18.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/12

1.

Представлява ли правната уредба в училищния сектор, [която позволява сключването на последователни срочни трудови договори със същия преподавател, без каквото и да било прекъсване, неограничен брой пъти, включително за задоволяване на нуждите от постоянен персонал], еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО (1)?

2.

Кога трябва да се приеме, че едно трудово правоотношение е правоотношение в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО, и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор?

3.

Като се имат предвид обясненията, изложени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО (2) и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО (3), включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието условия за наемане на работа по клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО? При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е по смисъла на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време?

4.

По силата на принципа за лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка умишлено да опише пред Съда на Европейския съюз в рамките на производство по преюдициално запитване национална правна уредба, която не съответства на действителността, и задължен ли е националният съд, в отсъствието на алтернативно тълкуване на националното право, което да отговаря на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с предложеното от държавата тълкуване?

5.

Част ли е от условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение по Директива 91/533/ЕИО (4) и по-специално по член 2, параграф1 и параграф 2, буква д) указването на случаите, при които срочният трудов договор може да се преобразува в трудов договор за неопределено време?

6.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, противоречи ли на член 8, параграф 1 от Директива 91/533/ЕИО, както и на целите на тази директива, и по-специално на целите, посочени в съображение 2 от нея, изменение с обратно действие на правната уредба, което не гарантира на работниците или служителите възможността да се ползват от правата си по директивата, тоест не гарантира спазването на посочените в документа за назначаване условия на труд?

7.

Трябва ли действащите общи принципи на общностното право, а именно принципът на правна сигурност, на защита на легитимните правни очаквания, на равни процесуални възможности, на ефективна съдебна защита, на независим съд, и по-общо на справедлив процес — гарантирани от член 6, параграф 2 от Договора за създаване на Европейския съюз (изменен с член 1.8 от Договора от Лисабон и към който препраща член 46 от Договора за създаване на Европейския съюз) във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г., така както са възприети в Договора от Лисабон — да се тълкуват в смисъл, че не допускат, в рамките на обхвата на Директива 1999/70/ЕО, италианската държава да приеме, след значителен период от време (3 години и шест месеца), разпоредба, добавена от член 9 от Законодателен декрет № 70 от 13 май 2011 г., консолидиран със Закон № 106 от 12 юли 2011 г., към член 10, параграф 4-bis от Законодателен декрет № 368/01, която може да промени последиците от текущите процеси, увреждайки пряко работника или служителя в полза на работодателя (държавата), и премахвайки предвидената в националната правна уредба възможност за санкциониране на представляващото злоупотреба използване на срочни трудови договори.