Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/04)

Докладчик: Christian MOOS

Консултация	12.7.2018 г.
Правно основание	член 29, параграф 2 от Правилника за дейността Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	6.3.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	20.3.2019 г.
Пленарна сесия №	542
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/5/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В Европа значителни политически сили, основно, но не изключително, крайно десни екстремистки движения и партии, някои от които вече са в управлението, подкопават либералната демокрация и искат да разрушат Европейския съюз.

1.2.

Плуралистичното гражданско общество като един от отличителните елементи на либералната демокрация разчита на гражданските свободи, които са застрашени от авторитарни тенденции. То играе ключова роля за съхраняване на либералната демокрация в Европа.

1.3.

Либералната демокрация изисква, наред с другото, гарантиране на основните права, независима съдебна система, работещо прилагане на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, некорумпирана държавна администрация с добре управлявани услуги от общ интерес и жизнено гражданско общество.

1.4.

Независимото гражданско общество изпълнява основна роля за демократичен надзор и се явява училище по демокрация. То укрепва социалното сближаване. То може да изпълнява тези функции само ако социалната, политическата и правната уредба позволяват това. Чрез опити за възпрепятстване на финансирането от недържавни източници се ограничава свободата на сдружаване и функционирането на демокрацията.

1.5.

В много сфери гражданското общество и демокрацията са изправени пред предизвикателства. Десните популисти поставят под въпрос постиженията на еманципирането на жените.

1.6.

Поляризацията на обществото намира отражение и в появата на „негражданско общество“. Популистките начини на мислене все повече се възприемат от утвърдени участници в национални и наднационални институции.

1.7.

Авторитарни елементи, включително от трети държави, подкрепят тази тенденция към „нелиберална демокрация“, което води до по-малко свобода на медиите и повече корупция в Европа.

1.8.

ЕС все още не разполага с подходящ механизъм, който да гарантира ефективното съхраняване на демокрацията и върховенството на закона в държавите членки.

1.9.

ЕИСК призовава всички държави членки да се въздържат от всякакви опити за установяване на „нелиберална демокрация“. Ако някои държави членки се поддадат на авторитаризма, ЕС трябва да използва Договора максимално.

1.10.

Партиите, които се противопоставят на демокрацията, следва да бъдат изключени от политическите им партии на европейско равнище и съответните политически групи в Европейския парламент.

1.11.

ЕИСК отново призовава за създаване на семестър за демокрация с европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права, както и на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията.

1.12.

ЕИСК счита, че следва да се обмисли въвеждането на корективни икономически мерки за неспазване на член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

1.13.

Що се отнася до защитата на бюджета на ЕС от слабости в областта на прилагането на принципите на правовата държава, съкращенията не трябва да бъдат за сметка на получателите на помощ от гражданското общество.

1.14.

ЕИСК предлага в новата МФР да има достатъчно гъвкавост, за да може да се увеличи подкрепата за организациите на гражданското общество, ако националните правителства намалят или преустановят финансирането им по политически причини.

1.15.

ЕИСК подчертава, че организациите и инициативите на гражданското общество, получаващи финансиране от ЕС в рамките на новата МФР, трябва да поемат ясен ангажимент към европейските ценности.

1.16.

ЕИСК призовава законодателите на ЕС да намалят допълнително административната тежест, особено за малките инициативи и организации.

1.17.

ЕИСК призовава Комисията да инвестира повече в изграждането на капацитет на гражданското общество, да укрепи мрежите за трансгранично сътрудничество и да предоставя повече информация относно съществуващите инструменти за подкрепа. Комисията следва да направи предложения за минимални стандарти за съчетаване на професионалната дейност с доброволчество в дейности на гражданското общество.

1.18.

ЕИСК подкрепя призива на Парламента за предложение за създаване на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите, а като алтернатива предлага първо да се създаде система за официална междуинституционална акредитация.

1.19.

ЕИСК счита, че би било полезно да се извърши анализ на последиците от липсата на напредък по този въпрос и същевременно да се разгледа възможността за междуинституционална акредитация от порядъка на маркировка за НПО. ЕИСК следва да проучи тази възможност.

1.20.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат мерки за подкрепа на организациите на гражданското общество, без да се засягат обществените услуги и данъчната справедливост.

1.21.

ЕИСК призовава институциите на ЕС да продължат да укрепват демокрацията на участието.

1.22.

ЕИСК очаква всички участници да работят за осъществяването на европейски политики, чрез които да се постигнат конкретни подобрения в живота на хората.

1.23.

Политиците на национално и европейско равнище трябва да се заемат с тези наболели социални въпроси и да гарантират социална устойчивост с приобщаващи образователни системи, приобщаващ растеж, конкурентоспособна и иновативна промишленост, добре функциониращи пазари на труда, справедливо данъчно облагане и ефективни системи за обществени услуги и социална сигурност.

1.24.

За защита на основните европейски ценности са необходими силни социални партньори и гражданското общество в цялото си многообразие.

2.   Определения

2.1.

„Либералните демокрации“са системи на управление, при които съчетанието на демокрация и конституционен либерализъм ограничава правомощията на управляващото мнозинство, като гарантира индивидуалните политически и други свободи. Това са представителни демокрации с многопартийни системи и плуралистични граждански общества, в които принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, включително и независима съдебна власт, упражняват надзор върху органите на управление, а свободата на медиите е гарантирана. На принципите на правовата държава се подчиняват и всички физически и юридически лица. Либералните демокрации уважават и защитават малцинствата, гарантират гражданските права (по-специално правото на човек да избира и да бъде избиран), гражданските свободи (напр. свободата на сдружаване), правата на човека и основните свободи.

2.2.

Добре функциониращата либерална демокрация е политическа система, която дава възможност за постоянно търсене на отговорност от публичните органи. Това е система, която благоприятства изразяването и участието на гражданите и посредническите органи, в които те се включват, във всички обществени сфери.

2.3.

За „демокрацията на участието“, която допълва представителната демокрация, са необходими органи за посредничество (синдикати, НПО, професионални мрежи, сдружения по конкретни теми и др.), в които да се включват гражданите и които да насърчават обществената и гражданската ангажираност по отношение на европейските въпроси и изграждането на една по-справедлива Европа, с повече солидарност и приобщаване.

2.4.

„Нелибералните демокрации“са политически системи, при които се провеждат избори, но няма установен конституционен либерализъм. Демократично избрани лидери ограничават гражданските права, гражданските свободи и защитата на малцинствата. Принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на правомощията, както и независимата съдебна система и независимите медии, се подкопават с цел да не се нарушава абсолютният суверенитет на управляващото мнозинство от конституционните ограничения и контрол.

2.5.

Плуралистичното „гражданско общество“, което зачита принципите на демокрацията и конституционния либерализъм, е ключов елемент на либералните демокрации. Отделните граждани, които участват публично в организации на гражданското общество или са ангажирани в неформални форми на участие, представляват гражданското общество, което функционира като посредник между държавата и хората. Гражданското общество не само изразява интересите на гражданите, предоставя технически експертен опит по време на законодателния процес и търси отговорност от лицата, вземащи решения, но също така допринася за изграждането на общността и има интегрираща функция чрез укрепване на социалното сближаване и създаване на идентичност. Освен това богатото разнообразие от организации на гражданското общество, най-вече социалните партньори, е отдадено на практическа нетърговска дейност и служи на благотворителни или други цели от общ интерес, включително оказва взаимопомощ под различни форми.

2.6.

Въпреки че жизненото гражданско общество е от ключово значение за функционирането на либералните демокрации, неговите опоненти също участват политически в официални организации или са ангажирани в неформални форми на участие. Такова „негражданско общество“не зачита принципите на демокрацията и конституционния либерализъм, а утвърждава концепцията за „нелиберална демокрация“. Възползва се от правата на политическо участие, за да премахне установените принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, на правовата държава и независимата съдебна система и да ограничи свободата на медиите. То има за цел да ограничи гражданските права, гражданските свободи и защитата на малцинствата. Вместо да обединява обществото и да укрепва социалното сближаване, негражданското общество насърчава създаването на изключително националистическо разбиране за обществото, което изключва много граждани, особено малцинства.

2.7.

„Популизмът“е повърхностна идеология, която твърди, че има хомогенен народ с единна воля. Популистите твърдят, че са единствените истински изразители на тази воля. Въпреки че популизмът не дава ясно определение за народ, той изнамира врагове и противници на народа, например елитът, и твърди, че те възпрепятстват истинската воля на народа. Популистите водят емоционални политически дебати с цел всяване на страх.

