—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е отказала право на достъп до документи съгласно член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Той изтъква, че е пряко и лично засегнат от производството по член 29 от Директива 2007/46. Поради това има право на достъп до съответните документи като необходимо условие за ефективното упражняване на основното му право да бъде изслушан.

—

Във връзка с този довод жалбоподателят твърди нарушение на Конвенцията от Орхус във връзка с Регламент (ЕО) № 1367/2006 (3). По отношение на документите, до които жалбоподателят иска достъп, ставало въпрос за информация за околната среда. Липсвали юридически или практически основания за отказ от съображения за защита на текущо разследване, по-специално отказът противоречал на принципите на Конвенцията от Орхус.

—

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 и следователно член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като той има право на достъп до поисканите от него документи и за отказа на достъп не съществуват основания за изключване.

—

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че в нарушение на задълженията си Комисията не е извършила индивидуален конкретен анализ на поисканите документи и неправилно е основала решението си на общо изключение. Освен това бил налице по-висш обществен интерес за оповестяване на документите. Комисията неправомерно е пренебрегнала това обстоятелство. Комисията не е извършила изискващото се по член 4 от Регламент № 1049/2001 съпоставяне и се е позовала общо на защитата на целите на разследването.

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията не е мотивирала достатъчно своето решение съгласно изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.