Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017IE2368

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Извличане на поуките от миналото: избягване на политиките на строги икономии в ЕС (становище по собствена инициатива)

EESC 2017/02368

OB C 227, 28.6.2018, p. 1–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

28.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 227/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Извличане на поуките от миналото: избягване на политиките на строги икономии в ЕС

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 227/01)

Докладчик:

José LEIRIÃO

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

29.1.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

14.2.2018 г.

Пленарна сесия №

532

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

177/26/18

Преамбюл

Съдържанието на становището беше изготвено с помощта на представителите на институциите на гражданското общество и социалните партньори в икономическите и социалните съвети на трите държави членки (Гърция, Ирландия и Португалия), след мисии на ЕИСК, проведени в тези държави членки с цел запознаване и събиране на мненията на хората, които виждат и изпитват отрицателното въздействие на политиките на строги икономии, наложени от тройката, върху социалното измерение, бизнеса и социалния и гражданския диалог.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Първата поука от кризата беше, че еврозоната не беше подготвена да се справи с финансовата криза. Затова ЕИСК приветства стремежа на Комисията за фундаментална реформа на еврото чрез изоставяне на политиките на строги икономии и задълбочаване на Икономическия и паричен съюз. ЕИСК счита, че това могат да бъдат основите за широка европейска коалиция, която да продължи усилията за възраждането на „обща европейска съдба“ и за възстановяването на доверието на европейските граждани.

1.2.

При разработването на програмите за корекции възникнаха редица несъответствия на различни равнища като: координация и взаимодействие между партньорите от тройката (МВФ, ЕК, ЕЦБ) във връзка с планирането, мащаба и прогнозирането на потенциалните рискове, произтичащи от кризата, като невинаги се вземаха под внимание извлечените от предходни кризи поуки или не бяха приложими в новата зона на единната валута; също така беше налице и известен дисбаланс между механизмите на МВФ и инструментите на макроикономическата политика на еврозоната. ЕИСК, въпреки че отбелязва експертния опит на МВФ, препоръчва при бъдещи кризисни ситуации, засягащи някоя държава — членка на ЕС, институциите на Европейския съюз да носят цялата отговорност за разработването и прилагането на програмите за корекции. Ако е необходимо да се установят партньорства с външни институции за справяне с кризата, Европейският съюз и еврозоната трябва да поемат водещата роля и да действат съгласно „европейските ценности“, като укрепват социалния и гражданския диалог и социалните права, които са в сила в ЕС. При управлението на бъдещи кризи трябва да се постигне по-добър и ефективен баланс между фискалните и социалните цели и усилията за качествено укрепване на стопанския сектор.

1.3.

Кризата и програмите за корекции, приложени в трите държави членки, ги доведоха до икономическо, финансово и социално положение, което в някои случаи ги върна 20 години назад, предизвиквайки трайни или изискващи продължително възстановяване щети в производствените им сектори и във функционирането на пазара на труда. ЕИСК призовава Комисията да изготви „допълнителни програми за икономическо и социално възстановяване“, които да се прилагат успоредно или след приключване на програмата за корекции и да гарантират бързо връщане на държавите към по-конкурентоспособно равнище, което да ги изведе към процеса на конвергенция.

1.4.

Комисията следва да се фокусира върху европейските ценности за солидарност и да приеме незабавни извънредни мерки в подкрепа на най-нуждаещите се хора, живеещи в крайна бедност и лишения, свързани с прехраната, жилищното настаняване, медицинските грижи и закупуването на лекарствени продукти. ЕИСК препоръчва да се създаде конкретна програма за социално възстановяване, която да се прилага в държави, в които се изпълняват или са били изпълнявани програми за корекции. Тази програма за подкрепа трябва да отговаря на принципите на европейския стълб на социалните права, приет неотдавна от Европейския съюз и прилаган във въпросните три държави членки.

1.5.

Прилагането на политиките на строги икономии доведе до значително увеличаване на броя на бедните хора (независимо дали са работещи, безработни, неактивни или бездомни). ЕИСК настоятелно призовава Комисията спешно да изготви „европейска стратегия за изкореняване на бедността в ЕС и интегриране на бездомните хора“, надлежно подплатена с фондове, предназначени не само за изграждането на подходящи сгради за временно настаняване, но и за организирането на специфични програми за обучение, които да са насочени към работни места, съответстващи на предоставяните от такива курсове умения, както в публичния (на равнището на общините), така и в частния сектор. Изключително важно е също така съвместно с държавите членки да се изготви план за преструктуриране на дълга на свръхзадлъжнелите предприятия и граждани заради невъзможността им да изплащат заемите си, като се избегне неплатежоспособността им и конфискуването на техните жилища.

1.6.

