19.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/45

—

науките за живота и биотехнологиите допринасят значително за постигането на ключовите цели на политиката на ЕС в областта на здравеопазването и устойчивото развитие, икономическия растеж и създаването на работни места;

—

преходът към биоикономика е предпоставка за превръщането на Европа в глобален лидер в биоикономиката, особено по отношение на иновациите и конкурентоспособността;

—

биоикономиката, заедно с продоволствената сигурност и устойчивото земеделие, е посочена като „обществено предизвикателство“ в „Хоризонт 2020“, с предложен от Комисията бюджет от 4,5 млрд. евро; КР приветства това обстоятелство;

—

ще са нужни не по-малко от 25 години, докато биоикономиката започне да се конкурира с икономиката, основана на изкопаемите горива и за това са необходими дългосрочни инвестиции (в НИРД), стратегии (за периода след 2020 г.) и сътрудничество между всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност, за да се постигне трансфер на знания, основан на сътрудничество;

—

биоикономиката ще осигури нови възможности за бизнес и иновации за веригата за създаване на стойност в Европа, в това число и в селскостопанския сектор;

—

инструментите в областта на политиката на териториално устройство са важни за запазването на земеделските и горските площи;

—

предложеният от Комисията план за действие не съдържа никакви мерки за по-ефективно използване на природните ресурси;

Докладчик:

Rogier VAN DER SANDE (NL/АЛДЕ), член на Изпълнителния съвет на провинция Zuid-Holland

Отправен документ

Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“

COM(2012) 60 final

1.

приветства настоящото съобщение от Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“), в което се предлага да се премине към по-засилено и по-устойчиво ползване на възобновяемите ресурси и призовава за преход от общество, основано на изкопаемите горива, към биообщество, с подкрепата на научни изследвания и иновации;

2.

споделя мнението на Комисията, че биоикономиката е ключов елемент за интелигентен и екологосъобразен растеж и допринася за целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“; изтъква още веднъж, че науките за живота и биотехнологиите допринасят значително за постигането на ключовите цели на политиката на ЕС в областта на здравеопазването и устойчивото развитие, икономическия растеж и създаването на работни места (1);

3.

признава, че преходът към биоикономика е предпоставка за превръщането на Европа в глобален лидер в биоикономиката, особено по отношение на иновациите и конкурентоспособността; подчертава, че биоикономиката предлага голям потенциал за създаване на работни места, при това не само в селскостопанските сектори; отбелязва, че световните природни ресурси намаляват и че Европа ще трябва да действа с по-бързи темпове, за да остане конкурентоспособна в биоикономиката, тъй като други страни по света въвеждат подобни стратегии и активно стимулират пазарни инициативи (напр. Китай, САЩ); изразява убеждение, че Европа се нуждае от категоричен отговор, основан на иновации в подкрепа на биоикономиката;

4.

счита, че в плана за действие, изложен в съобщението, липсват практически мерки и инструменти за справяне с потенциалните бариери или рискове при преминаването към биоикономика; следва да се обръща специално внимание на припокриващи се или противоречащи си норми и на наличието на рисков капитал;

5.

приветства факта, че биоикономиката, заедно с продоволствената сигурност и устойчивото земеделие, е посочена като „обществено предизвикателство“ в „Хоризонт 2020“ (2), с предложен от Комисията бюджет от 4,5 млрд. евро, което предлага възможности за иновационни мерки, насочени към решаване на проблемите с продоволствената сигурност, недостига на природни ресурси, устойчивото земеделие, зависимостта от изкопаеми ресурси, почвеното плодородие и изменението на климата, като същевременно се постига устойчив икономически растеж. Подчертава обаче, че ограничаването на тези средства до областите „продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, мореплавателски и морски научни изследвания и биоикономика“, е в очевидно несъответствие със съдържанието на посочените в съобщението на Комисията сектори от областта на биокиономиката. Изтъква, че ще са нужни не по-малко от 25 години, докато биоикономиката започне да се конкурира с икономиката, основана на изкопаемите горива и за това са необходими дългосрочни инвестиции (в НИРД), стратегии (за периода след 2020 г.) и сътрудничество между всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност, за да се постигне трансфер на знания, основан на сътрудничество;

6.

