This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CB0025
Case C-25/13: Order of the Court (Eighth Chamber) of 30 January 2014 (request for a preliminary ruling from the Juzgado de lo Contencioso-Administrativo No 17 de Barcelona — Spain) — France Telecom España, SA v Organismo de Gestión Tributaria de la Diputación de Barcelona (Request for a preliminary ruling — Electronic communications networks and services — Directive 2002/20/EC — Fee for the private use or the special right of use for the area under and on local public land imposed on operators supplying electronic communications services — Article 99 of the Rules of Procedure of the Court — Answer able clearly to be deduced from the case-law)
Дело C-25/13: Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n °17 de Barcelona — Испания) — France Telecom España, SA/Organismo de Gestión Tributaria de la Diputación de Barcelona (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Такса за изключително използване и за специално ползване на имоти, публична собственост, която се налага на операторите, доставящи електронни съобщителни услуги — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика)
Дело C-25/13: Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n °17 de Barcelona — Испания) — France Telecom España, SA/Organismo de Gestión Tributaria de la Diputación de Barcelona (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Такса за изключително използване и за специално ползване на имоти, публична собственост, която се налага на операторите, доставящи електронни съобщителни услуги — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика)
OB C 112, 14.4.2014, p. 18–19
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
14.4.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 112/18 |
Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2014 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona — Испания) — France Telecom España, SA/Organismo de Gestión Tributaria de la Diputación de Barcelona
(Дело C-25/13) (1)
((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/ЕО - Такса за изключително използване и за специално ползване на имоти, публична собственост, която се налага на операторите, доставящи електронни съобщителни услуги - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика))
2014/C 112/21
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 17 de Barcelona
Страни в главното производство
Жалбоподател: France Telecom España, SA
Ответник: Organismo de Gestión Tributaria de la Diputación de Barcelona
Предмет
Преюдициално запитване — Juzgado de lo Contencioso Administrativo no 17 de Barcelona — Тълкуване на член 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“, ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) — Такси за правата на използване и за правата на изграждане на съоръжения — Публична общинска собственост — Прехвърляне на права и прехвърляне на управлението на използването
Диспозитив
Правото на Съюза трябва да се тълкува, предвид Решение от 12 юли 2012 г. по дело Vodafone España и France Telecom España (C-55/11, C-57/11 и C-58/11, все още непубликувано в Сборника), в смисъл, че не допуска такса за използване и ползване на инфраструктура, изградена върху, над или под обществен или частен имот по смисъла на член 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.