8.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 332/20

Докладчик:

г-жа Vladimíra DRBALOVÁ

1.1.

ЕИСК подкрепя съвместната инициатива на Европейската комисия и тройката председателства на Европейския съвет, която има за цел да акцентира върху образованието по предприемачество (1) и да насърчава предприемаческото мислене в Европа.

1.2.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да се върнат към стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020), основаваща се на Програмата от Осло от 2006 г., която все още е напълно валидна.

1.3.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да разработят собствени стратегии в областта на образованието по предприемачество или да включат предприемаческата концепция в националните си стратегии за учене през целия живот.

1.4.

ЕИСК призовава за постепенно развитие на ключови компетентности, както е посочено в препоръката на ЕП и Съвета (2006 г.) (2), с цел допринасяне за подобряването на приспособимостта, пригодността за заетост, социалното включване и мобилността.

1.5.

Висококачествени стажове, обучения, чиракуване, дуални или други системи, основани на работния процес, новосъздадени предприятия и инкубаторни програми, доброволчески и спортни дейности могат да улеснят прехода от училище към работа или самостоятелна заетост.

1.6.

Процедурите за признаване на знанията, придобити извън училище, трябва да бъдат подобрени и обучаващи се, обучители и работодатели трябва да бъдат привлечени да участват в разработването на процедурите за признаване и да бъдат мотивирани от тях (3).

1.7.

Образованието по предприемачество трябва обаче да бъде разглеждано в контекста на обществото като цяло, а не само в този на бизнес средата. Предприемаческите умения следва да бъдат обхванати по подходящ начин на всички равнища на образованието и обучението, като се започне от ранна възраст, по начин, който позволява непрекъснатото им развитие през целия учебен цикъл.

1.8.

ЕИСК подкрепя предложението на Европейската комисия, отправено към държавите членки, да разработят референтна рамка на компетентностите за предприемачество в контекста на рамката за ключови компетентности. Това би спомогнало да се гарантира координиран подход между различните нива на образование и зачитане на неформалното и самостоятелното учене.

1.9.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат програма за учители, обучители и училищни ръководители, насочена към развиване на предприемачески умения и нагласи. Успоредно с това учебните заведения следва да предлагат учебна среда, която насърчава предприемаческо мислене и е отворена за широката общественост.

1.10.

ЕИСК подчертава значението на партньорството между различните заинтересовани страни — държавни администрации, училища, предприятия, служби по заетостта и семейства, като акцентира по-специално върху ролята на социалните партньори в развитието на професионални и трансверсални компетентности, които са насочени към реалността.

1.11.

ЕИСК приканва държавите членки да използват съществуващите програми и инструменти в подкрепа на предприемачеството в образованието и обучението, творчеството, иновациите и мобилността. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да предостави на държавите членки подкрепа и подходяща помощ за изпълнението на програмата „Еразъм +“, като следи за правилното функциониране на нейните инструменти.

2.1.

Един от приоритетите в заключенията на Европейския съвет от 26—27 юни 2014 г., както е посочено в приложение I, „Стратегическа програма за Съюза в период на промени“  (4), е да се допринесе за развитието на компетентности и за отключването на талантите и промените в живота за всички чрез насърчаване на придобиването на умения, необходими за съвременната икономика, както и ученето през целия живот.

2.2.

С цел да допринесе за прегледа на стратегията „Европа 2020“ италианското председателство (5) постави началото на политическа дискусия за бъдещата роля на образованието и обучението в националните програми и програмите на ЕС за растеж. Латвийското председателство също продължава да насърчава цифровите възможности и образованието в областта на предприемачеството, особено на регионално равнище (6).

2.3.

Съветът по въпросите на младежта, образованието, културата и спорта подчерта в своите заключения от 12 декември 2014 г. (7), че предприемачеството и образованието са приоритети на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Развиването на предприемаческо мислене може да бъде от голяма полза за гражданите в професионален план.

3.

3.1.

Акцентът върху образованието по предприемачество е връщане към Програмата от Осло за обучение по предприемачество в Европа  (8), в която се предлага по-активно насърчаване на предприемаческото мислене в обществото, и към Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020)  (9).

3.2.

Творчеството и иновациите са ключови фактори за развитието на предприятията и за способността на Европа да се конкурира в международен мащаб. Инвестициите в образование и обучение за развитие на уменията са от съществено значение за насърчаване на растежа и конкурентоспособността. Първото предизвикателство се състои в насърчаване на придобиването от всички граждани на универсални ключови компетентности, като цифрова компетентност, умения за учене, инициативност и предприемчивост, както и културна осведоменост (10).

3.3.

Конференцията на Обсерваторията на пазара на труда (ОПТ) на тема „Подпомагане на новосъздадените предприятия за създаване на растеж и заетост“ (11) също ясно показа, че образованието по предприемачество следва да се разглежда в по-широкия контекст на социалната среда. Бизнес общността обаче би трябвало да положи усилия за улесняване на старта на новосъздадените предприятия посредством намаляване на бюрократичните формалности и създаване на възможности за работни места. Стимулите преди започване на дейност, за създаване на предприятие и за развитие на предприятие могат да бъдат ефективно обвързани със серия други активни политики на пазара на труда (АППТ) и трябва също така да се разглеждат в контекста на по-широка рамка за подкрепа на стопанската дейност и развитието на предприятията.

3.4.

Преразглеждането на „Small Business Act“ (12) представлява уникална възможност за укрепване на връзките между мерките, насочени към МСП, и образованието по предприемачество чрез използване на всички съществуващи инструменти, като например Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME). Насърчаването на усъвършенстването на уменията в МСП, както и всички форми на иновация е един от 10-те ръководни принципа за създаване на условия на равнопоставеност за МСП в ЕС.

4.1.

Включването на елементи на образованието по предприемачество в програмите за образование и обучение следва да има за цел да предоставя на всички учащи се, независимо от техния пол, социално-икономическо положение или специални потребности, възможности да развиват уменията и компетентностите, необходими за предприемаческата дейност.

4.2.

Наред с основните умения, като езикова и математическа грамотност, предприемачеството изисква постепенно развитие на редица ключови компетентности, определени в препоръката на ЕП и Съвета от 2006 г., включително инициативност и предприемачество и способност за превръщане на идеите в действия. Предприемачеството включва творчески дух, новаторство и поемане на риск, както и способността за планиране и управляване на проекти за постигане на определени цели.

4.3.

Общуването на чужди езици е от изключително важно значение, за да се гарантира, че европейските граждани са в състояние да се движат, работят и учат свободно в целия Европейски съюз, и придобива все по-голямо значение за младите хора (13).

4.4.

В ерата на цифровия единен пазар цифровото предприемачество е от решаващо значение за създаването на нови работни места, за иновативни идеи и за клъстери, които могат да ускорят темпа на иновации. ЕС трябва да разработи политическа рамка, която да насърчава уменията в областта на ИКТ и да поощрява държавите членки да се учат една от друга относно възможностите за увеличаване на броя и качеството на дипломираните специалисти в областта на ИКТ, в съответствие с потребностите на предприятията.

4.5.

Необходимо е да се освободи огромният потенциал на жените и да се проучи техният уникален подход към ръководене и управление на предприятията. Държавите членки, в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни, следва да прилагат програми за развитие на бизнеса и предприемаческите умения, както и за участието на предприятията, ръководени от жени, в световните вериги на доставки (14).

5.1.

Предприемаческите умения са важни за живота като цяло и за да могат хората да имат по-голям контрол върху бъдещето си. Предприемаческите умения следва да бъдат обхванати на всички равнища на образованието и обучението, като се започне подходящо от ранна възраст, по начин, който позволява непрекъснатото им развитие през целия учебен цикъл.

5.2.

Всички ученици трябва да имат възможност да участват в програми за придобиване на трудов опит, които подпомагат развитието на тези умения, а инструментите, разработени за оценка на постигнатия напредък и удостоверяване придобиването на предприемачески умения, следва да акцентират върху подобряване на качеството на бъдещия професионален опит. Добър пример в това отношение е финландска работна програма, която осигурява бизнес обучение на различни равнища на образование, „Yrittäjyyskasvatus“  (15).

5.3.

Образованието по предприемачество е определено като „набор от неформални методи на образование, който предоставя информация, обучава и възпитава всеки, който желае да участва в социално-икономическото развитие чрез проект, насочен към насърчаване на осведомеността по въпросите на предприемачеството, създаването на предприятия или развитието на малки предприятия“ (16).

5.3.1.

Днес Европа възлага всичките си надежди на популяризирането и развиването на двойните системи на обучение (съчетаващи теория и практика) и други подобни форми на обучение в процеса на работа. Държавите членки, които имат такива системи, постигат добри резултати в дългосрочен план и техните равнища на младежка безработица са под средните за ЕС.

5.3.2.

Стажовете имат голямо значение за справяне с безработицата и несъответствието между търсените и предлаганите умения и гарантирането на плавен преход между образованието и пазара на труда. Следва да се подкрепи в по-голяма степен включването на стажовете в учебните програми (17).

5.3.3.

Стажове, които целят стимулиране на предприемаческите нагласи на наетите лица и чиито инициатори са самите служители/социално предприемачество, могат да бъдат успешни примери за схеми за участие на служителите, насочени към постигане на икономически и социални цели на организациите, за които работят.

5.3.4.

Доброволчеството може да бъде полезен опит за развиването на умения. Ключовите неформални доставчици на образователни услуги са младежки организации. Чрез своите образователни програми те допринасят за разработването на редица трансверсални компетентности, като работа в екип, междуличностни умения, чувство за инициатива и поемане на рискове. Младите хора могат да се учат от грешките си в безопасна среда (за разлика от света на реалния бизнес).

5.4.

През 2012 г. Европейската комисия публикува доклад, озаглавен „Обучение по предприемачество в училищата в Европа“  (18), с акцент върху национални стратегии, учебни програми и учебни резултати. Понастоящем образованието по предприемачество се насърчава в повечето европейски страни и са възприети редица различни подходи: 1) специални стратегии/планове за действие, насочени изключително към образованието по предприемачество, 2) по-широки образователни или икономически стратегии, които включват цели за образование по предприемачество, 3) еднократни или многократни инициативи в областта на образованието по предприемачество.

5.5.

Не всички хора са родени бизнесмени. Предприемаческият дух само създава повече възможности за тях да успеят в професионалния и личния си живот. Но тези, които имат способности за правене на бизнес и смелостта да превърнат предприемаческия си дух в действие, следва да бъдат насърчавани.

5.5.1.

Бизнес инкубаторите са центрове за иновационни и предприемачески дейности. Те съществуват в редица университети, предлагат сигурна среда, в която студентите могат да получат професионални съвети за превръщане на бизнес идеите си в практика и да поемат рискове, без да понасят отрицателните последици, без да бъдат наранени от неуспеха. Студентите в бизнес училища с инкубатори могат по-лесно да се включат към някое новосъздадено предприятие или да създадат свое собствено.

5.5.2.

Предприемаческите умения могат да бъдат придобити и чрез програми за развитие на уменията, организирани извън системите за общо образование. Тези програми могат да включват дейности за обучение и наставничество, под ръководството на опитни обучаващи, предприемачи и бизнес експерти. Това помага не само да се предоставят на потенциалните предприемачи ценни бизнес познания, те също така им дават възможност да развият мрежа от контакти със съществуващите предприятия и предприемачи.

5.5.3.

Обученията в областта на предприемаческите умения, организирани от търговските и промишлените палати в цяла Европа, показват, че съществуват разнообразни форми на обучения и практики, които помагат на хората да намерят и започнат бизнес проекти, да определят и организират необходимите ресурси и да поемат рисковете, свързани с тяхното предприятие. Във връзка с това могат да бъдат посочени Entrepreneurial Skills Pass (Австрия) (19), Startup@Campus (Белгия) (20), Incuba’ school (Франция), Long night of Start-ups (Германия) (21), New Entrepreneurs Day (Испания) и Bright and Young (Белгия) (22).

5.6.

Заинтересованите страни и организациите на гражданското общество могат да играят важна роля, като допринасят ефективно за осъществяването на инициативи, насочени към насърчаване на предприемачеството и стимулиране на предприемаческия начин на мислене. Пример в това отношение е финландската фондация Startup Sauna (23), основана от финландски предприемачи в сътрудничество с редица заинтересовани страни от публичния сектор.

6.1.

Продължаващите трудности във връзка с признаването и прозрачността на уменията и квалификациите възпрепятстват разработването на подходящата комбинация от умения и квалификации и пречат на мобилността, която е необходима, за да се постигне по-тясно съответствие между уменията и работните места, с цел да се увеличат конкурентоспособността и просперитетът.

6.2.

Редица инструменти бяха създадени на европейско равнище с цел да се улесни сътрудничеството чрез прозрачност и признаване на уменията и компетентностите, придобити чрез професионално образование и обучение и висше образование в целия ЕС (24).

6.3.

В допълнение към тези инструменти, редица инициативи имат за цел преодоляването на несъответствията между търсените и предлаганите умения, а именно Европейската класификация на уменията, компетентностите и професиите (ESCO) и „Панорама на уменията“. За насърчаване на мобилността разполагаме също с рамката Европас (Europass), която включва Европейската автобиография (Europass CV) и Европейския паспорт на уменията, както и скорошното преразглеждане на Директивата за професионалните квалификации (25).

6.4.