счита, че поради прехода от икономика, основаваща се на изкопаеми горива, към икономика на биооснова, селскостопанският сектор, който осигурява продоволствената сигурност, би могъл, без да се пречи на първичната му роля на доставчик на храни, в същото време да се превърне в доставчик на многообразни (нехранителни) продукти на биооснова, което би могло да доведе до повишаване на неговата устойчивост. Биоикономиката ще осигури нови възможности за бизнес и иновации за веригата за създаване на стойност в Европа, в това число и в селскостопанския сектор; изразява убеждение, че за да се използват оптимално природните ресурси, е нужно тясно взаимодействие между селскостопанския сектор, биоикономиката и науката (3), за да се създаде устойчив и по-ефективен селскостопански сектор; счита, че интензифицирането на първичното производство не трябва да противоречи на принципа на устойчивостта и поради това подчертава значението на инструментите в областта на политиката на териториално устройство с цел запазване на земеделските и горските площи;

7.

изразява съгласие, че сигурното и достатъчно предлагане на устойчиви и висококачествени продукти на биооснова, както и системите за първично производство с ефективно използване на ресурсите, са предпоставки за ускоряване на прехода към устойчива европейска биоикономика; посочва обаче, че предложеният от Комисията план за действие не съдържа никакви мерки за по-ефективно използване на природните ресурси;

8.

подчертава, че е нужно по-голямо акцентиране, по отношение на стратегия и политика, регулиране и стимули в сферата на биоикономиката; изтъква, че е необходима непрекъсната координация, ясен политически ангажимент и по-нататъшна интеграция между европейските политики („Хоризонт 2020“, политиката на сближаване, ОСП, Директивата за възобновяемата енергия, Рамковата директива за отпадъците) и съответните сектори, за да се избегнат разминавания в целите на политиките и да се осигурят равни условия за всички участници;

9.

приветства усилията и амбицията на Комисията да постигне интегриран, междусекторен, интердисциплинарен подход на политиката спрямо биоикономиката; отбелязва, че е нужна силна политическа координация от страна на Комисията и че амбициите все още не отчитат нужното равнище на практическо изпълнение на регионално и местно равнище;

10.

подкрепя опита на Комисията да установи общо и широкообхватно определение на понятието „биоикономика“; счита, че поради междусекторното естество на биоикономиката, значението му за различните европейски, национални и регионални партньори, активно участващи в биоикономическия сектор, може да се различава; счита, че пирамидата на биомасата (фигура 1) (4) може да предложи рамка за обсъждане на стойностите и предпочитаните начини на използване на биомасата по по-структуриран начин;

11.

изразява убеждение, че Европа следва да разработи и реализира своя собствена ясна и дългосрочна визия за биоикономика въз основа на различните сегменти на пирамидата на биомасата (вж. фигура 1), в която по-високите сегменти представляват по-високи стойности; счита, че Европа би трябвало да следва „стратегия на стойността“, като акцентира върху по-високите сегменти на пирамидата на биомасата и отдава предпочитание на използването на биомаса от второ – и в крайна сметка от трето поколение (5); признава, че инвестицията в биомаса от първо поколение е необходима стъпка в прехода към биомаса от второ – и в крайна сметка от трето поколение; счита, че тези европейски цели би следвало да залегнат във всички междусекторни политики, свързани с биоикономиката;

12.

