25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/62

1.1

Комитетът признава, че енергийната ефективност е основен фактор за необходимото опазване на климата и за изпълнението на задълженията, поети от ЕС в Киото, както и за новите ангажименти, определени от Европейския съвет през м. март 2007 г. относно намаляването на емисиите; той препоръчва да се увеличат усилията, насочени към потребителите.

1.2

Комитетът е убеден, че в сградите има значителен потенциал за спестяване на енергия, по-специално що се отнася до потреблението на енергия за отопление, климатизация, задвижваща сила и осветление, към които трябва да се добавят технологиите за топлинна изолация по време на етапите на проектиране и използване на сградите.

1.3

При определяне на мерките, целящи да повишат енергийната ефективност, трябва да се държи сметка за предимствата, дължащи се на широкото използване на ефективни от гледна точка на съотношението разходи/ползи технологични нововъведения, които позволяват на крайните потребители да вземат решения въз основа на по-добра информация за индивидуалното им потребление на енергия.

1.4

Комитет счита, че е особено важно да се разработят иновативни методи за постигане на по-пряк подход относно въпросите, свързани с информацията и финансирането за крайните потребители: необходимо е собствениците и наемателите да не разглеждат тези нови мерки на Общността като нов данък, наложен върху имущество от първостепенна важност, като например жилището.

1.5

Според Комитета трябва да се намерят нови културни мотивации и нови стимули, от една страна, за компенсиране на по-високите разходи и от друга, за повишаване на интереса към:

1.6

Комитетът счита, че е уместно да се ускорят работите на Европейския комитет по стандартизация (CEN), в съответствие с възложената от Комисията задача по този въпрос, която предвижда определяне на хармонизирани стандарти за измерване на енергийното потребление за съществуващите сгради и за новите сгради, както и единни стандарти за сертифицирането и инспекционните процедури.

1.7

Комитетът напомня колко е важно да не се създават неприемливи ограничения за държавите-членки с оглед на международната конкуренция и да не се натоварват собствениците, отдаващи под наем или обитаващи жилище, с разходи, несъобразени с техните възможности.

1.8

Според Комитета задълженията и разходите, свързани с процедурата по сертифицирането, трябва да бъдат съпроводени с публични програми за популяризиране, за да се гарантира равнопоставен достъп до мерките за повишаване на енергийната ефективност, по-специално за жилищните сгради, построени или управлявани в рамките на социалната политика, или на „многоетажните и многофамилните“ жилища, особено в новите държави-членки, в които по-голямата част от жилищните сгради са типово строителство; за подобни сгради могат да се прилагат стандартизирани документи за сертифициране.

1.9

Комитетът смята за важно да се разработят инициативи на Общността, насочени към хармонизиране на дейностите на държавите-членки в сферата на енергийната ефективност, за да се постигне реален напредък към по-голяма европейска съгласуваност при съобразяване с местните условия.

1.10

Комитетът препоръчва някои мерки, които могат да се окажат полезни за популяризирането сред крайните потребители на енергийната ефективност изобщо, и по-специално в сградите:

1.11

Според Комитета е необходимо, от гледна точка на крайния потребител, да се вземат предвид в подобаваща степен пречките, затрудняващи популяризирането и осъществяването на мерките за енергийна ефективност на сградите в Европа: технически, икономически, финансови, правни, административни и бюрократични, институционални и управленчески, социално-поведенчески и накрая пречки, дължащи се на липсата на интегриран подход (нарушен баланс между отопление и климатизация, несъобразяване с климатичните зони и др.).

2.1

В заключенията на председателството на Европейския съвет от заседанието, проведено в Брюксел (8 и 9 март 2007 г.) се подчертава „необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност в ЕС за постигане на целта за намаляване с 20 % на потреблението на енергия спрямо предвижданията за 2020 г.“ и поставя като приоритети „поведение на потребителите на енергия, ориентирано към енергийна ефективност и икономия на енергия, енергийни технологии и иновации и икономии на енергия в сградите“.

2.1.1

Проблемите с енергийната ефективност на сградите се вписва в рамките на общностните инициативи в сферата на изменението на климата (ангажименти, поети в Протокола от Киото) и на сигурността на доставките, по-специално в рамките на Зелените книги за сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност, по които Комитетът вече имаше неколкократно възможност да изрази своята позиция (3).

2.1.2

Енергията, изразходвана за свързаните със сградите услуги, представлява около 40 % (4) от енергийното потребление на ЕС.

2.1.3

В много европейски региони средното потребление на електроенергия в жилищата само за отопление възлиза на 180 kWh/m2 годишно. Тази цифра доказва, че сградите в много европейски страни имат твърде слаби показатели, що се отнася до енергийната ефективност.

2.1.4

Това положение се дължи на голям брой фактори. От една страна, потребителите не осъзнават достатъчно все по-големите трудности при намирането на енергийни източници на достъпни цени; от друга страна, тенденцията сред архитектите, строителните предприятия и многобройните дребни предприемачи в този сектор (5), да строят без да обръщат достатъчно внимание на енергийната ефективност и екологичното строителство, следвайки преходни модни увлечения и отдавайки предпочитание на естетическите аспекти като качество на подовите настилки, луксозни санитарни инсталации, естетика, остъкляване на външните фасади, вид на материала и размери на дограмата.

2.1.4.1

Освен това следва да се отбележи слабата заинтересованост или недостатъчната информираност на административните органи, особено на общинските технически и хигиенни служби, по отношение на измерването на енергийното потребление на сградите при проверката на тяхната обитаемост.

2.1.4.2

Въпреки всеобщото убеждение обаче съществуват големи възможности за повишаване на енергийната ефективност не само в новите, но и във вече съществуващите сгради, особено в жилищните блокове в големите градове (6).

2.1.5

Колкото до реновирането на съществуващите инфраструктури, договорите, които могат да се сключат с компаниите за енергийни услуги (ESCO: Economy Service Companies), заслужават интерес: те позволяват на тези компании да бъдат възложени дейности за подобрения на съществуващите сгради с цел да се реализират понякога значителни икономии на разходите за енергия. На компанията се заплаща от спестяванията, реализирани благодарение на намаленото потребление (7).

2.1.6

От друга страна, много мерки може да се предприемат в рамките на скромни обновления, като например поставяне на щори от външната страна на прозорците, монтиране на интелигентни електромери („smart meters“), които позволяват на потребителите да получават непрекъснато информация в реално време за изразходваната от тях енергия, или на системи за подгряване на вода с газ (наречени „top boxes“), позволяващи да се намалят с 40 % разходите и емисиите на токсични газове. Микросистемите за вентилация на въздуха в апартаментите доказаха също голямата си ефективност, докато внимателният избор на използвания материал, например за прозрачна вертикална преградна стена (прозорец), може да намали топлинните загуби на един апартамент с най-малко 20 % (8). Използването на санитарна техника, която позволява спестяване на вода, също води до намаляване на потреблението на енергия. По отношение на сметките за енергия, доставчикът на енергия следва да предоставя ясна и безплатна информация на потребителите относно потреблението за съответния период от предходната година, за да могат потребителите да поставят настоящото си потребление в контекст.

2.1.7

ЕИСК е убеден, че е възможно реализирането на значителни икономии чрез инициативи в този сектор, което ще бъде принос за постигането на целите, свързани с изменението на климата и със сигурността на енергийните доставки. Като се има предвид факта, възможностите за действие в краткосрочен или средносрочен план във връзка с условията за снабдяване с енергия са сравнително ограничени, е необходимо да се повлияе върху крайните потребители. С други думи, необходимо е:

2.1.8

Факторите, които възпрепятстват икономията и различното използване на енергийните ресурси, са многобройни:

2.1.9

Сградният фонд крие значителен потенциал за спестяване на енергия, особено що се отнася до енергията, изразходвана за отопление, за задвижваща сила и за осветление на етапа на използване на сградите. Доказателство за това са така наречените пасивни жилища (10), които позволяват да се използват големите възможности за спестяване и дават силен стимул за иновациите и конкурентоспособността на Общността, като се насочват все повече към развитието и използването на нови, по-ефективни в енергийно отношение технологии.

2.1.10

Стратегическите цели на енергийната политика са насочени към:

2.1.11

При определяне на мерките, насочени към повишаване на енергийната ефективност, трябва, да се отчитат и предимствата, свързани с широкото използване на ефективни от гледна точка на разходите технологични иновации. Крайните потребители ще могат да вземат по-информирани решения относно индивидуалното си потребление на енергия, ако им се предостави подходяща информация: информация относно мерките, насочени към повишаване на енергийната ефективност, относно сравнителните профили на крайните потребители, както и относно конкретните обективни технически данни на консумиращото енергия оборудване (11).

2.1.12

Всяка информация, свързана с енергийната ефективност, по-специално по отношение на разходите, трябва да бъде широко разпространявана по подходящ начин до заинтересованите страни. Информацията трябва да включва също така финансовите и правните аспекти, да бъде включвана в информационни и рекламни кампании и да дава ясна представа за най-добрите практики на всички равнища.

2.1.13

Мерките, сведени само до техническата страна, са необходими, но са недостатъчни за намаляване на потреблението на енергия в сградите. Нужно е да се разгледа доста сложната тема на взаимодействието между големия и разнороден свят на потребителите и непрестанното развитие на технологията.

2.1.14

В рамките на предходната програма за интелигентна енергия 2003-2006 г. беше предложена инициатива за платформа в строителния сектор EPDB (12), която предоставя услуги, предназначени да улеснят прилагането на Директива 2002/91/ЕО относно енергийната ефективност на сградите, влязла напълно в сила от началото на 2006 г. Директивата съдържа следните мерки, които са в сила за държавите-членки:

2.1.15

От техническа гледна точка е важно гражданите и потребителите да осъзнават необходимостта от интегриран подход, отчитащ различните фактори, като например:

2.1.15.1

Накратко казано, основните показатели са два:

2.1.16

За постигането на целта за ограничаване на потреблението на енергия и замърсяващи емииси на газове, които водят до изменение на климата, са необходими политики, насочени към:

2.1.17

Програмите на Общността за иновация и научни изследвания играят решаваща роля в развитието на енергийната ефективност на сградите във връзка с технологичната цел да се създадат интелигентни сгради с „нулева енергия“, т.е. сгради с „положителна енергия“, които произвеждат повече енергия, отколкото изразходват, благодарение на използването на най-разпространените алтернативни енергии, като слънчевата, вятърната и геотермалната енергия.

2.1.18

На общностно равнище освен Рамковата програма за иновация и конкурентоспособност (РIС), която вече цитирахме, Седмата рамкова програма за научни изследвания, технично развитие и демонстрационни дейности играе решаваща роля за подпомагане на „чистите“ енергийни технологии; тя предвижда специален тематичен приоритет в рамките на конкретната програма „Сътрудничество“.

2.1.19

Европейската техническа стандартизация в областта на енергийната ефективност на сградите придобива основно значение. Европейският комитет по стандартизация (CEN) получи мандат от Комисията за изработване на техническите стандарти, необходими за прилагането на цитираната по-горе директива относно енергийната ефективност на сградите (15). Този мандат предвижда:

2.1.20

Бяха изработени около 30 европейски стандарти (CEN) (16). Държавите-членки вече потвърдиха желанието си да ги прилагат на доброволна основа. Ако бъде установено, че стандартите не се спазват доброволно, би било уместно те да бъдат направени задължителни чрез съответни законодателни мерки.

2.1.21

Във всички случаи задача на Комисията е да предостави на държавите-членки инструментите, необходими за развитието на интегрирана и единна методика за изчисляване на енергийната ефективност на сградите. Когато държавите-членки са определили минимални изискания за енергийната ефективност, последните трябва да бъдат отразени в „сертификатите за енергийна ефективност“; тези документи обикновено представляват маркировки за енергиен клас на сградата, подобни на тези за домакинските електроуреди. Сертификатите за сградите все пак са по-подробни, по-комплексни и са съпроводени от препоръки как да се повиши тяхната ефективност.

2.1.22

Проектите за научни изследвания ясно показаха, че наред с техническото оборудване, с което разполагат сградите, поведението на ползващите ги лица (като място за живеене или като работно място през деня), в зависимост от това дали обръщат повече или по-малко внимание на спестяването на енергия, също представлява определящ фактор за енергийното потребление.

2.1.22.1

В тази връзка е целесъобразно да се популяризира начин на обличане, който е по-подходящ при високи температури, като се избягва например носенето на сако и вратовръзка през летния сезон (17), а през зимата се използва подходящо облекло, което позволява поддържане на температура от 20-21 °С в апартаментите и офисите (18).

2.1.23

Разположението на сградата спрямо основните посоки също оказва влияние върху количеството топлина, необходимо за удобството на обитателите. Потреблението на енергия на човек за отопление на еднакви вътрешни жилища може да варира в отношение от 1 до 2,5 (и от 1 до 3 за външните части), докато потреблението на електроенергия може да варира в отношение от 1 до 4 или 5.

2.1.23.1

С оглед на гореизложените съображения ще бъде целесъобразно да се разширят съществуващите разпоредби, като се въведат някои предписания относно енергийната ефективност не само на сградите, но и на кварталите.

2.1.24

Гражданите, в това число и учениците (19), трябва все по-ясно да осъзнават, че тяхното жилище се нуждае от значително количество първична енергия за:

както и факта, че значителна част от тази енергия може да бъде спестена (20) с минимум внимание и добра воля.

2.1.25

Крайните потребители често трябва да вземат важни решения относно инвестициите, например когато правят ремонт на жилищата или решават да внесат важни промени в жилища, които са все още на етап проектиране или изграждане. Решенията за инвестиране в нови технологии също оказват важно въздействие върху енергийната ефективност на сградите; тези технологии позволяват също така значително спестяване на енергия. Сред тях могат да бъдат посочени:

2.1.26

Очевидно е, че ако бъде променена използваната досега референтна рамка, ще трябва да се намерят нови културни мотивации и нови стимули, от една страна, за компенсиране на по-високите разходи, и от друга, за повишаване на интереса към:

2.1.27

Сред стимулите следва да се имат предвид следните мерки:

2.1.28

Всички мерки, предприемани с цел постигане на значително спестяване на енергия, трябва да бъдат съобразени с факта, че голямото мнозинство от европейското население живее във вече съществуващи сгради и че новите сгради представляват само малък процент.

2.1.29

В отдаваните под наем сгради възниква проблем във връзка с това, че обикновено собственикът поема разходите за мерките, имащи за цел да повишат енергийната ефективност (напр. подмяна на дървената дограма, котли с висок коефициент на полезно действие, инсталации за произвеждане на чиста енергия), а потребителите се възползват от произтичащото от тях намаление на разходите.

2.1.30

Този проблем би могъл да бъде решен чрез прилагане на метода за „финансиране от трети страни“ (25). Този метод се състои в насърчаване на дейностите, целящи по-голямо спестяване на енергия в сградите, извършвани от предприятия, които са свързани с кредитни институции, като инвестициите се изплащат в течение на определен брой години благодарение на стойността на спестяванията, получени благодарение на разликата между по-малките разходи за енергия, вследствие на взетите мерки, и осреднената стойност на тези, които биха били понесени при неизвършване на тези дейности.

2.1.31

Инструментът, известен под названието „управление на енергийните потребности“ (Demand Side Management — DSM), представлява добра система за финансиране, която се прилага в индустриализираните страни и заслужава да бъде подкрепена и разширена. Предприятията, които произвеждат и доставят енергия, инвестират в проекти за енергийно саниране на сградите в зависимост от своята компетентност. Икономиите, реализирани благодарение на тези дейности, покриват извършените разходи.

2.1.32

Очевидно тази система би спечелила много от подходяща законодателна рамка, която насърчава доставчиците на енергия да инвестират в дейности по термично саниране на сградите, на които подават топлинна енергия.

2.1.33

Повечето от новите държави-членки на Съюза са изправени пред комплексния въпрос за спестяването на енергия в жилищните сгради. Не трябва да се допуска крайните потребители и гражданите да понасят негативите, свързани с разходите и сложността на този проблем. Чешката република например съумя да използва част от средствата, отпуснати в рамките на политиката на сближаване, за саниране на жилищни сгради.

2.1.34

Ето защо е целесъобразно да се предприемат мерки, свързани предимно с осъществяването на преустройства на сградите, които да са съобразени с енергийните параметри. Целите за ограничаване на енергийното потребление и на емисиите на замърсяващи атмосферата газове трябва да се преследват чрез политики, насочени към:

2.1.35

За да бъде ефективна, политиката, насочена към реализиране на икономии на енергия в сградите, трябва във всички случаи да включва не само гражданите, но и различните професионални съсловия и операторите в различните сектори, а именно:

3.1.1

Въпросът за повишаването на енергийната ефективност на сградите беше предмет на многобройни мерки на Общността, между които: директивата за строителните продукти (26) от 1989 г. и по отношение на строителния сектор, Директивата SAVE от 1993 г. (27), една директива за енергийното сертифициране на сградите (28) от 1993 г., Директивата за енергийната ефективност на сградите (Directive on the energy performance of buildings — EPBD) от 2002 г (29)., Директивата 2005/32/ЕС за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (30) от 2005 г., директивата относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (31) от 2006 г., както и много други законодателни мерки относно конкретни продукти, като например директивата за котлите (32), решението относно офис оборудването (33), директивата относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите (34), директивата за енергийната ефективност на домашните хладилници (35), баластите за луминесцентно осветление (36). Директивата EPBD от 2002 г. се отнася конкретно до подобряване на енергийната ефективност на жилищните и нежилищните сгради, както за нови, така и за съществуващи сгради.

3.1.2

Крайната дата, предвидена за транспониране на тази директива, бе определена за 4 януари 2006 г., но редица държави-членки поискаха и получиха отсрочка (37) докато други са обект на процедура за нарушение от страна на Комисията за неизвършено или неправилно транспониране (38). Така или иначе, критериите, определени за получаването на енергиен сертификат, би трябвало да бъдат публикувани във всички държави-членки до края на 2007 г.

3.2.1

ЕИСК смята, че за да се разгледа изчерпателно проблема за приноса на крайните потребители към енергийната ефективност на сградите, трябва да се подчертаят особеностите на някои големи райони в ЕС,по-конкретно по отношение на:

3.2.2

Видове недвижими имоти. Жилищният парк в новите държави-членки и в петте провинции на Източна Германия има много голям потенциал за спестяване на енергия в сравнение със сградите в ЕС-15.

3.2.2.1

Жилищният парк в тези територии е до голяма степен последица от избраните градоустройствени решения в годините след Втората световна война, които се характеризираха със строителството на големи многоетажни панелни жилищни блокове в рамките на масово производство с кратки срокове за изпълнение и еднотипни, стандартни и централизирани решения. От друга страна, в течение на дълго време по отношение на този жилищен парк не бяха извършвани никакви дейности по поддръжка или ремонт (39).

3.2.2.2

В Румъния например през 2002 г. бяха преброени 4 819 104 жилищни сгради. Броят на големите жилищни комплекси възлиза на 83 799 с 2 984 577 апартамента, т.е. почти 60 % от целия парк от налични апартаменти. Освен това 53 % от жилищните сгради са на повече от 40 години; 37 % от тях са на повече от 20 години и само 10 % са построени през последните десет години.

3.2.2.3

В големите жилищни комплекси, подобно на положението във всички страни от бившия социалистически блок, подаването на топлинна енергия, предназначена за отопление, вентилация и подгряване на битова вода, се осигурява до голяма степен (в над 95 % от случаите) от централни системи. Извършените през 2005 г. проучвания за този вид сгради позволиха да бъде установен потенциал за спестяване на енергия от 38 до 40 %.

3.2.2.4

Тези големи загуби на енергия се дължат отчасти на крайните потребители: лошокачествени материали; недостатъчна термоизолация; остарели енергоемки технологии; стари отоплителни инсталации; енергоемко осветление; горивни инсталации с нисък коефициент на полезно действие; лошокачествени помпи и пр.; друга причина е неефективното управление на енергията, водещо до значителни загуби (40), които в крайна сметка се заплащат от потребителя. Енергийната ефективност е най-достъпната, най-малко замърсяващата и най-икономичната от всички съществуващи възможности.

3.2.3.1

В основните климатични зони на Северна и Южна Европа средното потребление в жилищния сектор възлиза на 4 343 kWh годишно (41). Тази енергия се използва главно за отопление, което възлиза на 21,3 % от нуждите от електроенергия, въпреки че се отнася главно до страните от Северна и Централна Европа. На второ място е делът на електроенергията за домашните хладилници и фризери (14,5 %), следван от електроенергията, предназначена за осветление (10,8 %).

3.2.3.2

Един от основните фактори за увеличеното потребление на електроенергия в страните от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, Словения, Малта, Гърция, Кипър и Южна Франция) е бързото разпространение на битови климатизатори с ограничена мощност (42) и ниска ефективност (< 12 kW охлаждаща мощност) и интензивното им използване през летния сезон.

3.2.3.3

Средното годишно потребление на електроенергия за битовите климатизатори, за които се прилага Директива 2002/31/ЕО, за 2005 г. се оценявана 7 до 10 TWh в ЕС-25 (43). От друга страна, трябва да се отбележи, че в Европа новото модерно мултимедийно оборудване, личните компютри, принтерите, скенерите, модемите и зарядните устройства на мобилните телефони, оставащи непрестанно включени, представляват около 20 % от потреблението на електроенергия в домакинствата.

3.3.1.

Енергийното потребление в Япония е приблизително 6 % от световното и отдавна са взети мерки, особено в областта на транспорта и строителството, за намаляване на това потребление, както и на свързаните с него емисии на CO2, тъй като жилищният сектор представлява приблизително 15 % от общото потребление.

3.3.2.

Икономиите на първична енергия, намаляването на емисиите на CO2 и на разходите, за енергия в жилищния сектор, реализирани благодарение на мерки за енергийна ефективност на сградите, се оценяват съответно на 28 %, 34 % и 41 % (44). Японските стандарти за енергийна ефективност на жилищните сгради (45) бяха преразгледани през 1999 г. и включват както стандарти за ефективност, така и препоръчителни стандарти, като целта е да се постигне пълно прилагане на тези стандарти в над 50 % от новите сгради.

3.3.3.

Японският метод за съвместна оценка на сградите и домакинските електроуреди се характеризира с:

3.3.4.

В съответствие с разделите от Международния кодекс за икономия на енергия (International Energy Conservation Code — IECC) (46), посветени на сектора на жилищното строителство, в САЩ още през 1987 г. (47) бяха определени минимални стандарти за ефективност по отношение на дванадесет категории домакински електроуреди за домашно ползване. Тези стандарти стоят в основата на голяма част от енергийните кодекси на отделните щати.

3.3.5.

Контролът на енергийната ефективност на сградите е в компетенциите на всеки отделен щат, а често и на всеки окръг, даже и след приемането на закона за енергийната политика (Energy policy act — EPACT) през 2005 г., който чрез ускорени данъчни облекчения поощрява собствениците на търговски сгради да прилагат системи за енергийна ефективност с цел намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.

3.3.6.

Примерният енергиен кодекс (MEC (48)), разработен през осемдесетте години, на базата на Международния кодекс за икономия на енергия (IECC) и редовно актуализиран, включително и през 2006 г., се подкрепя от Програма за енергийни кодекси в строителството на Държавния департамент по енергетика на САЩ (DOE's building energy codes program), с цел да се популяризират все по-добри енергийни кодекси за сградите и да се подкрепят федералните щати при приемането и прилагането на такива кодекси, подлагани на редовно преразглеждане с цел:

3.3.7.

През 2007 г. беше представен федерален проектозакон, озаглавен „Energy efficient buildings act“ („Закон за енергийната ефективност на сградите“), който цели:

3.3.8.

Според Държавния департамент по енергетика на САЩ, проектирането на нови сгради с по-висока ефективност и комфорт ще даде възможност да се намалят разходите за отопление или охлаждане с 50 %, а мерките за прилагане на кодексите за енергийна ефективност на сградите ще позволят създадането на нови работни места в секторите на строителството, реконструкцията и проектно-конструкторската дейност.

4.1

Комитетът имаше в редица случаи възможността да изрази позицията си относно необходимостта от реализирането на значителни и устойчиви икономии на енергия чрез разработването на технологии, продукти и услуги с ниско потребление на енергия и относно необходимостта от промяна на поведението на гражданите, за да се намали потреблението на енергия, като същевременно се запази същото качество на живот.

4.2

Комитетът признава, че енергийната ефективност допринася значително за необходимото опазване на климата и за спазване на ангажиментите, поети от ЕС в Киото относно намаляването на емисиите, и препоръчва по-нататъшното увеличаване на усилията, полагани на равнище потребители.

4.3

Комитетът е на мнение, че за насърчаване на спестяването на енергия в сградите, би било от полза да се направи задълбочено проучване на пречките, препятствали цялостното прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD), и във всички случаи да се предостави преходен период, който би могъл да бъде около десет години, преди да се въведе задължително сертифициране за всички съществуващи сгради, попадащи в приложното поле на директивата.

4.4

Още през 2001 г. ЕИСК, подчертавайки в своето становище относно предложението за директивата EPBD подкрепата си за инициативата на Комисията и за желанието й за разработване на обща методика за оценка и постоянен енергиен контрол на сградите, подчерта, наред с другото, че е необходимо „…да не се налагат прекомерни изисквания към държавите-членки с оглед на международната конкуренция“ и „… да се внимава да не се принуждават наемодателите или живеещите в своите имоти собственици да поемат разходи, несъответстващи на техните възможности, което би обезсмислило поставените от директивата цели и би подтикнало гражданите да отхвърлят обединена Европа“  (49).

4.5

ЕИСК счита, че е важно едно евентуално разширяване на директивата EPBD да гарантира, че в нейните разпоредби ще бъде включен анализ на жизнения цикъл на сградата, за да се покаже въздействието му върху цикъла на въглерода, което ще позволи на потребителите и на регулаторните органи да си съставят по-точна представа за последиците, свързани с емисиите на въглерод от продуктите, предвидени за строежа на сградата.

4.5.1

Тъй като всяко евентуално разширяване на разпоредбите на Общността в тази сфера ще се отрази неизбежно на пазарите и на разходите, заплащани от крайните потребители, независимо дали са собственици или наематели, за него трябва във всички случаи да се извърши съответна оценка на въздействието.

4.5.2.

Необходимо е също така да се гарантира, че желаните мерки за подобряване на топлоизолацията ще дадат възможност за достатъчната циркулация на въздуха и влажността, ще попречат на образуването на конденз и няма да нанесат щети на сградата, например чрез образуване на мухъл.

4.6

Както Комитетът имаше вече случай да подчертае (50), „мерките, взети за подобряване на енергийната ефективност, варират значително в зависимост от местните условия и предприетите досега действия. Тяхното въздействие върху вътрешния пазар изглежда ограничено. Ето защо е важно, в съответствие с принципа на субсидиарност, допълнителните мерки, приемани на равнище ЕС, да осигуряват реална добавена стойност“.

4.7

Уместно е процесът на сертифициране да бъде съпътстван от публични програми за популяризиране, за да се осигури справедлив достъп до мерките за повишаване на енергийната ефективност, особено за жилищните сгради, построени или управлявани в рамките на социалната жилищна политика.

4.8

Редовното поддържане на котлите, климатичните инсталации и другите инсталации, използващи алтернативна енергия, от квалифициран персонал допринася настройката на тези съоръжения да отговаря на предвидените спецификации, с което се гарантира оптимална ефективност.

4.9

На базата на положителния опит, натрупан досега в някои държави-членки, и благодарение на резултатите, получени през предишните години в рамките на изпълнението на важни политики на Общността, Комитетът предлага по-долу някои мерки, които може да се окажат полезни за насърчаването на енергийната ефективност изобщо и в частност тази на сградите:

4.10

Комитет счита, че за крайните потребители е важно да се разгледат по-непосредствено въпросите за информацията и финансирането, като се разработят иновационни методи: необходимо е собствениците и наемателите да не възприемат тези нови мерки на Общността като нов данък, наложен върху имущество от първостепенно значение, каквото е жилището.

4.11

Спазването на протокола от Киото и икономиите на енергия не трябва да изглеждат просто като обикновено прехвърляне на увеличените разходи на отраслите, произвеждащи енергия върху крайните потребители и европейските граждани.

4.12

За да се ограничат тежестите върху отделните собственици, Комитетът счита, че по възможност сертифицирането за цялата сграда може да се извърши, като се подберат няколко типови апартамента и се издаде сертификат валиден за всички апартаменти в сградата.

4.13

Създаването на уебсайт, насърчено от Комисията, свързан с национални уебсайтове, може да се окаже полезно за преодоляване на правните, институционални, организационни и технически бариери, които възпрепятстват лесния достъп на крайните потребители.

4.14

Комитетът смята, че е важно да дава добър пример за енергийна ефективност при управлението на собствените си сгради. Той отбелязва отличния пример на разположената недалеч от седалището му „Къща, функционираща с възобновяема енергия“ в Брюксел, който показва, че във вече построена сграда могат да се постигнат значителни подобрения по икономически ефективен начин. В сградите на Комитета вече бяха направени известни подобрения и се работи по отношение на сертифицирането по Системата на Общността за управление и одитиране по околната среда (СОУОСО). Понастоящем Комитетът настоява за допълнителен доклад от своята администрация, в който да се направи преглед на постигнатия до момента напредък и да се посочи какви други подобрения биха могли да се реализират.