Жалба, подадена на 29 септември 2008 г. — IMRO/Комисия

(Дело T-415/08)

(2008/C 313/72)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Irish Music Rights Organisation Ltd (The) — Eagras um Chearta Cheolta (IMRO) (Дъблин, Ирландия) (представители: M. Favart, lawyer и D. Collins, solicitor)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частичната отмяна в съответствие с член 230 ЕО на Решение на Комисията C(2008) 3435 окончателен от 16 юли 2008 г. (дело COMP/C2/38.698 — CISAC) относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП. По-специално жалбоподателят оспорва твърденията на Комисията в член 3 от оспорваното решение, че териториалните ограничения на пълномощните за реципрочно представителство, предоставени от сдружението на автори на друго лице, представлява съгласувана практика в нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания.

На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката, нарушила е член 81 ЕО и задължението си да посочи мотиви, предвидено в член 253 ЕО, като е решила че паралелното териториално ограничение, съдържащо се в споразуменията за реципрочно представителство, сключени от жалбоподателя и други членове на CISAC, е резултат от съгласувана практика. Той посочва, че доказателствата, представени от Комисията в решението, са недостатъчни за да се установи, че паралелното поведение не произтича от нормалните конкурентни условия, а представлява такава съгласувана практика. Освен това той твърди, че наличието на клауза за ограничаване във всички негови реципрочни споразумения се обосновава с интереса на членовете му.

На второ място, при условията на евентуалност, жалбоподателят посочва, че противно на установеното в оспорваното решение, териториалното ограничение, уговорено от дружествата от CISAC в техните споразумения за реципрочно представителство, не ограничава конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, тъй като то засяга форма на конкуренцията, която не заслужава закрила. Въпреки това, доколкото твърдяната съгласувана практика при териториалните ограничения трябва да се счита за ограничаваща конкуренцията, жалбоподателят твърди, че тя не може да се счита за незаконна или нарушаваща член 81, параграф 1 ЕО, тъй като е необходима и съразмерна с легитимната цел за закрила на правата на членовете на дружествата и на авторите.