1.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 290/5

1.

Прилага ли се Директива 2008/94/ЕО (1) по отношение на положението на жалбоподателите, като се вземе предвид член 1, параграф 1 от Директивата и обстоятелството, че по ирландското право твърдяната от жалбоподателите загуба на плащания за пенсия не поражда задължение за техния работодател, което да бъде признато в производството за принудително изпълнение или при каквато и да е ликвидация на работодателя на жалбоподателите и която освен това не е правно основание за иск срещу техния работодател при обстоятелствата по настоящото дело?

2.

Има ли право националният съд, когато преценява дали държавата е изпълнила задълженията си по член 8, да вземе предвид държавната пенсия въз основа на плащани вноски, която жалбоподателите ще получат (получаването на тази пенсия не зависи от връзка със схема за допълнително пенсионно осигуряване) и да сравни а) общата сума на държавната пенсия и стойността на пенсията, която жалбоподателите реално ще получат или е вероятно да получат от съответната допълнителна пенсионна схема с б) общия размер на държавната пенсия въз основа на плащани вноски и стойността на придобитите права на пенсия на всеки от жалбоподателите към датата на ликвидацията на схемата, в който държавната пенсия е взета предвид при определяне на размера на правото на пенсия, която претендират жалбоподателите?

3.

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, достатъчна ли е някоя от сумите, които е вероятно да бъдат реално получени от жалбоподателите, за да се приеме, че държавата е изпълнила задълженията си по член 8?

4.

Необходимо ли е за прилагането на член 8 от Директивата да се установи някаква причинно следствена връзка между загубите на плащания за пенсия на жалбоподателите и неплатежоспособността на техния работодател, освен факта, че i) пенсионната схема не разполага с достатъчно средства към датата на несъстоятелността на работодателя и ii) неплатежоспособността на работодателя означава, че той не разполага със средства, за да внесе достатъчно пари в пенсионната схема, за да бъде възможно пенсиите на членовете да бъдат изцяло изплатени (като се вземе предвид, че работодателят не е задължен да постъпи по този начин след като схемата е ликвидирана).

5.

Изпълнила ли е Ирландия с приетите от нея мерки, така както са описани по-долу, наложените с Директивата задължения, като се вземат предвид социалните, търговски и икономически фактори, отчетени от Ирландия при изменение на пенсионната защита след постановяване на Решение по дело Robins (както се установява от свидетелските показания на Orlaigh Quinn) по-конкретно, като се вземе предвид „необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността“, посочена в съображение 3 от Директивата?

6.

Представлява ли икономическото положение (както е описано в свидетелските показания на Colm McCarthy, Phillip Lane и Kevin Cardiff) достатъчно изключително положение, което да може да оправдае по-ниско ниво на защита на интересите на жалбоподателите от това, което при други обстоятелства би могло да се претендира, и ако това е така, кое е това по-ниско ниво на защита?

7.

Ако отговорът на втория въпрос е не, представлява ли сам по себе си фактът, че приетите от държавата след постановяване на Решение по дело Robins мерки не са довели до резултат, при който жалбоподателите да получат повече от 49 % от стойността на пенсията, на която имат право въз основа на тяхната допълнителна схема за пенсионно осигуряване, такова сериозно нарушение на задължението на държавата, което да бъде основание за жалбоподателите да претендират вреди (т.е. без да докажат отделно, че действията на държавата след постановяване на Решение по дело Robins представляват сериозно и явно несъобразяване на държавата със задълженията по член 8 от Директивата)?