(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (наричан по-долу „Регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконно прехвърляне или задържане и да въведе процедури за осигуряване на бързото им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и родителските права.

(3)

Регламент „Брюксел IIa“ допълва и засилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-долу „Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и която има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подкрепя правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Наличието на обща нормативна уредба, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да бъде най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

В Хагската конвенция от 1980 г. се предвижда, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не допуска регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз (3) декларациите за приемане по Хагската конвенция от 1980 г. са от изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Доминиканската република депозира своя документ за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 11 август 2004 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Доминиканската република на 1 ноември 2004 г.

(11)

Всички държави членки, с изключение на Австрия, Кипър, Хърватия, Дания, Люксембург, Португалия, Румъния и Обединеното кралство, вече са приели присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Доминиканската република доведе до заключението, че Австрия, Кипър, Хърватия, Люксембург, Португалия, Румъния и Обединеното кралство могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Доминиканската република при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това Австрия, Кипър, Хърватия, Люксембург, Португалия, Румъния и Обединеното кралство следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане, в интерес на Съюза, на присъединяването на Доминиканската република в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Другите държави — членки на Съюза, които вече са приели присъединяването на Доминиканската република към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни съгласно международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от Регламент „Брюксел IIа“ и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,