4.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 291/40

Докладчик:

Josef ZBOŘIL

Съдокладчик:

Enrico GIBELLIERI

1.1.

Икономическата криза оказа сериозно въздействие върху стъкларската промишленост и доведе до намаляване на капацитета и производството и до загуба на значителен брой работни места. За да се защитят работните места и да се създаде подходяща атмосфера за инвестиции, която да позволи на европейската стъкларска промишленост да запази едно от челните места в областта на иновациите, е от съществено значение да се даде отговор на тези основни предизвикателства посредством европейска индустриална политика за стъкларския сектор. Тази политика трябва да търси баланс между трите стълба на устойчивостта: икономическия, социалния и екологичния.

1.2.

ЕС трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за да съживи търсенето и да използва потенциала на стъклените изделия за подкрепа на прехода към нисковъглеродна, енергийно ефективна кръгова икономика, като по този начин създаде значителни възможности за бизнеса и заетостта. Трябва да се предприемат целенасочени инициативи — например конкретни цели и строги мерки за намаляване на потреблението на енергия в сградите, бързо развитие на енергийното етикетиране на прозорците в ЕС, подкрепа за НИРД, по-добро събиране и рециклиране на стъклото и завръщане към икономическия растеж в ключовите сектори (например строителството, автомобилостроенето и производството на енергия от възобновяеми източници).

1.3.

Една индустриална политика за европейския стъкларски сектор трябва да укрепи конкурентоспособността на базираните в Европа производители, като осигури на тях и техните конкуренти извън Европа равнопоставени условия по отношение на кумулативните разходи, дължащи се на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда, по-добро регулиране и предсказуема регулаторна среда и като се бори с високите цени на енергията в рамките на предстоящия Енергиен съюз. Във връзка с това следва да се обърне особено внимание на въздействията върху МСП и да се осигури подходяща подкрепа там, където това е необходимо. Предстоящата оценка на въздействието на кумулативните разходи върху сектора, която ще бъде предприета от Европейската комисия, следва да служи като основа за изпълнението на програмата за „по-добро регулиране“, за която призова председателят на ЕК Жан-Клод ЮНКЕР.

1.4.

Някои сектори на европейската стъкларска промишленост са засегнати от нелоялни търговски практики и трябва да бъдат защитени срещу тях. Наложително е ЕС да действа по-бързо, с ефективни търговски мерки в случаите, в които лоялната конкуренция е застрашена. Освен това следва да се извърши внимателна оценка на въздействието на новите и бъдещите търговски споразумения засягащи стъкларската промишленост в ЕС.

1.5.

Необходима е политика за по-добро координиране на образователните и обучителните системи с изискванията на пазара на труда. Професионално обучение може да помогне по време на прехода, но европейската стъкларска промишленост трябва също да привлича нови таланти и да запази челни позиции в областта на иновациите.

1.6.

От съществено значение са координацията и хармонизацията на европейските политики (в областта на енергетиката, климата, научните изследвания, търговията, околната среда, конкуренцията, заетостта и др.). Включването на социалните партньори по принцип и установяването на европейски секторен социален диалог в частност биха могли да формират индустриална политика за стъкларската промишленост.

1.7.

Преразглеждането на схемата за търговия с емисии на ЕС за периода след 2020 г. трябва да се основава на солидни доказателства и да отчита ограничените възможности на сектора за по-нататъшно намаляване на генерираните от него емисии на парникови газове. Поради това стъкларската промишленост трябва да бъде напълно защитена срещу рискове от изместване на въглеродните емисии след 2020 г., докато в конкурентните държави не бъдат предприети сравними усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. СТЕ на ЕС трябва да гарантира, че мощностите за производство на стъкло получават пълния размер на безплатните квоти за емисии, от които се нуждаят, в съответствие с референтния показател и реалните равнища на производство. Освен това намаляването на безплатните квоти не бива да изпреварва прогнозния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в сектора.

1.8.

Въпреки че през последните 40 години в сектора на стъкления амбалаж функционира успешен модел на кръгова икономика, за признаването и поддържането на тези усилия и за осигуряването на успешно развитие в други подсектори е необходима проактивна политика. По-специално трябва да бъде стимулирано рециклирането на стъклото, използвано в строителството, за да се даде възможност за развитие на местните системи за събиране на стъкло.

1.9.

В крайна сметка стъкларската промишленост постигна забележителен напредък, като мобилизира вътрешните ресурси, докато въпросите за равнопоставеността все още до голяма степен се нуждаят от решение и трябва да бъдат разгледани, за да се създаде ефективна индустриална политика за стъкларската промишленост. Признаването на значението на стъкларската промишленост във веригата за създаване на стойност би трябвало да стимулира изследователската дейност и търсенето на „интелигентно“ стъкло и продукти с нови характеристики.

2.1.

Стъклото е инертен материал, произвеждан от редица често срещани в природата ресурси и рециклирано стъкло. То е напълно рециклируем продукт, високо ценен поради своите основни характеристики (т.е. предимствата по отношение на здравето и удобството, консервирането на храни, естественото осветление в сградите и др.). Използва се и в много приложения, които спестяват енергия или произвеждат електроенергия от възобновяеми източници, както и в голям брой високотехнологични приложения. Освен това поради своите характеристики то е вдъхновяващ материал за много творци, архитекти и др., като по този начин допринася за културната репутация на Европа и престижа на нейните търговски марки в целия свят.

2.2.

През 2012 г. общото производство на стъкло в ЕС възлезе на над 33 млн. тона, което превърна ЕС в най-големия световен производител на стъкло. Стойността на произведената през 2012 г. продукция е около 35 млрд. евро. През 2013 г. разбивката на стъкларския сектор беше, както следва: амбалажно стъкло — 2 0 2 78  000 тона (Европа е най-големият производител на амбалажно стъкло в света), плоско стъкло — 8 0 95  000 тона, стъклено влакно за армиране — 6 64  000 тона, изделия от стъкло за битови нужди — 1 1 08  000 тона, специално стъкло — 6 70  000 тона, и други видове продукти.

2.3.

В сектора са заети пряко около 2 00  000 души, работещи в 200 предприятия в цяла Европа, от МСП до мултинационални компании. Счита се, че той осигурява непряко над 5 00  000 работни места. Секторът е концентриран в девет държави (Германия, Полша, Франция, Чешката република, Италия, Испания, Обединеното кралство, Белгия и Австрия). Стъкларската промишленост в ЕС често е базирана в райони, в които стъклопроизводството има исторически корени и семейни традиции.

2.4.

Производството в стъкларската индустрия забави значително своя растеж, особено в сектора за производството на плоско стъкло (производството спадна с 20 % между 2007 и 2012 г.). Това води до намаляване на капацитета и значителни загуби на работни места.

2.5.

Рискът от необратимо отслабване на европейската стъкларска промишленост се превърна в реалност. Въпреки това тази промишленост е важна за Европа не само заради отличните си позиции в световен план, но и поради важния ѝ принос за други сектори и технологии (например технологиите за производство на сензорни екрани, възобновяемите източници на енергия, органичните светодиоди (OLED). Например секторът за производството на амбалажно стъкло е доставчик на водещи европейски марки, които добавят 21 млрд. евро към положителния търговски баланс на Европа. Стъклото изпълнява ключова роля в процеса на преход към конкурентоспособна икономика с ефективно използване на енергията и ресурсите. Поради това е важно Европа да разработи индустриална политика за стъкларския сектор.

3.1.

Стъкларската промишленост изисква големи капиталовложения. Това се отнася особено за етапите, на които се произвеждат базовите продукти, предшестващи производството на стъкло. Следва да се насърчава силен сектор нагоре по веригата в Европа, способен да подпомага иновациите и жизнеспособността на веригата за създаване на стойност.

3.2.

В резултат на икономическата криза, на спада на търсенето от страна на ключови сектори (например строителството и автомобилостроенето) и на по-голямата конкуренция от производители извън ЕС, които се насочват към пазара на ЕС, могат да се откроят следните тенденции:

3.3.

В някои големи стъкларски сектори понастоящем преобладават следните тенденции по отношение на инвестициите.

3.4.

Въпреки тези тревожни тенденции Европа все още заема водеща позиция. Отдавнашните традиции на този сектор в Европа са позволили да се натрупа опит, да се създадат ноу-хау и квалифицирана работна сила. Отделните сектори продължават да инвестират в НИРД, както в усъвършенствани техники за производство, така и в по-усъвършенствани продукти, услуги и мрежи.

4.1.

Устойчивостта като ръководен принцип е всеобхватна концепция и всички прилагани политики и всички предприемани действия следва да бъдат подлагани на проверка за съответствие с този принцип. Една индустриална политика за стъкларския сектор трябва да се стреми към баланс между трите стълба на устойчивостта: икономическия, социалния и екологичния.

4.2.

Въпреки че 80 % от търговията в стъкларската промишленост се извършва в рамките на ЕС, външната конкуренция в някои подсектори се увеличава. Поради това е важно една промишлена политика за европейския стъкларски сектор да укрепва конкурентоспособността на базираните в Европа производители.

4.3.

Тази индустриална политика трябва да отговори на следните опасения:

4.4.

Европейската стъкларска промишленост трябва да бъде защитена от нелоялни търговски практики. Както секторът за производство на стъклени влакна с непрекъсната нишка, така и този за производство на плоско стъкло и специални стъкла са засегнати от нелоялни търговски практики от страна на китайските конкуренти и Европейската комисия трябва да остане бдителна по отношение на заобикалянето на митата. Най-общо казано, наложително е ЕС да действа по-бързо и да прилага ефективни търговски мерки в случаите, в които лоялната конкуренция е застрашена. Освен това следва да се извърши внимателна оценка на въздействието на новите и бъдещите търговски споразумения върху стъкларската промишленост в ЕС.

4.5.

ЕС не се е възстановил от първоначалната финансова криза и изпитва траен недостиг на инвестиции. Инвестициите в ЕС са намалели с над 430 млрд. евро в сравнение с достигнатия през 2007 г. максимум. Инвестициите в ЕС са с 270 до 340 млрд. евро под регистрираните досега стандарти за устойчивост. Слабите инвестиции пречат на възстановяването в краткосрочен план и застрашават дългосрочния растеж в стъкларската промишленост (1). Като се има предвид добавената стойност на изделията от стъкло, ЕС следва да използва всички инструменти, с които разполага, за да се възползва от потенциала им за подпомагане на прехода към енергийноефективна икономика с ниска въглеродна интензивност. Тъй като в стъкларския сектор съществува значителен потенциал за въздействие върху други области, следва да бъдат допълнително насърчавани научните изследвания и развойната дейност. Това включва въвеждането на политика, основана на координирано връщане към икономически растеж.

4.6.

Допълнителен потенциал би могъл да бъде освободен в сектора на плоското стъкло чрез конкретни цели и строги мерки за намаляване на потреблението на енергия в сградите, както и посредством бързото разработване на енергийния етикет на ЕС за прозорци. Замяната на неефективните прозорци с висококачествени стъкла би могла да спести до 100 млн. тона CO2 годишно, като същевременно спомогне и за създаването на работни места на местно равнище. Аналогично, тъй като армиращите стъклени влакна позволяват производството на леки композитни материали, те допринасят за усилията на ЕС за декарбонизация на транспортния сектор.

4.7.

Силните и слабите страни на сектора, възможностите и заплахите, пред които е изправен, бяха посочени правилно в предназначено за Европейската комисия проучване от 2008 г. относно конкурентоспособността на стъкларския сектор (2). Той постигна забележителен напредък, но въпросите за равните условия все още до голяма степен се нуждаят от решение и трябва да бъдат разгледани, за да се разработи ефективна индустриална политика за стъкларската промишленост.

4.8.

Глобалният икономически спад и описаните по-горе тенденции в промишлеността доведоха до загуба на работни места в стъкларската промишленост. Основните стъкларски предприятия бяха засегнати в особено голяма степен поради закриване на заводи за топене на стъкло и последващите непреки загуби на работни места. Загуби на работни места в преработващата промишленост надолу по веригата, например в МСП, бяха регистрирани в цяла Европа.

4.9.

Една ефективна индустриална политика на ЕС трябва да проучи секторните специфики. За стъкларския сектор тя трябва да мобилизира механизми на координация и сътрудничество, които да съпътстват преструктурирането. Националните и регионалните власти, наред със социалните партньори, имат важна роля в търсенето на решение във връзка със социалното измерение на икономическия преход.

4.10.

