This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62007TN0461
Case T-461/07: Action brought on 19 December 2007 — Visa Europe and Visa International Service Association v Commission
Дело T-461/07: Жалба, подадена на 19 декември 2007 г. — Visa Europe and Visa International Service Association/Комисия
Дело T-461/07: Жалба, подадена на 19 декември 2007 г. — Visa Europe and Visa International Service Association/Комисия
OB C 51, 23.2.2008, p. 49–50
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
23.2.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 51/49 |
Жалба, подадена на 19 декември 2007 г. — Visa Europe and Visa International Service Association/Комисия
(Дело T-461/07)
(2008/C 51/91)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Visa Europe Ltd (Лондон, Обединеното Кралство) и Visa International Service Association (Wilmington, Съединени американски щати) (представители: S. Morris, QC, H. Davies, Barrister, A. Howard, Barrister, V. Davies, Solicitor и H. Masters, Solicitor)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателите
— |
Да се отмени Решението в неговата цялост или, при условията на евентуалност, |
— |
да се отмени член 2 от Решението в неговата цялост или, при условията на евентуалност, определената в него глоба да се намали съответно, и |
— |
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
С жалбата си по член 230 ЕО Visa Europe и Visa International Service Association (наричани по-нататък „Visa“) искат отмяна на Решение C(2007)4471 окончателен на Комисията от 3 октомври 2007 г. във връзка с процедура по член 81 ЕО (Преписка COMP/D1/37860 — Morgan Stanley/Visa International и Visa Europe) доколкото, от една страна, с него е установено, че Visa е нарушило член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП като е отказало да приеме Morgan Stanley Bank International Limited (наричано по-нататък „Morgan Stanley“) за член на Visa Europe преди 22 септември 2006 г., тъй като то е притежавало и управлявало конкурентна система за банкови карти и, от друга страна, доколкото с него на жалбоподателите е наложена глоба от 10,2 милиона EUR.
Visa повдига три правни основания във връзка със заключението на Комисията, че е налице нарушение. То твърди по-специално, че изводът на Комисията, че неприемането на Morgan Stanley за член на Visa представлява значително ограничаване на конкуренцията съгласно член 81, параграф 1 ЕО, е опорочен от явни грешки при прилагане на правото и твърди, че Комисията не е представила достатъчно доказателства в негова подкрепа.
а) |
Първо, твърди се, че Комисията е използвала погрешен правен и икономически критерий за прилагането на горепосочената разпоредба, а именно, че е имало „възможност за по-нататъшна конкуренция“, като по този начин е достигнала до погрешна преценка на фактите и погрешна икономическа оценка относно предполагаемите последици от неприемането на Morgan Stanley. Според Visa, в действителност Morgan Stanley не е било възпрепятствано да навлезе на съответния пазар („пазарът на приемане на плащания в Обединеното кралство“). |
б) |
Второ, твърди се, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение като променила позицията си относно ограничаващите последици на етапа на приемане на решението, без да даде възможност на Visa да даде становище по внесените промени. |
в) |
Трето, поддържа се, че дори Morgan Stanley да е било възпрепятствано да навлезе на пазара на приемане на плащания в Обединеното кралство, не са били налице достатъчно антиконкурентни последици. |
Във връзка с наложената глоба Visa повдига следните правни основания по член 229 ЕО:
а) |
В съответствие с прилагането на основни принципи на общностното право спрямо конкретните обстоятелства по делото и съществуващата несигурност относно незаконосъобразността на неприемането на Morgan Stanley, Комисията не трябвало въобще да налага глоба на Visa. Всъщност Visa смята, че е нямало основание за налагането на глобата, като се има предвид, че Комисията е била уведомена за разглежданото споразумение съгласно Регламент (ЕИО) № 17/62 (1) и че правомощието за налагане на глоба съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 (2) било породено единствено поради голямото закъснение на Комисията при административната процедура. |
б) |
При условията на евентуалност, според Visa Комисията допуснала редица грешки при прилагане на правото и грешки в преценката по отношение на равнището на глобата, която е можела да наложи законосъобразно на жалбоподателите. Въз основа на това Visa поддържа, че глоба в размер на 10,2 милиона EUR била явно прекомерна и несъразмерна, като не отчитала наличието на основателно съмнение по отношение на незаконосъобразността на поведението на Visa. |
Накрая, Visa претендира, че Комисията е имала право да й наложи глоба единствено за периода, за който е било доказано, че Morgan Stanley е било възпрепятствано да навлезе на пазара на приемане на плащания в Обединеното кралство. Дори по-ранният отказ на Visa да приеме Morgan Stanley за член на Visa да можел да промени условията на конкуренцията на съответния пазар, това нямало да е така след този период, поради което в съответствие с Насоките относно определянето на размера на глобите от 1998 г. Комисията не трябвало да прилага коефициент за продължителност.
(1) Съвет на ЕИО: Регламент № 17: Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3.
(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).