15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/49

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално тирета 2 и 4–7 от него,

—

като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, второ тире, член 6 и член 7 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г.,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз (COM(2010)0573),

—

като взе предвид всички съответни конвенции и препоръки на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации (ООН), в това число на специализираните органи за мониторинг, в областта на основните права,

—

като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

—

като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Стокхолмската програма — отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите,

—

като взе предвид дейността и годишните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—

като взе предвид докладите на неправителствените организации (НПО) относно правата на човека,

—

като взе предвид публичното изслушване, организирано от Европейския парламент на 21 и 22 юни 2010 г. относно въздействието на Харта на основните права при изграждането на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004–2008 г. (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0344/2010),

A.

като има предвид, че съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз Съюзът се основава на общност от неделими и всеобщи ценности като зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, солидарността, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека за всички лица на територията на Европейския съюз, включително тези, които принадлежат към малцинствата; като има предвид, че ефективната защита и насърчаването на правата трябва да бъдат обща цел на всички европейски политики, в това число във външното им измерение, и съществено условие за консолидирането на Европейския съюз, като допринасят за насърчаването на мира, ценностите и принципите, свързани с правата на човека и основните свободи, както и благоденствието на народите,

Б.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон създаде нова ситуация в ЕС в областта на правата на човека, като предвиди задължителната правна сила на Хартата на основните права („Хартата“) и така преобразува основните ценности в конкретни права; като има предвид, че след своето приемане Хартата се превърна в източник на вдъхновение за съдебната практика на европейските съдилища; като има предвид, че Комисията публикува годишен доклад относно прилагането на Хартата и че насърчаването и прилагането на основните права, основани на Хартата, трябва да бъдат обхванати в годишните доклади на Агенцията за основните права,

В.

като има предвид, че трябва да се създаде истинска култура по отношение на основните права, която трябва да се насърчава и укрепва както в институциите на ЕС, така и в държавите-членки, по-специално при въвеждането и прилагането на правото на Съюза, независимо дали във вътрешен план или в рамките на отношенията с трети държави,

Г.

като има предвид, че в съответствие със своя правилник за дейността Европейският парламент може да разглежда, проучва и оценява състоянието на основните права ежегодно и да отправя препоръки,

1.

Подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а също така налагат действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно); подчертава освен това ролята, която регионалните и местните органи могат да имат при конкретното прилагане и при насърчаването на тези права; поради това призовава всички институции на ЕС и правителствата и парламентите на държавите-членки да изградят в рамките на новата институционална и правна уредба, създадена от Договора от Лисабон, всеобхватна вътрешна политика в областта на правата на човека за Съюза, която да осигурява ефективни механизми за подвеждане под отговорност както на национално, така и на европейско равнище с цел овладяване на нарушенията на правата на човека;

2.

Обръща внимание на своите резолюции, на въпросите с искане за устен отговор, последван от разисквания, както и на своите констатации от мисиите през 2009 г. относно конкретни случаи, свързани с основните права, като например относно неприкосновеността на личния живот, личното достойнство и защитата на данните, относно забраната на изтезанията, относно свободата на мисълта, съвестта и религията, относно свободата на изразяване и информация, относно свободата на печата и медиите, относно недопускането на дискриминация, относно използването на малцинствените езици, относно положението на ромите и свободното движение, относно жените от ромски произход, относно дискриминацията срещу двойки от еднакъв пол, сключили брак или регистрирано партньорство, относно непълнолетните лица, относно центровете за задържане на имигранти и относно предполагаемото незаконно задържане на затворници в контекста на програмата на ЦРУ за извънредно предаване; подчертава, че всички тези резолюции отразяват ценностите, утвърдени в Хартата, показват ясния й ангажимент към ежедневна защита на основните права и изпращат политически послания към всички лица в ЕС, към държавите-членки и институциите на ЕС, както и към международните партньори;

3.

