Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010PC0728

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 във връзка с договорните взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти

/* COM/2010/0728 окончателен */

52010PC0728




[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 9.12.2010

COM(2010) 728 окончателен

2010/0362 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 във връзка с договорните взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

След решенията, взети във връзка с прегледа на състоянието на ОСП през ноември 2008 г., млечният сектор претърпя дълбока криза, тъй като извънредно високите цени през 2007 г. бяха довели до изместване на млечните продукти в потребителското търсене. За преодоляване на кризата инструментите на спасителната мрежа се оказаха ефикасни в такива ситуации. Освен това по време на кризата проличаха някои недостатъци по отношение на пазарната ориентация на млечния сектор. Поради това комисарят на ЕС по земеделието и развитието на селските райони реши да създаде Експертна група на високо равнище по млякото (HLG), с цел да изработи средно- и дългосрочна регулаторна рамка, която може да допринесе за стабилизиране на пазара и доходите на производителите и да насърчи прозрачността, като се съобразява с резултатите от прегледа на състоянието. От октомври 2009 г. до юни 2010 г. HLG проведе десет срещи и на 15 юни 2010 г. представи доклад със седем препоръки.

HLG извърши задълбочена оценка на всички въпроси и аспекти, които предложението цели да разгледа. Групата се състоеше от представители на всички държави-членки на ЕС и бе председателствана от Генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията, като на заседанията ѝ присъстваше наблюдател от Секретариата на Европейския парламент. Тя получи устни и писмени становища от важни заинтересовани групи във веригата за доставка на млечни продукти в Европа: Асоциацията на европейските земеделски стопани и европейските земеделски кооперативи (COPA-COGECA), Европейската организация на асоциациите на млекопроизводителите (European Milk Board), Европейска координация Via Campesina – всичките представляващи селскостопанските производители, Европейската асоциация на млекопреработвателите, EUCOLAIT (търговци на млечни продукти), EUROCOMMERCE (търговци на дребно) и BEUC (потребители). Освен това HLG получи становищата на поканените учени, представители на трети държави (от САЩ, Нова Зеландия, Австралия и Швейцария), национални органи за защита на конкуренцията и службите на Комисията (ГД COMP и ГД AGRI). На 26 март 2010 г. се състоя конференция на заинтересованите страни от млечния сектор, която позволи на по-широк кръг от участници във веригата за доставка да изложат мненията си.

Докладът и препоръките бяха разгледани от Съвета, а заключенията на председателството бяха приети на срещата на 27 септември 2010 г. В заключенията Комисията се приканва до края на годината да представи отговора си на първите три препоръки на HLG (договорните взаимоотношения, влиянието на производителите при договаряне на цени и междубраншовите организации) и да реагира бързо на препоръката на HLG по отношение на прозрачността.

Един от основните аспекти в работата на HLG бе посветен на области, свързани със структурата на пазара и участниците в него: договорни взаимоотношения, влияние при договаряне на цени, организации на производителите и междубраншови организации. Сегашната пазарна структура значително влоши някои аспекти на млечната криза от 2009 г., което се дължи на факта, че процесът на реформи в млечния сектор започна доста по-късно отколкото в други сектори — всъщност едва през 2003 г. Съществуването на фиксирани квоти за дълъг период и високите институционални цени при фактически гарантирана продажба на млечните продукти доведоха до консервативна липса на гъвкавост на пазара. Структурното адаптиране бе често възпрепятствано, участниците в производствената верига не бяха стимулирани да реагират на сигналите на пазара, включително на колебания на цените, и стимулите за новаторство и увеличаване на производителността бяха ниски. Реформата в сектора на млечните продукти следваше да отрази такива в други сектори, които целяха много повече ориентация към пазара със „свобода за селскостопанска дейност“. Това трябваше да доведе до по-голяма ефикасност и да позволи на селското стопанство в ЕС да се възползва от пазарни възможности в рамките на ЕС и извън него.

В средносрочен план, т.е. до изтичането на режима на квотите и след това, изглежда са необходими редица мерки. Пазарната структура на държавите-членки и в рамките на всяка от тях е много различна, но често концентрацията на предлагането е много по-ниска от тази на равнището на преработката. Това нарушава равновесието на влиянието на двете равнища при договаряне на цени. Освен това пазарът е тромав, като селскостопанските производители имат само ограничен избор на мандри (или дори на превозвачи на суровото мляко). Тези фактори могат да доведат до сериозни пропуски, когато предлагането се привежда в съответствие с търсенето, и до нелоялни търговски практики. По-специално производителите често не знаят каква цена ще получат за млякото си, когато го доставят (цената често се определя от мандрите много по-късно и производителите нямат никакво влияние върху нея). От друга страна, обемът, който се доставя, не винаги е добре планиран за мандрите. Разпределението на добавената стойност по веригата не е балансирано, особено с оглед на производителите, и предаването на измененията на цените по веригата представлява съществен проблем.