В еврозоната правилата на Пакта за стабилност и растеж, на процедурата при прекомерен дефицит и на договора за бюджета, както и произтичащите от тях политики на строги икономии, ощетяват силно държавите, които все още са засегнати от кризата, като възпрепятстват растежа на публичните инвестиции и помощите за създаването на работни места от частния сектор, тъй като тези държави са обект на тежки санкции и наказания при неспазване на правилата. Тази ситуация изостри неравенството в Европа, тъй като бедните държави стават все по-бедни, попадайки в „порочен кръг“ поради тези ограничения. ЕИСК препоръчва Договорът от Лисабон да се промени, така че да се утвърди приоритетното място на политиките на сътрудничество, икономическо развитие и солидарност като реални алтернативи на рестриктивните политики на строги икономии. ЕИСК предлага също да се проучи дали „златното правило на публичните инвестиции“ би могло да бъде подходящ инструмент, за да се даде тласък на публичните инвестиции в еврозоната и да се осигури не само растежът, създаването на работни места, предприемачеството, новите умения, необходими на бъдещия пазар на труда, но също така и „равенството между поколенията“, като се гарантират устойчиви публични финанси в дългосрочен план, както и справедливо разпределение на данъчната тежест не само между различните поколения, но и между хората с различно социално и икономическо положение, както и избягване на прекомерната данъчна тежест върху едни в полза на други.

1.7.

През последните две години се наблюдава подобряване на заетостта в ЕС като цяло и особено в държавите членки, които изпълняват програми за корекции. Важно е да се отбележи, че в този случай това се дължи не само на икономическия растеж, но и на емиграцията на стотици хиляди работници и на ускореното налагане на този вид заетост на непълно работно време. При все това процентът на хората, живеещи в бедност и в материални лишения, продължава да се увеличава на различните равнища поради намаляването на заплатите и несигурността на новите работни места. Ето защо, макар че бяха създадени работни места в свързани с туризма и други неизискващи висока квалификация сфери, това не доведе до увеличаване нито на конкурентоспособността, нито на добавената стойност. ЕИСК препоръчва да бъдат осигурени специални средства за финансова подкрепа, насочени към създаването на работни места в здравеопазването и в най-засегнатите от емиграцията сектори (наука, програмиране, нови технологии, инженерни науки и медицина) с цел насърчаване на връщането на емигрантите в страните им на произход.

1.8.

Цифровизацията, роботизацията и изкуственият интелект въвеждат дълбоки промени в икономиката, на пазара на труда, в т.ч. нови форми на труд, в професионалните квалификации и в обществото, като отправят предизвикателство към неговите структури, включително към автоматичните стабилизатори, в резултат на което ще се увеличи в непредвидим размер броят на социално изключените хора. ЕИСК препоръчва допълнително проучване на настоящите идеи за създаване на схема за „универсална основна европейска застраховка срещу безработица“. Освен това би трябвало също да се проучи възможността за определяне на валидни за целия ЕС минимални стандарти за национални схеми във връзка с безработицата, за да се отговори ефективно на предизвикателството и да се гарантира достойна социална закрила за всички, която да е в сила през целия им активен живот (15—65 години). По въпроса за изкореняване на бедността Комисията следва също да въведе „доход, гарантиращ жизнен минимум“, като възприеме европейски подход и план, насочен към това „никой да не бъде изоставен“.

1.9.

Бъдещите програми за корекции следва да отразяват всички аспекти и интереси, произтичащи от социалния и гражданския диалог с участието на представителите на организираното гражданско общество. ЕИСК призовава Комисията да създаде „иконометрични модели с човешко лице“, които да включват параметри за защита на социалното измерение и насърчаване на предприятията, така че да се гарантира двойна цел: благосъстоянието на обществото и възстановяването на устойчивото качество на стопанския сектор. Социалните партньори и представителите на гражданското общество трябва да бъдат част от групата за мониторинг и оценка на програмата на равни начала с представителите на ЕС, ЕЦБ и други органи, с цел да се оползотвори конструктивната роля на гражданското общество и да се гарантира, че икономическият и социален модел няма да девалвира, както в разглежданите случаи. Всички институции, които изготвят, наблюдават и оценяват програмите за корекции, трябва да подлежат на демократичен контрол (например от страна на националния парламент). Оценката и контролът трябва да се извършват на всеки шест месеца или в друг счетен за целесъобразен срок, за да се избегнат непоправими щети и да се даде възможност за своевременна корекция. Наборът от показатели за макроикономическо наблюдение трябва да се допълва от набор от социални показатели „отвъд БВП“, който трябва да се актуализира в съответствие с европейския стълб на социалните права.

1.10.

Държавният дълг на трите държави членки достигна астрономически стойности, а размерът на дължимите лихви е ограничение, което блокира публичните инвестиции в икономическото развитие и намалява инвестирането в социална закрила, здравеопазване, образование, пенсии, обезщетения за безработица и подкрепа за най-нуждаещите се и социално изключените. Тези държави членки, с изключение на Ирландия, остават силно задлъжнели, като положението се усложнява от експозицията на спекулативни действия на финансовите пазари. ЕИСК препоръчва на Комисията да включи този въпрос сред приоритетите в европейския дневен ред и да се съобрази със заключенията на Групата на високо равнище за фонда за обединяване на държавни дългове и дългови ценни книжа в евро, създадена от Комисията през юли 2013 г. ЕИСК приветства също така ЕЦБ за нейната програма за „увеличаване на паричната маса“ (quantitative easing) за придобиване на публичен дълг на държавите членки, която спомогна съществено и решително за икономическото възстановяване и управлението на публичния дълг на държавите членки с наложени програми за корекции.

1.11.

В момента на честването на 60-та годишнина от създаването си европейският проект е изправен пред сериозни предизвикателства, които повдигат съмнения относно бъдещето му, включително и относно последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС (Брексит). Една от причините за отдалечаването на гражданското общество от управленските структури на Комисията е, че Европейският съюз не успя да отговори на очакванията на гражданите за икономическо сближаване и приобщаващ растеж. Макар и в последно време да се наблюдава известен стабилен растеж, еврозоната загуби цяло десетилетие и едва през 2015 г. БВП достигна стойността си от преди кризата през 2008 г. ЕИСК счита, че е необходима прагматична и амбициозна инициатива за реформиране на икономическия и паричен съюз, за да стане по-устойчив и благоприятен за гражданите. Подобна реформа предполага подобряване на координацията на икономическата политика и реформа, която да съчетава по интелигентен начин Северна и Централна Европа, разчитащи в по-голяма степен на правилата за конкурентоспособност на пазара, и Южна Европа, която разчита повече на солидарност, споделяне на риска и интеграция, имайки предвид факта, че Европейският съюз не може да се откаже от общата солидарност, особено в извънредни ситуации, като обедняване на населението, неравенство на доходите и управление на миграцията, нито да продължава с идеята, че всяка държава членка трябва да се справя сама с трудностите си.

1.12.

Агенциите за кредитен рейтинг имаха решаващо влияние за изострянето на кризата с държавните дългове. Тяхната надеждност може да бъде поставена под съмнение, ако си припомним, че в началото на банковата криза в САЩ банката Lehman Brothers, обявила банкрут през 2008 г., продължаваше да се ползва с най-високия кредитен рейтинг до момента на сриването си. ЕИСК предлага Комисията да положи усилия за създаването на независим международен орган, чиято задача да бъде оценката на надеждността и безпристрастността на извършваните оценки. Тя следва също да насърчава създаването на Европейска агенция за финансов рейтинг.

1.13.

ЕИСК препоръчва при управлението на бъдещи кризи в Европейския съюз да се търси по-ефективен баланс между бюджетните и социалните цели, като се започне с изоставянето на чисто макроикономическия подход на дисбалансите и същевременно се отчитат и други въпроси, като: неравенство по отношение на доходи и богатство, намаляване на бедността, силен и конкурентоспособен предприемачески сектор, приобщаващ растеж и заетост, изменение на климата, участие на жените на пазара на труда и корупция. Трябва да се мисли и действа, като се има предвид, че „отвъд дефицитите съществуват граждани и човешки съдби“.

2.   Общо въведение

2.1.

Финансовата криза в Гърция, Ирландия и Португалия беше продължение на финансовата криза, която започна в САЩ, и беше задълбочена заради достъпа на тези страни до еврозоната, което доведе до неконтролиран икономически бум поради намаляване на изискванията за контрол на публичните разходи и банковия контрол, включително поради факта, че държавните предприятия продължиха да сключват заеми с държавна гаранция, което доведе до значително увеличение на публичните разходи. Последиците бяха бързо и неконтролирано нарастване на бюджетния дефицит и отрицателно въздействие върху търговския и платежния баланс.

2.2.

Финансовата либерализация и неконтролираното нарастване на банковите кредити, подхранвано от агресивните практики за продажба от страна на банките, доведоха до свръхзадлъжнялост на домакинствата и МСП — които бяха в невъзможност да плащат задълженията си — и на банковия сектор, увеличавайки обезценяването на кредитите поради спекулации, които изложиха на риск нормалното функциониране на банковия сектор. Правителствата продължиха процикличната фискална политика, което доведе до опасно влошаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, а трите държави членки станаха много уязвими на спекулациите със заеми от страна на международните инвеститори. В резултат на тези лоши практики данъците, плащани от гражданите, бяха използвани, за да се избегне обявяването в несъстоятелност на големи банки, като по този начин допълнително се увеличи държавният дълг.

2.3.

Глобалната криза, започнала през 2007—2008 г., разкри уязвимостта на все още младата валута и нанесе сериозен удар на еврозоната (между третото тримесечие на 2011 г. и първото тримесечие на 2013 г.). Въпреки че първите засегнати държави членки не бяха част от еврозоната, истината е, че когато се разкриха уязвими места в някои държави от еврозоната, настъпи силен смут. Засегнатите държави членки трябваше да вземат трудни решения и да използват парите на данъкоплатците за финансова подкрепа на банките и за предотвратяване на колапса им, тъй като банките бяха започнали да изпитват затруднения след спукването на балона на пазара на недвижимите имоти и на финансовия балон, които се бяха развили и нараствали през предходните години. В съчетание с намалените приходи и високите разходи в резултат на голямата рецесия равнищата на държавния дълг в ЕС се увеличиха значително от средно 70 % до 92 % от БВП за 2014 г. (1).

2.4.

Междувременно агенциите за кредитен рейтинг поставиха на Гърция, Ирландия и Португалия най-ниската оценка, което накара международните инвеститори да повишат лихвените проценти до непосилни стойности, лишавайки тези държави членки от възможността да набират средства от финансовите пазари за финансиране на бюджетния им дефицит. За да избегнат фалит, тези държави членки кандидатстваха за заеми от Европейската комисия, за да финансират дейността си и да покрият поне заплатите на държавните служители и социалните помощи при по-достъпни лихвени проценти. Комисията поиска подкрепа от МВФ, предвид богатия му опит в тази област, за създаването на консорциум (тройка) с участието на Комисията, ЕЦБ и МВФ. Те отпуснаха на държавите членки необходимите суми, за да избегнат неизпълнение на задължението за плащане, което на свой ред доведе до приемане на „програми за икономически, финансови и фискални корекции“, които имаха следните общи цели:

провеждане на структурни реформи за насърчаване на потенциален растеж, създаване на работни места, подобряване на конкурентоспособността и на структурния дефицит (следва да се отбележи, че през този период и в резултат на това безработицата нарасна експоненциално заедно със срива и изпадането в несъстоятелност на хиляди дружества, социалният диалог беше прекратен, а трудовите закони бяха преразгледани в ущърб на работната сила), фискална консолидация чрез структурни мерки и по-добър и по-ефикасен бюджетен контрол;

намаляване на задлъжнялостта на финансовия сектор и рекапитализация на банките;

рекапитализацията на банките беше извършена с гаранцията и отговорността на участващите държави членки, като това допринесе за експоненциалното увеличаване на държавния дълг.

2.5.

Тези мерки, известни като „мерки за строги икономии“, имаха опустошителен ефект върху хората, които вече се бореха с нарастващата безработица и високите нива на задлъжнялост, а също и върху фирмите, особено малките и средните предприятия, които бяха неблагоприятно засегнати от трудното отпускане на банково кредитиране и значителното намаляване на обема на стопанската дейност. Тройката демонстрира пълно безразличие към драматичните последствия от политиките си за социалното измерение и корпоративната структура, които засегнаха най-силно малките и средните предприемачи.

2.6.

ЕИСК признава, че мащабът на кризата действително подложи на изпитание икономическата, социалната и дори политическата устойчивост на Европейския съюз като цяло и по-специално на Икономическия и паричен съюз (ИПС). За да се предотврати кризата, стана ясно, че не е достатъчно да се вземе предвид само количественото измерение на икономическия растеж на дадена държава членка, а е важно да се оцени и качеството на този растеж, като се идентифицират макроикономическите фактори, които са или не са в основата на устойчивостта на такава динамика (2). Ако този вид контрол беше осъществен ефикасно, кризата със сигурност нямаше да достигне такива катастрофални размери в тези държави членки.

3.   Кратко описание на събитията, довели до намесата на тройката в Португалия

3.1.

Между 1974 г. и 1995 г. при все още високи мита и такси и собствена валута в обращение, което позволяваше девалвация, дефицитът в търговския баланс възлизаше средно на 9,1 % от БВП, а през периода 1996—2010 г., след приемането на еврото, средният търговски дефицит беше 8,5 % от БВП. Предвид тези данни еврото не може да бъде държано отговорно за загубата на конкурентоспособност.

3.2.

Така основната причина, поради която Португалия е изправена пред криза с държавния дълг, не е намалената конкурентоспособност на експортния сектор, а фактът, че въвеждането на еврото бе свързано с необходимостта от премахване на автоматичните стабилизатори, спомагащи за поддържането и контролирането на приемливи нива на нетния външен дълг и на баланса на бюджетния дефицит. Обясняването на причините за португалската криза доведе до възприемането на друг подход за по-добър отговор на кризата, много различен от подхода, приет от тройката (3).

3.3.

Финансовият пакет от 78 млрд. евро (приблизително 45 % от БВП) обхващаше периода 2011—2014 г. и обещаваше да запази финансовата стабилност на Португалия, на еврозоната и на Европейския съюз. Програмата включваше 222 мерки и акцентираше върху различни сектори. По време на срока ѝ на действие бяха направени редица ревизии, които съдържаха още по-строги мерки за икономии. Тези мерки бяха разглеждани като всеобхватен план за цялостно реформиране на държавата (4).

4.   Кратко описание на събитията, довели до намесата на тройката в Ирландия

4.1.

Когато Ирландия се присъедини към ЕС, средният доход беше 63 % от средния за ЕС, а след няколко години успя да достигне 125 %, т.е. над средното ниво за Европа — положение, което все още се запазва, въпреки дълбоката криза. Златният период на икономически растеж беше между 1994 г. и 2000 г., когато БВП нарастваше средно с 9,1 % годишно. През периода 2008—2010 г. обаче БВП се срина с около 13 % годишно. Вътрешното търсене започна стремително да пада от началото на 2008 г. Политиката на строги икономии вследствие на програмата за финансови корекции доведе до загуба на цяло десетилетие (5).

4.2.

През първите години от въвеждането на еврото и до 2007/2008 г. в Ирландия се наблюдаваше експанзия на пазара на недвижимите имоти, а цените на недвижимостите значително се увеличиха. Кредитната експанзия беше силно концентрирана в спекулативните кредити за недвижими имоти. Когато избухна финансовата криза и цените на недвижимите имоти спряха да се покачват, данъчните приходи се сринаха драстично, тъй като бяха тясно свързани с експанзията на пазара на недвижимите имоти. В резултат на това настъпи рязко увеличаване на дефицита, което същевременно се отрази много неблагоприятно върху финансовата система, а котировките на най-големите ирландски банки се сринаха (6).

4.3.

На 21 ноември 2010 г. Ирландия стана втората държава от еврозоната, която поиска финансова помощ. Програмата включваше заем в размер на 85 млрд. евро, от които 35 млрд. евро бяха предвидени за финансовата система (7). На 14 ноември 2013 г. Еврогрупата стигна до заключението, че програмата за икономически корекции е била успешна и че в резултат на това Ирландия ще може да излезе от програмата до края на годината.

5.   Кратко описание на събитията, довели до намесата на тройката в Гърция

5.1.

В периода между 2001 г. и 2007 г. гръцката икономика беше втората най-бързо развиваща се икономика в еврозоната след ирландската, със среден ръст от 3,6 % от БВП между 1994 г. и 2008 г. През този период на последователен растеж обаче ендемичните макроикономически дисбаланси и структурните пропуски бяха засилени от слабостта на политическата система.

5.2.

Размерът на вътрешните спестявания намаля с около 32 процентни пункта през периода 1974—2009 г., подхранвайки дефицита по текущата сметка и хроничното нарастване на външния дълг. Неконтролираните публични разходи, съчетани с невъзможността да се гарантира адекватна събираемост на данъците, доведоха до натрупване на държавен дълг (8).

5.3.

През август 2015 г. чрез приложение към Меморандума за разбирателство, в който подробно са описани условията на политиката, беше договорена трета програма за стабилност, включваща оценка на социалното въздействие, като начин за захранване на преговорния процес от страна на Комисията, както и като ръководство за контрол и мониторинг на прилагането на меморандума. Тази договореност беше резултат от настойчивостта и политическите насоки на председателя Жан-Клод Юнкер през 2014 г., според които следва „в бъдеще за всяка програма за подпомагане и реформи да се извършва не само оценка на фискалната устойчивост, но и оценка на социалното въздействие“, за да се гарантира, че „социалното отражение на структурните реформи трябва да бъде предмет на публични дискусии“. Комисията е напълно запозната със социалните условия в Гърция и счита подобряването им за съществен елемент от постигането на устойчив и приобщаващ растеж (9).

5.4.

На 15 юни 2017 г. с решение на Европейския съвет Гърция получи допълнителен заем за подпомагане на икономическото, финансовото и социалното възстановяване.

6.   Макроикономически, социални и финансови резултати, постигнати вследствие на програмата за корекции

6.1.

Като цяло може да се твърди, че единственият успех, който можем да припишем на програмите за корекции, беше възможността за държавите членки (Ирландия и Португалия) да излязат от процедурата при прекомерен дефицит и отново да получат достъп до финансовите пазари при приемливи условия на финансиране. Намаляването на бюджетния дефицит и повишаването на износа допринесоха за подобряването на баланса по текущата сметка (стоки, услуги и капитал); икономическият растеж и заетостта също бележат подобрение от 2014 г. насам. Всички други показатели продължават да имат драматични последици за благосъстоянието на обществото и за обезценяването на макроикономическите фактори, което ще продължи много дълго. Някои от причинените щети ще бъдат трайни, като например емиграцията на висококвалифицирани лица, която ще има отрицателно въздействие върху потенциалния растеж на иновациите и развитието в държавите на произход, драстичното нарастване на бедността и на неравенството в доходите и в достъпа до основни здравни грижи, и намаляването на общото благосъстояние на населението (10).

7.   Взетите поуки приканват към промяна и иновации в европейските политики

7.1.

Европейският съюз и еврозоната се оказаха напълно неподготвени да се справят с финансова криза в своите държави членки, като приеха изцяло предложенията на МВФ, вместо да ги адаптират към общите европейски ценности и стандарти за солидарност. По отношение на Гърция Европейският съюз изгуби ценно време преди да реагира на проблема, а първоначалните му препоръки не бяха нито ясни, нито окончателни — например, общата сума на заема беше променяна няколко пъти поради колебанията на Комисията, което доведе до спекулации на пазарите и влоши и без друго лошото положение.

7.2.

Програмите за икономически, финансови и фискални корекции, приложени в Гърция, Ирландия и Португалия, бяха изготвени от МВФ и отразяваха частично същата логика, следвана от него по време на кризата през 80-те години в Африка и кризата през 90-те години на миналия век в някои азиатски държави, когато девалвацията на местната валута чрез механизма на валутните курсове се използва ефективно за запазване на растежа и облекчаване на платежния баланс, за да се постигне макроикономическа стабилност, по специално фискална консолидация, стабилизиране на инфлацията и насърчаване на износа (1). Новото в случая на Гърция, Ирландия и Португалия беше, че програмите за първи път се прилагаха в зона с единна валута (без използване на механизъм за девалвация на валутата) и в държави, които са част от Европейския съюз и еврозоната. В случая на тези държави членки, където целта беше корекция на фискалните и външните дисбаланси и възстановяване на доверието, МВФ счете за „необходима съществената преориентация на икономиката, в която се очаква нисък ръст на БВП“ (2). Така програмите за корекции целяха да се постигне фискална консолидация чрез политики на строги икономии, насочени към радикални съкращения на публичните разходи и към структурни мерки в дългосрочен план, като данъчната реформа и реформата на законите в областта на труда и доходите, с оглед намаляването на дефицита и увеличаването на държавните приходи. Тази политика на строги икономии беше осъществена чрез „вътрешна девалвация на компонентите на икономическия и социалния модел“.

7.3.

Общата оценка на програмите на МВФ, осъществена от неговата „Независима служба за оценяване“ (юли 2016 г.), показва, че въпреки че наблюдението преди кризата е позволило правилно идентифициране на проблемите в трите държави, то се провалило в прогнозирането и определянето на мащаба на рисковете, което по-късно се оказа основна причина за отрицателните ефекти, тъй като допринесе за небалансираното изпълнение на програмите за корекции. В оценката се посочват също несъответствия в координацията между партньорите от тройката по отношение на прилагането и съответствието с инструментите на еврозоната (Икономическия и паричен съюз, Пакта за стабилност и растеж, процедурата при прекомерен дефицит и европейския семестър), като се добавя още, че формирането на преговарящите екипи и отговорностите на членовете им не са били ясно дефинирани и че поуките от предходните кризи невинаги са вземани предвид.

7.3.1.

Мерките за строги икономии доведоха до „порочен кръг“, в който строгите икономии породиха рецесия и след това още строги икономии, което доведе до катастрофален спад на БВП, който се върна на нивата отпреди 10—20 години, намаляване на публичните и частните инвестиции и срив на банковата система. Това доведе до несъстоятелност на производствената система (МСП, семейни предприятия и самостоятелно заети лица) и налагане на катастрофални икономии на всички равнища на социална закрила.

7.4.

Пропуските и несъответствията при изготвянето на програмите за подпомагане са като цяло следните:

пренебрегнато е структурното измерение на кризата;

подценено е нивото на задлъжнялост на предприятията и домакинствата;

подценена е ролята на вътрешното търсене в растежа и в създаването на работни места;

държавната реформа не обхваща основни структурни аспекти;

структурната реформа на икономиката е сведена до девалвация на факторите за вътрешна конкурентоспособност (заплати, по-дълго работно време, рестриктивна трудова реформа, брутално увеличаване на данъците и т.н.);

времевият хоризонт за изпълнение на програмите е ограничен;

изключително трудно е едновременно да се постигне вътрешен и външен баланс, когато и двата са с много висок дефицит;

мерките за бюджетна консолидация, прилагани най-вече по отношение на разходите по време на тежка рецесия, при положение че държавата не разполага с механизъм за девалвация на валутата и нейните партньори правят абсолютно същото, не са дали резултат в нито една държава в света и в нито един период от историята. Днес по общо мнение се счита, че в краткосрочен план последиците от програмите за корекции се изразяват в рецесия, а белезите, които оставят в икономиката, често са трайни;

неадекватните фискални мултипликатори доведоха до сериозни грешки.

7.5.

Една „програма за корекции“ следва да отразява всички политически аспекти и диалози, които са важни за успеха на програмата, но винаги трябва да включва и „показателите за разпределение на въздействието“ на мерките за коригиране, особено определянето на ефектите върху социалното измерение и бизнеса на най-различни нива. Тя следва също така да определя компенсационни мерки, така че тези отрицателни ефекти (напр. несъстоятелност, увеличаване на процента на безработица, намаляване на заплатите, нарастване на бедността, увеличаване на емиграцията) да бъдат успешно преодолявани чрез програми за възстановяване и да се избягват драматични социални ситуации, включително емиграцията. Всички сектори трябва да са от печелившата страна: не трябва да има печеливши и губещи сектори, както в случая с програмите, изпълнявани в Гърция, Ирландия и Португалия.

Брюксел, 14 февруари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Easterly 2002 г.; МВФ (2010 г.) Искане от страна на Гърция за стендбай споразумение, доклад по държави № 10/110, май; Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, Европейска комисия, 31 май 2017 г.

(2)  Вж. становището на ЕИСК относно „Макроикономически неравновесия“, ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 53.

(3)  ZBW — Leibniz Информационен икономически център (Intereconomics 2013).

(4)  ZBW — Leibniz Информационен икономически център (Intereconomics 2013).

(5)  ZBW — Leibniz Информационен икономически център (Intereconomics 2013).

(6)  Проучване на ЕИСК относно „Въздействие на антикризисните мерки в областта на заетостта и социалната сфера: Ирландия“ (2013 г.)

(7)  ZBW — Leibniz Информационен икономически център (Intereconomics 2013).

(8)  Проучване на ЕИСК относно „Въздействие на антикризисните мерки в областта на заетостта и социалната сфера: Гърция“ (2013 г.)

(9)  Проучване на Отдела за подкрепа на икономическото управление (EGOV) на ЕП относно The Troika and financial assistance in the euro area: successes and failures („Тройката и финансовата подкрепа в еврозоната: успехи и неуспехи“) (февруари 2014 г.)

(10)  Вж. приложение 1 с основните статистически показатели.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

За справка обърнете внимание на следните основни показатели:

Основни показатели

Гърция

Ирландия

Португалия

 

2008 г.

2013 г.

2016 г.

2008 г.

2013 г.

2016 г.

2008 г.

2013 г.

2016 г.

Общо ниво на безработица

8 %

27,5  %

23,4  %

6,4  %

13,1  %

6,9  %

7,8  %

16,2  %

10,5  %

Коефициент на младежката безработица (15-24)

22 %

58,3  %

48 %

12,8  %

27,5  %

16 %

16,5  %

38,1  %

28 %

Ниво на бедност

28,7  %

35,7  %

36,4  %

22,3  %

30,5  %

26 %

19,7  %

24 %

23,1  %

Растеж на БВП

-0,3  %

-3,2  %

2,1  %

-4,4  %

1,1  %

5,2  %

0,2  %

-1,1  %

1,4  %

Бюджетен дефицит (% от БВП)

-7,7  %

-6,1  %

-1,2  %

-7 %

-7,2  %

0,5  %

-2,6  %

-2,9  %

-2,1  %

Държавен дълг (% от БВП)

100 %

177,9  %

178,8  %

42,4  %

119,5  %

75,4  %

71,7  %

129 %

130,4  %

Източник: Евростат

Социалните последици и последиците за корпоративната структура от програмата за строги икономии в Португалия

Между 2009 и 2014 г. доходите от труд намаляват с 12 %.

Спадът на доходите е изключително неравномерен и до голяма степен регресивен, като основно засяга „средната класа“, най-бедните в обществото и малките семейни предприятия.

Свиването на доходите в номинално изражение от 5 % е в противоречие с развитието в Европа, където доходите на домакинствата нарастват с 6,5 % (между 2009 и 2013 г.).

Регистрира се значително увеличаване на неравенството, дължащо се на намаляването на най-ниските заплати и значително увеличаване на „несигурните работни места“, което увеличава броя на заетите, но бедни работници.

Влошаването на бедността поради ниски доходи се изразява в нарастване на нивото на бедността с 1,8 % — от 17,7 на 19,5 % — и през 2014 г. броят на бедните достига 2,02 млн.

Регистрира се намаляване на средствата на най-бедното население, което засяга най-уязвимите (възрастните и децата).

През периода на програмата за корекции над 400 хиляди португалци емигрират, предимно хора с висока научна и техническа квалификация (1), а десетки хиляди предприятия (предимно МСП и семейни предприятия) обявяват несъстоятелност.