изразява убеждение, че Европа би трябвало да поеме и задържи водещо място в разработването на критерии за устойчивост за оптимизиране на предлагането и търсенето на биомаса (или „възобновяеми биологични ресурси“), в насърчаването на устойчиво земеползване, с оглед на повишените възможности за селскостопанско производство и ускореното използване на биомаса от второ и, в крайна сметка, от трето поколение. Отрицателните въздействия на неустойчивата употреба на биомаса от първо поколение трябва да бъдат сведени до минимум и да се проведе дебат „храни или гориво“;

13.

съветва Комисията да разработи обща пътна карта за биоикономиката, съдържаща анализ на следващите стъпки, нужни за развитието на европейска биоикономика, като отчита подхода на веригата за създаване на стойност и взема под внимание извършеното до момента (от европейските технологични платформи, ОИСР и др.); призовава за включване на практически мерки и инструменти, като се вземат предвид различните регионални профили; подчертава потенциала на междурегионалното сътрудничество за веригата за създаване на стойност;

14.

посочва, че биоикономиката влиза в ресора на редица области на политики в рамките на компетентността на Комисията. Поради това, за да се улесни още повече достъпът до инициативи и програми на ЕС, свързани с биоикономиката, предлага подход на принципа „обслужване на едно гише“, при който запитванията да се обработват от един входен пункт в Комисията;

15.

приветства факта, че съобщението на Комисията отчита регионалното измерение на биоикономиката и счита, че съобщението и всички предложения в плана за действие за биоикономиката са в съответствие с принципа на субсидиарност;

16.

отбелязва, че малък брой държави членки в Европа провеждат дейности в подкрепа на развитието на биоикономиката и че стратегиите в тази връзка се разработват предимно на централно равнище; добър пример е общата регионална стратегия за биоикономика на „Biobased Delta Europe“ (Югозападна Нидерландия и Фландрия); изразява убеждение, че са нужни интегрирана рамка и европейски подход, основан на по-засилено сътрудничество; счита, че местните и регионалните инициативи трябва да бъдат укрепени чрез прилагането на стратегии в областта на биоикономиката на всички равнища на сътрудничество (ЕС, национално, регионално, местно) и координирането на междусекторните дейности. Би трябвало да се изградят механизми за координиране на всички съответни (междусекторни) области на политики, свързани с биоикономиката, на европейско, национално и регионално равнище;

17.

подкрепя предложението на Комисията за създаване на работна група по биоикономика, която да допринася за увеличаване на синергиите и съгласуваността между политиките, и да обсъжда и оценява практическото въздействие от политическите действия, свързани с биоикономиката; счита, че все още не е ясна точната цел на работната група, нито как тя ще работи на практика и как регионите ще бъдат привлечени за участие; подчертава, че тя трябва да бъде форум с участието на множество заинтересовани страни, на който представителите да се срещат в условията на „тройната спирала“ (предприятия, научноизследователски институти и МРВ) с цел да обменят знания и идеи и да обсъждат решения във връзка с биообществото; счита, че в платформата трябва да бъдат добре представени широк кръг сектори, осигуряващи добра основа за улесняване на междусекторния подход към биоикономиката;

18.

е убеден, че функционирането и ролята на националните, регионалните и местните платформи за биоикономика могат да се различават; призовава Комисията да зададе конкретни насоки, описващи правомощията на националните, регионалните и местните работни групи по биоикономика; подчертава, че работните групи по биоикономика би следвало да извършват задачи, свързани с координация между политическите, научните и бизнес средите с оглед да се постигне съгласие какви мерки да бъдат предприети в предконкурентния етап; призовава за ориентиран към местните условия подход, отчитащ съответните географски, екологични и регионални особености и приоритети, както и тези, свързани с развитието, както и съществуващите регионални инициативи; изразява убеждение, че всеки регион би трябвало да следва собствения си път и да разработи своя стратегия за биоикономиката;

19.

подчертава, че МРВ имат основна роля за изпълнението и развитието на биоикономиката; отчита, че МРВ имат решаваща роля при определянето на рисковете и възможните препятствия пред изпълнението по места; ето защо силно насърчава активното им включване и участие в създаването, организирането и реализирането на работната група по биоикономика; отправя искане към Комисията да даде достатъчно гъвкавост и да изясни функцията и ролята на регионалните и/или националните работни групи, начина, по който си взаимодействат и как регионалният и/или местният опит ще намерят отражение в работната група на ЕС по биоикономика;

20.

счита, че успешният преход към биоикономика ще зависи от активното ангажиране на гражданското общество в процесите на планиране и изпълнение; изтъква колко е важна обществената осведоменост по въпроса; насърчава Комисията да подчертае връзката между науката, обществото и изготвянето на политики и важната роля на МРВ в този преход;

21.

счита, че преходът към биоикономика ще бъде успешен само „в условията на едно биообщество“; ето защо предлага НПО и организациите на гражданското общество да играят основна роля в ранния етап на прехода и да бъдат представени в работните групи;

22.

подчертава потенциала на биоикономиката за създаване на растеж и работни места в Европа; убеден е, че това изисква висококвалифицирани работници, които да разработят иновациите и базата от знания, които изграждат биоикономиката; изтъква, че е важно да се предприемат стъпки във връзка с въвеждането на биоикономиката в редовната учебна програма в началното образование и в професионалното и висшето образование, посредством учебни предмети и курсове в областта на селското стопанство, химията и храните. Въпреки това в съответствие с член 165 от ДФЕС образованието е сред правомощията на държавите членки и следователно не могат да бъдат определяни никакви изисквания в тази област на равнище ЕС;

23.

счита, че сътрудничеството, основано на идеята за „тройната спирала“ е изключително важно за постигане на иновации и оползотворяването на знанията в биоикономиката. Освен това идеята за тройната спирала също се нуждае от модернизация и развитие, за да се осигури ефективно функциониране на регионалните екосистеми за иновации. Тази сфера определено се влияе благотворно от положителното, разгърнато участие на гражданите и поради това е в много добра позиция да бъде в челните редици в Европа по отношение на иновационна дейност, изискваща интензивни научни изследвания, но направлявана от потребителите;

24.

подчертава важната роля на публично-частните партньорства (ПЧП) за ускоряване на прехода към биоикономика; счита, че МСП играят решаваща роля за превръщането на научните изследвания в приложения и пускането им на пазара под формата на нови продукти или техники; следва да се изтъкне отново и отново ролята на регионалните МСП в иновациите и е нужна силна, структурирана подкрепа за стимулиране на техните дейности;

25.

счита, че е необходимо да се улесни по-добрият достъп до финансиране за МСП чрез инвестиране в новосъздадени предприятия, рисков капитал и подкрепа за трансфер на технологии, както и посредством опростяване на разпоредбите и оползотворяване на знанията в сферата на биоикономиката; предлага да бъде създадена работна група за МСП, която да консултира работната група по биоикономика и да осигури подход, ориентиран към бизнеса;

26.

изразява безпокойство, че настоящата политическа и икономическа рамка в ЕС не подкрепя индустриалното използване на биомаса като суровина или продукт;

27.

подчертава, че преходът към икономика на биооснова трябва да бъде съвместим с изграждането на вътрешния пазар и търговската политика;

28.

приветства появата на водещи европейски мрежи от региони и клъстери в областта на биоикономиката; примери за това са сътрудничеството между Фландрия (Белгия) и Югозападния регион в Нидерландия, Северозападна Франция, Северен Рейн-Вестфалия (Германия), Хелзинкския регион (Финландия), Щирия (Австрия) и инициативи в Швеция, Естония и Унгария; призовава Комисията да подкрепя такива мрежи и клъстери с цел да насърчи обмена на опит и съвместната обработка на кандидатури за проекти с други европейски региони и да ги включи в работната група по биоикономика; счита за важно ученето един от друг във връзка с изграждането на инвестиционни фондове и трансфера на технологии;

29.

счита, че възходящите инициативи са важни за създаване на биообщество и че подход, ориентиран към бизнеса и търсенето, съчетан с подход, насочван от правителството, има изключително голямо значение;

30.

отбелязва, че регионите, произвеждащи биомаса, би трябвало да могат да се възползват от технологичните иновации, а не да бъдат разглеждани единствено като доставчици на биомаса; ето защо следва да се обърне специално внимание на трансфера на технологии и оползотворяването на знанията; изразява убеждение, че тесните връзки между градските и селскостопанските региони са важни за осъществяването на трансфер на технологии и оползотворяване на знанията;

31.

счита, че част от средствата за ОСП би трябвало, – заедно с „Хоризонт 2020“, да подкрепят Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, за да се намалят разминаванията между НИРД и земеделските практики, така че да се повиши базата от знания и тяхното оползотворяване (6);

32.

предлага Комисията да улеснява прегледа и картографирането на най-добрите практики, съществуващите дейности и наличните продукти на биооснова на регионалните клъстери и регионите, като се опира на вече извършеното и на постигнатите резултати по настоящите програми, като напр. „ABC-Europe“, „Cluster-IP“, финансирани от ГД „Предприятия и промишленост“ (7), както и програмата „Interreg“ по линия на регионалната политика и „Региони на знанието“ по линия на РП7 (8) и да насърчава използването на програми, финансирани от няколко фонда;

33.

приветства предложението на Европейската комисия да задели част от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за проекти за „икономика с ниски въглеродни емисии“ за по-слаборазвити региони, развити региони „в преход“ и по-богати региони; счита, че това ще има положително въздействие върху прехода към европейско биообщество; подчертава потенциала на стратегиите за интелигентна специализация да дадат възможност на регионите да постигнат по-стратегически и интегриран подход към биоикономиката;

34.

предлага напредналите региони в областта на биоикономиката да бъдат подкрепяни при предприемането на необходимите стъпки във връзка с веригите за създаване на стойност на биоикономиката и при свързването с други по-слаборазвити региони; убеден е, че напредналите и не толкова напреднали региони би трябвало заедно да дават ход на пилотни съоръжения, в които (новосъздадени) дружества да могат да тестват нови продукти в защитена среда; изразява убеждението си, че подходът на „стълбата към постигане на отлични резултати“ би довел до ефективно използване на ресурсите, като същевременно насърчи сближаването; подкрепя инициативи като „Региони на знанието“, които осигуряват полезен инструмент за обмен на знания, силно насърчават ефикасното усвояване и прилагането на резултатите от научните изследвания на регионално равнище и водят до още по-засилено сътрудничество в областта на научните изследвания;

35.

е убеден, че както общностите за знания и иновации (ОЗИ), така и „Регионалните общности за изпълнение и иновации“ (РОИИ) търсят решения на дългосрочните обществени предизвикателства и набелязват и използват нови възможности за иновации в Европа; ето защо призовава Комисията да формира общност за знания и иновации, посветена на биоикономиката, като част от новата вълна от общности, които ще бъдат създадени през периода 2014–2020 г. (9);

36.

предвид казаното по-горе, изразява убеждението си, че у всички европейски, национални, регионални и местни заинтересовани страни съществува осезаемо чувство за неотложност по отношение на развитието на икономика с ниски въглеродни емисии/биоикономика; намирането на правилния път към тази цел и нейното реализиране изискват революционна промяна в начина ни на мислене и действие; тъй като регионите имат ключова роля в практическото изпълнение, КР предлага своя експертен опит и заявява готовността си за тясно сътрудничество с Комисията за довеждането на стратегията за биоикономиката в Европа до следващия ѝ етап;

37.

бихме искали да призовем настоятелно Комисията да предприеме следните стъпки на равнище ЕС:

и да доразвие европейска стратегия, с акцент върху:

38.

считаме, че регионите могат да предложат: