6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/82

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява положително съобщението на Европейската комисия „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“  (1) и заключенията на Съвета на Европейския съюз (2) относно това съобщение и отправя следните забележки и препоръки.

1.2

Изразява загриженост, защото предвид ограничението до най-много три сектора в програмирането на сътрудничеството за развитие (СР) на ЕС, социалната закрила може да остане на втори план в програмирането и неговото прилагане. Затова отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат необходимото, за да може социалната закрила да бъде действително включена в програмирането на СР и ефективно прилагана.

1.3

Настоява най-малко 20 % от цялата помощ на ЕС да се насочи за социална интеграция и човешко развитие и помощите да се увеличат чрез пренасочване на неусвоени средства от други области. Освен това изразява загриженост поради факта, че този процент се отнася до секторите на образованието, здравеопазването и социалната закрила като цяло, без да се осигурява разпределение и насочване поотделно за всеки от тях, което не дава гаранция, че социалната закрила няма да бъде оставена на заден план. Понятието социална закрила може да включва здравеопазването, но трудно може да включи образованието, освен като основа или допълнение на някои програми за социална закрила. Следователно би трябвало да се търси баланс, който да даде възможност за координиране на тези три основни фактора.

1.4

Споделя препоръка 202 на Международната организация на труда (МОТ) относно равнищата на социална закрила (РСЗ) (3), която включва достойния труд и социалната закрила е една от неговите опорни точки. Принципите на РСЗ трябва да се възприемат като минимален праг с тенденция към подобрение и развитие в бъдеще на системи, отговарящи на изискванията на Конвенция 102 на МОТ (4).

1.5

Смята, че социалната закрила трябва да се разбира като основна инвестиция за социално сближаване и приобщаващо и устойчиво развитие. По тази причина политиката за сътрудничество за развитие трябва да обърне стратегическо внимание на факторите, които поддържат системите за социална закрила: достойно работно място (включително аспекти, отнасящи се до равенството между половете или хората с увреждания), разпределяне на богатството, демографски растеж, универсалност на обезщетенията и социалните услуги и основната роля на държавата за постигане на тези цели.

1.6

Счита за необходимо СР да подкрепи изграждането на режими за социална закрила за редовно назначените работници, включително тези на срочен договор, самонаетите, икономически зависимите и заетите в селскостопанския отрасъл, както и режими за социална помощ, които да обхващат цялото население, включително неформалната икономика. Затова подкрепя съчетаване на режими, основаващи се на вноски и на режими, финансирани от данъци. За целта СР трябва да развие институционалния и данъчен капацитет на държавите, за да разполагат с достатъчно средства за посрещане на социалните им задължения.

1.7

Подчертава ползата от системите за социална защита за предотвратяване и намаляване на рисковете, включително природни бедствия или положения след конфликти. Затова отправя искане СР да се използва за тази цел.

1.8

Счита, че държавите партньорки следва да имат основно отговорността да изготвят и прилагат своя система за социална защита, а сътрудничеството с ЕС следва да спомогне за укрепването на техния институционален капацитет, за събиране на данъци и управление с цел да се постигне самозадоволяване и да се развият устойчиви и трайни публични системи.

1.9

Все пак, с цел да се укрепят РСЗ в страните с ниски доходи, не се противопоставя на отпускането на преки многогодишни финансови помощи на страните партньорки, които да се контролират посредством подходящи механизми за контрол.

1.10

Счита, че макар СР в областта на социалната закрила да трябва да се насочи предимно към страните с ниски доходи, не трябва да се забравят и страните със средни доходи, в които продължават да съществуват - а в някои случаи и да се увеличават – сериозни вътрешни проблеми, свързани с бедност и неравенство. Понастоящем 75 % от бедните в света живеят в страни със средни доходи. Помощта от ЕС, по-конкретно чрез отраслови и тематични програми, би трябвало да се насочи към разширяване на покритието и по-добра ефективност на вече съществуващите системи, като се засили техният публичен институционален капацитет. Също така трябва да се изготвят специфични програми за онези райони, в които има значителни миграционни потоци.

1.11

Отправя искане аспектът, свързан с равенството между половете да бъде приоритетна междусекторна ос на политиката за развитие на ЕС, с цел да се даде на жените по-голям достъп до социална защита, което ще спомогне за справяне с личната и семейната бедност.

1.12

Предлага СР на ЕС да включи в своите програми социалното и трудовото приобщаване на хората с увреждания и установяването на подходяща за тях социална защита, като се предвидят достатъчно средства. За целта ЕИСК настоява СР на ЕС да включи в целите си изискването страните партньорки да ратифицират и да прилагат правилно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (5).

1.13

Отправя искане социалната закрила да бъде взета под внимание и да бъде приоритет в програмирането, в рамките на раздела за СР от бъдещата многогодишна финансова рамка.

1.14

Счита, че обменът на добри практики Юг/Юг в областта на социалната закрила трябва да бъде технически и финансово обезпечен от ЕС.

1.15

Отправя искане в споразуменията за асоцииране, в търговските споразумения, споразуменията за стабилизиране или икономическо асоцииране, подписани от ЕС, да се включва глава относно социалната закрила.

1.16

Счита, че е целесъобразно да се подпомагат сдружения за развитие в регионален мащаб в областта на социалната закрила.

1.17

Препоръчва да се изгради мрежа от експерти по социална закрила в европейски мащаб (от националните министерства, агенциите за развитие и гражданското общество), с помощта на инструменти като програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX), която да даде възможност за включване на професионалисти експерти. Първата задача на тази мрежа ще трябва да бъде изготвянето на карта на помощта, която ЕС предоставя за социална закрила. Тази инициатива ще насърчи обмена на добри практики и ще улесни разделението на труда, очертавайки пропуските и областите на припокриване, или откроявайки евентуални сравнителни предимства.

1.18

Припомня своята препоръка организациите на гражданското общество (ОГО) да участват в процеса на определяне, изготвяне и проследяване на програмите и стратегиите за сътрудничество. За целта отправя искане социалната закрила да бъде включена в „пътната карта за ангажираността с ОГО“, предвидена в съобщенията на Комисията относно корените на демокрацията и устойчивото развитие (6). Също така подчертава необходимостта социалните партньори и други организации на ГО да участват по ефективен начин и в зависимост от естеството си в консултативните и управителните органи на институциите за социална закрила, които предоставят средства или помощ.

2.1

В съответствие с общите принципи на Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие (7), на съобщението на Европейската комисия относно Програма за промяна  (8) и на препоръката на МОТ относно РСЗ, съобщението на Комисията относно социалната закрила в политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, одобрено след това от Съвета, предполага качествена стъпка в европейското сътрудничество за развитие.

2.2

Общите цели от Пусан съвпадат с целта, според която ЕС би трябвало да възприеме по-общия подход на човешко развитие, съгласно съобщението на Комисията относно Програма за промяна, в което се подчертава подкрепата за здравеопазването и образованието, достойния труд и системите, които укрепват социалната закрила и намаляват неравните възможности.

2.3

Тази посока на действия е в съзвучие и с препоръката на МОТ относно РСЗ, които съдържат четири основни гаранции на социална сигурност: минимални равнища, която всяка страна определя сама, сигурност на доходите в детството, през активния живот и старостта, както и достъп до основни грижи за здравето на постижима цена.

2.4

Този подход се съдържа също и в заключенията на Съвета, който се обявява за растеж, характеризиращ се със справедливо разпределение на благосъстоянието, работни места за всички и възможност да се възползват от всеобщ достъп до основни социални услуги като здравеопазване и образование. Съгласно въпросните заключения, „политиките за социална закрила могат да играят преобразуваща роля в обществото, като стимулират равнопоставеността и насърчават социалното приобщаване и диалога със социалните партньори“.

2.5

Всички тези декларации, споразумения и заключения включват социалната закрила в СР на ЕС, в рамките на понятието за приобщаващо и устойчиво развитие, т.е. нещо повече от количествения икономически растеж на БВП.

