Жалба, подадена на 16 декември 2008 г. от Powerserv Personalservice GmbH, известно преди това като Manpower Personalservice GmbH, срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 15 октомври 2008 г. по дело T-405/05, Powerserv Personalservice GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

(Дело C-553/08 Р)

(2009/C 69/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Powerserv Personalservice GmbH, известно преди това като Manpower Personalservice GmbH (представител: B. Kuchar, Rechtsanwältin)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Manpower Inc.

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (наричана по-нататък: „СХВП“) от 22 юли 2005 г. относно искането за обявяване на недействителност на марката на Общността „MANPOWER“. Първоинстанционният съд приема, че марката на Общността „MANPOWER“ е описателна за стоките и услугите, регистрирани само в Обединеното кралство, Ирландия, Германия и Австрия, и потвърждава решението на апелативния състав, според което въпросната марка е придобила отличителен характер чрез използването й в държавите-членки, в които тя се явява описателна.

Като правно основание в подкрепа на жалбата се изтъква нарушение на разпоредбите на член 51, параграф 1, буква a) и параграф 2 във връзка с член 7, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността.

Противно на съображенията на Първоинстанционния съд — съгласно основателната преценка на апелативния състав на СХВП — знакът „MANPOWER“ е също описателен в Нидерландия, Швеция, Дания и Финландия, както и във всички други държави, които са членки на Общността отпреди 1 май 2004 г. Ако Първоинстанционният съд беше отчел факта, че според статистика на Европейската комисия 47 % от въпросните лица в Общността говорят английски език, той е би трябвало да достигне до извода, че словната марка „MANPOWER“ е описателна освен в Германия и в Австрия, също и в други държави на Европейския съюз, по-специално в Нидерландия, Швеция, Дания и Финландия. По отношение на другите държави, които са членки на Общността отпреди 1 май 2004 г., Първоинстанционният съд също не е установил, че поради задължителното образование във всяка от тези държави-членки съответната част от цялото население притежава достатъчно знания по английски език, за да разбира значението на основни думи като „MAN“ и„POWER“ и по този начин да схваща думата „MANPOWER“ като описателна по отношение на стоките и услугите на притежателя на марката. Първоинстанционният съд обаче не само не изтъквал причини защо трябвало да се отрича, че населението извън Обединеното кралство и Ирландия притежава дори основни познания по английски език, но бил в противоречие със своята практика, според която на цялото население извън Обединеното кралство и Ирландия се признава, че притежава определени основни познания по английски език във връзка с възприемането на марка.

По отношение на доказателството относно придобиването на отличителен характер чрез използване Първоинстанционният съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото разширил кръга на съответните потребители в сравнение с обжалваното решение на апелативния състав, без да прецени отново доказателствата относно изискуемия отличителен характер. Дори ако се приемела тезата на Първоинстанционния съд, според която трябвало да бъде представено доказателство за известността само по отношение на Обединеното кралство, Ирландия, Германия и Австрия, то с оглед разширяване на обхвата на съответните потребители той следвало да отмени решението на апелативния състав по този пункт и да върне преписката на посочения апелативен състав. Първоинстанционния съд също потвърдил неправилно становището на апелативния състав относно ефекта „spillover“, [разпростиране] — на евентуалната известност на въпросната словна марка от Обединеното кралство спрямо Ирландия, въпреки че не можело да се приема „прекалено разпростиране“ на известността на дадена марка нито от една държава-членка по отношение на друга такава, нито от една стока или услуга по отношение на друга стока или услуга.