Гарантирането на по-голяма съгласуваност между Европейската квалификационна рамка (ЕКР), Европейската система за трансфер на кредити (ECTS и ECVET) и многоезичната Европейска класификация на уменията, квалификациите и професиите (ESCO) ще помогне да се гарантира признаване на квалификациите, удостоверяване на незадължителното и самостоятелното обучение и за професионално ориентиране през целия живот. Този процес трябва да бъде разбираем и съпътстван от оценка на различните включени инструменти, за да се гарантира тяхната ефективност.

6.5.

Съобщението относно „Преосмисляне на образованието“ (26) също така очертава необходимостта от признаване, оценяване и валидиране на уменията, които хората придобиват извън училище, оформяйки по този начин профил от умения за потенциалните работодатели. Признаването на уменията, придобити извън класната стая, е важно, когато се разглежда кандидатурата на някого за работа. Въпреки това задължението за оценяване и валидиране на такива умения не трябва да се вменява само на работодателите.

6.6.

Освен това политиките и рамките, подкрепящи преносимостта на квалификациите, обикновено са свързани със съществуващото законодателство на ЕС, а някои национални инициативи предвиждат признаване на придобити по-рано знания на равнище държави членки. Систематичният преглед и мониторинг на тези национални инициативи следва да бъде насочен към идентифициране на добри практики и насърчаване на взаимното обучение и общите принципи (27).

6.7.

ЕИСК приветства предложението на ЕК за разработване на референтна рамка за компетентностите в областта на предприемачеството в контекста на рамката за ключови компетентности, разпределяйки компетенциите въз основа на съставните им елементи, на стойностите и равнищата на усвояване на наученото в Европейската квалификационна рамка (ЕКР). Това би спомогнало да се гарантира координиран подход между различните нива на образование и процедурата за зачитане на неформалното и самостоятелното учене.

1)

Предприемачество 360  (28), чиято цел е да стимулира предприемачеството в училищата и в техническите и професионалните заведения и да предоставя безплатно инструмент за самооценка, което ще подкрепи учебните заведения и отделните преподаватели, като им помогне да развиват своите стратегии и практики за насърчаване на предприемачеството; както и

2)

HEInnovate онлайн инструмент, който помага на заведенията за висше образование да насърчават по-изразени предприемачески и иновативен начин на мислене в международен контекст (29).

7.1.

Учителите и възпитателите имат съществената роля за улесняване на ученето и зараждането на идеите. Интегрирането на нови образователни процеси и технологии за преподаване в класните стаи не е проста задача и ще изисква квалифицирани учители, които да насочват процеса (30). Те имат за цел да насърчават алтернативни и неформални подходи за учене и да прилагат индивидуален подход.

7.1.1.

Качеството на учителите и наставниците е от основно значение за гарантирането на успеха и ефективността на програмите за обучение по предприемачество. Във връзка с това потенциалните предприемачи, които се намират на начален етап на своя професионален живот, оценяват положително опита и знанията например на опитни учители, по-възрастни предприемачи, които могат да споделят своя опит (31).

7.1.2.

Пример за ефективността на програмите за обучение по предприемачество е програмата, организирана от Ирландската национална фондация за преподаването на предприемачество (Irish National Foundation for Teaching Entrepreneurship) (32), която предлага интензивно обучение на обучители, за да може преподавателите и работещите с младежи в средните училища да разполагат с необходимите умения и ресурси, за да осъществяват успешно обучение по предприемачество на млади хора. Участниците, които са завършили успешно тази програма, получават сертификат за преподаватели по предприемачество (CETs).

7.1.3.

Друг пример е нидерландската „Програма за действие за предприемачество и образование“ (33), която има за цел повишаване на предприемаческия дух и нагласа сред обучаващите се чрез включване на предприемачески умения и знания в рамките на нидерландската образователна система. Програмата се състои от различни схеми, чиито цели са да предлагат широк спектър от дейности за развиване на предприемаческите умения на обучаващите се през различните етапи от образователния им път, както и да предоставят курсове за обучение, които улесняват обучението по предприемачество за учители.

7.2.

Учителите, обучителите и ръководителите в областта на образованието следва да се стремят да развиват своите творчески и иновативни нагласи, докато училищата следва да предлагат учебна среда, която стимулира предприемаческото мислене и е отворена за широката общественост.

7.3.

През юни 2013 г. Комисията публикува ръководство за преподаватели (34), което съдържа списък от основни принципи за учителите по предприемачество, оценява резултатите от обучението в качествен аспект, интердисциплинарното обучение, както и първоначалното и продължаващото обучение, наставничеството, иновациите в педагогиката на преподаване на предприемачество, и представя основните послания от практически примери.

7.3.1.

Институциите, които обучават учители по предприемачество, следва да изготвят ясна педагогическа концепция, която да ги подготвя също да преподават за пазара на труда. Образованието в подкрепа на предприемаческото мислене трябва да бъде интегрирано като хоризонтален подход и интердисциплинарен предмет в учебната програма.

7.3.2.

Програмите за обучение на учители по предприемачество следва да мотивират студентите в педагогическите специалности да развиват своите предприемачески знания, умения и нагласи.

7.3.3.

Следва да се подкрепи разработването на безплатни цифрови и онлайн инструменти със свободен достъп за преподаване на предприемачески умения, както и да се проучат възможностите за сътрудничество с общността на работещите с отворени кодове с цел насърчаване на безплатни бизнес инструменти и обучение за работа с такива инструменти.

7.3.4.

Мобилността на обучителите в рамките на Европа е от съществено значение, особено в областта на висшето образование, посредством програмата на ЕС за обучение през целия живот и/или с помощта на други инструменти, които са специално разработени за тази цел. Необходимо е да се повишат мобилността и обменът на опит в Европа, не само между университетите, но също така и между академичните среди, когато е необходимо, и света на бизнеса. Трябва да бъдат разработени програми, позволяващи на преподавателите да прекарват известно време в други учебни институции и/или в частния сектор, за да им се даде възможност реално да се ангажират, учат и напредват.

8.1.

Формулирането на дейностите, свързани с обучението по предприемачество, би трябвало да се извършва в сътрудничество с предприятията. Това е необходимо, за да се гарантира, че дипломантите разполагат с уменията, които са им нужни, за да успеят. Предприятията следва да бъдат поканени да участват по-активно в обучението на ръководители и работници в областта на предприемачеството, сътрудничеството и участието в управлението на техните организации. Предприятията трябва също да обучават своите работници за придобиване на необходимите умения и нови знания, както и за вземане на решения в трудовия процес, като им осигуряват възможности за участие в тези програми за обучение. Освен това те следва да си сътрудничат с образователната общност, така че младите хора да могат да учат за пазара на труда и да намерят своето място в него.

8.2.

Връзката между синдикатите и младите хора в областта на обучението е особено важна. Синдикалните организации могат да участват в обучението на младите хора в работна среда, различна от училищата или образователните центрове. Най-опитните и най-добрите в професията си работници могат да работят с младите работници, стажанти и доброволци като ментори и наставници или да станат преподаватели в специализираните центрове за чиракуване. Тези връзки с дружества са важни за обучаването на младите хора по отношение на пазара на труда и индустриалните взаимоотношения. Синдикалните организации на учителите са важен ресурс, с който трябва да се работи съвместно за изграждане на ефективна политика в областта на образованието и обучението, но взаимодействието с бизнеса е от жизненоважно значение.

8.3.

Преди всичко, в контекста на социалното партньорство, е важно организациите на работодателите и на работниците да участват в изготвянето на националните стратегии за учене през целия живот и плановете за действие за прилагане на Гаранцията за младежта. ЕИСК подкрепя новата рамка за действие относно младежката заетост (35), разработена от европейските социални партньори.

8.4.

От първостепенно значение е да се осигури участието на организациите на гражданското общество. По този начин различните организации на гражданското общество (независимо дали дейността им е насочена към жените, младите хора, семействата, хората с увреждания, мигрантите, малцинствата и други групи) биха могли да се фокусират по-резултатно върху нуждите и приоритетите в областта на образователната система и пазара на труда на специфични групи от граждани.

8.5.

Семейството продължава да играе важна роля, както вече беше споменато в становището на Комитета (36).

9.1.

Еразъм+  (37), нова програма на Комисията в областта на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2014 — 2020 г., има за цел подобряване на уменията и пригодността за заетост, както и модернизиране на образованието, обучението и работата с младежта. Седемгодишната програма ще разполага с бюджет от 14,7 милиарда евро, което представлява увеличение с 40 % спрямо настоящото равнище на разходите, което свидетелства за ангажимента на ЕС за инвестиране в тези области. „Еразъм+“ ще даде възможност на над четири милиона европейци да учат, да придобият трудов опит и да работят като доброволци в чужбина. Това е важна стъпка напред към пълноценно използване на потенциала в подкрепа на обучението по предприемачество, например чрез насърчаване на включването на сътрудничеството между образованието и бизнеса в алианси на знанието — за висшето образование, и в секторни алианси на уменията — за ПОО.

9.2.

Има и други програми и инструменти в подкрепа на образованието по предприемачество в ЕС: ЕСФ  (38) , ESCO — Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите  (39) , COSME  (40) , Хоризонт 2020  (41) , Инициатива за младежка заетост  (42) и Творческа Европа  (43).