Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62007CA0371

Дело C-371/07: Решение на Съда (четвърти състав) от 11 декември 2008 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Danfoss A/S, AstraZeneca A/S/Skatteministeriet (Шеста директива ДДС — Член 6, параграф 2 — Безвъзмездни доставки на услуги, извършени от данъчнозадълженото лице за цели, различни от икономическата дейност на лицето — Право на приспадане на ДДС — Член 17, параграф 6, втора алинея — Възможност за държавите-членки да запазят в сила изключенията от правото на приспадане, предвидени в тяхното национално законодателство към момента на влизане в сила на Шеста директива)

OB C 32, 7.2.2009, p. 7–7 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

7.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/7


Решение на Съда (четвърти състав) от 11 декември 2008 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret — Дания) — Danfoss A/S, AstraZeneca A/S/Skatteministeriet

(Дело C-371/07) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 6, параграф 2 - Безвъзмездни доставки на услуги, извършени от данъчнозадълженото лице за цели, различни от икономическата дейност на лицето - Право на приспадане на ДДС - Член 17, параграф 6, втора алинея - Възможност за държавите-членки да запазят в сила изключенията от правото на приспадане, предвидени в тяхното национално законодателство към момента на влизане в сила на Шеста директива)

(2009/C 32/11)

Език на производството: датски

Препращаща юрисдикция

Vestre Landsret

Страни в главното производство

Ищец: Danfoss A/S, AstraZeneca A/S

Ответник: Skatteministeriet

Предмет

Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на член 6, параграф 2, член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Право на приспадане на данъка, начислен върху храната, предоставяна безплатно в стола на дружество на клиентите и на персонала на това дружество — Възможност за държавите-членки да запазят законодателството си относно изключенията от правото на приспадане към момента на влизане в сила на директивата

Диспозитив

1)

Член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска след влизането в сила на тази директива държава-членка да прилага изключение от правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, с който се облагат разходите във връзка с предоставената безплатна храна от столовете на предприятия на лица, с които са установени делови отношения, и на персонала по повод на работни събрания, при положение че към момента на влизането в сила това изключение не е действително приложимо за посочените разходи поради административна практика, съгласно която доставките на тези столове се облагат въз основа на себестойността, която се изчислява въз основа на производствените разходи, тоест цената на суровините, както и разходите за заплати във връзка с приготовлението и продажбата на тези храни и напитки, както и с управлението на столовете, в замяна на правото на цялостно приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност.

2)

Член 6, параграф 2 от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба, от една страна, не се отнася до предоставянето на безплатна храна в столовете на предприятия на лица, с които са установени делови отношения, по повод на събрания, които се провеждат в помещенията на тези предприятия, когато от обективни данни следва — като това трябва да се провери от препращащата юрисдикция — че тази храна се предоставя за строго професионални цели. От друга страна, посочената разпоредба по принцип се отнася до предоставянето на безплатна храна от предприятие на персонала му в помещенията на предприятието, освен ако — като това също трябва да се провери от препращащата юрисдикция — изискванията на предприятието, като това да се гарантира непрекъснатостта и нормалния ход на работните събрания, не налагат работодателят да гарантира предоставянето на храна.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.


Top
  翻译: