15.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 12/39

Докладчик:

Laure Batut

Съдокладчик:

Eve Päärendson

1.1.1

Взети заедно Европейският съюз и Япония представляват над една трета от световния търговски обмен. Партньорство, основаващо се на амбициозно, всеобхватно и взаимно изгодно споразумение за свободна търговия (ССТ)/споразумение за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и Япония, би дало тласък на търговията и инвестициите и в двете посоки и би могло да допринесе в положителен план за техните икономики, възможности за заетост и за установяването на по-строги международни правила и стандарти. Гражданите биха приветствали справедливо разпределение на очакваните ползи, но остават бдителни и не желаят занижаване на стандартите си.

1.1.2

ЕИСК приветства тези преговори за ССТ/СИП с Япония и по-специално решението за продължаването им след направения след първата година преглед. Комитетът обаче изразява съжаление във връзка с липсата на прозрачност и информация за текущите преговори. Тъй като насърчаването и защитата на интересите на потребителите е много важен начин за осигуряване на широка обществена подкрепа за споразумението, той призовава за създаването на механизми за консултация, подобни на действащите в рамките на преговорите за Трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (TTIP), за да се гарантира по-голяма информираност на гражданското общество за сравнителните предимства, които отварянето на пазара между ЕС и Япония би предложило на заинтересованите страни. Във връзка с това ЕИСК насърчава двете страни по споразумението да подобрят прозрачността и предоставянето на информация за преговорите, като създадат официален механизъм за информиране на гражданското общество, а впоследствие и структура за консултация в рамките на споразумението. Освен това Комитетът посочва, че предприятията както в ЕС, така и в Япония, вече се ползват от кръглата бизнес маса „ЕС-Япония“, която служи като платформа за участие и консултации.

1.2.1

ЕИСК настоява да получи пълна информация за прегледа на проучването на въздействието от 2012 г. Той отправя искане да бъде уведомен във възможно най-кратък срок за графика за изпълнение, по-специално що се отнася до хармонизирането на техническите стандарти, и смята, че преди да се вземе каквото и да е решение, на всички официални езици на ЕС трябва да се публикува по-прецизен документ от оценката на въздействието.

1.2.2

ЕИСК приканва ЕС да положи всички усилия, за да може:

Като се има предвид, че уреждането на спорове между инвеститор и държава е много чувствителен въпрос и гледните точки на засегнатите участници се различават, ЕИСК приветства обществените консултации, започнати от Комисията във връзка с трансатлантическите търговски преговори и очаква резултатите с голям интерес (1). Според ЕИСК, като се има предвид високата степен на демокрация на японското общество, събирането на гледните точки по този въпрос на заинтересованите страни от японска страна би донесло полезна информация и би допринесло за улесняването на преговорите.

1.2.3

Диалогът между гражданското общество в Япония и ЕС ще бъде важен принос за споразумението ССТ/СИП. Комитетът препоръчва в рамките на ССТ/СИП между ЕС и Япония да бъде създаден съвместен консултативен орган по примера на други сключени неотдавна от Европейския съюз споразумения и ролята му да бъде обсъдена по време на преговорите от представители на съответните две граждански общества. Този орган трябва да може да изразява позиции относно всички области, обхванати от споразумението. Комитетът препоръчва настоятелно най-малко половината от членовете от европейска страна да бъдат определени от ЕИСК — консултативния орган на ЕС, който представлява интересите на европейското организирано гражданско общество.

1.2.3.1

ЕИСК е установил отлични контакти с организациите на работници, работодатели, селскостопански производители, кооперативи, потребители, НПО, организации с нестопанска цел и университети в Япония (2). Със своя комитет за мониторинг, отговарящ за Япония, той е в изключително добра позиция за насърчаване на диалога и консултациите с гражданското общество в двете страни по споразумението.

2.1.1

ЕС и Япония решиха да укрепят своите отношения, като започнат преговори по споразумение за свободна търговия/споразумение за икономическо партньорство (ССТ/СИП). Успоредно с това се водят преговори за споразумение за стратегическо партньорство (ССП) (3). Комитетът приветства положителния резултат от извършения след първата година преглед и решението за продължаване на преговорите. Ако предположенията се окажат верни, износът на ЕС за Япония ще нарасне с 30 %, БВП на ЕС ще се повиши с 0,8 % и в ЕС ще бъдат създадени 4 00  000 нови работни места. Японският БВП ще нарасне с 0,7 % и износът за Европа с 24 %, а споразумението ще изтъкне и важната роля на ЕС в областта на търговията и инвестициите в Югоизточна Азия (4).

2.1.2

ЕС и Япония споделят редица ценности и принципи, сред които демокрацията, правовата държава и правата на човека и пазарната икономика с високотехнологично ноу-хау. Същевременно те са изправени пред сходни предизвикателства (напр. застаряване и намаляване на населението) и трябва да намерят нови източници на растеж и работни места.

2.1.3

Органите на гражданското общество в двата региона и съответните механизми за консултация не могат лесно да бъдат транспонирани от едната общност в другата (5), но засилен диалог между тях би бил важно допълнение към всяко споразумение. ЕС е превърнал социалния и гражданския диалог в крайъгълен камък на своя социален модел, като му е дал институционална рамка, а Япония признава значението на гражданското си общество в по-широк смисъл (Съвет по трудова политика, Многостранен форум).

2.2

В Япония, както и в ЕС, се предприемат мерки за даване на тласък на икономиката (6). Понастоящем публичният дълг на страната остава близо 230 % от нейния БВП. Курсът на йената се отрази неблагоприятно върху вноса и след тройната авария във Фукушима търговията на дребно спадна с 2,3 % за една година (февруари 2013 г.).

2.2.1

Двустранните споразумения за свободна търговия отварят Япония за световната търговия и водят до създаването на зони на регионална интеграция. От 2002 г. досега Япония е сключила многобройни двустранни споразумения не само в Азия, но и в Латинска Америка и с Швейцария. Понастоящем тя води преговори за тристранно споразумение с Китай и Република Корея. Освен това тя участва в преговорите за Транстихоокенското партньорство (TPP).

2.2.2

Япония и ЕС вече подписаха важни споразумения за улесняване на търговските процедури в областта на телекомуникациите, химичните и фармацевтичните продукти, антиконкурентните практики, науката и технологиите и административното сътрудничество и помощ (7).

3.1

Стремежът към икономически растеж посредством глобализираната търговия може да има последствия за околната среда (8). В становището си относно преговорите за сключване на нови търговски споразумения (9) Комитетът подчерта, че е важно във всички търговски преговори на ЕС да бъде включена глава, посветена на търговията и устойчивото развитие, която да съдържа разпоредби по отношение на околната среда и социалната област и същевременно да отрежда ключова роля на гражданското общество по отношение на мониторинга.

3.2

Преговорите за ССТ/СИП между ЕС и Япония предлагат възможност на двете страни по споразумението да потвърдят ангажираността си в международен план да работят в полза на трите стълба на устойчивото развитие: икономически растеж, социално развитие и опазване на околната среда. От сключването на ССТ с Република Корея тези елементи са в центъра на всички търговски преговори и всяко търговско споразумение на ЕС (10). Приоритети за ЕС и в глобален план са биологичното разнообразие, изменението на климата, рибарството, горското стопанство или дивата флора и фауна. ЕС и Япония следва да потвърдят ангажимента си към многостранните споразумения за околната среда.

3.3

Всяко ново споразумение би трябвало да утвърди правото на държавите — членки на ЕС и на Япония да регулират и да определят приоритети във връзка с устойчивото развитие и да ги насърчи да спазват трудовите стандарти и стандартите за опазване на околната среда в съответствие с ангажиментите им във връзка международните стандарти и споразумения в тези области.

3.4

ССТ/СИП (11) ще предостави възможност за препотвърждаване на този ангажимент (чрез евентуално ратифициране и ефективно прилагане на конвенциите на МОТ) (12) и за укрепване на двустранния диалог и сътрудничество по трудови въпроси, в това число в областите, обхванати от Програмата за достоен труд.