Социалните последици и последиците за корпоративната структура от програмата за строги икономии в Ирландия

През 2009 г. гарантираният минимален доход е намален с 15 %, но през 2011 г. е възстановен на първоначалното ниво.

Приспособяването на вътрешния пазар, на търговията на дребно и на строителството се осъществява чрез значителна загуба на работни места в тези сектори (2) вследствие на обявяването на несъстоятелност на десетки хиляди дружества.

Безработицата се увеличава от 6,4 % през 2008 г. до 15 % през 2012 г., като са засегнати основно дългосрочната безработица и младежката безработица, която съответства на стойностите в южните държави (около 30 %).

От 2008 г. насам емиграцията се увеличава бързо (82 000 души само през 2012 г.);

Социалните плащания са намалени с около 15 %.

В допълнение към съкращенията в публичния сектор и социалните плащания стратегията включва намаляване на броя на служителите в публичния сектор (здравеопазване, образование, сигурност и държавна администрация) чрез доброволно напускане.

Нетният доход в долните десет процента намалява с 25 %.

Процентът на гражданите, изложени на риск от бедност, нараства до 15,8 % (около 700 000 души, от които 220 000 са деца) (3).

Пълното спиране на програмите за строеж доведе до недостиг на наличността на жилища, който продължава десет години след срива. Свързаните с този сектор предприятия, основно МСП, са силно засегнати, което доведе до отрицателни последствия за служителите и работниците.

Социалните последици и последиците за корпоративната структура от програмата за строги икономии в Гърция

Кризата и проведените антикризисни политики в Гърция водят до непосредствени и косвени отрицателни последици за предприятията (несъстоятелност), заетостта и социалното измерение. Въздействието е неравномерно разпределено върху работниците, пенсионерите, данъкоплатците и техните семейства:

нивото на безработица през октомври 2010 г. е 13,5 %, като през 2013 г. достига 27,5 %;

младежката безработица се запазва на нива около 45,5 %;

тежките загуби на доходи са свързани с високите нива на безработица;

значителното съкращаване на заплатите и пенсиите, съчетано с работни места на непълно работно време, свръхзадлъжняване и високи данъци, драстично намалява доходите на домакинствата, подкопава покупателната способност и маргинализира големи сегменти от населението;

организациите на гражданското общество са изправени пред тежки финансови проблеми, поради което за тях е невъзможно да участват последователно в социалния и гражданския диалог, нито да разглеждат подобаващо възникващите предизвикателства. Това може влоши качеството на демокрацията, тъй като може да доведе до недостатъчното представителство на различните икономически и социални интереси;

предложените от гражданското общество механизми за наблюдение на пазара се влошават поради липсата на човешки и финансови ресурси, което води до пропуски в защитата на широк спектър от интереси, в това число и потребителите;

нивото на социална закрила, образование и здравеопазване значително спада след съкращенията (4);

все още е драматично положението с достъпа до здравеопазване, закупуването на лекарствени продукти и социалната закрила;

тези обстоятелства водят до влошаване на нивата на бедност, като понастоящем над 20 % от населението са засегнати от бедността, което води до увеличаване на неравенствата.


(1)  Desigualdade de rendimento e Pobreza em Portugal (Неравенството в доходите и бедността в Португалия) (FFMS, септември 2016 г.).

(2)  Проучване на ЕИСК относно „Въздействие на антикризисните мерки в областта на заетостта и социалната сфера: Ирландия“ (2013 г.).

(3)  ZBW — Leibniz Информационен икономически център (Intereconomics 2013).

(4)  Проучване на ЕИСК относно „Въздействие на антикризисните мерки в областта на заетостта и социалната сфера: Гърция“ (2013 г.).


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Следното изменение беше отхвърлено по време на разискванията, но получи над една четвърт от подадените гласове.

Параграф 1.7.

се изменя, както следва:

 

Цифровизацията, роботизацията и изкуственият интелект въвеждат дълбоки промени в икономиката, на пазара на труда, в т.ч. нови форми на труд, в професионалните квалификации и в обществото, като отправят предизвикателство към неговите структури, включително към автоматичните стабилизатори, в резултат на което ще се увеличи в непредвидим размер броят на социално изключените хора. ЕИСК препоръчва на Комисията да създаде „универсална европейска застраховка срещу безработица“, за да отговори ефективно на предизвикателството и да гарантира достойна социална закрила за всички, която да е в сила през целия им активен живот (15—65 години). По въпроса за изкореняване на бедността, Комисията следва също да въведе „доход, гарантиращ жизнен минимум“, като възприеме европейски подход и план, насочен към това „никой да не бъде изоставен“.

Изложение на мотивите

Предложението е неосъществимо в настоящата си форма, като освен това не попада в компетентността на Комисията.

Изменението беше отхвърлено със 74 гласа „за“, 129 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.


Top
  翻译: