5.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 356/124

—

изтъква, че предложението за директива се представя в момент, в който редица държави членки вече имат свои собствени политики за МПП и ИКУ, в които местните и регионалните власти са главни действащи лица; освен това би желал предложението да не оказва въздействие върху правомощията на и в рамките на държавите членки в областта на пространственото планиране;

—

счита, че остава открит въпросът дали ЕС би трябвало да законодателства и че трябва да се обмисли по какъв начин би следвало да стане това; във връзка с това смята, че в настоящата си формулировка предложението нарушава принципа на пропорционалност;

—

счита, че предложението за директива не предоставя достатъчна гъвкавост при изпълнението, тъй като: а) е в разрез с вече установени неофициални процедури за ИКУ в някои държави членки; и б) предложенията за ИКУ по-конкретно влизат в пряко противоречие със съществуващите правомощия за водене на политика в областта на пространственото планиране и с наложената практика на регионално и/или местно равнище;

—

подчертава, че една рамкова директива не трябва да определя съдържанието на морските пространствени планове;

—

счита, че една рамкова директива следва да определя общи принципи и да улеснява трансграничното сътрудничество, както и сътрудничеството между националните администрации с правомощия по въпросите, свързани с крайбрежието, а даването на определение за „крайбрежна зона“ трябва да се предостави на държавите членки;

—

изтъква, че в настоящата си формулировка предложението за директива ще има отрицателни последствия за политиката и процедурите в областта на планирането на местно/регионално равнище, тъй като ще наложи на пространствените планове с крайбрежно измерение минимални специфични за сектора изисквания по отношение на съдържанието, което сериозно ще подкопае автономността на органите по планиране при постигането на баланс между нуждите на всички подходящи употреби.

Докладчик

г-н Paul O’DONOGHUE, член на Съвета на графство Kerry и на регионалния съвет на Югозападния регион (IE/АЛДЕ)

Отправен документ

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление“

COM(2013) 133 final

1.

подкрепя общите цели на предложението за директива за: постигане на по-ефективно управление на морските дейности и ефективно използване на морските ресурси; разработване на последователен и основан на доказателства процес на вземане на решения и засилено сътрудничество между крайбрежното и морското управление; улесняване на последователното изпълнение на ключови цели на политиката на ЕС (1), както и даване на принос за устойчивия растеж и развитието на „синята икономика“;

2.

приветства усилията за постигане на по-добра координация между наземните и морските дейности; обявява се за последователна европейска политика, основаваща се на най-добрите международни практики; и подкрепя разработването на общи принципи за морско пространствено планиране (МПП) и интегрирано крайбрежно управление (ИКУ);

3.

изтъква, че предложението за директива се представя в момент, в който редица държави членки вече имат или разработват свои собствени политики за МПП и ИКУ, в които местните и регионалните власти са главни действащи лица; освен това би желал предложението да не оказва въздействие върху правомощията на и в рамките на държавите членки в областта на пространственото планиране;

4.

имайки предвид, че „морското пространствено планиране“ се нуждае от провеждането на редовни консултации между държавите членки, ролята на ЕС в тази област трябва да се ограничи до формулирането на процедурна рамка или процедурни правила;

5.

изразява съжаление, че оценката на въздействието не е била предмет на целеви консултации с местните и регионалните власти в качеството им на органи по планирането и ключови изпълнители на предложението за директива;

6.

признава, че предложението за директива произтича от въвеждането на интегрирана морска политика през 2007 г. и от приемането на програма за синия растеж през 2012 г., но при все това разбира редица от опасенията, които бяха изразени относно множественото правно основание на предложението за директива;

7.

във връзка с това отбелязва становището на Правната служба на Съвета (2) относно множественото правно основание, използвано за предложението за директива; смята, че ще бъде необходима по-голяма яснота, когато Европейската комисия прави бъдещи предложения въз основа на множествени правни основания или на член 3 (ДЕС — териториално сближаване), които могат да имат пряко и/или косвено отражение върху политиката и практиката на пространственото планиране в държавите членки;

8.

