(1)

С настоящия регламент се определя необходимата законодателна основа за надеждно, приобщаващо, разходоефективно, прозрачно и предвидимо управление на Енергийния съюз и действията в областта на климата (наричан по-долу „механизъм за управление“), което да гарантира постигането на целите за 2030 г. и на дългосрочните общи цели и конкретни цели на Енергийния съюз в съответствие с Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), чрез допълващи се, последователни и амбициозни усилия от страна на Съюза и неговите държави членки, като същевременно се ограничава административната сложност.

(2)

Енергийният съюз следва да обхване пет измерения: енергийна сигурност; вътрешния енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация; и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

(3)

Целта, която си поставя един устойчив Енергиен съюз, в центъра на който стои амбициозна политика по отношение на климата, е да осигури на потребителите в Съюза — включително домакинства и предприятията — сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия, както и да насърчава научните изследвания и иновациите чрез привличането на инвестиции, а за това е необходима фундаментална промяна на европейската енергийна система. Тази промяна е тясно свързана и с необходимостта да се запази, защити и подобри качеството на околната среда и да се поощри разумното и рационално използване на природните ресурси, по-специално чрез насърчаване на енергийната ефективност и икономиите на енергия, както и чрез разработване на нови и възобновяеми видове енергия. Посочената цел може да бъде постигната само чрез координирани действия, съчетаващи законодателни и незаконодателни актове на равнището на Съюза, на регионално, национално и местно равнище.

(4)

Един напълно функциониращ и устойчив енергиен съюз ще превърне Съюза във водещ регион за иновации, инвестиции, стопански растеж и социално и икономическо развитие, което от своя страна ще даде добър пример за това как преследването на големи амбиции по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата е тясно свързано с мерки за насърчаване на иновациите, инвестициите и растежа.

(5)

Наред с настоящия регламент Комисията разработи и прие серия от инициативи в секторната енергийна политика, по-специално по отношение на възобновяемата енергия, енергийната ефективност, включително по отношение на енергийните характеристики на сградите, и устройството на енергийния пазар. Тези инициативи образуват пакет, обединен от общата тема за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за глобална лидерска позиция на Съюза в областта на възобновяемите енергийни източници и за справедливи решения за енергийните потребители, включително чрез справяне с енергийната бедност и насърчаване на лоялната конкуренция във вътрешния пазар.

(6)

В своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет одобри рамка на Съюза в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. въз основа на четири основни цели на равнището на Съюза: намаляване с поне 40 % на емисиите на парникови газове от цялата икономика, индикативна цел за подобряване с поне 27 % на енергийната ефективност, която да бъде преразгледана до 2020 г. с перспектива тази цел да се увеличи на 30 %, дял от поне 27 % на потребяваната в Съюза енергия от възобновяеми източници и поне 15 % междусистемна електроенергийна свързаност. В рамката бе посочено, че целта за възобновяемата енергия е обвързваща на равнището на Съюза и че тя ще бъде постигната чрез приноса на държавите членки, водени от необходимостта за колективно постигане на целта на Съюза. С преработен вариант на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) беше въведена нова, обвързваща цел за Съюза в областта на възобновяемата енергия за 2030 г. от поне 32 %, включително разпоредба за преразглеждане с оглед повишаване на целта на равнището на Съюза до 2023 г. В изменения на Директива № 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) бе определена целта на равнището на Съюза за подобрения на енергийната ефективност през 2030 г. — най-малко с 32,5 %, включително и разпоредба за преразглеждане с оглед повишаване на целите на равнището на Съюза.

(7)

Обвързващата цел за 2030 г. за поне 40-процентно намаление в сравнение с 1990 г. на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика бе официално одобрена като планиран национално определен принос на Съюза и на неговите държави членки към Парижкото споразумение относно изменението на климата по време на заседанието на Съвета по околна среда на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение относно изменението на климата бе ратифицирано от Съюза на 5 октомври 2016 г. (6) и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. То заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., който бе одобрен от Съюза с Решение 2002/358/ЕО на Съвета (7) и чието действие няма да продължи след 2020 г. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите и поглъщанията следва да бъде актуализирана в съответствие с тези промени.

(8)

Парижкото споразумение повиши нивото на амбициозност на световно равнище по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и определи дългосрочна цел в съответствие с целта за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период.

(9)

За постигане на целите по отношение на температурата в Парижкото споразумение Съюзът следва да се стреми да постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията от поглътители на парникови газове на възможно най-ранен етап и, ако е целесъобразно, да постигне отрицателни емисии след това.

(10)

По отношение на климатичната система от значение за общата концентрация на парникови газове в атмосферата са натрупаните с течение на времето общи антропогенни емисии. Комисията следва да анализира различни сценарии за приноса на Съюза за дългосрочните цели, наред с другото сценарии за постигане в срок до 2050 г. на нетни нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това и последиците от сценариите за оставащия световен бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода. Комисията следва да изготви анализ за целите на дългосрочна стратегия на Съюза за приноса на Съюза към ангажиментите съгласно Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура до значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период, включително различни сценарии, наред с другото сценарий за постигане до 2050 г. на нетни нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това и последиците от сценариите за световния бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода.

(11)

Въпреки че Съюзът се ангажира да постигне амбициозни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., заплахата от изменението на климата е световен проблем. Поради това Съюзът и неговите държави членки следва да работят със своите международни партньори, за да се гарантира високо равнище на амбиция за всички страни в съответствие с дългосрочните цели на Парижкото споразумение.

(12)

В своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет също така постигна съгласие, че следва да бъде разработен надежден и прозрачен механизъм за управление без каквато и да било ненужна административна тежест и с достатъчна гъвкавост за държавите членки, която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се зачита изцяло свободата на държавите членки да определят своя енергиен микс. Европейският съвет изтъкна, че механизмът за управление следва да се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за възобновяема енергия и енергийна ефективност, и че е необходимо отделните направления за планиране и докладване да бъдат рационализирани и обединени. Декларирано бе също така съгласие да бъдат засилени ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите — наред с другото чрез системно следене на основните показатели за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система — както и да се улесни координацията на националните политики в областта на климата и енергетиката и да се засили регионалното сътрудничество между държавите членки.

(13)

В своето съобщение от 25 февруари 2015 г. относно Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата Комисията посочва необходимостта от интегриран механизъм за управление, чрез което да се гарантира, че всички свързани с енергията дейности — на равнището на Съюза, на регионално, национално и местно равнище — допринасят за постигането на целите на Съюза; по този начин периметърът на управление бе разширен извън Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и обхвана и петте измерения на Енергийния съюз.

(14)

В своето съобщение от 18 ноември 2015 г.„Състояние на Енергийния съюз“ Комисията посочи по-конкретно, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, засягащи и петте измерения на Енергийния съюз, са необходими инструменти за по-стратегическо планиране на политиките в областта на енергетиката и климата. Като част от това съобщение указанията на Комисията до държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата дават основата, за да започнат държавите членки разработването на национални планове за периода 2021—2030 г. и определят основните стълбове на механизма за управление. В съобщението също така бе посочено, че това управление следва да бъде правно уредено.

(15)

В заключенията си от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление, Съветът призна, че управлението на Енергийния съюз ще бъде основен инструмент за неговото ефикасно и ефективно изграждане и за постигането на неговите цели. Съветът подчерта, че механизма за управление следва да се основава на принципите за интегриране на стратегическото планиране и докладване относно прилагането на политиките за климата и енергетиката и на координацията между участниците, отговарящи за политиките за климата и енергетиката на равнище ЕС, на регионално и национално равнище. Той изтъкна също така, че чрез механизма за управление следва да се гарантира постигането на приетите цели в областта на енергетиката и климата за 2030 г., както и да се следи колективният напредък на Съюза в постигането на целите на политиката по всички пет измерения на Енергийния съюз.

(16)

Резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“, призовава механизмът за управление на Енергийния съюз да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична, изцяло да включва Европейския парламент и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

(17)

Европейският съвет многократно е подчертавал необходимостта от предприемане на спешни мерки за осигуряване на изпълнението на минимална цел от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност. В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет реши, че Комисията, с подкрепата на държавите членки, ще вземе спешни мерки, за да се осигури изпълнението на минимална цел от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност като въпрос с неотложен характер и не по-късно от 2020 г., поне за държавите членки, които все още не са постигнали минимално ниво на интеграция във вътрешния енергиен пазар. В съобщението на Комисията от 23 ноември 2017 г. за укрепването на енергийните мрежи в Европа се оценява напредъкът към постигане на целта от 10 % междусистемна свързаност и се предлагат начини за привеждане в действие на целта от 15 % междусистемна свързаност за 2030 г.

(18)

Поради това основната цел на механизма на управление следва да бъде да осигури възможност за постигането на целите на Енергийния съюз и по-специално целите на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., в областта на намаляването на емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Тези общи и конкретни цели произтичат от политиката на Съюза в областта на енергетиката и от необходимостта да се запази, защити и подобри качеството на околната среда и да се поощри разумното и рационално използване на природните ресурси, съгласно предвиденото в Договорите. Нито една от тези неразривно свързани цели не може да се разглежда като второстепенна спрямо другата. По тази причина настоящият регламент е свързан със секторно законодателство, чрез което се изпълняват целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Макар че държавите членки се нуждаят от гъвкавост, за да избират политики, които най-добре да отговарят на техните национални енергийни миксове и предпочитания, тази гъвкавост трябва да бъде съвместима с по-нататъшната пазарна интеграция, засилената конкуренция, постигането на целите в областта на климата и енергията и постепенното преминаване към устойчива нисковъглеродна икономика.

(19)

Осъществяването на един социално приемлив и справедлив преход към устойчива, нисковъглеродна икономика налага промени в начина на инвестиране по отношение както на публичните, така и на частните инвестиции, както и стимули в целия спектър на политиките, като се вземат предвид гражданите и регионите, за които преходът към нисковъглеродна икономика би могъл да има неблагоприятни последици. Постигането на намаление на емисиите на парникови газове изисква повишаване на ефективността и засилване на иновациите в европейската икономика и по-специално следва също така да създава устойчиви работни места и да води до подобряване на качеството на въздуха и общественото здраве.

(20)

С оглед на международните ангажименти, предвидени в Парижкото споразумение, държавите членки следва да докладват за действията, които предприемат за постепенно премахване на енергийните субсидии, по-специално по отношение на изкопаемите горива. При докладването държавите членки могат да изберат да се основават на съществуващите определения за субсидии за изкопаеми горива, използвани на международно равнище.

(21)

Тъй като парниковите газове и замърсителите на въздуха до голяма степен имат едни и същи източници, политиката, разработена с оглед намаляването на емисиите на парникови газове, може да има съпътстващи ползи за общественото здраве и качеството на въздуха, особено в градските райони, които биха могли да компенсират отчасти или изцяло разходите за смекчаване на емисиите на парникови газове в краткосрочен план. Тъй като данните, докладвани по Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (8), представляват важен принос за инвентаризацията на парниковите газове и националните планове, следва да се признае важността на събирането и докладването на съответстващи помежду си данни по Директива (ЕС) 2016/2284 и за инвентаризацията на парниковите газове.

(22)

Опитът, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), разкри необходимостта от синергии между и съгласуваност на докладването по други правни инструменти, по-специално Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10), Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (11), Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (12) и Регламент (ЕО) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета (13). Използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(23)

В съответствие с твърдия ангажимент на Комисията за по-добро регулиране и в съответствие с политика, която насърчава научните изследвания, иновациите и инвестициите, механизмът за управление следва да доведе до значително намаляване на административната тежест и сложност за държавите членки и съответните заинтересовани страни, Комисията и другите институции на Съюза. То следва също така да спомогне за гарантиране на последователност и адекватност на политиките и мерките на равнището на Съюза и на национално равнище по отношение на преобразуването на енергийната система с цел преминаването към устойчива нисковъглеродна икономика.

(24)

Постигането на общите и конкретните цели на Енергийния съюз следва да се гарантира чрез съчетаване на инициативи на Съюза със съгласувани национални политики, определени в интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В секторното законодателство на Съюза в сферата на енергетиката и климата са определени изисквания за планиране, които са полезни инструменти за постигане на промени на национално равнище. Тяхното въвеждане по различно време стана причина за припокриване и недостатъчно добро обмисляне на синергиите и взаимодействията между отделните области на разглежданите политики, което е в ущърб на икономическата ефективност. Поради това настоящото отделно планиране, докладване и мониторинг в областта на енергетиката и климата следва да бъде рационализирано и интегрирано във възможно най-голяма степен.

(25)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да обхващат десетгодишни периоди и в тях следва да се съдържа преглед на настоящата енергийна система и настоящите политики. В тях следва да се определят националните общи цели за всяко от петте измерения на Енергийния съюз и съответните политики и мерки за тяхното постигане, като плановете следва да почиват на аналитична основа. В интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи първия период от 2021 до 2030 г., следва да се обърне специално внимание на целите за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за възобновяемата енергия, енергийната ефективност и междусистемната свързаност на електроенергийните системи. Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата са в съответствие и допринасят за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН. В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки могат да се основават на съществуващи национални стратегии или планове. За първия проект и за окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е предвиден различен срок спрямо следващите планове, за да могат държавите членки да разполагат с достатъчно време за изготвяне на първите си планове след приемането на настоящия регламент. Въпреки това държавите членки се насърчават да предоставят своите първи проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата възможно най-рано през 2018 г., за да се даде възможност за подходяща подготовка, по-специално за диалога за улесняване, който предстои да бъде организиран през 2018 г. в съответствие с решение 1/CP.21 на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК).

(26)

Когато изготвят своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки следва да правят оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели, включително географско разпределение, основани върху общ подход спрямо енергийната бедност. В случай че дадена държава членка констатира, че разполага със значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност.

(27)

За интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да бъде определен задължителен образец, за да се гарантира, че всички национални планове са достатъчно подробни и да се улесни сравняването и групирането им, като в същото време се осигури достатъчно гъвкавост за държавите членки да определят подробно съдържанието на националните планове, като отразяват националните предпочитания и специфика.

(28)

Изпълнението на политиките и мерките в областта на енергетиката и климата оказва въздействие върху околната среда. Поради това държавите членки следва да гарантират, че на обществеността своевременно се предоставят ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете и за изразяване на становище по тях в съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) и на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (наричана по-долу „Конвенцията от Орхус“). Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и да се стремят да ограничат административната сложност при изпълнение на задълженията си във връзка с обществената консултация.

(29)

При провеждане на обществени консултации и в съответствие с Конвенцията от Орхус държавите членки следва да се стремят да осигурят равно участие, информиране на обществеността чрез публично оповестяване или други подходящи средства, като например електронни медии, както и да гарантират, че обществеността разполага с достъп до всички съответни документи и че са въведени практически механизми, свързани с участието на обществеността.

(30)

Всяка държава членка следва да установи постоянен многостепенен диалог, който да обединява местните органи, организациите на гражданското общество, деловите среди, инвеститорите и други съответни заинтересовани страни, с цел обсъждане на различните варианти, предвидени за политиките в областта на енергетиката и климата. В рамките на този диалог следва да е възможно да бъдат разглеждани интегрираният национален план на държавата членка в областта на енергетиката и климата, както и нейната дългосрочна стратегия. Диалогът може да се провежда посредством която и да било национална структура, като например уебсайт, платформа за обществени консултации или друг интерактивен инструмент за комуникация.

(31)

Регионалното сътрудничество е от основно значение за гарантиране на ефективното постигане на целите на Енергийния съюз по икономически ефективен начин. Комисията следва да улеснява подобно сътрудничество между държавите членки. Държавите членки следва да имат възможността да представят бележки по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на другите държави членки, преди те да бъдат окончателно оформени с цел да се избегне непоследователността и потенциално отрицателното въздействие върху други държави членки и да се гарантира колективното постигане на общите цели. Регионалното сътрудничество при изготвянето и окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, както и при тяхното последващо изпълнение следва да бъде от основна важност за повишаване на ефективността и ефикасността на мерките и за насърчаване на пазарната интеграция и енергийната сигурност.

(32)

Когато си сътрудничат в рамките на настоящия регламент, държавите членки следва да вземат предвид съществуващите форуми за регионално сътрудничество, като Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), Свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), Централно-западния регионален енергиен пазар (CWREM), Инициативата за морска преносна мрежа в държавите с излаз на северните морета (NSCOGI), Петстранния енергиен форум, Групата на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа и Евро-средиземноморското партньорство. Държавите членки се насърчават да предвидят сътрудничество с държавите – страни по Договора за Енергийната общност, с трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство и когато е целесъобразно, с други съответни трети държави. Освен това, с оглед насърчаването на пазарна интеграция, разходоефективни политики, ефективно сътрудничество, партньорства и консултации, Комисията може да идентифицира нови възможности за регионално сътрудничество, което да обхваща едно или повече от петте измерения на Енергийния съюз в съответствие с настоящия регламент, с дългосрочна визия и въз основа на съществуващите пазарни условия.

(33)

Комисията може да предприеме обсъждания със съответните трети държави, за да проучи възможността за разширяване към тях на прилагането на разпоредбите, установени съгласно настоящия регламент, и по-специално на разпоредбите, свързани с регионалното сътрудничество.

(34)

Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да бъдат стабилни, за да могат да гарантират прозрачността и предсказуемостта на националните политики и мерки и така да гарантират сигурността на инвестициите. През обхванатия десетгодишен период обаче националните планове следва да бъдат актуализирани еднократно, за да се даде възможност на държавите членки да ги адаптират към значително променили се обстоятелства. За плановете, обхващащи периода от 2021 до 2030 г., държавите членки следва да актуализират плановете си до 30 юни 2024 г. Общите цели, конкретните цели и приносите следва да се променят само с цел да отразят по-висока степен на амбициозност, особено по отношение на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Като част от актуализациите държавите членки следва да положат усилия за смекчаване на евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване.

(35)

Стабилните дългосрочни стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, растеж и постигане на по-всеобхватни цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на заложената в Парижкото споразумение цел относно изменението на климата. Освен това страните по Парижкото споразумение относно изменението на климата са приканени да съобщят до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие при ниски емисии на парникови газове за периода до средата на века. В този контекст на 22 март 2018 г. Европейският съвет прикани Комисията да представи до първото тримесечие на 2019 г. предложение за стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

(36)

Държавите членки следва да разработят дългосрочни стратегии с перспектива от поне 30 години, които да допринесат за изпълнение на ангажиментите на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение, в контекста на целта на Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура до значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период и за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове и засилване на поглъщанията от поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза. Държавите членки следва да разработят своите стратегии по открит и прозрачен начин и да гарантират ефективни възможности за обществеността да участва в подготовката им. Техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии следва да са съвместими помежду си.

(37)

Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) е изложен в голяма степен на изменението на климата и по тази причина е много уязвим. Същевременно секторът има огромен потенциал да осигурява дългосрочни ползи за климата и значително да допринася за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Той може да допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси, както и чрез осигуряване на биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет. От решаващо значение са дългосрочните стратегии, залегнали в основата на инвестициите, насочени към увеличаване на ефективното улавяне на въглерода, устойчивото управление на ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособимост на въглеродните депа.

(38)

При разработването на нови междусистемни връзки е важно да се извършва пълна оценка на разходите и ползите, включително оценка на всички свързани с тях технически, социално-икономически и екологични въздействия, както се изисква от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15) и да бъдат отчитани положителните външни ефекти на междусистемните връзки, като например интеграцията на възобновяеми енергийни източници, сигурността на доставките и засилването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(39)

Както и по отношение на планирането, в секторното законодателство на Съюза в областта на климата и енергетиката се съдържат изисквания за докладване — много от тях доказали се като полезни инструменти за постигане на промяна на национално равнище, в допълнение към реформите на пазара — които обаче са приети в различни моменти от време, което е станало причина за припокривания и неефективност на разходите, както и за недостатъчно отчитане на синергиите и взаимодействията между областите на разглежданите политики, като намаляването на емисиите от парникови газове, възобновяемата енергия, енергийната ефективност и пазарната интеграция. За да се постигне точният баланс между необходимостта да се гарантира надеждно проследяване на изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и необходимостта да се намали административната сложност, държавите членки следва да изготвят двугодишни доклади за напредъка в изпълнението на плановете и за другите промени в енергийната система. Въпреки това за някои видове докладване, особено във връзка с изискванията за докладване в областта на климата, произтичащи от РКООНИК и от правото на Съюза, ще бъде необходимо да останат на годишна база.

(40)

Интегрираните национални доклади на държавите членки за напредъка в областта на енергетиката и климата следва да отразяват елементите, определени в образеца за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Образецът за интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата следва да бъде подробно определен в последващи актове за изпълнение с оглед на техническото му естество и факта, че първите доклади за напредъка трябва да бъдат представени през 2023 г. Докладите за напредъка следва да се изготвят, за да се гарантира прозрачност спрямо Съюза, другите държави членки, регионалните и местните органи, действащите лица на пазара, включително и потребителите, и всички други съответни заинтересовани страни и широката общественост. Те следва всестранно да обхващат и петте измерения на Енергийния съюз и — за първия период — едновременно с това да акцентират върху областите, обхванати от конкретните цели по Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

(41)

РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват съвместими методологии, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на парникови газове са от основно значение, за да може да бъде проследяван напредъкът в изпълнението на измерението „Декарбонизация“ и да бъде оценявано съответствието със законодателството в областта на климата, по-специално с Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (16) и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(42)

Съгласно Решение 1/СР.16 на Конференцията на страните по РКООНИК се изисква въвеждане на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове. Настоящият регламент следва да направи възможно въвеждането на тези национални мерки.

(43)

Опитът от прилагането на Регламент (ЕС) № 525/2013 показа значението на прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на информацията. Въз основа на този опит настоящият регламент следва да гарантира, че държавите членки използват надеждни и последователни данни и предвиждания във връзка с петте измерения и осигуряват публичен достъп до изчерпателна информация относно предвижданията, параметрите и методологиите, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните и като ключов елемент от докладите за напредъка включват информация за своите политики и мерки и прогнози. Информацията в тези доклади следва да има съществена роля за потвърждаване на навременното изпълнение на ангажиментите по Регламент (ЕС) 2018/842. Функциониращите и непрекъснато подобряващи се системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружени от усъвършенствани указания във връзка с докладването, следва значително да допринесат за постоянното подобряване на информацията, необходима за проследяване на напредъка по отношение на намаляването на въглеродните емисии.

(44)

Настоящият регламент следва да гарантира, че държавите членки представят доклади относно приспособяването към изменението на климата и предоставянето на развиващите се страни на финансова и технологична помощ, както и на помощ за изграждане на капацитет, като по този начин способства за осъществяването на ангажиментите на Съюза в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение. Освен това информацията относно националните действия за адаптиране и подкрепа е важна и в контекста на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, особено по отношение на приспособяването към неблагоприятните последици от изменението на климата, свързани със сигурността на енергийните доставки в Съюза, като например във връзка с наличието на вода за охлаждане на електрическите централи и наличието на биомаса за енергийни цели, и информация за подкрепа във връзка с външното измерение на Енергийния съюз.

(45)

Парижкото споразумение потвърждава, че при предприемането на действия в отговор на изменението на климата страните следва да зачитат, насърчават и вземат предвид своите съответни задължения по отношение на правата на човека и равенството между половете. Поради това държавите членки следва да включат по подходящ начин измеренията на правата на човека и равенството между половете в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии. Посредством двугодишните си доклади за напредъка те следва да предоставят информация за това как изпълнението на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата спомага за утвърждаването на правата на човека и на равенството между половете.

(46)

С цел да се ограничи административната тежест за държавите членки и Комисията, последната следва да създаде онлайн платформа (електронна платформа), която да улесни комуникацията, да насърчи сътрудничеството и да улесни публичния достъп до информация. Това следва да улесни своевременното предаване на докладите, както и повишаването на прозрачността при докладването на национално равнище. Електронната платформа следва да допълва, да надгражда и да използва резултатите от съществуващите процеси на докладване, бази данни и електронни инструменти, като тези на Европейската агенция за околната среда, Евростат, Съвместния изследователски център и натрупания опит от дейността на Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит.

(47)

Комисията следва да гарантира, че окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата са публично достъпни онлайн. Комисията следва да използва електронната платформа, след като тя започне да функционира, за качване и осигуряване на публичен достъп до окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, на техните актуализации, на дългосрочните стратегии и на друга свързана с докладването информация сведения, предоставяна от държавите членки. Преди електронната платформа да започне да функционира, Комисията ще използва собствените си уебсайтове, за да улесни публичния достъп онлайн до окончателните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(48)

Що се отнася до данните, които трябва да бъдат предоставени на Комисията посредством националното планиране и докладване, информацията от държавите членки не следва да дублира данни и статистика, които вече са били предоставени чрез Евростат в контекста на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (18), във формата, определен съгласно задълженията за планиране и докладване, установени с настоящия регламент, и продължават да са на разположение в Комисията (Евростат) с непроменени стойности. Когато са налични и когато това е целесъобразно от гледна точка на сроковете, докладваните данни и прогнози, представени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, следва да надграждат и да са съвместими с данните на Евростат и с методологията, използвана за докладване на европейската статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009.

(49)

С оглед на колективното постигане на целите на Стратегията за Енергиен съюз, по-специално създаването на напълно функциониращ и устойчив Енергиен съюз, е от основно значение Комисията да направи оценка на проектите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и — въз основа на докладите за напредъка — на тяхното изпълнение. През първия десетгодишен период това се отнася по-специално за постигането на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и националното участие за постигането на тези цели. Тази оценка следва да се извършва на всеки две години и, само при необходимост — ежегодно, като следва да бъде консолидирана в докладите на Комисията за състоянието на Енергийния съюз.

(50)

При надлежно зачитане на правото на инициатива на Комисията, на обикновената законодателна процедура и на институционалния баланс на властта, Европейският парламент и Съветът следва да разглеждат всяка година напредъка, постигнат от Енергийния съюз, по отношение на всички аспекти на политиките в областта на енергетиката и климата.

(51)

Комисията следва да оцени цялостното въздействие на политиките и мерките на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху действието на мерките на политика на Съюза в областта на климата и енергетиката, особено по отношение на необходимостта от допълнителни политики и мерки на Съюза с оглед необходимия напредък по отношение на намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове в Съюза в съответствие с поетите по Парижкото споразумение ангажименти.

(52)

Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на изпускането на CO2, както и на други емисии, включително емисиите на азотни оксиди, и механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се научно разбиране на тези въздействия, в Регламент (ЕС) № 525/2013 бе предвидено извършването на актуална оценка на несвързаното с емисии на CO2 въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб. Моделирането, което се използва за тази цел, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията следва да представи до 1 януари 2020 г. актуализиран анализ на несвързаните с емисии на CO2 последици от въздухоплаването, придружено, когато това е целесъобразно, от предложение относно най-добрия начин за справяне с тези последици.

(53)

Съгласно настоящите насоки за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на потенциал за глобално затопляне в стогодишна перспектива. Като се имат предвид високият потенциал за глобално затопляне и относително краткият живот на метана в атмосферата, което оказва значително въздействие върху климата в краткосрочен и средносрочен план, Комисията следва да анализира последствията от политиките и мерките по прилагане за целите на намаляването на краткосрочното и средносрочното въздействие на емисиите от метан върху емисиите от парникови газове на Съюза. Комисията следва да разгледа вариантите за политики за бързо справяне с емисиите от метан и да представи стратегически план на Съюза за метана като неразделна част от дългосрочната стратегия на Съюза.

(54)

За да се осигури последователност между политиките и общите цели на Енергийния съюз на национално равнище и на равнището на Съюза, следва да се осигури постоянен диалог между Комисията и държавите членки, а когато е целесъобразно, и между държавите членки. По целесъобразност Комисията следва да отправя препоръки към държавите членки, включително по отношение на степента на амбициозност на проектите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, последващото изпълнение на политиките и мерките в нотифицираните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и други национални политики и мерки от значение за реализирането на Енергийния съюз. Макар и препоръките да нямат задължителен характер, както е посочено в член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите членки следва въпреки това да вземат надлежно предвид тези препоръки и в следващите си доклади за напредъка да разяснят по какъв начин е било постигнато това. По отношение на възобновяемата енергия оценката на Комисията следва да се основава на обективните критерии. Ако Комисията отправи препоръка във връзка с проекта за национален план на дадена държава членка, тя следва да го направи възможно най-бързо, като се има предвид, от една страна, необходимостта Комисията да събере определени планирани количествени приноси от всички държави членки, за да прецени равнището на амбиция в рамките на Съюза, и от друга страна, необходимостта да се даде достатъчно време на съответната държава членка да отдели надлежно внимание на препоръките на Комисията преди финализирането на националния план, както и необходимостта да се избегне рискът от забавяне на националния план на държавата членка.

(55)

Разходоефективното използване на възобновяема енергия е един от основните обективни критерии за оценяване на приноса на държавите членки. Структурата на разходите на използването на възобновяема енергия е сложна и варира значително между държавите членки. Тя включва не само разходите за схеми за подпомагане, но, наред с другото, разходите за свързване на инсталации, за резервен вариант на системата, за гарантиране на сигурността на системата и разходите по спазването на ограниченията, свързани с околната среда. По този начин при сравняването на държавите членки по този критерий следва да бъдат взети предвид всички разходи, свързани с използването, независимо дали се поемат от държавата членка, крайните потребители или проектантските структури. Препоръките на Комисията по отношение на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да се основават на формула, определена в настоящия регламент, която се основава на обективни критерии. Така оценката на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да показва относителните усилия на държавите членки, като същевременно взема предвид съответните обстоятелства, които влияят върху развитието в областта на възобновяемата енергия. Оценката следва да включва също така данни от независими източници на количествени или качествени данни.

(56)

Ако степента на амбиция на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации не е достатъчна за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално, за първия период, на целевите стойности за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, Комисията следва да предприеме мерки на равнище на Съюза, за да гарантира колективното постигане на тези общи и конкретни цели (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на амбиция). Ако напредъкът на Съюза в посока на постигането на тези общи и конкретни цели е недостатъчен, Комисията следва, в допълнение към отправените препоръки, да предложи мерки и да упражни своите правомощия на равнище на Съюза или държавите членки следва да приемат допълнителни мерки с цел да се осигури постигането на тези общи и конкретни цели (като по този начин се отстранят евентуалните различия в степента на постигане). Тези мерки следва също така да вземат под внимание ранни усилия на държавите членки за постигане на целта към 2030 г. за енергията от възобновяеми източници чрез достигане през 2020 г. или преди това до дял на енергията от възобновяеми източници, надхвърлящ тяхната национална задължителна цел, или чрез отбелязване на ранен напредък в посока постигане на националната обвързваща цел за 2020 г. или в изпълнението на техния принос за постигане на обвързващата цел на Съюза за поне 32 % енергия от възобновяеми източници през 2030 г. В областта на енергията от възобновяеми източници тези мерки могат да включват също доброволен финансов принос от страна на държавите членки в механизъм на Съюза за финансиране в областта на енергията от възобновяеми източници, управляван от Комисията, който да се използва за финансирането на най-ефективните по отношение на разходите проекти за възобновяеми енергийни източници на територията на Съюза, като по този начин на държавите членки се дава възможността да допринесат за постигането на целта на Съюза при възможно най-ниски разходи. Националните цели на държавите членки в областта на възобновяемата енергия за 2020 г. следва да служат като базови дялове в областта на енергията от възобновяеми източници от 2021 г. нататък и следва да бъдат запазени през целия период. В областта на енергийната ефективност допълнителните мерки могат по-специално да имат за цел да подобрят енергийната ефективност на продуктите, сградите и транспорта.

(57)

Националните цели на държавите членки за 2020 г. в областта на възобновяемата енергия, както е определено в приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (19), следва да служат като отправна точка за националната им индикативна крива за периода 2021—2030 г., освен ако дадена държава членка не реши доброволно да определи по-висока отправна точка. Освен това за този период те следва да съставляват задължителен базов дял, който представлява също част от Директива (ЕС) 2018/2001. Следователно през този период делът на енергията от възобновяеми източници във всяка държава членка от брутното крайно потребление на енергия следва да не бъде по-нисък от базовия ѝ дял.

(58)

Ако дадена държава членка не поддържа базовия си дял, измерен за едногодишен период, тя следва, в рамките на една година, да предприеме допълнителни мерки, за да покрие тази разлика спрямо основния сценарий. Когато дадена държава членка действително е предприела необходимите мерки и е изпълнила задължението си да покрие разликата, тя следва да се разглежда като изпълнила задължителните изисквания на предвидения за нея базов сценарий, считано от момента на възникване на въпросната разлика и едновременно съгласно настоящия регламент и съгласно Директива (ЕС) 2018/2001.

(59)

С цел да се осигури възможност за подходящо наблюдение и ранни коригиращи действия от страна на държавите членки и Комисията, както и с цел да се предотврати „ефекта на паразитизъм“, индикативните криви на всички държави членки, а в резултат на това и индикативната крива на Съюза, следва да достигнат през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. поне определени минимални проценти от общото увеличаване на енергията от възобновяеми източници, предвидено за 2030 г., съгласно настоящия регламент. Достигането на тези „референтни стойности“ през 2022 г., 2025 г. и 2027 г. ще се оценява от Комисията въз основа, наред с другото, на интегрираните национални доклади на държавите членки за напредъка в областта на енергетиката и климата, които те следва да представят. Държавите членки, които са под техните референтни стойности, трябва да разяснят в следващия си доклад за напредъка как ще покрият разликата. Ако индикативните референтни стойности на Съюза не са спазени, държавите членки, чиито стойности са под референтните, следва да приложат допълнителни мерки за покриване на разликата.

(60)

Съюзът и държавите членки следва да се стремят да предоставят възможно най-актуална информация за своите емисии и поглъщания на парникови газове. Настоящият регламент следва да предоставя възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, като например, доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Коперник“, създадена с Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета (20) и от други сателитни системи.

(61)

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 подходът на разпределяне на ангажиментите на годишна база, възприет съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21) следва да продължи да се прилага. Този подход изисква цялостен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, за да се даде възможност за оценка на съответствието и прилагане на коригиращи действия при необходимост. За да се гарантира, че спазването на Регламент (ЕС) 2018/842 се оценява по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.

(62)

Държавите членки и Комисията следва да осъществят тясно сътрудничество по всички въпроси, отнасящи се до прилагането на Енергийния съюз с активното участие на Европейския парламент по въпроси, свързани с настоящия регламент. По целесъобразност Комисията следва да подпомага държавите членки в прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и свързаното с това изграждане на капацитет, включително посредством мобилизиране на вътрешните ресурси от вътрешния капацитет за моделиране и когато е уместно – на външен експертен опит.

(63)

Държавите членки следва да гарантират, че техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата вземат предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

(64)

Държавите членки следва да използват принципа на енергийната ефективност на първо място, което означава да обмислят, преди да вземат решения относно енергийното планиране, политиката и инвестициите, дали разходоефективни, технически, икономически и екологично обосновани алтернативни мерки за енергийна ефективност биха могли да заменят изцяло или отчасти предвидените мерки за планиране, политики и инвестиции, като същевременно продължават да постигат целите на съответните решения. Това включва по-специално разглеждането на енергийната ефективност като ключов елемент и ключово съображение при бъдещите решения за инвестиции в енергийната инфраструктура в Съюза. Такива разходоефективни алтернативи включват мерки, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефикасно преобразуване, пренос и разпределение на енергията. Държавите членки следва също така да насърчават разпространението на този принцип в регионалното и местното управление, както и в частния сектор.

(65)

Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, в дейностите по оценка, мониторинг и докладване.

(66)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да може да изменя общата рамка за образец на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, за да я адаптира към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани с приноса на Съюза в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение, да взема предвид промените в потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) и международно утвърдените ръководства за инвентаризациите, да установява съществени изисквания за системата на Съюза за инвентаризация и да създава регистри. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (22). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Тя следва също да взема предвид, когато е необходимо, решенията, приети съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

(67)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент и по-специално по отношение на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата; интегрираното докладване относно националните действия за адаптиране; финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни и приходите от търгове на квоти; годишното докладване на приблизителните инвентаризации на парникови газове, инвентаризациите на парникови газове и отчетените емисии и поглъщания на парникови газове; механизма за финансиране на възобновяемата енергията в Съюза; системи за инвентаризация на национално равнище и на равнището на Съюза; прегледа на данните от инвентаризациите; и системите на национално равнище и на равнището на Съюза за политики и мерки и прогнози, и докладване за политики, мерки и прогнози относно парниковите газове, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 (23).

(68)

С оглед упражняването на изпълнителните правомощия, предвидени от настоящия регламент, при изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент Комисията следва да бъде подпомагана от Комитет по изменението на климата, с който се възстановява съществуващия Комитет по изменението на климата, създаден с член 8 от Решение № 93/389/ЕИО, член 9 от Решение № 280/2004/ЕО и член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013 и от Комитет за Енергийния съюз. С цел да се осигури съгласуваност на политиките и да се постигне максимално полезно взаимодействие между секторите, при прилагането на настоящия регламент на заседанията и на двата комитета следва да бъдат канени експерти в областта на климата и енергетиката.

(69)

Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящия регламент през 2024 г. и след това на всеки пет години и да направи подходящи предложения за изменение, за да се гарантира правилното му прилагане и постигането на неговите цели. При тези прегледи следва да се вземат предвид напредъка резултатите от глобалния преглед, предвиден в Парижкото споразумение.

(70)

Настоящият регламент следва да включи, измени, замени и отмени някои задължения за планиране, докладване и мониторинг, съдържащи се понастоящем в секторните законодателни актове на Съюза в областта на енергетиката и климата, за да се гарантира целенасочен и интегриран подход към основните направления на планиране, мониторинг и докладване. Поради това следва да бъдат съответно изменени следните законодателни актове:

(71)

От съображения за съгласуваност и правна сигурност нищо в настоящия регламент не следва да възпрепятства прилагането на дерогации съгласно съответното секторно право на Съюза в областта на електроенергетиката и подготвеността за риск в електроенергетиката.

(72)

В настоящия регламент следва също така да бъдат включени в пълна степен разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде отменен считано от 1 януари 2021 г. Въпреки това, за да се гарантира, че прилагането на Решение № 406/2009/ЕО продължава съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 и че някои аспекти, свързани с изпълнението на Протокола от Киото, остават заложени в правото, е необходимо някои разпоредби да останат в сила след тази дата.

(73)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки и следователно, поради обхвата и последиците от предложеното действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,