25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/24

1.1

По стратегически, политически и икономически причини, ЕИСК изрично подкрепя независимия европейски достъп до космоса. Затова Комитетът подкрепя политиките, описани в документи на Съвместния съвет по въпросите на космоса, Комисията и ЕКА (1) през м. април и м. май 2007 г.

1.2

Европейската космическа политика следва да се стреми към постигане на мирни цели, включително опазването на колективната сигурност.

1.3

ЕИСК вярва, че европейските космически дейности — независимо дали се извършват на национално ниво, в рамките на ЕС или ЕКА — ще генерират видими ползи в различни области, като научните изследвания, осигуряването на необходима инфраструктура и данни, както и широк набор от икономически приложения, произтичащи от интеграцията на базираните в космоса с наземно базираните системи.

1.4

Концепцията за ЕКА се доказа като изключително успешна в гарантирането на важната роля на Европа в космическия сектор в световен мащаб, която тя и преди това изпълняваше. Нейната връзка с дейностите на Комисията следва да създаде и ще донесе допълнителен потенциал. Заедно с това трябва да се разработят процедури за сътрудничество, разграничаване на компетентностите, както и разпределение на разходите между Комисията и ЕКА.

1.5

Събитията в други части на света — САЩ, Русия, Япония, Китай и Индия и др. космически нации подтикват Европа още повече да действа като конкурент и партньор в космоса. Това изисква разработването на конкретни програми в кратки срокове и въвеждането на процедури за вземане на решения, които да не позволяват изоставане от решенията, вземани от други световни играчи.

1.6

Едновременно с това един процес за по-бързо и концентрирано вземане на решения би подобрил възможностите за определяне, а впоследствие и за осъществяване, на ориентирани към потребителите мисии.

1.7

ГАЛИЛЕО и ГМОСС са европейски „флагмани“. Програмите ГАЛИЛЕО трябва да бъдат осъществени незабавно.

1.8

Включването на „космоса“ в политиките на Общността и в Седмата рамкова програма посредством специална глава „Космическа политика“ трябва да доведе до цялостен подход от всички заинтересовани генерални дирекции. Подобно разширяване на основата на стратегическо мислене ще има благоприятен ефект върху интегрираните подходи на национално ниво, каквито в момента често липсват. Желателно е да има концентриран подход в това отношение.

1.9

Всички държави-членки, включително по-малките и новоприетите, трябва да извличат полза от Европейската космическа политика чрез създаване на достатъчно възможности за включване на научния капацитет и висококвалифицираните производствени мощности в цяла Европа както в производствения, така и в дистрибуционния сектор.

1.10

При индустриалната политика на ЕКА (2) за „подобаваща компенсация“ всяка държава си връща направената инвестиция под формата на абонаменти и концесии. В резултат на това отношенията между правителствата, ЕКА, частните фирми и изследователските институти отразяват дълбоко вкоренени модели.

1.11

Досега принципът на „подобаваща компенсация“ беше успешен при развитието на европейските възможности в областта на космическата индустрия. Увеличаващата се зрялост на европейския пазар за космически продукти ще изисква по-голяма гъвкавост, тъй като твърдо установените взаимоотношения не спомагат за обновяването на индустрията. Поради налаганото от пазара търсене, нуждите на потребителите и развитието на услугите, очакванията са особено малките и средните предприятия да реагират адекватно на новите изисквания и варианти в Европейската космическа политика.

1.12

От друга страна, внезапната промяна на твърдо установени процедури и взаимоотношения може да има отрицателен ефект, особено като се вземат предвид и големите различия в размера на вноските в ЕКА.

1.13

Поради тези причини ЕИСК се застъпва за открит и прозрачен анализ и диалог относно нуждите през следващото десетилетие: какви цели и съответстващи на тях институционални инструменти — по отношение на ЕКА, Комисията и държавите-членки — са необходими за осъществяване на обща съгласувана европейска мисия. Освен всичко друго, диалогът трябва да обхване начина на финансиране на ЕКА, динамичния принос на средните предприятия и поддържането на най-високо равнище на конкуренция.

1.14

В тази връзка, възложената на Комисията отговорност за приложенията и за популяризирането на нуждите на потребителите е жизненоважна. ЕИСК вярва, че Комисията гарантира провеждането на открито обсъждане и участието на частния сектор, и по-конкретно на МСП.

1.15

ЕИСК споделя мнението на Съвета относно значението на космоса за отбраната и сигурността. Необходимо е да се даде тласък на планирането на бъдещи системи, които да сближават европейските държави.

1.16

С размиването на границата между военни и граждански приложения е необходимо да се използват пълноценно възможностите, които предоставя така наречената „двойна употреба“.

1.17

В заключение, добрата информираност е жизненоважна. ЕИСК смята, че е необходимо да се предоставя по-добра информация относно ежедневните ползи от космоса.

1.18

Една добре ориентирана информационна кампания за Европейската космическа политика следва да създава положителни стимули за младежите по отношение на този сектор, а в по-общ план да прави изучаването на научни и/или технически специалности по-привлекателно за младите хора.

2.1

През последното десетилетие европейските институции и национални работни групи отделят все по-голямо внимание на дебата за нови стъпки към бъдещето на Европейската космическа политика.

2.2

През април 2007 г. Комисията, в тясно сътрудничество с ЕКА (3), публикува съобщение за космическата политика (4), придружено от оценка на въздействието, и обширна програма за планираните от ЕКА, Комисията и държавите-членки действия.

2.3

На 22 май 2007 г. Съветът по въпросите на космоса (5), въз основа на съобщението от Комисията, прие резолюция относно Европейската космическа политика.

2.4

Както се вижда от гореспоменатите документи, този нарастващ интерес се стимулира от широк спектър от събития по света и от европейските стратегически цели:

2.5

През 2003 и 2004 г. Европейската комисия представи Зелена и Бяла книга по въпросите на космическата политика. И двата документа очертават рамките на една бъдеща космическа политика. Те съдържат много елементи — понякога доста мащабни, които са разработени по-подробно в гореспоменатото съобщение.

2.6

В резолюцията си от 22 май Съветът потвърждава, че космическият сектор „е стратегически актив, допринасящ за независимостта, сигурността и просперитета на Европа и нейната роля в света“. Като ключов въпрос се определя по-интензивното европейско сътрудничество за предоставяне на базирани в космоса услуги в полза на гражданите. Съветът обвързва космическата политика с Лисабонската стратегия и подчертава значението й за Общата външна политика и политика за сигурност.

2.7

Резолюцията на Съвета подчертава целта да се изгради Европейското изследователско пространство и потвърждава сътрудничеството между ЕКА и Комисията, което ще насърчи ефикасността, повишеното финансиране на европейски програми и по-голямото сближаване между технологиите и тяхното приложение. Взаимоотношенията между ЕКА и Комисията ще се развиват на базата на емпирични данни. Въпросът за съфинансирането на вече съществуващите основни инфраструктури (Kourou, Darmstadt) остава обаче открит.

2.8

Сътрудничеството и разделението на труда между ЕКА и Комисията е основен въпрос. ЕКА е водеща в изследванията и технологиите, а Комисията ще отговаря за приложенията, които имат връзка с нейните политики като тези за транспорт, околна среда, сигурност и отношения с трети страни, както и за определяне на нуждите на неправителствените потребители от подобрени услуги.

2.9

Рентабилността на програмите в публичния сектор ще допринесе за конкурентоспособността на частните промишлени и търговски компании. В частност като важни се определят малките и средни предприятия (МСП) и секторът на доставките. Едновременно с това Съветът признава индустриалната политика на ЕКА, в частност принципа на „подобаваща компенсация“, за инструмент за стимулиране на инвестиции и подобряване на европейската конкурентоспособност.

2.10

Без съмнение с резолюцията от м. май тази година се постави началото на нов етап, който бе посрещнат с въодушевление от основните заинтересовани страни (6).

3.1

Космическият свят се променя бързо. През последното десетилетие Европейският икономически и социален комитет изрази положителното си становище относно публикуваните от Комисията Зелена и Бяла книга по въпросите на космическата политика (7). Комитетът изразява още веднъж силната си подкрепа за новите стъпки, обявени от Съвета, Комисията и ЕКА през месец май тази година. Знаково е, че такъв значителен напредък по отношение на космическата политика се постига в началото на 21-ви век. Започва нова ера.

3.2

Събитията в космическия сектор в други страни по света имат все по-голямо стратегическо и технологично въздействие.