Изразява съжаление във връзка с това, че Съветът и Комисията не са предприели последващи действия във връзка с нито една от препоръките на доклада на Европейския парламент от 2007 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (3), нито са предоставили на Европейския парламент информация относно разискванията между ЕС и САЩ по тази тема;

4.

Счита, че е необходимо да се обмисли развитието в областта на защитата на основните права в периода след влизането в сила на Договора от Лисабон, и в този контекст възнамерява настоящата резолюция да изясни ролята, която всяка институция и всеки механизъм следва да изпълняват в новата европейска структура на основните права;

5.

Отново заявява, че влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. промени из основи правното лице на ЕС, който следва да се утвърждава все повече като общност на споделени ценности и принципи; поради това приветства новата многостепенна система на ЕС за защита на основните права, която има различни източници и се прилага чрез различни механизми, в това число задължителния характер на Хартата, правата, гарантирани от ЕКПЧ, чието признаване произтича от задължението на Съюза да се присъедини, както и правата, основани на конституционните традиции на държавите-членки, и тяхното тълкувание съгласно съдебната практика на ЕСПЧ и на Съда на ЕС;

6.

Отново потвърждава, че Хартата има същата правна стойност като Договорите и представлява най-съвременната кодификация на основните права, като предлага добро равновесие между права и солидарност и обхваща гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, както и правата от „трето поколение“ (т.е. правото на добра администрация, свобода на информация, здравословна околна среда и защита на потребителите); счита, че ЕС следва да създаде регулаторна уредба, за да осигури защита срещу нарушения на правата на човека от страна на стопанските субекти;

7.

Подчертава, че включването на Хартата в първичното право на ЕС, без да се разширяват компетенциите на Съюза и при спазване на принципа на субсидиарност, както се предвижда в член 51 от нея, създава нови отговорности за институциите, отговорни за вземането на решения и изпълнението, както и за държавите-членки при прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище, и че по този начин разпоредбите на Хартата станаха пряко приложими от европейските и националните съдилища; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да увеличат съгласуваността между различните органи, отговорни за мониторинга и изпълнението, с оглед на ефективното прилагане на установената цялостна рамка и утвърждаването на общоевропейски механизъм за мониторинг, както и на система за ранно предупреждение като общия периодичен преглед;

8.

Припомня, че зачитането на основните ценности на ЕС и защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи представляват обща точка в отношенията на Съюза с трети държави, и подчертава, че ЕС е обвързан от Хартата и в това отношение; припомня във връзка с това, че насърчаването на демокрацията и принципите на правовата държава върви ръка за ръка със спазването, защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи; подчертава факта, че в рамките на новата институционална структура на ЕС Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) може да предложи възможност за подобряване на последователността и ефективността на усилията за насърчаване на правата на човека и демокрацията в областта на външната политика само ако се приеме основан на правата на човека подход към структурата на службата, нейните ресурси и дейности; подчертава, че Съюзът има водеща роля за насърчаването на правата на човека по света; в това отношение призовава ЕС да осигури ефективността на клаузите за правата на човека в международните споразумения и да взема под внимание принципите на Хартата, когато сключва споразумения с трети държави, както и да поддържа съгласуваност между своите вътрешни и външни политики в областта на правата на човека;

9.

Отново потвърждава, че присъединяването на ЕС към ЕКПЧ ще предостави минимално равнище на защита на правата на човека и основните свободи в Европа и ще осигури допълнителен механизъм за укрепване на правата на човека, а именно възможността за подаване на жалба до ЕСПЧ във връзка нарушение на правата на човека, което произтича от действие на институция на ЕС или държава-членка при прилагането на правото на ЕС и попада в обхвата на ЕКПЧ, и че съдебната практика на ЕСПЧ ще осигури по този начин значителен принос към настоящите и бъдещите действия на ЕС за спазване и насърчаване на основните свободи в областта на гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи, в допълнение към съдебната практика на Съда на ЕС в тази област;

10.