Основен проблем изглежда са отношенията между селскостопанските производители и преработвателите; решения за подобряване на ситуацията трябва да се търсят предимно на това равнище. В предложението се предвиждат незадължителни писмени договори, които се сключват преди доставянето на сурово мляко от производител до мандра и които включват като основни аспекти цената, срока и обема на доставката, както и продължителността на договора. С цел да се вземе предвид специфичният характер на кооперативите и да не се засягат ненужно съществуващите структури, кооперативите не се задължават да сключват договори, при условие че уставите им предвиждат правила със същата цел.

Освен това се предлага да се даде възможност на производителите да се договарят колективно за съответните договорни условия, включително цената, чрез организации на производителите, за да се възстанови балансът по отношение на влиянието при договаряне. Въпреки че това е предвидено до известна степен в сегашния закон за конкуренцията, възможностите са ограничени поради липсата на съвместни съоръжения за преработка, както и на правна сигурност. За тази цел предложението предвижда правно основание в законодателството в областта на селското стопанство. С цел да се избегне дестабилизиране на ситуацията в обратната посока се предлага ограничаване на размера. Това не засяга кооперативните млечни стопанства, доколкото в тях има вертикална интеграция на производители и предприятия за преработка.

Друга тема, повдигната от HLG, е ролята на междубраншовите организации. За разлика от организациите на производителите, които включват само селскостопански производители, те обединяват цялата верига за доставка или част от нея: производители, преработватели, дистрибутори и търговци на дребно. Потенциално те могат да изиграят полезна роля в изследванията, подобрението на качеството, както и в насърчаването и разпространяването на най-добри практики на производството и преработката. Понастоящем такива има в няколко държави-членки и те изпълняват тези функции в съответствие с правото на ЕС. Освен това в сектори като например този за плодове и зеленчуци съществуват конкретни правила на ЕС, предвиждащи такива мерки, които подлежат на ограничения и често и на контрола на Комисията. Предлага се правилата относно целите на професионални организации в сектора на плодовете и зеленчуците да се прилагат — със съответните адаптации — и в млечния сектор, така че да се изключват сериозни ограничения на конкуренцията (например определянето на цени и раздробяването на пазара) и съответните споразумения да се представят на Комисията за одобрение.

Това би допринесло за повишаване на знанията и на прозрачността на производството и на пазара, например чрез публикуването на статистически данни за цените, обемите и продължителността на сключените договори за доставка на сурово мляко и чрез предоставянето на анализи на потенциалното бъдещо развитие на пазара на регионално и национално равнище.

Също така с цел повишаване на знанията за производството и съответно за развитието на пазара Комисията трябва да получава редовно информация за обемите на доставяното сурово мляко.

С оглед насърчаване на прозрачността ще бъдат организирани съвместни заседания на експертите от Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари и на Консултативната група по млякото, за да се оценят ситуацията и изгледите на пазара. Целта им е да се повиши осведомеността и да се увеличи отговорността на субектите по веригата на млякото и млечните продукти, така че да подобрят вземането предвид сигналите на пазара и да адаптират предлагането спрямо търсенето.

Настоящото предложение разглежда и четирите елемента: договорните взаимоотношения, влиянието на производителите при договаряне на цени, междубраншовите организации и прозрачността, доколкото има нужда от изменение на сегашните разпоредби.

Тези решения представляват доста значими стъпки, и макар и да са оправдани от настоящата ситуация и структура на пазара, те биха били временни и биха подлежали на преразглеждане. Валидността на предложението следва да е ограничена до срока, необходим на млекопроизводителите, за да се адаптират към ситуацията без производствени квоти и да подобрят организацията си с оглед по-пазарно ориентирана среда. С междинния преглед следва в частност да се прецени как функционират предложените разпоредби и дали да продължава прилагането им до края на периода; също така следва да се проучат начини за насърчаване на селскостопанските производители да сключат споразумения за съвместно производство.

Предложението се базира върху Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него.

Мерки на равнището на ЕС са оправдани, за да се постигнат целите на общата селскостопанска политика, те трябва да бъдат взети в този контекст, за да се гарантира еднакво изпълнение в целия Съюз, като същевременно се запазва ефективна конкуренция на пазара на млякото и млечните продукти и се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар. Това важи преди всичко за прилагането на правото на ЕС за конкуренцията — което попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза — в общата селскостопанска политика. Предвид диференцираните ситуации на договорното право в Съюза обаче се оставя на държавите-членки да решат дали определени елементи от предложението (именно договорите) да бъдат задължителни.

