(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/309 на Комисията (2) („първоначалния регламент“) тя наложи окончателно изравнително мито върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция („действащите мерки“). Митата бяха между 6,9 % и 9,5 %.

(2)

На 4 юни 2018 г., след като извърши частичен междинен преглед относно субсидирането на всички производители износители, Комисията реши да запази първоначално установените мерки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823 на Комисията (3)). Тя установи, че промените в турското законодателство относно субсидирането на производителите на пъстърва, които бяха предмет на прегледа, не дават основания за преразглеждане на изравнителните мита за всички производители на пъстърва в Турция. Беше отбелязано обаче, че въздействието на законодателните промени е било различно по отношение на всяко отделно дружество и е зависело от конкретната ситуация на дружеството (4).

(3)

На 5 юни 2018 г. един от производителите износители в Турция — BAFA Su Ürünleri Yavru Üretim Merkezi Sanayi Ticaret AŞ — част от групата Kiliç („заявителят“) подаде искане за частичен междинен преглед, ограничен по своя обхват до анализ на субсидирането във връзка със заявителя.

(4)

Заявителят заяви, че обстоятелствата по отношение на субсидирането в Турция, на които се основават съществуващите мерки спрямо него, са се променили, и че промените са с дълготраен характер, доколкото заявителят е засегнат от тях.

(5)

След като информира държавите членки и установи, че съществуват достатъчно доказателства в подкрепа на започването на частичен междинен преглед, чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз („известие за започване“) (5) на 22 май 2019 г., Комисията започна частичен междинен преглед в съответствие с член 19, параграф 1 от основния регламент, ограничен по своя обхват до анализ на субсидирането във връзка със заявителя.

(6)

Разследваният период в рамките на прегледа (РПРП) е от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.

(7)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да вземат участие в разследването. Освен това тя изрично уведоми заявителя, промишлеността на Съюза (асоциацията на производителите) и турските органи относно започването на частичен междинен преглед.

(8)

На заинтересованите страни бе предоставена възможност да представят писмено становищата си и да поискат да бъдат изслушани в срока, посочен в известието за започване.

(9)

Асоциацията на датските производители на аквакултури („Асоциацията“) — жалбоподателят в първоначалното разследване, представи изявление. Според асоциацията промените, извършени от турските органи в нормативната уредба, не биха могли да бъдат считани за промени с дълготраен характер, а размерът на субсидиите за производителите на пъстърва, включително за заявителя, е продължил да бъде значителен. Тя също така счита, че заявителят не би могъл да поиска от Комисията да извърши преглед на размера на неговата субсидия единствено въз основа на обезценяването на турската лира, като Комисията би следвало да вземе предвид другите схеми за субсидиране на производителите на пъстърва, от които е могъл да се ползва заявителят. Асоциацията е на мнение, че Комисията следва да вземе предвид и други фактори, като факта, че цените на турския внос значително подбиват цените на Съюза.

(10)

Комисията припомни, че искането за междинен преглед не се е основавало единствено на обезценяването на турската лира, както твърди асоциацията. По-скоро основната причина за искането за преглед е твърдението, че нивото на субсидиране на заявителя е намаляло след законодателните промени в Турция от 2016 г. Второ, Комисията също така отбеляза, че прегледът е бил с обхват, ограничен до оценка на нивото на субсидиране във връзка със заявителя. Нивото на подбиване на цените (свързано с оценка на вредата за промишлеността на Съюза) не е предмет на този преглед. Комисията съответно оцени нивото на субсидиране по отношение на заявителя, както и дълготрайния характер на промените, в съображения 30—57 по-долу.

(11)

След разгласяването и допълнителното разгласяване асоциацията повтори позицията си, че колебанието на валутните курсове не би могло да се счита за промяна с дълготраен характер и че Комисията е следвало да вземе предвид доколко обезценяването е допринесло за развитието на нивото на субсидиране.

(12)

Комисията прие, че валутният курс на паричната единица в Турция е преминавал през колебания от началото на първоначалното разследване, предвид което колебанието във валутния курс не би могло да се разглежда като промяна с дълготраен характер. Тя обаче не се съгласи с асоциацията, че би следвало да разглежда валутния курс от първоначалното разследване като референтна стойност, за да оцени въздействието на неговото колебание върху изчисляването на размера на субсидирането. Докато колебанията на валутните курсове задължително оказват влияние върху новото изчисляване на субсидията за заявителя, причината за преизчисляването е въздействието върху заявителя на законодателните промени от 2016 г. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(13)

Комисията издири и провери цялата информация, която счете за необходима, за да оцени въздействието върху заявителя на правните промени в прилагането на схемата за преки субсидии.

(14)

Комисията изпрати въпросник на заявителя (включително на свързаните дружества) и на турските органи. Бяха получени пълни отговори на въпросниците от двете страни. Комисията провери предоставената в отговорите на въпросника информация в помещенията на заявителя.

(15)

На 27 февруари 2020 г. Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да предложи да бъде изменена приложимата към заявителя ставка на митото. Заинтересованите страни получиха възможност да представят коментари до 12 март 2020 г. и да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Комисията разгледа коментарите на заинтересованите страни и където това беше целесъобразно, ги взе предвид. След разгласяването Комисията проведе изслушване със заявителя на 12 март 2020 г.

(16)

След като оцени коментарите, представени от страните след разгласяването, Комисията направи допълнително разгласяване на 3 април 2020 г. Тя информира всички заинтересовани страни относно намерението си да измени приложимата към заявителя ставка на митото, предложена в първоначалния общ документ за разгласяването. Заинтересованите страни получиха възможност да представят коментари относно новите представени факти и съображения до 8 април 2020 г. и да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Комисията разгледа новите коментари на заинтересованите страни и където това беше целесъобразно, ги взе предвид.

(17)

Продуктът, предмет на настоящия преглед, е дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss):

(18)

Както и при първоначалното разследване, Комисията установи, че продуктите, произвеждани в Съюза, и тези, произвеждани в Турция, са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(19)

Субсидиите за производство на пъстърва в Турция са уредени в постановление, приемано ежегодно от турското правителство. В него са предвидени основните условия и размерът на субсидиите за производство на аквакултури в Турция. Процедурите и принципите за прилагане на постановлението се предоставят всяка година в допълнителни комюникетата на Министерството на храните, земеделието и животновъдството.

(20)

При първоначалното разследване субсидиите са били предоставяни въз основа на Постановление № 2013/4463 от 7 март 2013 г. относно селскостопанските субсидии през 2013 г., публикувано в Държавен вестник № 28612 на 8 април 2013 г. („постановлението от 2013 г.“). Постановлението се прилага по отношение на пъстървата, произведена през 2013 г.

(21)

Съгласно постановлението субсидии са отпускани на всички производители на пъстърва, притежаващи валиден лиценз за добив за обекти за развъждане на риба. Лицензът може да се отнася за производство в море, язовир или в стопанство във вътрешността на страната. Един производител на пъстърва може да има няколко лиценза за добив за обекти за развъждане на риба, намиращи се в един и същ язовир или в една и съща морска зона.

(22)

Производствата, разполагащи с някой от тези лицензи, са отговаряли на условията за получаване на субсидии до следния максимален размер: 0,65 турски лири (TL)за килограм пъстърва за производството до 250 тона годишно; за производството от 251 до 500 тона производителите на пъстърва са получавали половината от тази сума (0,325 TL/kg). За количества над 500 тона не е било възможно да се получава субсидия.

(23)

През периода на първоначалното разследване заявителят е разполагал с 13 обекта за развъждане на риба („стопанства“) (съответстващи на 13 лиценза). Той се е ползвал от субсидии за 11 от своите обекти.

(24)

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823 Комисията оцени законодателните промени от 2016 г. и тяхното въздействие върху общото равнище на субсидиране на производителите на пъстърва в Турция.

(25)

Тя установи, че през 2016 г. субсидиите за производителите на пъстърва са предоставяни въз основа на Постановление № 2016/8791 (6) относно подпомагането на селското стопанство през 2016 г. („постановлението от 2016 г.“). В Комюнике № 2016/33 (7) относно подпомагането на аквакултурата пък подробно са посочени условията за отпускане на субсидии.

(26)

Въпреки че размерът на субсидирането в турски лири за килограм остава същият, както през 2013 г., с въведения нов член 4.16 от Постановлението от 2016 г. от обхвата на субсидията се изключват стопанства, които разполагат с лиценз и „се намират в една и съща потенциална зона, определена от министерството, в един и същ язовир или в регионален язовир, намиращ се в същата зона“.

(27)

Съгласно този член и за разлика от ситуацията по време на първоначалното разследване, ако даден производител на пъстърва разполага с повече от един лиценз за добив (или „обект за развъждане на риба“) в една и съща потенциална морска зона, определена от министерството, в един и същ язовир или в едни и същи язовири, разположени в един и същ регион, които принадлежат на едно и също лице или на едно и също предприятие/дружество, тези лицензи (или обекти за развъждане на риба) се считат за един-единствен лиценз или обект, принадлежащ на съответното дружество, и преките субсидии трябва да се предоставят в съответствие с това тълкуване.

(28)

Комисията обаче заключи, че това ограничение не е оказало значително въздействие върху общото равнище на субсидиите, получени от голяма част от производителите на пъстърва в Турция като цяло. Освен това, тъй като турското правителство е въвело нови субсидии въз основа на бюджетната прогноза за следващите години, Комисията заключи, че намаляването на субсидиите като цяло може да бъде единствено временно и не би могло да се разглежда като промяна с дълготраен характер.

(29)

В същото време Комисията отбеляза, че въздействието също така се различава за отделните дружества в зависимост от конкретната ситуация, свързана с производството на всяко дружество. Производството на пъстърва в Турция е семейна стопанска дейност, като секторът е разпокъсан, състоящ се основно от малки и средни предприятия. За тези малки предприятия, ако те разполагат с едно или няколко малки стопанства в същия район, броят на лицензите, за които те биха получили субсидии, би останал непроменен. От 2016 г. обаче дружества с повече от един лиценз в един и същ регион или зона при стария режим са можели да получат преки субсидии само за един от лицензите. Ето защо, макар че по-голяма част от (малките) предприятия са били засегнати само в ограничена степен или изобщо не са били засегнати от реформата от 2016 г., дружествата или групите от дружества, като заявителя, е било вероятно да бъдат по-значително засегнати от промените.

(30)

През 2018 г. субсидиите за производителите на пъстърва са предоставяни въз основа на Постановление № 2018/11460 (8) относно подпомагането на селското стопанство през 2018 г. („постановлението от 2018 г.“). В Комюнике № 2018/24 (9) относно подпомагането на аквакултурата пък подробно са посочени условията за отпускане на субсидии. Както беше потвърдено по време на първоначалното разследване, тези мерки представляват подлежащи на изравняване субсидии (вж. съображения 61 и 62 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1195/2014 на Комисията (10)). Комисията преразгледа размера на субсидирането, предоставено на заявителя през РПРП.

(31)

През РПРП (2018 г.) заявителят е разполагал с 11 обекта за развъждане на риба. Стопанствата са били разположени в 3 различни региона. Преди законодателните промени заявителят е отговарял на изискванията за получаване на субсидии за всичките тези 11 стопанства (вж. съображение 22). Вследствие от законодателните промени от 2016 г. обаче, както и в съответствие с действащото през РПРП законодателство, той е отговарял на условията за получаване на субсидии за продукта, предмет на прегледа, за едно стопанство във всеки регион.

(32)

Поради това през РПРП заявителят е получил ползи от субсидии само за 2 от своите 11 стопанства (11), в границите, упоменати в посоченото по-долу постановление от 2018 г. (в сравнение с 11 стопанства, които биха отговаряли на условията за получаване на субсидии съгласно действащото преди 2016 г. законодателство).

(33)

Размерът на субсидиите през РПРП е бил следният: за добив до 250 тона субсидията е определена на 0,75 TL/kg; за добив между 250 и 500 тона субсидията е определена на 0,375 TL/kg, като не е предоставяна субсидия за добив от над 500 тона (12).

(34)

Въз основа на същата методология, установена при първоначалното разследване, общите ползи, получени от заявителя за развъдена от него риба, са определени на средната по размер пряка субсидия, предоставяна през РПРП. За закупена риба ползите са изчислени въз основа на общите субсидии, предоставени от турските органи и разделени на общото количество произведена пъстърва в Турция. Изчислението на ползите показва адвалорен процент на субсидиране в размер на 1,44 %.

(35)

След разгласяването заявителят заяви, че схемата за подпомагане за „Добри селскостопански практики“ е била прекратена през 2019 г. и че поради това Комисията не следва да я взема под внимание при изчисляването на непряката субсидия. Заявителят също изказа твърдението, че нивото на административната такса, която да бъде приспадната от размера на субсидията, възлиза на 2 %, а не на 0,2 %.

(36)

Комисията прие тези две твърдения и съответно преизчисли процента на субсидиране. Изчислението на ползите показва нов адвалорен процент на субсидиране в размер на 1,42 %.

(37)

Заявителят също така заяви, че Комисията би следвало да е взела предвид това, че критериите за допустимост са се променили през 2019 г. Съгласно новите условия рибовъдът би могъл да се ползва от 0,75 TL/kg за добив от максимум 350 тона. По този начин максималните ползи за лиценз за рибовъдство сравнение с 2018 г. са намалели. Комисията счете, че трябва да направи своите изчисления единствено на основа на проверените данни от РПРП. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(38)

След разгласяването Асоциацията също се позова на новите условия за допустимост за преки субсидии през 2019 г. Според асоциацията през 2019 г. рибовъд, произвеждащ между 250 и 350 тона, е могъл да получи повече субсидии в сравнение с 2018 г. Поради това асоциацията поиска от Комисията да определи дали през 2019 г. заявителят е могъл да закупува риба от тези рибовъди, като така непряко получава ползи от повече субсидии в сравнение с 2018 г.

(39)

Комисията първо припомни, че през 2019 г. максималният размер на субсидията, предвидена за лиценз за рибовъдство е намалял (вж. съображение 37). Поради това рибовъдите, развъждащи над 350 тона пъстърва, са получавали по-малко субсидии за лиценз за рибовъдство. Ако заявителят е закупувал риба от тези рибовъди, по този начин той е щял да получава по-малко субсидии, отколкото през 2018 г. Второ, какъвто е случаят през РПРП, изчислението на непреките субсидии е трябвало да се основава на средния размер на субсидията за тон закупена риба. Подобна средна стойност не би могла да отразява ситуацията на всеки отделен рибовъд, от който заявителят е купувал риба. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(40)

През 2018 г. турските органи въведоха нова схема за подпомагане за развъждането на пъстърва в развъдници, защитени от болести. Тази нова схема не е била разгледана при първоначалното разследване. Условията и размерът на подпомагането са определени в постановлението от 2018 г. и Комюнике № 2018/24 (вж. съображение 30).

(41)

Ако дадено дружество управлява развъдник за пъстърва, който изпълнява определени критерии за безопасност, то би могло да получи субсидия от 60 турски лири на бройка за максимум 10 000 бройки (максималният размер на предвидената субсидия е възлизал на 600 000 турски лири годишно).

(42)

Комисията счете, че подпомагането (под формата на преки безвъзмездни средства) представлява субсидия за производството на пъстърва, подобна на преките субсидии, а по-конкретно финансово участие, осигуряващо ползи съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тъй като подпомагането е било предоставяно на производителите на пъстърва, Комисията заключи, че схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент. Ползите са представлявали преки безвъзмездни средства за производителите, които отговарят на критериите за допустимост.

(43)

Поради това Комисията заключи, че подпомагането би могло да се счита за подлежаща на изравняване субсидия.

(44)

По време на контролното посещение производственият директор на дружеството е посочил, че дружеството е инвестирало и ще продължи да инвестира в оборудване, за да отговаря на условията за субсидиране през следващите години. Въпреки това, главният изпълнителен директор и юридическите представители на дружеството отхвърлиха тази информация, като заявиха, че подобно решение подлежи на одобрение от членовете на управителния съвет и във всеки случай не се предвижда такова.

(45)

С оглед на ясната и недвусмислена информация, предоставена от производствения директор относно инвестиционните мерки, предприети в миналото, и противоречивите изявления на представителите на дружеството по време на контролното посещение, Комисията счете, че е вероятно дружеството в бъдеще да получава ползи по схемата и изчисли максимална полза, изразена като адвалорен процент на субсидиране в размер на 0,72 %. Тя уведоми страните относно намерението си в общия документ за разгласяването.

(46)

След разгласяването турските органи и заявителят възразиха срещу намерението на Комисията да приложи изравнителни мерки по отношение на схемата, изразено в документа за разгласяването. Те заявиха, че заявителят не е отговарял на условията по схемата и не е кандидатствал пред правителството по отношение на схемата. Също така правителството не е извършило плащания по схемата към заявителя през 2018 и 2019 г. Турското правителство посочи също така, че продължителността на схемата при всички случаи е ограничена до три години.

(47)

Заявителят допълнително представи официално писмо на 23 март 2020 г., с което да разсее съмненията на Комисията относно това дали е вероятно той да получава ползи под формата на субсидии по схемата в бъдеще. Заявителят се ангажира да не извършва инвестиции до 2025 г., за да изпълни условията за допустимост по схемата. Освен това, в случай на инвестиция, извършена през 2025 г. или след това, по тази схема няма да бъдат подавани заявления от нито едно от свързаните дружества от групата Kiliç.

(48)

След представянето на писмото от заявителя Асоциацията заяви, че писмото представлява ненадеждно доказателство, което Комисията не следва да взема предвид. Асоциацията освен това заяви, че заявителят не е поел никакви ангажименти по отношение на други схеми за субсидиране.

(49)

Въз основа на горепосочените факти Комисията извърши повторна оценка на това дали има вероятност заявителят да получава ползи по схемата в бъдеще. Тя беше уверена от коментарите на правителството, че заявителят не отговаря на изискванията за допустимост по схемата и не е подал заявление по време на РПРП или през 2019 г. Освен това Комисията взе предвид писмото на дружеството от 23 март 2020 г., съгласно което то няма да изпълни условията за допустимост най-малко до 2025 г. Що се отнася до аргумента на асоциацията, че писмото е ненадеждно доказателство, което е било получено едва след разгласяването, Комисията счете, че то е било представено по време на разгласяването, т.е. в срок, съответстващ на правата на заявителя, съответно неговото съдържание не може да не бъде взето предвид. Комисията също така е длъжна да оценява всички получени коментари, защото в противен случай целта на разгласяването би била опорочена. Писмото представлява сериозен ангажимент от страна на заявителя и е свързано с оценката на вероятността от получаване на компенсаторни ползи по схемата в бъдеще. Поради това фактът, че в писмото не се упоменават други схеми за субсидиране не е от значение. На този фон Комисията реши да не прилага изравнителни мерки спрямо схемата.

(50)

След допълнителното разгласяване асоциацията повтори, че Комисията е задължена да взема предвид факторите, свързани с период, следващ разследвания период, както и че Комисията е следвало да потвърди първоначалната си оценка, като включи подпомагането в изчислението. Асоциацията по-конкретно възрази срещу решението на Комисията да приеме, че писмото от заявителя е надеждно доказателство. Тя заяви, че решението на управителния съвет не е правно обвързващо и би могло да бъде променено по всяко време. Според асоциацията това представлява нарушение на основния правен принцип, според който на дадено дружество не се разрешава да изготвя доказателства в собствена полза и в противоречие с информацията, получена по време на контролното посещение относно инвестиционните мерки, предприети в миналото.

(51)

Комисията счита, че решението да не се прилагат изравнителни мерки спрямо схемата не се основава само на писмото за поемане на ангажимент от заявителя, но и на други конкретни доказателства, като информацията от правителството, че заявителят не е подавал заявление за подпомагане, нито е отговарял на условията за допустимост по схемата. Комисията отново се позова на задължението си да оценява цялата информация и всички доказателства, получени след разгласяването, а в този контекст фактът, че заявителят е поел ангажимент за целта не е бил решаващ за оценката на вероятността заявителят да получава ползи по схемата в бъдеще. Тя също така припомни, че е неоспорим факт, че заявителят не е извършил всички необходими инвестиции, за да изпълни условията за допустимост за подпомагане по схемата. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(52)

И накрая, тъй като въпросът за прилагане на изравнителни мерки по отношение на подпомагането за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести, е станал безпредметен, Комисията не разгледа коментарите на асоциацията относно правилното изчисляване на бъдещите ползи по тази схема.

(53)

По време на РПРП заявителят е получил ползи по линия на шест преференциални заема, за да финансира оборотен капитал. Заемите са били отпуснати от Селскостопанската банка на Република Турция (Türkiye Cumhurriyetti Ziraat bankasi или „Ziraat Bankasi“) — заеми, свързани конкретно със селскостопанското производство, и от Türk Eximbank (13) — заеми, свързани с експортна дейност. В съответствие с констатациите от първоначалното разследване (14) и тъй като не бяха предоставени доказателства, че ситуацията се е променила, Комисията установи, че и двете банки изпълняват държавната политика и са публични органи по смисъла на основния регламент.

(54)

Съответното правно основание беше Постановление 2018/11188 (нисколихвен заем от Ziraat Bank за извършване на инвестиции и дейност в областта на селскостопанското производство) и Програма за ресконтиране на Türk Eximbank (15).

(55)

Ползите за заявителя са се изразявали в по-ниските от обичайно предлаганите на пазара лихвени проценти. Комисията обвърза ползите, свързани с програмата за ресконтиране, с експортните продажби, а другите субсидирани заеми за цялостното производство на групата — с общите продажби. Общите ползи от шестте заема показват адвалорен процент на субсидиране в размер на 0,15 %.

(56)

След разгласяването заявителят заяви, че за един от оспорените заеми той е трябвало да заплати комисионна, докато референтният заем е бил освободен от комисионна. Той изказа твърдението, че Комисията е трябвало съответно да намали ползите. Комисията установи, че за обективно сравнение изчислението трябва да се основава на сравнение единствено на лихвените проценти, без каквито и да било други банкови такси за страните, както за действителния, така и за референтния заем. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(57)

Освен това заявителят оспори информацията, че Комисията е използвала същата референтна стойност, за да установи ползите за два от заемите, към които са приложени изравнителни мерки и които са били отпуснати през различни периоди. В допълнение той заяви, че лихвеният процент за един от оспорените заеми е бил определен на месечна (не годишна) база и поради това лихвеният процент, получен от заявителя, е съответствал на предлагания на пазара. Комисията прие двете твърдения. Това е довело до адвалорен процент на субсидиране за тези заеми в размер на 0,13 %.

(58)

Общите ползи за заявителя показват адвалорен процент на субсидиране в размер на 1,55 %:

(59)

Горепосочените заключения са свързани с конкретната ситуация, в която се намира заявителят, и съответно не засягат процентите на субсидиране за дружествата, изброени в приложението към първоначалния регламент.

(60)

След разгласяването и допълнителното разгласяване турските органи заявиха, че Комисията е трябвало да преизчисли процента на субсидиране за „всички други дружества“. Комисията отхвърли аргумента. Тя повтори, че частичният междинен преглед и констатациите от него относно значително намаляване на равнището на субсидиране са свързани само със заявителя. Комисията също така припомни, че констатациите по отношение на всички други турски производители на пъстърва са останали непроменени. В това отношение Комисията допълнително отбеляза, че както е посочено в известието за започване (раздел 5), ако някоя от заинтересованите страни счита, че е обосновано извършването на преглед на приложимите към нея мерки, тази страна има право да поиска преглед в съответствие с член 19 от основния антисубсидиен регламент.

(61)

След разгласяването турските органи заявиха, че ако Комисията не вземе предвид ползите по отношение на подпомагането за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести, то общият адвалорен процент на субсидиране би бил de minimis. Те повториха твърдението си след допълнителното разгласяване. Комисията припомни, че прагът de minimis е 1 %, но за развиващите се страни е 2 %. Тя допълнително припомни, че за целите на прилагането на член 14, параграф 5 дадена държава се счита за развиваща се държава, ако тя е включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1) (16). Тъй като Турция не е включена в списъка с държави, които отговарят на изискванията по този регламент, Комисията отхвърли твърдението.

(62)

Горепосочените констатации, свързани с конкретната ситуация, в която се намира заявителят, потвърдиха констатациите от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823, обобщени в съображения 24—29 по-горе. Освен че в горепосочения регламент е оценена общата ситуация по отношение на всички производители на пъстърва в Турция (т.е. ситуацията на средния производител на пъстърва), с него беше установено и че след законодателните промени през 2016 г. някои производители на пъстърва са получавали значително по-малко субсидии (съображение 49 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823).

