1)

Представлява ли равностойна и ефективна мярка по смисъла на решенията на Съда на Европейския съюз Mascolo (C-22/13 и съединени дела) и Marrosu [и Sardino] (C-53/04), предоставянето на обезщетение в размер 2,5 до 12 последни месечни брутни трудови възнаграждения (член 32, параграф 5 от Закон № 183/2010) на работник или служител от публичния сектор, с когото неправомерно са били сключвани последователни срочни трудови договори и който може да получи пълно обезщетение само ако докаже, че е загубил други възможности за работа, или докаже, че ако е бил обявен редовен конкурс, той е щял да го спечели?

2)

Трябва ли принципът на равностойност, закрепен от Съда на Европейския съюз (inter alia) в посочените решения, да се разбира в смисъл, че когато държава членка реши да не прилага в публичния сектор преобразуване на трудовите правоотношения (признато в частноправния сектор), тя все пак е длъжна да гарантира на работника или служителя същите ползи, евентуално чрез обезщетение, което по необходимост се отнася до стойността на трудовия договор за неопределено време?