Правото на ЕС за конкуренцията попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза и следователно отделните държави-членки не могат да изменят прилагането му в общата селскостопанска политика; това е възможно само в съответствие с член 42 от ДФЕС. Що се отнася до договорните взаимоотношения, предложението предоставя на държавите-членки широка свобода за преценка. Трябва обаче да се установят определени минимални стандарти, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара, поради присъщия им трансграничен характер.

ЕС може да постигне по по-добър начин целите, тъй като набелязаните цели във връзка с правото за конкуренцията не могат да бъдат постигнати от отделни държави-членки и минималните стандарти по отношение на правото за конкуренцията са необходими, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара.

Предложението спазва принципа на пропорционалност. Подходът към договорните взаимоотношения е на доброволна основа на равнището на ЕС. Оставя се на държавите-членки да решават дали да изберат задължителна система или не. Само 4 аспекта от договорите се регулират на равнището на ЕС, ако дадена държава-членка е избрала задължителното прилагане на територията си, за да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара.

По отношение на засилването на правомощията на млекопроизводителите при преговори се предлага праг, възлизащ на 3,5 % от млекопроизводството в ЕС, което би позволило преговори между организациите на производителите с приблизително еднакъв размер, колкото основните млекопреработватели. Предлага се и лимит под форма на определен дял от националната продукция, за да се гарантира конкуренцията в предлагането на сурово мляко на национално равнище. Когато съответните органи за защита на конкуренцията имат възможност за намеса в отделни необходими и оправдани случаи, това би предотвратило настъпването на щети при малки и средни преработватели на сурово мляко в територията им.

Правилата за междубраншовите организации са до голяма степен повлияни от вече действащите такива за сектора на плодовете и зеленчуците и служат само за осигуряване на правна сигурност за мерките на такива организации.

Добавянето на ясна правна основа за държавите-членки да събират месечно информация за доставянето на сурово мляко се отнася за данни, които и без това са на разположение на субектите и не би трябвало да представлява значително натоварване нито за млекопреработвателите, нито за държавите-членки.

С цел да се подобри още концентрацията на предлагането, ще се насърчат и организации на производители, както се препоръчва в Съобщението на Комисията относно по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа. Сегашната разпоредба в подкрепа на учредяването и административната работа на организации на производителите, която вече е налице за всички сектори в новите държави-членки в рамките на политиката за развитието на селските райони, следва да разшири обхвата си, така че да включи и ЕС-15. Не бива обаче да се дава възможност за подпомагане на организации на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците, тъй като за тях съществуват възможности за подпомагане на техните дейности по силата на членове 103б—103ж от Общия регламент за ООП. Изменението на съответните разпоредби е част от адаптирането на основните регламенти в областта на селското стопанство към Договора от Лисабон.

По отношение на останалите препоръки на HLG разгледаният от групата въпрос за „мястото на производство“ ще се третира като част от така наречения „пакет от качества“. В съответствие с тази нова рамка за всички сектори ще се въведе правна основа за задължителното обозначаване на мястото на производство върху етикета. Това дава на Комисията възможност — след подходящи оценки на въздействието и за всеки отделен случай — да приеме делегирани актове относно възможно задължително обозначаване на мястото на производство върху етикета на подходящо географско ниво, за да се отговаря на изискванията на потребителите за прозрачност и информация. Един от първите сектори, които ще бъдат разгледани, ще бъде млечният. Ще се вземат предвид и резултатите от дискусиите в Съвета и Парламента за предложението на Комисията за регламент за предоставянето на информация за храните на потребителите [СOM(2008) 40].

С възможни промени при пазарните инструменти, научните изследвания и иновациите би се занимавала инициативата „ОСП след 2013 г.“, за да се разшири дискусията, така че да обхване всички селскостопански продукти, и да се осигури последователен подход.

2010/0362 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 във връзка с договорните взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[1],

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[2],

в съответствие с обикновената законодателна процедура[3],

като имат предвид, че:

(1) Последователни реформи на общата организация на пазара за мляко и млечни продукти, които вече са залегнали в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специални разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“)[4], имаха за цел пазарната ориентация на сектора (т.е. решенията на селскостопанските производители за това какво и колко да произвеждат да се ориентират по ценови сигнали), за да се укрепят конкурентните структури на млечния сектор и устойчивостта му на фона на глобализираната търговия. Следователно с Регламент (EO) № 72/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на Регламенти (EО) № 247/2006, (EО) № 320/2006, (EО) № 1405/2006, (EО) № 1234/2007, (EО) № 3/2008 и (EО) № 479/2008 и за отмяна на Регламенти (EИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007[5] (реформата от 2008—2009 г. „Преглед на състоянието на ОСП“) бе решено, че е необходимо постепенно увеличаване на квотите, за да се осигури гладък преход до приключването на квотната система за мляко през 2015 г.

(2) През периода 2007—2009 г. пазарите на сектора за мляко и млечни продукти претърпяха изключително развитие. В началото екстремните метеорологични условия в Океания причиниха значителен спад на снабдяването, който доведе до бързо и съществено увеличение на цените. След като глобалното предлагане започна да се възстановява и цените започнаха да се връщат към по-нормални равнища, последвалата финансова и икономическа криза имаше отрицателни последствия за млекопроизводителите в ЕС и изостри нестабилността на цените. Първо се увеличиха значително разходите за фуражи и други общи разходи, като например енергията, в резултат на по-високи цени на суровините. След това спадът в глобалното търсене, включително и в ЕС, между другото и на мляко и млечни продукти, при стабилно производство в ЕС, доведе до срив на цените в ЕС до долното равнище на спасителната мрежа. Силният срив на цените за млечните продукти не се отрази напълно в по-ниски цени за потребителите, което увеличи в повечето държави и за повечето млечни продукти брутната печалба на свързаните сектори; това попречи на съответното търсене да се адаптира към ниските цени на млечните продукти, което забави възстановяването на цените и засили въздействието на ниските цени върху млекопроизводителите.

(3) Предвид тази сложна ситуация на пазара на млечните продукти през октомври 2009 г. бе учредена експертна група на високо равнище по млякото (HLG) с целта да обсъжда средно- и дългосрочни правила за сектора на млякото и млечните продукти, преди през 2015 г. да изтече срокът на млечните квоти. Като се съобразява с резултатите от прегледа на състоянието на ОСП, задачата на HLG беше да изработи регулаторна рамка, която да допринесе за стабилизиране на пазара и доходите на производителите и да насърчи прозрачността.

(4) HLG получи устни и писмени становища от важни заинтересовани групи във веригата за доставка на млечни продукти в Европа, които представят селскостопанските производители, млекопреработвателите, търговците на млечни продукти, търговците на дребно и потребителите. Освен това HLG получи становища от поканените учени, представители на трети държави, национални органи за защита на конкуренцията и службите на Комисията. На 26 март 2010 г. се състоя конференция на заинтересованите страни от млечния сектор, която позволи на по-широк кръг от участници във веригата за доставка да изложат мненията си. На 15 юни 2010 г. HLG представи доклада си, който съдържа анализ на сегашната ситуация на млечния сектор и редица препоръки.

(5) HLG отбеляза, че в секторите на млекопроизводството и млекопреработката има големи разлики между държавите-членки. Също и в рамките на отделните държави-членки ситуацията между операторите и видовете оператори е много различна. Концентрацията на предлагането обаче е често ниска, което нарушава равновесието на влиянието на производителите и мандрите при договаряне на цени във веригата за доставка. Това нарушение на равновесието може да доведе до нелоялни търговски практики; по-специално производителите не знаят каква цена ще получат за млякото си, когато го доставят, защото цената често се определя много по-късно от мандрите въз основа на получената добавена стойност, а производителите (ако не са кооперативи) нямат никакво влияние върху нея.

(6) Съществен проблем представлява предаването на измененията на цените по веригата, в частност по отношение на изкупните цени на селскостопанските стоки. Обратно, през 2009 г. предлагането на млякото не реагира на по-ниското търсене. В някои по-големи държави-производителки като реакция на по-ниските цени млекопроизводителите произведоха дори повече отколкото през предишната година. Добавената стойност по веригата се съсредоточава все повече в свързаните сектори, преди всичко в мандрите.

(7) Обемът, който се доставя през сезона, не винаги е добре планиран за мандрите. Дори за кооперативите на млекопроизводителите (които са собственост на селскостопански производители, притежаващи предприятия за преработка, и които произвеждат 58 % от суровото мляко в ЕС) има потенциални пропуски, когато предлагането се привежда в съответствие с търсенето: производителите са длъжни да доставят цялото си мляко на кооперативите, а кооперативът е длъжен да приеме всичкото мляко.

(8) Ползването на формализирани писмени договори, които съдържат поне основни елементи и са сключени преди доставянето, не е широко разпространено. А такива договори биха могли да повишат осведомеността и да увеличат отговорността на субектите по веригата на млякото и млечните продукти, така че да се подобри вземането предвид сигналите на пазара и предаването на измененията на цените и да се адаптира предлагането спрямо търсенето, както и да се предотвратят нелоялни търговски практики.

(9) Тъй като няма законодателство на ЕС относно такива договори, държавите-членки могат да изискват задължителното им ползване в рамките на националното им договорно право, при условие че при това се спазва правото на ЕС и по-специално се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара. Предвид различните предпоставки в отделните държави на ЕС в интереса на субсидиарността такова решение следва да вземат държавите-членки. Обаче за да се гарантират подходящи минимални стандарти за такива договори и правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара, следва да се установят на равнището на ЕС някои основни условия за ползването на такива договори. Понеже уставите на някои кооперативи на млекопроизводителите могат да съдържат правила с подобно въздействие, с цел опростяване те следва да бъдат освободени от задължението да ползват договори. С цел гарантиране на ефективността на такива системи, при които трети страни вземат млякото от производителите и го доставят на преработвателите, правилата следва да се прилагат и в такива случаи.

(10) В член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че правилата на ЕС за конкуренция се прилагат за производството на селскостопански продукти и търговията с тях само дотолкова, доколкото е определено от Европейския парламент и от Съвета в рамките на член 43, параграф 2 от ДФЕС, който от своя страна предвижда приемането на обща организация на пазара на селскостопански продукти.

(11) С цел да се осигури рационалното развитие на производството и по този начин подходящ жизнен стандарт на млекопроизводителите, следва да се засили влиянието им при договаряне спрямо преработвателите, което следва да доведе до по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставка. Поради тази причина за осъществяването на целите на общата селскостопанско политика следва да се приеме разпоредба в съответствие с член 42 и член 43, параграф 2 от ДФЕС, която да позволи на организации на производителите, създадени от млекопроизводители или техни асоциации, да договарят с дадена мандра договорни условия, включително цени, за продукцията на някои или всички техни членове. С оглед да се запазва ефективна конкуренция на пазара на млякото и млечните продукти, тази възможност следва да е подложена на подходящи количествени ограничения. Такива организации на производителите съответно следва да са приемливи за признаване съгласно член 122 от Регламент (EО) № 1234/2007. Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на условията за признаване на асоциации на организации на производителите.

(12) В някои сектори са въведени правила на равнището на ЕС за междубраншови организации. Тези организации могат да изиграят полезна роля за диалога между участниците във веригата за доставка и за насърчаване на най-добрите практики и прозрачността на пазара. Подобни правила следва да се прилагат и в сектора на млякото и млечните продукти, успоредно с разпоредбите, които изясняват позицията на такива организации в рамките на правото за конкуренцията; при това следва да се гарантира, че те не нарушават конкуренцията или международния пазар, нито пречат на доброто функциониране на общата организация на пазара.

(13) За да може да проследи развитието на пазара, Комисията има нужда от своевременно предоставяна информация за обемите на доставяното сурово мляко. Член 192 от Регламент (EО) № 1234/2007 предвижда база за обмен на информация между държавите-членки и Комисията. Следва обаче да се гарантира, че преработвателите предоставят редовно такава информация на държавите-членки. Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на обхвата, съдържанието, формата и графика на такива декларации.

(14) Изложените в настоящия регламент мерки са оправдани при сегашните икономически обстоятелства на пазара на млякото и млечните продукти и предвид структурата на веригата за доставка. Поради това те следва да се прилагат достатъчно дълго (преди и след премахването на квотите за мляко), за да могат да имат пълен ефект. Предвид значителното им въздействие те следва обаче да са само временни и предмет на преглед, за да се прецени как функционират и дали да продължава прилагането им. Това следва да се разглежда в доклади на Комисията за развитието на пазара на млякото и млечните продукти, които включват по-специално потенциални стимули за насърчаване на селскостопанските производители да сключат споразумения за съвместно производство и които трябва да се представят до 30 юни 2014 г. и 31 декември 2018 г.

(15) Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да може да допълва или изменя някои несъществени елементи на мерките, изложени в настоящия регламент. Следва да се определят елементите, за които могат да се упражняват посочените правомощия, както и условията, при които се делегират правата.

(16) За да се гарантира еднаквото прилагане на мерките, изложени в настоящия регламент, във всички държави-членки, Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС. Освен в случаите, в които изрично е предвидено друго, Комисията следва да приема тези актове за изпълнение в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № хххх/yyyy на Европейския парламент и на Съвета относно [...].

(17) С оглед на гореизложеното Регламент (EО) № 1234/2007 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Изменения в Регламент (ЕО) № 1234/2007

Регламент (ЕО) № 1234/2007 се изменя, както следва:

(1) Вмъква се нов член 4а:

„ Член 4а

Приемане на делегирани актове и актове за изпълнение

При предоставяне на правомощия на Комисията тя действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 19ба, в случаите на делегирани актове, и в съответствие с процедурата, предвидена в член 196б, в случаите на актове за изпълнение, освен когато в настоящия регламент изрично е предвидено друго.“

(2) В буква a) на първи параграф от член 122 се вмъква следната точка след точка (iii):

„iii a ) мляко и млечни продукти;“

(3) в член 123 се добавя следният параграф:

„4. Държавите-членки могат да признаят и междубраншови организации, които:

а) са съставени от представители на икономически дейности, свързани с производството, търговията и/или преработката на продукти от сектора на млякото и млечните продукти;

б) са учредени по инициатива на всички или някои от представителите, посочени в буква а);

в) извършват една или повече от следните дейности в един или повече региони на Съюза, като отчитат интересите на потребителите:

i) повишаване на знанията и на прозрачността на производството и на пазара, например чрез публикуването на статистически данни за цените, обемите и продължителността на сключените предварително договори за доставка на сурово мляко и чрез предоставянето на анализи на потенциалното бъдещо развитие на пазара на регионално и национално равнище;

ii) съдействие за по-добро координиране на предлагането на пазара на продукти от сектора на млякото и млечните продукти, по-специално посредством научни изследвания и пазарни проучвания;

iii) изготвяне на типови договори в съответствие с правилата на Съюза;

iv) предоставяне на информация и провеждане на проучванията, необходими за ориентиране на производството към продукти, които отговарят по-добре на пазарните изисквания и на вкусовете и очакванията на потребителите, най-вече по отношение на качеството на продуктите и опазването на околната среда;

v) търсене на начини за ограничаване на използването на ветеринарно-санитарни продукти;

vi) разработване на методи и инструменти за подобряване на качеството на продуктите на всички етапи от производството и предлагането на пазара;

vii) използване на потенциала на биологичното земеделие, опазване и насърчаване на този тип земеделие, както и наименованията за произход, етикетите за качество и географските указания; както и

viii) насърчаване на интегрираното производство или на други екологично чисти производствени методи.“

(4) В глава ІІ от дял ІІ на част ІІ се вмъква следният раздел ІІа:

„Раздел IIA:Организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти

Член 126a Преговори за сключване на договори в сектора на млякото и млечните продукти

1. Договори за доставяне на сурово мляко от селскостопански производител на преработвател на сурово мляко, или на изкупвач в смисъла на член 185е, параграф 1, втора алинея могат да се договарят от организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 122, от името на производителите, членуващи в нея, за цялата им обща продукция или част от нея.

2. Преговорите на организациите на производителите могат да се водят:

а) независимо дали собствеността върху суровото мляко преминава от производителите към организацията на производителите,

б) независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или всички производители, членуващи в нея,

в) при условие, че общият обем сурово мляко, включен в такива преговори на конкретна организация на производителите, не превишава следните граници:

i) 3,5 % от общата продукция на Съюза и

ii) 33 % от общата национална продукция на конкретна държава-членка, включена в такива преговори от посочената организация на производителите, и

iii) 33 % от общата комбинирана национална продукция на всички държави-членки, включена в такива преговори от посочената организация на производителите,

г) при условие, че засегнатите производители не членуват в друга организация на производителите, която също води преговори за такива договори от тяхно име, и

д) при условие, че организацията на производителите уведомява компетентните власти на държавата-членка или държавите-членки, в която/които тя действа.

3. По смисъла на настоящия член позоваванията на организации на производителите включват и асоциациите на такива организации на производителите. С цел осигуряване на подходящ мониторинг на тези асоциации Комисията може да приеме правила за условията за признаване на такива асоциации под формата на делегирани актове.

4. За целите на прилагане на параграф 2, буква в) Комисията публикува по подходящ според нея начин количествата от сурово мляко, произведено в ЕС и държавите-членки, като използва най-актуалната налична информация.

5. Чрез дерогация от параграф 2, буква в), ii) и iii), дори когато прагът от 33 % не е превишен, органът за защита на конкуренцията, посочен във втора алинея, може да реши в отделни случаи, че преговорите на организацията на производителите не трябва да се водят, ако той го сметне за необходимо за запазване на конкуренцията или за предотвратяване на сериозни щети при малки и средни преработватели на сурово мляко в територията му.

При преговори, които обхващат продукцията на повече от една държава-членка, посоченото в първа алинея решение се взема от Комисията посредством актове за изпълнение, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1. Във всички други случаи то се взема от националния орган за защита на конкуренцията на държавата-членка, чиято продукция е предмет на преговорите.

Решенията съгласно първа и втора алинея се прилагат не по-рано от датата, на която те са съобщени на съответните предприятия.

6. За целите на настоящия член:

а) „национален орган за защита на конкуренцията“ е органът, посочен в член 5 от Регламент (EО) № 1/2003, за прилагане на правилата за конкуренция, изложени в членове 81 и 82 от Договора[6];

б) „малки и средни преработватели“ са микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия[7].“

(5) В член 175 текстът „при условията на членове 176 до 177 от настоящия регламент“ се заменят с текста „при условията на членове 176 до 177а от настоящия регламент“.

(6) Добавя се следният член 177a:

„ Член 177a Споразумения и съгласувани практики в сектора на млякото и млечните продукти

1. Член 101, параграф 1 от ДФЕС не се прилага по отношение на споразумения, решения и съгласувани практики на признати междубраншови организации, в чийто предмет се включва извършването на действията, посочени в член 123, параграф 4, буква в) от настоящия регламент.

