52021AE3871

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021AE3871 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021AE3871

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите“ (COM(2021) 564 final — 2021/0214 (COD)

EESC 2021/03871

OB C 152, 6.4.2022, p. 181–188 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/181

(COM(2021) 564 final — 2021/0214 (COD)

(2022/C 152/30)

Докладчик:	Andrés BARCELÓ DELGADO
Съдокладчик:	John COMER

Сезиране	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 21.9.2021 г.
Правно основание	член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/3/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) с цел повишаване на осведомеността относно амбицията на ЕС в областта на климата и създаване на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

1.2.

ЕИСК призовава оценката на въздействието да се разшири и за експортните дейности на секторите, включени в обхвата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. ЕС трябва да продължи да преследва амбицията си в областта на климата, но същевременно трябва да гарантира на европейската промишленост еднакви условия на конкуренция на международната сцена, като ѝ даде възможност да се конкурира на единния пазар и да изнася на международните пазари.

1.3.

ЕИСК насърчава законодателите на ЕС да проучат начини за организиране на износа, за да се позволи на промишлеността на ЕС да остане конкурентна на международните пазари. Комитетът препоръчва да се извърши оценка на въздействието, за да се установи как да се тълкуват или адаптират правилата на СТО така, че да подкрепят целите и ефективността на МКВЕГ, за да се допринесе за предотвратяването на промишлените емисии на CO2 в световен мащаб.

1.4.

Много важни въпроси ще се нуждаят от допълнително разработване чрез делегирани актове за изпълнение. Следователно, като се има предвид този въпрос заедно с предишния, е почти невъзможно да се установи какви ще бъдат последиците от изпълнението за всеки производствен сектор. Съмненията относно някои съществени подробности от предложения регламент затрудняват оценката му на настоящия стадий от законодателната процедура. Трябва обаче да се избягват несигурни рамкови условия, особено по отношение на оценката на емисиите на CO2, свързани с вноса, така че да не се подкопават проактивните и изпреварващи мерки, предприети от европейските предприятия за опазване на климата.

1.5.

ЕИСК отправя искане към европейските законодатели да разпределят пряко приходите от МКВЕГ за подкрепа на индустриалния преход на засегнатите сектори. Някои икономически сектори, които страдат от нелоялна конкуренция в областта на климата, може да се нуждаят от допълнителна подкрепа за признаване на техните усилия, тъй като те могат да станат по-малко конкурентоспособни спрямо тези, които не интернализират отпечатъка в областта на климата/околната среда.

1.6.

ЕИСК призовава Европейския съюз да помогне на по-слабо развитите държави да подобрят своите технологични способности, за да се избегне рискът от заобикаляне на МКВЕГ.

1.7.

Солидна проверка на действителните емисии, съпътстващи внесените продукти, ще бъде ключът към справедливо внедряване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. ЕИСК препоръчва Комисията да определи конкретни искания към упълномощените органи, извършващи проверка.

1.8.

Комитетът отбелязва необходимостта от силен отпечатък на промишлеността в Европа, която е напълно конкурента и отговорна по отношение на климата.

1.9.

Комитетът приканва Комисията успоредно със законодателната процедура да извърши проучване на въздействието относно възможните последици от МКВЕГ по веригата за създаване на стойност в резултат на неговото прилагане.

1.10.

Въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите би довело до значителна промяна в световната търговска система. ЕС трябва да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира, че МКВЕГ няма да доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове в други части на света и в резултат на това до евентуално увеличаване на световни емисии. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите по никакъв начин не трябва да води до деиндустриализация на ЕС. ЕС трябва да намери баланс между амбициите си в областта на климата и реалния факт, че намаляването на емисиите на парникови газове е глобален проблем.

1.11.

Политическото измерение на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите не е подчертано в достатъчна степен. Окончателните решения относно МКВЕГ ще се основават до голяма степен не само на дискусии в рамките на ЕС, но и на преговорите, които ще са необходими с търговските партньори за постигане на съгласие за резултата и с цел избягване на търговски конфликт.