2.6

Следва да се отбележи, че гражданите на ЕС също споделят необходимостта от продължаване на усилията на европейската политика за СР. Според анкета на Евробарометър (9), въпреки икономическата криза, мнозинството от европейските граждани (85 %) подкрепят продължаването на помощта за развиващите се страни и много висок процент (61 %) се обявяват за увеличаването ѝ, за да се даде възможност на много хора да преодолеят бедността.

3.1

От приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. (10) до днес световният БВП е нараснал 10 пъти, а доходите на глава от населението – 2,6 пъти. Но положението със социалната закрила почти не се е променило съществено за голяма част от световното население, което на практика продължава да живее без социална закрила. Следните данни (11) са красноречиви.

3.1.1

Близо една трета от световното население или 1 760 млн. души живеят в многостранна бедност, която се характеризира с липса на доходи, на възможности за достойно работно място, на здравеопазване и на образование.

3.1.2

9,2 млн. деца на възраст до 5 години умират всяка година от болести, които могат да бъдат избегнати с профилактика.

3.1.3

Близо 5,1 млрд. души, или 75 % от световното население нямат подходяща социална сигурност.

3.1.4

Под 30 % от икономически активните лица имат осигуровки за безработица и само 15 % от безработните получават този вид обезщетение.

3.1.5

Само 20 % от световното население в трудоспособна възраст има достъп до системи за цялостно социално осигуряване. В много страни заетите в неформалната икономика, в селското стопанство и самостоятелно заетите лица нямат никаква социална закрила.

3.1.6

За сравнение в най-развитите страни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бедността и неравенството са приблизително наполовина от това, което биха били, ако ги нямаше системите за социална закрила.

4.1

Настоящото становище разглежда социалната закрила в по-широк смисъл, който включва както социалната сигурност в тесния смисъл на понятието, така и социалната помощ. Като социална закрила могат да се считат както политики и действия, насочени към подобряване на капацитета на всички хора и по-специално на уязвимите групи, за да се избегне изпадането им в бедност и за излизане от нея, така и онези, които могат да предоставят сигурност на доходите, да улеснят достъпа до основни здравни или социални услуги през целия живот и да насърчат равенството и достойнството.

4.2

Следователно включваме обезщетенията по линия на социалната сигурност в парични средства и в натура при болест, майчинство, старост, нетрудоспособност, трудови инциденти и професионални заболявания, за преживяване, семейни надбавки и за безработица, както и обезщетенията по линия на социалната помощ, които са предназначени основно за защита в състояния на нужда, общи или специфични, независимо от причините, които ги обуславят.

4.3

По този начин спазваме разпоредбите на член 25 от ВДПЧ, който гласи: „Всеки човек има право на (…) медицинско обслужване и необходимите социални грижи, (…). Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползват с еднаква социална защита.“

4.4

В Европа нито в социалната сигурност, нито в социалната закрила по-общо се включа образованието, въпреки че то е признато като жизненоважна публична политика. Но в някои успешни програми като програмата „Bolsa Familia“ (Семейна помощ) в Бразилия, за отпускането на семейни надбавки (социална закрила) се изисква присъствие в образователни програми (образователна политика).

4.5

Без да се засяга възможността да се оползотворяват и дори да се разширяват тези и други опити от различно естество, които биха могли да се впишат в широкото понятие за РСЗ, включването на образованието като елемент на социалната закрила може да намали разпределянето на средства за социална закрила в оперативните програми на ЕС за СР. То може също и да спомогне за объркване между мерките за подпомагане и социалната закрила, като част от цялото се възприема като цялото.

4.6

Би било необходимо да се разграничат по-ясно политиките за подпомагане и системите за социална закрила. Последните са структурни системи за цялостна закрила. За разлика от това политиките могат да използват елементи на социална закрила като икономически трансфери за постигане на образователна цел, както в бразилския опит, и по този начин да се осъществява връзка с РСЗ.

4.7

Социалната закрила играе основна роля в периоди на икономически растеж и действа като стабилизиращ фактор в моменти на криза. Както се посочва в съобщението на Комисията, социалната закрила увеличава достъпа до обществени услуги, предоставя на хората инструменти за управление на рисковете, подпомага стабилността на доходите и търсенето, играе ролята на стабилизиращ макроикономически фактор, намалява неравенството, спомагайки за приобщаващ и устойчив растеж, подпомага връзката между поколенията и може да допринесе в значителна степен за изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие.

4.8

Следователно социалната закрила е по-скоро инвестиция, отколкото разход. Тя не е само елемент на преразпределяне на доходи, отделен от механизмите, които създават богатство. Напротив, тя е жизненоважен производствен фактор за неговото нарастване. Тя е инструмент, също толкова важен, колкото паричните политики или политиките в областта на иновациите, или дори още по-важен, в един свят, в който застаряването на населението, особено в големите развиващи се страни, ще се засили и ще се превърне в основно предизвикателство за бъдещето, което може да се окаже драматично, ако не съществуват системи за социална закрила.

5.1

ЕИСК счита, че признаването на социалната закрила като централна ос на СР съответства на ценностите и принципите на ЕС, залегнали в Договора за ЕС (12) и в Хартата за основните права на ЕС (13).

5.2

Оценяваме положително факта, че Комисията е включила социалната закрила в политиката на ЕС за СР, както поискаха различни инстанции, включително ЕИСК (14).

5.3

Като цяло изразяваме съгласие с основното съдържание. Следва да се отбележат значението, което се придава на структурните пречки за изкореняване на бедността в ситуации, свързани с изключване и маргинализация; стойността, която се придава на достойния труд и на подходящите данъчни системи; желанието да се осигури всеобщ и равен достъп до социална закрила; връзката между социалната закрила и приобщаващия и устойчив растеж; ролята на сътрудничеството за развитие както в по-неразвитите страни, така и в тези със средни доходи; аспектът, свързан с равенството между половете и РСЗ; както и подкрепата на участието на гражданското общество и значението на социалните партньори и на социалния диалог.

5.4

Отбелязваме необходимостта от по-добра координация между инстанциите, отговорни за сътрудничеството на ЕС за развитие и другите участници в този процес, включително международните организации и инстанции, както и от по-добра координация между политиката за сътрудничество за развитие и други политики на ЕС. Също така, поради включването в СР на ЕС на нови подходи, свързани със социалната закрила (устойчивост, намаляване на рисковете от бедствия и др.), би трябвало да се постигне напредък към по-добро концептуално определение на тези подходи и използване на синергиите, които произтичат от тях.

5.5

ЕИСК отбелязва целта да се постави социалната закрила в центъра на националните стратегии за развитие чрез национални политики. Също така е необходимо да се засили институционалният капацитет на страните партньорки, за което би било полезно техническото сътрудничество на ЕС. Също така следва да се отбележи необходимостта от международна координация на правата на социална закрила.

5.6

Считаме, че понятието „преобразуваща роля в обществото“, използвано в съобщението, трябва да се разбира като начин за засилване на усещането за принадлежност и възможности от страна на бенефициерите на социална закрила и по-конкретно, на уязвимите лица, засегнати в най-голяма степен от бедността и от социалното изключване, като им се предоставят достатъчно средства за това.

5.7

Що се отнася до публично-частните партньорства, ЕИСК би желал Комисията да бе подчертала основната роля на държавата в развитието и прилагането на системите за социална закрила. Сътрудничеството с частния сектор също е необходимо, особено в областта на допълнителната социална закрила (15). ЕИСК не счита, че доброволната корпоративна социална отговорност трябва да бъде основен елемент от система като социалната закрила, която трябва да се основава на задължителни правила и политики.

5.8

Също така буди съжаление фактът, че при упоменаването на целите на стратегията „Европа 2020“ в съобщението не се посочва дисбалансът между тези цели и политиките на „вътрешна девалвация“ и на структурни реформи, които се защитават от ЕС. На практика прилаганите понастоящем политики имат слаба връзка с целите на въпросната стратегия. Безработицата, бедността, неравенството и социалното изключване нарастват. Същевременно осъществяваните реформи не водят до по-конкурентоспособен и еднороден ЕС, а до нарастване на трудовата несигурност и влошаване на обществените услуги.