Развитието на стъкларската промишленост зависи също и от способността на сектора да запази и развие допълнително уменията и квалификацията на своята работна сила. Следователно е много важно подкрепата за това европейско ноу-хау да продължи. Необходима е политика за осигуряване на подходящо образование, обучение и заетост и за по-добро адаптиране на образователните и обучителните системи към изискванията на пазара на труда.

4.11.

В един открит и динамичен пазар на труда европейската стъкларска промишленост трябва да стане по-привлекателна, по-специално за младите хора. Инвестициите в енергийната ефективност в строителството, по-доброто събиране и рециклиране на стъклото, НИРД и иновациите в стъкларската промишленост ще генерират значителни възможности за заетост.

4.12.

За индустриална политика за стъкларската промишленост следва да допринася социалният диалог в сектора, който да позволява на социалните партньори да обменят информация относно всички значими аспекти от общ интерес за бъдещето на този сектор в Европа.

4.13.

Стъкларската промишленост е енергоемка. Следователно намаляването на енергопотреблението е икономическа необходимост и текуща цел. През последните няколко десетилетия стъкларската промишленост успя да намали своето потребление на енергия за единица продукция, за да отговори на търсенето в Европа (през периода 1970 — 2000 г. потреблението на енергия за производство на плоско стъкло намаля с 55 %, докато самото производство се удвои). Въпреки това, както се посочва в становище EESC 1205/2009, стъкларската промишленост вече е достигнала съществуващите физически граници на съвременното знание и най-добрите налични техники за производство на стъкло вече се прилагат широко. Поради това възможностите за допълнително намаляване на енергопотреблението при производството на стъкло са силно ограничени.

4.14.

Стъкларската промишленост попада в обхвата на СТЕ и се счита, че всички нейни сектори са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. Количествената оценка, извършена от Европейската комисия през 2014 г., показва, че рискът от изместване на въглеродните емисии в сектора на производството на плоско стъкло се е увеличил с 20 % в сравнение с оценката от 2009 г. Схемата за търговия с емисии води до бързо намаляване на безплатно предоставяните квоти за CO2 за секторите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. Това отслабва конкурентоспособността на базираните в Европа сектори на стъкларската промишленост по отношение на трети страни. Стъкларският сектор трябва да бъде напълно защитен от рисковете от изместване на въглеродните емисии, докато в конкурентните държави не бъдат предприети сравними усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. Тази ефективна защита срещу изместването на въглеродните емисии трябва да гарантира, че мощностите с най-добри показатели по отношение на парниковите газове получават пълния размер на безплатните квоти за емисии. Те трябва да съответстват на реалните равнища на производство. Количеството на безплатните квоти не следва да намалява по-бързо от прогнозния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове в сектора. В по-общ план новият пакет от мерки в областта на климата явно надхвърля капацитета на сектора за смекчаване на последиците. Целите за декарбонизация биха могли да се постигнат по-добре в сектори, които не са обхванати от СТЕ, като строителството.

4.15.

Успешен модел на кръгова икономика функционира през последните 40 години в сектора на амбалажното стъкло (напр. 71 % от стъклените бутилки се рециклират в ЕС). За да признае и подкрепи усилията на сектора, в своята политика в областта на опаковките и отпадъците ЕС следва да обмисли възможностите за даване на приоритет на трайните материали, които могат да бъдат рециклирани неограничен брой пъти без загуба на качество.

4.16.

Трябва да бъде стимулирано рециклирането на стъклото, използвано в строителството. Следва да се обмислят редица политически инструменти, с които да се даде възможност за развитие на местните инициативи в областта на събирането и рециклирането на използваното в строителството стъкло. На европейско равнище следва да се определят индивидуални цели и проверки за отделните видове отпадъци от строителни работи и разрушаване, преди разрушаването или реновирането на обществени сгради да стане задължително. Това ще увеличи демонтирането, сортирането и събирането на стъкло за рециклиране.

4.17.

Рециклирането е от решаващо значение за стъкларската промишленост, тъй като използването на стъклени отпадъци спомага за намаляването на енергията, необходима за топене на стъклото и за намаляването на емисиите на CO2. То има потенциал да създаде работни места в сектора и да допринесе за постигането на целта за кръгова икономика в ЕС.