3.4.1

ЕИСК, който представлява цялото европейско гражданско общество, изтъква факта, че е възможно отделните държави членки и различните сектори (13) да не успеят да се възползват еднакво от ползите от ССТ/СИП (14).

3.4.2

Въпреки че в ЕС се очаква повишаване на заетостта (в процентно изражение) в сектори като електромашиностроенето, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, преработените храни и строителството, може да се очаква слаб спад в отрасли като химическата промишленост, моторните преводни средства, металургията и производството на метални изделия, както и във въздушния транспорт (15). Тези трудности трябва да бъдат откроени на ранен етап, за да се предприемат необходимите мерки за помощ и преквалификация. Важно е ползите да се разпределят равномерно между предприятията, работниците, потребителите и гражданското общество в по-широк смисъл, като се предотвратяват сериозни смущения и се осигури възможност за тяхното компенсиране (16).

4.1.1

ЕИСК, който се явява важен партньор на Комисията в рамките на своите правомощия, изразява съжаление поради липсата на прозрачност по отношение на текущите преговори, изтъкната от заинтересованите страни в ЕС и в Япония. Мандатът, получен от Комисията, не беше публично оповестен, а преговорите би трябвало да бъдат възможно най-открити и прозрачни. Многобройни организации на гражданското общество в ЕС и в Япония изразяват съжаление поради факта, че получават само откъслечна информация за преговорите. Това оказва въздействие върху съдържанието на преговорите и възможностите гражданското общество да изрази позициите си по този въпрос. Както знаем, участието на гражданското общество би повишило не само взаимното ни разбиране, но и качеството на текущите преговори за ССТ/СИП по отношение на експертните знания.

4.1.2

Европейските граждани настояват да се прилагат текстовете на ЕС, които установяват принципа на прозрачност. ЕИСК призовава текстовете да бъдат представени на заинтересованите страни на възможно най-ранен етап.

4.1.3

С оглед на легитимното искане на европейските граждани да бъде гарантирана пълна прозрачност на търговските преговори, ЕИСК привлича вниманието на Съвета и на Комисията върху стриктното и последователно прилагане на член 218 от ДФЕС и по-специално на алинея 10 от него: „Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“.

4.1.4

ЕИСК препоръчва Европейската комисия да създаде модел за консултации с гражданското общество за преговорите за ССТ/СИП между ЕС и Япония подобен на този в рамките на преговорите на ЕС за TTIP (организиране на сесия със заинтересованите страни след всеки кръг от преговорите и създаване на консултативна група от представители на гражданското общество, която да включва членове на ЕИСК). Доколкото е известно на Комитета, подобен механизъм съществува в рамките на преговорите за транстихоокеанско споразумение между САЩ и Япония.

4.2.1

Както беше посочено по-горе, във всички ССТ, сключени неотдавна от ЕС, се съдържа глава, посветена на търговията и устойчивото развитие (17) и се предвижда ключова роля на гражданското общество по отношение на мониторинга — независими представителни организации с балансирано представителство на предприятията, работниците и други заинтересовани страни. ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за включване на подобна глава и в споразумението с Япония.

4.2.2

Японските власти желаят да постигнат стабилен растеж посредством устойчиво развитие (вж. „абеномика“ (18)). В ССТ, сключени от Япония с партньори в Азия, са включени разпоредби за създаването на подкомитет за мониторинг на въздействието на споразумението върху бизнес средата. Въпреки че обхватът на правомощията и условията за упражняването им се различават, Европейският съюз и Япония познават принципа на мониторинг на въздействието на ССТ и затова ЕИСК би насърчил включването на амбициозна глава, посветена на търговията и устойчивото развитие.

4.2.3

Японското правителство е създало известен брой вътрешни многостранни комитети за консултации с предприятията относно въздействието на ССТ върху тяхната сфера на дейност и консултативни структури съществуват и между представители на правителството и на кооперативите и между представители на правителството и на синдикатите. Освен това съществуват други структури за консултации на широка основа като Европейския многостранен форум по въпросите на социалната отговорност за устойчиво бъдеще (MFS) (19) или Съвета по трудова политика.

4.3

Икономическият и социален модел на ЕС „поставя акцент, например, върху солидни институционални структури за управлението на икономическите и социалните въпроси, както и тези, свързани с околната среда и заетостта (...), върху силния социален и граждански диалог и инвестициите в човешки капитал и качеството на работните места (20)“. Комитетът отбелязва, че този модел е израз на ценностите на Съюза и че всички негови институции трябва да го насърчават във всички свои политики.

4.3.1

Комитетът приветства ангажиментите, поети от ЕС на международно равнище (21):

4.3.2

С оглед на сключването на ССТ с Япония Европейският парламент препоръча на Комисията да се съсредоточи върху основните стандарти в областта на трудовото право и да предвиди амбициозна глава по отношение на устойчивото развитие, както и форум на гражданското общество, който „да контролира изпълнението и да формулира забележки по него“. ЕИСК настоява с него да бъдат провеждани консултации и отправя настоятелно искане тези препоръки да бъдат изпълнени.

4.4

ЕИСК отбелязва, че самата Комисия публикува ръководство за „Прозрачност в търговските преговори на ЕС“, в което се предвижда, че „преговорите могат да се увенчаят с успех само ако отговорят на очакванията на европейските граждани“ и че „гледните точки на гражданското общество имат решаваща роля в подготвителната фаза на преговорите“ (23).

ЕИСК изразява силното си желание:

4.5

Почти всички представители на европейското и японското гражданско общество, с които бяха проведени консултации (24), се изказаха в подкрепа на създаването на съвместен орган в рамките на бъдещото споразумение за свободна търговия.

4.5.1

Механизмите за мониторинг би трябвало да бъдат създадени, като се вземат предвид съществуващите структури и натрупаният досега опит от ЕС и Япония. ЕИСК желае да участва в определянето на ролята, обхвата и състава на консултативната група на ЕС и на съвместния орган за мониторинг. Трябва да се проведат консултации с всички заинтересовани страни и ЕИСК трябва да поеме основна роля в този процес.

4.5.2

Структуриран диалог между представителите на гражданското общество в ЕС и Япония ще добави важно измерение към ССТ/СИП, в това число и културен аспект. ЕИСК счита, че е от първостепенно значение да поддържа връзки с японските си партньори, за да се гарантира, че формата, обхватът и съдържанието на бъдещия съвместен механизъм за мониторинг ще отговарят на очакванията и двете страни по споразумението.

5.1.1

Комитетът приветства факта, че през юни 2014 г. (25) положителният доклад за напредъка на преговорите даде възможност на Съвета на ЕС да продължи преговорите.

5.1.2

Споразумението има за цел да увеличи достъпа до пазара, да гарантира регулаторна съгласуваност и по този начин да благоприятства развитието на търговията и инвестициите и в двете посоки. То би трябвало да ускори устойчивия растеж, създаването на повече и по-добри работни места, да увеличи възможностите за избор на потребителите и да развие конкурентоспособността и производителността на двете икономики.

5.1.3

Приоритетът за Европейския съюз е премахването на нетарифните пречки (NTM). В своята „Оценка на въздействието“  (26) Комисията посочва, че тези пречки, често от културно естество, водят до протекционизъм. ЕИСК отбелязва, че те трудно се поддават на развитие, тъй като се опират на стандарти, установени на най-високо равнище, които постоянно варират. Понякога те защитават цели сектори, като например японските железници.

5.2.1

Премахването на тарифните пречки трябва да обхваща всички продукти, без да се изключват селскостопанските и преработените продукти, моторните превозни средства, които са признати като „чувствителни“ стоки, както и химическите и фармацевтичните продукти, с въвеждане на преходен период по целесъобразност.

5.2.2

Търговският обмен би бил улеснен посредством взаимното признаване на сертифицираните продукти по силата на стандарти за сходни и еквивалентни продукти и сътрудничество за хармонизация на уредбите и системите, там, където това е възможно. От жизнено важно значение е обаче това сътрудничество за установяване на нови световни стандарти да не води до тяхното снижаване.

5.2.3

Нетарифните пречки (NTB), които действат като спирачки за износа на ЕС, се използват като скрити протекционистични мерки. Те трябва да бъдат намалени или премахнати, особено, когато вече са били установени по време на преговорите, и стандартите трябва да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти.

5.3.1

Доколкото МСП съставляват 99 % от икономическата тъкан както в Япония, така и в Европа, и осигуряват 70-80 % от работните места, ЕИСК призовава Комисията да им отдели специално внимание.

5.3.2

Тъй като МСП разполагат с ограничени ресурси поради своя мащаб, включително и когато става въпрос за правителствени и търговски разпоредби, може да се очаква ССТ/СИП да бъде от полза за тях, най-вече поради рационализирането на разпоредбите и намалените административни разходи. Те обаче имат нужда от помощ за преодоляването на пречките, свързани с излизането им на международна сцена: езикови бариери, различни бизнес култури, високи транспортни разходи, недостиг на персонал със съответните умения и на информация за чуждите пазари, както и на достатъчни финансови ресурси.

5.3.3

За да се извлекат максимални ползи от ССТ/СИП между ЕС и Япония, от съществено значение ще бъде и двете страни по споразумението да повишат информираността на МСП относно наличните услуги и програми за подкрепа (27), предлагани от Евро-японския център за промишлено сътрудничество (28) и JETRO (29), и по-специално относно новите възможности, които би трябвало да се разкрият благодарение на споразумението. Например, европейските МСП биха могли да проявят интерес към японските сектори на ИКТ, здравеопазване (30), услуги, възобновяеми източници, биологични храни (31) и деликатеси.

5.4.1

Либерализирането на пазара би осигурило нови възможности за продуктите на хранително-вкусовия сектор на двамата партньори (увеличение от 200 %), но селското стопанство е една от най-щекотливите области в тези преговори. Селскостопанският сектор в Япония, който може да осигури едва 40 % от продоволственото обезпечаване, изразява особено безпокойство. Японските селскостопански производители искат пет вида продукти да бъдат изключени от тарифните ограничения при всички преговори с чужди страни: ориз, говеждо и свинско месо, мляко и млечни продукти, пшеница и ечемик, захар и подсладители. Износът на по-големи количества преработени хранителни продукти би представлявал голяма възможност за ЕС, особено ако Япония премахне повечето от нетарифните си пречки.

5.4.2

ЕИСК би желал да бъде разгледан въпросът за правата на интелектуална собственост (ПИС) (32), за да бъдат защитени по справедлив начин европейските иновации. Труден въпрос в рамките на дискусиите са защитените географски указания. Интелектуалната защита на висококачествена селскостопанска продукция може да представлява скрита пречка за вноса. В рамките на СТО ЕС и Япония вече бяха възприели различен подход: Съюзът искаше да се разшири обхватът на защитените географски указания, като се осигури висока степен на задължителна защита (споразумения ТРИПС — предложение на ЕС от 1998 г.), а през 1999 г. Япония, заедно със САЩ, предложи членовете да представят своите географски указания в СТО, за да се състави база данни, която да служи като източник на информация за останалите членове, без обаче да има задължителен характер. Според ЕИСК това е важен въпрос, към който трябва да се подхожда предпазливо по време на преговорите.

5.5.1

Японските селскостопански производители и потребители участват много активно в кооперативното движение, което предлага взаимозастрахователни и банкови услуги. Те възприемат либерализирането на услугите като заплаха, докато за много други това е голяма възможност, не на последно място за т.нар. „сребърна икономика“. Услугите предлагат много съществена възможност за значително увеличение на търговията.

5.5.2

В брутно изражение през 2012 г. ЕС-27 изнася за Япония услуги, възлизащи на 24,2 млрд. евро, докато вносът от Япония възлиза на 15,6 млрд. евро, което представлява излишък от 8,6 млрд. евро за ЕС-27, като, разбира се, се отчита фактът, че населението на Япония е четири пъти по-малобройно от това на ЕС. Почти всички японски организации, участвали в консултацията, които споменаха либерализирането на услугите, се произнесоха срещу „отрицателния списък“, по силата на който всички услуги, които не са изрично изключени от текста на споразумението, би трябвало да могат да бъдат отворени за търговия. Докато селските стопани и потребителите може да се противопоставят на „отрицателния списък“, предприятията се обявяват категорично в негова подкрепа. За публичните власти този отрицателен списък би намалил обхвата на тяхната намеса. Бъдещите услуги биха попаднали автоматично в либерализираната област. ЕИСК подкрепя нерестриктивното право на страните на регулиране в защита на обществения интерес.

5.6.1

Важно е предприятията в ЕС да получат достъп до японските пазари на обществени поръчки посредством премахване на бариерите, основаващи се на стандартите, установяване на прозрачни процедури и предоставяне на еднаква информация на всички участници, премахване на твърде чувствителните ограничения в обществените поръчки в железниците и създаване на система за онлайн достъп до информацията. Отвъд заявената политическа воля конкретните преговори имат нужда от правна стабилност на стандартите.

5.6.2

Що се отнася до лоялната конкуренция, ще бъде безусловно необходима реципрочност. Според Комитета в споразумението трябва да бъдат изяснени напълно видовете разрешения, издавани от едната и от другата страна в областта на държавните помощи и субсидии.

5.6.3

Европейският съюз, държавите членки и Япония трябва да могат да запазят възможността да финансират цели от общ интерес, определени съгласно техните демократични процедури, които включват, наред с другото, социалния сектор, околната среда и общественото здравеопазване. ЕС има задължения, произтичащи от договорите по отношение на обществените услуги.

5.7.1

През 2012 г. преките чужди инвестиции (ПЧИ) на ЕС-27 в Япония възлизат на 434 млн. евро, а японските ПЧИ в ЕС-27 — на 3  374 млн. евро (34). Тъй като реципрочността е основният принцип на ССТ/СИП, ако споразумението доведе до загуба на работни места, ЕИСК призовава Комисията да прояви бдителност по този въпрос и да обмисли използването на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за тяхното компенсиране. Освен това според ЕИСК е необходимо да се компенсират по подходящ начин загубите на дружествата по отношение на човешки ресурси и технологии, които преди това са се ползвали от финансиране от публични средства.

5.7.2

ЕС и Япония би трябвало да преразгледат своите нормативни уредби по отношение на ограниченията във връзка със собствеността, разрешенията и контрола, както и във връзка с улесняването на инвестициите.

5.7.3

ЕИСК отбелязва, че законодателството и съдилищата, както в Япония, така и в ЕС дават възможност за справедливо разрешаване на спорове по обичайните процедури; държавите — членки на ЕС и Япония предлагат на инвеститорите пълен набор от институционални и съдебни гаранции. Като се има предвид, че уреждането на спорове между инвеститор и държава е много чувствителен въпрос и гледните точки на засегнатите участници се различават, ЕИСК приветства обществените консултации, започнати от Комисията във връзка с трансатлантическите търговски преговори и би приветствал подобна инициатива в Япония, така че да бъдат взети предвид позициите на заинтересованите страни там.

5.7.4

ЕИСК предлага след като се определят условията и резултатите бъдат подложени на оценка от Комисията, да се насърчи широк диалог относно уреждането на спорове. Комитетът вече е в процес на изготвяне на становище с тази цел.

5.7.4.1

Във всички случаи е важно нито една разпоредба относно уреждането на спорове, свързани с инвестициите, да не възпрепятства възможността на държавите — членки на ЕС за регулиране в името на обществения интерес и за преследване на цели на публични политики. Трябва да се изяснят определенията на „инвестиции“ и „честно и справедливо третиране“. Това трябва да бъде включено в преговорите.