3.2.1

Космическата политика несъмнено става все по-важна, ако не и незаменима, за постигането на цели, поставени на Земята; с други думи, космическите приложения са жизненоважни за постигането на икономическите и обществените цели за една обединяваща се Европа.

3.2.2

В науката и изследванията се наблюдава очевиден напредък в астрономическите и планетарните изследвания. ЕКА има полза от съществуващите мрежи. Тя, от своя страна, допринася със съсредоточени програми и партньорски проверки. За разлика от научния свят, военният сектор все още е национален.

3.2.3

В стратегически план Европа трябва да запази своята независимост по отношение на САЩ и Русия, а все повече и по отношение на Китай и Индия и на други космически държави, които са едновременно неин конкурент и партньор в космоса. Казано по-общо, позицията на Европа в света трябва да служи като отправна точка за всяка космическа политика.

3.3

От резолюцията на Съвета по въпросите на космоса от 22 май 2007 г. и съпътстващите я документи като съобщението на Комисията от 2007 г., оценката на въздействието от него, изявлението на генералния директор на ЕКА и предварителните елементи на обща европейска програма за ЕКА се вижда, че Комисията и държавите-членки са направили голяма стъпка напред, ако се има предвид, че:

3.4

Рамковото споразумение от 2003 г. (8) между ЕК и Европейския съюз постави основата за конвергентно планиране и действия в ЕС и ЕКА. Сега Съветът формулира глобален подход, насочен към по-добра координация и подобряване на ефикасността на отделните проекти, били те национални, междуправителствени или европейски.

3.5

Според ЕИСК, важните елементи включват нарастващия консенсус и общата визия на държавите-членки; потвърждаването на сътрудничеството между Комисията и ЕКА и разпределение на компетенциите между тези два органа, осигурявайки по този начин основа за увеличено финансиране от ЕС; постигането на по-добър баланс между научноизследователската и развойна дейност и прилагането на резултатите от нея, и преди всичко изрично заявеното намерение да се поставят нуждите на потребителите на преден план; обществено-частните партньорства; и приоритетите — „флагманите“ — ГАЛИЛЕО и ГМОСС (9) в рамките на Европейската космическа политика.

3.6

Следва да се отбележи обаче, че планираните стъпки са част от продължителен процес, който определено не е достигнал последната си фаза. Все още е необходимо да бъдат разработени конкретни проекти и потоци на финансиране.

3.7

Общият бюджет на космическите дейности на ЕКА, EUMETSAT и държавите-членки за 2005 г. възлиза на 4,8 млрд. евро (без ЕК) (10). Чрез Седмата рамкова програма ЕК ще отдели осигурените над 1,4 млрд. евро (2007-2013 г.) за космически приложения и дейности. В световен мащаб бюджетите за космически дейности възлизат на 50 млрд. евро. Бюджетът на САЩ е приблизително 40 млрд. евро, от които над 50 % се падат на военните. Разходите на САЩ обаче са подчинени на принципа „само за американци“, което влияе върху сътрудничеството между различните институции и фирми (11). САЩ е преди всичко затворен пазар, който е достатъчно голям, за да издържа американската космическа индустрия, без на последната да й се налага да се конкурира успешно на международните търговски пазари.

3.8

Европейските космически дейности представляват смесица от европейски (междуправителствени или общностни) и национални програми. Дейността на ЕКА не се свежда единствено до координиране на проекти и досега тя се оказа изключително успешна; ЕКА е агенция за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), която развива големи и успешни инфраструктури на европейско ниво. В космоса работят големи европейски оператори на ЕКА: Arianespace, EUMETSAT, Eutelsat. Освен тези програми, някои държави-членки разполагат със собствени програми, основаващи се на национални политически и технологични традиции и цели, а в съответствие с това и на национални мощности, мрежи и приложения. Европейският модел се състои от сложна система от общи и национални програми.

3.9

Новите държави-членки вероятно ще се присъединят към ЕКА, което ще увеличи броя на държавите, членуващи в нея от 17 на 22 (12). Ползите следва да се извличат от наличния научен капацитет и от потенциалното укрепване на икономическите клъстъри.

3.10

Възможно е да се получи застъпване на националните програми и програмите на ЕКА. Проектите за нуждите на отбраната засега ще останат най-вече национални. Това може да доведе и до неефективност поради размиването на границите между технологиите за военни и граждански цели. Новият глобален подход може да спомогне за насърчаването на конвергенцията.

3.11

Бюджетите са свързани с инфраструктура и със събиране на данни. Колкото по-добре са организирани взаимоотношенията с бизнеса и пазарните сили, толкова по-мащабен е ефектът на мултипликатора върху приложенията и услугите. В това отношение EUMETSAT (операторът на метеорологични спътници) е емблематичен пример, който може да послужи като полезен модел за други сектори.

3.12

Предвид бюджетните ограничения, разумно е Европа да се концентрира върху приоритети и да се отвори изцяло за международно сътрудничество. Международното сътрудничество има висока добавена стойност и понякога води до впечатляващи ефекти на мултипликатора. За да бъде обаче Европа равнопоставен партньор с трети страни, нейният капацитет трябва да отговаря в достатъчна степен освен на приоритетите, и на някои основни изисквания. Желателно е по тези изисквания да има общо съгласие, а впоследствие и в тях да се правят достатъчно инвестиции.

3.13

В публикувано наскоро становище ЕИСК подкрепя изцяло европейския проект за глобална навигация ГАЛИЛЕО (13). ГАЛИЛЕО ще предоставя по-голяма точност по време и позициониране във всяка точка на света за гражданско приложение в широк спектър от области. Системата е сравнима със съществуващата американска система GPS, но в същото време я надгражда.

3.13.1

ГАЛИЛЕО ще затвърди позицията на Европа на независим играч в космоса.

3.13.2

За производствения сектор нямаше задоволителен бизнес стимул. ЕИСК приветства решението на Съвета да финансира ГАЛИЛЕО и определянето на програмите. Тези програми трябва да се осъществят незабавно, за да бъдат създадени благоприятни условия в дистрибуционния сектор (14).

3.13.3

Освен пречките пред работещо публично-частно партньорство, което само по себе си е доста сложно нещо, съществуват и други неразрешени въпроси, на които спешно трябва да бъде намерено решение, за да се постигне ефективно участие на частните партньори.

3.14

В допълнение към съществуващите услуги ГМОСС ще осигурява все по-незаменим съгласуван набор от услуги, основаващи се на наблюдението на Земята. ГМОСС „ще подобри способностите на Европа за наблюдение и оценка в областта на политиката спрямо околната среда и ще допринесе за конкретизиране на потребностите, свързани със сигурността“ (15). Динамичното развитие на събитията по света показва в каква степен е необходимо да бъдат разработени нови инструменти, които да отговорят на новите предизвикателства, свързани с околната среда, промяната на климата, здравето, личната и колективната сигурност.

3.14.1

Тези предизвикателства засягат много широк спектър от области, вариращи от природни бедствия и кризи до фактори, въздействащи върху промяната на климата като емисии на газове и замърсяване на въздуха, до защита на населението и граничен контрол.

3.14.2

Необходимите приложения в тази област са ориентирани към потребителя — потребители, принадлежащи към различни общности, представляващи политици, обществени услуги, компании и граждани, — което подчертава нуждата от засилено сътрудничество между ЕКА, Комисията и държавите-членки, и необходимостта от установяване на нуждите от Комисията.

3.14.3

Предоставяните от ГМОСС услуги ще бъдат от полза за разработването и осъществяването на различни политики на ЕС. Предвид очакваната добавена стойност от ГМОСС, в бюджета на ЕС (2009 г.) трябва да се осигури оперативно финансиране за услуги и космически приложения в подкрепа на политиките на ЕС.

3.14.4

Относно инфраструктурата на ГМОСС, събирането на данни по надежден и устойчив начин е задължение на правителствата. Оттук произтича и необходимостта да се създадат условия за участие на частния бизнес.

3.15

ГАЛИЛЕО, ГМОСС и другите програми са доказателство, че космическата политика става все по-оперативна и във все по-голяма степен подкрепя текущите технологични резултати и приложения, които биха ни помогнали да използваме нови методи за анализ, предвиждане и решаване на важни за обществото въпроси.

3.16

Важно е Европейската космическа политика да носи ползи за всички държави-членки, включително по-малките и новоприетите. Ангажирането на всички държави-членки е в интерес и на Съюза като цяло.

3.17

Новите държави-членки определено ще имат полза от приложенията. Освен това е необходимо за тях да бъдат създадени възможности да включат наличния си научен капацитет и висококвалифицираните си промишлени мощности, за да засилят потенциалните възможности.

4.1

Първото заседание на Съвета по въпросите на космоса се състоя през м. ноември 2004 г., когато бяха обсъдени европейската конвергенция и програмите, базирани в Европа. ЕИСК се надява и вярва, че формулираните през м. май 2007 г. от Съвета насоки ще създадат желания контекст за космическа политика в съответствие с европейските амбиции.

4.2

По-добрите институционални разпоредби са незаменими за постигането на напредък. В този смисъл ЕИСК приветства нарастващото ангажиране на Съвета и Комисията с въпросите, свързани с космоса, както и предвижданото добре организирано сътрудничество и разпределението на компетенциите между ЕКА и Комисията.

4.3

Съветът по въпросите на космоса създава желаната платформа за обсъждане на междуправителствени и общностни подходи, които ще трябва да бъдат свързани ефективно.

4.4

Включването на „космоса“ в политиките на Общността и в Седмата рамкова програма посредством специална глава „Космическа политика“ трябва да бъде популяризирано чрез заявеното участие на всички засегнати ГД. Това интегрирано участие ще разшири и основата за стратегическо мислене. В този смисъл конкретните компетенции на ЕС по въпросите на космоса, заложени в новия Договор, определено ще бъдат полезни.

4.5

Специално внимание е необходимо да се обърне на правния ред, който често се пренебрегва. В контекста на „една държава“, каквато е САЩ, съществуващият правен ред е естествената рамка за конкретните дейности и съпътстващите ги регулации. В сложния европейски контекст — ЕКА, Комисия, суверенни държави-членки — добре структуриран правен ред обаче липсва, а това има отрицателен ефект. Предвид разширяването на свързаните с космоса дейности в ЕС, все повече ще се налага една съгласувана и логическа правна/институционална рамка.

4.6

Възлагането на Комисията на отговорността за приложенията и за участието на отделните генерални дирекции ще има положително влияние върху обсъжданията и сътрудничеството с частния сектор. Това ще разкрие нови възможности за проекти, ориентирани към потребителите.

4.7

Един конкретен аспект, който следва да бъде споменат, е разпоредбата в новия договор, според която върховния представител за общата външна политика и политика на сигурността в Съвета ще бъде и заместник-председател на Комисията.

4.8

Един от основните аргументи в полза на наличието на Европейска космическа политика е, че стратегическото мислене от страна на Комисията ще има благоприятен ефект върху интегрираните подходи на национално ниво, какъвто в момента често липсва. Участието на генералните дирекции на Комисията ще стимулира развитието на мрежи на (потенциални) потребители в националните администрации.

4.9

По същата причина се приветства и създаването на Бюро ГМОСС към ГД „Предприятия“, което ще отговаря за координацията.

4.10

Участието на Комисията нарежда космическата политика сред останалите политики на Общността. Това ще спомогне за подобряването на възприемането на ползите, които „космосът“ дава на гражданите.

4.11

Досега понятието „космос“ се използваше твърде изолирано и без адекватни разяснения. За да бъдат ефективни, съобщенията на Комисията и Съвета следва да наблягат върху ползите от „космоса“ за обществото. Една добре ориентирана информационна кампания следва да създава положителни стимули за младежите по отношение на космоса, а в по-общ план и стимули за изучаването на научни и/или технически специалности.

4.12

ЕИСК подчертава голямото значение на систематичната и напълно прозрачна оценка и на правилното прилагане. Сложните взаимоотношения между изследователски центрове, обществени органи в ЕС и в държавите-членки и частни фирми, съчетано със сложната финансова и организационна структура, изискват наблюдение. При едно динамично взаимодействие ефективното наблюдение ще доведе до прозрачност, а вероятно и да опростяване и до нови възгледи и проекти, както и до тяхното финансиране.

5.1

Принципът на „подобаваща компенсация“ се обяснява със стратегическите концепции и програми в държавите-членки, специфичните за отделните страни взаимоотношения с частните фирми, междуправителственото сътрудничество в рамките на ЕС и извън него и ориентираната към технологиите ЕКА в качеството на междуправителствена агенция: всяка държава си връща вложените в дейности на ЕКА инвестиции под формата на договори със своите предприятия посредством сложен модел за абонаменти и концесии. При сегашните условия индустриалната политика на ЕКА е успешна.

5.2

В резултат на това отношенията между правителствата, ЕКА, частните фирми и изследователските институти отразяват дълбоко вкоренени модели, също и поради това, че космическият сегмент представлява ограничен и високоспециализиран пазар.

5.3

Трябва да бъдат взети предвид някои решаващи фактори:

5.4

Съветът се застъпва по-нататъшното използване на принципа на „подобаваща компенсация“ по отношение на ЕКА. В това отношение интересите на държавите, членуващи в ЕКА, не съвпадат във всички измерения. Следва да се отбележи, че принципът на „подобаваща компенсация“ вече е еволюирал в подход, който е по-гъвкав в сравнение с миналото, и че постепенно се модернизира. От гледна точка на ЕИСК този принцип следва да стане достатъчно гъвкав, за да бъдат включени по подходящ начин (все още) националните висококвалифицирани средни фирми.

5.5

В случаите на участие и на финансиране от Комисията, превес имат правилата на ЕС, т.е. политиката на конкуренция и правилата за възлагане на обществени поръчки. ЕИСК оценява факта, че Комисията развива подходящи инструменти и правила за финансиране мерките на Общността в областта на космическата политика, които са съобразени с особеностите на космическия сектор и позволяват да се създаде балансирана индустриална структура на държавите-членки в областта на космическата политика.

5.6

Ролята на МСП в разработването на услугите заслужава специално внимание. Необходимо е да се прави разлика между големите, често работещи в международен план компании, и големия брой специализирани, най-често базирани в отделни държави средни предприятия, търсещи възможности за изява в европейското пространство. Консорциумите на МСП в космоса се нуждаят от подкрепа.

5.6.1

Ролята на специализираните средни предприятия нараства така или иначе (16). Това вероятно ще важи с още по-голяма сила за този сектор поради акцента върху налаганото от потребителите търсене и нуждите на потребителите, и динамичното участие на по-малки фирми в разработването на услуги. Оперативното планиране и осъществяването на проекти в сътрудничество със средни предприятия ще се превърнат в нещо по-обичайно.

5.6.2

Досега космическата политика беше в голяма степен отделена от останалите сектори на икономиката. Промяната на ориентацията, хоризонталният подход и сътрудничеството между ЕКА и Комисията ще допринесат за свързването на технологиите, обществените инвестиции и частния бизнес. Опитът на EUMETSAT в разработването на функциониращи услуги може да бъде особено ценен за ГМОСС.

5.6.3

Бизнес планирането, маркетингът и комерсиализацията по отношение на спътниците могат да спомогнат за въвеждането на полезни практики. Ще се засили създаването на мрежи със средни предприятия.

5.7

Базираните в космоса и наземно базираните системи трябва да бъдат интегрирани, както се предвижда за ГМОСС. Интелигентните сензорни мрежи могат да бъдат усъвършенствани.

5.8

Участието на фирмите изисква точно определяне на търсенето от страна на ЕС. По-силната ориентация към услугите и нуждите на потребителите, събирането на данни и инфраструктурата изисква постоянно коригиране на баланса между наука и приложение в цяла Европа (17).

5.9

Както бе отбелязано по-горе, обаче, за да се достигне до приложение е необходимо съответното технологично развитие. Наред с други Европейската технологична платформа за космоса (ESTP) (18), която обединява заинтересовани страни от науката и бизнеса, е една многообещаваща платформа за определяне на желаните технологии. Очаква се тя да разработи дългосрочна Програма за стратегически изследвания. ESTP може да осигури и връзка с други промишлени области и отрасли.

5.10

Досега принципът на „подобаваща компенсация“ беше успешен при развитието на европейските възможности в областта на космическата индустрия. Увеличаващата се зрялост на европейския пазар за космически продукти ще изисква по-голяма гъвкавост, тъй като твърдо установените взаимоотношения не спомагат за обновяването на индустрията. Поради налаганото от пазара търсене, нуждите на потребителите и развитието на услугите, очакванията са особено малките и средните предприятия да реагират адекватно на новите изисквания и варианти в Европейската космическа политика.

5.10.1

В този смисъл трябва да се имат предвид и големите различия в размера на националните вноски в ЕКА, в частност тези на новите държави-членки и по-малките държави, както и на страни (от ЕКА), които не са членки на ЕС.

5.11

Поради тези причини ЕИСК се застъпва за открит и прозрачен анализ и диалог относно онова, което трябва да направи Европа през следващото десетилетие, за да запази и подобри позицията си в света: какви цели и съответстващи на тях институционални инструменти — по отношение на ЕКА, Комисията и държавите-членки — са необходими за осъществяване на обща концентрирана европейска мисия, включваща динамичен принос от средните фирми и гарантиране на най-високо равнище на конкуренция.

5.12

Един такъв анализ и диалог трябва да обхваща и начина на финансиране на ЕКА, в частност ефекта от незадължителните вноски, както и по какъв начин може да се предвидят процедури и една напреднала интеграция на използването на услуги, свързани с космоса на вътрешния пазар на ЕС. В сферите, в които ще участват ГД на Комисията, трябва да се разработят особени правила за финансиране и съответно разпределение на разходите.

5.13

Съвременните секторни индустриални политики, които се разработват от Комисията за различни сектори, също могат да се окажат полезни, предвид специфичните характеристики на космоса. Последните включват необходимостта от обществено финансирани технологии и инфраструктура, разработването на прототипи, липсата на истински пазар в някои сегменти, както и активната индустриална политика по отношение на космоса, водена и финансирана на държавно ниво от САЩ и други страни по света.

5.14

Спешно е необходимо политиците да конкретизират възгледите си за индустриалните амбиции на Европа, като една първа стъпка към бизнеса.

6.1

Резолюцията на Съвета подчертава значението на космоса за отбраната и сигурността. Води се все по-усилен дебат за обща стратегия за европейските военни възможности.

6.2

Този дебат се вписва в желания напредък към обща външна политика и политика за сигурност. ЕИСК приветства постепенно приетото заключение, че сигурността вече не трябва да бъде предмет на една-единствена политика, а на съчетание от политики в рамките на европейските институции и извън тях (19).

6.3

Освен това не трябва да се забравя, че границите между граждански и военни приложения се размиват. Препоръчително е да се очертаят възможните реципрочни възможности за набори от изисквания в двата сектора. Военните системи могат да имат полза от граждански европейски мисии, поради двойната употреба на граждански и военни приложения.

6.4

Понастоящем собствеността, управлението и финансирането в областта на сигурността са стриктно национални. Синергийни подходи в различните държави се срещат изключително рядко, въпреки че някои участници в отбранителния сектор се координират чрез европейска рамка. Съществуват няколко модела за бъдещето, вариращи от ниска степен на европейско сътрудничество до пълномощабен общ европейски модел.

6.5

ЕИСК смята, че по съображения за сигурност, технологични и бюджетни причини е необходимо да се даде тласък на планирането на бъдещи системи, които сближават европейските държави.

6.6

Националната логика в областта на сигурността има дълбоки корени. Но ако се започне с обща визия за бъдещето, ако се включат и значимите събития в световен мащаб, е възможно да се даде начало на конкретни проекти, а емпирично събраните факти могат да стимулират напредъка.

6.7

За да се избегне ненужното дублиране на усилия, специализацията и разделението на труда също могат да бъдат част от този процес на планиране (20). Могат да бъдат създадени изследователски програми, които да спомогнат за развитието на технически възможности.

6.8

В това отношение ЕАО (21) е един от участниците, на които може да бъде предоставена възможност да развиват специални компетентности, като определяне на капацитет, предлагане на програми за развитие и координация на националните агенции за отбрана, националните космически агенции и ЕКА.

6.9

Новият договор предлага също така и възможности на Комисията и Съвета да разширяват инициативи с цел стимулиране на изследванията в сектора на отбраната , при което би следвало да се избягват евентуални, получаващи се вследствие на това, припокривания и дублирания.

6.10

Решения от това естество изискват подготовка, а впоследствие и ангажименти от страна на Съвета по въпросите на космоса и Съвета по общи въпроси. Въведените с новия договор институционални подобрения ще имат подкрепяща роля.