This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62009CN0543
Case C-543/09: Reference for a preliminary ruling from the Bundesverwaltungsgericht (Germany) lodged on 22 December 2009 — Deutsche Telekom AG v Bundesrepublik Deutschland
Дело C-543/09: Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 22 декември 2009 г. — Deutsche Telekom AG/Федерална република Германия
Дело C-543/09: Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 22 декември 2009 г. — Deutsche Telekom AG/Федерална република Германия
OB C 80, 27.3.2010, p. 8–9
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
27.3.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 80/8 |
Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 22 декември 2009 г. — Deutsche Telekom AG/Федерална република Германия
(Дело C-543/09)
2010/C 80/15
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Ищец: Deutsche Telekom AG
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
Встъпила страна: GoYellow GmbH, Telix AG
Преюдициални въпроси
1. |
Трябва ли член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1) да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено да задължават предприятия, предоставило телефонни номера на абонати, да предоставят на разположение данни относно абонати, на които тези предприятия не са предоставили лично телефонни номера, с цел създаването на публично достъпни услуги за информация или изготвянето на телефонни указатели, доколкото предприятието разполага с тези данни? |
2. |
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: Трябва ли член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (2) да се тълкува в смисъл, че налагането на посоченото по-горе задължение посредством националния законодател зависи от това, дали другият доставчик на телефонни услуги, съответно неговите абонати, са съгласни или най-малкото не се противопоставят? |
(1) ОВ L 108, стр. 51, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213
(2) ОВ L 201, стр. 37, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63