27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/123

1.1.1.

Да се създадат информационни центрове и места за срещи, облекчаващи достъпа на мигрантите до информация по въпроси на здравните и социалните грижи. Информацията следва да им се предоставя от служители в тези центрове от съответното имигрантско малцинство, както и да представлява пресечна точка за сътрудничество между властите, НПО в родината на мигрантите и тези в приемащата страна.

1.1.2

Държавите-членки и ЕС да засилят сътрудничеството с международните организации по въпросите, свързани с здравето на имигрантите, и наблюдението и оцененяването на проблемите и ползите на местно, регионално, национално и европейско равнище.

1.1.3

Да се въведат национални програми за обществено здраве в образователната система, като се вземат предвид културите на малцинствата.

1.1.4

Да се създаде специален компенсационен фонд, както и програми за обучение, механизми за повторно установяване и сътрудничество между приемащата страна и страната на произход.

1.1.5

На всички хора, живеещи в ЕС, независимо от техния статут, да се предоставя достъп до медицинско обслужване и профилактика като едно от правата на човека в изпълнение на Хартата на основните права, която гарантира достъп до профилактика и медицински грижи.

1.1.6

Да се въведат клаузи за поверителност между пациентите и медицинските заведения (там, където няма такива клаузи), за да се гарантира, че никаква информация за имиграционния статут на едно лице не може да стане достояние на трети страни и с това да не се възпират мигрантите от търсене на медицинска помощ и лечение, особено в случаите на нередовна имиграция.

1.1.7

Държавите-членки и ЕС да си сътрудничат, за да подобрят събирането на данни и изследването на миграцията и здравето в целия ЕС.

1.1.8

Здравето да бъде включено като важен аспект на миграцията.

1.1.9

Оценяването на въздействието върху здравето да се концентрира върху потенциалното въздействие, както на здравните политики, така и на политиките извън здравеопазването, върху здравето на мигрантите.

1.1.10

Държавите-членки с установени традиции в здравните услуги, специализирани в областта на тропическите болести, да предложат опита си на всички лица пребиваващи в ЕС и да поддържат качествена научноизследователска дейност в сферата на лечението на тропически болести, и по-специално маларията.

1.1.11

Необходими са усъвършенствани механизми, за да се оценят и да се удовлетворят здравните нужди на всички категории мигранти, възможно най-скоро след пристигането им. Необходимо е засилено сътрудничество между ЕС и държавите-членки, за да се посрещнат непосредствените нужди на пристигащите мигранти, които се нуждаят от спешна медицинска помощ, по-специално чрез осигуряване на устен превод.

1.1.12

Здравето на мигрантите на работното място да се определя като приоритет. Това означава, че трябва да се осъществява сътрудничество между социалните партньори и компетентните органи, за да се гарантира, че се поддържат високи стандарти на професионално здраве и безопасност в сектори, в които най-често мигрантите са наемани на работа. Програмите за насърчаване на здравето, провеждани на работното място, следва да бъдат доразработени в сътрудничество с комуналните служби, за да се подпомагне удовлетворяването на нуждите на работещите мигранти и техните семейства.

1.1.13

Програмите за насърчаване на здравето, провеждани в училищата, също да се разглеждат като начин за подсигуряване здравните нужди на децата на мигранти. Здравето на децата на мигрантите е изключителен приоритет. Предучилищното и училищното здравеопазване следва да удовлетворява нуждите на децата от всякакъв произход, включително децата на мигранти, със специално внимание върху новопристигналите.

1.1.14

Да се развият подходящи и съобразени с културата на мигрантите медицинско обслужване и мерки на профилактика, без да се правят отстъпки по отношение на забраната за обрязване на женските полови органи.

1.1.15

Здравните специалисти да участват в съпътстващо обучение и професионално усъвършенстване, за да бъдат подпомогнати при справянето им с променящите се здравни потребности на мигрантските общества.

1.1.16

Да се обмисли възможността за назначаване на здравни работници, обучени в развиващите се страни, с идеята за съвместно развитие, с което се улеснява връщането им след временно пребиваване или се предлага обезщетение на страната на произход, осигурила обучението. Комисията би трябвало да разгледа областите на най-добрите практики при назначаване на медицински персонал от трети страни на етническа база, с цел да представи Кодекс на добрите практики на ЕС.

1.1.17

Да се засили ролята на органите, осъществяващи контрол в здравеопазването, и да се стимулира обменът на добри практики, като в този процес органите на ЕС следва да изпълняват координираща роля.

1.1.18

Да се засили междукултурният диалог — фокусиране върху състоянието на здравето и медицинските грижи (3).

1.1.19

ЕИСК отново подчертава предходните си препоръки, че държавите-членки следва да прилагат конвенциите на МОТ и спрямо мигрантите (4).

2.1

Европейският икономически и социален комитет приветства нарастващия интерес на португалското председателство към проучване на въпроса за общественото здраве и миграцията. Германското, португалското и словенското председателства се съгласиха, че „здравната политика играе решаваща роля, тъй като по-добрата превенция и трансграничните медицински грижи предоставят пряка полза за европейските граждани“ (5).

Трите председателства се задължиха да работят активно по въпроса на съществуващото неравенство в достъпа на мигрантите до здравни услуги. Постигна се също така съгласие да се подкрепят широк кръг от дейности на Общността, които да доведат до високо ниво на здравеопазване за всички граждани и които са фокусирани върху насърчаването на здравето, профилактиката, иновациите и достъпа до медицински грижи.

2.2

Комитетът прие широк кръг от становища относно въпросите на законната и незаконната миграция (6), затова настоящото проучвателно становище ще се фокусира върху здравните въпроси. Каним португалското председателство и други заинтересовани страни да вземат предвид нашата предишна работа в областта на миграцията.

3.1

За миграцията и здравето е написано много и настоящият доклад се основава на актуалния документ, изготвен към Програмата за политически анализ и изследвания на Световната комисия по международна миграция (Carballo & Mboup, септември 2005 г.). Други препратки са отбелязани в становището.

3.2

Световната здравна организация дефинира здравето като „пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не единствено като отсъствие на болест или недъг“. В настоящото становище се твърди, че „здравето“, според горната дефиниция, е едно от правата на човека.

3.3

Здравето на мигрантите и бежанците е важно по редица причини, включително:

4.1

Смята се, че повече от 200 милиони души в света се преместват всяка година в търсене на работа и по-добър живот, а поне 30-40 (7) милиона от тях са неофициални. Броят на мигрантите в целия свят би могъл да съставлява населението на петата по брой на население страна в света (8). Жените представляват 49,6 % от мигрантите в целия свят през 2005 г. Съществуват между 7 и 8 милиона нерегистрирани мигранти в Европа (9).

4.2

За целите на настоящото становище Комитетът разглежда миграцията и здравните въпроси главно по отношение на граждани на трети страни, които мигрират към ЕС. Понастоящем около 18 милиона граждани на трети страни живеят в ЕС. Съществува също така значителен брой граждани, родени в чужди държави, както и нередовни или незаконни мигранти. По-голямата част от мигрантите, които пристигат в ЕС, влизат законно.

4.3

Търсещите убежище представляват относително малка част от мигрантите като цяло и броят им намалява през последните години в резултат на политиката на ЕС, а не заради общо намаляване на броя на хората, нуждаещи се от закрила.

През последните години миграцията, както законна, така и нередовна, се увеличава в редица страни от Южна Европа като Португалия, Испания и Италия. Много от тези мигранти идват от северна или Субсахарска Африка, Латинска Америка и Азия и държавите от ОНД.

4.4

Въпреки че мигрантите обикновено са в по-добро здравословно състояние, отколкото хората в тяхната страна на произход, те могат да имат повече здравословни проблеми от средните за приемащата общност стойности. Това се дължи на редица причини като:

4.5

При мигранти от някои региони се отбелязва по-висока честота на заразни болести и такива хронични състояния като психически здравни проблеми, коронарни сърдечни заболявания, респираторни заболявания и диабет са много по-често срещани.

4.6

Нередовните мигранти, включително семействата им и особено децата, изпитват по-сериозни здравословни проблеми в сравнение със законните мигранти, което може да се обясни с рисковете, свързани с влизането на чужда територия, с по-лошите икономически и социални условия и с несигурния или недостатъчния достъп до услуги.

5.1.1

Икономически фактори са основната движеща сила за миграцията към Европа, като бягство от конфликти и преследване са други важни причини. Хората се преместват и продължават да се преместват поради различни причини. Някои се преместват с намерението да се установят и да започнат нов живот, други с намерението да спечелят достатъчно, за да се завърнат в страната на произход.

5.1.2

Някои се преместват, за да работят законно за известен период от време, други се преместват без разрешение, но намират работа и остават за неопределен период. Мигрантите и от двете категории могат да предизвикат затруднения за здравеопазването, които често са свързани с националните политики и с общественото отношение към мигрантите, както и с по-широки фактори за здравето като образование, заетост и жилищни въпроси.

5.1.3

Циркулярната миграция все по-често се определя като основна форма на миграция (10), която, ако бъде добре управлявана, може да допринесе за изравняването на предлагането и търсенето на труд в международен мащаб, като по този начин допринесе за по-ефективното разпределение на наличните средства и за икономическия растеж. Тя може да предостави решение за възникналата в ЕС необходимост от установяването на сигурна алтернатива на незаконната имиграция.

5.2.1

Последствията на принудителната миграция за здравеопазването са сериозни и всеобхватни; всяка година много хора са принудени да напуснат страната си и се превръщат в бежанци под закрилата на ООН, милиони са принудени да напуснат собствените си домове и да останат в границите на техните държави.

5.2.2

Често им се налага да плащат високи суми, за бъдат преведени през граница, което води до финансови затруднения. Мигрантите живеят в страх и лесно се поддават на експлоатация от страна на работодателите. При жените насилието и сексуалната експлоатация не са рядко явление.

5.2.3

Трафикът на хора е престъпление, което нарушава основни човешки права и разрушава живота на много хора. Трафикът на хора се разглежда като съвременна форма на робството и се изчислява, че общият брой на хората, извършващи някаква форма на насилствен труд, по света (според МОТ) възлиза на 12 милиона, в същото време повече от 1 милион души са продавани като стоки за проституция или насилствен труд. Според данни на Държавния департамент на САЩ в 80 % от случаите става въпрос за жени и момичета, а в 50 % — за малолетни. Данните също така показват, че по-голямата част от тях стават обект на трафик с цел сексуална експлоатация.

5.2.4

Трафикът на хора носи високи печалби за трафикантите, според някои оценки годишно те достигат до 10 милиарда щатски долара (11). (iii: UNICEF)

5.3.1

Световната организация по туризма отбелязва, че през последното десетилетие на 20-и век международният туризъм съставлява 30 % от сферата на услугите в световен мащаб и изчислява, че международните пристигания ще надвишат цифрата от 1,55 милиарда до 2020 г. От тях 0,4 милиарда ще включват пътувания на далечно разстояние с преминаване през екологични зони.

5.3.2

Смята се, че около 14 милиона души годишно пътуват от индустриализираните страни към тропическия пояс на Африка, Азия, Латинска Америка и Тихоокеанските острови. Значителен брой се връщат с болести, които изискват лечение. Диарията е най-често срещаният проблем, но и маларията се превръща в разпространен проблем по отношение на диагностициране, лечение и разходите за страната, в която туристът се завръща.

5.3.3

При липса на превенция туристите са подложени на риск от хепатит А и болести, пренасяни по полов път, включително ХИВ.

6.1.1

Редица страни от ЕС провеждат конкретни политики по отношение правото на влизане, продължителността на престоя и момента, в който хората трябва да напуснат страната. Като цяло тези политики са по-скоро ограничаващи, отколкото позволяващи и усложняват миграцията. Това може да доведе до оформянето на социална и икономическа среда, която е пагубна за здравето на мигрантите.

6.1.2

Подходът към общественото здраве и здравен скрийнинг се различава между отделните държави, както и подходът при достъп до медицински и социални грижи. При все това изглежда липсва изчерпателна информация, сравняваща националните практики.

6.2.1

В малко страни се събират периодично данни за здравето на мигрантите и това затруднява предоставянето на информация за опита и нуждите на мигрантите по отношение на здравето. В редица страни системите за регистриране, използвани в здравеопазването, не са проектирани да разграничават лицата според мигрантския им статут.

6.2.2

Някои страни събират такива данни, а други се концентрират върху региона на произход или етническата група. Възможно е да липсва яснота за това кой е мигрант и кой е потомък на мигрант. В някои случаи лицата биват категоризирани единствено според етническия им произход и не се прави разграничение между, например, деца, които са мигрирали, и деца на мигранти.

6.2.3

Съществува също така неопределен брой нередовни и следователно нерегистрирани мигранти, които избягват търсенето на медицинска помощ, когато тя им е необходима.

6.2.4

Освен това мигрантите може да се въздържат от предоставянето на информация за статута си на мигранти на органите на здравеопазването, за да не се използва това в тяхна вреда. С това се обяснява незадоволителното качество на наличната информация.

6.2.5

Това избягване може би се дължи на културни или религиозни причини. Освен това органите и доставчиците на здравни услуги не притежават подходящите знания и не са подготвени да отговорят на техните специфични нужди. Поради тази причина не съществува достатъчно информация за мигрантите и тяхното здравословно състояние.

6.3.1

Както за законните, така и за нередовните мигранти предизвикателствата на езика, културата и политиката се задълбочават от страха от неизвестността (v: Tizon 1983 г.). Други проблеми като:

също засягат здравето на хората и общностите.

6.4.1

Изследванията (12) показват, че в някои мигрантски групи в Европа се отчитат най-многобройните случаи на заболявания от шизофрения, най-високите нива на самоубийства, честа злоупотреба с наркотици и алкохол и висок риск от депресии и тревога. Изследванията също показват, че осигуряването на достъп до здравна и социална помощ на тези групи не съответства на нуждите.

6.4.2

Някои от установените фактори, които водят до нарушения на душевното здраве на мигрантите, са: промени в храненето, семейството и социалната подкрепа; култура, език и климатични условия; враждебност, расизъм и ксенофобия от страна на приемащото население; хората, които бягат от военни конфликти и свързаните с тях страх от мъчения, загуба на семейството и сексуално насилие.

6.4.3

Изследванията показват, че две трети от бежанците изпитват тревога или преживяват депресия, както и проявяват следтравматични симптоми на разстройства, предизвикани от стрес, като кошмари и пристъпи на паника, които са често срещани.

6.4.4

Ограниченият достъп до лечение, помощ и подкрепа при такива разстройства е още по-ограничен за бежанци и мигранти без документи, които в най-голяма степен се нуждаят от такива услуги.

6.5.1

Всички хора имат здравен „отпечатък“, свързан с тяхното място на произход и със социалната среда, в която живеят. По принцип икономическите мигранти се придвижват предимно от по-бедни към по-богати страни и следователно част от тях имат здравни профили, обусловени от бедността.

6.6.1

Подкрепата, оказвана на мигранти болни от СПИН или туберкулоза, се различава в отделните страни и създава предизвикателства във връзка с култура, език и религия, както и с правния и икономическия статут на мигрантите. ХИВ и СПИН са особено опасени за младото поколение, жените и момичетата.

6.6.2

Не съществуват последователни политики на скрийнинг и дори методите на предварителния скрийнинг преди влизане в държавата се различават на местно ниво. Изказват се предположения, че на местно ниво съществуват значителни разлики в отношението към скрийнинга. Някои служби отчитат повече от 50 % неявяване на следващи прегледи и според някои доставчици на услуги това се дължи на лоша комуникация, страх от властите и незнание за това, какви услуги могат да бъдат ползвани. ЕИСК е запознат с това, че комисарят Kyprianou възложи на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да подготви план за действие на ЕС по отношение на туберколозата. Планът ще бъде публикуван през есента на 2007 г. и ще разглежда ситуацията в различните държави-членки.

6.6.3

Между 1995 г. и 2005 г. в ЕС се наблюдава постоянно нарастване на регистрираните случаи на туберкулоза. Последният епидемиологичен доклад на ЕЦПКЗ подчертава, че „случаите с чужд произход“ представлявят 30 % от всички регистрирани случаи в 25-те държави (vi: Първи европейски епидемиологичен доклад за заразните болести, Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията, 2007 г.). Трябва също така да се признае, че мигрантите често са съсредоточени в зони с лоши битови условия, характеризиращи се с пренаселване на домовете и работните места и в тези условия съществува риск от разпространение на респираторни инфекции. Също така сред бездомните често доминира делът на мигрантите.

6.6.4

По отношение на ХИВ, докладът на ЕС: „СПИН и мобилност — Грижи и подпомагане по отношение на ХИВ и СПИН за мигранти и етнически малцинства в Европа“ (vii: EU — ред. Clark K & Broring G) представя информация от различните държави относно:

6.6.5

Докладът изтъква факта, че на територията на Европа има значителни разлики в положението на мигрантите (брой хора, етнически произход и епидемиология), както и в реакциите на обществото.

6.6.6

Съществуват опасения, че хора, пристигащи от части на света с многобройни случаи на ХИВ, биха могли да пренесат болестта. В действителност между 1997 г. и 2005 г. 47 % от всички ХИВ инфекции по хетеросексуален път в ЕС се били установени при заразени от страни с широко разпространение на ХИВ.

6.6.7

От друга страна, мигрантите, пристигащи от страни, където ХИВ е слабо разпространен, изглежда не са подложени на по-висок риск (този риск може и да е по-малък), отколкото гражданите на приемащата ги страна.

6.7.1

Хронични състояния като коронарно сърдечно заболяване (КСЗ), хронично обструктивно белодробно заболяване (ХОББ), сърдечен удар и диабет представляват сериозно изпитание за здравеопазването в повечето части на света и те са причина за около половината смъртни случаи годишно.

6.7.2

КСЗ е основна причина за смъртността и оказва най-силно влияние по отношение на лечение, разходи и по отношение на хората, професионалното им развитие и общностите. КСЗ в мигрантските общества може да е обусловено от етническо предразположение, начин на хранене и стрес. Във Великобритания изглежда, че азиатците са по-уязвими към КСЗ отколкото останалите националности (viii: Baljaran & Raleigh, 1992; McKeigue & Sevak, 1994, BMJ 2003 г.).

Както при мъжете, така и при жените от южноазиатски произход нивото на смъртност, свързана с КСЗ, е с 30-40 % по-високо от това при други националности (ix: Balajaran, 1991 г.).

6.7.3

Данни от Обединеното кралство показват, че сред мигрантите от държавите от Карибския басейн се наблюдават два пъти повече случаи на сърдечен удар, отколкото сред „белокожото“ население (x: Stewart 1999 г.). В Швеция сред финландските мигранти са регистрирани чести случаи на затлъстяване и КСЗ, свързани с храненето и консумацията на алкохол (xi: Jarhult et al. 1992 г.).

6.8.1

Миграцията на хора от различни части на света може да означава също и пренасяне на генетични заболявания. Случаите на сърповидноклетъчна анемия и таласемия нараснаха в резултат на миграцията от Африка, Карибския басейн и Средиземноморието. Сърповидноклетъчната анемия е относително разпространено заболяване в ЕС и се смята, че 6 000 възрастни и между 75 и 300 бебета всяка година са засегнати от нея в Обединеното кралство (xii: Karmi 1995 г.). Широко разпространение на сърповидноклетъчна анемия е регистрирано и сред мигрантите в Португалия (xiii: Carrerio et al., 1996 г.).

6.8.2

Таласемията е наследствено заболяване на кръвта, което има средиземноморски произход и е регистрирано в Обединеното кралство сред етнически малцинства от Близкия изток и Кипър, като съществуват сведения, че може би е характерно и за хора от Пакистан, Китай и Бангладеш.

6.8.3

Тези болести изискват специализирана диагностика и консултации, които не винаги са на разположение.

6.9.1

Мигрантите са наети предимно в сфери на нискоквалифициран труд, които вече не са привлекателни за местното население. Някои от тези професии като минно дело, производство на азбест, химическа промишленост и тежко машиностроене носят риск за здравето. С излагането на действието на пестициди и други химикали в земеделието се свързват честите случаи на депресии, главоболие, а при жените — на аборт.

6.9.2

Високо образованите, квалифицирани мигранти или мигрантите, участващи в процеса на „изтичане на мозъци“, както и тези, включени в циркулярната миграция, много често са подложени на стрес, свързан с работата, тъй като техните условия на труд са по-неблагоприятни от тези на служителите от приемащата страна (различни права и т.н.), но нямат друг избор, тъй като са икономически зависими (13).

6.10.1

Трудовите злополуки са приблизително два пъти повече сред работниците-мигранти в Европа (xiv: Bollini & Siem, 1995 г.). В Германия злополуките се случват все по-често при мигрантите, особено при тези, които работят в сектори с незадоволителни условия на хигиена и безопасност (xv: Huismann et al., 1997 г.). Други данни от Германия показват, че децата на имигрантите във възрастовата група 5-9 години са по-уязвими към пътнотранспортни произшествия и други злополуки, отколкото германските деца на същата възраст (xvi: Korporal &Geiger, 1990 г.). В Нидерландия при децата от турски или марокански произход съществува по-голям риск от битови инциденти като натравяния и изгаряния, както и от пътнотранспортни произшествия (xvii: de Jong & Wesenbeek, 1997 г.).

6.11.1

В някои групи мигранти, като при мъже, живеещи без своите съпруги, се отбелязва по-висока честота на болести, пренасяни по полов път. В редица държави от ЕС заболеваемостта, свързана с бременност, е по-висока при мигрантите, отколкото при жените от местното население. Случаите на прекъсване на бременността са по-чести при мигриралите жени. В Барселона молбите за предизвикан аборт са два пъти повече при мигранти отколкото сред испанските жени. Според доклад на Международния център за миграция и здраве (МЦМЗ) в Женева броят на абортите сред незаконните мигранти е три пъти по-висок от този сред местните жени на приблизително същата възраст (xviii: Carballo et al, 2004 г.).

6.11.2

В Обединеното кралство бебетата на родилки от Азия обикновено имат по-ниско тегло от това на други етнически групи и при тях рискът от перинатална и постнатална смъртност е по-висок. При бебета на жени от Карибския басейн също преобладава по-висока от средната постнатална смъртност. В Белгия и Германия са регистрирани високи стойности на перинатална и детската смъртност при родилки, мигрирали от Мароко и Турция. Ниско тегло на новородените и проблеми при раждането са често срещани явления при жени от Субсахарска Африка и Централна и Южна Америка.

6.11.3

При децата на мигранти случаите на предприемане на превантивни мерки, като имунизация, са малобройни.

6.12.1

Мигрантите се сблъскват със законови, психо-социални и икономически проблеми при достъпа до здравни грижи. Езиковите бариери са очевиден проблем, както и разходите за медицински грижи, тъй като за мигрантите с ниски доходи дори незначителните вноски представляват значителна бариера. Нередовните мигранти и бежанците, които чакат молбите им да бъдат разгледани, са изправени пред законови бариери в здравеопазването в много държави.

6.12.2

Също така общественото здравеопазване често не е в състояние да се погрижи за специфичните здравни проблеми на мигрантите и липсват разбиране и умения, необходими при предоставянето на медицински грижи на хора, които имат съществено различни представи за здраве, различно отношение към болестите, болката и смъртта, както и други методи за определяне на симптоми, за справяне с болестите и изразяване на очаквания към лекаря.

6.12.3

Освен това сложността на добре развития и диверсифициран здравен сектор на държавите-членки може допълнително да усложнят тази ситуация.

6.12.4

Организацията за превенция на заболяванията и за насърчаване на здравето на мигрантите често е неподходяща. Това се отнася не само до пренаталните прегледи, но също така и до програмите за ваксиниране и други типове превенция и ранно дигностициране, включително скрийнинг. До сега програмите за превенция рядко са използвали подходи, съобразени с културата, в съответствие с различните мигрантски групи.

6.12.5

Високите цени на някои здравни услуги и разходите за медикаменти са тежък товар за повечето мигранти. Тези фактори могат да доведат до това, че не се търси медицинска помощ навреме, предписаното лечение не се следва или лекарствата не се вземат. Резултатите са неизчислимо нарастване на човешкото страдание и на общите разходи за обществото.

6.13.1

Нарастващата тенденция здравните специалисти от по-бедните страни да бъдат активно привличани за работа в ЕС и други развити страни представлява друго нарастващо предизвикателство. Ако този процес не се контролира, това ще се превърне в основна заплаха за развитието на здравеопазването в изпращащата (и „губеща“) страна и за устойчивото развитие на медицинското обучение и подготовката на медицински сестри. Изселването на подготвени здравни професионалисти от бедни на ресурси страни е значителна загуба на инвестиции, вложени в обучение на здравни специалисти (14). Трябва да бъдат намерени нови решения, за да се отвърне на този проблем, чрез специалнен компенсационен фонд, обучение и повторно установяване. Примерът на Обединеното кралство и Ирландия, където националните здравни служби прилагат „етнически“ принцип при назначаване на персонал, е широко признат като успешна практика. Държавите-членки трябва да се ангажират с усвояването на такива практики и с тяхното прилагане от страна на агенциите за набиране на здравни кадри, частните здравни структури, както и в сферата на обществените услуги.

6.13.2

Здравните специалисти (особено медицински сестри и лекари) играят ключова роля в поддържането и подобряването на медицинските услуги за мигранти. Държавите-членки трябва да гарантират, че здравните специалисти са в състояние да отговорят на нуждите на мигрантите и да разбират факторите, свързани с култура, религия и начин на живот, които влияят върху здравните навици на тези специфични групи. Това се налага, за да се гарантира, че мигрантите имат достъп до подходящи и съобразени с културата им медицински услуги.

—

13.9.2006 г. относно „Имиграцията в ЕС и политиките на интеграция: сътрудничеството между регионалните и местни органи на управление и организациите на гражданското общество“, докладчик г-н Pariza Castaños (OВ C 318, 23.12.2006 г.).

—

15.12.2005 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Хагската програма: десет приоритета през следващите пет години — Партньорство за европейско обновление в областта на свободата, сигурността и правосъдието“ — COM(2005) 184 окончателен, докладчик г-н Pariza Castaños (OВ C 65 17.3.2006 г.).

—

20.4.2006 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно статистиките на Общността в областта на миграцията и международната закрила“ — COM(2005) 375 окончателен — 2005/0156 (COD), докладчик г-жа Sciberras (OВ C 185, 8.8.2006 г.).