1)

Трябва ли Директива 2005/29/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и т.н. („Директива за нелоялни търговски практики“) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по член 3 от датския Закон за търговското предлагане, с която се забраняват заблуждаващите търговски практики, включително във връзка с офертите за продажба, но нито в член 3, нито другаде в този закон се споменават ограниченията, които произтичат от член 7, параграф 1 от Директивата, съгласно който трябва да се вземе предвид дали при тази търговска практика се пропуска съществена информация, необходима на средния потребител предвид контекста, за да вземе информирано решение за сделка, както и от член 7, параграф 3 от Директивата, съгласно който трябва да се вземе предвид това, че използваното средство за комуникация налага ограничения в пространството и времето?

2)

Трябва ли член 6 от Директивата за нелоялните търговски практики да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи общата цена за текущ абонамент така, че потребителят да дължи както текуща месечна такса, така и текуща шестмесечна такса, това трябва да се смята за заблуждаващо действие, ако в търговското предложение месечната цена ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или пък е представена по-незабележимо?

3)

Трябва ли член 7 от Директивата да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи общата цена за текущ абонамент така, че потребителят да дължи както текуща месечна такса, така и текуща шестмесечна такса, това трябва да се смята за заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от Директивата, ако в търговското предложение месечната цена ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или пък е представена по-незабележимо?

4)

Когато се преценява дали при описаните във втория и третия въпрос обстоятелства търговската практика е заблуждаваща, трябва ли да се вземе предвид дали описаното търговско предложение:

5)

За отговора на втория и третия въпрос има ли значение дали търговското предложение е направено в телевизионна реклама?

6)

Съдържа ли член 7, параграф 4 от Директивата изчерпателно изброяване на данните, които представляват съществена информация в офертите за продажба?

7)

Ако отговорът на шестия въпрос е утвърдителен, член 7, параграф 4 от Директивата изключва ли възможността офертата за продажба, в която е посочена общата цена, която потребителят би платил за първата година от срока на абонаментния договор (минималният задължителен срок), да се смята за заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 или по смисъла на член 6 от Директивата, например ако е дадена допълнителна информация за някои, но не за всички компоненти на цената на продукта?