31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 251/44

Главен докладчик:

г-н Gonçalo LOBO XAVIER

1.1.

ЕИСК приветства публикувания от Европейската комисия Годишен обзор на растежа (ГОР) за 2015 г. (1), чиято идейна цел е да стимулира подходящи равнища на растеж в подкрепа на възстановяването на Европа. Подходът на трите стълба — насърчаване на инвестициите, структурни реформи и отговорна данъчна и бюджетна консолидация — изглежда добър отговор на потребностите на Европа и ЕИСК подкрепя плана за прилагането му, съчетан с един по-ефективен европейски семестър. Въпреки това Комитетът подчертава, че все още са налице някои слабости в процеса, имайки предвид, че ГОР не включва например социални и екологични въпроси и по-специално че борбата с все така извънредно високата безработица и преодоляването на социалната криза не са изрично посочени като политически приоритет. ГОР е отправна точка за ефективен европейски семестър и затова ЕИСК счита, че следва да е налице по-голям ангажимент към задълженията по графика, с цел да се постигнат по-широко участие и по-добри резултати.

1.2.

ЕИСК счита, че доверието за осъществяване на инвестиции зависи също и от яснотата и простотата на предложения график, съчетани с участие на основните заинтересовани страни. Социалните партньори и други организации на гражданското общество като цяло трябва да вземат участие в процеса, за да се вдъхне доверие. ЕИСК счита, че е жизненоважно Комисията да си сътрудничи с Европейския парламент, социалните партньори, както и с други организации на гражданското общество на европейско равнище преди представянето на ГОР. ЕИСК признава усилията на Комисията да насърчава по-активно участие на гражданското общество, включително чрез сътрудничество с националните парламенти, но предупреждава, че трябва да бъде осъществен нов „календар на гражданското общество“ (2), за да се постигнат ефикасност и реално участие с ефективни резултати. Необходимо е всички партньори и институции да положат големи усилия, за да се премине от добри намерения към последствия, и ЕИСК призовава за проактивна роля на социалните партньори.

1.3.

ЕИСК изразява убеждението, че план за постигане на растеж в подкрепа на мерките за създаване на работни места не може да бъде осъществен без инвестиции. Следователно за Европа е от основно значение да създаде подходящи условия за инвестиции на основата на партньорства с участието на частния и публичния сектор. Ефективността на съчетаването на предложените политики би била подходящият знак за повишаване на доверието, което е от основно значение за инвестициите. ЕИСК счита за сериозен недостатък, че Комисията в своя сам по себе си похвален пакет за инвестиции се съсредоточава само върху частните инвестиции и в голяма степен изключва необходимостта и от публични инвестиции. ЕИСК подкрепя започналата в рамките на Комисията дискусия за прилагане на т.нар. „златно правило за финансирането“ („golden rule“), в контекста на фискалната уредба на ИПС, с оглед на това публичните инвестиции в бъдещото развитие да бъдат изключени от изчисляването на нетния дефицит на държавите (3).

ЕИСК отбелязва също така, че независимо кой е водещ по отношение на инвестициите, ключът към успеха се крие в недвусмисленото определяне на вида на инвестициите и тяхната устойчивост в бъдеще. В този контекст увеличените дългосрочни инвестиции в системи за образование и обучение носят действителни ползи за пазара на труда и дават възможност на европейците да разберат социалното измерение на промяната.

Правилният подход е от основно значение за борбата с младежката безработица — неблагоприятна действителност в Европа — и държавите членки трябва да обединят националните си политики за предотвратяване на социалното изключване и за насърчаване на интеграцията на пазара на труда на социални групи в неравностойно положение.

1.4.

ЕИСК е напълно убеден, че промишлеността играе решаваща роля за развитието на Европа. Добрите примери за иновации в промишлените сектори са много, като тази тенденция трябва да се подкрепя с цел насърчаване на създаването на работни места и осигуряване на висококвалифицирани човешки ресурси. Инвестиционният план трябва да признава добавената стойност на европейските индустриални „шампиони“ и да насърчава иновациите и добрите практики.

1.5.

ЕИСК призовава да се отдели внимание на насърчаването на социалните инвестиции в този процес. Комитетът изразява убеждението, че социалните инвестиции могат да играят жизненоважна роля в насърчаването на благоденствието и премахването на бедността и социалното изключване, поради което вече отправи призиви в годишните обзори на растежа и специфичните за всяка държава препоръки (4) изрично да се посочат приоритети и призовава настоятелно за стимулиране на мерки, даващи възможност на съответните участници от гражданското общество да отключат пълния потенциал на предприятията от социалната икономика и да засилят ролята на местните общности (5).

