15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/21

1.1

ЕИСК приветства със задоволство и голяма надежда мерките, предприети неотдавна от Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, други органи на ЕС и различните държави членки в полза на социалното приобщаване и интеграцията на ромите в Европа, и особено стратегическата рамка на Европейската комисия, както и приемането на национални стратегии за интегриране на ромите.

1.2

Същевременно Комитетът обръща внимание на факта, че „всички тези усилия не допринесоха нито за преодоляване по решителен начин на дискриминацията, на която са подложени голям брой роми, нито за подобряване на качеството на техния живот и на възможностите, които се разкриват пред тях“.

1.3

Още през 2011 г. в проучвателно становище по този въпрос (1) ЕИСК заяви своята загриженост относно приобщаването на организациите на гражданското общество и ромите към националните стратегии за интегриране на ромите и представи редица предложения.

1.4

Заключенията от проучването, възложено от ЕИСК и проведено в 27-те държави членки, заедно с резултатите от проучванията, извършени от Коалицията за европейска ромска политика (ERPC) и други организации на гражданското общество, показват, че в средите на говорителите на ромската общност, организациите на гражданското общество и техните представители има не само голям недостиг на информация и голяма неудовлетвореност, но и всеобща фрустрация и недоверие. Изглежда, че националните стратегии за интегриране на ромите не са оправдали нарастващото очакване и искрената надежда сред тази общност, че стратегията може да допринесе по същество за чувствително подобряване на интеграцията на ромите в обществото.

1.5

Финансовите средства и наличните ресурси за изпълнение на целите на националните стратегии за интегриране на ромите изглежда не са достатъчни за неутрализиране на трайното въздействие на дискриминацията и социалното изключване и нейните негативни последици за качеството на живот на ромите и разкриващите се пред тях възможности. По тази причина Комитетът насочва вниманието към значението на координацията на политиките и предвиждането на ресурси, съответстващи на поставените цели.

1.6

ЕИСК счита, че планирането и изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите трябва във всички случаи да бъдат основани на правата, за да се гарантира зачитането на правата на човека и основните права.

1.7

Комитетът изтъква, че е важно да се даде приоритет на борбата с дискриминацията във всички области на социалния живот.

1.8

Комитетът потвърждава отново, че е необходимо масово да се прилага положителният подход спрямо социалното положение на ромите и че като цяло осъществяването на политиките на интеграция предполага наличието на един решаващ фактор – отделните личности да притежават сила, инструменти и способност да управляват собствената си съдба.

1.9

ЕИСК подкрепя създаването на мрежа от национални звена за контакт за ромите, която да разполага с достатъчни компетенции, както предвижда Европейската комисия, и подчертава, че организираното гражданско общество (по-специално ромските организации и представителите на интересите на тази общност) трябва да бъде изцяло привлечено да участва в целия процес на осъществяване на националните стратегии за интегриране на ромите (изготвяне, изпълнение, мониторинг и оценка).

1.10

Мониторингът и оценката на националните стратегии за интегриране на ромите трябва да бъдат трайно укрепени на основата на научни аргументи и с помощта на независими експерти. Трябва да се създаде система, която да позволява финансирането на тези процеси.

2.1

През април 2011 г. Европейската комисия прие особено важен стратегически документ, озаглавен „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (2). В съобщението за пръв път в историята на ЕС и в тясна връзка с основните елементи на стратегията „Европа 2020“, разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и заключенията в ръководството „Десетте общи основни принципа за приобщаване на ромите“  (3) се определят основните стратегически цели. В него политическите предизвикателства се обобщават в четири области: достъп до образование, до заетост, до здравни грижи и до жилище. Освен това в съобщението се придава особено значение на сътрудничеството с организациите на гражданското общество и ромските организации. В него се призовава за създаване и прилагане на солиден механизъм за мониторинг и за оценка. Едновременно с това в съобщението държавите членки се приканват до края на 2012 г. да подготвят, приемат и изпратят на Европейската комисия своите национални стратегически документи.

2.2

В своите заключения (4) Съветът подкрепя елементите, посочени в съобщението на Европейската комисия (5) и заключава, че:

„(Съветът приветства) съобщението на Комисията (…), в което държавите-членки се приканват да заложат постижими национални цели (…), да създадат механизъм за наблюдение и да направят съществуващото финансиране от ЕС по-достъпно за проекти за приобщаване на ромите“ и подчертава нуждата:

3.1

ЕИСК приветства със задоволство и голяма надежда мерките, предприети от Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и другите органи на ЕС и на различните държави членки в полза на социалното приобщаване и интеграцията на ромите в Европа, както и по-интензивните им усилия в последно време;

3.2

подчертава „крайната необходимост представителите и членове на ромските населения и общности да бъдат активно привлечени както към планирането, така и към прилагането на всички равнища (европейско, национално, регионално и местно)“.

