20.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/1

1.

Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7), която е предшественик на „Хоризонт 2020“, предизвика множество критики заради своята усложненост (напр. множество схеми и инструменти за финансиране) и правила за участие (напр. непоследователност в прилагането на правилата или спазването на процедурите) (10). Вследствие на това Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз определиха като въпрос от най-висок политически приоритет опростяването на управлението и използването на финансиране от Съюза за научни изследвания и иновации (11). Комисията вече беше въвела мерки за преодоляване на някои от сегашните недостатъци през периода на изпълнение на РП7. Така например решението на Комисията от 24 януари 2011 г. даде възможност на бенефициентите, при определени условия, да прилагат собствени счетоводни практики при декларирането на разходите по проектите.

2.

Основната цел на правилата за участие по линия на „Хоризонт 2020“ (12) е да бъдат доразвити вече приложените в РП7 мерки за опростяване. В „правилата“ се посочват условията за подбора на проектите, участието на субекти в проектите, финансирането на проектите, определянето на условията на финансиране, като например ставките за финансиране и изискванията за допустимост, и разпространението на резултатите. Тези въпроси са важни не само за бенефициентите, но могат да окажат въздействие върху резултатността на рамковата програма „Хоризонт 2020“ като цяло. Така например понижената вследствие на сложните правила атрактивност повишава риска да не бъде постигната цялостната цел на програмата – съдействие за изпълнение на стратегията „Европа 2020“.

3.

Доколкото е възможно, становището на Сметната палата следва структурата на изготвения от Комисията обяснителен меморандум за „предложените правила“. В него обаче се отчита и общият контекст на „регулаторния пакет“ и по-конкретно, мерките за управление, обхващащи новата стратегия за контрол, изложена в предложението за „регламент за „Хоризонт 2020“.

I.

Опростяването е основният общовалиден принцип, на който се основават мерките, включени в „предложените правила“. Като цяло Сметната палата счита, че ако бъдат изпълнени замислените мерки, това ще допринесе значително за справяне с големите предизвикателства, пред които е изправено финансирането на научните изследвания в Съюза. Тъй като успехът на тези мерки ще зависи предимно от тяхното ефективно прилагане, от първостепенно значение в това отношение ще бъде своевременното определяне на практически, ясни и недвусмислени насоки.

II.

„Хоризонт 2020“ следва да установи механизми за координация с други политики на ЕС, напр. политиката на сближаване, с цел евентуално да се увеличи мултиплициращият ефект на ресурсите на Съюза, да се ускори напредъкът към обединено Европейско научноизследователско пространство и да се смекчи потенциалният риск от съсредоточаване на различни видове европейско финансиране за едно и също действие.

III.

Въвеждайки единен набор от правила и позволявайки отклонения единствено в случаите, когато това е оправдано от специфичните нужди, Комисията ще подпомогне усилията за постигане на съгласуван набор от правила за участие. Сметната палата подчертава необходимостта „предложените правила“ да се прилагат последователно спрямо всички действия по линия на „Хоризонт 2020“ и в тясно сътрудничество между различните изпълнителни органи. Всяко изключение от приложното поле на „предложените правила“ трябва да бъде ясно обосновано и сведено до необходимия минимум.

IV.

Сметната палата счита, че радикалното опростяване на модела на финансиране на разходите ще подобри неговата надеждност, ще намали риска от нередности при декларирането на разходите от страна на бенефициентите, ще опрости осчетоводяването на проектите и ще премахне някои от стъпките в процедурата за проверка, прилагани при сегашния модел на финансиране по РП7, което от своя страна ще улесни и ускори процедурата за кандидатстване.

V.

В „предложените правила“ обаче следва да се разграничат ясно действията, имащи право на 100-процентово възстановяване на разходите, и тези, за които се допуска възстановяване на максимум 70 % (близки до пазара дейности). В правилата за прилагане следва ясно да се посочи какво се има предвид под „близки до пазара дейности“.

VI.

Сметната палата отбелязва, че премахването на възможността за финансиране на непреките разходи въз основа на реално извършените разходи е сериозно отклонение от РП7. Не е ясно как тази промяна ще се отрази на отделните участници. Комисията следва да предостави гаранции, че новият подход няма да доведе до нежелателни ситуации, при които участниците претърпяват значителни загуби, което би се отразило негативно върху атрактивността на програмата.

VII.

Предвиденото възстановяване на невъзстановяемия ДДС като допустим разход е положителна мярка. Сметната палата обаче счита, че е изключително важно Комисията да предостави ясни насоки за това какво представлява възстановяем ДДС.

VIII.

Според Сметната палата оптимизираната рамка за вътрешен контрол, изградена около основана на оценка на риска стратегия, която на свой ред е неразривно свързана с предложения нов модел на финансиране, представлява много добра отправна точка за намаляване на риска от грешки. Този подход обаче има своите ограничения, тъй като някои рискове, заради своето естество, трябва бъдат овладени с ефективни превантивни контроли.

IX.

Сметната палата оценява положително предложеното разширяване на обхвата на Гаранционния фонд на участниците. При все това обаче включването в обхвата на фонда на инструменти под формата на публично-частни партньорства налага извършването на оценки на евентуалните правни рискове.

X.

Сметната палата приветства намерението на Комисията да въведе единен задължителен одитен сертификат за финансовите отчети при приключването на проекта. Извършените наскоро от Сметната палата одити обаче потвърдиха, че одитните сертификати са с ограничена надеждност, поради което този контрол е ефективен само отчасти. Одитите на Сметната палата показаха и ниски равнища на участие и приемане по отношение на сертификатите за методика. Ако не бъдат внесени подобрения в тези две области, това ще се отрази негативно на преразгледаната стратегия за контрол на Комисията.

XI.

Според Сметната палата използването на награди следва да стимулира (технологичните) иновации, така че да се гарантира лостов ефект при допълнителните източници на финансиране. С оглед на това Комисията следва да гарантира засилване на нефинансовите аспекти като сериозния имидж и репутация, основаващи се на високи постижения, изключителност и международно признание.

XII.

Сметната палата счита, че възлагането на обществени поръчки следва да се използва само в надлежно обосновани случаи, носещи допълнителни ползи, каквито не биха възникнали при използването на безвъзмездна финансова помощ.

XIII.

В „регулаторния пакет“ не се посочва ясно какво следва да се разбира под понятието „иновационна дейност“. Сметната палата би приветствала едно ясно определение, както и подходящо ограничаване на обхвата на подлежащите на финансиране иновационни дейности до тези, които действително са нови в световен мащаб.

4.

С „Хоризонт 2020“ Комисията си постави за цел да привлече най-успешните изследователи и иновативни предприятия. В този контекст първостепенна роля играе основният общовалиден принцип на опростяване на правилата за участие. Опростяването е широко отразено в ключовите елементи на „правилата“ (за пълен преглед на целите и приоритетите, залегнали в основата на мерките за опростяване в „регулаторния пакет“, вж. приложението):

5.

Сметната палата счита, че ако бъдат изпълнени предложените от Комисията мерки, това като цяло значително ще допринесе за справянето с големите предизвикателства, пред които е изправено финансирането на научните изследвания в Съюза (напр. несъгласувани правила за участие, усложненост и административна тежест). Така например предложеното интегриране на научноизследователските и свързаните с иновации дейности (напр. свързаните с изследвания съвместни технологични инициативи – СТИ) е в отговор на всеобщите критики към непоследователното прилагане на правилата в РП7 и улеснява оперативната съвместимост и съпоставимостта на научноизследователските дейности в Съюза (вж. точка 10).

6.

С „правилата“ се въвеждат множество мерки за опростяване, които проличават в модела на финансиране на разходите (14) (вж. точка 15) и финансовите разпоредби (напр. изискванията за отчитане на работното време и предложеното включване на ДДС в определението за допустими разходи, вж. точка 21) (15). Подходът на Комисията е двупосочен: от една страна, целта на предложените мерки е намаляване на административната тежест за бенефициентите (напр. един опростен модел на финансиране опростява и декларирането на разходите и изчисляването от страна на участниците на вноската на ЕС); от друга страна, мерките имат за цел да намалят работата на Комисията в областта на управлението и контрола и така да улеснят изпълнението на предложената стратегия за контрол, характеризираща се с баланс между доверието и контрола. Така например оптимизирането и опростяването на правилата за финансиране би следвало, наред с останалото, да допринесе за постигането на по-добър контрол от страна на Комисията (16) (вж. точка 24) (17).

7.

Като цяло в „предложените правила“ се разглеждат спешните и важни въпроси, посочени в точка 1. Успехът на тези мерки обаче зависи от ефективното им прилагане (18). Сметната палата отново отправя препоръка към Комисията своевременно да предостави практически, ясни и недвусмислени насоки за прилагане, които да предложат адекватни гаранции както на бенефициентите, така и на Комисията (19). Подробните правила за прилагане следва да бъдат предоставени не по-късно от датата на публикуване на първите покани за предложения.

8.

Следва да се отбележи, че прилагането на редица от предложените мерки (напр. приемането на ДДС за допустим разход и отпадането на лихвоносните сметки за авансово финансиране) зависи от приемането на нов Финансов регламент (ФР) (20). До момента на приемането на настоящото становище все още не беше приключила законодателната процедура и не бяха завършени правилата за прилагане на новия ФР.

9.

Комисията предлага да се обедини в обща стратегическа рамка пълната гама от мерки за подпомагане на научните изследвания и на иновациите (21). Както вече беше посочено от Сметната палата (22), „Хоризонт 2020“ следва да установи механизми за координация и с други политики на ЕС (напр. с Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд). Тази координация ще даде възможност да се определи делът на съфинансиране от рамковата програма за оперативните програми, като се отчитат различните източници на финансиране в ЕС, с което евентуално ще се увеличи лостовият ефект на ресурсите на Съюза. Това от своя страна ще ускори напредъка към постигането на единно Европейско научноизследователско пространство (23). Освен това ще бъде смекчен потенциалният риск от съсредоточаване на различна безвъзмездна финансова помощ от ЕС за едно и също действие (24).

10.

Въвеждайки единен набор от правила и позволявайки отклонения единствено в случаите, когато това е обосновано от специфичните нужди, Комисията ще подпомогне усилията за постигане на съгласуван набор от правила за участие. При РП7 имаше няколко пласта правила (напр. стандартен набор от правила за участие и специфични правила за координационните и спомагателните дейности (25) или отделните научноизследователски СТИ (26)). Вследствие на това наборът от правила в РП7 се считаше от научноизследователската общност за сложен и несъгласуван (27).

11.

Предложеният комплексен подход (напр. широко и последователно прилагане на правилата по въпроси като критерии за допустимост и оценка, както и права върху интелектуалната собственост спрямо всички компоненти на „Хоризонт 2020“) (28) може да се окаже важна стъпка от гледна точка на:

12.

Не е ясно обаче как и доколко правилата за участие ще бъдат прилагани последователно към всички дейности по линия на „Хоризонт 2020“, напр. към Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), СТИ и дейностите, ръководени от Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Сметната палата би искала да подчертае, че всяко изключение следва да бъде ясно обосновано и сведено до минимум; в противен случай изключенията стават правило. В този контекст правната сигурност ще бъде по-голяма, ако в регламента се изброят дейностите и действията, при които се предвиждат изключения от единния набор от правила.

13.

Освен това пълното интегриране на дейностите, които към момента попадат в обхвата на други програми или инициативи (като изброените в точка 12), изисква сериозна координация между съответните органи. Комисията предложи (29) управлението на „Хоризонт 2020“ да бъде разширено допълнително и да включи съществуващите изпълнителни агенции на Комисията и други външни органи като например съвместните предприятия, управляващи СТИ (30).

14.

Сметната палата би искала да припомни препоръката си тези условия на управление да бъдат подходящо следени от Комисията, за да може да се оползотворят пълноценно предоставените възможности. В частност, необходимо е тясно сътрудничество за включването на съвместните предприятия като инструменти за изпълнение на политиките на ЕС. За тази цел съвместните предприятия трябва най-напред да изградят стабилна и всеобхватна система за вътрешен контрол. В този контекст Комисията следва да наблюдава изпълнението на плановете за действие (31). Сметната палата отбелязва също, че ефективното и последователно прилагане на правилата е от първостепенно значение. Тя препоръчва на Комисията да разшири значително ключовите механизми за съгласуване като Комитета за съгласуване за научноизследователската дейност – RCC (32), за да укрепи допълнително хоризонталните мерки.

15.

Комисията предлага (член 22 и член 24 от „правилата“) модел на финансиране, който включва:

16.

Моделът е радикално опростен с цел да се намери решение на проблемите, с които се сблъскваха бенефициентите по РП7, при която сложността на модела на финансиране беше пряко свързана с броя възможни комбинации между категориите разходи, методите за изчисляване на разходите и ставките за възстановяване (33). Така например при РП7 ставките за финансиране зависят от правния статут (напр. публичен орган с нестопанска цел или дружество със стопанска цел), вида дейност (научни изследвания, демонстрационна дейност, управление и др.) или типа разходи (напр. за персонал, подизпълнение или други преки и непреки разходи) (34).

17.

В предложения модел напълно се премахва разграничението между различните видове дейност, което допълнително усложняваше модела на РП7 (35). Освен това въвеждането на финансиране за общия размер на преките разходи за научни изследвания (една ставка за възстановяване на преките разходи, определени в началото на всеки проект), наред с номиналната фиксирана вноска за непреките разходи (20 %) за всички бенефициенти и видове дейности, опростява модела за финансиране на разходите и намалява вероятността от грешки.

18.

Сметната палата отбелязва, че тези мерки за опростяване:

19.

В „правилата“ обаче не се прави ясно разграничение между действията, за които разходите могат да бъдат възстановени 100-процентово (стандартни дейности), и тези, за които се допуска възстановяване до максимум 70 % (близки до пазара дейности). „Близките до пазара дейности“ като изготвяне на прототипи, изпитване, демонстрации, експериментални разработки, пилотни проекти или въвеждане на пазара не са определени ясно, тъй като съществуват няколко определения. В правилата за прилагане следва ясно да се посочи какво се има предвид под „близки до пазара дейности“.

20.

Сметната палата отбелязва, че предложеният модел на финансиране е сериозно отклонение от РП7 заради премахването на възможността за финансиране на непреките разходи въз основа на реалните разходи. Не е ясно как предложеният модел на възстановяване на разходите ще се отрази на отделните участници. Във връзка с това Комисията следва да предостави гаранции, че новият подход няма да доведе до нежелателни ситуации, при които участниците да търпят значителни загуби, което би намалило значително атрактивността на програмата.

21.

„Правилата“ предвиждат въвеждането на допълнителни мерки за опростяване на правилата за допустимост. Целта е тези правила да бъдат съобразени с практиките на бенефициентите (напр. изискванията за отчитане на работното време (37).

22.

Сметната палата отбелязва, че системите за отчитане на работното време трябва да продължат да се използват; това е подходящо, тъй като е от първостепенно значение за доказването на реално направените разходи за персонал (38). Въпреки това премахването на задължението за отчитане на работното време за служители, работещи изключително по проекти на ЕС, и предоставената им възможност вместо това да подписват съответна декларация, е положителна мярка. За да осигури последователен подход за субектите като цяло, Комисията следва да гарантира, че бенефициентът спазва обичайните си счетоводни и управленски практики; в противен случай новите мерки ще оставят възможност за нередности. Така например всяка декларация от бенефициент следва да съответства на останалите данни (напр. часовете работа по проекта или препратките към задачите или вида дейност следва да отговарят на трудовите договори или на други вътрешни разпоредби).

23.

„Правилата“ дават възможност за възстановяване на невъзстановяемия данък добавена стойност (ДДС) (39). В Становище № 1/2006 на Сметната палата (40) вече беше подчертано колко е важно правилата да бъдат изменени, за да може невъзстановяемият ДДС да бъде признат за допустим разход. От особено значение е да се предоставят ясни насоки за това какво представлява невъзстановяем ДДС. Според Сметната палата, за да се определи като допустим разход, ДДС трябва да не може да бъде възстановен на бенефициента съгласно приложимото национално законодателство.

24.

Опростяването като основна цел на „Хоризонт 2020“ е широко застъпено и в предложеното финансово управление на програмата (41). Наред с въвеждането на модела на финансиране на разходите (вж. точки 15–20), в „регламента за „Хоризонт 2020“ (42) е планирано да се прилага преразгледана стратегия за контрол. Съгласно тази стратегия фокусът няма да бъде свеждане до минимум на процента грешки, а контрол, основан на оценка на риска и на откриване на измамите, като същевременно се постигне:

25.

Важните съставни елементи на стратегията за контрол са неразривно свързани с предложения модел на финансиране. Както се посочва в „регламента за „Хоризонт 2020“, преимуществата на някои мерки за опростяване (напр. премахването на често повтарящ се източник на грешки) би следвало да намалят риска от нередности и така да дадат възможност за по-проста и по-ефективна система за контрол и одит. Така например въвеждането на опростени правила за непреките разходи (вж. точка 17) впоследствие би намалило процента грешки (43). Освен това една добре изготвена и правилно приложена стратегия за подобряване на проверките, основани на оценката на риска, и откриването на измами, би могла да предотврати допускането на грешки.

26.

Сметната палата отбелязва разработването на стратегия, основана на оценка на риска с цел да се постигне процент остатъчни грешки около 2 %. Една оптимизирана рамка за вътрешен контрол, изградена около стратегия, основана на оценка на риска, е много добра отправна точка за намаляване на риска от грешки. Този подход обаче има своите ограничения. Заради естеството си някои рискове трябва да бъдат посрещани с ефективни превантивни проверки.

27.

В този контекст Сметната палата стигна до заключението (44), че значителна част от одитните сертификати (предварително сертифициране на методиката на бенефициентите за изчисляване на разходите и последващо одитно сертифициране на заявените разходи – два важни елемента от новия механизъм за контрол на Комисията) са били оценени като само частично ефективни (вж. също точки 30–32). С оглед на това съществува риск предложените мерки да имат само частична ефективност и да не допринесат в достатъчна степен за постигането на търсеното намаление на процента остатъчни грешки. Освен това Комисията следва да гарантира, че предварително определените равнища на последващи одитни дейности няма да ѝ попречат да постигне процент остатъчни грешки около 2 % (45).

28.

Комисията предложи Гаранционният фонд на участниците („Фондът“) да бъде запазен за целия срок на действие на „Хоризонт 2020“. Фондът, който вече функционира при РП7 (46), е неразделна част от стратегията за контрол на Комисията. Целта му е да предпазва бюджета на ЕС, обезпечавайки безвъзмездната финансова помощ за бенефициентите (47). Вследствие на това от участниците не се изискват допълнителни гаранции или ценни книжа (48). За разлика от РП7, в обхвата на Фонда са включени Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), дейностите на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и инструменти като СТИ (49).

29.

Сметната палата отбелязва, че въвеждането на Фонда при РП7 е намалило административната тежест за бенефициентите. Така например, тъй като Фондът предоставя гаранции под формата на обезпечение, Комисията успя да намали броя на проверките на финансовата жизнеспособност за мнозинството от участниците и да отмени други форми на обезпечаване (напр. банкови гаранции). В това отношение разширяването на обхвата на Фонда с включването на ПКИ, EIT и СТИ е положителен факт. Но включването на инструменти като публично-частните партньорства (напр. СТИ) в обхвата на Фонда налага необходимостта от оценка на евентуалните правни рискове (различни правни структури (50)), особено ако събраните суми по вземания от неправомерно извършени разходи се третират като приход, който ще постъпи във Фонда (51).

30.

Предложението на Комисията предвижда две процедури за сертифициране (52), извършвани от независим одитор. И двете процедури са част от преразгледаната рамка за вътрешен контрол на „Хоризонт 2020“ (53). Тези процедури са:

31.

За да се намали административната тежест за бенефициентите, Комисията предлага съкращаване на броя на сертификатите за финансовите отчети в сравнение с РП7 (54). От гледна точка на опростяването Сметната палата приветства намерението на Комисията да въведе единен задължителен сертификат при приключване на проекта. И все пак дали процесът на сертифициране ще бъде ефективна процедура за контрол зависи най-вече от надеждността на одитните сертификати. Наскоро извършените от Сметната палата одити потвърдиха, че през предходните две години този контрол е бил само частично ефективен (55). Сметната палата отново отправя препоръка за подобряване надеждността на одитните сертификати, като се повиши осведомеността на сертифициращия одитор за допустимостта на разходите.

32.

Целта на сертификата за методиката е да насърчи бенефициентите да използват правилни методики за деклариране на преки разходи за персонал въз основа на таблица на разходите за единица продукт (56). При условие че прилагането им е ефективно, бенефициентите биха избрали да сертифицират методиката си, вследствие на което общият брой на грешките, свързани с разходите за персонал, би намалял. Но, както Сметната палата е отбелязала преди (57), ниската степен на участие и приемане при РП7 възпрепятства усилията на Комисията за опростяване на процедурите. Сметната палата насърчава Комисията да опрости и ускори процеса на прилагане и да определи ясни и прости критерии за получаване на такъв сертификат. Ако това не бъде постигнато, е възможно да има негативни последици за ефективното прилагане на преразгледаната стратегия за контрол на Комисията.

33.

С „предложените правила“ се въвеждат нови форми на финансиране като награди и обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий и обществени поръчки за новаторски решения (58). Комисията възнамерява да използва наградите, за да възнаграждава постигането на предварително зададените цели, свързани с научните изследвания (59). Въвеждането на обществени поръчки ще позволи на Комисията да възлага обществени поръчки за научноизследователски и развойни услуги и да влиза в ролята на пилотен клиент на новаторски решения (60).

34.

Основният аргумент в подкрепа на наградите е, че те стимулират инвестициите в научни изследвания и иновации, което е много по-ценно от паричната стойност на наградата. Освен административното опростяване, предимство на наградите е и големият лостов ефект (61). За да бъде постигнат този ефект, наградата трябва да води след себе си частни инвестиции. Без наличие на лостов ефект наградата ще служи само като инструмент за координиране на различните научноизследователски усилия, финансирани от публичните разходи, и няма да привлича допълнителни инвестиции в научни изследвания. Затова наградите следва да бъдат свързани със стимулиране на (технологичните) иновации, така че да се гарантира лостов ефект при допълнителните източници на финансиране. За да придаде повече тежест на този аспект, Комисията следва да се съсредоточи върху повишаването на нефинансовата атрактивност на наградите, напр. като създаде имидж и репутация на наградата, основаваща се на високи постижения, изключителност и международно признание.

35.

Аргументът в полза на възлагането на обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий и за новаторски решения е, че те дават тласък на търсенето на иновативни стоки и услуги, което подпомага навлизането на пазара (62) и така повишава конкурентоспособността на Европа. В сравнение с безвъзмездната финансова помощ договорената при обществена поръчка цена включва не само разходите на изпълнителите, но и маржа на печалбата им. Този фактор може да направи обществените поръчки много по-скъпоструващ инструмент от безвъзмездната помощ, когато става въпрос за финансиране на научни изследвания. С оглед на това обществени поръчки следва да се използват само ако това се оправдава от очаквани допълнителни ползи (напр. създаване на нов пазар или насърчаване на иновации), каквито не биха възникнали при използването на безвъзмездна финансова помощ. Причините за използването на обществени поръчки следва да бъдат ясно изложени преди да бъде установен какъвто и да е контакт с потенциалните изпълнители. В това отношение обществените поръчки не бива да се използват единствено с цел административно опростяване на рамковата програма.

36.

В законодателното предложение относно „Хоризонт 2020“ се съчетават научните изследвания и иновациите чрез осигуряване на непрекъснатост и съгласуваност на финансирането от идеята до пазарната реализация (63). Терминът „иновации“ се споменава многократно в „предложените правила“ и „регулаторния пакет“ (64).

37.

В специалния си доклад № 4/2011 (65) Сметната палата отбеляза, че понятието „иновации“ се тълкува в по-широк смисъл. В „регулаторния пакет“ не се посочва ясно какво следва да се разбира под „иновационна дейност“. Вместо това, за да се илюстрира значението на думата, се използват широк кръг от описателни термини като социални иновации, водещи иновации в световен мащаб, технологични иновации, иновации въз основа на научни изследвания, промишлени иновации, обществени иновации, екологосъобразни иновации, технически иновации, иновации в областта на благосъстоянието и приложни иновации (66). Фактът, че определението за иновация е неясно, може да доведе до недоразумения и да усложни допълнително изпълнението на проектите. В предложението следва да се формулира точно определение.

38.

Като се признае рискът от непълноценно използване на финансирането в широк кръг от иновационни проекти с ограничено потенциално въздействие върху конкурентоспособността на европейската промишленост, следва ясно да се ограничи обхватът на иновационните дейности, които могат да бъдат финансирани от „Хоризонт 2020“. „Регулаторният пакет“ следва да се позовава на призната иновационна рамка като например Наръчника от Осло (67) и да се ограничи обхватът до онези иновационни дейности, които са нови в световен мащаб.