19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/81

Докладчик:

г-н Patrick LIÉBUS

1.1

Централната тема на това становище е приобщаването към Европейската система за стандартизация (ЕСС). Този избор се дължи на факта, че всички организации, познати под името „организации по приложение III“ във връзка с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета — Европейската асоциация за координиране на представителството на потребителите в процеса на стандартизация (ANEC), Европейската организация на гражданите за екологични стандарти (ECOS), Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Социалните органи по стандартизация (SBS), са представлявани от ЕИСК. Затова като представител на гражданското общество ЕИСК изразява желание да насочи своето внимание към прозрачността и приобщаването към ЕСС.

1.2

ЕИСК признава също желанието на Европейската комисия да се заеме със стратегическите аспекти на Европейската система за стандартизация в рамките на годишните работни програми.

1.3

Що се отнася до отношенията между организациите по приложение III и ЕСС, ЕИСК приканва европейските организации по стандартизация (ЕОС) да предоставят на организациите по приложение III специфичен статут на членове/партньори, разполагащи с права и задължения. Това би трябвало да намери конкретен израз в предоставянето на организациите по приложение III на неограничено право на обжалване и на консултативни правомощия, особено по отношение на стандартите от обществен интерес.

1.4

Като признава, че делегирането на правомощията на националното равнище е един от основните принципи на европейската стандартизация, ЕИСК набляга върху значението на улеснения достъп до процесите по стандартизация за МСП и обществените участници, както и за техните представители на национално равнище. В тази връзка ЕИСК предлага въвеждане на национално равнище на безплатен достъп до „огледални комитети“ за МСП и заинтересованите обществени групи, както и за съответните представляващи ги сдружения.

1.5

ЕИСК припомня основополагащата роля на „консултантите, прилагащи нов подход“ и приветства техния принос към оценяването на съответствието на стандартите по отношение на политиките на Съюза в рамките на хармонизираната стандартизация. Поради това ЕИСК посреща със задоволство изразеното от Комисията желание да гарантира продължаването на тяхната дейност в дългосрочен план.

1.6

В заключение ЕИСК отправя искане за задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните действащи лица в областта на стандартизацията, с цел засилване на приобщаващото измерение на ЕСС. ЕИСК би могъл да осигури това проследяване, като създаде ad hoc форум за приобщаването към ЕСС. Този орган би отговарял за организирането на годишно публично изслушване, за да оценява постигнатия в това отношение напредък.

2.1

Европейската комисия изложи своята стратегическа визия за европейската стандартизация в съобщение и определи съответната правна рамка в Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно европейската стандартизация, който е в сила от 1 януари 2013 г. Една от новостите в регламента е задължението за Комисията да приема годишна работна програма на Съюза относно европейската стандартизация.

2.2

Работната програма е инструмент за подобряване на сътрудничеството между Комисията и Европейската система за стандартизация (ЕСС) чрез определяне на визията и плановете на Комисията по отношение на стандартизацията за следващата година. Комисията възнамерява да преразгледа своето партньорство с ЕСС, за да гарантира съответното участие на всички заинтересовани страни (промишленост, МСП, потребители, организации за опазване на околната среда, работници…).

2.3

Сред стратегическите приоритети за европейската стандартизация са приемането на план за приоритетните стандарти в областта на ИКТ, както и стандартизация на услугите. Планът за приоритетните стандарти в областта на ИКТ ще допълни годишната работна програма на Съюза.

3.1

ЕИСК приветства решението на Комисията за представяне на годишната работна програма в областта на стандартизацията за 2016 г. и припомня основополагащия принос, който стандартите имат за структурирането на вътрешния пазар и за конкурентоспособността на предприятията. Както се посочва в неговото становище INT/590 от септември 2011 г. (1), годишната работна програма за стандартизация е голямо преимущество по отношение на прозрачността, планирането и прогнозите, особено за участниците и заинтересованите страни в Европейската система за стандартизация (ЕСС).

3.2

ЕИСК приема положително годишната програма за 2016 г., защото тя позволява да се провери състоянието на настоящите дискусии, но най-вече защото носи истинска добавена стойност за бъдещата програма. Затова ЕИСК приканва Комисията по-добре да подготви бъдещите годишни програми, след провеждане на консултации със заинтересованите страни по техническите и стратегическите въпроси и като публикува работната програма през месец юли на предходната година. ЕИСК приема положително съдържанието на приоритетите в различните сектори.

3.3.1

Заинтересованите страни, които винаги са имали по-малък и затруднен достъп до ЕСС, в това число потребителите, екологичните интереси, работниците и МСП — представлявани от организациите ANEC, ECOS, ETUC, SBS, познати под името „организации по приложение III“ във връзка с Регламент (ЕС) № 1025/2012, както и националните им членове — са представлявани от ЕИСК. Поради това, осъзнавайки основния принос на другите страни, заинтересовани в разработването на стандартите, както и предизвикателствата пред тяхното участие, с които те се сблъскват, Европейският икономически и социален комитет в качеството си на представител на гражданското общество изразява желание за концентриране на основната част от усилията си в посока към прозрачност и приобщаване към ЕСС.

3.3.2

Следователно в това отношение при прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 се изисква особено внимание, както с основание Комисията подчертава в съобщението. От това следва необходимостта от подобряване на разпространението и публикуването на предвидените в член 24 от регламента доклади, както и на оповестяването и предоставяне на информацията за тях.

3.3.3

ЕИСК приветства желанието на Комисията да следи отблизо напредъка и усилията на всеки от участниците в ЕСС, за да бъде системата по-приобщаваща. За постигане на тази цел ЕИСК изразява желание Комисията да играе проактивна роля, особено като съфинансиращ орган на ЕСС.

3.3.4

Комитетът изразява удовлетворение от завършването на процеса по финансиране на организациите по приложение III и призовава за допълнително улесняване на административния достъп и за приемане на по-дългосрочна перспектива за гарантиране на прилагането на многогодишна стратегия от тези субекти.

3.4.1

Комитетът приветства предложението за съвместна инициатива за стандартизация и приема положително участието на заинтересованите страни в системата, особено на организациите по приложение III, като важен сигнал за възстановяване на публично-частното партньорство, което е в основата на ЕСС. В тази връзка ЕИСК би искал да подчертае, че е много важно предложените действия в окончателния вариант на съвместната инициатива за стандартизация да са насочени и ясно да допринасят за по-добро приобщаване, с цел възприемане от всички заинтересовани страни, особено организациите по приложение III.

3.4.2

Комитетът приветства и подкрепя предложението за действие в рамките на съвместната инициатива за стандартизация относно анализ за по-добро разбиране на възможностите и пречките при безплатното предоставяне на стандарти, например в рамките на изследване на икономическото и социалното въздействие на стандартите.

3.5.1

ЕИСК приема положително и приветства ролята на организациите Европейски комитет за стандартизация (CEN), Европейски комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейски институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) като независими, неутрални и професионални организации, разполагащи с правила и процедури, които осигуряват спазването на основните принципи на СТО в областта на стандартизацията, както и принципите, утвърдени от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

3.5.2

За подобряване на участието на всички участници в стандартизацията, ЕИСК приканва европейските органи по стандартизация да предоставят на организациите по приложение III специален статут на членове/партньори с особени права и задължения съгласно съответния им статут и роля, по-специално с неограничен достъп до техническите органи и до проектите за стандарти, в процес на изготвяне, при зачитане на политика за конфиденциалност, която да взема под внимание необходимостта от консултация. ЕИСК предлага да се започне дискусия относно безплатния характер на този достъп поради участието на Съюза във финансирането на европейските органи по стандартизация.

3.5.3

ЕИСК предлага също да се възстанови неограниченото право на обжалване за организациите по приложение III, включително по отношение на дейностите, с които те не са били пряко свързани от началото, и да се предостави на организациите консултативна власт при ратификацията на стандартите.

3.5.4

ЕИСК би искал да подчертае значението на приобщаващата и висококачествена стандартизация. ЕИСК би искал да припомни, че бързината на създаване и оповестяване на стандартите не може да се счита за цел сама по себе си, особено ако затруднява целта на ЕИСК за приобщаване на организациите по приложение III в ЕСС. Всъщност ЕИСК предупреждава ЕСС за всяко решение, което под претекст за бързина може да ограничи участието и отварянето.

3.5.5

ЕИСК припомня, че приобщаването на заинтересованите страни е възможно само с тяхното участие и при прозрачност. С цел подчертаване, засилване и прилагане на принципа на националната делегация ЕИСК набляга върху значението на улеснения достъп до процесите по стандартизация за МСП и за техните представители на национално равнище, което продължава да бъде предизвикателство, както се посочва в точка 4 от съобщението.

3.5.6

В тази връзка ЕИСК предлага въвеждане на национално равнище на безплатен достъп до „огледалните комитети“ за МСП и заинтересованите обществени групи, както и за съответните представляващи ги сдружения. Лесното участие и принос са от особено значение във фазата на обществена консултация, по време на която трябва да не съществуват практически или технически пречки.

3.6.1

Във връзка с прилагането на новия Vademecum на европейските стандарти Комитетът приветства Комисията за отправената към ЕОС покана да обучи своите технически органи и служители относно съдържанието на мерките, включени в новия документ.

3.6.2

ЕИСК приканва Комисията да следи за разпространението, разбирането и използването на този Vademecum от всички служби на Европейската комисия, които желаят да използват стандартизацията при прилагането на европейските политики. Ще бъде полезно също и да се гарантира неговото разпространение, придружено от съответната информация, посредством интернет сайта на Европейската комисия.

3.6.3

Комитетът би искал да подчертае значението на това, отговорните лица на техническите органи на ЕОС да познават различните ръководства на CEN-CENELEC за изготвяне на стандартите, като се вземат предвид нуждите на заинтересованите обществени групи и МСП (тоест, ръководства 2, 5 и 17 на CEN-CENELEC, както и ръководство 4 на CEN). В тази връзка Комитетът приветства действията, предприети от CEN-CENELEC, заедно с работната група МСП (SME Working Group) и работната група на заинтересованите обществени групи (Societal Stakeholders Working group), и приканва те да бъдат продължени чрез конкретни и амбициозни мерки. Трябва да се подчертае, че ръководствата CEN-CENELEC следва да бъдат използвани по време на целия процес на стандартизация, от дискусията за възможността за изготвяне на стандарт до неговото публикуване.

3.7.1

ЕИСК има съмнения относно добавената стойност на „Приоритетния план за стандартите в областта на ИКТ“, предложен в глава 3.1 от съобщението. Този документ изглежда представлява ненужна добавка към „Текущо актуализирания план за стандартизация на ИКТ“ и към годишната програма за стандартизация. Комитетът изразява опасение от дублиране на източниците и приоритетните равнища, което може да доведе до усложняване на мониторинга на дебата и участието на заинтересованите страни.

3.7.2

В областта на правата на интелектуалната собственост (ПИС) Комитетът взима мерки срещу съществуващото неравновесие между ползвателите и титулярите на основен патент за стандарт (SEP), по-специално в случай, когато иновативно МСП не е в състояние да знае броя на патентите, които би могло да прилага, и кой е титулярът им. Затова ЕИСК предлага на ETSI да състави практическо ръководство за договаряне на лицензионни споразумения на SEP, предназначени за МСП и при прилагане на FRAND условията („fair, reasonable, and non-discriminatory“ — справедливи, разумни и недискриминационни).

3.7.3

Във връзка с FRAND критериите Комитетът подчертава необходимостта от по-добро дефиниране на тези принципи с цел да се определи техният обхват и да се приложат на практика.

3.7.4

Поради тази причина ЕИСК изисква от ETSI и да подобри качеството и прозрачността на базата данни с декларации за ПИС. Това е от основно значение за осигуряването на известна предвидимост за потребителите на SEP и за осигуряване на спокойствие на иновативните МСП по отношение на цените и условията за договаряне на горепосочените лицензионни споразумения.

3.8.1

ЕИСК припомня основополагащата роля на „консултантите, прилагащи нов подход“, посочени в глава 7.2 от съобщението, и приветства техния незаменим принос към надеждната оценка на съответствието на стандартните със законодателството и политиките на Съюза в рамките на хармонизираната стандартизация.

3.8.2

ЕИСК приветства със задоволство желанието, изразено от Комисията в параграф 7.2 от съобщението, за осигуряване на достъп в дългосрочен план на тази оценка. Комитетът изразява желание за засилване на доминиращата роля на тази независима оценка спрямо всяка друга вътрешна оценка, извършена от ЕОС.

3.8.3

ЕИСК изразява желание за допълнително засилване на независимостта на консултантите, евентуално посредством пряко сключване на договори с „консултанти, прилагащи нов подход“ от Европейската комисия.

3.9.1

ЕИСК подчертава значението на процеса на подготовка на европейските мандати, които Комисията изпраща на ЕОС за запитване за изработване на стандарт. ЕИСК изисква от ЕК повече прозрачност и приобщаване на този процес, особено за организациите по приложение III.

3.9.2

ЕИСК подчертава значението на проверката за съответствие на резултата на създадения стандарт спрямо първоначалната цел, като се следи с особено внимание областта за прилагане да не се разширява в хода на работата.

3.9.3

Комитетът подчертава значението на подготвителната работа по стандартизация, особено с оглед на оценката на икономическото и социалното въздействие и за да се даде възможност да се определят заинтересованите страни и те да се приобщят към дейностите по стандартизация.

3.10

По отношение на международното сътрудничество ЕИСК подчертава големите затруднения, които организациите по приложение III все още срещат в работата си, и приканва ЕОС, както и националните органи за стандартизация, да разгърнат всички възможни средства в рамките на споразуменията си за сътрудничество с МОС и IEC за осигуряване на прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, особено когато дейностите са свързани с искане за стандартизация от страна на Комисията.

4.1

ЕИСК би могъл да създаде ad hoc форум за приобщаването към ЕСС. Предвижда се този форум да провежда редовни заседания най-малко веднъж годишно, да обединява членовете на Комитета, които изразяват желание да допринесат за участието и вземането под внимание на заинтересованите страни — особено заинтересованите обществени групи и МСП. Организациите по приложение III се предвижда да бъдат редовно канени на заседанията на форума.

4.1.1

Освен това би могло форумът да бъде натоварен и с организацията на годишно публично изслушване по темата за приобщаването към ЕСС. В рамките на това събитие ЕИСК би поканил участниците от ЕСС и Европейската комисия за публично изслушване относно докладите за дейността, предвидени в член 24 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за подобряване на информираността и разпространението. ЕИСК би използвал случая за присъединяване на Европейския парламент към тази дейност.

4.1.2

Форумът би могъл да отговаря също и за финансирането на изследване върху състава на националните „огледални комитети“ с цел оценяване на представителността и приобщаването.