а)

Следва ли чл. 3, ал. 2 от Допълнителния протокол към ЕСА между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Протокол 2 към ЕСА да се тълкува в смисъл, че единствено Европейската комисия може да реши дали програмата за преструктуриране и плановете по чл. 2 от същия Допълнителен протокол са изцяло изпълнени и дали отговарят на изискванията по чл. 9 (4) от Протокол 2 към ЕСА? При отрицателен отговор на този въпрос се поражда необходимостта от следното тълкуване:

б)

Следва ли чл. 3, ал. З от Допълнителния протокол към ЕСА между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 от Протокол 2 към ЕСА да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган на Република България има право да вземе решение за възстановяването на държавната помощ, която не отговаря на изискванията по чл. 9 (4) от Протокол 2 към ЕСА? Ако Съдът на ЕС отговори отрицателно на посочения въпрос, е необходимо да се помоли да разтълкува въпроса:

а)

При отрицателен отговор е необходимо да се даде отговор на въпроса следва ли разпоредбите на §1 от Приложение V към Акта за присъединяване да се тълкуват в смисъл, че компетентните национални органи не могат да пристъпят към възстановяване на държавната помощ като тази в главното производство, преди Комисията да е приела решение, обявяващо въпросната държавна помощ за несъвместима с общия пазар?

б)

В случай че отговорът на предишния въпрос е положителен, следва ли представеното пред Върховния административен съд Решение на Комисията от 15.12.2009 г. да се счита за отрицателно решение относно случай на неправомерна помощ по смисъла на чл. 14 от Регламент 659/1999?