3.   Контекст

3.1.

Популизмът, понастоящем изразен главно от крайно десни партии и движения, е предизвикателство за демокрацията. Тези партии и движения подкопават либералната демокрация, основните права и принципите на правовата държава, включително защитата на малцинствата, принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и ясните ограничения на политическата власт.

3.2.

В някои държави членки тези групи вече са в управлението. Навсякъде те твърдят, че изразяват „истинската“воля на „хората срещу „елита“. Дават неизпълними обещания, отричат политическите предизвикателства като изменението на климата и искат да унищожат европейския проект и неговите постижения.

3.3.

ЕИСК посочва, че някои граждани се обръщат към популистите и екстремистите поради разочарование. Те не подкрепят непременно и изцяло политическите програми на популистите. Нарастващото неравенство в богатството и доходите, както и бедността, представляват благодатна почва за десните групировки, които разпространяват национализма като отговор на глобализацията.

3.4.

Въпреки авторитарните и икономическите предизвикателства като неравенството, Европа остава в света стожер на либералната демокрация, на който се възхищават мнозина, живеещи в авторитарни системи.

3.5.

Плуралистичното гражданско общество е един от отличителните елементи на либералната демокрация и стои в основата на всяка конституционна уредба, основана на гражданските свободи и принципите на правовата държава. ЕИСК създаде група за основните права и принципите на правовата държава (FRRL), която да защитава тези принципи, тъй като счита, че понастоящем отвореното гражданско общество и гражданските свободи са застрашени от авторитарните тенденции. Това е така, защото свободата и отвореното гражданско общество са несъвместими с идеята за „нелиберална или дирижирана демокрация“.

3.6.

ЕИСК счита, че гражданското общество играе ключова роля за опазването на либералната демокрация в Европа. Само силно и многообразно гражданско общество може да защити демокрацията и свободата и да предпази Европа от изкушенията на авторитаризма.

3.7.

Силното и плуралистично независимо гражданско общество е ценност само по себе си във всички демокрации. Организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля в утвърждаването на европейските ценности, като помагат на общностите да се организират и да мобилизират гражданите за общественото благо.

3.8.

ЕИСК забелязва в целия континент тенденция за намаляване на доверието в ЕС, която в някои държави се съчетава с ескалация на напрежението по отношение на малцинствата, ксенофобия, нарастващи равнища на корупция, непотизъм и слаби демократични институции. В тази ситуация НПО често са единственият защитен фронт, като поддържат и утвърждават основните ценности на европейския проект, а именно зачитането на правата на човека, свободата, толерантността и солидарността.

3.9.

Член 11 от ДЕС приканва европейските институции да поддържат отношения с представителите на гражданското общество, по-конкретно с организациите.

3.10.

Многобройността и многообразието на сдруженията и тяхното значение за гражданския диалог са показатели за качеството на демократичния живот в дадена страна. Социалните и гражданските функции на сдруженията са от съществено значение за напълно функциониращата демокрация, особено в настоящия период на разочарование.

3.11.

ЕИСК подчертава, че формите на гражданско участие, при които се злоупотребява с правата на политическо участие, за да се премахне демокрацията, гаранциите, предоставяни от принципите на правовата държава, и независимата съдебна система, не са част от гражданското общество.

4.   Принос на гражданското общество към демокрацията

4.1.

Гражданите на ЕС могат да упражняват правото си на демократично участие не само чрез своите активни и пасивни избирателни права, но и чрез дейности в гражданското общество. На равнището на ЕС техните основни форуми са посреднически организации като ЕИСК и европейските мрежи на организациите на гражданското общество, например Civil Society Europe.

4.2.

Единствено гарантирането на индивидуалните свободи, по-специално свободата на изразяване, на информация, на събрания и на сдружаване, и тяхното осъществяване могат да осигурят основата за плуралистична демокрация и индивидуално политическо участие.

4.3.

Независимата съдебна система е гарант за върховенството на закона, основните права и правата на човека, както и за правото на политическо участие. В някои части на Европа обаче независимостта на съдебната система е застрашена. Понастоящем са в ход съдебни дела срещу Полша и Унгария за нарушаване на принципите на правовата държава (1).