(63)

Комисията заключи, че такъв е бил и случаят на заявителя. Тя първо отбеляза, че новоизчисленият адвалорен процент на субсидиране в размер на 1,55 % е представлявал значително намаление в сравнение с 9,5 %, установени през първоначалното разследване.

(64)

Второ, заявителят не е могъл да се ползва от много други схеми за субсидиране, за да компенсира изцяло намаляването на пряката субсидия (17).

(65)

Освен това законодателните промени, които са довели до намаляването на броя на редица стопанства за развъждане на риба, са били въведени през 2016 г. и са продължили да действат през РПРП (2018 г.) и през 2019 г. (18), т.е. вече в продължение на 4 години. Турското правителство не е съобщило на Комисията относно каквито и да било планове за възстановяване на критериите за допустимост отпреди 2016 г. Поради това Комисията счете промените от 2016 г. за промени с дълготраен характер по смисъла на член 19, параграф 4 от основния регламент.

(66)

След разгласяването и допълнителното разгласяване Асоциацията оспори констатацията на Комисията, съгласно която намаляването на субсидиите, получавани от заявителя, е било с дълготраен характер. Според асоциацията Комисията е трябвало да оцени дълготрайния характер на системата за субсидиране като цяло и не е следвало да се съсредоточава върху промените от 2016 г. и то само по отношение на една схема за субсидиране. Асоциацията освен това заяви, че след 2016 г. турските органи са продължили да въвеждат нови схеми за субсидиране, за да компенсират намалялото в резултат от промените от 2016 г. субсидиране, по-специално субсидии за производство при затворена система, субсидии за пъстърва с тегло над 1 kg, субсидии за добри селскостопански практики, както и субсидии за етикетиране на риба. Асоциацията също така изказа твърдението, че в изчисленията си Комисията не е взела предвид новите условия за допустимост по отношение на подпомагането за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести, както и увеличението на максималния размер на субсидията за 2019 г. Освен това асоциацията счита, че всички нови инвестиции от страна на заявителя, за да получи право на подпомагането, ще бъдат извършени чрез субсидиран правителствен заем.

(67)

Както е обяснено по-горе, Комисията оцени не само въздействието върху заявителя на законодателните промени от 2016 г., но и всички нови схеми за субсидиране, от които той би могъл да получава ползи през РПРП и след това. Тя установи, че заявителят не е отговарял на условията за допустимост за получаване на субсидии за производство при затворена система, тъй като неговото производство на пъстърва е разположено в язовири, а не в затворена система, която отговаря на изискванията за допустимост. Комисията също така установи, че субсидиите за етикетиране на риба и за добри селскостопански практики са били прекратени съответно през 2018 и 2019 г. Освен това Комисията провери и установи, че субсидията за пъстърва с тегло над 1 kg е била предвидена и за пъстърва с тегло над 1,2 kg, т.е. пъстърва, която не попада в обхвата на определението на разглеждания продукт. И накрая, както е посочено в съображения 40—52, през РПРП заявителят не е получавал ползи по линия на подпомагането за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести, и няма вероятност да получава подобно подпомагане до 2025 г. С оглед на повторната оценка на новата информация, посочена в съображения 46—47, Комисията заключи, че заявителят не би получавал ползи в бъдеще от субсидии по схемата за подпомагане за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести.

(68)

Също така според Комисията твърдението, че заявителят би финансирал всяко ново оборудване чрез субсидиран заем се основава по-скоро на вероятност, отколкото на конкретни доказателства. Поради това Комисията отхвърля аргумента.

(69)

Въз основа на горепосоченото Комисията остава на мнение, че съгласно член 19, параграф 4 от основния регламент и въз основа на горепосочените констатации, обстоятелствата по отношение на субсидирането са се променили значително и намаляването на преките субсидии е с дълготраен характер, доколкото е засегнат заявителят.

(70)

От гореизложеното следва, че изравнителното мито, приложимо за заявителя, следва да се измени, както е посочено в раздел 3.4.

(71)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (19),