(1)

Трансформацията към нулеви нетни емисии вече предизвиква огромни промишлени, икономически и геополитически промени по целия свят, които ще стават все по-явни с напредването на усилията за декарбонизация в световен мащаб. Съюзът трябва да реагира на тези промени при осъществяването на енергийния, климатичния и екологичния преход. Стабилната производствена база е ключов елемент за осигуряването на достъп до технологии за нулеви нетни емисии и поддържането на качествени работни места в Съюза. За това е необходимо Съюзът да запази своята конкурентоспособност, включително чрез иновации, по-специално по отношение на чистите технологии.

(2)

Предвид сложността и транснационалния характер на технологиите за нулеви нетни емисии, има опасност едни некоординирани национални мерки за осигуряване на достъп до тези технологии да нарушат конкуренцията и да разпокъсат вътрешния пазар. Подобни мерки на държавите членки могат да доведат до налагане на различно регулиране за пазарните оператори, предоставяйки различни равнища на достъп до доставки на технологии за нулеви нетни емисии в държавите членки, включително като осигуряват различни равнища на подкрепа за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, и като въвеждат различни правила и некоординирани форми на обществени поръчки, различни процеси и срокове във връзка с издаването на разрешения, като по този начин създават пречки пред трансграничната търговия между държавите членки и възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. Ето защо, за да се гарантира функционирането на вътрешния пазар, е необходимо да се създаде обща правна рамка на Съюза за колективно справяне с това основно предизвикателство чрез повишаване на издръжливостта и сигурността на доставките за Съюза при технологиите за нулеви нетни емисии.

(3)

Съюзът се е ангажирал с ускорена декарбонизация на икономиката си и амбициозно внедряване на възобновяеми енергийни източници, за да постигне до 2050 г. климатична неутралност, а именно нулеви нетни емисии или емисии след приспадане на поглъщанията. Тази цел е централна за Европейския зелен пакт, който е изложен в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“, и е съобразена с ангажимента на Съюза за действия в областта на климата в световен мащаб съгласно Парижкото споразумение (4). С оглед постигането на целта на Съюза за климатична неутралност Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) определя обвързваща цел на Съюза в областта на климата за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. С предложения пакет „Подготвени за цел 55“, изложен в съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „Подготвени за цел 55“: постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ се цели постигане на целта на Съюза в областта на климата за 2030 г. и се преразглежда и актуализира правото на Съюза в това отношение.

(4)

Освен това в промишления план на Зеления пакт, изложен в съобщението на Комисията от 1 февруари 2023 г., е очертан всеобхватен подход за подкрепа на разрастването на технологиите за чиста енергия, който се основава на четири стълба. По първия стълб целта е изграждане на регулаторна среда, която опростява и рационализира процесите на издаване на разрешения за нови производствени и монтажни обекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, и улесняване на разрастването на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии. Вторият стълб има за цел да стимулира инвестициите и финансирането на производството на технологии за нулеви нетни емисии чрез преразгледаната Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, създадена със съобщението на Комисията от 17 март 2023 г., и чрез създаването на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP), създадена с Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета (6), за да се запази предимството на Съюза в областта на критичните и нововъзникващите технологии, свързани с екологичния и цифровия преход. Третият стълб е свързан с развитието на уменията, които са нужни за осъществяването на прехода, и с увеличаването на броя на квалифицираните работници в сектора на технологиите за чиста енергия. Четвъртият стълб е насочен към търговията и диверсификацията на веригата за доставка на суровините от критично значение. Това включва създаване на клуб на суровините от критично значение, работа с единомислещи партньори за колективно укрепване на веригите за доставки и диверсифициране спрямо единствените доставчици на суровини от критично значение. Настоящият регламент представлява част от тези мерки и допринася за засилване на икономическата обосновка за декарбонизация на промишлеността в Съюза.

(5)

Вътрешният пазар предоставя подходяща среда за осигуряване на достъп в съответните мащаби и темпове до технологиите, които са необходими за постигане на амбициите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и целта на Европейския зелен пакт да превърне декарбонизацията в устойчива конкурентоспособност. Пътят към неутрална по отношение на климата икономика с ефективно използване на ресурсите и нулеви нетни емисии създава големи възможности за разширяване на отраслите в Съюза, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии, като се използва силата на вътрешния пазар чрез насърчаване на инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка. Тези технологии са необходими за постигане на целите на интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (7), допринасят за издръжливостта и конкурентоспособността на промишлеността на Съюза и дават възможност за декарбонизация на икономическите сектори — от енергийните доставки до транспорта, сградите и промишлеността в Съюза. Една силна промишленост с нулеви нетни емисии в Съюза може да помогне значително за ефективното постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, а също да подкрепи други цели на Европейския зелен пакт, като същевременно укрепва промишлената база и по този начин създава качествени работни места и устойчив растеж.

(6)

За да изпълни тези ангажименти, Съюзът трябва да ускори темпото на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, включително чрез увеличаване на дела на чистата енергия в енергийния си микс, както и чрез повишаване на енергийната ефективност и на дела на възобновяемите енергийни източници. Това ще допринесе за постигането на целите на Съюза, определени в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права за 2030 г., който е приносът на Комисията за прилагането на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен в Гьотеборг през 2017 г. („Стълба“).

(7)

По-високите цени на енергията вследствие на неоправданата и незаконна военна агресия на Русия срещу Украйна бяха силен стимул за ускоряване на изпълнението на Европейския зелен пакт и за заздравяване на устоите на стратегията за енергийния съюз, уреден чрез Регламент (ЕС) 2018/1999, чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива, изнасяни от Русия. Планът REPowerEU, изложен в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г., озаглавено „План REPowerEU“, играе ключова роля за преодоляване на трудностите и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна. Този план има за цел да ускори енергийния преход в Съюза, за да се намали потреблението на газ и електроенергия в Съюза и да се увеличат инвестициите за внедряване на енергоспестяващи и нисковъглеродни решения.

(8)

За постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката е необходимо енергийната ефективност да получи приоритет. Икономиите на енергия са най-евтиният, най-безопасният и най-чистият начин за постигане на тези цели. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е общ принцип на енергийната политика на Съюза и е важен както от гледна точка на практическото му приложение в политиката, така и при вземането на инвестиционни решения. Ето защо е от съществено значение да се разширят производствените мощности на Съюза за енергоспестяващи технологии, например термопомпи, районни отоплителни и охладителни системи и интелигентни технологии за електроенергийната мрежа, които помагат на Съюза да намали и контролира потреблението си на електроенергия.

(9)

Целите на Съюза в областта на декарбонизацията, сигурността на енергийните доставки, цифровизацията на енергийната система и електрификацията на потреблението, например по отношение на мобилността и нуждата от допълнителни станции за по-бързо зареждане, изискват огромно разширяване на електроенергийните мрежи в Съюза, както на ниво пренос, така и на ниво разпределение. На ниво пренос са необходими уредби за постоянен ток с високо напрежение, наред с другото за свързване към съоръженията за възобновяеми енергийни източници в морето, докато на ниво разпределение свързването на доставчиците на електроенергия и управлението на гъвкавостта от страната на потреблението се крепят на инвестиции в иновативни технологии за електроенергийната мрежа, например интелигентно зареждане на електрически превозни средства, енергийно ефективна сградна и промишлена автоматизация и интелигентни регулатори, инфраструктура за модерни методи на отчитане и домашни системи за управление на енергията. Електроенергийната мрежа трябва да взаимодейства с много участници или устройства въз основа на проследяване, а оттам и наличност на подробни данни, за да се осигури гъвкавост, интелигентно зареждане, интелигентни сгради с интелигентни електроенергийни мрежи и дребномащабни услуги за гъвкавост, позволяващи реакция на потребителите по отношение на търсенето и използването на възобновяеми енергийни източници. Свързването на технологиите за нулеви нетни емисии с мрежата на Съюза изисква значително разширяване на производствените мощности за електроенергийните мрежи по отношение на кабели, подстанции и трансформатори, както на сушата, така и в морето.

(10)

Поради това са необходими допълнителни политически усилия, за да може Съюзът да разполага със стабилен потенциал за бързо увеличаване на производствените мощности в подкрепа на целта на Съюза в областта на климата за 2030 г. чрез подобряване на пазарните условия за онези технологии, които са налични на пазара, както и сигурността на доставките на технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставки, намаляване на разпокъсаността на пазара и запазване или укрепване на цялостната издръжливост и конкурентоспособност на енергийната система на Съюза. Това включва достъп до безопасен и устойчив източник на най-добрите в своя клас горива, както е посочено в Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията (8).

(11)

Настоящият регламент следва да допълни Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета (9) чрез съсредоточаване върху производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии по отношение на крайните продукти, специфичните компоненти и специфичните машини, използвани основно за тяхното производство. Регламент (ЕС) 2024/1252 се съсредоточава по-скоро върху частта нагоре по веригата на доставки, по-специално суровините от критично значение и техния добив, преработка и рециклиране. Тези технологии са абсолютно необходими за широк набор от стратегически сектори, включително отраслите на технологиите за нулеви нетни емисии, цифровия сектор, авиокосмическата промишленост и отбраната. Като следват същата логика за поддържане на икономическа обосновка, модернизиране и предоставяне на подходящи умения и подкрепа на инвестициите, настоящият регламент и Регламент (ЕС) 2024/1252 се допълват взаимно при създаването на полезни взаимодействия в регулаторната подкрепа по цялата верига на доставки за производство на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза. Настоящият регламент обхваща и преработените материали, които са основен компонент на технологиите за нулеви нетни емисии, с изключение на суровините от критично значение, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1252.

(12)

Крайните продукти и специфичните компоненти, които са от съществено значение за производството на технологии за нулеви нетни емисии, следва да бъдат изброени в приложение в неизчерпателен списък. Те включват крайни продукти и техните компоненти, които се произвеждат и търгуват от дадено дружество, включително преработени материали, но изключват суровините, обхванати от Регламент (ЕС) 2024/1252. Целта на посоченото приложение е да се определят, доколкото е възможно, крайните продукти и специфичните компоненти, които са от съществено значение за производството на технологии за нулеви нетни емисии и които поради това могат разумно винаги да се считат за използвани основно за всички технологии за нулеви нетни емисии, изброени в настоящия регламент. Специфични компоненти и специфични машини, които не са обхванати в посоченото приложение, все пак могат да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент, когато въз основа на доказателства, предоставени на национален компетентен орган, организаторът на проекта може да докаже, например чрез пазарни проучвания или споразумения за изкупуване, че специфичните компоненти или специфичните машини се използват основно за производството на технологии за нулеви нетни емисии, с изключение на суровините от критично значение, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1252.

(13)

Някои специфични компоненти във веригата на доставки на технологии за нулеви нетни емисии се произвеждат чрез енергоемки производствени процеси, а именно в секторите на стоманата, алуминия, цветните метали, основните химикали, цимента, варта, стъклото, керамиката, торовете, както и в секторите на целулозата и хартията. Много от тези процеси се характеризират с висока енергоемкост и висок въглероден интензитет, поради което генерираните от тях емисии на CO2 обикновено трудно могат да бъдат намалени. В същото време Регламент (ЕС) 2021/1119 изисква бърза декарбонизация на икономиката на Съюза. Предвид факта, че енергоемките отрасли са генерирали 17 % от общите емисии на парникови газове в Съюза през 2019 г., тяхната декарбонизация е абсолютно необходима за постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза. Това означава, че сигурността на доставките в Съюза на специфични компоненти, използвани за технологии за нулеви нетни емисии, зависи и от увеличаването на усилията за декарбонизация в енергоемките отрасли. Енергоемките промишлени съоръжения попадат в обхвата на настоящия регламент, когато съответните съоръжения произвеждат специфични компоненти, използвани основно в технологии за нулеви нетни емисии. Поради необходимостта от декарбонизация на тези сектори като цяло и за да се гарантира наличието на произвежданите от тях специфични компоненти, които се използват във веригите за доставки на технологии за нулеви нетни емисии, за разлика от други производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, за които се прилага настоящият регламент, настоящият регламент следва да се прилага и за проекти в енергоемки отрасли, които произвеждат специфични компоненти, използвани във веригите на доставки на технологии за нулеви нетни емисии, но не изключително само в тях. Включването в обхвата на настоящия регламент на такива съоръжения, чиито емисии е трудно да бъдат намалени, следва да бъде обвързано с условието да има проект, включващ изграждането или преобразуването на такова съоръжение, което да доведе до значително намаляване на емисиите на CO2, произтичащи от производствените дейности. Целенасоченото подпомагане на тези сектори съгласно настоящия регламент допринася за осигуряването на достъп до устойчиво предлагане на технологии за нулеви нетни емисии на вътрешния пазар, увеличава сигурността на инвестициите и създава стимул за търсенето на революционни технологии за нулеви нетни емисии и декарбонизация.

(14)

В списъка на технологиите за нулеви нетни емисии се определят технологиите, които са от съществено значение за целите на Съюза за декарбонизация и за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. Списъкът включва и технологии, които не всички държави членки приемат за източник на чиста и сигурна енергия. Това е в съответствие с правото им на избор между различни енергийни източници и общата структура на енергийните им доставки, както и промишлената им политика. За да се защитят тези права, списъкът на технологиите за нулеви нетни емисии не засяга разпределението на средствата в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка 2021—2027 г., по-специално по отношение на критериите за разпределяне, допустимост и отпускане на средства, свързани с енергийните технологии, във фондовете на Съюза, включително в тези, които са финансирани чрез квоти по схемата за търговия с емисии (СТЕ) или подкрепа от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Отделните държави членки също така не следва да бъдат задължени да признават за стратегически проектите, подкрепящи верига за доставки на технология, която съответната държава членка не приема като част от своя енергиен микс.

(15)

За да се гарантира, че бъдещата енергийна система на Съюза е устойчива, това разрастване следва да се извърши по цялата верига на доставки на въпросните технологии, при пълна съгласуваност и взаимно допълване с регламенти (ЕС) 2024/1252 и (ЕС) 2023/1781 (10) на Европейския парламент и на Съвета.

(16)

За да се решат въпросите, свързани със сигурността на доставките, като същевременно се допринася за подпомагането на издръжливостта на енергийната система на Съюза, както и усилията за декарбонизация и модернизация, производствените мощности за технологии за нулеви нетни емисии в Съюза трябва да нараснат. Необходимо е Съюзът да гарантира, че регулаторната среда за производителите на фотоволтаични (ФВ) технологии им позволява да увеличат конкурентното си предимство и да подобрят перспективите за сигурността на доставките, като се стремят до 2030 г. да достигнат поне 30 гигавата оперативни производствени мощности за фотоволтаични уредби в цялата верига на стойността на ФВ, в съответствие с целите, заложени в Европейския алианс на промишлеността за производство на слънчева фотоволтаична енергия, който има подкрепата на стратегията на ЕС за слънчевата енергия, установена със съобщението на Комисията от 18 май 2022 г. Необходимо е Съюзът да гарантира, че регулаторната среда за производителите на вятърни генератори и термопомпи им позволява да затвърдят конкурентното си предимство и да запазят или увеличат сегашните си пазарни дялове през настоящото десетилетие в съответствие с прогнозите на Съюза за внедряване на технологии, които да отговарят на неговите цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Това означава, че към 2030 г. производствените мощности на Съюза за вятърни генератори трябва да бъдат най-малко 36 GW, а за термопомпи — най-малко 31 GW. Необходимо е производителите от Съюза на акумулаторни батерии и електролизьори да намерят регулаторна среда, която им позволява да затвърдят технологичното си лидерство и да допринесат активно за формирането на тези пазари. При технологиите за акумулаторни батерии това би означавало принос за постигане на целите на Европейския алианс за акумулаторните батерии и стремеж почти 90 % от годишното търсене на акумулаторни батерии в Съюза да бъде задоволявано от производители на акумулаторни батерии от Съюза, което означава производствени мощности на Съюза от поне 550 GWh към 2030 г. За производителите на електролизьори в Съюза планът REPowerEU предвижда до 2030 г. да бъдат произведени 10 млн. тона водород от възобновяеми източници на вътрешния пазар и да бъдат внесени до 10 млн. тона водород от възобновяеми източници. За да може технологичното лидерство на Съюза да се превърне в търговско, зад което застават Комисията и Европейският алианс за чист водород в своята Съвместна декларация за електролизьорите, на производителите на електролизьори в Съюза следва да бъде предоставена възможността да увеличат допълнително капацитета си, така че до 2030 г. общата мощност на инсталираните електролизьори да достигне поне 100 GW за водород. В плана REPowerEU също се поставя цел до 2030 г. устойчивото производство на биометан да се увеличи до 35 милиарда кубични метра. Тъй като днес веригата за доставки на биометан се намира предимно в Европа, той вече допринася за издръжливостта на Съюза и следва да се насърчава допълнително. Производителите на горива за въздухоплаването и морския сектор в Съюза трябва да продължат да разработват, произвеждат и увеличават количествата на устойчивите алтернативни горива, за да допринесат значително за намаляването на емисиите на парникови газове в транспортния сектор с 90 % през 2050 г., както и да изпълнят задълженията, определени в Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета (12). Това намаляване на емисиите се подкрепя решително и от Промишления алианс за веригата за създаване на стойност за възобновяемите и нисковъглеродните горива. Съюзът трябва да гарантира, че регулаторната среда и рамката за подкрепа на производителите на устойчиви технологии за алтернативни горива във въздухоплаването и морския сектор им позволяват да увеличат производствения си капацитет по цялата верига за създаване на стойност на горивата — от събирането и доставката на суровини до смесването, включително капацитета за преобразуване и рафиниране.

(17)

Разглеждайки тези цели заедно, следва същевременно да се отчете, че за някои елементи от веригата на доставките, например инвертори, както и слънчеви фотоелементи, полупроводникови пластини и слитъци за фотоволтаични уредби или катоди и аноди за акумулаторни батерии, производствените мощности на Съюза са ниски. С цел да се способства за решаването на будещите безпокойство въпроси за зависимостта и уязвимостта, свързани с вноса, и да се гарантира постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, следва да се определи общ сравнителен показател за производствените мощности в Съюза на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като същевременно се полагат усилия, насочени към подобен показател за технологиите за нулеви нетни емисии. Годишният капацитет на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии следва да има за цел да се доближи или постигне общ годишен производствен сравнителен показател от най-малко 40 % от годишните нужди от внедряване до 2030 г. за технологиите за нулеви нетни емисии, разглеждани като цяло.

(18)

В същото време продуктите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии ще допринасят за издръжливостта на Съюза и сигурността на доставките на чиста енергия. Сигурните доставки на чиста енергия са предварително условие за икономическото развитие, както и за обществения ред и сигурност. Продуктите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии ще предоставят ползи и за други стратегически важни стопански сектори, например земеделието и производството на храни, осигурявайки достъп до чиста енергия и машини на конкурентни цени, което допринася по устойчив начин за продоволствената сигурност на Съюза и за осигуряването на все по-голям пазар за алтернативни продукти на биологична основа чрез кръговата икономика. По същия начин постигането на амбициозните цели на Съюза в областта на климата ще доведе както до икономически растеж, така и до нарастване на социалното благосъстояние.

(19)

До 2030 г. световният пазар на ключови масово произвеждани технологии за чиста енергия ще достигне годишна стойност от около 650 милиарда щатски долара, което е повече от три пъти над сегашното равнище. В световен мащаб промишлеността с нулеви нетни емисии расте с все по-висок темп. Промишлеността на Съюза може да осигури просперитет на гражданите на Съюза само ако е конкурентна и отворена към световния пазар. Един конкурентоспособен в световен мащаб сектор на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза ще осигури подкрепа за развитието на стабилни производствени мощности на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Освен това промишлените отрасли на Съюза, които са конкурентоспособни в световен мащаб в различни сегменти от веригите за доставки на технологии за нулеви нетни емисии, ще допринесат за цялостната издръжливост на веригите за доставки на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и ще подобрят достъпа на Съюза до технологии за нулеви нетни емисии.

(20)

Производството на технологии за нулеви нетни емисии зависи от сложни и взаимосвързани в световен мащаб вериги за създаване на стойност. За да се запази конкурентоспособността и да се намалят настоящите стратегически зависимости от вноса на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка, като същевременно се избегне формирането на нови зависимости, е необходимо Съюзът да продължи да укрепва своята индустриална база за постигане на нулеви нетни емисии, да стане по-конкурентоспособен и отворен за иновации. Заедно с други мерки за повишаване на конкурентоспособността на Съюза, мерките за увеличаване на производствените мощности в Съюза следва да гарантират също, че Съюзът играе доминираща роля в стратегически части на глобалната верига за създаване на стойност, включително по отношение на крайните продукти, за да се осигури нивото на сигурност на доставките, от което Съюзът се нуждае за постигане на целите си в областта на климата и енергетиката. Поради това следва да се въведе втори общ сравнителен показател. Целта трябва да е производствените мощности на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии да достигнат по-голям дял от световното производство, с оглед до 2040 г. да достигнат 15 % от световната стойност на това производство, въз основа на мониторинга, предвиден в настоящия регламент. Този втори показател следва да не се прилага, ако увеличените производствени мощности на Съюза значително надхвърлят нуждите на Съюза от внедряване на съответните технологии, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката.

(21)

За да може производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегическите проекти за нулеви нетни емисии да бъдат внедрени или да се разраснат възможно най-бързо с цел да се гарантира сигурност на доставките за Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, е важно да се осигури ефикасност в планирането и сигурността на инвестициите, като се сведе до минимум административната тежест за организаторите на проекти. Поради това процесите на издаване на разрешения от държавите членки за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии следва да бъдат рационализирани, като същевременно се гарантира, че тези проекти са безопасни, сигурни и екологично устойчиви и отговарят на екологичните и социалните изисквания и изискванията за безопасност. Правото на Съюза в областта на околната среда определя общи условия за процеса и съдържанието на националните процеси по издаване на разрешения, като по този начин осигурява високо ниво на опазване на околната среда. Предоставянето на статут на стратегически проект за нулеви нетни емисии не следва да засяга приложимите условия за издаване на разрешения за съответните проекти, включително тези, определени в директиви 2000/60/ЕО (13), 2004/35/ЕО (14), 2010/75/ЕС (15), 2011/92/ЕС (16) и 2012/18/ЕС (17) на Европейския парламент и на Съвета и Директива 92/43/ЕИО на Съвета (18).

(22)

Държавите членки следва да могат да избират, в зависимост от своята вътрешна организация, дали да създадат или определят свои единни звена за контакт на местно, регионално или национално равнище или на всяко друго подходящо административно равнище. Освен това съответните компетентни органи следва да посочат и предоставят на единното звено за контакт изискванията и обхвата на информацията, която се изисква от организатора на проект преди да започне процесът по издаване на разрешения. Единното звено за контакт следва да отговаря за съобщаването на тази информация на организатора на проекта. Единното звено за контакт, в ролята си на координатор, следва да улеснява предоставянето на информация на компетентните органи, по-специално за да се избегне дублирането на искания при процеса на издаване на разрешения. Тези искания могат да включват проучвания, разрешения или лицензи.

(23)

За да се намали сложността и да се повишат ефикасността и прозрачността при процеса на издаване на разрешения, организаторите на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително на стратегически проекти, следва да могат да взаимодействат с единното звено за контакт, отговорно за улесняването и координирането на целия процес на издаване на разрешения. За тази цел държавите членки следва да създадат или да определят едно или повече единни звена за контакт, като същевременно гарантират, че организаторите на проекти ще контактуват само с едно звено за контакт. Държавите членки следва да решат дали единното звено за контакт ще бъде същевременно и орган, който взема решенията за издаването на разрешения. За да гарантират ефективното изпълнение на техните отговорности, държавите членки следва да осигурят на единните си звена за контакт и на всеки орган, участващ в процеса на издаване на разрешения, достатъчно персонал и ресурси.

(24)

За да се даде възможност на предприятията и организаторите на проекти, включително при трансгранични проекти, да извличат пряка полза от вътрешния пазар, без да понасят излишна допълнителна административна тежест, в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (19), с който бе създадена единната цифрова платформа, са предвидени общи правила за осигуряването онлайн на информация, процедури и услуги за оказване на помощ, които са от значение за функционирането на вътрешния пазар. Информацията, която е необходимо да се представя на съответните органи чрез съответното единно звено за контакт като част от процеса на издаване на разрешения съгласно настоящия регламент, е обхваната в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724, а съответните процедури са включени в приложение II към посочения регламент, за да се гарантира, че организаторите на проекти могат да се възползват изцяло от онлайн процедурите и от услугите на техническата система, основана на принципа на еднократност. Единните звена за контакт, създадени или определени съгласно настоящия регламент, се включват в списъка на службите за оказване на съдействие и решаване на проблеми в приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1724.

(25)

Производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии преминават през продължителни и сложни процеси за издаване на разрешения, които могат да са с продължителност от две до седем години, в зависимост от държавата членка, технологията и сегмента на веригата за създаване на стойност. Като се има предвид размерът на необходимите инвестиции, по-специално за проектите с размери, сравними с тези на огромна фабрика, каквито са необходими за постигане на очакваните икономии от мащаба, неадекватните процеси по издаване на разрешения създават допълнително и често неблагоприятно препятствие за увеличаването на производствения капацитет в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. За да осигурят на организаторите на проекти и на други инвеститори сигурността и яснотата, които са им необходими, за да засилят разработването на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки следва да гарантират, че процесът по издаване на разрешения за такива проекти не се простира отвъд предварително определените срокове. За стратегически проекти в областта на нулевите нетни емисии продължителността на процеса по издаване на разрешения следва да не надвишава 12 месеца за съоръжения с годишно производство от 1 GW или повече и девет месеца за съоръжения с годишно производство под 1 GW или 18 месеца за всички необходими разрешителни за управление на обект за съхранение на CO2 и внедряването на свързани с тях проекти за улавяне на CO2 и за пренос на CO2. За производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии продължителността на процеса по издаване на разрешения следва да не надвишава 18 месеца за съоръжения с годишно производство от 1 GW или повече и 12 месеца за съоръжения с годишно производство под 1 GW. За технологиите за нулеви нетни емисии, за които количественият показател GW не е от значение, например електроенергийните мрежи и технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) или за пренос и използване на CO2, следва да се прилагат горните граници на въпросните срокове. Въпреки това, първата стъпка от оценката на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС, която се състои в изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда, често се извършва предимно от организатора на проекта. Поради това тази стъпка не следва да се включва в сроковете, с които са обвързани държавите членки в процеса на издаване на разрешения. За тази цел единното звено за контакт следва да съобщи датата, до която организаторът на проекта трябва да представи доклада за оценка на въздействието върху околната среда, като времето между посочената дата и реалното представяне на доклада не следва да се взема предвид в графика. Същият принцип следва да се прилага и в случаите, когато след провеждане на необходимите консултации единното звено за контакт уведомява организатора на проекта за възможността да предостави допълнителна информация с цел допълване на доклада за оценка на въздействието върху околната среда. В изключителни случаи, свързани с естеството, сложността, местоположението или мащаба на предложения проект, държавите членки следва да могат да удължават сроковете. Тези изключителни случаи могат да включват непредвидени обстоятелства, които пораждат необходимостта от добавяне или допълване на екологичните оценки, свързани с проекта, или забавяния поради процеси на отчуждаване, когато това е необходимо.

(26)

Възможно е някои конкретни производствени проекти в областта на нулевите нетни емисии да бъдат признати за стратегически проекти в областта на нулевите нетни емисии. Те носят допълнителни ползи, по-специално по отношение на намаляването на зависимостите на Съюза или постигането на целите по отношение на енергийния съюз и климата. Производствените проекти в областта на нулевите нетни емисии могат да допринесат за укрепване на технологичната и промишлената издръжливост на Съюза чрез увеличаване на производствения капацитет за ключов сегмент от веригата на доставки. По-специално добавянето на производствени мощности за секторите, за които производствените мощности на Съюза представляват значителен дял от световното производство и които играят решаваща роля за издръжливостта на Съюза, дава възможност за укрепване на позицията на Съюза в световната верига на доставки за производството в областта на нулевите нетни емисии и спомага за преодоляване на опасенията, свързани с уязвимостта на вноса. Освен това тези проекти могат да донесат допълнителни ползи, например за развитието на умения и конкурентоспособността, както и да подкрепят целите на Съюза за декарбонизация чрез прилагане на кръгови и устойчиви производствени практики. С оглед на тези допълнителни ползи тези проекти следва да бъдат избрани като стратегически проекти от държавите членки и да се ползват от рамка, която позволява тяхното по-бързо изпълнение, по-специално чрез приоритетен статут и по-кратки срокове в процеса на издаване на разрешения. Организаторите на проекти, които желаят да получат статут на стратегически проект в областта на нулевите нетни емисии, трябва да кандидатстват официално за такъв статут в съответната държава членка в съответствие с критериите за кандидатстване и признаване, определени в настоящия регламент.

(27)

Оценките на въздействието върху околната среда и лицензите, изисквани съгласно правото на Съюза, включително по отношение на водите, почвите, въздуха, екосистемите, местообитанията, биологичното разнообразие и птиците, са неразделна част от процеса по издаване на разрешение за производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и съществена предпазна мярка, за да се гарантира, че отрицателните въздействия върху околната среда са избегнати или сведени до минимум. Същевременно, за да се гарантира, че процесите по издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии са предвидими и навременни, следва да се използват всички възможности за рационализиране на изискваните оценки и лицензи, без да се понижава нивото на защита на околната среда. Във връзка с това необходимите оценки следва да се обединяват, за да се предотврати ненужното припокриване, а организаторите на проекти и съответните органи следва изрично да се договарят за обхвата на обединената оценка преди нейното извършване, за да се предотвратят ненужни последващи действия.

(28)

Конфликтите относно земеползването могат да създадат пречки пред изпълнението на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. В добре разработени планове, включително пространствени планове и зониране, следва да се обмисли дали да се представят евентуални производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като същевременно се вземат предвид резултатите от обществените консултации и потенциалните въздействия върху околната среда. Тези планове имат потенциала да спомогнат за постигането на баланс между обществения интерес и общото благо, намалявайки потенциала за конфликти и ускорявайки устойчивото внедряване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Поради това съответните национални, регионални и местни органи следва да бъдат насърчавани да включват в разработването на плановете разпоредби за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти в областта на нулевите нетни емисии, когато това е целесъобразно.

(29)

Клъстеризацията на промишлените дейности с цел промишлена симбиоза може да сведе до минимум въздействието на дейностите върху околната среда и да осигури повишаване на ефективността за всички промишлени участници. Клъстеризацията може да допринесе значително за постигането на целите на настоящия регламент. Във връзка с това настоящият регламент насърчава развитието на „долини“ за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии („долини“). Целта на долините е да се създадат клъстери на промишлена дейност с нулеви нетни емисии, така че да се повиши привлекателността на Съюза като място за производствени дейности и да се рационализират още повече административните процедури за създаване на производствени мощности за нулеви нетни емисии. Долините следва да бъдат с ограничен географски и технологичен обхват, за да се насърчи промишлената симбиоза. При определянето на обхвата държавите членки следва да вземат предвид необходимостта да се даде предимство на многостранното използване на определените райони, за да се гарантират разширяването, повторната индустриализация или създаването на промишлени клъстери на Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и наличието на съответна транспортна и мрежова инфраструктура, съоръжения за съхраняване и други инструменти за гъвкавост. Създаването на долини следва да съответства на планирания или съществуващ списък от проекти и на потенциала за достъп или организиране на възможности за образование и обучение, за да се гарантира наличието на квалифицирана работна ръка. Долините следва да се определят от държавите членки и всяко определяне следва да бъде придружено от план с конкретни национални мерки за повишаване на привлекателността на долината като място за производствени дейности. Долините следва по-специално да се използват като инструмент за укрепване на промишлените дейности с нулеви нетни емисии в регионите, като се вземат предвид справедливият преход и неговите цели, по-специално във въгледобивните региони в преход.

(30)

Държавите членки следва да бъдат в състояние да определят и подпомагат долините. При определянето на дадена долина държавите членки следва да изготвят план, в който се посочва коя производствена дейност с нулеви нетни емисии трябва да бъде обхваната в долината („план“). Държавите членки следва да извършват също така оценките на въздействието върху околната среда, които се изискват за производствените дейности с нулеви нетни емисии, планирани да се осъществяват в долината. Тези оценки на въздействието съществено ограничават необходимостта предприятията да извършват такива оценки за получаването на разрешения за производствените дейности с нулеви нетни емисии в обхвата на долината. Планът следва да включва резултатите от оценките на въздействието върху околната среда, както и националните мерки, които трябва да бъдат предприети за свеждане до минимум или ограничаване на отрицателното въздействие върху околната среда. Планът следва да включва също конкретни национални мерки в подкрепа на промишлената дейност в обхвата на долината. Тези мерки следва да включват мерки за инвестиране или стимулиране на частните инвестиции в енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, както и мерки за намаляване на оперативните разходи на промишлеността в долината, например договори за разлика в цените на енергията. Други мерки, които трябва да се обмислят, включват мерките за укрепване на защитата на интелектуалната собственост, създаване на иновационен център в долината, както и за привличане в долината на стартиращи предприятия. За да се осигури инвестиционна сигурност за промишлеността на Съюза, в плана следва да бъде посочена и продължителността на мерките за подпомагане.

(31)

Държавите членки се насърчават да определят долини в по-слабо развитите региони и регионите в преход, както и в подпомаганите райони. Инвестиции, насочени към създаване на долини, оборудване на долини с подходяща инфраструктура, преобразуване на изоставени промишлени терени и развиване на местния резерв от умения, могат да се ползват от публична финансова подкрепа, включително чрез съвместно управлявани фондове, а именно Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (20), Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (21), и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (22). В съответствие с правилата, уреждащи всеки фонд, и по преценка на съответните управляващи органи, тези инвестиции могат да получат възможно най-високите проценти на съфинансиране, разрешени от всеки фонд.

(32)

Като се има предвид ролята на долините за обединяването на ресурси, които са от значение за отворената стратегическа автономност на Съюза, и техния принос за сигурността на доставките в Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, както и за екологичния и цифровия преход, съответните органи за издаване на разрешения следва да считат, че долините са от обществен интерес. Тази мярка се състои във въвеждането на разпоредба, която предвижда, че проектите в долините са от обществен интерес за целите на съответното право на Съюза в областта на околната среда. Тези проекти следва да не оказват върху околната среда значително неблагоприятно въздействие, което не може да бъде смекчено или компенсирано. Въз основа на предварителна оценка съответният орган за издаване на разрешенията може да стигне до заключението, че общественият интерес, обслужван от проектите в дадена долина, има предимство пред обществените интереси, свързани с опазването на природата и околната среда, и че следователно проектите могат да бъдат разрешени, при условие че са изпълнени всички съответни условия, посочени в Директива 2000/60/ЕО, Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23), Директива 92/43/ЕИО и законодателни актове на Съюза в областта на възстановяването на природата.

(33)

Непредвидимостта, сложността, а понякога и прекомерната продължителност на националните процеси на издаване на разрешения подкопават инвестиционната сигурност, необходима за ефективното разработване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии. Ето защо, за да осигурят и ускорят ефективното прилагане, държавите членки следва да прилагат рационализирани и ефикасни процеси на издаване на разрешения. В допълнение държавите членки следва да обмислят иновации в политиката в тази област. Освен това стратегическите проекти за нулеви нетни емисии следва да се считат за спешни на национално равнище и следователно да получат приоритетен статут, доколкото и в степента, в която националното право предвижда такива спешни процедури във всички съдебни производства и процедури за уреждане на спорове, свързани с тях, като се гарантира зачитане на правото на защита, ако и доколкото националното право предвижда такива спешни процедури. Това следва да не пречи на компетентните органи да рационализират процесите на издаване на разрешения, наред с другото, за други производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които не са стратегически проекти за нулеви нетни емисии.

(34)

За постигането на целите за 2030 г. е необходимо да се обърне специално внимание на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, като се има предвид и техният значителен принос за постигането на нулеви нетни емисии на CO2 до 2050 г. Тези проекти играят ключова роля за отворената стратегическа автономност на Съюза, като осигуряват на гражданите достъп до чиста и сигурна енергия на приемливи цени. Като се има предвид тяхната роля, тези проекти следва да се ползват от още по-рационализирани и ефикасни процедури за издаване на разрешения, да получават статут на проекти с възможно най-голямо национално значение съгласно националното право и да се ползват от допълнителна подкрепа за привличане на инвестиции, като същевременно продължават да изпълняват задълженията на Съюза и международните задължения съгласно директиви 2009/147/ЕО, 92/43/ЕИО, законодателни актове на Съюза в областта на възстановяването на природата и Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г., както и приложимите задължения в областта на социалното и трудовото право, установени от правото на Съюза или националното право.

(35)

Като се има предвид ролята на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии за гарантиране на сигурността на доставките за Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, както и приносът им за отворената стратегическа автономност на Съюза и за екологичния и цифровия преход, съответният орган за издаване на разрешенията следва да разглежда тези проекти като проекти от обществен интерес. Въз основа на оценка на всеки отделен случай даден орган за издаване на разрешения може да стигне до заключението, че общественият интерес, обслужван от проекта, има предимство пред обществените интереси, свързани с опазването на природата и околната среда, и че следователно проектът може да бъде разрешен, при условие че са изпълнени всички съответни условия, посочени в Директива 2000/60/ЕО, 2009/147/ЕО или 92/43/ЕИО, или в законодателни актове на Съюза в областта на възстановяването на природата.

(36)

Необходимо е също да се предвидят мерки за постигане до 2030 г. на целта на Съюза за осигуряване на оперативен капацитет за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, като по този начин се подкрепя декарбонизацията на промишлеността в Съюза и борбата с изменението на климата.

(37)

През 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система. Тази стратегия представя визия за това как да се ускори преходът към по-интегрирана енергийна система, която да поддържа климатично неутрална икономика при най-ниски разходи във всички сектори. Тя обхваща три допълващи се и взаимно подсилващи се концепции: на първо място, енергийна система, близка до кръговата икономика, в чиято основа е енергийната ефективност; на второ място, по-широка пряка електрификация на секторите на крайно потребление; на трето място, използване на горива от възобновяеми и нисковъглеродни източници, включително водород. Съображенията, свързани с интеграцията на енергийната система, се отнасят до решенията за пълно интегриране на цялата електроенергия, произведена от инсталации за възобновяема енергия, в по-широката енергийна система. Това включва приемането на технически решения, които позволяват интегрирането на излишъка от електроенергия, генерирана от инсталации за електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително чрез различни видове акумулиране и разширяване на планируемите източници на енергия от неизкопаеми горива в мрежата, както и чрез управление на търсенето.

(38)

УСВ е технология, която ще допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата. Тя се състои в улавяне на CO2 от промишлени инсталации, транспортирането му до място за съхранение и нагнетяването му в подходяща подземна геоложка формация с цел трайно съхранение.

(39)

При разработването на решения за промишлеността за УСВ е налице неуспешно координиране. От една страна, въпреки че ценовият сигнал относно CO2, предоставен от СТЕ на ЕС, прави такива инвестиции икономически състоятелни за промишлеността, която инвестира в улавяне на емисии на CO2, съществува значителен риск от липса на достъпни разрешени обекти за съхранение в геоложки формации. От друга страна, инвеститорите в първоначални обекти за съхранение на CO2 се налага да поемат непосредствените разходи по намиране, разработване и оценка на тези обекти, още преди да могат да кандидатстват за регулаторно разрешение за съхраняване. Участниците на пазара ще могат по-лесно да планират своите инвестиции, ако е налице прозрачност относно потенциалния капацитет за съхраняване на CO2 от гледна точка на геоложката пригодност на съответните райони и ако разполагат с всички съществуващи геоложки данни, включително необработени и примерни данни, по-специално от проучването на обекти за добив на въглеводороди. Като вземат предвид поверителността, националната сигурност и търговската чувствителност, както и адекватното обезщетение за частно генерирани и притежавани от частни лица данни, държавите членки следва да осигурят публичен достъп до тези данни и редовно да докладват от ориентирана към бъдещето перспектива за напредъка в разработването на обектите за съхранение на CO2 и съответните нужди от капацитет за нагнетяване и съхраняване с оглед на колективното постигане на целта на целия Съюз по отношение на капацитета за нагнетяване на CO2. Тези задължения за прозрачност не засягат правото на държавите членки да не разрешават или да ограничават разгръщането на капацитет за съхраняване на CO2 на тяхна територия.

(40)

За да се избегне блокирането на активи и да се гарантира, че икономически жизнеспособният капацитет за нагнетяване води до намаляване на емисиите на CO2, следва да се изгради икономическа обосновка по цялата верига за създаване на стойност. Поради това до 2030 г. трябва да бъдат създадени пълни и индивидуални вериги за създаване на стойност в областта на УСВ, включително улавяне, транспортиране и съхранение, чрез ефективни съюзни и национални политики с подходящи разпоредби, гарантиращи конкуренцията и свободния достъп.

(41)

Основна пречка пред инвестициите в улавянето на въглерод, които понастоящем стават все по-изгодни от икономическа гледна точка, е наличието на действащи обекти за съхранение на CO2 в Съюза, което подсилва стимулите, произтичащи от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24). За да създаде условия за разрастването на технологиите и да разшири водещите си производствени мощности, Съюзът се нуждае от разработване на далновидно осигуряване на постоянни геоложки обекти за съхранение на CO2, разрешени в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25), и инфраструктури за транспортиране на CO2. Чрез определянето на съюзна цел за осигуряване на оперативен капацитет до 2030 г. за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, в съответствие с очакваните нужди по отношение на този капацитет до 2030 г. и като се вземат предвид дружествата, извършващи дейност предимно в държави членки с много ограничен капацитет за съхранение поради правни, геоложки, географски, технически или пазарни ограничения, съответните сектори могат да координират инвестициите си по посока на европейска верига за създаване на стойност за нулеви нетни емисии при транспортирането и съхраняването на CO2, която промишлеността може да използва за декарбонизиране на дейността си. Това първоначално внедряване ще подпомогне и по-нататъшното съхраняване на CO2 в перспектива до 2050 г. Според оценките на Комисията до 2050 г. Съюзът може да се нуждае от улавяне на до 550 млн. тона CO2 годишно, за да постигне целта за нулеви нетни емисии, включително чрез поглъщане на въглерод. Такава първоначална цел за капацитет за съхраняване в промишлен мащаб ще освободи от риск инвестициите в улавянето на емисии на CO2 като важен инструмент за постигане на климатична неутралност. Когато настоящият регламент бъде включен в Споразумението за европейското икономическо пространство, съюзната цел относно осигуряване на оперативен капацитет до 2030 г. за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно ще бъде съответно коригирана. За да се гарантира постигането на целта на Съюза, държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за улесняване и стимулиране на разгръщането на проекти УСВ. Тези мерки следва да включват мерки за стимулиране на емитерите да улавят емисии и инвестиционна подкрепа за инвеститорите за инфраструктурите за транспортиране на CO2 до мястото на съхранение на CO2.

(42)

Всяко международно споразумение, свързано с постоянното съхранение на произхождащ от Съюза CO2 в трети държави, следва да предвижда равностойни условия, за да се гарантира постоянно сигурно и екологично безопасно съхранение на уловения CO2 в геоложки формации и да се гарантира, че съхранението на произхождащ от Съюза CO2 не се използва за увеличаване на производството на въглеводороди и съответства на действително намаляване на емисиите.

(43)

Чрез определянето на обектите за съхранение на CO2 и на свързани с тях проекти за улавяне на СО2 и свързана с СО2 инфраструктура, които допринасят за постигането на целта на Съюза за 2030 г., като стратегически проекти в областта на нулевите нетни емисии, може да се ускори и улесни развитието на обекти за съхранение на CO2, а нарастващото промишлено търсене на обекти за съхранение може да бъде насочено към най-рентабилните обекти за съхранение. Все повече газови и нефтени находища с намаляващи залежи, които биха могли да бъдат превърнати в безопасни обекти за съхранение на CO2, са в края на своя полезен експлоатационен срок. Освен това петролната и газовата промишленост потвърди решимостта си да започне енергиен преход и разполага с активите, уменията и знанията, необходими за проучване и развитие на допълнителни обекти за съхранение. За да бъде постигната съюзната цел относно осигуряване на оперативен капацитет до 2030 г. за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, секторът трябва да обедини приноса на всяка една част от него, за да се гарантира, че УСВ като климатично решение ще бъде на разположение преди възникването на търсене. За да се осигури навременно, общосъюзно и рентабилно развитие на обектите за съхранение на CO2 в съответствие с целта на Съюза за капацитет за нагнетяване, притежателите на лицензии за добив на нефт и газ в Съюза следва да допринесат за постигането на тази цел пропорционално на своите производствени мощности за нефт и газ, като същевременно се осигурят гъвкави възможности за сътрудничество и за вземане предвид на принос от трети страни. Действията, предприети както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, следва да насърчават подход, свързан с веригата за създаване на стойност. Съответно притежателите на лицензи за добив на нефт и газ в Съюза следва да предприемат необходимите инвестиции и да подкрепят развитието на жизнеспособни бизнес модели за цялата верига за създаване на стойност в областта на въглеродния диоксид.

(44)

За да допринесат за постигането на целта на Съюза за капацитета за нагнетяване на CO2, задължените субекти могат да сключват споразумения с незадължени субекти за изпълнение на цялото си задължение или на част от него. Тези споразумения могат да бъдат част от споразумение за съвместно предприятие, с което се създава място за съхранение, или да се изпълняват отделно между страните, за да се изпълни приносът на задължения субект. Когато такива съвместни предприятия са създадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, пълният капацитет за нагнетяване на съответния съвместен проект за съхранение на CO2 може да се използва за изпълнение на задълженията на задължените партньорски страни.

(45)

За да се гарантира, че местата за съхранение се разработват при стабилни пазарни условия, Комисията следва да извърши оценка, която разглежда връзката между конкретното търсене на капацитет за нагнетяване от проекти за улавяне на CO2 и основната инфраструктура, необходима за преноса на CO2, която е в процес на изпълнение или се планира да започне да функционира до 2030 г., и задълженията за капацитет за съхранение за 2030 г.

(46)

Дерогациите от задължението са основен инструмент за предотвратяване наличието на блокирани активи при тези обстоятелства. За да прилагат ефективно тези дерогации, държавите членки и Комисията следва да се ангажират изцяло със съответните оправомощени субекти при всяка оценка на необходимостта от дерогация, особено в случаите, когато оправомощен субект сигнализира необходимостта от дерогация. За да се постигне целта на Съюза във връзка с капацитета за нагнетяване на CO2, когато въз основа на оценката на Комисията не е предоставена дерогация или когато съответната държава членка не е поискала дерогация, Комисията и държавата членка ще работят със съответните оправомощени субекти, за да помогнат за преодоляването на препятствията и пречките, така че да се улесни изпълнението на задължението.

(47)

Необходими са допълнителни усилия в областта на политиката, за да се гарантира трансграничното планиране на инфраструктурата. Достъпността и свързаността на пълния набор от договорености за транспортиране на СО2 имат решаваща роля за внедряването на проектите за УСВ и за улавяне и използване на въглерод. Тези договорености обхващат кораби, шлепове, влакове и камиони, както и стационарни съоръжения за свързване и акостиране, за втечняване, буферно съхранение и конвертори на CO2 с оглед на по-нататъшното му транспортиране по тръбопроводи и със специални видове транспорт.

(48)

За държавите членки следва да е възможно да създадат или да предоставят подкрепа за създаването на субекти, които имат за цел създаването на мрежи за транспортиране на CO2, включително изграждането на инфраструктура или предоставянето на плавателни съдове или други транспортни средства.

(49)

Улавянето, съхранението и използването на CO2 неизбежно ще бъде част от декарбонизираното бъдеще на Съюза, включително поглъщанията. Необходимо е в Съюза да има добре функциониращ пазар на уловен CO2, на услуги за нагнетяване на CO2, на услуги за превоз на CO2 и на дейности по оползотворяване на въглерода. Този пазар следва да постигне определени цели на обществената политика по най-изгодния икономически начин. Общата цел е устойчивата и икономически ефективна декарбонизация на промишлеността на Съюза, като се гарантира, че всички емисии на CO2, които не могат да бъдат намалени с технически средства или когато намаляването на тези емисии не е икономически изгодно, могат да бъдат улавяни и съхранявани или използвани, като се избягват забавените емисии. Този пазар следва също така да гарантира безопасността, устойчивостта и трайността на съхранението на уловения CO2 в геоложки формации, както и че уловеният CO2 е на разположение за дейности по оползотворяване на въглерода в съответствие с целите на Съюза в областта на климата. Функциониращият пазар на CO2 следва също така да бъде подкрепен от инфраструктурна мрежа за пренос на CO2 с минимален екологичен отпечатък, която да е достъпна за участниците на пазара при справедливи, отворени и недискриминационни условия. Пазарът следва да отговаря на екологичните стандарти на Съюза.

(50)

Използването на уловен CO2 в определени производствени процеси може да спомогне за постоянното съхранение на CO2 и/или да допринесе за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаеми горива. Поради това всички субекти, участващи във веригата за създаване на стойност на дейностите по нагнетяване на CO2, определени в настоящия регламент, следва да бъдат насърчавани да обмислят дали CO2, който ще се съхранява, би могъл да бъде съхранен за постоянно в нови продукти или би могъл да подкрепи целите на Съюза за намаляване на зависимостта му от изкопаеми горива.

(51)

Съюзът спомогна за изграждането на световна икономическа система, базирана на отворена, прозрачна и основана на правила търговия и настоява за спазване и прокарване на стандартите за социалната и екологичната устойчивост и за климатичния преход, и е изцяло ангажиран с тези ценности. Съюзът има за цел да осигури равнопоставеност чрез реформиране на Световната търговска организация (СТО), изграждане на нови партньорства и борба с нелоялните търговски практики и производствения свръхкапацитет, за да се гарантира справедлива конкурентна среда за промишлеността на Съюза, включително чрез промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, като се осигурят качествени работни места за работниците.

(52)

За да се гарантира достъпът на Съюза до сигурни и устойчиви доставки на технологии за нулеви нетни емисии, необходими за запазване на издръжливостта на Съюза, и за да се постигнат неговите цели за климатична неутралност, вътрешният пазар трябва да бъде благоприятна среда за иновации в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Иновациите ще бъдат решаващ фактор за гарантиране на конкурентоспособността на Съюза, както и за постигане на целите за нулеви нетни емисии във възможно най-кратък срок. Като се има предвид бързото развитие на технологиите за нулеви нетни емисии, както и съществените регулаторни насоки, предоставени за екологичния преход, за постигането на целите на настоящия регламент е изключително важно потенциалните въздействия на правото на Съюза и инициативите на политиката върху иновациите да бъдат взети предвид по време на тяхната подготовка, преглед и преразглеждане чрез прилагането на принципа на иновациите.

(53)

За да отрази целите на настоящия регламент, Комисията би могла да обмисли дали да актуализира пътищата за преход, които се разработват след съобщението на Комисията от май 2021 г. и които биха могли да набележат благоприятстващите фактори и пречките за прехода и конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, или да вземе предвид настоящия регламент в евентуални подобни бъдещи инициативи.

(54)

В рамките на първия стълб на промишления план на Зеления пакт Съюзът трябва да разработи и поддържа индустриална база за предоставяне на решения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, с което да подсигури енергийните си доставки, като същевременно не изоставя амбициозните си цели за постигане на климатична неутралност. В подкрепа на тази цел и за да се избегнат зависимости при доставките на технологии за нулеви нетни емисии, което би забавило резултатите от усилията на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове или би изложило на риск сигурността на енергийните доставки, в настоящия регламент следва да се предвидят разпоредби за насърчаване на търсенето на устойчиви и издръжливи технологии за нулеви нетни емисии.

(55)

Прилагането на минимални задължителни изисквания гарантира, че лостовият ефект на публичните разходи за насърчаване на търсенето на по-добре функциониращи обществени поръчки за продукти с нулеви нетни емисии в областта на екологичната устойчивост се увеличава по структуриран начин, който е приложим за възлагащите органи и възложителите. Някои изключения следва да гарантират, че възлагащите органи и възложителите избягват специфични нежелани последици. Тези изключения се отнасят до монополни ситуации, специфични случаи на неефективност на пазара или ситуации, при които възлагащите органи или възложителите могат да бъдат изправени пред прекомерни разходи или техническа несъвместимост. Възлагащите органи и възложителите следва да запазят свободата си да включват допълнителни минимални изисквания в документите, свързани с обществените им поръчки, при условие че те са в съответствие с директиви 2014/23/ЕС (26), 2014/24/ЕС (27) или 2014/25/ЕС (28) на Европейския парламент и на Съвета и приложимото секторно право. Те следва също така да останат свободни, при същите условия, да използват в допълнение критерии за възлагане, за да определят икономически най-изгодната оферта, например критерии за цена, разходи или други критерии.

(56)

За договори за строителство и концесии за строителство, които попадат в обхвата на настоящия регламент, възлагащите органи или възложителите следва също така да изберат едно или повече конкретни условия, изисквания или договорни задължения, за да се спомогне за постигането на някои цели, например разглеждането на социални съображения или съображения, свързани със заетостта, с цел постигане на положителен социален резултат, ефективното отчитане на опасенията, свързани с киберсигурността, когато е уместно, или получаването на достатъчна увереност, че съответните продукти ще бъдат доставени своевременно. Тези аспекти са важни и за насърчаването на издръжливостта. Следва да бъдат предвидени изключения, отнасящи се до монополни ситуации, специфични случаи на неефективност на пазара или ситуации, при които възлагащите органи или възложителите могат да бъдат изправени пред прекомерни разходи или техническа несъвместимост.

(57)

В някои случаи, по отношение на определени трети държави, следва да се обърне внимание на приноса на офертата за издръжливостта. Ако Комисията установи, че делът на дадена технология за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти с произход от трета държава се равнява на повече от 50 % от доставките на въпросната конкретна технология или на въпросните компоненти в рамките на Съюза, възлагащите органи и възложителите следва да бъдат задължени да включат някои условия в документите, свързани с обществените им поръчки, за да постигнат устойчив резултат. По този начин стойността на конкретната технология за нулеви нетни емисии или на основните специфични компоненти на конкретната технология за нулеви нетни емисии с произход от съответната трета държава не следва да надвишава пределна стойност от 50 % при определени условия. Освен това, ако Комисията установи, че делът на доставките в рамките на Съюза на тези продукти или компоненти с произход от трета държава се е увеличил средно с най-малко 10 процентни пункта в продължение на две последователни години и е достигнал най-малко 40 % от доставките в рамките на Съюза, следва да се прилага същият механизъм. Това ще позволи на Съюза да отчете ефективно променящите се зависимости. За договори, попадащи в обхвата на допълнение I на Съюза към Споразумението за държавните поръчки (СДП) на Световната търговска организация или на други имащи отношение международни споразумения, с които Съюзът е обвързан, възлагащите органи и възложителите не следва да прилагат тези изисквания към технологии за нулеви нетни емисии или техните основни специфични компоненти с произход източници на доставки, които са страни по тези споразумения.

(58)

В случай на неспазване на тези изисквания за издръжливост възлагащите органи и възложителите следва също така да изискват в документите, свързани с обществените им поръчки, главният изпълнител да бъде задължен да плати пропорционална такса на съответния възлагащ орган или възложител в размер най-малко 10 % от стойността на конкретните технологии за нулеви нетни емисии по поръчката, за да се гарантира спазването на механизма.

(59)

Държавите членки не следва да дискриминират или да подлагат на неоправдано различно третиране доставчик на технологии за нулеви нетни емисии от друга държава членка. Това задължение отразява вече съществуващото задължение за възлагащите органи и възложителите, в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС, да третират икономическите оператори еднакво и без дискриминация и да спазват процедурните правила, предвидени в тези директиви, за да се гарантира, че принципите за равно третиране и недискриминация се прилагат на практика и процедурите за възлагане на обществени поръчки са отворени за конкуренцията.

(60)

Без да се засяга правото на Съюза, приложимо за конкретна технология, включително съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета (29) и Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета (30), и освен ако в него не е предвидено друго, при оценката на екологичната устойчивост на решенията за нулеви нетни емисии, възлагани въз основа на настоящия регламент, възлагащите органи и възложителите следва да могат да вземат предвид различни елементи, оказващи въздействие върху климата и околната среда.

(61)

На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на ръководни принципи за възлагащите органи и възложителите за определяне на техническите спецификации, изискванията и условията за изпълнение на поръчките, свързани с екологичната устойчивост на обществените поръчки. Това не следва да засяга правото на Съюза, приложимо за конкретни технологии, включително съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781 и Регламент (ЕС) 2023/1542.

(62)

За да се вземат предвид, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка или на търг, необходимостта от подкрепа на производството или потреблението на енергия от възобновяеми източници и необходимостта от избягване на това да има един-единствен източник на доставки на технологии за нулеви нетни емисии и без да се засягат международните ангажименти на Съюза, доставките следва да се смятат за недостатъчно диверсифицирани най-малкото ако конкретната технология за нулеви нетни емисии или нейните основни специфични компоненти са с произход трета държава и ѝ се падат над 50 % от тези доставки в рамките на Съюза.

(63)

За да се насърчат отговорното бизнес поведение на оферентите, киберсигурността и сигурността на данните на използваните технологии, проектите и свързаните с тях инфраструктури и да се стимулира цялостното и навременно изпълнение на проектите, публичните органи, които разработват търгове за внедряване на енергия от възобновяеми източници, следва да включат критерии за предварително класиране, свързани с отговорното бизнес поведение, киберсигурността и сигурността на данните и със способността за цялостно и навременно изпълнение на проекта.

(64)

За да се подкрепи целта за разработване и поддържане на промишлена база за осигуряването на технологии за енергия от възобновяеми източници с цел да се гарантират енергийните доставки на Съюза и да се избегнат зависимости за доставките на тези технологии, които биха забавили усилията на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове или биха изложили на риск сигурността на енергийните доставки, публичните органи, които разработват търгове за внедряване на енергия от възобновяеми източници, следва да повишат устойчивостта и издръжливостта на доставките на тези технологии в рамките на Съюза. Държавите членки следва да оценят приноса на търговете за устойчивостта, като разгледат екологичната устойчивост на офертите, техния принос за иновациите и приноса им за интеграцията на енергийната система. За тази цел държавите членки следва да имат избор да въведат в тръжния проект критерии за предварително класиране или критерии за възлагане. Докато на критериите за предварително класиране следва да отговарят всички проекти на оферентите, за да могат да участват в търга, критериите за възлагане имат за цел да се оценят и класират различните проекти, участващи в даден търг.

(65)

Когато разглеждат екологичната устойчивост на офертите, както под формата на критерии за предварително класиране, така и на критерии за възлагане, публичните органи, които разработват търгове за внедряване на енергия от възобновяеми източници, могат да вземат предвид различни елементи с въздействие върху климата и околната среда. Тези елементи може да включват дълготрайността и надеждността на решението; лесния ремонт и поддръжка и достъпа до такива услуги; лесното актуализиране и обновяване; лесното рециклиране и неговото качество; употребата на вещества; потреблението на енергия, вода и други ресурси на един или повече етапи от жизнения цикъл на продукта; теглото и обема на продукта и неговата опаковка; включването на възобновяеми материали, рециклирани или използвани компоненти; количеството, характеристиките и наличността на консумативи, необходими за правилната употреба и поддръжка; отпечатъка и въздействието на продукта върху околната среда през целия му жизнен цикъл; въглеродния отпечатък на продукта; изпускането на пластмасови микрочастици; емисиите във въздуха, водата или почвата, изпускани на един или повече етапи от жизнения цикъл на продукта; количеството генерирани отпадъци; и условията за употреба.

(66)

За да се подпомогне проектирането и производството на по-иновативни и авангардни технологии за енергия от възобновяеми източници, приносът на офертите за устойчивостта може да отчита — под формата на критерии за предварително класиране или на критерии за възлагане — приноса към иновациите чрез предвиждане на критерии за предварително класиране или за възлагане, които насърчават използването на изцяло нови решения или подобряването на сравними най-съвременни решения.

(67)

За да се подкрепи интегрирането на енергията от възобновяеми източници в енергийната система на Съюза и ползите от нея за икономически ефективна декарбонизация, приносът на офертите за устойчивостта може да отчита приноса за интеграцията на енергийната система, например чрез съхранение на енергия, оползотворяване на отпадна топлина и студ и производство на водород от възобновяеми източници.

(68)

За да се повиши издръжливостта на доставките на технологии за енергия от възобновяеми източници с нулеви нетни емисии и да се избегне прекомерната зависимост от държави с висока концентрация на доставки в рамките на Съюза, публичните органи следва да разгледат, чрез критерии за предварително класиране или критерии за възлагане, приноса за издръжливостта на различните проекти, участващи в търгове за внедряване на енергия от възобновяеми източници, като вземат предвид необходимостта от диверсифициране на доставките на технологии за енергия от възобновяеми източници, без да се засягат международните ангажименти на Съюза. При прилагането на критерия за издръжливост публичните органи следва да имат предвид, че предлагането следва да се счита за недостатъчно диверсифицирано, ако над 50 % от търсенето в рамките на Съюза на конкретна технология за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти произхожда от една-единствена трета държава.

(69)

Когато се прилагат като критерии за възлагане, претеглянето на критериите за приноса на офертата към устойчивостта и издръжливостта при търговете за внедряване на енергия от възобновяеми източници не засяга възможността органите, които разработват тези търгове, да определят по-висок праг за критериите, свързани с екологичната устойчивост, иновациите и интеграцията на енергийната система, ако това е съвместимо с всички ограничения за неценовите критерии, определени съгласно правилата за държавната помощ. Във всеки случай прилагането на тези критерии и тяхната минимална и комбинирана тежест в търговете следва да гарантират, че търговете остават конкурентни и са в съответствие с членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(70)

За увеличаване на доставките в Съюза на технологии за енергия от възобновяеми източници с цел да се постигне необходимият общ годишен производствен сравнителен показател до 2030 г. в рамките на Съюза, в настоящия регламент следва да бъде предвиден конкретен дял от предлаганите на търг количества, за който се прилагат неценови критерии. Този дял следва да се оценява на всеки две години от Комисията, за да се определи въздействието на неценовите критерии върху развитието на годишното производство в Съюза на технологии за енергия от възобновяеми източници и внедряването на енергия от възобновяеми източници, включително тяхното финансово въздействие и тяхното въздействие върху скоростта на внедряване, като същевременно се вземат предвид осъществимостта и яснотата на системата за организаторите на проекти. Ако оценките покажат, че прилагането на критериите за издръжливост и устойчивост допринася положително за сигурността на доставките в Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, по-специално чрез увеличаване на производствените мощности в Съюза за технологии за енергия от възобновяеми източници, и не възпрепятства значително постигането на целите за енергия от възобновяеми източници, определени в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (31), включително внедряването във всяка държава членка, прилагането на тези разпоредби следва да се увеличава постъпателно. Всяка стъпка следва да бъде предмет на оценка на въздействието, за да се гарантира, че по-високите дялове продължават да допринасят положително за сигурността на доставките на технологии за енергия от възобновяеми източници и че тези ползи надхвърлят въздействието върху разходите и върху скоростта на внедряване на енергията от възобновяеми източници. При определянето на дела на предлаганите на търг количества следва, ако е целесъобразно и осъществимо, да се търси постепенно общо увеличение, за да се допринесе за постигането на общите цели на настоящия регламент и да се достигнат 50 % до края на 2029 г.

(71)

В зависимост от целите си за внедряване на енергия от възобновяеми източници и националните си стратегии за декарбонизация държавите членки биха могли да бъдат засегнати по много различен начин от прилагането на критериите за издръжливост и устойчивост. Поради това, когато оценява въздействието на тези критерии върху внедряването на енергия от възобновяеми източници, Комисията следва да разгледа цялостното финансово въздействие и въздействието върху внедряването в Съюза, както и въздействието върху държавите членки и други заинтересовани страни, включително домакинствата и дружествата. За да се определи въздействието върху внедряването на енергия от възобновяеми източници и да се вземе предвид практическият опит от прилагането на неценови критерии, Комисията следва да се консултира, като част от своята оценка и по структуриран и прозрачен начин, с националните органи, които провеждат търговете.

(72)

Критериите за търговете могат да добавят прекомерна тежест за организаторите на проекти за енергия от възобновяеми източници с малък капацитет. За да се ограничи въздействието на настоящия регламент върху търговете в подкрепа на проекти с максимален капацитет от 10 мегавата, държавите членки следва да могат да изключват тези търгове от изчисляването на общия обем капацитет, предлаган на търг годишно.

(73)

Когато за търговете, за които се прилагат критерии за предварително класиране, издръжливост и устойчивост, са подадени недостатъчно оферти, внедряването на енергия от възобновяеми източници не следва да се забавя, като се задължават държавите членки да прилагат тези критерии по отношение на дела от тръжния обем, за който не е имало оферти. Поради това държавите членки следва да могат да изключват от изискванията за търговете дела от тръжния обем, за който не е имало оферти. Счита се, че за даден търг са подадени недостатъчно оферти, когато офертите, представени за този търг, обхващат количество, което е под общия обем капацитет, предлаган на търга.

(74)

За целите на създаването на схеми в полза на домакинствата, предприятията или потребителите, които да стимулират купуването на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, и без да се засягат международните ангажименти на Съюза, доставките следва да се смятат за недостатъчно диверсифицирани, когато над 50 % от общото търсене на конкретна технология за нулеви нетни емисии в рамките на Съюза се задоволява само от един източник. За да се осигури последователно прилагане, на датата на прилагане на настоящия регламент Комисията следва да публикува ежегоден списък на разпределението на произхода на крайните продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които попадат в тази категория, с разбивки по дела на доставките в Съюза с произход от различни източници през последната година, за която има налични данни.

(75)

С Решение 2014/115/ЕС на Съвета (32) беше одобрено, наред с другото, изменението на СДП. Целта на СДП е да установи многостранна рамка от балансирани права и задължения по отношение на обществените поръчки с оглед постигане на либерализация и разширяване на световната търговия. За поръчките, които попадат в обхвата на допълнение I към СДП на Съюза, както и в обхвата на други обвързващи Съюза международни споразумения, включително споразумения за свободна търговия и член III, параграф 8, буква а) от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. за обществени поръчки, възлагани от правителствени агенции за продукти, закупени с цел търговска препродажба или с цел използване в производството на стоки за търговска продажба, възлагащите органи и възложителите следва да не прилагат изискванията за издръжливост за технологии за нулеви нетни емисии или техните основни специфични компоненти с произход източници на доставки, които са подписали споразуменията.

(76)

Прилагането на разпоредбите относно издръжливостта в процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно настоящия регламент не следва да засяга член 25 от Директива 2014/24/ЕС и членове 43 и 85 от Директива 2014/25/ЕС и следва да са в съответствие със съобщението на Комисията от 24 юли 2019 г., озаглавено „Ръководство за участието на оференти и стоки от трети държави на пазара на ЕС за обществени поръчки“. Аналогично, разпоредбите относно обществените поръчки следва да продължат да се прилагат за строителството, доставките и услугите, предмет на настоящия регламент, включително член 67, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС и всички мерки за изпълнение, произтичащи от Регламент (ЕС) 2024/1781.

(77)

С цел да се ограничи административната тежест, произтичаща от необходимостта да се вземат предвид изискванията за приноса на офертата към устойчивостта и издръжливостта, по-специално за по-малките публични купувачи и при договори с по-ниска стойност, които нямат значително въздействие върху пазара, прилагането на съответните разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено за две години за публични купувачи, които не са централни органи за покупки, и за договори на стойност под 25 млн. евро.

(78)

За целите на прилагането на разпоредбите относно обществените поръчки съгласно настоящия регламент, когато даден продукт е обхванат от делегиран акт, приет съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (33), възлагащите органи и възложителите следва да закупуват само продукти, които отговарят на задължението, установено в член 7, параграф 2 от посочения регламент.

(79)

На домакинствата, предприятията и крайните потребители се пада съществена част от потреблението на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза, а публичните схеми за подпомагане, които стимулират купуването на такива продукти от домакинствата, по-специално от уязвимите домакинства и потребителите с ниски до средни доходи, са важни инструменти за ускоряване на екологичния преход. В рамките на инициативата за фотоволтаични покриви, обявена в съобщението на Комисията от 18 май 2022 г., държавите членки следва например да създадат национални програми в подкрепа на мащабното внедряване на покривни уредби за слънчева енергия. В плана REPowerEU Комисията призова държавите членки да използват пълноценно мерките за подкрепа, които насърчават преминаването към термопомпи. Подобни схеми за подпомагане, създадени на национално равнище от държавите членки или на местно равнище от местните или регионалните органи, също следва да допринасят за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Публичните органи следва например да предоставят по-висока финансова компенсация на бенефициерите при закупуването на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които ще допринесат в по-голяма степен за издръжливостта на Съюза. Публичните органи могат да обвържат допустимостта на схемите с приноса към устойчивостта и издръжливостта. По този начин държавите членки се насърчават да вземат предвид достъпността на схемата за гражданите, живеещи в енергийна бедност. Публичните органи следва да гарантират, че техните схеми са открити, прозрачни и недискриминационни, така че да допринесат за увеличаване на потреблението на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Публичните органи следва също така да ограничат допълнителната финансова компенсация за такива продукти, за да не се забавя внедряването на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза. За да се повиши ефикасността на такива схеми, държавите членки следва да гарантират, че информацията е лесно достъпна на безплатен уебсайт както за потребителите, така и за производителите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Използването от страна на публичните органи на приноса за постигане на устойчивост и издръжливост в схемите, насочени към потребителите или домакинствата, не следва да засяга правилата за държавна помощ и правилата на СТО относно субсидиите.

(80)

При разработването на схеми в полза на домакинствата, предприятията или потребителите, които стимулират купуването на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдруженията, създадени от един или повече такива органи или от една или повече такива публичноправни организации, следва да гарантират спазването на международните ангажименти на Съюза, включително като гарантират схемите да не достигат мащаби, които сериозно да накърнят интересите на членовете на СТО.

(81)

Комисията следва също така да следва да подпомага държавите членки при разработването на схеми, насочени към домакинствата, предприятията и потребителите, с цел изграждане на полезни взаимодействия и обмен на най-добри практики. Платформата „Net-Zero Europe“ („платформата“) следва също да играе важна роля за по-ускорено изпълнение на приноса към устойчивостта и издръжливостта от страна на държавите членки и публичните органи в техните процедури за възлагане на обществени поръчки и провеждане на търгове. След консултация с платформата Комисията следва да приеме акт за изпълнение, в който се определят критериите за оценка на приноса към устойчивостта и издръжливостта. В този акт следва да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия (МСП), които следва да имат справедлива възможност да участват в значителния пазар на обществени поръчки. Той следва също така да гарантира, че изискванията по отношение на устойчивостта и издръжливостта се прилагат по начин, който осигурява лоялна и равнопоставена конкуренция между участниците на пазара независимо от тяхната структура на собственост.

(82)

За да се гарантира, че процедурите за възлагане на обществени поръчки и търговете за внедряване на решения за възобновяеми енергийни източници действително допринасят за издръжливостта на Съюза, тези дейности трябва да бъдат предвидими за промишлеността. За да се позволи на промишлеността да адаптира производството си навреме, възлагащите органи и възложителите следва да информират пазара предварително за нуждите, които очакват да имат по отношение на обществените поръчки за продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии.

(83)

В допълнение към мерките, насочени към търсенето в публичния сектор и домакинствата, Съюзът би могъл да обмисли действия за улесняване на внедряването на технологии за нулеви нетни емисии в промишлените вериги за създаване на стойност в Съюза, като се обърне специално внимание на МСП, по-конкретно чрез улесняване на връзката между търсенето и предлагането от страна на промишлеността.

(84)

Както е посочено в Съобщението относно промишления план на Зеления пакт, пазарните дялове на промишлеността на Съюза са подложени на силен натиск поради субсидиите в трети държави, които нарушават еднаквите условия на конкуренция. Това положение създава конкурентно предизвикателство за Съюза да поддържа и развива собствената си промишленост и налага Съюзът да реагира бързо и енергично и да модернизира своята правна рамка.

(85)

Като се има предвид целта на Съюза за намаляване на стратегическите зависимости от трети държави по отношение на технологиите за нулеви нетни емисии, от решаващо значение е механизмите за публична подкрепа, като процедурите за възлагане на обществени поръчки и търговете, да не задълбочават тази зависимост. Поради това, когато е необходимо и целесъобразно, следва да се определят обосновани ограничения по отношение на дела на продуктите в договорите за доставки с произход от трети държави, ако Комисията е установила, че са изпълнени условията, свързани с издръжливостта, определени в настоящия регламент. Освен това следва да се положат усилия за ефективно справяне с нелоялните субсидии от трети държави, които подкопават еднаквите условия на конкуренция, например чрез използване на всички възможни мерки, предвидени в регламенти (ЕС) 2022/1031 (34) и (ЕС) 2022/2560 (35) на Европейския парламент и на Съвета.

(86)

Достъпът до публично и частно финансиране е от ключово значение за гарантиране на отворената стратегическа автономност на Съюза и за създаване на стабилна и конкурентоспособна производствена база за технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка в целия Съюз. По-голямата част от инвестициите, необходими за постигане на целите на Европейския зелен пакт, ще дойдат от частен капитал, привлечен както от потенциала за растеж на екосистемата за нулеви нетни емисии, така и от стабилна и амбициозна политическа рамка. Ето защо добре функциониращите, задълбочени и интегрирани капиталови пазари ще бъдат от съществено значение за набирането и насочването на средствата, необходими за екологичния преход и производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Следователно е необходим бърз напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари, за да може Съюзът да постигне целите си за нулеви нетни емисии. Програмата за устойчиво финансиране (и смесено финансиране) също играе решаваща роля за увеличаване на инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии по веригите за създаване на стойност, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на сектора. Както е посочено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия регламент, необходимите инвестиции възлизат на около 92 милиарда евро за периода 2023—2030 г., като в зависимост от различните сценарии те варират между 52 милиарда и 119 милиарда евро, което би довело до необходимост от публично финансиране в размер на 16—18 милиарда евро. Като се има предвид, че при тази оценка се вземат предвид само шест специфични технологии, реално необходимите инвестиции вероятно ще бъдат значително по-големи.

(87)

От съществено значение са частните инвестиции от дружествата и финансовите инвеститори. Когато частните инвестиции сами по себе си не са достатъчни, ефективното разгръщане на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии може да изисква публична подкрепа, например под формата на гаранции, заеми или капиталови и квазикапиталови инвестиции, като същевременно се избягва нарушаването на вътрешния пазар. Когато тази публична подкрепа е под формата на държавна помощ, тя следва да има стимулиращ ефект и да бъде необходима, целенасочена, временна, подходяща и пропорционална, като същевременно запазва конкуренцията и сближаването в рамките на вътрешния пазар. Съществуващите насоки относно държавната помощ, които неотдавна бяха задълбочено преразгледани в съответствие с двойните цели на прехода, предоставят широки възможности за подкрепа на инвестициите в проекти, попадащи в обхвата на настоящия регламент, при спазване на определени условия. Държавите членки могат да играят важна роля за улесняване на достъпа до финансиране на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като тушират случаите на пазарна неефективност чрез целенасочена и временна държавна помощ. С приетата на 9 март 2023 г. Временна рамка за държавна помощ при кризи и преход се цели осигуряване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар по отношение на секторите, в които е установен риск от преместване в трети държави, както и пропорционалност на помощта, що се отнася до нейния размер. Тя позволява на държавите членки да въведат мерки за подпомагане на нови инвестиции в производствени съоръжения в определени сектори с нулеви нетни емисии, включително чрез данъчни облекчения. Разрешеният размер на помощта може да бъде модулиран с по-високи интензитети на помощта и тавани на размера на помощта, ако инвестицията се осъществява в подпомагани региони, за да се допринесе за постигането на целта за сближаване между държавите членки и регионите. С цел да се избегне разпокъсаност на вътрешния пазар, са необходими подходящи условия, за да се уточнят конкретните рискове от отклоняване на инвестицията извън ЕИП и за да се гарантира, че не съществува риск от преместване в рамките на ЕИП. За да се мобилизират национални ресурси за тази цел, държавите членки се насърчават да изразходват, в съответствие с член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, 25 % от приходите от СТЕ, които събират ежегодно от търговете по СТЕ.

(88)

Всяко допълнително мобилизиране на държавна помощ следва да бъде целенасочено, временно и в съответствие с целите на политиката на Съюза, като например Европейския зелен пакт и Стълба. Това финансиране не следва да води до допълнителни различия между държавите членки, в съответствие с политиките на Съюза в областта на конкуренцията и сближаването.

(89)

Публичната подкрепа следва да се използва за справяне по пропорционален начин с установени конкретни прояви на неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, а действията не следва да дублират, нито да изместват частното финансиране или да нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. Действията следва да имат отчетлива добавена стойност за Съюза. Публичните инвестиции могат да се съсредоточат по-специално върху необходимите инфраструктурни инвестиции, насърчаването на иновациите и увеличаването на революционните технологии.

(90)

Няколко програми на Съюза за финансиране, като например Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (36), InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (37), програмите по линия на политиката на сближаване или Фондът за иновации, създаден съгласно Директива № 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (38), също са на разположение за финансиране на инвестиции в производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Освен това STEP ще спомогне за по-добро насочване на съществуващите фондове на Съюза към инвестиции от критично значение, целящи подпомагане на разработването или производството на критични технологии, включително чисти технологии.

(91)

С Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (39) на държавите членки се предоставя допълнителна безвъзмездна подкрепа в размер на 20 млрд. евро за насърчаване на енергийната ефективност и замяна на изкопаемите горива, наред с другото, чрез промишлените проекти за нулеви нетни емисии в Съюза. Както е посочено в насоките на Комисията относно главите за REPowerEU, държавите членки се насърчават да включат в главата за REPowerEU на своите планове за възстановяване и устойчивост мерки в подкрепа на инвестициите в производство и промишлени иновации в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (40).

(92)

InvestEU е водещата програма на Съюза за насърчаване на инвестициите, особено в областта на екологичния и цифровия преход, чрез предоставяне на финансиране и техническа подкрепа, например чрез механизми за смесено финансиране. Този подход допринася за привличането на допълнителен публичен и частен капитал. Освен това държавите членки се насърчават да допринасят за раздел „Държави членки“ на програмата InvestEU, за да подкрепят финансовите продукти, които са достъпни за производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, без да се засягат приложимите правила за държавна помощ.

(93)

Държавите членки могат да предоставят подкрепа от програмите на политиката на сближаване в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (41), за да насърчават изпълнението на стратегически проекти за нулеви нетни емисии, както и на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии във всички региони, и особено в по-слабо развитите региони, регионите в преход и териториите, финансирани от Фонда за справедлив преход, чрез инвестиционни пакети за инфраструктура, продуктивни инвестиции в иновации, производствени мощности в МСП, услуги, обучение и повишаване на квалификацията, включително подкрепа за изграждане на капацитет на публичните органи и организаторите на проекти. Инструментът за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (42), може да помогне на държавите членки и регионите при изготвянето на стратегии за растеж с нулеви нетни емисии, подобряване на стопанската среда, намаляване на бюрокрацията и ускоряване на издаването на разрешения. Държавите членки следва да бъдат стимулирани да насърчават устойчивостта на проектите за нулеви нетни емисии чрез включването на тези инвестиции във веригите за създаване на стойност в Съюза, като се опират по-специално на мрежите за междурегионално и трансгранично сътрудничество. Приемането на подобни мерки следва да се предвиди по-специално що се отнася до долините.

(94)

Фондът за иновации също предвижда многообещаващ и икономически ефективен начин за подпомагане на разрастването на производството и внедряването на технологии за чист водород и други технологии за нулеви нетни емисии в Съюза, като по този начин се укрепва суверенитетът на Съюза в областта на ключовите технологии за действия в областта на климата и енергийната сигурност.

(95)

За да се преодолеят ограниченията на сегашните разпокъсани усилия за публични и частни инвестиции и да се улесни интеграцията и възвръщаемостта на инвестициите, Комисията и държавите членки следва да се координират по-добре и да създадат полезни взаимодействия между съществуващите програми за финансиране на равнището на Съюза и на национално равнище, както и да осигурят по-добра координация и сътрудничество с промишлеността и основните заинтересовани страни от частния сектор. Платформата играе ключова роля за създаване на цялостен поглед върху наличните и подходящи възможности за финансиране и за обсъждане на индивидуалните нужди от финансиране на стратегически проекти за нулеви нетни емисии. С цел да се стимулира производството на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза, платформата може да обсъжда начините за набавяне на финансиране, регулаторната рамка, както и гаранциите за инвестиции и местоположение.

(96)

Освен това, като се има предвид значението на производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и стратегическите проекти за нулеви нетни емисии за енергийните доставки на Съюза, някои административни ограничения следва да бъдат частично отменени или опростени, за да се ускори изпълнението на такива проекти.

(97)

Космическите данни и услуги, получени от космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (43), и по-специално от програмата „Коперник“, трябва да се използват, доколкото е възможно, за предоставяне на информация за геологията, биологията, екологията, социално-икономическото развитие и наличието на ресурси за целите на екологичните оценки и лицензите. Тези данни и услуги, и по-специално капацитетът на програмата „Коперник“ за мониторинг и проверка на антропогенните емисии на CO2, са от значение за оценката на въздействието на промишлените проекти и въздействието на поглътителите на антропогенен CO2 върху концентрациите и потоците на парникови газове в световен мащаб.

(98)

Както е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (44), Комисията следва да поиска от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят европейски стандарти в подкрепа на целите на настоящия регламент.

(99)

„Водородните долини“ с промишлени приложения за крайно потребление играят важна роля за декарбонизацията на енергоемките промишлени отрасли. В плана REPowerEU е заложено като цел удвояването на броя на „водородните долини“ в Съюза. За постигането на тази цел държавите членки следва да ускорят издаването на разрешения и следва да обмислят създаването на регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии и да поставят като приоритет достъпа до финансиране. За укрепването на издръжливостта с оглед на нулевите нетни емисии държавите членки следва да осигурят взаимосвързаност на „водородните долини“ през границите на Съюза. Промишлените съоръжения, които произвеждат собствена енергия и които могат да допринесат положително за производството на електроенергия, следва да се насърчават да участват в интелигентната енергийна мрежа като производители на енергия чрез опростяване на регулаторните изисквания.

(100)

Регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии могат да бъдат важен инструмент за насърчаване на иновациите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и обучението в регулаторната сфера. За иновациите е необходима благоприятна среда — експериментални пространства, тъй като научните резултати изискват изпитвания в контролирана реална среда. Следва да бъдат въведени регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии за изпитване на иновативни технологии за нулеви нетни емисии или други иновативни технологии с потенциал за осъществяване на прехода към климатично неутрална, чиста икономика и за намаляване на стратегическите зависимости, в контролирана реална среда за ограничен период от време, като по този начин се подобрява регулаторният опит и потенциалното разрастване и по-широко внедряване. Целесъобразно е да се установи баланс между правната сигурност за участниците в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии и постигането на целите на правото на Съюза. Държавите членки следва да могат да предвидят дерогации от регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии в националното законодателство, като гарантират спазването на правото на Съюза и на съществените изисквания относно технологиите за нулеви нетни емисии, предвидени в националното право. През 2023 г. Комисията публикува документ с насоки за регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии, както беше обявено в Новата европейска програма за иновации, за да подпомогне държавите членки в подготовката на регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии. Иновативните технологии може в крайна сметка да се окажат от съществено значение за постигане на преследваната от Съюза цел за климатична неутралност и за гарантиране на сигурността на доставките и издръжливостта на енергийната система на Съюза.

(101)

Стратегическият план на Съюза за енергийните технологии (планът SET), преразгледан в съобщението на Комисията от 20 октомври 2023 г., подкрепя разработването на чисти, ефикасни и конкурентоспособни от гледна точка на разходите енергийни технологии чрез координация и сътрудничество в сферата на научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, обединявайки европейската промишленост, научноизследователските организации и представители на правителствата на държавите, участващи в плана SET (45). Преразглеждането на плана SET има за цел да приведе първоначалните стратегически цели на плана в съответствие с Европейския зелен пакт, REPowerEU и промишления план на Зеления пакт, и по-специално с настоящия регламент. Целта е да се насърчи единен подход за постигане на целите на Европа за декарбонизация, като се подкрепят европейските технологии за нулеви нетни емисии и се изгражда устойчиво и издръжливо енергийно бъдеще. Планът SET оказа структуриращ ефект върху съвместните действия в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ), като им помогна да постигнат общите цели на изследванията и технологиите в областта на енергетиката с по-голяма бързина и ефективност. Планът SET допринесе за съгласуване на усилията в областта на НИИ и за привличане на национално публично финансиране от участващите държави в подкрепа на съвместно договорените приоритети за НИИ чрез партньорството за преход към чиста енергия и партньорството за стимулиране на градския преход в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (46), като пример за успешно междусекторно сътрудничество на Съюза. Планът SET играе основна роля в изпълнението на измерението на Енергийния съюз, свързано с научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, в националните планове в областта на енергетиката и климата. От началото си през 2007 г. обаче планът SET е неофициален форум. Настоящият регламент дава тласък за укрепване на връзката между европейските иновации и производството на нови иновативни технологии.

(102)

Необходими са повече квалифицирани работници за постигането на екологичния и цифровия преход, за устойчивия растеж и конкурентоспособността на Съюза, за разширяването на веригите на доставки на Съюза в отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за запазването на качествените работни места в Съюза. Това предполага значителни нужди от инвестиции в преквалификацията и повишаването на квалификацията, включително в областта на професионалното образование и обучение.. Енергийният преход ще изисква значително увеличаване на броя на квалифицираните работници в редица сектори, включително енергията от възобновяеми източници, съхраняването на енергия и суровините, и има голям потенциал за създаване на качествени работни места. Според плана SET нуждите от умения в подсектора на водородните горивни елементи само в производството се оценяват на 180 000 добре обучени работници, техници и инженери до 2030 г. В сектора на слънчевите фотоволтаични уредби ще са необходими до 66 000 работни места само в производството. Поради това е от изключително значение работните места в технологиите за нулеви нетни емисии да станат привлекателни и достъпни и да се преодолее настоящото несъответствие между уменията на работниците и нуждите на дружествата.

(103)

Тъй като укрепването на производствените мощности за ключови технологии за нулеви нетни емисии в Съюза няма да бъде възможно без значителна квалифицирана работна сила, е необходимо да се въведат мерки за насърчаване на интеграцията и активизирането на повече хора на пазара на труда, по-специално жени, млади хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), хора с мигрантски произход, възрастни хора и хора с увреждания. Това следва да включва и работници от трети държави, тъй като Съюзът привлича само малък дял квалифицирани мигранти. В съответствие с целите на Препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към климатична неутралност е важно да се окаже конкретна подкрепа при преминаване от едно работно място на друго на работниците в отживелите и замиращите сектори. Това означава да се инвестира в умения за всички, като същевременно се прилага целенасочен подход към уязвимите групи и регионите в преход. Крайната цел следва да бъде създаването на качествени работни места в Съюза, необходими за технологиите за нулеви нетни емисии, в съответствие с целите за заетост и обучение, предвидени в Стълба, включително справедливо и адекватно заплащане, подобряване на условията на живот и труд и гарантиране на безопасни и здравословни работни места, както и правото на качествено учене през целия живот. Недостигът на умения и работна сила може да се дължи и на непривлекателни работни места и лоши условия на труд. Следователно подобряването на качеството на работните места в секторите и предприятията с лоши условия на труд е важен елемент за привличането на работници. Въз основа на съществуващите инициативи, като Европейския пакт за уменията, дейностите на равнището на Съюза по определяне и прогнозиране на необходимите умения, като тези на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и Европейския орган по труда, както и на Подробните планове за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията, целта е да се мобилизират всички участници, за да се гарантира целесъобразността и да се увеличи степента на усвояване на програмите за обучение, включващи органите на държавите членки, включително на регионално и местно равнище, доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и промишлеността, по-специално МСП, както и всички видове университети, за да се набележат необходимите умения, да се разработят програми за образование и обучение и същите да се приложат в голям мащаб по бърз и оперативен начин. Стратегическите проекти за нулеви нетни емисии имат ключова роля в това отношение. Държавите членки и Комисията следва да осигурят съответната финансова подкрепа, включително като използват възможностите на бюджета на Съюза чрез инструменти като Европейския социален фонд плюс, InvestEU, Фонда за справедлив преход, „Хоризонт Европа“, Европейските фондове за регионално развитие, Механизма за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд, установен съгласно член 10г от Директива 2003/87/ЕО, плана REPowerEU, програмата „Единен пазар“ и STEP. Финансовата подкрепа следва да включва първоначално финансиране, което ще бъде предоставено от Комисията за създаването на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии („академиите“) и за осигуряване на тяхното функциониране с цел постигане на финансова устойчивост три години след създаването им, включително чрез финансово участие от частния сектор.

(104)

Академиите следва да бъдат създадени, за да разработват образователни и обучителни програми, съдържание и материали, както и удостоверения, показващи, че дадена учебна програма е разработена от някоя от академиите, за да повишават квалификацията и преквалификацията на хора от всички работни възрасти, необходими за ключовите вериги за създаване на стойност в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, и да предлагат тези програми, съдържание и материали на подходящи доставчици на образование и обучение и други участници в сферата на повишаването на квалификацията и преквалификацията в държавите членки с цел тяхното доброволно използване. Академиите следва да играят подпомагаща роля, като изцяло зачитат отговорността на държавите членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи, както и за съдържанието и организацията на професионалното обучение. По този начин те следва да допринасят за дългосрочната цел за едновременна реиндустриализация и декарбонизация на Съюза, като се реагира на критичния недостиг на умения, както и за неговата отворена стратегическа автономност и с оглед на необходимостта от произведени в Съюза технологии за нулеви нетни емисии чрез укрепване на способността му за иновации и производство. Академиите следва да бъдат създадени въз основа на оценка от страна на Комисията чрез съществуващи и обективни проучвания на недостига на умения в отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които са от ключово значение за промишлената трансформация и декарбонизацията. Всяка академия следва да разработи план за действие, в който да се определят ключови етапи и цели, включително по отношение на броя на учещите, който да се основава на оценката на недостига на умения.

(105)

Академиите следва да насърчават преподаването на трансверсални умения, улесняващи професионалната мобилност, заедно с други необходими умения. Академиите следва да предоставят учебното си съдържание на различни езици, така че учебните програми да бъдат достъпни за възможно най-голям брой учещи. Те следва да предоставят обучение на всички равнища на умения в необходимата степен, като по този начин се ориентират към всички нива на образование и квалификации по веригата за създаване на стойност в съответните сектори. Доставчиците на образование и обучение в държавите членки могат да допълват съдържанието и материалите за образование и обучение, разработени от академиите, с допълнителна имаща отношение информация, изготвена на равнището на държавите членки и отразяваща например националното законодателство в областта на трудовите и социалните права, приложимите колективни трудови договори или териториални или специфични за сектора изисквания, с участието на социалните и икономическите партньори, когато е уместно. Учебното съдържание следва да бъде насочено и към служителите в националните и местните администрации (особено тези, които отговарят за издаването на разрешения, оценката на въздействието и регулирането на новите технологии), като по този начин се допринася за изграждането на капацитет сред националните администрации и за намаляване на различията между държавите членки.

(106)

С цел подкрепа за прозрачността и преносимостта на уменията, както и мобилността на работниците, академиите ще разработват и насърчават въвеждането от доставчиците на образование и обучение на удостоверения, включително по целесъобразност микроудостоверения, описващи постигнатите с обучението умения. Удостоверенията, разработени от академиите, могат да бъдат издавани от доставчиците на образование и обучение или от възлагащите органи в държавите членки, в които успешно е завършена програма за образование и обучение, разработена от академиите. Удостоверенията следва да се издават под формата на европейски цифрови удостоверения за обучение и могат да бъдат интегрирани в EUROPASS, а ако е уместно и осъществимо, да бъдат включени в националните квалификационни рамки. Европейската мрежа на службите по заетостта (EURES), които предоставят информация, съвети и набиране или устройване на работа в полза на работниците и работодателите в целия Съюз, могат да играят значителна роля за публикуването на свободни длъжности, свързани с технологиите за нулеви нетни емисии, и когато е целесъобразно, за въвеждането на европейски професионални профили.

(107)

Платформата следва да съдейства, като насочва работата на академиите, гарантира, че съдържанието им е насочено към преодоляване на недостига на умения, установен в оценката на Комисията, и като осигурява общ надзор. Държавите членки следва да се уверят, че назначеният национален представител може да действа като свързващо звено между съответните национални министерства и компетентните органи на държавите членки, както и националните социални партньори и представителите на промишлеността. Платформата следва да проследява напредъка, постигнат от различните академии, да анализира първопричините за недостига на умения и да установява до каква степен внедряването на програмите за обучение на академиите е насочено към преодоляване на недостига на умения в отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и допълва съществуващите възможности за обучение в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в държавите членки. Платформата следва да докладва за внедряването на учебните програми, включително чрез доклад за напредъка, който трябва да бъде представен три години след създаването на всяка академия, и да посочва броя на учащите, които се възползват от програмите на академиите, разбити по промишлени сектори, пол, възраст и нива на образование и квалификация.

(108)

При липсата на специални разпоредби в правото на Съюза, които да въвеждат минимални изисквания за обучение с цел достъп до регулирана професия или нейното упражняване, решението дали и как да се регулира дадена професия е от компетентността на държавите членки. Националните правила, с които се урежда достъпът до регулирани професии, не следва обаче да представляват необоснована или непропорционална пречка за упражняването на тези основни права. Компетентността за регулиране на достъпа до дадена професия трябва да се упражнява в границите на принципите на недискриминация и пропорционалност в съответствие с Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета (47). В оценката си държавите членки следва да вземат предвид всички неблагоприятни последици, които регулирането на професиите може да окаже върху наличието на умения в контекста на промишлеността с нулеви нетни емисии, и да се стремят да ограничат в максимална степен регулирането в тези области.

(109)

Когато държавите членки определят, че учебните програми, разработени от академиите, съответстват на специфичните квалификации, които изисква приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности в рамките на професия от особен интерес за промишлеността с нулеви нетни емисии във въпросната държава членка, държавите членки следва, в контекста на достъп до регулирана професия и с цел да улеснят мобилността за професии в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии, да третират тези удостоверения като достатъчно доказателство за професионални квалификации в съответствие с член 11 на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (48).

(110)

Приносът на технологиите за нулеви нетни емисии за целите на Съюза за декарбонизация може да се реализира само след внедряването на тези технологии. Това внедряване, в някаква степен, вероятно ще се осъществи в частните домакинства, но по-голямата част от декарбонизацията вероятно ще дойде от декарбонизацията на промишлените процеси. За да се гарантира, че в Съюза се правят инвестиции за такава декарбонизация, което е от съществено значение за осигуряването на качествени работни места и просперитет в Съюза, както и за изпълнението на целите на Съюза за декарбонизация, от решаващо значение е настоящият регламент да допринася за подобряване на инвестиционния климат за промишлеността в Съюза.

(111)

На равнището на Съюза следва да бъде създадена платформа, съставена от държавите членки и председателствана от Комисията. Платформата може да предоставя консултации и да подпомага Комисията и държавите членки по конкретни въпроси и да представлява референтен орган, в рамките на който Комисията и държавите членки да координират действията си и да улесняват обмена на информация по въпроси, свързани с настоящия регламент. Платформата следва освен това да изпълнява задачите, посочени в настоящия регламент, по-специално по отношение на издаването на разрешения, включително единните звена за контакт, стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, координацията на финансирането, достъпа до пазари, уменията, регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии, както и подпомагането на Комисията при оценката на осъществимостта и пропорционалността на предлагането на мерки, ако Комисията стигне до заключението, че има вероятност общите цели на настоящия регламент да не бъдат постигнати. Когато е необходимо, платформата може да създава постоянни или временни подгрупи и да кани трети лица, като например експерти или представители на отраслите с нулеви нетни емисии.

(112)

Ако е целесъобразно и полезно, платформата следва да се стреми към тясно сътрудничество с други имащи отношение инициативи, платформи и групи на Комисията, за да се търсят полезни взаимодействия, да се споделя експертен опит, да се обменя информация и да се насърчава участието на заинтересовани страни, като същевременно се избягват дублирането и припокриването на дейности. Платформата ще работи със съществуващите промишлени алианси на Съюза и по този начин ще допринася за работата на алиансите чрез привличане за участие на държавите членки. Ключови алианси за сътрудничество с платформата са Европейският алианс за акумулаторните батерии, Европейският алианс на промишлеността за производство на слънчева фотоволтаична енергия, Европейският алианс за чист водород, Алиансът за авиация с нулеви емисии, Промишленият алианс за процесори и полупроводникови технологии и Промишленият алианс за веригата за създаване на стойност за възобновяемите и нисковъглеродните горива. Секторите, които понастоящем не са представени в промишлените алианси, също се ползват от структурираната рамка, която платформата предоставя. Що се отнася до стратегическите партньорства за нулеви нетни емисии, когато е целесъобразно, се осигурява тясно сътрудничество със Съвета за суровините от критично значение.

(113)

Намаляването на регулаторната и административната тежест и наличието на подходяща регулаторна рамка са особено важни, за да могат промишлените отрасли да се адаптират ефективно към климатичния и енергийния преход. Поради това Съюзът следва да се стреми да постигне до 2030 г. значително намаляване на общата регулаторна тежест за промишлеността, по-специално за пускането на нов продукт на вътрешния пазар. Тези усилия следва по-специално да се полагат в рамката за по-добро регулиране и без да се засягат екологичните и трудовите стандарти на Съюза. Комисията следва да информира Платформата за развитията, отнасящи се до регулаторната и административната тежест за отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза въз основа на доклада на Комисията от 24 октомври 2023 г., озаглавен „Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия“ и годишното проучване на Комисията относно тежестта. За да се улесни работата на институциите на Съюза за свеждане до минимум на регулаторната тежест за отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, с настоящия регламент се създава научна консултативна група за регулаторната тежест в областта на нулевите нетни емисии („Научна консултативна група“). Научната консултативна група следва да разработи научно обосновани становища относно въздействието на регулаторната тежест в Съюза върху отраслите в областта на нулевите нетни емисии, като използва научно обоснована методика, и когато е целесъобразно, като взема предвид инструментариума за по-добро регулиране, за оценка на въздействието на регулаторната тежест. Работата на Научната консултативна група не засяга прерогативите на институциите на Съюза.

(114)

В Регламент (ЕС) 2018/1999 се предвижда, че държавите членки трябва да представят актуализирани проекти на своите национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. Както се изтъква в насоките на Комисията към държавите членки във връзка с това, в актуализираните национални планове в областта на енергетиката и климата следва да бъдат описани целите и политиките на държавите членки за улесняване на разширяването на производствените проекти за налични на пазара нисковъглеродни технологии, оборудване и ключови компоненти на тяхна територия. В тези планове следва също така да се опишат целите и политиките на държавите членки за постигане на посоченото разширяване чрез усилия за диверсификация в трети държави и за даване на възможност на техните промишлени отрасли да улавят, пренасят и съхраняват трайно емисиите на CO2 в обекти за съхранение в геоложки формации. Тези планове следва да формират базата, на която се определя необходимостта от технологии за нулеви нетни емисии. Когато вземат предвид настоящия регламент при изготвянето на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки следва да разглеждат както общата конкурентоспособност, така и научните изследвания и иновациите в областта на отраслите за нулеви нетни емисии в дългосрочен план.

(115)

Като част от промишления план на Зеления пакт Комисията обяви намерението си да сключва промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, които да обхващат технологиите за нулеви нетни емисии, като увеличи усилията си за обединяване на силите с партньори, ангажирани с Парижкото споразумение. Сътрудничеството чрез такива партньорства вероятно ще насърчи възприемането на технологиите за нулеви нетни емисии в световен мащаб и ще подкрепи взаимно подсилващите се партньорства между Съюза и трети държави, включително устойчивите инвестиции и техническата помощ. Промишлените партньорства за нулеви нетни емисии следва да бъдат от взаимна полза за Съюза и неговите партньори и следва да допринасят за постигането на глобалните цели в областта на климата. Тази партньорства могат също така да допринесат за диверсификацията и устойчивостта на доставките на Съюза на технологии за нулеви нетни емисии и техните компоненти, да подобрят споделянето на информация между Съюза и неговите партньори относно разработването на технологии за нулеви нетни емисии и да подкрепят промишлените отрасли на Съюза с нулеви нетни емисии в достъпа до глобалния пазар на чиста енергия, като същевременно подкрепят зараждащите се отрасли в областта на технологиите за чиста енергия в трети държави с ясни сравнителни предимства. В рамките на платформата Комисията и държавите членки могат да координират промишлените партньорства за нулеви нетни емисии, да обсъждат съществуващите имащи отношение партньорства и процеси, като например екологични партньорства, диалози по въпроси на енергетиката и други форми на съществуващи двустранни договорни споразумения, както и потенциалните полезни взаимодействия със съответните двустранни споразумения на държавите членки с трети държави.

(116)

Съюзът следва да се стреми да диверсифицира и стимулира международната търговия и инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии, като създава взаимно подсилващи се партньорства и едновременно с това насърчава високи социални, трудови и екологични стандарти в световен мащаб. Това следва да се осъществява в тясно сътрудничество и партньорство със сходно мислещи държави чрез съществуващи споразумения или нови стратегически ангажименти. По подобен начин, в тясно сътрудничество с партньорските държави, чрез открит и балансиран подход и въз основата на реципрочност и взаимен интерес, следва да се полагат по-големи усилия за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите за разработване и внедряване на технологии за нулеви нетни емисии.

(117)

За да се установяват и смекчават потенциалните свързани с доставките рискове за технологиите за нулеви нетни емисии, следва да е възможно да се извършва непрекъснат мониторинг на показателите, свързани с пазарните тенденции, производствените мощности, иновациите, заетостта и уменията, времето за издаване на разрешения за технологии за нулеви нетни емисии и капацитета за нагнетяване на CO2. Понастоящем обаче не са налични достатъчно висококачествени данни за мониторинга на тези показатели. Тъй като задачите, предвидени в настоящия регламент, зависят от наличието на качествени данни, е необходимо при мониторинга си Комисията да отдаде ред на предпочитание на технологиите за нулеви нетни емисии въз основа на тяхното значение в Съюза, като същевременно работи за подобряване на наличността на такива данни. Комисията също така ще работи в тясно сътрудничество с Евростат — статистическият орган на Съюза, за разработването на общи кодове за технологиите за нулеви нетни емисии, необходими за едно висококачествено и дългосрочно докладване и статистика.

(118)

Когато съгласно настоящия регламент на Комисията се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, от особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се провеждат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (49) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(119)

Доколкото някоя от мерките, предвидени в настоящия регламент, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС.

(120)

Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,