3.3

ЕИСК „би желал да участва в оценяването на тези политики на базата на правомощията, които са му дадени от гражданското общество, и на естествените връзки, които съществуват между него и организациите на гражданското общество в държавите-членки. Неговата цел е да участва като посредник между институциите на ЕС и организираното гражданско общество и да бъде активен партньор в Европейската платформа за приобщаване на ромите и в други форми на структуриран диалог“.

—

различните документи на Комисията във връзка с процеса на изготвяне на националните стратегии и тяхното съдържание;

—

документи, свързани с дейностите на участие и наблюдение и разпространение на информация от Института „Отворено общество“, по-специално в новите държави членки (7);

—

въпросниците на Коалицията за европейска ромска политика (ERPC);

—

докладите на организациите на гражданското общество, работещи активно по свързани с ромите въпроси, като ERIO (Европейски информационен център по ромските въпроси) или центърът „Amalipe“ относно съдържанието на стратегиите и процеса на тяхното изготвяне;

—

резултатите от изготвения за ЕИСК въпросник във връзка с онлайн анкетата по отношение на 27-те държави членки.

5.5.1

Има сериозен риск съществуващата в ЕС положителна нагласа по отношение на свързаните с ромите въпроси да остане неизползвана и вместо това да се стигне до нов неуспех с висока цена. Затова Комитетът счита, че е особено важно публичните политики да бъдат непрекъснато проследявани и преразглеждани с оглед на националните стратегии за интеграция на ромите, за да може евентуалните им отрицателни и дори вредни въздействия да не се окажат по-силни от желаните ползи от стратегиите. Трябва да се създадат ефикасни механизми за координация и корекция на политиките.

5.5.2

Анализът на националните стратегии за интеграция на ромите показва, че съществува обезпокоително разминаване от една страна между заявената политическа воля да се сложи край на дискриминацията и социалното изключване на ромите и, от друга, ефективността на инструментите, средствата и механизмите, предоставени за целта. Комитетът препоръчва да се действа по-решително отпреди срещу употребата на тази тема за политически цели.

5.6.1

Комитетът счита, че е от основно значение националните стратегии за интеграция на ромите да съдържат винаги визия, основана на правото, гарантираща, че гражданите на държавите членки ще се ползват неограничено от едни и същи основни права, залегнали в европейското законодателство, както и в международните договори и конвенции в областта на правата на човека.

5.6.2

Трябва да се даде приоритет на борбата с дискриминацията във всички области на социалния живот. Комитетът счита, че политиките на ЕС и на държавите членки в областта на борбата с дискриминацията трябва да осигуряват в по-голяма степен възможност случаите на дискриминация да се разкриват и да се санкционират съгласно европейските правни традиции.

5.6.3

Необходимо е да се защитят човешките права на ромите мигранти и да се даде възможност тези права да бъдат изцяло прилагани. Тук се числят правото на образование и правото на здравни грижи на необходимото равнище. Вместо да се води политика на експулсиране, би трябвало в рамките на възможното да се осъществява по-балансирана политика на интегриране на ромите мигранти, произхождащи от държавите членки на ЕС (граждани на ЕС).

5.6.4

Необходимо е да се положат особени усилия, така че да стане обичайна практика ромите да бъдат интегрирани в медиите, в училищата и в други области на обществения живот. Трябва да се лансират програми за разпространение на информация за историята и културата на ромите, както и за проблемите, които те срещат в условия на дискриминация и изключване. Важно е самите роми да участват в този процес на информиране на обществото.

5.6.5

Необходимо е всички случаи на расизъм и ксенофобия да бъдат конкретно разгласявани и, когато е необходимо, да се предприемат съдебни преследвания. Специална отговорност в това отношение носят лицата, които формират общественото мнение, по-специално политическият и медийният елит.

5.6.6

Трябва да се избягва инкриминирането на ромите като етническа група и посочването им във връзка с отрицателни социални явления (престъпност, поведение в разрез с общите правила на обществото и пр.). Трябва също да се направи така, че такива изказвания да престанат. Трябва да се гарантира също, че това ще важи по-конкретно за съдебната система и медиите.

5.6.7

ЕИСК потвърждава, че трябва да се възприеме положителен подход по отношение на социалното положение на ромите. Комитетът препоръчва институциите на ЕС и техните мрежи да положат усилия да не представят ромите и техните общности изключително като социална проблематика и като създаващи проблеми, а вместо това да популяризират по широко след европейската общественост случаите на успешни личности и общности, които са образец за социален възход и за ромска социална интеграция и които се гордеят, че са роми.

5.6.8

Осъществяването на интеграционни политики е решаващ фактор – хората трябва да имат силата, средствата и властта да разполагат със съдбата си. Следователно политиката, като цяло и в специализираните си направления, трябва да допринася за това заинтересованите да могат в рамките на правовата държава да решават своята собствена съдба, а мнозинството от обществото да има капацитет да я приеме на основата на общия интерес.

5.7.1

Комитетът подчертава, че гражданското общество не трябва да бъде пасивно като декор на процесите на националните стратегии за интегриране на ромите, а трябва да бъде активен деятел.

5.7.2

Той подкрепя предвиденото от Европейската комисия създаване на мрежа от роми – национални звена за контакт, но подчертава, че това има смисъл само ако те имат подходящи прерогативи и средства, по-конкретно финансови. При всяко положение техните действия трябва да са под формата на тясно и институционално сътрудничество с организациите на гражданското общество.

5.7.3

Добре е европейската платформа за приобщаване на ромите да се привлече за участие в оценката на стратегическите програми. За целта трябва да се засили нейната дейност.

5.7.4

Организираното гражданско общество, включително ромските организации и групи по интереси, трябва да участват пълноценно във всички процеси на националните стратегии за интегриране на ромите (планиране, осъществяване, мониторинг и оценка), не само на национално, но също и на регионално и местно равнище. Този подход трябва да бъде прилаган на всички равнища на взимане на решения и трябва да определя начина на функциониране, областите на съгласуване, правилата за осигуряване на прозрачност, инструментите и средствата.

5.7.5

Комитетът подчертава, че е добре да се осъществява политика, която да улеснява социалното ангажиране на гражданите, които се считат членове на една или друга ромска общност, и да насърчава постигната от тях социална интеграция. За целта е добре да се изгради механизъм за подкрепа.

5.8.1

Предвид факта, че мониторингът и оценяването обикновено не са предвидени в рамките на националните стратегии за интегриране на ромите в държавите членки или са само недостатъчно развит елемент от тях, Комитетът препоръчва всяка държава членка да допълни програмата си така, че да определи отговорни инстанции и институционални процеси, показатели за тези цели, метод на оценяване, източници на информация и др.

5.8.2

Националните стратегии за интегриране на ромите трябва да бъдат преразгледани и да бъдат непрекъснато проследявани, с цел да се установи дали предлагат глобални и последователни политики в петте основни области за намеса на рамковата стратегия, дали допълват липсите в съществуващите рамки, дали гарантират за целта подходящи програми за действие, както и съответните финансови инструменти.

5.8.3

Държавите членки трябва да се стремят националните стратегии за интегриране на ромите да бъдат в съответствие с политиките за национално, регионално и местно развитие и да съществуват възможности да се спрат или да се противодейства на отрицателните последици от тези политики за целите на националните стратегии за интеграция на ромите.

5.8.4

Комитетът препоръчва Комисията да създаде във всяка държава членка мрежа от независими експерти за извършване на аргументирана оценка на националните стратегии за интегриране на ромите. Освен това той препоръчва държавите членки да насочат средства в рамките на оперативни програми към общностен мониторинг и (независима) оценка от страна на организациите на гражданското общество. Наложително е да се включи елемент „мониторинг и оценяване“ във финансирането на програмите.

5.8.5

Комитетът препоръчва в допълнение към координацията чрез Евростат, експертите на националните статистически органи да разработят също и необходимите показатели за мониторинг на стратегиите за ромите въз основа на достоверни факти, както и единен статистически метод за определяне на тези показатели.

5.9.1

Комитетът подчертава, че трябва да се предвидят средства, които да са на висотата на целите, посочени в политическите документи, и представляват самостоятелни бюджетни линии.

5.9.2

Кризата засяга преди всичко най-уязвимите. За постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ може да се предприеме адаптиране на политиката на финансиране, както и с цел актуализиране на приоритетите спрямо развитието на положението. Това адаптиране трябва обаче да се решава по прозрачен начин и в рамките на процес на взимане на решения съгласувано с представителите на заинтересованите страни.