10.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/34

1.

припомня, че въз основа на членове 113, 115 или 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз всяко законодателно предложение на Комисията, включително в областта на данъчното облагане, трябва да е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

2.

подкрепя четирите цели от плана за действие на Комисията относно корпоративното данъчно облагане, а именно:

3.

счита, че действащото законодателство в областта на данъчното облагане на предприятията — независимо дали на национално, европейско или глобално равнище — вече не съответства на настоящия икономически контекст, включващ глобализация, мобилност, цифрови технологии, нови бизнес модели и сложни корпоративни структури;

4.

подчертава голямата сложност на съществуващите правила за корпоративно данъчно облагане в рамките на ЕС, както и липсата на координация и взаимно допълване между системите на различните държави членки;

5.

изразява съжаление, че някои дружества, по-специално мултинационалните, се възползват от тази ситуация, за да намалят своите данъци чрез недопустими от правна гледна точка практики на данъчни измами и незаконно избягване на данъци или чрез използване на стратегии за „агресивното данъчно планиране“, които, макар и да са законни в някои случаи, противоречат на духа на законодателството в тази област;

6.

подчертава, че и в единия, и в другия случай данъчното облагане на тези предприятия в крайна сметка изобщо не е справедливо, тъй като е много слабо предвид техните приходи;

7.

припомня, че според някои изчисления избягването на данъци, данъчните измами и агресивното данъчно планиране в Европейския съюз всяка година водят до загуба на потенциални данъчни приходи в размер на приблизително 1 000 милиарда евро (1); припомня също, че тези пропуснати ползи влошават състоянието на публичните финанси на всички равнища, включително за местните и регионалните власти, и че справедливото, прозрачно, ефикасно и равнопоставено събиране на данъците за всички предприятия би позволило да се намали данъчната тежест;

8.

предлага всички международни споразумения, по които ЕС е страна, включително търговските споразумения и споразуменията за икономическо партньорство, да включват клаузи за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане както по отношение на прозрачността, така и на борбата срещу вредните данъчни практики, и призовава Европейската комисия да настоява по този въпрос по време на текущите преговори, по-конкретно по трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и по споразумението за търговията с услуги (TiSA);

9.

изразява съжаление във връзка със съществуването и обхвата на това явление в момент, в който в някои държави членки множество данъкоплатци, по-специално физически лица, са подложени на засилен фискален натиск, дължащ се на политиките за строги икономии; счита, че тази липса на данъчна справедливост подкопава социалната и икономическата стабилност;

10.

припомня, че сложността на настоящите правила относно корпоративното данъчно облагане, макар и да са от огромна полза за някои големи дружества, които се възползват от пропуските в тях, очевидно са в ущърб на малките, средните и микропредприятията, тъй като тази административна тежест възпрепятства дейността им, и по-специално тяхната трансгранична дейност;

11.

счита, че тази ситуация представлява и конкурентен дисбаланс между предприятията, предимно големите мултинационални компании, които разполагат с необходимите средства, позволяващи им да избегнат плащането на данъци посредством агресивно данъчно планиране, и малките и средните предприятия (МСП), които нямат такива средства;

12.

отбелязва, че в ЕС в дългосрочен план се наблюдава повсеместно намаляване на законоустановените ставки на корпоративния данък;

13.

подчертава обаче, че през последните години това намаляване на ставките е съпътствано от различни промени, като разширяване на данъчната основа, създаване на повече дружества и ниски лихвени проценти (ограничаване на размерите на приспадане), които би трябвало да доведат до увеличаване на приходите от данъка върху доходите на дружествата;

14.

отбелязва, че е трудно да се сравнят ефективните данъчни ставки, прилагани в различните държави членки, и поради това предлага да се изготви общ метод за изчисляване, който да даде възможност за съставяне на сравнителна таблица на ефективните данъчни ставки в различните държави членки;

15.

във връзка с проучванията на ОИСР, според които някои мултинационални компании използват стратегии, които им позволяват да плащат едва 5 % данък върху печалбата, докато по-малките предприятия плащат до 30 %, подкрепя искането мултинационалните компании да оповестяват във финансовите си отчети, с разбивка по държава членка и по трета държава, в която извършват стопанска дейност, набор от обобщени данни, включително за своите печалби или загуби преди данъчно облагане, данък върху печалба или загуба, брой на служителите, държани активи. Тази информация би следвало да е публична и да се съдържа, ако е възможно, в централен европейски регистър;

16.

отбелязва двойния потенциал на една обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД): първо, в борбата с агресивното данъчно планиране, данъчните измами, избягването на данъци и вредната данъчна конкуренция между държавите членки, и второ, с оглед на укрепването на единия пазар и намаляването на административната тежест за предприятията от всякакъв размер, извършващи трансгранична дейност;

17.

счита, че определянето на данъчната основа с един-единствен набор от правила за данъчно облагане вместо с 28 би представлявало опростяване и източник на икономии по отношение на административните разходи на предприятията и би било особено важно за МСП, които развиват дейност в няколко държави членки;

18.

поради това подчертава положителното въздействие, което ОКООКД може да окаже върху икономическия растеж, заетостта и справедливото данъчно облагане, както и върху публичните финанси, включително на местните и регионалните власти;

19.

счита, че въпреки факта, че ОКООКД — поне в предложението от 2011 г. — не е насочена пряко към местните и регионалните данъци, нейното въвеждане ще даде отражение върху данъчните приходи на местните и регионалните власти, част от които, в зависимост от държавата членка, се формират от местни или регионални данъци, събирани съгласно националната данъчна основа и/или от дял от националния корпоративен данък;

20.

приканва Комисията да проучи внимателно потенциалното въздействие на ново законодателно предложение за въвеждане на ОКООКД върху местните и регионалните власти, и по-конкретно върху техните бюджети, без обаче да започва отначало цялата процедура за оценка на въздействието на ОКООКД, което би забавило ненужно въвеждането ѝ;

21.

подчертава, че в някои държави членки въвеждането на режима ОКООКД би повлияло на местните и регионалните данъци, тъй като би било логично, с цел опростяване, той да бъде използван и за определянето на местните и регионалните данъци;

22.

подчертава, че с ОКООКД не се цели да се хармонизират данъчните ставки, тъй като настоящите договори не съдържат нито един конкретен член за прякото данъчно облагане. При все това тази липса на перспектива за хармонизация въз основа на действащите договори не изключва хипотезата, че държавите членки могат да обмислят приемането на засилено сътрудничество в тази област;

23.

отбелязва, че законоустановеният размер на ставките на корпоративния данък в различните държави членки е неточен, дори заблуждаващ показател поради големия брой различия в данъчните основи, приспаданията и преференциалните режими; подчертава, че в някои случаи ефективните данъчни ставки нямат нищо общо със законоустановените;

24.

поради това в интерес на прозрачността отправя искане към държавите членки и регионите със законодателни правомощия в областта на корпоративното данъчно облагане да предоставят на Комисията подробни данни относно действащата ефективна средна ставка на данъка върху доходите на дружествата, с отчитане на всички приспадания;

25.

приветства направения в новото предложение на Комисията опит ОКООКД да бъде обявена за задължителна поне за мултинационалните дружества, тъй като е очевидно, че тези от тях, които използват агресивни данъчни стратегии и дори избягват данъци или практикуват данъчни измами, няма да възприемат режим на ОКООКД, който да възпрепятства тези практики, при положение че той е доброволен;

26.

припомня, че в становището си от 2011 г. Комитетът предложи след изтичането на преходен период ОКООКД да стане задължителна, поне за предприятията от определен размер (2);

27.

счита за желателно незабавно да се въведе обща консолидирана корпоративна данъчна основа. Тъй като преговорите относно консолидирането са трудни и продължителни, КР подкрепя подхода на Комисията по отношение на отлагането на елемента на консолидиране на ОКООКД, ако това ще даде възможност за постигане на напредък в преговорите по другите елементи на предложението, и по-специално определянето на общата данъчна основа. Във връзка с това отбелязва посоченото в приетата на 27 октомври Работна програма на Комисията за 2016 г. намерение на Комисията да оттегли настоящото предложение за ОКООКД, но си задава въпроса, в каква степен намерението ѝ да го замести „с предложения в подкрепа на поетапен подход, започващ с постигане на съгласие относно задължителна данъчна основа“ изпреварва заключенията от обществената консултация, която Комисията започна на 8 октомври и която трябва да приключи на 8 януари 2016 г.;

28.

припомня обаче, че консолидирането следва и занапред да бъде една от целите на институциите на ЕС и на държавите членки в областта на корпоративното данъчно облагане, тъй като би дало отговор на въпросите, отнасящи се до цените на вътрешнокорпоративния трансфер в рамките на ЕС и на свързаните с тях проблеми, касаещи избягването на данъци, а освен това би представлявало опростяване и съществена икономия на административните разходи за предприятията;

29.

счита, че в случай на провал на преговорите по консолидацията може да се обсъди минимална данъчна ставка;

30.

освен това изразява загриженост, че предвиденият от Комисията временен механизъм за трансгранична компенсация до въвеждането на консолидация може да доведе до нови възможности за агресивно данъчно планиране; предвид тази вероятност, която би довела до значителна загуба на приходи за държавите членки, КР приканва Комисията да ускори предварително предложения график за изпълнение;

31.

счита, че благоприятното третиране на задлъжняването и лихвите в редица данъчни режими е спирачка пред диверсификацията на моделите за финансиране на предприятията и пречи в ЕС да бъде увеличено финансирането на предприятия със собствени средства, каквато е обичайната практика в други държави;

32.

поради това отправя искане към Комисията и държавите членки да насърчават по-голяма диверсификация на източниците на финансиране за дружествата, което несъмнено ще бъде от полза за растежа и заетостта;

33.

припомня предложението на Комитета, изразено в неговото становище от 2011 г. относно ОКООКД, при съставянето на списъка на подлежащите на приспадане разходи да се отчитат периодично възникващите разходи, свързани с опазването на околната среда и намаляването на парниковите газове, включително и във връзка с инициативите, насочени към възприемане на интегрирани производствени процеси със слабо въздействие върху околната среда;

34.

призовава Комисията да включи такава възможност за приспадане в своето ново законодателно предложение през 2016 г.;

35.

в съответствие с изразеното през 2011 г. мнение припомня също, че за да се постигне напълно целта за административно опростяване, установяването на обща и консолидирана основа за облагане би трябвало да се съпътства от въвеждане на общи счетоводни правила;

36.

приветства факта, че работата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) доведе до приемането от държавните и правителствените ръководители на Г-20 в Анталия на 16 ноември 2015 г. на план за действие срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалбите (BEPS), в който участват 62 държави. При все това счита за недостатъчни разпоредбите относно публичното докладване „по държави“ („country by country reporting“), тъй като действие 13 от BEPS предвижда автоматично докладване на данни единствено пред данъчната администрация по данъчен адрес на дружеството майка на групата, като е известно, че на равнище ЕС вече има прието задължение за публично докладване за банките и предприятията от добивната промишленост, установени в ЕС;

37.

призовава Европейската комисия, държавите членки и регионите със законодателни правомощия в областта на корпоративното данъчно облагане да гарантират задължително прилагане на пакета BEPS посредством нова директива за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби с цел ефикасно противодействие на тези явления в рамките на ЕС;

38.

освен това счита за позитивно, че „измененият подход nexus“ (modified nexus approach) беше приет в рамките на Съвета по икономически и финансови въпроси, както и че тази директива би трябвало да включи в задължителното европейско право „изменения подход nexus“, определен от ОИСР в рамките на пакета BEPS и от Съвета по икономически и финансови въпроси в рамките на работната група „Кодекс за поведение“, отнасящ се до патентните кутии;

39.

счита, че успоредно с необходимия напредък и инициативи в рамките на Съюза е от съществено значение да се приеме по-твърд европейски подход по отношение на юрисдикциите, които не оказват съдействие, или т.нар. „данъчни убежища“;

40.

счита, че в тази област по-специално разногласията между държавите членки и липсата на координация са елементите, позволяващи на предприятията да избягват справедливо данъчно облагане;

41.

приветства публикуването от Комисията на „списък на отказващи съдействие данъчни юрисдикции на трети държави“ в приложението към съобщението и счита, че тази инициатива има голямо символично значение;

42.

освен това счита, че публикуването на този списък трябва да послужи като основа за амбициозно обсъждане между всички държави членки с цел да се определи общ координиран подход по отношение на тази юрисдикции, за да се води борба с вредните данъчни практики, които те позволяват;

43.

си задава въпроса, дали при съставянето на публикувания от Комисията списък на данъчните юрисдикции, които отказват съдействие, не е използван твърде рестриктивен критерий, тъй като последните трябва да бъдат определени като такива от най-малко десет държави членки;

44.

във връзка с това приветства споразуменията, подписани през май 2015 г. между ЕС, от една страна, и Швейцария, Андора и Лихтенщайн, от друга страна, предвид факта, че те представляват значителна крачка напред по отношение на прозрачността и борбата срещу данъчните измами;

45.

счита, че автоматичният обмен на информация, предвиден в споразуменията, посочени в предходния параграф, представлява ефективен инструмент за намаляване на агресивните данъчни стратегии и борба с тях и би трябвало да се използва по-широко; освен това приветства факта, че много от включените в списъка на Комисията юрисдикции, отказващи съдействие, са възприели или са се ангажирали да възприемат световните стандарти в тази област.