Призовава всички държави-членки на ЕС и Съвета на Европа да изразят ясната си политическа ангажираност и желанието си да подкрепят процеса на присъединяване и споразумението, както и да гарантират прозрачността на процеса на присъединяване, като подчертава, че е необходимо да се проведат подходящи консултации със съответните заинтересовани страни; призовава Комисията да финализира вътрешните си консултации, както и преговорите със Съвета на Европа, като намери подходящи решения на основните технически въпроси, с цел да приключи процеса на присъединяване в рамките на разумен срок и да гарантира възможно най-високо равнище на защита на правата на човека в Европа;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да повишават информираността относно ползите от присъединяването към ЕКПЧ и изпълняването на всички изисквания от страна на кандидатите, като разработят насоки относно подходящото прилагане и последиците от този допълнителен механизъм, за да се гарантира, че той може да се използва действително и ефикасно, както и като включат в обучението всички специалисти в съответните области;

12.

Освен това приветства създадените от Договора от Лисабон нови хоризонтални задължения за борба със социалното изключване и дискриминацията, за насърчаване на социалната справедливост и закрила, равенството между мъже и жени, зачитането на личния и семейния живот, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, за разработване на обща политика в областта на убежището, имиграцията и борбата срещу трафика на хора, както и изричното позоваване на лицата от малцинства, което отразява още една основна ценност на Съюза; приветства факта, че Съюзът придоби статут на юридическо лице, който му позволява да се присъединява към международни договори, подобряването на съдебната защита с разширяването на обхвата на юрисдикцията на Съда на ЕС с включването на области от несъмнено значение за защитата на основните права, като например полицейското и съдебното сътрудничество в областта на наказателното право, засилената роля на Европейския парламент и националните парламенти в процеса на вземане на решения на европейско равнище, особено при оценяването на прилагането на политиката на ЕС в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, засилената роля на европейските граждани, които понастоящем имат правомощието да инициират законодателство на ЕС чрез европейската гражданска инициатива, както и задължението за поддържане на открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество (член 11, параграф 2 от ДЕС);

13.

Призовава за пълно и последователно прилагане, при спазване на международното и европейското право в областта на правата на човека, на Стокхолмската програма, която превръща в действителност задълженията и принципите, произтичащи от Договора, чрез създаването на стратегически насоки за пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

14.

Счита, че европейските институции често са действали успоредно в областта на защитата на основните права и поради това призовава за обмисляне на предприетите действия и подобряване на сътрудничеството между институциите, като например установеното междуинституционално сътрудничество за годишния мониторинг на състоянието на правата на човека в ЕС, така че всяка институция да може да извлича ползи от докладите на другите институции;

15.

Отбелязва създаването на нов портфейл „Правосъдие, основни права и гражданство“ в рамките на Комисията като показател за нейния ангажимент да увеличи усилията си в областта на основните права и свободи и като положителен отговор на многократните искания на Парламента в това отношение; подобно разделение между правосъдие и сигурност не следва да засилва нелогичното разграничаване между необходимостта от защита на правата на човека на всички хора и необходимостта от гарантиране на тяхната сигурност; новият член на Комисията следва да обръща особено внимание на политиките на ЕС за борба срещу незаконната имиграция и тероризма, а пълната подкрепа от страна на колегията от членове на Комисията е от особено значение, за да се позволи на новия член на Комисията да запази първостепенна роля;

16.

Призовава Комисията да обяви 2013 г. за Европейска година на гражданството, за да стимулира дебата относно европейското гражданство и да информира гражданите на ЕС относно техните права, по-специално новите права, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон;

17.

