4.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 118/9

1)

Следва ли Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2) да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване в съдебната практика на законова разпоредба на държава членка като член 1535 от испанския Граждански кодекс, с което прилагането на посочената разпоредба се ограничава до декларативната фаза на производството и до постановяването на решение, като се изключва прилагането ѝ във фазата на производството по принудително изпълнение след постановяването на решение или изтичането на предвидения срок, без да е подадено възражение срещу иска, и независимо, че вземането на кредитора не е погасено изцяло?

2)

Противоречи ли на посочените в първия въпрос разпоредби от правото Европейския съюз национална разпоредба като член 1535 от испанския Граждански кодекс, която допуска прехвърлянето на трето лице на съдебно предявено вземане на търговец срещу потребител, без да се изисква надлежното уведомяване на потребителя за самото прехвърляне, за сделката, с която то е извършено или за неговото основание и без да е необходимо да се посочи (във всички случаи) и да се потвърди с писмено доказателство действителната цена, на която вземането е придобито, като се укаже и извършеното частично опрощаване или намаление?

3)

Следва ли решение на Съда на Европейския съюз от 9 март 1978 година по дело [106/77], Simmenthal (3) да се тълкува в смисъл, че с оглед постигане на целта на посочената в първия въпрос директива във връзка с членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, националният съд не трябва да прилага национална разпоредба като член 1535 от испанския Граждански кодекс, която изключва упражняването на правото на предпочтително погасяване на съдебно предявено вземане в същото производство, в което се извършва принудително изпълнение на това вземане и изисква от потребителя, за да може да упражни това си право, да предяви отделен установителен иск срещу новия титуляр на прехвърленото вземане в рамките на преклузивния деветдневен срок, считано от уведомяването за прехвърлянето, с произтичащите от това разноски (за адвокат, процесуален представител, съдебни такси, определяне на компетентния съд в случаите, когато цесионерът е установен извън територията на Испания, …)?