Жалба, подадена на 22 януари 2013 г. от Унгария срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 18 ноември 2012 г. по дело T-194/10, Унгария/Комисия

(Дело C-31/13 P)

2013/C 71/20

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M.Z. Fehér и K. Szíjjártó)

Други страни в производството: Европейска комисия, Словашка република

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

В жалбата си за отмяна унгарското правителство твърди на първо място, че в обжалваното решение Общият съд е приложил неправилно правото на Съюза, като е приел, че спорното вписване в базата данни E-Bacchus не поражда правни последици, поради което жалбата срещу него следва да се обяви за недопустима. От друга страна, унгарското правителство счита също, че мотивите на решението на Общия съд са недостатъчни, доколкото Общият съд неколкократно е пропуснал да обсъди твърденията, с които унгарското правителство оспорва становището на Комисията, и се е ограничил да потвърди това становище, без да се произнесе по същество относно тези твърдения. На второ място, унгарското правителство повтаря в основни линии развитите в производството пред Общия съд доводи по същество в подкрепа на искането, в случай че обяви за допустима жалбата за отмяна, Съдът да постанови окончателно решение по делото съгласно предвидената възможност в член 61 от Статута на Съда.

Със създаването на базата данни E-Bacchus законодателят на Съюза е установил регистър на индустриалната собственост за защитените наименования за произход и защитените географски указания в Европейския съюз, който удостоверява съществуването на такава защита на равнището на Съюза. Тъй като става въпрос за единен регистър, не може да се приеме, че само вписването на нови наименования поражда правни последици: същите последици трябва да съпровождат всяко вписване в посочената база данни.

Неправилна е преценката на Общия съд, според която в случай на съществуващи наименования вписването в базата данни E-Bacchus е само автоматично (формално) преминаване от един правен режим към друг. Според унгарското правителство става въпрос за съществено преобразуване, при което защитата на наименованията се издига от национална до този момент защита до защита на равнището на Съюза.

Не може да се приеме, а и е в нарушение на принципа на равнопоставеност, становището, че преценката по отношение на правните последици на вписването в регистъра E-Bacchus се различава според това дали става въпрос за стари или за нови наименования. Породените от вписването правни последици трябва да бъдат едни и същи, независимо от наименованието, дори когато се следва различна процедура за вписването според това дали става въпрос за старо или ново наименование.

В същото време от правните последици на вписването по необходимост произтича конкретно задължение за контрол на Комисията при разработване и промяна на съдържанието на базата данни E-Bacchus. По-специално от принципа на добра администрация следва, че Комисията е трябвало да провери правното положение в Словакия към референтната дата (1 август 2009 г.) и дали първоначалното вписване в действителност е било неправилно.

Общият съд не е изпълнил и задължението си за мотивиране, като се има предвид, че в преценките по съществото на делото не е обсъдил твърденията, с които унгарското правителство оспорва становището на Комисията, и се е ограничил да потвърди това становище, без да се произнесе по същество относно тези твърдения.

Според унгарското правителство, като е променила вписването, Комисията е нарушила относимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1) и на Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията (2), като се има предвид, че със спорното изменение на първоначалното вписване в регистъра E-Bacchus е осигурила автоматична защита съгласно новата правна уредба на наименование, което не може да се счита за „съществуващо защитено наименование“ съгласно член 118т от Регламент № 1234/2007. Унгарското правителство твърди, че единствено наименованието „Tokajská vinohradnícka oblast“, съдържащо се в словашкия закон № 313/2009, приет на 30 юни 2009 г. и публикуван в словашкия официален вестник на 30 юни 2009 г., следва да се счита за защитено и съществуващо.

Унгарското правителство твърди също, че при управлението на базата данни E-Bacchus, по-специално при осъществяване на спорното вписване по настоящото дело, Комисията е нарушила основните принципи на добра администрация, лоялно сътрудничество и правна сигурност, признати от правото на Съюза.

(1)  Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 година за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, стр. 60).