Очаква конкретни действия от страна на новия член на Комисията, отговарящ за този портфейл, в съответствие с вече обявените намерения: по-специално и най-важно, приветства ангажимента за въвеждане на оценка на въздействието върху основните права за всички нови законодателни предложения; за надзор върху законодателния процес, за да се гарантира, че окончателните текстове са в съответствие с Хартата; за прилагане на политика на „нулева толерантност“ за нарушения на Хартата, като се провеждат щателни разследвания и се образува процедура за нарушение в случаите, когато държавите-членки нарушават своите задължения в областта на правата на човека при прилагането на правото на ЕС; както и за гарантиране, че гражданите на ЕС са добре информирани относно новата структура на основните права; призовава за последващи действия във връзка със съобщението от 2003 г. относно член 7 от Договора за Европейския съюз (COM(2003)0606) с цел определяне на прозрачен и последователен начин за овладяване на възможните нарушения на правата на човека и подходящо използване на член 7 от ДЕС въз основа на новата структура на основните права;

18.

Припомня на Комисията да следи за това, всички нови законодателни предложения да са в съответствие с Хартата, и да извърши проверка на съществуващите инструменти в това отношение; предлага оценките на въздействието, придружаващи предложенията на Комисията, ясно да посочват дали тези предложения са в съответствие с Хартата, с цел това съображение да се превърне в неразделна част от процеса на представяне на законодателни предложения; припомня на Комисията нейната изрична задача да провежда широки консултации със заинтересованите страни, с цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза (член 11, параграф 3 от ДЕС); подчертава в това отношение значението на платформата на Агенцията за основните права като съществен източник за изпълнението на тази задача;

19.

Припомня на Комисията да провежда обективни разследвания и да образува процедури за нарушение, когато при прилагането на законодателството на ЕС дадена държава-членка наруши правата, утвърдени в Хартата; освен това припомня на Комисията да отправи искане към държавите-членки да предоставят надеждни данни и факти и да събира информация и от неправителствени източници, както и да поиска от Агенцията за основните права и от други органи в областта на правата на човека да предоставят своя принос;

20.

Обръща внимание на неотдавнашното съживяване на национализма, ксенофобията и дискриминацията в някои държави-членки и подчертава централната роля, която следва да изпълнява Комисията с цел предотвратяване на тези възможни нарушения на основните права и борба срещу тях;

21.

Подчертава значението на годишния мониторинг на спазването на Хартата, извършван от Комисията, и отбелязва, че нейните доклади за мониторинг следва да съдържат оценка на прилагането на гарантираните права, оценка на най-спорните въпроси и положението на най-уязвимите групи в Съюза, съществуващите празноти по отношение на защитата, основните тенденции и структурните проблеми на национално равнище и на равнище ЕС с цел предлагане на конкретни инициативи и мерки, препоръчва разпространението на най-добри практики сред държавите-членки;

22.

Приветства съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз, в което посочва, наред с другото, превантивния си подход по отношение на ефективното прилагане, значението на вътрешното обучение относно основните права, систематичната проверка на аспектите, свързани с основните права, в оценките на въздействието на Комисията, изготвяни от Съвета за оценка на въздействието, както и необходимите в това отношение целенасочени комуникационни мерки, специално разработени с оглед на различни ситуации; освен това приветства акцента, поставен в горепосоченото съобщение на Комисията, върху значението на политическите критерии за присъединяване, определени през 1993 г. от Европейския съвет в Копенхаген, които изискват страните кандидатки да имат стабилни институции, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата; запазването на този критерий означава подкрепа за защитата на основните права в бъдещите държави-членки;

23.

Призовава Комисията да прилага ценностите и принципите, утвърдени в Договора и Хартата, както и стратегията, предвидена в Стокхолмската програма, чрез конкретни законодателни предложения, като същевременно при осъществяването на тези действия взема предвид съдебната практика на ЕСПЧ; освен това призовава за „лисабонизация“ на съществуващите достижения на правото на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество и за засилване на демократичната отчетност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

24.

Предлага установяването на работни отношения между членовете на Комисията, отговарящи за правосъдието, основните права и гражданството, и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като те бъдат канени редовно с цел обмяна на мнения по актуални въпроси и събития в областта на основните права;

25.

Подчертава, че Европейският парламент следва също така да засили своята самостоятелна оценка на въздействието относно основните права във връзка със законодателните предложения и разглежданите изменения в хода на законодателния процес и да я направи по-систематична, по-специално като разшири възможностите, предвиждани понастоящем в член 36 от Правилника за дейността на Европейския парламент относно спазването на Хартата, и да поиска от Правната служба становища по правни въпроси, свързани с проблематиката относно основните права в ЕС;

26.

Призовава Съвета да се адаптира към промените, наложени от Договора, и да спазва Хартата в своята законотворческа дейност; поради това приветства създаването на постоянната работна група „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ към Съвета и подчертава, че е важно този нов орган да има широк мандат, за да се включват свързани с основните права въпроси от значение за ЕС и държавите-членки, да представлява форум в рамките на Съвета за обмен на гледни точки относно вътрешни въпроси в областта на правата на човека и да работи по прозрачен и ефективен начин, също така и във връзка с Европейския парламент;

27.

Отново потвърждава междуинституционалното споразумение за общ подход за оценка на въздействието (4), посочено в съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз, което постановява, че Парламентът и Съветът са отговорни за оценяването на въздействието на внасяните от тях изменения;

28.

Призовава Съвета да гарантира, че работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“ (FREMP) има широк мандат, който би могъл да включи, например, обсъждане на докладите на Агенцията за основните права (в допълнение към препоръките на органите на ООН, които наблюдават спазването на договорите, и специфичните процедури и механизми на ООН) и изготвяне на официални отговори по отношение на тези доклади, оценка на външното въздействие на инструментите и политиките на ЕС в областта на правата на човека, в координация с работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), гарантиране на координация с агенциите, които нямат мандат по отношение на правата на човека, но дейността им оказва въздействие върху тази област (напр. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)), преглед на подписването, ратифицирането и изпълнението на международните инструменти в областта на правата на човека от страна на ЕС и на държавите-членки и създаване на форум в рамките на Съвета за обмен на мнения относно вътрешни въпроси в областта на правата на човека;

29.

Призовава за зачитане на правото на Парламента да упражнява демократичен контрол въз основа на Договорите; настоява върху необходимостта от увеличаване на прозрачността и улесняване на достъпа до документи между институциите на ЕС, с цел да се развива по-ефективно междуинституционално сътрудничество, включително отчетност по въпросите, свързани с основните права; подчертава своята роля в последващите действия във връзка с резолюциите си относно основните права в ЕС и в процеса на оценяване на работата на останалите институции на ЕС във връзка с действията или бездействието им при оценката на развитието на положението в тази област (например чрез годишните доклади), при което Парламентът съчетава политически послания с основан на факти подход; подчертава правото си, посочено в член 218, параграф 10 от ДФЕС, да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата за сключване на международни споразумения между Съюза и трети държави или международни организации;

30.

Потвърждава нарасналата роля на Съда на ЕС при гарантирането на надлежно спазване на Хартата от страна на всички институции, агенции и държави-членки на ЕС в процеса на прилагане на законодателството на ЕС и отбелязва, че това ще даде възможност на Съда на ЕС да укрепи и да продължи да развива своята съдебна практика в областта на основните права; подчертава, че е необходимо да се установи сътрудничество между националните съдилища, Съда на ЕС и ЕСПЧ с цел по-нататъшното развиване на последователна съдебна практика в областта;

31.

Подчертава ролята на Агенцията за основните права за непрекъснатото наблюдение на състоянието на основните права в рамките на Съюза и въздействието на Договора от Лисабон в тази област посредством предоставяне на анализи, помощ и експертен опит – задача, изискваща качество, обективност, ефективна безпристрастност и прозрачност; призовава Комисията да преразгледа и засили мандата на Агенцията за основните права с цел привеждане на работата ѝ в съответствие с новите изисквания въз основа на Договора от Лисабон и Хартата; посочва, че в рамките на подновения мандат ролята на Агенцията за основните права в областта на мониторинга следва да се разшири, така че да обхване присъединяващите се страни; поради това са необходими подходящи ресурси за изпълнението на нейните задачи, разширени вследствие на прилагането на Хартата; отново заявява своето искане да участва пълноценно при преразглеждането на многогодишната програма на Агенцията за основните права; приветства включването в годишния доклад на Агенцията за основните права на приложение, в което се посочва ратифицирането от страна на държавите-членки на международните инструменти в областта на правата на човека;

32.

Подчертава, че основната задача на Агенцията за основните права е да предоставя на институциите, отговорни за вземането на решения, факти и данни по въпроси, свързани с основните права, и че за тази цел тя събира и анализира информация и данни и предприема действия за повишаване на осведомеността, като провежда научни изследвания и проучвания, основани на задълбочени методологии, публикува тематични и годишни доклади, участва в мрежи и насърчава диалога с гражданското общество; приветства годишния доклад на агенцията за 2009 г. и факта, че той предлага сравнителен преглед и подчертава добрите практики в 27-те държави-членки;

33.

Призовава институциите на ЕС, отговорни за вземането на решения, да използват данните и фактите, предоставени от Агенцията за основните права, по време на подготвителния етап на законодателната дейност, в процеса на вземане на решения и/или мониторинга и да осъществяват постоянно и тясно сътрудничество с Агенцията за основните права, като същевременно се включва и нейната платформа от НПО;

34.

Призовава всички европейски агенции да изпълнят ангажимента си за защита на основните права и да включат подход, свързан с основните права, във всички свои дейности; призовава също така ЕС да гарантира пълната юридическа отговорност на агенциите си в това отношение;

35.

Счита, че FRONTEX следва да установи структурирано сътрудничество с агенциите, занимаващи се с въпроси, свързани с основните права, мигрантите или предоставянето на убежище, и със Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), с цел да се улеснят операциите, които имат отношение към защитата на правата на човека; приветства споразумението за сътрудничество между FRONTEX и Агенцията за основните права, подписано през 2010 г.;

36.

Подчертава факта, че ЕС и държавите-членки имат споделени задължения в областта на прилагането и спазването на правата на човека и основните права, в съответните си сфери на отговорност и в съответствие с принципа на субсидиарност, както и че тази споделена отговорност и компетентност представлява както възможност, така и задължение от страна на държавите-членки и на институциите на ЕС; подчертава предоставената от Договора от Лисабон по-голяма роля на националните парламенти и подкрепя установяването на официален постоянен диалог между Европейския парламент и националните парламенти;

37.

Припомня на държавите-членки тяхното задължение да предоставят при поискване на Комисията, в качеството й на пазителка на договорите, надеждни данни и факти;

38.

Подчертава значението на съдебните органи в държавите-членки, които играят основна роля за гарантиране на спазването и прилагането на основните права, и поради това настоятелно призовава да се подкрепя лесен достъп до съдилищата и производствата в разумен срок като средство за укрепване на защитата на основните права и правата на човека; настоятелно призовава държавите-членки да положат усилия в посока непрекъснато обучение на националните съдии в областта на основните права и свободи, включително новите аспекти в областта след влизането в сила на Договора от Лисабон;

39.

Счита, че действията на ЕС не следва да се ограничават единствено до мерки спрямо вече извършени нарушения на основните права, а следва също така да са насочени към предотвратяването на такива нарушения; поради това призовава за обсъждане механизмите за ранно откриване на възможни нарушения на основните права в ЕС и в неговите държави-членки, временно преустановяване на действието на мерките, представляващи такива нарушения, ускорени правни процедури за установяването дали дадена мярка противоречи на основните права на ЕС и санкции в случай че въпросните мерки се прилагат въпреки това, в противоречие с правото на ЕС;

40.