изтъква, че резултатът от извършената от националните (и регионалните) парламенти проверка на субсидиарността беше представяне на девет отрицателни мотивирани становища (3); съгласен е с мнението, че някои елементи на предложението за директива не отговарят адекватно на необходимостта и на изискванията за добавена стойност за законодателството на равнище ЕС;

9.

приветства изразените опасения по отношение на: а) компетентността — липсата на ясна компетентност на равнище ЕС, при положение че МПП и ИКУ вече са от компетентността на националните, регионалните и/или местните власти в някои държави членки; б) факта, че в предложението за директива не се отчитат адекватно регионалните/местните специфики на крайбрежните райони, както и съществуващите практики в областта на планирането и управлението; и в) уместността на използването на законодателството на ЕС за справяне със специфични трансгранични проблеми и адекватността на идеята сътрудничеството с трети страни да се планира на равнище ЕС, при положение че в тази област са в сила международни морски конвенции;

10.

счита, че остава открит въпросът дали ЕС би трябвало да законодателства и че трябва да се обмисли по какъв начин би следвало да стане това; във връзка с това смята, че в настоящата си формулировка предложението нарушава принципа на пропорционалност;

11.

счита, че предложението за директива е твърде предписателно; изразява несъгласие с изброените в членове 6-8 минимални изисквания, тъй като те ограничават обхвата на определяне на регионални и местни приоритети и противоречат на заявените цели на директивата да бъде процедурна по своя характер и да не навлиза в детайлите на планирането;

12.

счита, че предложението за директива не предоставя достатъчна гъвкавост при изпълнението, тъй като: а) е в разрез с вече установени неофициални процедури за ИКУ в някои държави членки; и б) предложенията за ИКУ по-конкретно влизат в пряко противоречие със съществуващите правомощия за водене на политика в областта на пространственото планиране и с наложената практика на регионално и/или местно равнище;

13.

освен това поставя под въпрос предписателния подход към други аспекти на предложението като определянето на сроковете за преразглеждане на плановете и стратегиите (член 6) и изискванията за докладване (член 15); счита, че произтичащото от това нарастване на бюрокрацията, административната тежест и допълнителните разходи за прилагането на директивата, особено на местно равнище, допълнително подкопават нейната добавена стойност;

14.

изразява резерви относно предложеното използване на допълнителни изпълнителни актове във връзка с оперативните стъпки при изготвянето на планове и стратегии (член 16); счита, че те надхвърлят това, което е необходимо за изпълнение на задълженията, произтичащи от директивата, и навеждат на мисълта, че Европейската комисия счита, че директивата, във вида, в който е предложена понастоящем, се нуждае от допълнително укрепване; предлага предложеното използване на изпълнителни актове да бъде преразгледано така, че те да са съсредоточени единствено върху процедурните аспекти.

15.

напълно подкрепя разработването на МПП като многосекторен инструмент, който да улеснява прилагането на екосистемен подход, да подпомага рационалното използване на морските ресурси, да съвместява успоредно протичащите човешки дейности и да свежда до минимум въздействието върху морската среда, както и да допринася за осигуряването на устойчиви на изменението на климата морски и крайбрежни райони; подкрепя също така прилагането на планиран подход, осигуряващ ясни правила, които да спомогнат за насърчаване на дългосрочните инвестиции, като се увеличи приносът на морските дейности за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

16.

подчертава, че МПП трябва да бъде разработено като неутрален инструмент за планиране, който да включва известна степен на гъвкавост, така че да се прилага при подходящи политически процеси, пригодени към различните видове морска среда; призовава освен това да се внесе яснота относно обхвата на екосистемния подход на проекта за директива, тъй като е необходим баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда; с оглед на това отхвърля определянето на приоритети „отгоре надолу“ и на минимални изисквания за плановете за управление, както и използването на МПП като инструмент за изпълнение на специфични за отделните сектори цели на политиката;

17.

счита, че в настоящата си формулировка предложението за директива е твърде подробно и недостатъчно гъвкаво, за да отчете в пълна степен съществуващите практики в областта на МПП, необходимостта приоритетите на управлението да продължат да се определят на национално или поднационално равнище и регионалните специфики на морските ресурси;

18.

все пак подкрепя приемането на рамкова директива за установяване на МПП в Европейския съюз, която, като се вземат предвид съществуващите практики в някои държави членки, следва: да въведе задължението за морски пространствени планове; да определи общи принципи; да въведе минимални изисквания за трансграничното сътрудничество и координацията на морските планове; и да утвърди принципи за съгласуване на конкурентното използване на морското пространство и конкурентните цели на различните морски пространствени планове;

19.

подчертава, че една рамкова директива не трябва да определя съдържанието на морските пространствени планове;

20.

изтъква, че в процеса на подпомагане на МПП развитието на „синята икономика“ изисква интегрирано управление и МПП е част от решението, а не решението на този проблем, както и че морското управление се нуждае от подобрение;

21.

с оглед на това изразява изненада от факта, че, предвид нейния предписателен характер, в проекта за директива не се споменават изискваните принципи на управление; затова счита, че морската политика и в частност МПП изискват многостепенен, междусекторен управленски подход; признава, че макар и държавите членки да отговарят за управлението на териториалните води и изключителните икономически зони (ИИЗ), регионалните и местните власти, по силата на своите правомощия в областта на пространственото планиране и управление, могат да осигурят съгласуваност и координация между подходите към морското и сухоземното пространствено планиране;

22.

подчертава, че отдавна се застъпва за и подкрепя ИКУ (по-рано ИУКЗ); признава, че ИКУ може да играе сериозна роля за изграждането на синергии между рамките за планирането на морската и сухоземната среда и за постигането на консенсус между съответните заинтересовани страни;

23.

обръща внимание на определението за „крайбрежна зона“ (член 3, параграф 1) и в частност върху свързаните с него последици за местните/регионалните органи по планиране; по-конкретно счита, че определянето на частта на зоната откъм морето така че да включва цялата площ на териториалните води поставя много широки граници и излиза извън обхвата на съществуващите органи по планиране (включително техните човешки и финансови ресурси) в редица държави членки, а определянето на частта на зоната откъм сушата не е ясно и очевидно ще има преки последствия за съществуващите планове и практики за земеползване;

24.

счита, че една рамкова директива следва да определя общи принципи и да улеснява трансграничното сътрудничество, както и сътрудничеството между националните администрации с правомощия по въпросите, свързани с крайбрежието, а даването на определение за „крайбрежна зона“ трябва да се предостави на държавите членки, когато това е необходимо и в съответствие с техните правомощия в политиката и практиката на пространствено планиране;

25.

счита, че при взаимодействието между планирането на земята и морското пространство трябва да се възприеме един по-цялостен подход, като се има предвид, че връзките между сушата и морето се простират отвъд „крайбрежната зона“ (например влиянието на речните басейни по-навътре в сушата, въздействието на пристанищата в качеството им на центрове на регионално развитие, взаимосвързаността на транспортните маршрути и системите за производство и пренос на енергия и др.) и препоръчва на държавите членки да проявяват по-голяма гъвкавост при определянето на инструментите, които да бъдат използвани за постигане на по-ефективна координация на наземните и морските дейности;

26.

с оглед на това се пита доколко си струва сегашният неофициален управленски подход да се превръща в допълнителен официален инструмент за планиране; не намира за убедителен член 2, параграф 3, който гласи, че „разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засягат правомощията на държавите членки в областта на териториалното и селищното устройство“, тъй като разглежда законодателството относно интегрираното крайбрежно управление като законодателство относно планирането на сушата, което е преди всичко от компетентността на държавите членки, макар че в някои държави членки тази законодателна компетентност принадлежи на регионите; счита, че прилагането на директивата ще окаже пряко въздействие върху практиката на планиране на национално, регионално и местно равнище и поради това изразява големи резерви относно превръщането на изготвянето на стратегии за ИКУ в задължение на всички крайбрежни държави членки (4);

27.

припомня Препоръката за интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ) от 2002 г., в която се посочва, че „предвид разнообразието на условията в крайбрежните зони и правните и институционални рамки в държавите членки, целите на предложеното действие (прилагане на ИУКЗ в Европа) могат да бъдат постигнати най-ефективно посредством насоки на общностно равнище“ (5); счита, че оттогава не са настъпили големи промени и изразява съжаление, че Европейската комисия не е взела изцяло предвид всички незадължителните варианти за укрепване на прилагането на ИКУ;

28.

счита все пак, че ИКУ трябва да продължи да играе важна роля за допълване на МПП, подпомагане на управлението на крайбрежните ресурси и ангажиране на съответните заинтересовани страни; отправя към Европейската комисия искане да обмисли отново как би могло да се даде тласък на това, като се разработят по-подходящи необвързващи мерки; предлага държавите членки да преценят какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети, за да се гарантира по-голяма съгласуваност между плановете за земеползване и морските пространствени планове.

29.

подчертава ролята, която местните и регионалните власти играят в политиката за пространствено планиране, включително по отношение на съществуващите практики в областта на МПП и ИКУ; изтъква също така, че местните и регионалните власти вече осъществяват двустранна трансгранична координация на политиката за пространствено планиране;

30.

подкрепя съществуващите инициативи за регионално сътрудничество на равнище макрорегиони и морски басейни; изразява съжаление от факта, че в предложението за директива липсва позоваване на многообразието на морската среда и не се предвижда евентуално по-тясно сътрудничество, което да отчита подобни регионални специфики; освен това счита, че ще трябва да бъдат предвидени специфични разпоредби във връзка с непредсказуемостта на отношенията с някои трети страни и сложността за най-отдалечените региони;

31.

счита, че възможното преднамерено и непреднамерено въздействие на предложението за директива на местно/регионално равнище ще бъде значително, особено по отношение на а) последиците за съществуващите правомощия на местно/регионално равнище в политиката и практиката в областта на планирането; и б) налагането на допълнителна административна и финансова тежест;

32.

изтъква, че в настоящата си формулировка предложението за директива ще има отрицателни последствия за политиката и процедурите в областта на планирането на местно/регионално равнище, тъй като ще наложи на пространствените планове с крайбрежно измерение минимални специфични за сектора изисквания по отношение на съдържанието, което сериозно ще подкопае автономността на органите по планиране при постигането на баланс между нуждите на всички подходящи употреби;

33.

счита, че предложеният график за изготвяне на морски планове и крайбрежни стратегии в срок от 36 месеца от влизането в сила на директивата е твърде амбициозен; изтъква, че е невъзможно тези срокове да бъдат спазени, при положение че МПП и ИКУ са още в начален етап на развитие; с оглед на това предлага сроковете да бъдат удължени;

34.

по-конкретно поставя под въпрос логиката да се изисква преразглеждане на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление най-малко на всеки 6 години, тъй като това е трудноизпълнима и скъпоструваща задача за компетентните органи, която невинаги отговаря на вече установените цикли на преразглеждане на плановете в държавите членки;

35.

изтъква, че изпълнението ще наложи значителна допълнителна тежест на органите по планиране на местно и регионално равнище; същото се отнася и за изискването към тези органи в период на бюджетни ограничения да намерят допълнителни финансови и човешки ресурси, включително (трудно намиращите се) подходящо квалифицирани специалисти по морско пространствено планиране, за да спазят разпоредбите на директивата;

36.

изразява безпокойство от факта, че Европейската комисия не е направила подробна оценка на мащаба на допълнителната административна тежест и значителните разходи за прилагане, които ще бъдат понесени от местните и регионалните власти; счита, че това въздействие подкопава добавената стойност на предложението за директива за тези органи;

37.

ето защо предлага Европейската комисия да изготви подробна предварителна оценка на: а) въздействието на директивата върху настоящата политика и практика в областта на планирането в крайбрежните региони; и б) допълнителните разходи, свързани с прилагането на директивата, по-конкретно на местно и регионално равнище.