на ЕС за получаване на биодизелови смеси. Поради това извършващите смесване предприятия от ЕС трябва да използват само половината количество от този вид биодизел, за да спазят задължителните цели на ЕС за получаване на биодизелови смеси. Тъй като следователно този вид биодизел е по-ценен за клиентите, производителят на биодизел може да му сложи надценка. В настоящия конкретен случай въпросът с двойното отчитане засяга част от износа на P.T. Musim Mas за клиенти в Италия. В първоначалното разследване ЕС не беше взел предвид тази надценка при конструирането на експортната цена на биодизела.

(59)

В светлината на констатацията на СТО, че ЕС е направил пропуск, като не е взел предвид тази надценка, платена от клиенти в Италия, Комисията преразгледа изчисленията си и коригира съответно експортната цена за P.T. Musim Mas.

(60)

Преразгледаните митнически ставки по отношение на всички индонезийски и аржентински износители предвид решенията на Общия съд на ЕС, както и на констатациите и препоръките в докладите за Индонезия и Аржентина, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Таблица 2

(61)

В светлината на високите отрицателни дъмпингови маржове за две от четирите включени в извадката индонезийски дружества Комисията провери дали среднопретегленият дъмпингов марж за цялата държава предвид на отрицателните маржове е над нивото de minimis съгласно член 9, параграф 3 от основния регламент.

(62)

Размерът на дъмпинга в индонезийската извадка, изразен като процент от стойността CIF на износа от извадката, беше 1,6 %, тоест под прага de minimis, който е 2 %.

(63)

С оглед на дъмпинговия марж за цялата държава, който е de minimis, разследването следва да бъде прекратено по отношение на вноса на биодизел от Индонезия без налагане на мерки.

(64)

В докладите за Аржентина бе констатирано, наред с другото, че ЕС е действал в разрез с членове 3.1 и 3.4 от АДС при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху местното производство, доколкото проверката е била свързана с производствения капацитет и неговото използване.

(65)

В регламента за изменение, приет след докладите за Аржентина, този въпрос бе разгледан в съображения 87—123 (20). В решенията на Общия съд и в докладите за Индонезия не се съдържат констатации, които биха наложили преоценка на този анализ и следователно той продължава да е валиден.

(66)

При първоначалното разследване беше счетено за подходящо да се извърши кумулативна оценка на вноса от Аржентина и Индонезия, тъй като към този момент бяха изпълнени условията по член 3, параграф 4 от основния регламент. Съответно заключенията относно вредата и причинно-следствената връзка се основаваха на съвкупния ефект на вноса на биодизел от двете държави. Тези условия обаче вече не са изпълнени, тъй като бе отчетено, че равнището на дъмпинга за Индонезия в цялата държава е под нивото de minimis от 2 %.

(67)

Следователно трябва да бъде установено дали един анализ на причинно-следствената връзка, ограничен до дъмпинговия внос на биодизел от Аржентина, би довел да заключението за наличие на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(68)

Що се отнася до Аржентина, върху методологията, която е в основата на анализа на вредата, извършен в регламента за налагане на окончателни мерки, не оказват влияние нито констатациите в решенията на Съда, нито доклада за Индонезия. Следователно относимите констатации в регламента за налагане на окончателни мерки остават валидни.

(69)

Общото производство в Съюза през разглеждания период беше около 9 052 871 тона, докато потреблението на биодизел в Съюза се увеличи с 5 %. През разглеждания период вносът от Аржентина се увеличи общо с 41 %, като през същия период пазарният дял се увеличи от 7,7 на 10,8 %. Въпреки че цените на внасяния от Аржентина биодизел нараснаха през разглеждания период, те останаха по-ниски от цените на промишлеността на Съюза през целия този период. Разликата между цените от Аржентина и цените на Съюза, изразена като процент от среднопретеглената цена франко завода на промишлеността на Съюза, т.е. маржът на подбиване на цените, варира в диапазона от 4,5 до 9,1 %. Макар рентабилността на промишлеността на Съюза да е била 3,5 % през 2009 г., впоследствие тя се превръща в загуба и достига ниво от -3,5 % в периода на първоначалното разследване (1 юли 2011 г. — 30 юни 2012 г.).

(70)

Анализът на регламента за налагане на окончателни мерки показа, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент. Макар потреблението да е нараснало, промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял и рентабилност. Същевременно е нараснал пазарният дял на вноса и е подбил цените на производителите от Съюза.

(71)

Както е обяснено в точка 5.1, беше констатирано, че целият внос от Аржентина за Съюза в разследвания период е бил дъмпингов. Констатациите в регламента за налагане на окончателни мерки също показаха, че дъмпинговият внос от Аржентина на ниски цели е нараснал значително по обем (с 41 % по време на разглеждания период), в резултат на което пазарният му дял е нараснал с 3 процентни пункта в края на разглеждания период.

(72)

Въпреки увеличението на потреблението с 5 %, през разглеждания период промишлеността на Съюза е загубила 5,5 процентни пункта пазарен дял. Макар че средните цени на дъмпинговия внос от Аржентина са нараснали с 54 % през разглеждания период, те са останали значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза по време на същия период. Дъмпинговият внос е подбил цените на промишлеността на Съюза със среднопретеглен марж на подбиване от 8 % през разследвания период.

(73)

Тъй като разследването във връзка с Индонезия е било прекратено, както е обяснено в съображения 60—63, вносът от Индонезия трябва да бъде оценен отделно като допълнителен фактор, който може също да е причинил вреда.

(74)

Преразгледаните стойности на вноса от трети държави (включително Индонезия) са следните:

Таблица 3

(75)

Имаше значително намаление на вноса от Съединените щати (САЩ), Норвегия и Южна Корея след налагането на мерки върху вноса от САЩ през 2009 г. и след разследване за заобикаляне във връзка с вноса на продукти, изпращани от Канада, през 2010 г. От друга страна, нарасна делът на вноса от Индонезия — от 1,4 % на 8,5 %, което представляваше нарастване с 500 % през разглеждания период. В същото време делът на промишлеността на Съюза намаля от 84,7 % на 79,2 %.

(76)

По същия начин вносът от Индонезия се увеличи с повече от пет пъти през разглеждания период, докато продажбите на промишлеността на Съюза намаляха. Един по-обстоен преглед показва, че през 2010 г. обемът на продажбите на вноса от Индонезия се увеличи с 214 %. През същата година обаче обемът на продажбите на промишлеността от Съюза намаля с 2 %. Едва на следващата година обемът на продажбите на промишлеността от Съюза спадна рязко, което съответстваше на ново увеличение с 119 % на вноса от Индонезия в периода 2010—2011 г.

Таблица 4

(77)

Освен това средните цени на вноса от Индонезия бяха много по-ниски от цените на промишлеността на Съюза и на вноса от Аржентина през целия разглеждан период. Тъй като обаче между продукта от Индонезия и продукта на пазара на Съюза има известни различия, тази експортна цена трябва да бъде коригирана, за да отрази конкурентната връзка между двата продукта.

(78)

В съображения 93—97 от регламента за налагане на временни мерки Комисията извърши коригиране на цената, като взе разликата в цената на пазара на Съюза между продажбите на биодизел при гранична температура на филтруемост през студен филтър (CFPP) 13 (отразяваща качеството на индонезийския биодизел) и продажбите на биодизел при CFPP 0 (отразяваща качеството на биодизела от ЕС). Дори и след корекцията индонезийските експортни цени продължаваха да подбиват съюзните цени с 4 %.

(79)

В доклада за Индонезия обаче експертната група констатира в точки 7.158—7.159, че тази ценова корекция не отразява адекватно „комплексността на конкурентните отношения“ между вносния индонезийски биодизел и сместа, продавана от промишлеността на Съюза. Експертната група не предложи по-конкретни насоки относно методологията за измерване на тези отношения.

(80)

Комисията отбеляза, че съществува широка гама от възможности за смесване на различни видове биодизел с индонезийския биодизел, така че да се получи продукт, сравним с продукта от ЕС. Поради това не е удачно да се изчисляват данни за цените въз основа на тези различни видове смеси биодизел за разследвания период. Освен това европейските производители смятат, че първоначалната ценова корекция, изразяваща се в подбиване на цените с 4 %, отразява адекватно конкурентните отношения. И накрая, самата експертна група посочи в точка 7.159, че дори един по-комплексен анализ би могъл да доведе до констатация, че вносът от Индонезия е имал ефект на значително подбиване на цените на сместа на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията направи заключението, че по време на разследвания период индонезийският износ е подбивал цените в ЕС с поне 4 %.

(81)

С оглед на установяването на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредите за промишлеността на Съюза трябва да бъде доказано, в съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, че дъмпинговият внос е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза, докато вредата, причинена от други известни фактори, не е следствие от дъмпинговия внос. Идеята за причинно-следствена връзка се тълкува по начин, съвместим с правилата на СТО, т.е. трябва да бъде установено, че има действителна и съществена причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата за местната промишленост (21). В съображение 189 от регламента за налагане на окончателни мерки се стига до заключението, че не са били представени доказателства за това, че въздействието на останалите фактори, разгледани поотделно или заедно, не е достатъчно, за да прекъсне причинно-следствената връзка между общия дъмпингов внос от Аржентина и Индонезия и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(82)

Като се имат предвид обаче фактите и преработения анализ, изложени в съображения 71—80 вследствие на ограничението на анализа на вноса само от Аржентина, това заключение също трябваше да бъде преразгледано.

(83)

По време на разследвания период почти половината от вноса в Съюза е идвал от Индонезия на цена, по-ниска както от цените в Съюза, така и от аржентинските цени. От още по-голямо значение е и фактът, че експоненциалното нарастване на обема на вноса от Индонезия и на неговия пазарен дял са допринесли значително за съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(84)

Въздействието на износа от Индонезия е допълнило другите фактори, посочени в регламента за налагане на временни мерки, сред които свръхкапацитета на промишлеността на Съюза и самопричинената вреда (съображения 132—140 от регламента за налагане на временни мерки).

(85)

Въз основа на това Комисията заключи, че въздействието на вноса на биодизел от Индонезия върху Съюза и на другите фактори, посочени в предходното съображение, са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Съюза, до такава степен, че не може да бъде установена действителна и съществена причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Аржентина и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(86)

След оповестяването EBB заяви, че естеството на вредата, причинена от други фактори, сред които вносът от Индонезия, не отслабва причинно-следствената връзка между съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, и вноса от Аржентина. Той заяви също така, че Комисията е приложила неправилен стандарт в своя анализ, предполагаемо въз основа на допускането, че дъмпинговият внос от Аржентина е бил основната или единствената причина за съществената вреда, а не само една от причините за вредата. Според EBB би било достатъчно да се покаже, че вносът от Аржентина е имал отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза, без да е представлявал единственият или най-важният фактор, довел до понесената вреда. Като се има предвид, че вносът от Аржентина в разглеждания период (от 2009 г. до средата на 2012 г.) е бил по-голям от вноса от Индонезия, и като се има предвид, че подбиването на цените на промишлеността на Съюза от страна на Аржентина с 8 % е било по-високо от подбиването на цените от страна на Индонезия с 4 %, по мнението на EBB вносът от Аржентина е имал ясно изразено отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Съюза, което е достатъчно за констатиране на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Аржентина и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(87)

По този въпрос Комисията най-напред отбелязва, че вече е обяснила в съображение 81 приложения правен стандарт. В това съображение не се споменават нито веднъж понятията „главна“ или „основна“ причина за анализа на причинно-следствената връзка. Правният стандарт се основава на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, съгласно който трябва да бъде показано, че дъмпинговият внос причинява вреда, като същевременно трябва се разгледат и други известни фактори, за да се гарантира, че вредата, причинена от тези други фактори, не се приписва на дъмпинговия внос. На второ място, твърденията на EBB, че най-важният критерий е дали дъмпинговият внос е имал „отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза“, нямат почва в нормативната уредба. В действителност приложимият правен критерий е да се установи дали е имало „действителна и съществена връзка“ между дъмпинговия внос от Аржентина и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(88)

Комисията е на мнение, че фактите от досието не ѝ позволяват до достигне до такова заключение. И наистина, когато през 2009 г. промишлеността на Съюза вече е била изправена пред значителен внос от Аржентина, а количествата от Индонезия са били ниски, нейната рентабилност е възлизала на 3,5 %. Когато вносът от Индонезия се е увеличил значително, рентабилността е станала отрицателна и в периода на първоначалното разследване е била в размер на – 2,5 %. Във връзка с това е важно да се отбележи, че вносът от Индонезия през този период се е увеличавал със значително по-бърз темп, отколкото този от Аржентина (вж. таблица 3 по-горе). Ето защо Комисията счита, че единственият аргумент на EBB — сравнението между съответните маржове на подбиване на цените на вноса от Индонезия (коригиран заради различията в количествата) и Аржентина — не отразява напълно и задоволително въздействието на износа на всяка от държавите износители върху положението на промишлеността на Съюза, и по-специално по отношение на рентабилността.