Призовава институциите на ЕС и държавите-членки да удвоят усилията си, насочени към добро информиране и повишаване на осведомеността на обществеността, тъй като основните права могат да бъдат по-ефективно защитени, ако самите лица са осведомени относно своите права и наличните механизми за тяхната защита; призовава за активно използване на опита на гражданските организации и съответните НПО, както и за поддържане на непрекъснати работни отношения с всички подобни организации при прилагането на новата структура на основните права и при предприемането на действия по конкретни случаи;

41.

Потвърждава отново правото си ежегодно да представя доклад относно състоянието на основните права в ЕС, като разглежда въпроси за основните права, свързани с институции, агенции или държави-членки на ЕС, ако това се счита за необходимо;

42.

Предлага да се намерят начини за подобряване на сътрудничеството на институциите и агенциите на ЕС с международните организации, ангажирани със защитата на основните права и свободи, както и за по-добро използване и по-ефективно насочване на резултатите от опита в тази област;

43.

Призовава институциите на ЕС да използват пълния потенциал на Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и ЕС в интерес на по-силното взаимодействие и последователност на европейско равнище и предлага да се използва по по-добър начин експертният опит, придобит чрез разработените от Съвета на Европа механизми за мониторинг, стандарти и констатации в областта на правата на човека, като по този начин се избягва дублиране на работата; потвърждава отново необходимостта Съюзът да взема по-активно участие в работата на Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, а ЕС да отчита в по-голяма степен тази работа при изпълнението на политиките в областта на свободите, сигурността и правосъдието;

44.

Призовава държавите-членки на ЕС да подпишат и ратифицират основните конвенции на Съвета на Европа и на ООН в областта на правата на човека и допълнителните факултативни протоколи към тях: наред с другите, Европейската социална харта (преработена), Конвенцията за борба с трафика на хора, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, както и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията на ООН за статута на бежанците, конвенцията на ООН за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства, Конвенцията на ООН срещу организираната престъпност и двата протокола към нея срещу трафика на хора и прехвърлянето през граница на нелегални имигранти, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; освен това предлага в рамките на европейския законодателен процес да се отчитат в по-голяма степен международните актове и към тях да се правят повече позовавания;

45.

Подчертава, че е необходимо да се отдава подходящо внимание на различните механизми на ООН за мониторинг, както и на констатациите на органите на ООН в областта на правата на човека, и предлага да се следват отблизо техните препоръки, отнасящи се до държавите-членки; подчертава значението на общия периодичен преглед (ОПП), извършван от Съвета на ООН по правата на човека; препоръчва да се работи в сътрудничество със Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН и Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците; приветства откриването в Брюксел на първата европейска регионална служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека;

46.

Подчертава важната роля и активната работа на Бюрото за демократични институции и права на човека, на специалните представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на свободата на медиите и борбата срещу трафика на хора, както и на Върховния комисар за националните малцинства;

47.

Призовава държавите-членки, заседаващи в Съвета за сигурност на ООН, да следят за това, в процедурите по вписване в списъци на предполагаеми терористи или терористични групи и на заличаването им от тях да се предвиждат гаранции на процесуалните права, както изисква съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз;

48.

Подчертава, че новата структура ще бъде оценявана в светлината на това колко ефективно най-неотложните въпроси и най-често срещаните нарушения се разглеждат от отговорните институции както в държавите-членки, така и на равнище ЕС, включително в рамките на външните отношения на ЕС;

49.

Поради това припомня всички свои резолюции, обсъждания и констатациите от мисиите през 2009 г. по свързани с основните права въпроси, които сочат, че има много нерешени въпроси и конкретни случаи на нарушаване на основните права, налагащи спешни действия, средносрочни стратегии и дългосрочни решения, както и последващи действия от страна на институциите на ЕС, като например:

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета и Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки, Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.