1.6.

ЕИСК приветства полаганите усилия за насърчаване на потенциала на Европа чрез цифровия пазар. Той може да осигури реален стимул за икономиката и ръста на заетостта, ако бъдат осъществени някои ключови мерки. Предприятията ще могат да се възползват от пълния потенциал на програмата в областта на цифровите технологии единствено когато са налице общоевропейски правила за защита на данните, с които се създават високи стандарти, и когато бъде възстановено доверието на потребителите. ЕИСК призовава Комисията да ускори реализирането на вътрешния пазар, за да се възползва по най-добрия начин от тази програма.

1.7.

ЕИСК изразява убеждението, че всички държави членки трябва да проявяват бюджетна отговорност и че тя следва да е пряко обвързана с насърчаването на заетостта и със социалната отчетност. Зачитането на компромисите във връзка с балансираното и отговорно управление е от основно значение за стимулирането на растежа. ЕИСК подкрепя благоприятстващата растежа бюджетна консолидация и призовава — където това е възможно — държавите членки да намалят данъчната тежест, наложена от политиките на бюджетни ограничения, за мерки, които да осигурят отново стимул за частните инвестиции без да пренебрегват интелигентните публични инвестиции.

1.8.

Системата на управление, насочена към постигане на бюджетна отговорност чрез по-съвестен и интегриран бюджетен надзор, е интересен подход, който би могъл да позволи интегрирането по подходящ начин на политическите препоръки на ЕС в процеса на изготвяне на националните бюджети. ЕИСК приветства опростяването на семестъра, което вече препоръча в становището си относно ГОР за 2014 г. (6), и би желал тези промени да бъдат ефективни.

1.9.

Комитетът се застъпва за по-голямо единство в представянето на бюджетната ситуация във всяка държава членка. По този начин ще се опростят сравненията и би могла да се повиши ефективността на постигането на решения на европейско равнище. Може би би било интересно и да се преразгледа начинът за изчисляване на вътрешния дълг, така че да предоставя реална и балансирана информация.

2.1.

Комитетът приветства ГОР като насока за „освежаването“ на европейските политики, насочени към стимулиране на икономиката и устойчивия растеж за всички.

2.2.

Следователно стойността на инициативата не може да се поставя под съмнение, предвид осъзнаването на ограниченията, пред които е изправена всяка държава членка с оглед на политиките на растеж, отразяващи конкретните обстоятелства в нея и скоростта на прилагане на мерките и реформите, оказали въздействие и довели до резултати.

2.3.

В ГОР за 2015 г. Комисията недвусмислено препоръчва икономическа политика, основаваща се на три основни интегрирани стълба: ръст на инвестициите, ускорени структурни реформи и отговорна бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа.

Комисията счита, че начинът, по който ще бъдат интегрирани тези три стълба на икономическата политика, ще бъде ключът към успеха и постигането на резултати, които биха направили възможно намаляването на безработицата, по-конкретно сред младите хора. За това ще се необходими структурни реформи на пазара на труда, по-нататъшни реформи на пенсионните системи, модернизация на системите за социална закрила, придаване на по-голяма гъвкавост на пазарите на стоки и услуги, подобряване на инвестиционния климат и средата за бизнес, подобряване на качеството на инвестициите в научни изследвания, иновации, образование и обучение и ускоряване на усилията за постигане на ефективност в публичната администрация.

2.4.

Интересно е, че Комисията призовава също така и за участие на гражданското общество в целия процес на растеж и промяна, като поставя особен акцент върху участието на социалните партньори (7). Тя призовава също така държавите членки да включват по-активно националните парламенти и да насърчават активното участие на обществеността, която да спомага за оценяването на политиките, които предстои да бъдат осъществени.

Следва да се отбележи този опит за подобряване на общественото участие в момент, в който са налице тревоги, че хората се чувстват изолирани от Европейския проект.

3.1.1.

ЕИСК изразява убеждението, че възстановяването на равнищата на инвестициите, във връзка с доверието на инвеститорите (както институционални, така и частни), е ключов елемент на растежа. Затова Комитетът приветства Инвестиционния план за Европа (8), насочен към необходимостта да се стимулират жизненоважни структурни инвестиции, създаващи необходимите за конкурентоспособността условия за растеж и устойчивост. ЕИСК счита обаче за сериозен недостатък, че Комисията в своя сам по себе си похвален пакет за инвестиции се съсредоточава само върху частните инвестиции и в голяма степен изключва необходимостта и от публични инвестиции. ЕИСК подкрепя започналата в рамките на Комисията дискусия за прилагане на т.нар. „златно правило за финансирането“ („golden rule“), в контекста на фискалната уредба на ИПС, с оглед на това публичните инвестиции в бъдещото развитие да бъдат изключени от изчисляването на нетния дефицит на държавите (9).

3.1.2.

Анализът на настоящата ситуация показва, че конкурентоспособността на Европа е намаляла в сравнение с тази на другите световни икономики, което се дължи именно на спада на инвестициите в жизненоважни области, като модернизацията на оборудването и достъпа до технологии и подобряването на образованието, без това да е изчерпателен списък. Въпреки че в резултат от всичко това ЕИСК подкрепя настоящия план за насърчаване на инвестициите, редица променливи остават неясни и биха могли да подкопаят полезността на плана. Идейната основа изглежда стабилна, но ЕИСК има съмнения по отношение на начина за цялостното осъществяване на плана в голям мащаб.

3.1.3.

Резервите, които ЕИСК е длъжен да изрази по отношение на препоръките в ГОР, засягат в голяма степен ограниченията, пред които все още са изправени някои държави членки във връзка с равнищата на необходимите инвестиции. Все още е налице значително неравенство в достъпа до финансиране, особено за МСП, което би могло да намали полезността на инициативата, дори ако националните правителства проявят политическа воля. На този етап остава неясно по какъв начин ще бъде преодоляно и намалено това неравенство, за да се стимулират приобщаващи инвестиции в Европа, въпреки най-добронамерените препоръки на Комисията по отношение на достъпа на МСП до финансиране, използването на нов поход към несъстоятелността и фалитите на предприятия и подобренията в регулаторната рамка, насочени към улесняване на дългосрочните инвестиции в МСП.

3.1.4.

ЕИСК е убеден също така, че съществуващите и достъпни инвестиционни програми ще бъдат от основно значение за постигането на целите, свързани с растежа, и подкрепя необходимостта държавите членки — включително обществеността, предприятията и официалните органи — да бъдат насърчени да играят активна роля в насочените към тях програми, разработени така, че да бъдат приобщаващи и да стимулират най-високите постижения, като например „Хоризонт 2020“ (10) (за иновации и научни изследвания), Механизмът за свързване на Европа (11) (за инвестиции в инфраструктура) и COSME (12) (за финансиране на МСП). При все това обаче ЕИСК призовава структурите за наблюдение на програмите да бъдат направени по-приобщаващи и удобни за потребителите, за да се насърчат най-високите постижения и по-справедливият достъп за всички институции и държави членки без да се загубят стриктността и върховите постижения, които се изискват от програмите.

3.1.5.

ЕИСК е напълно убеден в ефективността на социалните инвестиции и прякото им въздействие върху благоденствието на населението. Публичните политики не бива да пренебрегват силата на предприятията от социалната икономика, не само защото те са тясно свързани с гражданското общество, но и поради факта, че представляват добри примери, които могат да бъдат мултиплицирани в подобни ситуации. Европа трябва да популяризира най-добрите практики на държавите членки в цялата Общност (13).

3.2.1.

Единният пазар за стоки и услуги винаги е бил в основата на европейската интеграция. Вече е постигнато много, посредством огромни усилия, но в някои области от основно значение за растежа все още не се наблюдават промени. Затова ЕИСК приветства усилията на държавите членки за премахване на пречките пред създаването на ефективен, ефикасен и справедлив единен пазар. ЕИСК не се съмнява в ползите за европейските потребители от наличието на ефикасен единен пазар за стоки и услуги, който би превърнал Европа в по-привлекателно място за инвестиции и по този начин би оказал пряко влияние върху създаването на работни места и социалното благоденствие. Комитетът обаче е на мнение, че е важно да се положат допълнителни усилия и да се предприемат практически стъпки за постигането на тази цел.

3.2.2.

Следователно водещата позиция, която би била спечелена чрез създаването на единен цифров пазар, е от основно значение и ЕИСК е недвусмислено ангажиран с нейното постигане. ЕИСК е напълно убеден в ползите от наличието на ефикасен единен пазар и счита, че условията за финансиране на инвестиции в инфраструктура и знания следва да бъдат ориентирани към постигането на тази цел. При все това Комитетът отбелязва отново различията между държавите членки, които биха могли да попречат на ефикасната интеграция.

3.2.3.

Аналогично, едновременно с насърчаването на високите постижения и ефективността на единния цифров пазар (14) Европа трябва да изисква от своите конкуренти да се придържат към европейските правила и стандарти, тъй като всичко друго би било несправедливо към самия вътрешен пазар. ЕИСК няма предвид протекционизъм или друга подобна мярка, а призовава само за яснота в целия процес и за подходящо прилагане на мерките и изискванията, необходими за постигането на водеща позиция в различни области на икономиката и обществото.

3.2.4.

Комитетът е на мнение, че плановете за растеж и създаване на работни места трябва да бъдат съчетани с национални реформи, подсилващи участието на висококвалифицираната работна сила, повишаващи производителността и използващи по най-добрия начин системите за образование и обучение.

3.3.1.

Независимо от подобряването на резултатите на държавите членки във връзка с техния вътрешен държавен дълг — броят на държавите с прекомерен дефицит намаля от 24 през 2011 г. на 11 през 2014 г. (15), което показва положително развитие — остава да се направи още много в тази посока, особено с оглед на средносрочния до дългосрочен растеж.

3.3.2.

Процесите за приспособяване в държавите членки бяха осъществени за сметка на социалното благоденствие на обществото, засягайки всички, както гражданите, така и предприятията. Ето защо ЕИСК счита, че Годишният обзор на растежа трябва да превърне борбата с все така извънредно високата безработица и преодоляването на социалната криза в изричен политически приоритет.

3.3.3.

ЕИСК приветства политика, съчетаваща бюджетна отговорност с политики за икономически растеж, но предупреждава за необходимостта от прилагане на политики, отразяващи реалната ситуация във всяка държава членка. Прилагането на едни и същи мерки в различни ситуации се е доказало като рецепта за неуспех. Комисията не би желала да повтаря грешки от близкото минало.

3.3.4.

Комитетът призовава Комисията да засили борбата с данъчните измами и укриването на данъци. Добрите практики в борбата с данъчните измами и укриването на данъци следва да се насърчават и споделят с оглед постигане на по-добри резултати и по-голяма справедливост.

4.1.

ЕИСК работи особено активно в процеса на оценка и преразглеждане на прилагането на стратегията „Европа 2020“ (16). Затова Комитетът завява с чувство за отговорност, че съгласуването на момента на преразглеждането на стратегията с европейския семестър и Съвета е ключова мярка за постигане на предложените цели и за повишаване на тяхната ефективност, както и за преразглеждането на самите цели.

4.2.

Както отбелязва Координационната група на ЕИСК за стратегията „Европа 2020“, това съгласуване е жизненоважно за оценката на ефективността на мерките, за оценката на поставените цели и за коригирането на прилаганите мерки към повишаване на тяхната ефективност с оглед на реалната ситуация в Европа като цяло и в държавите членки в частност.

4.3.

ЕИСК приветства оптимизирането на европейския семестър, особено предложението да се представи подробен единен икономически анализ за всяка държава членка и ускоряването на публикуването му, което се предвижда през месец март. Комитетът счита за важно, че специфичните за всяка държава препоръки (СДП) също ще бъдат представени на по-ранен етап.

4.4.

ЕИСК е съгласен с Комисията, че националните програми за реформи (НПР) трябва да бъдат пренасочени и смята за особено важно социалните партньори, както и други организации на гражданското общество, да бъдат ангажирани в тяхното изготвяне на ранен етап. По този начин ще се повиши съпричастността към европейския семестър и ще се стигне до по-доброто му приложение, чрез което в крайна сметка ще се подобри неговата демократична легитимност.

4.5.

ЕИСК подчертава, че междинният преглед на стратегията „Европа 2020“ трябва да се публикува своевременно, за да могат заинтересованите страни да разполагат с достатъчно време за подготовка на становища.

4.6.

Комитетът смята, че социалните иновации и политиката на социални инвестиции трябва да се включат в прегледа на стратегията „Европа 2020“ и да бъдат подкрепени с отделна водеща инициатива. ЕИСК призовава за въвеждане на измерване на социалното въздействие с оглед напредъка на социалните политики, включително социалните показатели в националните доклади за напредъка.

4.7.

Европа трябва да предприеме твърди действия, показвайки солидарност и уважение към суверенитета на държавите членки, отзивчивост и, преди всичко, интелигентна водеща роля при намирането на приобщаващи и балансирани решения, изграждайки консенсус, който да обедини обществеността около един действително европейски проект, носещ ползи за всички.

4.8.

ЕИСК е наясно с предстоящите предизвикателства и затова е разтревожен, че в доклада за ГОР липсват идеи по екологичните въпроси. Би трябвало да се очаква тези тревоги да бъдат отчетени в инвестиционния план, но един конкретен раздел за екологичните предизвикателства, възможности и политики също така би овластил европейските ръководители в тази област. Той също така би оказал въздействие върху доверието и увереността в бъдещето на промишлеността в ЕС, както и в благоденствието на хората и устойчивостта.