—

Между 2009 и 2014 г. доходите от труд намаляват с 12 %.

—

Спадът на доходите е изключително неравномерен и до голяма степен регресивен, като основно засяга „средната класа“, най-бедните в обществото и малките семейни предприятия.

—

Свиването на доходите в номинално изражение от 5 % е в противоречие с развитието в Европа, където доходите на домакинствата нарастват с 6,5 % (между 2009 и 2013 г.).

—

Регистрира се значително увеличаване на неравенството, дължащо се на намаляването на най-ниските заплати и значително увеличаване на „несигурните работни места“, което увеличава броя на заетите, но бедни работници.

—

Влошаването на бедността поради ниски доходи се изразява в нарастване на нивото на бедността с 1,8 % — от 17,7 на 19,5 % — и през 2014 г. броят на бедните достига 2,02 млн.

—

Регистрира се намаляване на средствата на най-бедното население, което засяга най-уязвимите (възрастните и децата).

—

През периода на програмата за корекции над 400 хиляди португалци емигрират, предимно хора с висока научна и техническа квалификация (1), а десетки хиляди предприятия (предимно МСП и семейни предприятия) обявяват несъстоятелност.

—

През 2009 г. гарантираният минимален доход е намален с 15 %, но през 2011 г. е възстановен на първоначалното ниво.

—

Приспособяването на вътрешния пазар, на търговията на дребно и на строителството се осъществява чрез значителна загуба на работни места в тези сектори (2) вследствие на обявяването на несъстоятелност на десетки хиляди дружества.

—

Безработицата се увеличава от 6,4 % през 2008 г. до 15 % през 2012 г., като са засегнати основно дългосрочната безработица и младежката безработица, която съответства на стойностите в южните държави (около 30 %).

—

От 2008 г. насам емиграцията се увеличава бързо (82 000 души само през 2012 г.);

—

Социалните плащания са намалени с около 15 %.

—

В допълнение към съкращенията в публичния сектор и социалните плащания стратегията включва намаляване на броя на служителите в публичния сектор (здравеопазване, образование, сигурност и държавна администрация) чрез доброволно напускане.

—

Нетният доход в долните десет процента намалява с 25 %.

—

Процентът на гражданите, изложени на риск от бедност, нараства до 15,8 % (около 700 000 души, от които 220 000 са деца) (3).

—

Пълното спиране на програмите за строеж доведе до недостиг на наличността на жилища, който продължава десет години след срива. Свързаните с този сектор предприятия, основно МСП, са силно засегнати, което доведе до отрицателни последствия за служителите и работниците.

—

нивото на безработица през октомври 2010 г. е 13,5 %, като през 2013 г. достига 27,5 %;

—

младежката безработица се запазва на нива около 45,5 %;

—

тежките загуби на доходи са свързани с високите нива на безработица;

—

значителното съкращаване на заплатите и пенсиите, съчетано с работни места на непълно работно време, свръхзадлъжняване и високи данъци, драстично намалява доходите на домакинствата, подкопава покупателната способност и маргинализира големи сегменти от населението;

—

организациите на гражданското общество са изправени пред тежки финансови проблеми, поради което за тях е невъзможно да участват последователно в социалния и гражданския диалог, нито да разглеждат подобаващо възникващите предизвикателства. Това може влоши качеството на демокрацията, тъй като може да доведе до недостатъчното представителство на различните икономически и социални интереси;

—

предложените от гражданското общество механизми за наблюдение на пазара се влошават поради липсата на човешки и финансови ресурси, което води до пропуски в защитата на широк спектър от интереси, в това число и потребителите;

—

нивото на социална закрила, образование и здравеопазване значително спада след съкращенията (4);

—

все още е драматично положението с достъпа до здравеопазване, закупуването на лекарствени продукти и социалната закрила;

—

тези обстоятелства водят до влошаване на нивата на бедност, като понастоящем над 20 % от населението са засегнати от бедността, което води до увеличаване на неравенствата.

Цифровизацията, роботизацията и изкуственият интелект въвеждат дълбоки промени в икономиката, на пазара на труда, в т.ч. нови форми на труд, в професионалните квалификации и в обществото, като отправят предизвикателство към неговите структури, включително към автоматичните стабилизатори, в резултат на което ще се увеличи в непредвидим размер броят на социално изключените хора. ЕИСК препоръчва на Комисията да създаде „универсална европейска застраховка срещу безработица“, за да отговори ефективно на предизвикателството и да гарантира достойна социална закрила за всички, която да е в сила през целия им активен живот (15—65 години). По въпроса за изкореняване на бедността, Комисията следва също да въведе „доход, гарантиращ жизнен минимум“, като възприеме европейски подход и план, насочен към това „никой да не бъде изоставен“.