29.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/40

2.1.1

Твърдения в областта на козметичните продукти са изявленията (обикновено в рекламите), отнасящи се до функциите на даден продукт (R. Schueller и P. Romanowski, C & T, януари 1998 г.). Твърдението може да бъде дума, изречение, абзац или просто нещо загатнато. Например: „намалява появата на фини черти и бръчки за 10 дни“ или просто „против стареене“. Други твърдения, например „100 % покриване на сивите коси“ за боя за коса или „70 % от жените се съгласиха, че пърхотът им е изчезнал още след първата употреба“, идват от проучване на възприятията на потребителите при тестването на шампоан „против пърхот“.

2.1.2

Твърденията и рекламите на продукти, включително и други форми на маркетингова комуникация (по-нататък същите ще бъдат наричани „твърдения за продуктите“), са крайно необходими инструменти за уведомяване на потребителите относно характеристиките и качествата на продуктите и за улесняването на избора им на продукти, които най-добре отговарят на техните нужди и очаквания. Предвид голямото значение на козметичните продукти за потребителите, изключително важно е да се предоставя на потребителите ясна, полезна, разбираема, сравнима и надеждна информация, за да могат да направят информиран избор.

2.1.3

Твърденията за продуктите са основни средства за козметичните предприятия да отличават собствените си продукти от конкурентите и тези твърдения могат да допринесат за функционирането на вътрешния пазар чрез насърчаване на иновациите и поощряване на конкуренцията между предприятията.

2.1.4

За да могат твърденията за продуктите да изпълнят своите цели по подобаващ начин, а именно да защитават гореспоменатите интереси на потребителите и на козметичните предприятия, е важно да има ефективна рамка, която да гарантира, че твърденията за продукта са верни и не подвеждат потребителите, като се имат предвид контекстът и маркетинговите инструменти (независимо дали е печатен материал, телевизионна реклама или използване на всякакъв вид нова медия, като интернет и смартфони), в които са показани тези твърдения.

2.2.1

Регламентът относно козметичните продукти (Регламент (ЕО) № 1223/2009, съкратено РКП) напълно ще замени Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно козметичните продукти до юли 2013 г. Новият регламент има за основна цел да гарантира висока степен на защита на потребителите и да осигури доброто функциониране на вътрешния пазар. Съгласно РКП „потребителят следва да е защитен срещу подвеждащи твърдения относно ефикасността и други характеристики на козметичните продукти“.

2.2.2

РКП се отнася само до козметичните продукти, а не до медицинските продукти, медицинските изделия или биоцидите. По смисъла на Регламента „козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, които са предназначени да бъдат в контакт с която и да е външна част на човешкото тяло или със зъбите и лигавицата на устната кухина, и чието предназначение е изключително или предимно тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма. Вещество или смес, предназначени за поглъщане, вдишване, инжектиране или имплантиране в човешкото тяло, не се считат за козметични продукти.

Козметични продукти включват например продукти, предназначени за грижа за косата (шампоани, балсами за коса и т.н.), грижа за кожата (лосиони за тяло, кремове за лице, продукти за нокти и др.), лична хигиена (продукти за вана и душ, пасти за зъби, дезодоранти/продукти против изпотяване и др.), цветна козметика (бои за коса, гримове и др.), аромати (парфюми, тоалетна вода и др.).

2.2.3

Съгласно член 20 от РКП „при рекламата на козметичните продукти не се използват текст, наименования, търговски марки, изображения, картини, фигури или други знаци, сочещи характеристики или функции, каквито продуктите нямат“.

2.2.4

Когато става дума за подвеждащи твърдения за продуктите, трябва да се взимат предвид и съответните членове на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (съкратено НТП).

2.2.5

Член 6 от НТП (заблуждаващи действия) гласи, че „заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи (…), като годност за употреба, (…) използване или резултатите, които се очакват при неговата употреба, или резултатите и материалните характеристики при изпитания или проверки, извършени върху продукта“.

2.2.6

В член 7 от НТП (заблуждаващи бездействия) се подчертава, че „заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост“. Основните характеристики на продукта, включени в дадено твърдение за него, следва да се считат за съществена информация (до степен, съответстваща на средството за комуникация и на продукта).

2.2.7

Освен това рекламодателите също следва да спазват разпоредбите на Директива 2006/114/ЕО относно подвеждащата и сравнителна реклама.

2.3.1

Настоящите случаи в европейската правна и регулаторна практика показват, че различните органи в държавите-членки тълкуват по различни начини гореспоменатото законодателство, т.е. не съществува единно тълкуване на правилата за твърдения в областта на козметичните продукти, а това представлява значителна тежест за козметичните предприятия, действащи в рамките на общия пазар, тъй като те не могат да бъдат сигурни, че дадена тяхна реклама, която е законна например във Франция, няма да бъде оспорена от съответните национални органи в Унгария или Обединеното кралство. Повечето от случаите са довели до тежки глоби за козметичните предприятия. През 2007 г. например унгарският орган по конкуренция се произнесе, че тъй като клиничните тестове са извършени в САЩ и Франция, никакви твърдения относно ефективността на козметичните продукти, съпроводени с твърдения за процент на успеваемост при клинични тествания, не могат да се използват в Унгария. Те смятат, че съществуват различия по отношение на типа кожа в различните страни и географски райони. В следствие на това резултатите от тези тестове – провеждани при различни климатични условия, при различна влажност, сред жени с различни навици на хранене – не дават на унгарските потребители необходимата информация за ефективността на тези козметични продукти. До този момент никоя друга държава-членка на ЕС не е стигнала до същия извод. Освен това съществуват различни местни изисквания за „естествени“, „биологични“ или „органични“ продукти. Тълкуването на закона по различен начин е в ущърб на потребителите, тъй като те могат да бъдат по-добре защитени в една държава-членка, отколкото в друга.

2.3.2

Разликите в тълкуването поради липса на общи критерии и практически насоки за твърденията относно продуктите налагат необходимостта на козметичните компании, действащи на вътрешния пазар, да преглеждат и проверяват сами всички твърдения и реклами във всяка държава-членка, за да са сигурни, че спазват закона във въпросната страна. По този начин тези компании влагат значителни допълнителни разходи, които, чрез прилагането на общи насоки за твърденията относно козметичните продукти в ЕС, могат да бъдат намалени, а икономиите могат да се използват за иновации, изследвания и намаляване на цените на продуктите. Заслужава си да се отбележи, че европейският козметичен пазар представлява почти една трета от световния пазар за козметика, с над 4 000 предприятия, произвеждащи продукти в Европейския съюз, в които пряко или косвено работят 1,7 милиона души.

Щом на козметичните компании, действащи на вътрешния пазар, се налага да преглеждат и проверяват всяко твърдение и реклама във всяка държава-членка, това означава също, че в този пазарен сегмент не съществува вътрешен пазар.

2.3.3

Разликите в тълкуването поради липса на общи насоки за твърденията относно козметичните продукти в ЕС не са от полза за потребителите, понеже те не могат да бъдат сигурни какво е адекватното значение на дадено твърдение, когато купуват един и същ продукт в различни държави-членки, а това може да доведе до объркване сред тях. Ако няма общи критерии например за „естествени“, „биологични“ или „органични“ продукти, потребителите ще бъдат несигурни по отношение на истинското качество на продукта. В настоящата онлайн среда потребителите могат също така лесно да пазаруват през границите и различни продукти в различни страни са на тяхно разположение само с едно кликване с мишката. Ако в една страна прочетат надписа, че чрез използването на антицелулитни продукти „видимият целулит ще намалее само за 10 дни“, без към него да е добавена обяснителна бележка, докато в други страни е добавено „при редовна тренировка и диета“, те могат да се объркат по отношение на реалната ефективност на дадения продукт. Освен това общите критерии за твърденията са необходими, тъй като потребителите трябва да имат възможност да сравняват различните продукти от една и съща категория (напр. два вида крем за лице). За да се постигне това, всички твърдения трябва да бъдат лесно проверяеми от потребителите въз основа на общи критерии. Само ясните и конкретни твърдения въз основа на общоприети методи позволяват на потребителите да сравняват продуктите и да правят информиран избор, който най-добре отговаря на техните нужди.

2.4.1

Съгласно член 20 от РКП, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и след консултации с Научния комитет по безопасност на потребителите (НКБП) или други съответни власти, следва да създаде план за действие и да приеме списък с общи критерии за твърденията, които могат да бъдат използвани по отношение на козметичните продукти, предвид разпоредбите на директива НТП.

2.4.2

Миналата година Европейската комисия се зае с разработването на общи критерии за твърденията относно козметичните продукти и работи съвместно със заинтересованите страни (националните органи, потребителските организации, козметичната индустрия, сектора на доставките, МСП и др.). ЕИСК приветства напредъка на тази дейност, тъй като насоките са в напреднал стадий на изготвяне.

2.4.3

До 11 юли 2016 г. Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването на твърдения въз основа на общите критерии. Ако в доклада си Комисията установи, че използваните за козметични продукти твърдения не съответстват на общите критерии, тя, в сътрудничество с държавите-членки, ще предприеме подходящи, по-стриктни мерки, за да осигури съответствие. В такъв случай може да се наложи Комисията да преосмисли обхвата на насоките и вместо общи насоки да предпочете възприемането на по-подробен подход (например законодателни действия, както в случая с твърдения в областта на хранителните продукти).

2.4.4

ЕИСК категорично подкрепя идеята за въвеждане на общи критерии, които биха осигурили хармонизирана рамка на равнището на ЕС за обосноваване на използването на твърдения за всички козметични продукти. Критериите ще се отнасят до всички твърдения за козметични продукти – били те преки или косвени, във всички медии – и ще позволяват особеностите да бъдат съобразени с продукта, с неговата опаковка, с твърденията и техния контекст, без да ограничават иновациите и като дават гаранции, че се спазват еднакви правила.

2.4.5

ЕИСК смята обаче, че Европейската комисия трябва да ускори този процес. Ако работата по изготвянето на насоките за общи критерии действително е в напреднал стадий на подготовка, ЕИСК смята, че е за предпочитане Европейската комисия да ги направи използваеми от началото на 2012 г., което ще позволи докладът да бъде представен пред Европейския парламент много преди 2016 г.

2.4.6

Понастоящем в проекта за насоки на Европейската комисия относно общите критерии не се говори специално за твърденията за безвредност по отношение на околната среда. Въпросът се обсъжда на равнището на Международната организация по стандартизация (ISO). Въпреки това в момента е трудно да се каже дали договорените стандарти ще бъдат подходящи за употреба в Европейския съюз и кога ще бъдат на разположение. Следователно ЕИСК призовава Европейската комисия да обмисли дотогава възможността за използване на нови насоки по етичните и екологичните маркетингови твърдения (например въз основа на новите насоки, разработени от датския омбудсман по въпросите на защитата на потребителите).

2.4.7

ЕИСК смята, че твърденията трябва да бъдат подкрепени или с обективни научни изследвания (например клинични изследвания) или със субективни изследвания на възприемането от страна на потребителите. И двата вида проучвания обаче трябва да отговарят на някои общоприети критерии (брой на наблюдаваните потребители, адекватно представяне и др.), така че да не подвеждат потребителите.