1.12.

1.13.

МКВЕГ ще подкрепи както амбицията на ЕС в областта на климата, така и по-силния бъдещ промишлен отпечатък в Европа. При прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да се вземат предвид очевидни рискове, като например трудности при проверката на предоставената информация относно емисиите на CO2 от трети държави и евентуално заобикаляне на мерките, по време на и след преходния период.

2. Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

На 14 юли Комисията публикува пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (1), който включва предложение въз основа на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) (2), което е тясно свързано с преразглеждането на Директивата за схемата за търговия с емисии (СТЕ) (3). Самият пакет „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“) възниква в резултат на съобщението относно Европейския зелен пак (4), което беше представено на 15 декември 2019 г.

2.2.

Предложението предвижда прилагане на „условна СТЕ“ за вноса на редица промишлени продукти и електроенергия. Секторите, обхванати в първата фаза, са: цимент, стомана, торове, алуминий и електроенергия.

2.3.

За материалите с по-интензивна обработка надолу по веригата предложението вече включва много продукти надолу по веригата. Има позоваване на „комплексни продукти“, което би могло да разшири обхвата на предложението.

2.4.

Административната тежест, свързана с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, се поема от Комисията, държавите членки и вносителите на пазара на ЕС.

2.5.

„Условната СТЕ“ се основава на настоящата СТЕ с някои ключови разлики: със сертификатите за емисии няма да може да се търгува и вносителите ще трябва да върнат тези сертификати на настоящата цена за CO2 в ЕС, въз основа на емисиите, включени в продуктите, които ще бъдат внесени в ЕС.

2.6.

Списъкът на секторите и продуктите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, е посочен в приложение I към предложението. Комисията ще разшири обхвата на МКВЕГ с нови продукти, ако установи сериозен риск от заобикаляне на разпоредбите. Предложението на Комисията за включване на нови сектори или продукти ще премине през пълната законодателна процедура.

2.7.

Предложената схема отчита само преките емисии (обхват 1), но не и непреките емисии, свързани с енергетиката (електроенергия или отопление) (обхват 2), или непреките емисии за продукти надолу по веригата за създаване на стойност, но би включила ограничени емисии нагоре по веригата за създаване на стойност (без да включва транспорта или корпоративната верига за създаване на стойност) (обхват 3) чрез понятието „комплексни стоки“. Начинът ѝ на работа не е описан подробно в предложението и ще бъде уреден от Комисията чрез актове за изпълнение.

2.8.

Географският обхват покрива всички трети държави извън митническия съюз, с изключение на тези, които са включени в настоящата СТЕ на ЕС или държавите, „свързани“ със СТЕ на ЕС. Включени са конкретни мерки, за да се взема предвид цената на въглеродните емисии, начислявана в няколко трети държави.

2.9.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се различава от СТЕ, тъй като ще се съсредоточава върху продукти (с конкретни кодове от Комбинираната номенклатура (КН), докато СТЕ е съсредоточена върху инсталациите.

2.10.

Крайната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е постепенно заместване на настоящото безплатно разпределяне на квоти в обхванатите сектори. След „преходния период от три години“ безплатното разпределяне на квоти ще започне да отпада постепенно от 2026 г. с по 10 % на година в продължение на десет години, както понастоящем се предвижда в предложението на Комисията. Подробности за напредъка на постепенното отпадане на безплатните квоти за обхванатите сектори не са включени в предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, а в прегледа на Директивата за СТЕ.

2.11.

МКВЕГ ще отчита безплатните квоти, отпуснати на промишлеността на ЕС, за да се избегне двойна защита. Методологията, която следва да се прилага за изчисляване на равнището на МКВЕГ за всеки продукт, ще се установява с актове за изпълнение на Комисията.

2.12.

Правилата за определяне на съпътстващите продуктите емисии са общи, със специфичен и опростен подход към вноса на електроенергия.

2.13.

Комисията счита, че ще е необходим преходен етап от три години, за да се усъвършенства изчисляването на съпътстващите емисии и да се определи кои ще бъдат акредитираните проверяващи тези емисии органи. Цялостно преразглеждане на схемата трябва да се извърши през 2025 г., преди втория етап на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

2.14.

Приходите от МКВЕГ ще се събират от националните органи, които по принцип ще ги връщат в бюджета на ЕС, след приспадане на административните разходи, свързани с управлението на процедурите.

2.15.

Предложението предвижда етап на административно изпитване от три години (2023—2025 г.) без икономически последици. Вносителите ще трябва да извършват някои процедури за докладване, но без да е необходимо да проверяват съпътстващите емисии, нито да получават предварително разрешение или да плащат за сертификатите за внасяните продукти.

3. Общи бележки

3.1.

Комисията, под ръководството на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, е свършила добра работа по изготвянето на предложението, като е взела предвид изискването за съчетаване на по-високите амбиции на ЕС в областта на климата и необходимостта от избягване на риска от изместване на въглеродни емисии.

3.2.

Предложението изглежда е представено, без да се посочат някои технически аспекти, за които Комисията ще вземе решение през първия етап (период на тестване). Съветът и Парламентът се ангажират да стартират механизма за корекция на въглеродните емисии на границите през 2023 г., което е кратък срок.

3.3.

Много важни въпроси ще се нуждаят от допълнително разработване чрез делегирани актове за изпълнение. Следователно, като се има предвид този въпрос заедно с предишния, е почти невъзможно да се установи какви ще бъдат последиците от изпълнението за всеки производствен сектор. Съмнения относно някои съществени подробности от предложения регламент затрудняват оценката му, докато не напредне повече законодателният процес. Трябва обаче да се избягват несигурни рамкови условия, особено по отношение на оценката на емисиите на CO2, свързани с вноса, така че да не се подкопават проактивните и изпреварващи мерки, предприети от европейските предприятия за опазване на климата.

3.4.

По отношение на вноса на електроенергия не е ясно дали Комисията е оценила по подходящ начин въздействието върху цената на електроенергията на пазара на електроенергия в ЕС и как това би генерирало извънредни по-високи разходи за потребителите и следователно би увеличило риска от изместване на въглеродни емисии сред енергоемките сектори. Не трябва да се забравя, че потреблението на електроенергия не се взема предвид при изчисляването на въглеродните отпечатъци на вносните продукти (5).

3.5.

Европейската промишленост е ориентирана към износ и ако вследствие на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите има известна защита срещу вноса, но не може да се конкурира на международните пазари, липсата на конкурентоспособност ще бъде значителна и Европа вече няма да може да привлича инвестиции в промишлеността.

3.6.

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти в целесъобразно съотношение, за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

3.7.

Конкурентоспособността и влиянието на цените върху веригата за създаване на стойност следва да се оценят внимателно, за да се ограничи въздействието, особено в свързани с износ сектори като хранително-вкусовата промишленост, наред с други, които са силно зависими от продукти от сектори, които вече са обхванати в предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите.

3.8.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл ефективно да постигне пълните си цели само ако изискването за избягване на емисиите на CO2, свързани с вноса в ЕС, бъде компенсирано с предимствата от щадящо климата производство за износ от страна на европейските производители. На единния пазар е възможно да има разумно еднакви условия на конкуренция между дружества от трети държави и дружества от ЕС, но никое дружество от ЕС не би могло да е конкурентоспособно в чужбина, тъй като производителите от ЕС ще плащат пълните разходи, свързани с въглеродните емисии, докато конкурентите от трети държави плащат малко или нищо.

3.9.

Системата може да даде възможност за прилагане на различни схеми за заобикаляне като изместване на източника, подробности за проверката, компании с множество съоръжения в трети държави, които невярно твърдят, че продуктите, произведени в съоръжения с висок въглероден отпечатък, се произвеждат в съоръжения с нисък въглероден отпечатък, подмяна на източника и определението на стоките. Това би могло да възпрепятства напредъка в постигането на по-амбициозните цели на МКВЕГ. Предложението следва да се усъвършенства внимателно по време на законодателната процедура, за да се избегнат тези пагубни поведения, които нанасят сериозна вреда на целта на законодателството: стоките следва да носят своя собствен отпечатък върху климата, независимо откъде идват, за да се насърчи ефективността при смекчаването на изменението на климата в световен мащаб, а не местно намаляване на въглеродните емисии, чрез възлагане на подизпълнители.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК проучи много активно възможностите, ограниченията и важните аспекти, които трябва да се разработят в рамките на схема за корекция по границите или друга данъчна алтернатива, за да се намали изместването на въглеродни емисии чрез изравняване на свързаните с климата разходи и усилия както по отношение на продуктите от ЕС, така и на продуктите извън ЕС. ЕИСК беше първата институция на ЕС, която определи тези възможности като допълваща мярка за ограничаване на изместването на въглеродни емисии.

4.2.

Комисията желае да разшири механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, за да включи „емисии от обхват 2“ (получени от електроенергия или отопление), които понастоящем са изключени. Законодателите на ЕС трябва да вземат предвид, че компенсирането на непреките разходи, произтичащи от електроенергия, далеч не е еднакво, тъй като зависи от решенията на държавите членки. Според най-лошия сценарий механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите ще ограничи получаваното от промишлеността компенсиране за непреки разходи, което ще доведе до компенсиране, което е по-малко от разрешеното от насоките на ЕС.

4.3.

Предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите изключва феросплавите (CN 7202), но не става ясно дали съпътстващите емисии на тези феросплави ще бъдат отчетени в съответните продукти (напр. неръждаема стомана (CN 7218), тъй като много аспекти трябва тепърва да бъдат разгледани във вторични нормативни актове, които ще обхванат технически и други много важни въпроси.

4.4.

На равнището на ЕС правната сигурност е от първостепенно значение и предложението за МКВЕГ трябва да се усъвършенства през цялата законодателна процедура, за да се гарантира сигурност за всички икономически оператори, независимо дали са от Европа или от трети държави.

4.5.

На международната сцена следва да се насърчава лоялна „климатична и екологична конкурентоспособност“ на ефективната европейска или неевропейска промишленост, която включва и справедливи условия на труд, договорени в рамките на колективното договаряне между социалните партньори. Единствено благоприятното влияние върху климата при справедливи трудови и социални условия създава желаната от социална гледна точка нова конкурентоспособност на европейската промишленост. Такова разбиране за единния пазар на ЕС, както и за международния пазар, ще насърчи лоялната конкуренция в областта на климата.

4.6.

Съответствието на вноса в ЕС с изискванията на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите се основава на документи, издадени извън ЕС. Това повдига въпроса за екстратериториалността и компетентността на ЕС за установяване на валидността на такива документи. Освен това времето, необходимо за извършване на такава оценка, би позволило на внесени стоки с по-висок въглероден отпечатък спрямо декларирания да получат достъп до пазара на ЕС в ущърб на предложените регламенти и европейската промишленост.

4.7.

Не е ясно как следва да се изчисляват съпътстващите емисии от преработени продукти, които не са посочени в приложение I, но съдържат включени в него материали.

4.8.

Отчитането, проверката, проследимостта и мониторингът са ключови аспекти и подобно на мониторинга на СТЕ не следва да подлежат единствено на мониторинг на случаен принцип. Следва да има ясна и бърза процедура, която да гарантира, че при евентуално заобикаляне или липса на съответствие с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите това ще бъде решено в кратък срок, за да се избегнат както заобикаляне, така и смущения в търговията/веригата на доставки.

4.9.

В Европейския съюз и държавите членки проверката и мониторингът следва да са напълно прозрачни и надеждни. Информацията следва да бъде на разположение на съответните органи, упълномощени да извършват надзора, при логично запазване на поверителността.

4.10.

Европейската комисия следва да предложи своята подкрепа на държавите — членки на ЕС, със слаби административни възможности на границата, тъй като те биха могли да станат прицел на нелоялни практики и да допуснат заобикаляне на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Тя трябва също така да включи „обучение“ по въпросите на МКВЕГ в своите програми за подпомагане на развиващите се и съседните държави, за да им помогне да се справят с предизвикателствата, свързани с опазването на климата, и да се избегне рискът от заобикаляне на мерките.

4.11.

Приходите от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъдат предназначени за подпомагане на индустриален и справедлив преход на Европа към въглеродно неутрална икономика на обхванатите сектори. ЕС би могъл да създаде конкретен фонд за иновации за технологично развитие с цел насърчаване на индустриалния преход, без да се рискува тяхната конкурентоспособност в областта на климата.

5. Бележки, свързани със СТО

5.1.

Комисията е била много внимателна по отношение на съвместимостта с правилата на СТО. Поради тази причина в предложението износът е оставен настрана. Тъй като има противоречиви становища по отношение на съвместимостта с правилата на СТО, този въпрос трябва да бъде обсъден задълбочено и да се проведат открити дипломатически обсъждания с търговските партньори, за да се избегне търговска война и да се позволи на промишлеността на ЕС да бъде конкурентоспособна на международните пазари.

5.2.

Член XX, букви б) и ж) от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ; 1994 г.) вероятно ще се използва за обосноваване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като политика в областта на опазването на околната среда. Никой не може да бъде сигурен какво решение ще вземе специализирана група на СТО или апелативен орган по този въпрос.

5.3.

При сегашните обстоятелства, предвид неотложната необходимост от борба с изменението на климата, от ключово значение е обновената СТО да включи в дневния си ред въпросите, свързани с околната среда и климата. ЕС би могъл да използва механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като възможност за започване на този дебат заедно с други търговски партньори в рамките на СТО. ЕИСК вече беше отправил предложение в този смисъл в своето становище REX/531 (6).

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2021) 550 final.

(2) COM(2021) 564 final.

(3) COM(2021) 551 final.

(4) COM(2019) 640 final.

(5) Оценка на въздействието на Европейската комисия на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, приложение 8.

(6) Становище на ЕИСК относно „Пазари на въглеродни емисии: създаване, структура и предизвикателства пред европейската промишленост“ (REX/531) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 122).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 1

Параграф 3.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти в целесъобразно съотношение , за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти , докато новата мярка докаже своята ефективност , за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Изложение на мотивите

Тъй като параграф 3.6 по същество се отнася до безплатните квоти, които следва да бъдат запазени първоначално, за да се даде възможност на обхванатите от МКВЕГ отрасли да станат по-ефективни по отношение на въглеродните емисии, преди постепенното им намаляване, следва да бъде преместен в раздел „Заключения и препоръки“, като се добави забележката „докато новата мярка докаже своята ефективност“. По този начин ще се засили позицията, според която МКВЕГ следва да се разглежда като допълващ инструмент към безплатно разпределяне на квоти, докато стане напълно оперативен и ефективен, без това да доведе до изместване на въглеродни емисии, като по този начин се гарантират действително равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността на ЕС.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	66
Гласове „против“:	90
Гласове „въздържал се“:	24

ИЗМЕНЕНИЕ 2

Параграф 1.12

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК има разумни очаквания, че един функциониращ механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ще направи по-стабилна заетостта във вече щадящите климата бивши предприятия и сектори с високо потребление на CO2. Той обаче предупреждава и за риска от неуспех на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съвместно със схемата за търговия с емисии (СТЕ). Пълното премахване на безплатното предоставяне на квоти в резултат от въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да доведе до значителна загуба на работни места в ЕС. Настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода. След това трябва да се пристъпи към постепенно намаляване на безплатните квоти, докато новата мярка докаже своята ефективност, за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Изложение на мотивите

Намерението е много важен текст от параграф 3.6 да се премести в заключенията (вж. по-горе).

Акцентът следва да се постави върху факта, че безплатните квоти за секторите, обхванати от МКВЕГ, трябва да отпаднат напълно само когато новият механизъм докаже своята ефективност.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	60
Гласове „против“:	94
Гласове „въздържал се“:	26

Top

Choose the experimental features you want to try