4.4.

Независимата съдебна система е част от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, които не позволяват на която и да е част от обществото да бъде постоянно доминирана от политическа група. По-специално, правилата за вземане на политически решения не могат да се променят в посока на постоянно изключване на когото и да било от процеса на вземане на решения.

4.5.

Също така от ключово значение за всяка конституционна уредба, основана на свободата и върховенството на закона, е наличието на некорумпирана държавна администрация с добре управлявани услуги от общ интерес, която зачита и спазва основните права и в която длъжностните лица имат право да оспорват незаконосъобразни инструкции.

4.6.

За да функционира либералната демокрация, са необходими и граждани, които чрез гражданското си участие допринасят за общество, основано на толерантност, недискриминация, справедливост и солидарност. За това се изисква жизнено гражданско общество, в което гражданите участват доброволно в гражданска дейност. Доброволческата им дейност се основава на правата, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз. В същото време те са гаранти на ценностите, изразени в Хартата.

4.7.

В либералните демокрации независимото гражданско общество е от ключово значение при осъществяването на надзор над политическите институции, търсенето на отговорност от тях, както и за това да се гарантира, че политическите участници обосновават подходящо своите решения. Чрез критично наблюдение на процесите на вземане на решения и оценка на изпълнението на политическите решения и публичната политика като цяло, гражданското общество осигурява прозрачност и допринася със своя експертен опит за по-добро управление.

4.8.

Гражданското общество е училище по демокрация, което дава възможност за политическо участие и гражданско образование, допълващо общественото образование.

4.9.

Успоредно с това и общественото образование играе ключова роля в предаването на демократичните ценности и гражданското образование, като дава възможност на младите граждани да участват в гражданското общество и да се възползват от гражданските си права и гражданските свободи.

4.10.

Гражданското общество изпълнява функция за изграждане и интегриране на общността, като укрепва социалното сближаване и създава идентичност. По-специално, то трябва да оправомощава гражданите да се възползват от правата си, като по този начин допринася за създаването на европейска общност на гражданите.

4.11.

ЕИСК подчертава, че организациите и инициативите на гражданското общество могат да изпълняват тези функции само ако социалната, политическата и правната уредба им позволяват това.

5.   Настоящи заплахи

5.1.

ЕИСК счита, че понастоящем екстремистките политически групировки представляват предизвикателство за европейското гражданско общество в много области. Резултатите от изборите в почти всички държави членки ясно показват, че нараства подкрепата за тях, както и че някои граждани губят доверие в демократичните институции.

5.2.

В най-крайните предели на дясната страна на политическия спектър популистки и екстремистки групировки набират сила и се опитват да постигнат все по-голям успех, за да направят расизма и ксенофобията приемливи в Европа и да разрушат социалното сближаване.

5.3.

Десните популисти и екстремисти поставят под въпрос постиженията на еманципирането на жените, като изтъкват реакционна представа за семейството. Те се противопоставят на равенството между половете и насърчават хомофобията.

5.4.

Поляризацията на обществото намира отражение и в появата на „негражданско общество“. Все повече НПО и форми на гражданско участие насърчават изключването на части от обществото. Те не споделят европейските ценности на член 2 от ДЕС, особено правата на човека и принципите на правовата държава, и вместо това пропагандират алтернативен недемократичен политически ред.

5.5.

Под влияние от анонимността на интернет и социалните медии и кампании за дезинформация културата на политически и социален дебат се променя, като става все по-сурова, агресивна и поляризираща. В този контекст усилията на проевропейските участници за разпространяване на европейските ценности сред обществеността като цяло не успяват да преодолеят комуникационната криза на европейския проект.

5.6.

Умерените политици все повече възприемат популистки начин на мислене, както пролича при Брексит. Представителите на „нелибералната демокрация“получават все по-голям достъп до националните и наднационалните институции. Това им дава възможност да разпространяват своите идеи още по-широко.

5.7.

Авторитарни правителства от трети държави подкрепят развитието на популистки и екстремистки дейци в Европа и насърчават промяната в културата на дебат в традиционните медии и в интернет, като финансират целенасочена дезинформация за подкопаване на стабилността на ЕС.

5.8.

ЕИСК изразява дълбока загриженост, че започна трансформиране на политическите системи в Европа с тенденция към „нелиберална демокрация“. В някои държави членки се провеждат реформи в посока на възпрепятстване на ефективното участие на всички граждани във вземането на политически решения, а законово гарантираните рамкови условия за гражданското общество се изпразват от съдържание.

5.9.

За да може гражданското общество да изпълнява надзорната си функция спрямо политическите институции, то трябва да разполага с необходимите ресурси. Чрез опити за възпрепятстване на финансирането от недържавни източници се ограничава свободата на сдружаване и функционирането на демокрацията.

5.10.

Особено тревожна е отрицателната тенденция към по-малко свобода на медиите, която се наблюдава в Европа през последните пет години. Четвъртата власт е заплашена от слабите икономически основи на независимите медии, премахването на институционалната автономност на обществените радио- и телевизионни оператори или създаването на условия за възникване на монополи на частни медии, особено на онези, които се контролират от политици в управлението.

5.11.

По-специално заплахата за демокрацията от корупцията се увеличава от преплитането на политическите и бизнес интереси. Критично следва да се разглежда липсата на напредък в борбата срещу корупцията в Европа. Положението се изостря от значителното влошаване в някои държави членки.

5.12.

Неоспоримо е значението на ЕС за либералната демокрация. В обединена Европа принципите на правовата държава замениха правото на по-силния. ЕС все още не разполага с подходящ механизъм, който да гарантира ефективното съхраняване на демокрацията и върховенството на закона в държавите членки. Въпреки тази слабост, или може би поради нея, ЕС е първият защитен фронт на либералната демокрация в Европа.

6.   Препоръки за действие за укрепване на устойчивото гражданско общество в Европа

ЕИСК насърчава всички държави членки да зачитат ценностите на ЕС, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и да се въздържат от всякакви опити за създаване на „нелиберална демокрация“. Плуралистично и устойчиво гражданско общество съществува и изпълнява ролята си за защита на демокрацията само ако участието на гражданите в политиката не ги излага на опасност. Ако държавите членки обаче се поддадат на авторитаризма, ЕС трябва да използва максимално настоящите правни инструменти като процедурите за установяване на неизпълнение и уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава от 2014 г.

6.1.

На държавите членки трябва много ясно да се заяви, че отказът от демокрация и върховенство на закона е неприемлив в ЕС.

6.2.

ЕИСК обръща внимание на процедурата по член 7 от ДЕС, която позволява на Съвета, в случай на сериозно нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, да оттегли правото ѝ на глас в Съвета.

6.3.

ЕИСК повтаря призива си, отправен съвместно с Европейския парламент, за семестър за демокрация и европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права (2). ЕИСК предлага създаването на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията, който, наред с другото, да отразява рамковите условия за дейност на гражданското общество и да води до конкретни препоръки за реформа.

6.4.

Партиите, които се противопоставят на демокрацията, следва да бъдат изключени от политическата им партия на европейско равнище и съответната политическа група в Европейския парламент.

6.5.

ЕИСК счита, че следва да се обмисли въвеждането на механизъм, при който неизпълнението на препоръките за реформи да води до корективни икономически мерки.

6.6.

ЕИСК приветства като стъпка в правилната посока предложението на Комисията да се засили защитата на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (3).

6.7.

Средствата, удържани съгласно новия механизъм, не бива да бъдат за сметка на получателите на помощ от гражданското общество, които следва да получават подкрепа пряко от ЕС.

6.8.

Въпреки това ЕИСК изразява критично отношение към това, че в механизма се акцентира само върху доброто финансово управление. Комитетът призовава да се включат разпоредби, които да позволят да се образува производство в случай на недостатъци по отношение на демокрацията и върховенството на закона, които не са пряко свързани с доброто финансово управление.

6.9.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия в следващата МФР да се създаде нова група, озаглавена „Инвестиране в хората, социално сближаване и ценности“, като принос за укрепване на устойчивостта на европейското гражданско общество. ЕИСК приветства по-специално създаването на нов фонд „Правосъдие, права и ценности“, за който ЕИСК изготви становище (4).

6.10.

ЕИСК предлага още в новата МФР да има достатъчно гъвкавост, за да може Комисията да увеличи подкрепата за организациите на гражданското общество, ако националните правителства намалят или преустановят финансирането им по политически причини. Това допълнително финансиране не бива да се разбира като заменяне на националното финансиране в дългосрочен план, а по възможност да бъде придружено от компенсиращо намаление на подкрепата за съответната държава членка в други области.

6.11.

ЕИСК подчертава още, че организациите и инициативите на гражданското общество, които получават финансиране от ЕС в рамките на новата МФР, трябва да поемат ясен ангажимент към европейските ценности, изложени в член 2 от ДЕС. От подпомагането следва да бъдат изключени организации, които проповядват премахване на демокрацията или принципите на правовата държава, расизъм или ксенофобия.

6.12.

С оглед на променящите се нагласи на гражданите за участие и нарастващия брой неформални и спонтанни инициативи, ЕИСК призовава законодателните органи на ЕС допълнително да намалят административната тежест, свързана с процедурите за кандидатстване, осъществяване и отчитане на проектите, подкрепяни от ЕС, и да предоставят специални инструменти за подкрепа на малки инициативи и организации.

6.13.

ЕИСК призовава Европейската комисия да предостави повече информация относно съществуващите инструменти за подкрепа на гражданското общество. Информацията следва да бъде насочена по-специално към заинтересованите страни в отдалечените региони на държавите членки.

6.14.

За да се подобри степента на спазване на условията за допустимост за подкрепа и принципите на доброто финансово управление от страна на участниците от гражданското общество, ЕИСК призовава Европейската комисия да увеличи инвестициите в изграждането на капацитет на гражданското общество.

6.15.

ЕИСК предлага да бъдат създадени или укрепени инструментите на гражданското общество за създаване на трансгранични мрежи.

6.16.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат мерки за подкрепа на организациите на гражданското общество, без да се засягат обществените услуги и данъчната справедливост. Например, като се вземе предвид данъчният капацитет НПО, би могло да се въведе възможност за ограничено данъчно приспадане на членските вноски и вноските за подкрепа.

6.17.

ЕИСК призовава Комисията да направи предложения за по-добро прилагане на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (5), за да се изтъкне ценността на доброволческите и гражданските ангажименти в професионалния живот.

6.18.

ЕИСК подкрепя призива на Парламента към Комисията да представи предложение за създаване на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите (6). Като първа стъпка допълнителен европейски правен статут или алтернативна система за официална междуинституционална акредитация биха помогнали на организациите на гражданското общество, които вече нямат достатъчна правна защита в своите държави членки.

6.19.

ЕИСК счита, че би било полезно да се извърши анализ на последиците от липсата на напредък по този въпрос и същевременно да се разгледа възможността за междуинституционална акредитация от порядъка на маркировка за НПО. ЕИСК следва да проучи тази възможност.

6.20.

ЕИСК призовава институциите на ЕС да прилагат разпоредбите на член 11 от ДЕС и да засилят демокрацията на участието на равнището на Съюза чрез участието на представителните сдружения и гражданското общество, като преминат от консултации към истински диалог.

6.21.

За да не изгубят гражданите доверие в европейските институции, е важно европейската политика да води до конкретни подобрения в ежедневието на хората и хората да знаят това.

6.22.

За устойчиво гражданско общество е необходима стабилна социална среда. Политиците на национално и европейско равнище трябва да се заемат с това и да гарантират социална устойчивост с приобщаващи образователни системи, приобщаващ растеж, конкурентоспособна и иновативна промишленост и добре функциониращи пазари на труда, справедливо данъчно облагане и ефективни системи за обществени услуги и социална сигурност. В противен случай гражданските вълнения и въздържането от гласуване или нарастващият екстремизъм ще подкопаят основите на либералната демокрация. Социалните и икономическите права са неделими от гражданските и политическите права.

6.23.

За стабилизирането на европейските демокрации от решаващо значение са силните социални партньори като стълбове, на които се крепи гражданското общество. При все това за защита на основните европейски ценности гражданското общество е необходимо в цялото си многообразие.

---

(1)  Напр. дело C-619/18, Комисията срещу Полша; висящо дело C-78/18 Комисия/Унгария.

(2)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 8.

(3)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 173.

(4)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 178.

(5)  COM (2017) 253; ОВ С 129, 11.4.2018 г., стр. 44.

(6)  Декларация на ЕП, 10 март 2011 г..