2. Параграф 1 се прилага само при условие, че:

а) Комисията е уведомена за споразуменията, решенията и съгласуваните практики;

б) в срок от три месеца след получаване на всички изисквани данни Комисията не е установила посредством актове за изпълнение без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, че тези споразумения, решения или съгласувани практики са несъвместими с правилата на ЕС.

3. Споразуменията, решенията и съгласуваните практики не могат да бъдат приведени в действие преди изтичането на срока, посочен в параграф 2, буква б).

4. Следните споразумения, решения и съгласувани практики се обявяват за несъвместими с правилата на Съюза при всички случаи:

а) споразумения, решения и съгласувани практики, които могат да доведат до разделяне под каквато и да е форма на пазарите в Съюза;

б) споразумения, решения и съгласувани практики, които могат да засегнат стабилното функциониране на организацията на пазара;

в) споразумения, решения и съгласувани практики, които могат да предизвикат нарушения на конкуренцията и не са от съществено значение за постигане на целите на Общата селскостопанска политика, които се преследват с дейността на междубраншовите организации;

г) споразумения, решения и съгласувани практики, които включват определянето на цени;

д) споразумения, решения и съгласувани практики, които могат да породят дискриминация или да премахнат конкуренцията по отношение на значителен дял от съответните продукти.

5. Ако след изтичане на срока, посочен в параграф 2, буква б), Комисията установи, че условията за прилагане на параграф 1 не са спазени, тя взема решение посредством актове за изпълнение без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, в което декларира, че член 101, параграф 1 от ДФЕС се прилага по отношение на въпросното споразумение, решение или съгласувана практика.

Това решение на Комисията не се прилага преди датата на неговото нотифициране на съответната междубраншова организация, освен ако тази междубраншова организация не е дала невярна информация или е злоупотребила с предвиденото в параграф 1 освобождаване.

6. В случай на многогодишни споразумения нотификацията за първата година е валидна и за следващите години на споразумението. Въпреки това в този случай Комисията може по собствена инициатива или по искане на друга държава-членка да издаде по всяко време констатация за несъвместимост.“

(7) Член 179 се заменя със следното:

„Член 179 Изпълнителни правомощия по отношение на споразумения и съгласувани практики

Комисията, посредством актове за изпълнение, може да приема всички необходими мерки съгласно членове 176а до 178.“

(8) В член 184 се добавя следната буква:

"(10) на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2014 г. и до 31 декември 2018 г. относно развитието на пазарната ситуация в сектора на млякото и млечните продукти и по-специално относно функционирането на член 122, параграф 1, точка iiia), член 123, параграф 4 и членове 126a, 177a, 185д и 185е, като се включват по-специално потенциални стимули за насърчаване на селскостопанските производители да сключат споразумения за съвместно производство, придружен, когато е уместно, с подходящи предложения.“

(9) Добавят се следните членове 185д и 185е:

„Член 185д Задължителни декларации в сектора на млякото и млечните продукти

1. Преработвателите на сурово мляко декларират всеки месец пред компетентния национален орган доставяните им количества сурово мляко.

2. С оглед осигуряване на полезността и навременността на такива декларации за целите на управлението на пазара, Комисията може чрез делегирани актове да приеме правила по отношение на обхвата, съдържанието, формата и графика на такива декларации.

Член 185е Договорни взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти

1. Ако дадена държава-членка реши, че за всяка доставка на сурово мляко от селскостопански производител на преработвател на сурово мляко трябва да се сключи писмен договор между страните, такива договори трябва да отговарят на посочените в параграф 2 условия.

В описания в първия параграф случай въпросната държавата-членка трябва също така да вземе решение, че ако доставката на сурово мляко се извършва чрез един или няколко изкупвачи, такъв договор между страните трябва да се сключи за всеки етап на доставката. В този смисъл „изкупвач“ означава предприятие, което превозва сурово мляко от селскостопански производител или друг изкупвач до преработвател на сурово мляко или друг изкупвач, като на всеки етап има преминаване на собствеността върху суровото мляко.

2. Договорът:

а) се сключва преди доставката,

б) се сключва писмено и

в) включва в частност следните елементи:

i) цената на доставеното мляко, която:

- е фиксирана и посочена в договора и/или

- варира само в зависимост от посочени в договора фактори, по-специално от развитието на пазарната ситуация въз основа на пазарни показатели, доставеното количество и качеството и състава на доставеното сурово мляко,

ii) обема, който може и/или трябва да бъде доставен, и графиката на доставките и

iii) продължителността на договора, която може да е неопределена с клаузи за прекратяване.

3. Чрез дерогация от параграф 1 не се изисква договор за доставка на сурово мляко от селскостопански производител на преработвател на сурово мляко, когато преработвателят е кооператив, в която членува съответният селскостопански производител, и чийто устав съдържа разпоредби с равностоен ефект като този, посочен в параграф 2, букви a), б) и в).

4. Всички елементи на договори за доставка на сурово мляко, сключени от селскостопански производители, изкупвачи или преработватели на сурово мляко, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в), могат да бъдат договаряни свободно между страните.

5. За да се гарантира еднаквото прилагане на настоящия член, Комисията, посредством актове за изпълнение, може да приема всички необходими мерки.“

(10) В част VII, глава І се добавят следните членове 196 а и 196 б :

„ Член 196а

Делегирани актове

1. Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в настоящия регламент, се предоставят на Комисията за неопределен период от време.

След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

2. Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят посочените в параграф 1 делегирани правомощия по всяко време.

Институцията, която е започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да отмени делегирането на правомощия, полага необходимите усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок преди приемането на окончателното решение, като посочи делегираните правомощия, които биха могли да бъдат отменени, и евентуалните основания за отмяната.

С решението за отмяна се прекратява делегирането на правомощията, посочени в посоченото решение. Решението поражда действие незабавно или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз .

3. Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегирания акт в срок от два месеца от датата на уведомяването. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с един месец.

Ако при изтичането на този срок нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Делегираният акт се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила преди изтичането на този срок, при условие че Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията за решението си да не отправят възражения.

Ако Европейският парламент или Съветът представят възражение срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 196б Актове за изпълнение

Когато се приемат актове за изпълнение в съответствие с настоящия регламент, Комисията се подпомага от Комитета, посочен в член 195 от настоящия регламент, и се прилага процедурата, предвидена в член [5] от Регламент (ЕС) № [xxxx/yyyy].“

(11) в член 204 се добавя следният параграф:

„6. По отношение на сектора на млякото и млечните продукти се прилагат член 122, параграф 1, точка iiia), член 123, параграф 4 и членове 126a, 177a, 185д и 185е до 30 юни 2020 г.“

Член 2 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Той се прилага от […] година.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА | Indic/10/744996(SM/tm) 6.142.2010.1 |

ДАТА: 07/10/2010 |

1. | БЮДЖЕТЕН РЕД: 05 02 12 943.1 | БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ млн. EUR (бюджет 2010): |

2. | НАИМЕНОВАНИЕ: Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 (общ регламент за ООП) във връзка с договорните взаимоотношения в сектора на млякото и млечните продукти. |

3. | ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: Членове 42 и 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). |

4. | ЦЕЛИ: Бързо реагиране на препоръките на Групата на високо равнище, разгледани в Съвета и приети със заключенията на председателството на 27 септември 2010 г. Предложението засяга основно договорните взаимоотношения, влиянието на изпълнителите при договаряне на цени, междубраншовите организации и прозрачността. |

5. | ФИНАНСОВИ ПОСЛЕДИЦИ | ПЕРИОД ОТ 12 МЕСЕЦА (млн. EUR) | ТЕКУЩА ФИНАНСОВА ГОДИНА 2010 (млн. EUR) | СЛЕДВАЩА ФИНАНСОВА ГОДИНА 2011 (млн. EUR) |

5.0 | РАЗХОДИ - ЗА СМЕТКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС (ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ/ИНТЕРВЕНЦИИ) - НА НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ - ДРУГИ | - | - | - |

5.1 | ПРИХОДИ - СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ НА ЕС (ТАКСИ/МИТА) НАЦИОНАЛНИ - НАЦИОНАЛНИ | - | - | - |

2012 г. | 2013 г. | 2014 г. | 2015 г. |

5.0.1 | ОЧАКВАНИ РАЗХОДИ | - | - | - | - |

5.1.1 | ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ | - | - | - | - |

5.2 | МЕТОД НА ИЗЧИСЛЕНИЕ: |

6.0 | МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ОТ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ, ВПИСАНИ В СЪОТВЕТНАТА ГЛАВА НА ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.1 | МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ МЕЖДУ ГЛАВИ ОТ ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.2 | ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН БЮДЖЕТ? | ДА НЕ |

6.3 | ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМО ВПИСВАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ В БЪДЕЩИ БЮДЖЕТИ? | ДА НЕ |

ЗАБЕЛЕЖКИ: Предложените мерки, които в средно- и дългосрочен план могат да допринесат за стабилизиране на пазара и доходите на производителите, нямат пряко отражение върху бюджета на ЕС. Измененията на Регламент (ЕО) № 1698/2005, които позволяват подкрепата на организациите на производителите на ЕС-15, се съдържат вече в COM (2010) 537. |

[1] ОВ C , , стр. .

[2] ОВ C , , стр. .

[3] ОВ C , , стр. .

[4] ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

[5] ОВ L 230, 2.9.2009 г., стр. 6.

[6] ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

[7] ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

Top
  翻译: