30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/116

1.1

Десет години след въвеждането на общата парична единица, ЕИСК счита, че е полезно да се направи равносметка за предимствата и ползите, които новата парична единица донесе за гражданите и фирмите, не толкова от икономическа или монетарна гледна точка — задача, с която се занимаваха и се занимават икономисти, политици и коментатори от средствата за комуникация — колкото от гледна точка на потребителите. С други думи опитът от десетте години доказа, че еврото е полезно и че въвеждането му позволи на Европа да присъства на световната сцена с престижна и стабилна валута, но как потребителите възприемат общата парична единица?

1.2

Настоящият документ започва със синтезиран анализ на предимствата, които донесе въвеждането на еврото: обща картина, представяща силните страни, както и недостатъците, предизвикани от световната конюнктура; след това вниманието се съсредоточава върху резултатите от периодичните проучвания, които Евробарометър провежда сред гражданите, за да се установи дали и до каква степен принесените ползи се оценяват от гражданите на Европа.

1.3

Резултатите са положителни в много държави, но в някои други голяма част от запитаните все още твърдят, че изпитват трудности при използването на „новата“ валута, изчисляват цените в старата национална парична единица, приписват на еврото повишаването на цените и едва половината считат, че като цяло въвеждането на обща парична единици е било от полза за икономическия растеж. По същество допитването води до заключението, че не винаги и не във всички държави обществеността е възприела еврото задоволително.

1.4

Първата реакция от тези резултати би могла да се състои в това, да се постави под съмнение обективността и пълното разбиране на дадените отговори: подход, който ЕИСК отхвърля. Вместо да се поздравяваме с успеха, е необходимо да се разберат дълбоките причини за негативното отношение и да си зададем въпроса какво може да се направи за да се премахнат причините, обективни или субективни, за неудовлетвореността.

1.5

Обективно обусловеното отношение може да се премахне или смекчи с целеви политики или мерки, като например с подобряване на системите за плащане (ЕЗПЕ) или с подходящи мерки за задържане на нарастването на цените, които непременно съответстват на принципите за свобода на пазара и конкуренция.

1.6

По-сложен е въпросът за субективното отношение: необходимо е да се подходи с максимално уважение спрямо възгледите и да се запитаме какви са дълбоките причини в основата на отрицателното отношение. Определено е необходима комуникационна стратегия, но при начините за осъществяването й трябва да се имат предвид различните национални и социални характеристики на хората, към които тя е отправена.

1.7

Проучването на Евробарометър показа дълбоките различия в нагласите, които съществуват в различните държави-членки: това означава, че трябва да се избягват решения, базиращи се на стандартизирани схеми. По-конкретно се проявиха съществени различия в начина на възприемане в зависимост от социалните слоеве или образователното равнище. Следователно комуникационните стратегии би трябвало да бъдат целенасочени така, че да се извлече най-добрият резултат от използваните средства.

1.8

Освен това трябва да се отбележи, че една комуникационна стратегия за еврото не е достатъчна за постигането на оптимални резултати: проведеният анализ ни дава достатъчно доказателства за да смятаме, че много често еврото се възприема като символа на Европа — следователно не еврото само по себе си е причина за неприемане, а за някои — по-скоро самата идея за „Европа“. Това ни води до заключението, че е необходимо комуникационната стратегия за еврото да бъде разглеждана като част от дългосрочен и широкомащабен политически проект, който ще постигне целта си, когато чувството за „Европа“ ще бъде дотолкова възприето от гражданите, че ще преобладава над евроскептицизма.

1.9

Идеята за Европа, която се разглежда не само като икономическо, но и като политическо и социално цяло, преди всичко зависи от постепенното постигане на условия на живот, които се основават на равенството, сътрудничеството и социалния мир: цел, която може да бъде постигната единствено, ако гражданите бъдат поставени пред конкретни факти. Нито една комуникационна кампания няма да има успех, ако тези условия не се изпълнят.

1.10

Най-важният подход за подобряване на приемането на еврото следователно би било воденето на такава икономическа и социална политика на ЕС, която благоприятства заетостта и доходите и предлага подходяща система за социална защита. Тогава гражданите ще могат да оценят положително европейския проект, а с това да приемат и еврото.

1.11

ЕИСК осъзнава отговорностите и мисията си: като представител на социалните партньори той е институция, която е близо да гражданите, работниците и икономическите кръгове. Комитетът счита, че негово задължение е да сътрудничи по конкретен начин при инициативите, които ще бъдат приети, ако е необходимо с действия на място. От особена полза ще бъдат връзките със сродните организации на национално ниво и дейността на отделните членове на ЕИСК по отношение на собствените им европейски и национални организации от определена категория.

2.1

Шест години след въвеждането на еврото, ЕИСК счита, че е полезно да се направи равносметка за въздействието, което новата парична единица оказа върху гражданите от държавите, които я приеха. Става въпрос за привидно лесна задача, като се има предвид, че по въпроса съществува богата справочна литература от многобройни източници: Комисията, ЕЦБ, ЕП, университети, научноизследователски институти, специализирана и неспециализирана преса, учени и социални партньори.

2.2

Освен това, впечатлението е, че по-голямата част от наличните материали по въпроса са резултат от едностранни гледни точки и опит или са плод на непреки заключения, извлечени от различни, понякога противоположни мнения. С един такъв подход се спазват правилата на демокрацията, но същината на проблемите остава в този случай забулена от нюанси, диктувани от обстоятелствата и твърде често от присъщи за всяка държава-членка възгледи.

2.3

Комитетът счита, че действителен прогрес може да се постигне, само ако на реалността се гледа без предубеждения: изхождайки от констатацията, че еврото, в общи линии, е неоспорим успех, необходимо е да се разбере защо то все още е обект на критики от страна на сравнително широки слоеве от общественото мнение, да се проучат причините за това и, доколкото е възможно, да се предложат решения. Комитетът не претендира, че с това иска да се направят забележителни открития, нито пък да създаде впечатлението, че ще предприеме нови кампании за проучване на общественото мнение: целта на настоящия документ е по-скромна — да породи нови дискусии по стари и добре известни проблеми.

3.1

Дейността на Комитета започва с изтъкването на предимствата на еврото въз основа на вече получените резултати или най-разпространените „официални“ възгледи; следва критичен анализ на тези резултати и мнения, събрани въз основа на проучвания на място и завършва със собствен анализ на причините, поради които към новата валута бяха отправени критики или не толкова положителни оценки. Евентуалните предложения, както вече беше споменато, трябва да се разбират като предпоставка за допълнително по-задълбочено проучване.

3.2

Основният справочен документ беше Flash Eurobarometer № 193, „The eurozone, 5 years after the introduction of euro coins and banknotes — Analytical report“ (Еврозоната, 5 години след въвеждането на евромонетите и банкнотите — аналитичен доклад) от ноември 2006 г. Проучването беше проведено от Gallup Organization, то беше организирано и ръководено от екипа на Eurobarometer към ГД „Икономически и финансови въпроси“ на Комисията. Бяха проведени разговори със специалисти от последната държава, която въведе еврото, а именно Словения (през 2007 г.) и от държавите, които ще го въведат през 2008 г. (Малта и Кипър). В тази връзка беше избегнато допитването до източници от държави, които не членуват в еврозоната, поради съображението, че от гледна точка на проучването, показателен е само опитът на пряко заинтересованите.

3.3

Допълнителна информация се предоставя в проучването Eurobarometer от септември 2007 г. (1), проведено в новите държави-членки: в различни случаи могат да се извлекат полезни изводи от сравнението между „опита“ и „очакванията“.

4.1

Според документите на Общността и според поддръжниците на общата парична единица, еврото донесе редица ползи и предимства, които тук ще бъдат изброени в синтезиран вид: в списъка не са включени добре известните аргументи и са пропуснати критичните бележки, които се споменават в частта относно възприемането от страна на гражданите.

4.2

Списъкът на предимствата и ползите (без коментар) включва:

4.3

Наред с тези предимства, които рядко се оспорват, с няколко изключения — за да не изглеждат ползите прекалено аксиоматични — се изтъкват и понякога спорните аспекти, отнасящи се до ползите от една „силна“ валута.

4.4

Тук е необходимо да се внесе уточнение: една силна валута носи предимства за едни и неудобства за други, но по-важна е оценката за нетната полза за икономиката: предимство, което в случая с еврото, е неоспоримо. Стремежът е към стабилна валута, а еврото е точно такава, тъй като представя стабилна и растяща икономика, въпреки конюнктурните кризи. Външната му стойност зависи от събития, чието въздействие чрез подходящи икономически и парични политики може да бъде смекчено, но със сигурност не и премахнато.

5.1

Еврото като средство за разплащания в брой. Седем години след въвеждането на еврото изненадващ е фактът, че 41 % от запитаните твърдят, че срещат „известни трудности“ или „сериозни трудности“ при използването му: процент, който постепенно намалява, но все още е значителен. В проучването не се уточнява от какъв вид са тези проблеми. Тъй като едно голямо мнозинство (между 93 % и 63 % в отделните държави) твърди, че не среща трудности при разпознаването на монетите и банкнотите, основателно е предположението, че това отрицателно отношение е по-скоро емоционално, отколкото рационално. Възможно е тези, които твърдят че срещат трудности, да са в значителна степен същите, които не гледаха доброжелателно на въвеждането на единната валута и част от тях да принадлежат към по-необлагодетелствани социални слоеве. Във всички случаи отговорите относно трудностите не са съвместими от статистическа гледна точка с твърденията относно употребата.

5.1.1

Тези съмнения се засилват още повече при сравнението с проучване, проведено през септември 2007 г. в новите държави-членки от: около три четвърти от запитаните са виждали евробанкнотите и евроцентовете и 44 % от тях са ги използвали. Трудно може да се обясни как в държавите, въвели еврото, 41 % от хората, които вече едно десетилетие използват тази валута, твърдят, че изпитват трудности, докато това не е така в новите държави-членки, където 44 % го използват (или са го ползвали) без да споменават за някакви проблеми.

5.1.2

Кампании с чисто комуникационен характер не биха могли да променят представи от този вид. След като, както изглежда, вероятните трудности са относително малко или минимални, би трябвало да се прилагат целеви мерки на национално равнище. В тази връзка по-скоро образованието, а не комуникацията, играе решаваща роля. Ако накрая обаче се окаже, че изтъкваните „трудности“ не са нищо друго, освен прикрит израз на отрицание спрямо всичко онова, което олицетворява „Европа“, конкретните мерки не биха имали никакъв резултат: промяната в отношението към еврото ще върви ръка за ръка с постепенното приемане на европейската идея.

5.2

Еврото: база за изчисляване на цените и фактор за вземане на решение при потреблението. Ефект, за който се предполагаше още от самото начало, беше, че за дълъг период от време известна част от населението (по-голяма или по-малка част в зависимост от държавата) ще продължи да „преизчислява“ в националната валута. Проучването потвърди това предположение: при изчисляването на цените 40 % от потребителите все още се позовават — винаги или „понякога“ — на националната валута, както за ежедневните, така и за по-големите покупки.

5.2.1

Що се отнася до вземането на решение за потребление, все още е висок делът на хората, които разглеждат еврото като възпиращ фактор или като стимул за покупките. Въпреки това броят на тези, които разглеждат единната валута като „неутрален“ фактор постепенно се покачва (от 3 % през 2003 г. на 41 % през 2007 г.). Междувременно намалява процентният дял на хората, които заявяват, че купуват по-малко, тъй като се страхуват да не изхарчат прекалено много (от 39 на 33 %), докато остава стабилен процентният дял на онези, които твърдят точно обратното, че харчат прекалено много, тъй като нямат представа за стойността на паричната единица (26-25 %).

5.2.2

Двата разгледани аспекта — позоваването на националната валута и еврото като „неутрален“ фактор — не са непременно свързани, нито съществува основание да се смята, че двете съвпадащи процентни стойности (около 40 %) се отнасят до една и съща група.

5.3

Удобството от обозначаването на двете цени и предпочитанията на потребителите. Две различни извадкови групи, на които са зададени два различни въпроса, а именно дали е полезно да се отбелязват двете цени и дали потребителите предпочитат това обозначение, дадоха сходни отговори: едно значително мнозинство (около 60 %) смята, че тази мярка нито е полезна, нито необходима след приключване на подходящия преходен период. Трябва да се отбележи, че процентът на противниците на двойното обозначение нарастна постепенно с течение на времето: ясен знак, че единната валута навлиза в ежедневните навици (или е навлязла, според по-оптимистичните анализи).

5.3.1

Отговорите, които гражданите дадоха във връзка с двойното обозначаване на цените, не са изненадващи, като се има предвид времето, което измина от въвеждането на еврото. Този аспект обаче е от основно значение за държавите, които наскоро възприеха единната валута (Словения, Кипър и Малта) и за тези, които в близко бъдеще ще го приемат (балтийските държави и Словакия). Проучването, проведено от Евробарометър през ноември 2007 г., показва, че страховете от нарастване на цените в резултат на въвеждането на еврото са значителни. Опитът показа, че двойното обозначение на цените може да представлява подходящо възпиращо средство, при условие, че е съпроводено от контрол и възпиращи мерки, което не винаги ставаше в държавите, където то беше първоначално въведено. Комисията наскоро изрази позицията си: тя препоръча двойното обозначаване да бъде задължително за период от шест месеца, но да не продължава повече от една година.

5.4

Банкноти и монети. От допитването относно одобрението за настоящия дизайн на банкнотите и настоящата гама от монети става ясно, че докато банкнотите не се нуждаят от никаква промяна, значителна част от запитаните (макар тя да варира от 80 % във Финландия и в Германия до 33-35 % в Ирландия и Италия) се обявява за намаляване на гамата от монети и за премахване на тези с номинал 1 и 2 цента, с цел удобство и опростяване на плащанията. От друга страна мнозинството се опасява, че премахването на монети с по-ниска номинална стойност може да допринесе за нарастването на цените: широко разпространено опасение, дори и в държави, където мнозинството желае премахването на тези монети.

5.4.1

Опитът показа, че в много случаи увеличенията на цените на дребно, настъпили едновременно с въвеждането на еврото или след него, се дължат до голяма степен на закръгляне на преобразуваните в евро цени, дори когато десетиците им са по-ниски от 5. За прилагането на тази хитрина допринесе и слабият контрол от страна на органите и потребителите, които разглеждаха стойността на „дребните“ монети като несъществена. Това явление беше почувствано особено силно в държави, чиито национални парични единици имаха много ниска номинална стойност (например Италия). Според ЕИСК премахването на монетите с номинал 1 и 2 цента е изключително нежелателна мярка: „удобството“, което някои пазарни сегменти изтъкват, противоречи на обществения интерес.

5.5

Особено внимание заслужва въпросът за използването на еврото при плащанията на туристи при пътувания извън еврозоната. Средно над 50 % отговарят, че са използвали еврото в по-голяма или по-малка степен при пътуванията си в държави извън еврозоната. Данните обаче значително варират в отделните държави — при 71 % от гърците до 38 % от финландците. Радващ е фактът, че единната валута, благодарение на престижа и броя на ползвателите й, е добре приета в много държави с развит туризъм.

5.5.1

Все пак, като предпазна мярка е препоръчително да се направи сравнение между удобството да не се закупува валута при пътувания в чужбина и неговата цена: една проверка на място показва, че в повечето случаи обменният курс на еврото в търговията в трети страни със „силна“ валута често е значително по-висок от официалния курс. Този аспект не се разглежда в проучването, нито пък се споменава от запитаните: ясен знак, че разходите за обмяна на валута се считат за второстепенен въпрос или изобщо не се вземат предвид.

5.6

Частта, в която се разглежда обичайната употреба на единната валута, завършва с ключовия въпрос: като цяло каква е оценката на гражданите за еврото? Дали то носи повече предимства или повече недостатъци? Анализът на отговорите на този въпрос става все по-важен за бъдещите комуникационни стратегии, но не само за тях: необходимо е да се обмислят политиките на Общността, свързани с еврото, както и отношенията между националните правителства и техните граждани.

5.6.1

Процентният дял на гражданите, които оценяват въвеждането на еврото като полезно, според последните данни беше 48 %, което бележи значителен спад спрямо данните от септември 2002 г. (59 %), но още по-важен и притеснителен е фактът, че тенденцията е нарастваща и постоянна във времето. Наред с малкия, стабилен процентен дял на хората, които не смятат, че приемането на новата парична единица не оказа никакво влияние (7-8 %), следва да се отбележи прогресивно нарастващият брой на тези, които изразяват противоположното мнение (от 29 на 38 %).

5.6.2

При анализа на положителните отговори по страни на първите места се открояват Ирландия (75 %), Финландия (65 %) и Люксембург (64 %), а именно страни, които се радват на значителен икономически растеж. И обратно, отрицателните отговори преобладават на първо място в Италия (48 %), следвана от Гърция (46 %) и от Германия (44 %); малко над средните са резултатите от Франция (51 %). Следователно трябва да се отнасяме внимателно към изкушението да правим пряка връзка между положителната оценка за еврото и икономическия растеж: от една страна е вярно, че сред държавите с преобладаващи положителни мнения са тези със задоволителен растеж, а при тези с преобладаващи отрицателни мнения се наблюдава противоположната тенденция (Италия и Гърция). От друга страна обаче е вярно, че двете най-големи държави от еврозоната — Германия и Франция — имат благоприятен растеж и в същото време в тях се изразяват относително негативни мнения.

5.6.2.1

ЕИСК счита, че този въпрос представлява основният момент на цялото проучване: както вече беше споменато в параграф 5.1.1 по-горе, необходимо е да се проучи дали и до каква степен, съществува връзка между одобрението на еврото като парична единица и приемането на Европейския съюз. Друга взаимовръзка би могла да съществува с конюнктурата, която по елементарен начин може да бъде идентифицирана с еврото. Иначе казано, възможно е в оценката на еврото като валута да присъства емоционален или идеологически елемент, който няма нищо общо с паричната единица като такава.

5.6.3

Причините за слаб икономически растеж са многобройни, често съвпадащи и взаимно обусловени: към тези, които са свързани с валутата (ниво на инфлация, обменен курс и лихвени проценти), се добавят производителността, конкурентоспособността, равнището на заплатите, потреблението, платежният баланс, социалният мир, публичният дефицит и други. Въпросът е сложен и е обект на обсъждане между политици, икономисти и социални партньори. Средностатистическият гражданин обаче е склонен да опростява нещата, като обръща внимание върху конкретните елементи, които засягат пряко неговото ежедневие, тоест парите.

5.6.4

В професионалните среди се наблюдава тенденцията вината за слабия икономически растеж да се приписва на паричната политика, която според част от учените и политическите партии е виновна за липсата на устойчивост спрямо повишаването на обменните курсове и не стимулира в достатъчна степен растежа и заетостта с подходящи мерки, чрез подходящи корекции на лихвения процент. Тук не е място да се започва дебат по този въпрос, но и в този случай обществено мнение възприема еврото като корена на проблема.

5.6.5

Критиките към еврото, които са особено очевидни в държави със слаб растеж, се отправят до известна степен и в държавите с по-голям растеж. В последните освен това отпорът се засилва и поради факта, че още преди неговото въвеждане определени слоеве от населението демонстрираха неохотата си да се откажат от паричната си единица — силна и авторитетна, според тях символ на престиж и национална идентичност. Тези основания все още се изтъкват в държавите, които избраха да не въвеждат еврото.

5.7

Анализът на положителните мнения за еврото предоставя ясно доказателство за основателността на хипотезите, изразени в параграфи 5.6.3 и 5.6.4 (2). Категориите, които изразяват одобрение в най-голяма степен, са тези, които социодемографските анализи определят като най-информирани: мъжете в по-голяма степен от жените, самостоятелно заетите лица и служителите повече, отколкото работниците, упражняващи физически труд и безработните, младите хора повече от възрастните, жителите на градовете повече от тези в селата, гражданите с придобито образователно ниво повече, отколкото тези с ниска степен на образование. По-добрата информация означава повече зрялост и по-развита способност за критична оценка.

5.7.1

Би било твърде елементарно да се мисли, че комуникацията е достатъчна, за да се преодолее неодобрението на еврото; по-скоро всяко решение трябва да се оценява и в светлината на конкретната ситуация във всяка държава. Съществуват държави, където информацията е изключително ефективна, но често е съпроводена с критична насоченост: политическите партии, а понякога и правителствата играят решаваща роля във формирането на общественото мнение. Не става въпрос за дезинформация, а за комуникация, базираща се на убеждения, които трябва да бъдат зачитани по демократичен начин. От друга страна, се създава впечатлението, че мнозинството от „одобряващите“ би трябвало да защитят еврото решително, твърдо и по-ясно.

5.7.2

Въпреки това, кампания в подкрепа на еврото, базираща се преди всичко на политически, икономически или валутни основания, вероятно ще повлияе слабо на общественото мнение: доверието може да се спечели в по-голяма степен, ако се припомнят и изтъкват практическите аспекти, които са по-близо до нуждите на гражданите. Този тип комуникация със сигурност е най-подходяща за възприемане от обществеността: той се отнася до ежедневието на всеки, без да е необходимо да се прибягва до абстрактни принципи. С други думи, прост, но не елементарен подход. Официалните органи са най-неподходящи за извършването на този тип комуникация: следователно е по-добре да се използват икономическите участници и социалните партньори, които са по-близо да гражданите и със сигурност биха били по-убедителни.

5.7.3

При анализ на изтъкнатите положителни аргументи от практическо естество, на преден план се откроява туризмът: пътуванията в чужбина са по-лесни и по-евтини (особено в еврозоната, но и в трети страни). Към това се добавя и възможността за сравняване на цените  (3). Туристическите агенции, агенциите за недвижими имоти, операторите в туризма като цяло и емитентите на карти за разплащане могат да поставят акцент именно върху това „предимство“, и по-специално върху липсата на задължението за обмен на валута и сигурността относно начислените разходи. Финансовият сектор играе важна роля: последните промени в областта на паричните преводи (Единната зона за плащания в евро — ЕЗПЕ) направиха плащанията в еврозоната сигурни, бързи и освободени от такси, такива каквито са и вътрешните парични преводи. Необходимо е освен това да се извършва строг контрол от страна на контролните органи, за да се гарантира стриктно спазване на правилата от страна на финансовия сектор.

5.7.4

Не толкова красноречиво на пръв поглед е изтъкването на третия (по значение) мотив споменат от поддръжниците на еврото, а именно засиленият престиж на Европа. Този твърде общ и теоретичен аргумент би трябвало да се използва при по-обширни действия от общ характер.

5.8

Още по-интересно е разглеждането на критиките към еврото. По-голяма част от гражданите (81 % през 2006 г., като делът постоянно нараства) смятат, че на еврото се дължи повишаването на цените. Тази нагласа възникна още преди единната валута да влезе в сила: още тогава съществуваха опасения, че фирмите доставчици на стоки и услуги, и по-специално в търговията, ще се възползват от смяната на националната валута като извършват незаконно закръгляне и повишаване на цените. Комисията даде уверение, че това няма да се случи. Правителствата от своя страна допринесоха като насърчаваха споразуменията с търговския сектор. Сдруженията на потребителите препоръчаха да бъдем бдителни.

5.8.1

Това, което се случи в действителност, вече принадлежи към най-новата ни история: в някои държави споразуменията бяха спазени (ЕИСК счита, че Австрия би трябвало да се дава като пример), в други — до известна степен, а в някои изобщо не бяха приложени. Не е тук мястото да се подема дебат относно отговорностите. Остава констатацията, че в много държави повишаването на цените започна именно с въвеждането на еврото. От тук идва и представата в общественото пространство, че повишаването на цените беше „предизвикано“ от еврото — представа, която все още битува и се затвърждава все повече поради липсата на кампания, която да представи проблема в правилната светлина: еврото беше изгодна възможност за печалба за някои, но по начало е и остава „неутрален“ инструмент. Не беше направен опит за такава кампания или беше направен, но неубедително.

5.8.2

Повишенията на цените, които настъпиха след въвеждането му, нямаха нищо общо с еврото: след нейното въвеждане и утвърждаване в употреба, единната валута отразява промените на пазара, а не е причина за тях. В този контекст не са основателни твърденията, отнасящи се до инфлацията, обменните курсове, спекулациите: тези явления щяха да засегнат във всички случаи всяка една национална валута, дори в още по-голяма степен, отколкото това стана с еврото. По този въпрос, и по въпроса разгледан в предходния параграф, трябва да се внесе яснота веднъж завинаги. Затова е необходимо този въпрос, който е от основно значение за премахване на скептицизма и недоволство спрямо еврото, да бъде обсъждан и да се превърне в изходен пункт за диалог между социалните партньори, правителствата и Комисията.

5.8.3

Друг аргумент, който до известна степен е свързан с предходния, е конвергенцията на цените, а именно твърдението, че еврото би допринесло за значителна ценова конвергенция в еврозоната благодарение на конкуренцията, която щеше да се създаде между различните държави, и в резултат на натиска от страна на потребителите, които в крайна сметка могат да сравняват цените. Тази теза беше част от кампанията, предхождаща въвеждането на еврото: тя беше един от най-силните аргументи. Кампанията беше създадена така, че да предизвика прекалено високи очаквания, но в действителност тя не уточняваше границите на конвергенцията. Реално не беше уточнено, че конвергенцията нямаше да засегне стоките и услугите, произвеждани и потребявани на място — онази част от разходите, която е най-важна и най-пряко усещана от потребителите.

5.8.4

Изглежда проучването потвърждава това: 68 % от всички запитани смятат, че еврото не допринесе за конвергенцията на цените (45 %) или „нямат представа“ (23 %), докато 32 % твърдят точно обратното. В тази част от проучването обаче липсва съществена информация: не е известно дали отговорът има интуитивна или емоционална обосновка, или се базира на непосредствен опит (пътувания в чужбина, покупки в чужбина). В процеса на информиране би трябвало да се преразгледат очакванията за ценовата конвергенция, като се даде обяснение защо нейният обхват е ограничен. Би било необходимо да се подчертае освен това, че липсата на конвергенция или ограниченият й размер в сфери, различни от „местните“ стоки и услуги, зависи от фактори, които са напълно независими от единната валута: закона за търсенето и предлагането, транспортни разходи и данъци. Накратко, еврото допринесе за ценовата конвергенция там, където това беше възможно, но ще продължат да съществуват разлики в цените, така както е и в Съединените щати, държава, която винаги е имала единна валута.

6.1

По-голямата част (75 %) от запитаните граждани смятат, че еврото играе важна роля като международна валута, но твърде малък процент се интересуват от обменния й курс, въпреки че като цяло имат известна представа за стойността на европейската парична единица спрямо долара. От друга стана почти същият процентен дял, ако не и по-висок (78 %), смятат, че еврото не е оказало никакво въздействие върху това дали се чувстваме повече или по-малко европейци. Анализът на отговорите по държави предоставя повод за размисъл, въпреки че внася известно объркване. Държавите, в които еврото се изтъква като важен фактор за възприемане на европейската идентичност, са Ирландия (56 %), следвана с голяма разлика от Италия (28 %) и от Люксембург (19 %). Най-ниски са процентните стойности в Нидерландия, Гърция, Германия и Австрия (10-14 %).

6.1.1

Би могло да се направи опит да се даде обяснение, което все пак може да важи само за няколко държави, като се отбележи, че сред тези, които изразяват положително мнение относно еврото като фактор на европейската идентичност, е Италия, чиято национална валута претърпя сериозни превратности, докато сред тези, в които преобладава отрицателно отношение, е Германия, която се гордееше със собствената си силна и стабилна валута. В други държави причините и начина на възприемане може да са различни: дезинформация, безразличие, по-слаб интерес към идеята Европа да емитира престижна валута. Този последен аспект изглежда намира потвърждение във факт, който до известна степен е изненадващ: във всички държави, включително в тези, в които преобладава положително отношение към еврото, голямо мнозинство от запитаните смятат, че еврото с нищо не е променило тяхното възприемане на европейската идентичност.

6.1.2

Трябва да се отбележи, че няколко години след неговото приемане и въпреки че доказа стойността си в международен план, еврото изглежда все още не се е достигнало решителен напредък като фактор и символ на европейската идентичност. Тъй като става въпрос за нагласи въз основа на широк спектър от индивидуални възприятия, изглежда по този въпрос не е възможно да се проведат конкретни кампании, насочени към промяна на мнението на гражданите. Подобна промяна може да настъпи единствено като постепенно се премахнат причините, които са в основата на тези нагласи. С други думи, еврото ще се превърне в символ на европейската идентичност единствено, след като гражданите действително осъзнаят факта, че са „европейци“.

6.2

Повод за оптимизъм дава отговорът на въпроса дали да се очаква или не разширяване на еврозоната с новите държави-членки. Около 80 % от запитаните смятат, че това със сигурност или с голяма вероятност ще стане, като мнозинството е представено от граждани от всички държави. В този отговор ЕИСК вижда знак за доверието в привлекателната сила на еврото, която не би съществувала, ако в действителност еврото се оценява като политически слаб елемент и фактор за отрицателни последици.

7.1

Необходимо е тези въпроси, които са от съществено значение и имат по-концептуален характер, да се разгледат в отделна глава и да бъдат обект на отделен анализ. ЕИСК от своя страна посвети редица становища на тези въпроси и си запазва правото скоро отново да се занимае с тях. Тук е достатъчно да се отбележи, че на около половината от запитаните е известно, че икономическите политики се координират на равнище Общност, но повечето от тях смятат, че тази координация не се извършва достатъчно грижливо. Анализът по държави все пак показва, че както степента на информираност, така и обусловените от нея оценки варират значително в отделните държави. Впечатляваща е обективността на оценките на запитаните относно състоянието на икономиката в собствената държава: гражданите от държави с добро състояние на икономиката са информирани за това развитие и обратното, гражданите от държави, които изпитват трудности, не се колебаят да отбележат този факт.

7.2

Що се отнася до Пакта за стабилност, степента на информираност и различията в национален план съответстват приблизително на познанията за икономическите политики. Три четвърти от запитаните все пак смятат, че Пактът за стабилност гарантира едно силно и стабилно евро. Симптоматичен е фактът, че процентният дял на онези, които изразяват различно мнение, е най-висок в държавите, където хората в най-голяма степен усещат нарастването на цените, като са склонни да приписват вината за това на еврото.

7.3

Проучването показва, че е разпространено убеждението, че на еврото се дължат икономическото състояние и промяната в цените (понякога развитието е положително) във всяка една държава — в зависимост от характерния индивидуален (национален) поглед върху нещата. Необходимо е да се изтъкне, че икономиката на еврозоната в цялост защитава валутата от шокове, които иначе биха засегнали всяка отделна държава в значително по-голяма степен. Всеки гражданин би следвало да се запита какво би било състоянието на собствената му държава, ако не съществуваше единната валута: коя национална икономика щеше да успее сама да се справи с външните събития, които се случиха през последните години и които в бъдеще могат отново да засегнат световната икономика?

8.1

Невъзможно е в един единствен документ да се обобщят всички аналитични разсъждения относно страните от еврозоната и единадесетте нови държави–членки, в това число и трите държави, които съвсем наскоро въведоха единната валута, както и страните с по-голяма или по-малка перспектива за скорошното й въвеждане. Въпреки това, чрез изследване на определени ключови въпроси в допитването от септември 2007 г., могат да бъдат направени полезни заключения във връзка с бъдещите мерки по отношение на въвеждането на единната валута.

8.2

Допитването до общественото мнение относно последиците от въвеждането на еврото на национално ниво показва, че голяма част от гражданите (53 %) имат положително отношение, срещу 33 % с отрицателно и 15 %, които отговарят с „не знам“ (4). Въпросът за въвеждането на еврото като цяло дава подобен усреднен резултат. И в двата случая делът на поддръжниците и противниците на еврото варира значително в отделните държави. Така делът на противниците варира от 55 % в Литва до 18 % в Румъния. Негативното отношение е принципно по-силно изразено в страните с по-малобройно население.

8.2.1

Ако тези данни бъдат сравнени с данните от страните от еврозоната (вж. параграф 5.6), при последните делът на поддръжниците се оказва по-малък. ЕИСК възприема този факт с известно учудване, но въпреки това установява, че тези данни, доколкото те отговарят на реалността, са свързани по-скоро с обща неудовлетвореност от Европейския съюз, отколкото с конкретното отхвърляне на единната валута (вж. параграф 5.6.2).

8.3

От гледна точка на потребителите най-важната неизвестна величина е въздействието на въвеждането на еврото върху цените: три четвърти от запитаните се страхуват от покачване на цените, докато 11 % разглеждат еврото като неутрален елемент и 6 % очакват понижаване на цените. Този резултат трябва да бъде сравнен с резултата от страните от еврозоната (вж. параграф 5.1). В тях повече от 80 % от запитаните приписват повишаването на цените на единната валута. Може да се направи заключението, че опитът потвърждава опасенията на тези, които още не са въвели еврото. Това твърдение би било не само твърде елементарно, но и заблуждаващо, тъй като цените се покачиха и продължават да се покачват във всички европейски държави, както и в целия свят. Би било интересно да се изследва с какви причини се обяснява покачването на цените в другите държави, където еврото не е в обръщение.

8.4

От отговорите на въпроса относно положителното въздействие от въвеждането на еврото става ясно, че по-голямата част от запитаните очакват, че единната валута ще бъде удобно платежно средство при пътувания в чужбина, ще улеснява покупката на стоки в други страни, ще улеснява сравняването на цени и ще премахне разходите за обмен на валута. Една малка част от запитаните смятат, че еврото ще предпази страната им от международни кризи. Всички тези очаквания отговарят на усетените предимства от страна на гражданите на държавите, които вече въведоха еврото, което доказва и на най-упоритите противници, че очакванията не са били излъгани.

8.5

Отговорите на въпроси, които не са възприемани непосредствено, не са така категорично позитивни, като при това голяма част от запитаните отговарят с „не знам“. Това ясно показва, че при проблеми, които те не възприемат непосредствено, гражданите или отговарят по-предпазливо, или изобщо не отговарят. Разглеждани от тази гледна точка, резултатите са повече от положителни: 66 % от запитаните са на мнение, че еврото ще засили позициите на Европа в света и около половината от тях смятат, че то ще осигури стабилност на цените, ще насърчи растежа и заетостта и ще гарантира стабилни публични финанси. Отговорите на въпроса относно по-ниските лихвени проценти са обаче по-ясно разграничени: само една трета от запитаните дават положителен отговор, докато една трета отговарят отрицателно и една трета нямат мнение.

8.6

Ключовият въпрос за „политическата“ му стойност се отнася за възприемането на еврото като фактор за формиране на европейско съзнание. 53 % от запитаните отговарят положително, докато 35 % — отрицателно. Сам по себе си този резултат е успокояващ, но е и още по-обнадеждаващ, като се има предвид, че през 2004 г. на този въпрос 47 % от запитаните са отговорили положително и 45 % от тях — отрицателно. Ако тези данни бъдат сравнени с резултатите от допитването в страните от еврозоната (вж. параграф 6.1.), възникват някои въпроси: повече от три четвърти от запитаните в тези страни заявяват, че еврото с нищо не е променило възприемането им на европейската идентичност.

9.1

Провежданите от Евробарометър допитвания са ценни поради факта, че чрез тях се проучват нагласите на гражданите към еврото и промените им във времето. Оценките относно отделните въпроси могат понякога да бъдат различни, но единични мерки за коригиране на определени тенденции могат да се окажат недостатъчни, а в определени случаи дори контрапродуктивни, ако не се вземе под внимание цялостната политическа стойност на действията, които един значим политик веднъж беше нарекъл „дипломация на еврото“.

9.2

Не съществува съмнение относно това, че значителна част от обществеността, както в държавите от еврозоната, така и в новите държави-членки, има съществени резерви спрямо общата валута. Впечатлението обаче, което се създава от общия тон на отговорите, е, че често зад негативните отговори се крие съпротива срещу европейската идея. С други думи, под въпрос се поставя не еврото само по себе си, а по-скоро онова, което то представлява от гледна точка на гражданите: един политически проект, който, макар и да не среща активно противопоставяне, не се възприема и е под формата на валута, наложена „отгоре“.

9.3

Причините за отричането на европейската идея и на еврото като неин конкретен символ са много: една от тях, независимо от официалните позиции на правителствата, е че във всяка държава съществуват политически движения и средства за масова информация, които се противопоставят на европейския проект. Нерядко дори самите правителства защитават наложителни непопулярни мерки, прехвърляйки отговорността върху единната валута или правилата, на които тя се основава. Трудно е да се каже, в каква степен едно такова отношение се дължи на истински негативни нагласи или просто на опортюнизъм. Резултатът е, че не е възможно осъществяването на никаква „европейска“ политика, освен ако онези, които упражняват властта — правителства, политически партии и медии — не възприемат тази политика като своя.

9.4

В тази стратегия на организираното гражданско общество се пада определяща роля: то е елемент от централно значение, който е в непосредствен контакт с гражданите. То може да осъществява натиск отдолу нагоре в сферите на властта и същевременно отгоре надолу върху гражданите: привилегирована и същевременно изключително отговорна позиция, която може да е плодотворна само, ако се постигне единство на намеренията, надхвърляйки политическите позиции и националната принадлежност. ЕИСК е единствената европейска институция, която отговаря на тези изисквания, и е твърдо решен изцяло да изпълни своята роля в сътрудничество с Комисията и социалните партньори от държавите-членки.

9.5

Не липсват аргументи, с които може да се осъществи намерението еврото, а с това и европейската идея, да станат по-близки до гражданите: икономическата тежест на еврозоната, инвестициите на целия свят в единната валута и постепенното й приемане като резервна валута, защитата от турбуленции във финансовия сектор, стабилността на цените и нейният принос за защитата на покупателната способност. На възраженията може да се отговори със следния въпрос: всеки следва да си зададе въпроса какво щеше да се случи в собствената му държава, ако националната валута беше изложена сама на кризите от миналото, настоящето и на кризи, които не са невъзможни и в бъдеще.

9.6

Най-важният подход за подобряване на приемането на еврото следователно би било воденето на такава икономическа и социална политика на ЕС, която благоприятства заетостта и доходите и предлага подходяща система за социална защита. Тогава гражданите ще могат да оценят положително европейския проект, а с това да приемат и еврото.