(89)

Комисията стига до заключението, че не е възможно да се установи действителна и съществена причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Аржентина и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, като се има предвид значението на другите известни фактори, допринасящи за тази вреда.

(90)

Едно дружество — COFCO Argentina S.A., се отзова след публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578, твърдейки, че изпълнява всичките три критерия за нови производители износители по член 3 от регламента за налагане на окончателни мерки и представи доказателства в подкрепа на това си твърдение. Комисията анализира искането и доказателствата. В светлината на резултатите от възобновеното разследване обаче искането стана безпредметно.

(91)

Разследването следва да бъде прекратено, i) тъй като дъмпинговите маржове от Индонезия са de minimis и ii) поради факта, че не може да бъде установено наличието на действителна и съществена причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Аржентина и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, както се изисква съгласно член 3, параграф 7 от основния регламент. Това означава, че следва да бъдат отменени съществуващите мерки, които все още са в сила по отношение на онези производители износители от Аржентина и Индонезия, които не са успели да оспорят успешно пред Общия съд антидъмпинговите мерки. За целите на постигане на яснота и правна сигурност Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 следва да бъде отменен.

(92)

Окончателните антидъмпингови мита, платени по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 върху вноса на биодизел от Аржентина и Индонезия, и временните мита, събрани окончателно в съответствие с член 2 от същия регламент, следва да се възстановят или опростят, доколкото са свързани с вноса на биодизел, продаден за износ в Съюза от следните дружества, които успешно са оспорили посочения регламент в съда, а именно аржентинските производители износители Unitec Bio SA, Molinos Rio de la Plata SA, Oleaginosa Moreno Hermanos SACIFI y A, Vicentin SAIC, Aceitera General Deheza SA, Bunge Argentina SA, Cargill SACI, Louis Dreyfus Commodities S.A. (LDC Argentina SA) и индонезийските производители износители PT Pelita Agung Agrindustri, PT Ciliandra Perkasa, PT Wilmar Bioenergi Indonesia, PT Wilmar Nabati Indonesia, PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas). Искането за възстановяване или опрощаване трябва да бъде отправено към националните митнически органи в съответствие с приложимото митническо законодателство.

(93)

След оповестяването PT Cermerlang Energi Perkasa заяви, че възстановяването или опрощаването на антидъмпинговите мита следва да бъде достъпно за всички дружества, на които са били наложени такива мита, а не само за онези от тях, които са успели да оспорят успешно регламента за налагане на окончателни мерки пред Съда. Дружеството твърди също така, че следва да бъде отменен не само Регламент (ЕС) № 1194/2013, но и регламентът за изменение — Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578.

(94)

На първо място, Комисията припомни, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 само изменя Регламент (ЕС) № 1194/2013. Тъй като Регламент (ЕС) № 1194/2013 се отменя, регламентът за изменение става нищожен и не поражда никакво правно действие. Поради това не е нужно този регламент да бъде също изрично отменян. На второ място, анулирането на Регламент (ЕС) № 1194/2013 от страна на Общия съд се прилага само за онези дружества, които са оспорили регламента пред Съда. Съответно антидъмпинговите мита, които са били наложени върху други дружества, са били законно събрани съгласно правото на Съюза. Доколкото в доклада за Индонезия на СТО бе констатирано, че антидъмпинговите мерки върху вноса от Индонезия следва да бъдат приведени в съответствие със задълженията на Съюза в рамките на СТО, Комисията постигна споразумение с Индонезия да изпълни тези констатации в срок до октомври 2018 г. В съзвучие с общите принципи за разрешаване на спорове в рамките на СТО тези мерки ще пораждат действие едва от началната дата на тяхното изпълнение. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че тези мита също трябва да бъдат възстановени или опростени.

(95)

Като се има предвид неотдавнашната съдебна практика на Съда (22), е целесъобразно също да се предвиди размер на лихва за забава, която да се заплаща в случай на възстановяване на окончателни мита, тъй като съответните действащи разпоредби относно митата не предвиждат такъв лихвен процент, а прилагането на националните правила би довело до ненужно нарушаване на конкуренцията между икономическите оператори в зависимост от това коя държава членка е избрана за митническо оформяне.

(96)

Всички страни бяха информирани относно горепосочените констатации и им бе даден срок, в рамките на който те имаха възможност да представят коментарите си.

(97)

Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от основния регламент, не представи становище,